fbpx

Продължаваме полезната си поредица със счетоводна къща Fourmate, в която специалистите ни съветват по най-различни счетоводни и трудово-правни въпроси. Досега говорихме за важните стъпки при завръщане на работа след майчинство и какво трябва да знаем при започването на нова работа. Днес от Fourmate ни консултират за важните моменти в личното ни счетоводство.


Лично счетоводство за осигурено от работодател лице

Когато сте назначени някъде на трудов договор, е важно в самото начало да подпишете освен самия трудов договор, също така и уведомление за регистрацията му в НАП. Това уведомление дава по-голяма степен на сигурност, че вашият работодател е коректен и спазва закона. Освен това бихме ви препоръчали да си извадите както ПИК (персонален идентификационен код) от НАП (Национална агенция за приходите), така и ПИН код (персонален идентификационен номер) от НОИ (Национален осигурителен институт). По този начин ще имате пълен поглед върху вашия доход и осигуряване. 

ПИН код от НОИ ще ви позволи да виждате какъв е осигурителният ви доход за всеки месец в осигуряване, както и изплатените ви обезщетения за временна неработоспособност и майчинство. Когато предоставите болничен лист на работодателя си, било то заради болничен или за майчинство, можете да следите дали работодателят ви го е входирал в НОИ, дали е изплатен, или пък има някаква нередност за отстраняване.

ПИК от НАП пък дава достъп до това в случай на нужда да можете да подавате данъчната си декларация онлайн, дали имате някакви задължения за данъци или осигуровки, както и неплатени фишове към КАТ. В случай че имате доходи само от трудов договор, не е нужно да подавате годишна данъчна декларация като физическо лице (по чл.50 от ЗДДФЛ). Такава би следвало да подавате, ако имате доход от хонорари (т.нар. граждански договори), или от наеми, или пък упражнявате свободна професия като например адвокат.

Лично счетоводство за самоосигуряващо се лице

Когато сте самоосигуряващо се лице, имате повече взаимодействие с органите по приходите и задължения за месечно отчитане. Всеки месец трябва да се подава т.нар. декларация-образец No. 1. Всеки месец трябва също така да заплащате и здравни осигуровки, както и пенсионни осигуровки. Също така имате право на избор дали са се осигурявате за болнични/майчинство или не. 

Веднъж в годината трябва да подавате декларация-образец No. 6, както и задължително трябва да подавате декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която да изравните годишния си осигурителен доход, както и да преизчислите годишния си данък (дали имате за довнасяне или пък за възстановяване). В случай че по някаква причина ви липсва достатъчно финансова култура, бихме ви препоръчали да си наемете счетоводител, който срещу минимална такса би ви отървал от тези досадни задължения, инсталиране на софтуер и попълване на съдържание в цифри и кодове, които на нормалните хора нищо не говорят.

Лично счетоводство за всички

Може първоначално да ви се стори смешно и досадно, но бихме ви препоръчали в период от три месеца да си записвате всеки един разход, който правите на ежедневна база, нещо като лично счетоводство. Един прост екселски файл или пък някое от онлайн приложенията би ви свършило работа. Ще се изумите какви утечки имате в разходите, за които дори и не сте подозирали. 

Един такъв преглед и анализ на сумите на личните ви и/или семейни разходи много би ви помогнал да ги оптимизирате и/или пренасочите в по-правилна посока. Убедени сме, че ще останете изненадани, когато например видите каква е месечната сума на разходите ви за цигари или пък пътни разходи, разни глезотийки или пък за т.нар. шопинг терапия. 

Истината е, че всеки един от нас не усеща, когато плаща само 5 или 10 лв. за нещо всеки ден, но когато види колко прави всичко това на месец, нещата придобиват други измерения.

"При настъпване на риска “майчинство” държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения..."

Вероятно вече сте се сблъсквали със странната терминология на законите и правилата в България (тази конкретно е на НОИ), написани по начин, който ни внушава, че раждането на дете и майчинството са ужасно хлъзгав момент за цялото работещо и даващо работа човечество.

Вече говорихме за това в текста Майчинството като риск и други потенциални “вреди”, в който зададохме и въпроса как тази терминология влияе на отношението на работодателите към жените. Определено не им влияе като саркастична метафора на Умберто Еко, а буквално.

Все още много от работодателите гледат на нас (бъдещи и настоящи майки) като на хора, способни да им създадат РИСКОВИ ситуации поради “опасността” от раждане на (още) деца. На тази тема е текстът Все някога ще намерим работа.

Проблемът обаче не е само в това колко е трудно за една майка, връщаща се от майчинство, да си намери работа. Дори и работодателят да не дава признаци, че работното ни място ще "изстине" заради бъдещите ни майчински планове, осигуровките на минимална заплата са поредният РИСК. Той засяга майките, техните деца, а и държавата като цяло, пише днес Мирослава Илиева. И ни разказва за една малко по-смислена кампания на сладкодумните държавни институции.


Наскоро попаднах на една наистина смислена кампания и то, забележете, от така недолюбваните от целия български народ държавни институции. Става въпрос за "Заплата в плик".

Кампанията, съвместно дело на НАП и Министерството на труда и социалната политика, цели да информира по какъв начин разликата между реалната заплата и тази, на която сме осигурявани, ни ощетява (разбира се, ощетява и държавата).

Сигурно много хора ще кажат "Точно затова ли трябва да ни харчат парите от данъци – за да правят измислени кампанийки, с които да имитират дейност?”. Може и да са прави. За мен обаче такава информационна кампания е много важна. Ето и аргументите ми:

Аз съм на 26 години. Работя от 20-годишна, планирам кариера и деца и за пореден път работя за фирма, която не ме осигурява на реалната заплата. Честно да ви кажа, кипва ми всеки път, когато работодателите (иначе супер добри хора), показват загриженост за мен, а не са свършили основното задължение – да са честни пред закона и пред мен и да ми внесат реалните осигуровки.

Време да сложим край на плащането на заплатата в плик и на това да си мълчим и да свеждаме покорно глава, когато при подписването на договора ни кажат така, между другото, “ще те осигуряваме на минималната заплата”.

Защото да си млад предприемач в България, бизнесмен или каквото искате го наречете, и да не ти стиска да осигуряваш служителите си на реалната заплата, но същевременно да роптаеш, че "тук е така" и "ей затова сме на тоя хал" по адрес на някой друг "мошеник", е висша форма на лицемерие.

Да те осигуряват на минималната заплата и да ти замазват очите, че иначе ти плащат почти двойно, не е проява на загриженост или уважение. Това е умишлено ощетяване – не само спрямо мен, но и спрямо децата ми. Това е ощетяване на живота ми в пенсионна възраст, а и на държавата като цяло.

Откакто го осъзнах, лицемерието на работодателите ми не ми дава мира. Още повече когато си представям с какво жалко подобие на обезщетение ще трябва да гледам децата си, да боледувам, да съм безработна или пенсионер.

И най-лошото е, че тази зловредна практика всъщност е масова и заради това я приемаме за нормална. И преглъщаме. А това е подигравка и ние самите имаме огромна вина.

Знам, че много хора ще кажат: "Вместо да мрънкаш, направи нещо! Защо си мълчиш? Кой чакаш да ти свърши работата? Защо не си напуснала досега?!" И аз всеки ден се упреквам, че си трая. Но ще бъда откровена с вас – страх ме е. Страх ме е да си искам правата. Не знам как се прави. Затова ако някой има опит, нека сподели!

Не искам да продължавам да мълча и да трупам гняв. Не искам да отлагам планирането на деца, заради това, че още не съм намерила работата, на която ще ме осигуряват на реалната заплата.

„Заплата в плик“ е полезна кампания, но проблемът е, че е просто информативна. Не вярвам някой служител като мен да подаде сигнал, ако това ще му коства прехраната. Смятам, че на държавните ни институции им липсват работещи механизми за контрол, които не могат да бъдат заместени с кампании като тази.

И все пак - разгледайте сайта. Цифрите са невероятни и на моменти страшни! Хубавото от цялата история е, че вече ще имам повече изисквания към бъдещите си работодатели – да ме осигуряват на реалната заплата.

Днешният текст в Майко Мила! първоначално може да ви се стори прекалено буквален, но ние препоръчваме да го прочетете пак и да помислите върху следния въпрос: ако законите и правилата в България са написани по начин, внушаващ ни, че майчинството и раждането на дете са РИСК, какво по-различно отношение да очакваме от работодателите, например? Много от тях също гледат на жените в екипа като хора, способни да им създадат РИСКОВИ ситуации поради "опасността" от раждане на деца. Текстът Все някога ще намерим работа е писан точно по тази тема - колко е трудно за една майка, връщаща се от майчинство, да си намери работа. И така, днес публикуваме тази находка, която ни изпрати на имейла наша читателка - жена, чиято професия я е сблъсквала многократно с оценки на риска и създаване на мерки за ограничаването му. Едва ли някога ѝ е хрумвало обаче, че и майчинството попада в тази графа, докато един ден не попаднала в сайта на НОИ...

***************************************

Риск (тълковен речник на българския език) - рискът, риска, мн. рискове, (два) риска, м. Възможна опасност. ПРЕСМЕТНАТ РИСК.

Смята се, че „риск“ произхожда от френската дума risque (появила се през средата на 17 век), пряк наследник на италианската дума risco – опасност и rischiare – натъквам се на опасност, бивам застрашен.

Всъщност, подобно на повечето френски и италиански думи, и тази има дълбоки латински корени - смята се, че произхожда от resicum (което буквално означава „това, което реже, разбива“) и resicu/reseco (отрязвам, отвързвам, давам начало на нещо ЛОШО).

В латинския думата навлиза от древногръцки, като за повече информация относно етимологията на думата може да прочетете в този изключително интересен материал.

Каквито и да са корените обаче, конотацията винаги е една и съща – отклонение в очакваните резултати, потенциална вреда, която би могла да възникне от бъдещо събитие, влизане в разноски и неспособност да се придобие печалба, загуба, животозастрашаване.

Рисковете се отличават с богатство и многообразие – финансови, пазарни, продуктови, производствени, технически, организационни… Самата аз в професионалния си път съм се занимавала с оценка и анализ на риска, разписвала съм мерки за неговото снижаване и управление, чертала съм схеми и графици, критични пътища и прочие.

И в цялата си практика като проектант, мениджър, администратор и проучвател не съм срещала думата риск с положителна конотация.

Рискът винаги се свързва с излагане на опасност и загуби, с възможността за настъпване на непланирани, неблагоприятни събития.

С щети и вреди.

Поставете сега всичко казано до тук в контекста на създаването на деца (особено силно ми горчи диадата „създаване на дете – причиняване на щети и вреди“).

Защо изобщо има нужда от тези сравнения?

Според Националния осигурителен институт… „При настъпване на риска “майчинство” държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения…“ (дата на последно влизане 16 август 2017).

Нямам намерение да влизам в разискване на възможностите, видовете и размерите на „о-без-ЩЕТЕНИЯ“ при настъпване на РИСКА ОТ МАЙЧИНСТВО. Нито за техните форми и смисъл. Вероятно щях да подмина с усмивка, ако този „риск от майчинство“ не се беше разпространил по всевъзможни други сайтове, калкулатори за майчинство, и прочие полезни и не чак толкова полезни сайтове.

И чийто произход проследих до КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ:
Чл. 48а. (Нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.)

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Несъмнено една бременност носи своите рискове, но те имат съвсем друго измерение – дали въобще може да настъпи, дали ще протече нормално, дали самото раждане ще протече добре и т.н. Разбира се, ако говорим за малолетни и непълнолетни момичета, самата идея за „детска бременност“ е риск – огромен социален проблем с всичките му социални, поведенчески, административни, юридически и здравни (физически и психологични) последствия… Но когато говорим за 12 месеца осигурителен стаж, то очевидно тази група момичета отпада като възможност.

Остава само неприятният вкус на „осигуряване за този риск“.

Може би именно в това е разковничето – докато се гледа на децата като риск, докато на жените се гледа като на някой, който би донесъл щети на работодателя си в случай, че бъде нает - поради евентуален РИСК да излезе в майчинство, не мисля че можем да говорим за просперитет, за икономическо развитие, за напредък, за социално общество и т.н.

Не мисля, че е възможно да бъдат дори обсъждани мерки за насърчаване на раждаемостта в този контекст. Не мисля, че е възможна каквато и да е промяна, докато терминологията е тотално сгрешена.

Ако не вярвате – проверете антонима на „риск“ - безопасност, сигурност, защита, надеждност.

Ако ви се струва, че това е просто „буквоядство“ – може и да сте прави. Но за съжаление в административния, юридически и проектантския свят метафори няма.

Има само конкретни определения и строги правила и докато сами позволяваме да се използват некоретни думи, не можем да изискваме коректно отношение.

cross