fbpx

Честно ви казваме, не знаем как ще се приеме този текст, но ето го и него. Това е истинската история на един доста луксозен хотел за майки на новородени, в който отиваш тъкмо родила заедно с бебето си и за теб се грижат чудесни хора, а ти се възстановяваш и животът тръгва по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден, както е казал поетът. Или поне така трябва да е. Ето какво ни разказва Клариса Вей за цялата тази луксозна постнатална история. (На която ние малко завиждаме. Но само малко и само за определени неща.)


Седмица след като родих сина си, легнах по гръб върху загрята маса за масаж, за да може друга жена да ме изцеди. Докато тя изстискваше няколко капки в стъклена бутилка, се заслушах в релаксираща спа музиката. Опитвах се да не се чувствам неудобно, че произвеждам толкова малко кърма (дали беше заради спешното цезарово сечение), когато започна некомфортният разговор.

„За колко време сте в Тайван?“, попита ме тя. Подстриганата ѝ коса леко подскачаше, докато голите ѝ ръце притискаха гърдите ми.

„Живея тук.“

„Имате акцент.“

„Родена съм и съм израснала в Америка, но съм тайванка.“

Загледах се в мотив на бебешкосиньото цвете на стената, който ми напомняше на ареоли. „Отпуснете се“, каза ми тя. Може би трябва да опитам да спя през нощта. „Бебето ми беше хранено предимно с адаптирано мляко“, каза тя, сякаш имах нужда да ми напомня за недостатъчното количество кърма. „Ставането на всеки два часа за помпата е изтощително. Ти просто си скачена с бебето. Така е друго.“

Трябва ли да е болезнено и трудно

Съветът на масажистката е точно обратното на това, на което са ме учили в Щатите. В Щатите първият месец от майчинството често се смята за задължително болезнен и труден. След като моята приятелка Лаура роди в Лос Анджелис, гърбът я болеше толкова много, че трябваше да ходи на физиотерапия. „Закусвах със сладолед и кафе всяка сутрин като механизъм за оцеляване“, писа ми тя. Моята съквартирантка от колежа Емили ми каза, че нейният новороден син ѝ висял на гърдите цяла седмица. „За добро или лошо, ми излязоха мазоли“, каза тя.

Аз, от друга страна, се излежавах в луксозен хотел след раждане в Тайпе, оставяйки голяма част от тежката работа на армия от медицински сестри. Можех да спя в пухкаво двойно легло, да се будя с гледка към града и да ям топла закуска от оризова каша, варени зеленчуци и билков чай. Преживяването беше толкова глезещо, че чак ми идваше греховно.

В края на сеанса по изцеждане, масажистката ми даде резултата: по-малко от чаена лъжичка кърма. Тя обаче не искаше да се чувствам зле от това. „Следродилният период е време за възстановяване на равновесието на вашето чи. Тук имате време“, каза тя.

Глезенето на новите майки

В Тайван една стара народна мъдрост обобщава тази нагласа: „По време на бременност отглеждай бебето. След бременността се грижи за тялото си.“ Смята се, че раждането нарушава равновесието на тялото, така че новите майки традиционно получават zuo yue zi или 30–40 дни почивка у дома, глезени от семейството. Буквално изразът означава „месец мързел“, но често се превежда като раждане след раждане, далеч от стреса, напрежението и студа на външния свят. Майка ми винаги е наблягала на ролята на храната. Според нея някои ястия като свинска пача с фъстъци или джинджифилово пиле в сусамово масло, възстановяват матката.

В наши дни Тайван е склонен да остави следродилния месец на професионалистите. Новите майки могат да отседнат в един от приблизително 280 специализирани хотела, където ще получат храна, денонощна грижа за децата, посещения при лекар и различни привилегии като уроци по йога и изцеждане на кърма. 

„Здравей, мамо!“

С мляко в ръка излязох от спа центъра, затътрих се по коридора и натиснах един бутон в стената. Плъзна се врата, разкривайки малка стая, подобна на килер, украсена с бебешки снимки и благодарствени писма. Маскирана медицинска сестра в зелени дрехи ме поздрави ентусиазирано: „Здравей, мамо!“. Дадох ѝ млякото заедно с номера на моята стая – осем. Синът ми беше някъде в детска стая зад нея; както и десетки други плачещи новородени.

Докато предавах кърмата си, ми хрумна, че възлагам скъп ритуал, кърменето на новороденото си, на непознати. Но хотелът съществуваше, за да мога да се съсредоточа върху нуждите си. Върнах се в стаята си, метнах се на кадифения диван в небесночервен цвят и отворих приложение на телефона си. Видео на живо на моето дремещо бебе изпълни екрана. Синият му биберон висеше отпуснато от устата му. Стикер на пелената му показваше цифрата осем. По-късно ще имаме достатъчно време заедно, помислих си, опитвайки се да потисна внезапната вълна на вина. Точно сега беше време за дрямка.

Моето zuo yue zi

Когато съм се родила преди три десетилетия в Лос Анджелис, баба ми долетяла от Тайван с куфар, пълен с китайски билки, с намерението да надзирава zuo yue zi на майка ми. Обаче бързо се уморила. „Тя просто искаше да отиде в Сан Диего и да види роднините ни“, каза ми майка ми. В седмиците след раждането ми майка ми развила хронична умора. Според нея следродилният период създава прецедент за бъдещото здраве. Затова предположих, че тя ще иска да надзирава моето zuo yue zi. Но когато я попитах в началото на бременността си по време на вечеря в Тайпе, тя само се засмя. „Искаш ли да умра рано? Новородените са изтощителни“, каза тя.

И така започнах да обикалям следродилните хотели в Тайпе. Научих, че вместо да налагат табута, свързани с традиционния месец след раждане (не мийте косата си, избягвайте ледена вода), те предлагат удобства с луксозна атмосфера като нагреватели, топли бани за крака и горещ билков чай. 

В хотелите има нещо снизходително, почти унизително

Но в хотелите имаше нещо снизходително, почти унизително. Персоналът ме наричаше „мама“, макар че още не бях такава. Въпреки че татковците и служителите можеха да идват и да излизат свободно, майките трябваше да се регистрират при излизане. Посетителите не бяха допускани в хотелските стаи и можеха да виждат новородените само през стъклен прозорец. Не ни беше позволено да извеждаме собствените си бебета навън, освен ако нямаха час при лекар.

По време на една от обиколките си попитах медицинска сестра дали мога да ходя на ежедневни разходки. „Да“, отговори тя и след това се поколеба. „Повечето хора обаче не го правят. Трябва да си починеш.“

Нещо като карантинен център за майки

В крайна сметка се спрях на Whole Love, който беше построен в моя квартал преди няколко години. Whole Love, който има 23 стаи, е описван като център за грижи, но майките са склонни да го наричат хотел. Въпреки че нямаше партньорство с ресторант, препоръчан от Michelin, като някои други хотели след раждане, стаята ми щеше да има собствен масажен стол, стерилизатор за бутилки и помпи за кърма. Бих могла да си насроча маникюр или да се науча да правя сапун от кърма (не че ще имам достатъчно). Избрах Whole Love най-вече защото беше близо до дома.

Съпругът ми се притесняваше, че се записвам за нещо като карантинен център за майки. „Сигурна ли си?“, попита той. Нямаше ли да ми е по-удобно в нашия апартамент, където той можеше да готви, а аз да излизам навън?

Бях благодарна за предложението, но ми се стори наивно. Отличното готвене на съпруга ми никога не е включвало месни бульони, напоени с китайска медицина. Моето семейство не искаше да се грижи за нас, а неговото беше на хиляди километри. Живеехме на място, където следродилните грижи бяха норма. Някои от нашите приятелки бяха плакали, когато престоят им в хотела приключи. Не трябва ли да се възползваме от тази възможност?

Раждането и хотелът

Когато дойде датата на раждането ми, лекарите се опитаха и не успяха да го предизвикат. Два дни по-късно прибягнаха до спешно цезарово сечение. След него се чувствах като изпразнен чувал: едва успях да вдигна глава. Изглеждаше ми непонятно, че в САЩ, където болногледачите се шегуват с „драйв-тру раждания“, средната нова майка, претърпяла цезарово сечение, остава в болница само два до четири дни. Аз останах пет. След това родителите ми ни закараха до хотела.

Докато новороденото ни хъркаше в столчето за кола, тялото ми изтръпваше от тревога. Ами ако се събуди и започне да плаче? Ами ако попаднем в задръстване и той изцапа пелените си? Бях прекарала по-голямата част от времето в болницата прикована на легло и съпругът ми беше прекарал по-голямата част от това време в грижи за мен. Нашето любимо дете все още беше загадка за нас.

„Не се ли радваш, че сега отиваме в хотела?“, попитах съпруга си. Той кимна. „Ще използваме тази възможност, за да се поучим от медицинските сестри.“

Качихме се с асансьор до петия етаж и зачакахме в тъмно фоайе. Чувствах се като в зоологическа градина: от другата страна на стъклена стена виждахме ярко осветена детска стая, където сестрите безгрижно вдигаха и спускаха бебета, сякаш бяха кукли. Тогава медицинска сестра влезе във фоайето и извади бебето ни от количката му. През следващите 30 дни хотелът щеше да следи нуждите му и да контролира движенията му. Трябваше да се грижа за него само когато искам.

Искам ли да го нахраня, или предпочитам да си почина?

В стая номер 8 колекция от изискани бели купи чакаше на поднос: супа от миди, риба на пара, хрупкава бамя с резени говеждо месо, пресни зеленчуци, поръсени с годжи бери. Усетих прилив на оптимизъм. Щях да се отнасям към хотела като към училище и да стана най-добрата майка, която мога да бъда.

Храната беше предназначена за мен, така че съпругът ми тръгна да си търси обяд. Един рецепционист ми даде брошури за новодошли, тестъри от продукти за баня и информация за услуга, която запазва пъпната връв. След това медицинска сестра ми показа как да етикетирам кърмата. Веднъж на ден тя измерваше температурата и кръвното ми налягане. Щеше да ми помогне да си сменя и превръзката от цезаровото сечение.

Телефонът до леглото иззвъня. Бебето ми беше гладно. Исках ли да го нахраня, или предпочитах да си почина? Избрах първото, сякаш поръчвах румсървис.

Няколко минути по-късно той беше качен на количка, която съдържаше идеално затоплена бутилка адаптирано мляко и чекмедже с пресни пелени. Току-що измит, със спретната си коса, изглеждаше като подарък за мен. Сестрата ми каза да седна на дивана и нежно притисна бебето в ръцете ми. „Уверете се, че го оригвате често“, каза тя. Ако имах нужда от помощ, можех да се обадя в сестринския пункт. След това тя затвори вратата и за първи път в живота си останах сама със сина си.

Бебето ми дойде с подробни инструкции

Трябваше да го храня на всеки четири часа, да попълвам таблица с това колко яде и кога и да отбелязвам всички смени на пелените. Това звучеше лесно. Представях си как се излежавам в леглото и отпивам чай, докато бебето гука. Но при мен то често плачеше до посиняване. Беше прекарало последните девет месеца, свито мирно в мен, без никакви усложнения. Сега, когато беше навън, защо не можех да го успокоя?

Много пъти медицинската сестра вземаше сина ми от ръцете ми и го дундуркаше, докато се успокои. След това, когато се приземеше отново в ръцете ми, той избухваше. Тя се опитваше да ме успокои, но в крайна сметка трябваше да се върне в детската стая. „Можете просто да го върнете обратно при нас, ако имате нужда от почивка“, казваше тя. Бях съкрушена и започнах да го връщам след всяко хранене.

В продължение на седмици прекарвах не повече от четири часа със сина си. Чувствах се ужасно от това – изглеждаше, че разменях интимност за спокойствие. Но си казах, че той изглежда по-щастлив с медицинските сестри. Може би инстинктът да страдаш от неудобството беше твърде американски. Продължавах да си спомням масажистката, който ме беше изцедила. „Имаш време тук“, беше казала тя.

Синът ми се изака, а аз извиках в паника медицинската сестра

Първият път, когато синът ми ака в хотела, извиках медицинската сестра в паника. В болницата съпругът ми беше сменил пелените. „Знаете ли как да сменяте памперс?“, попита тя, без да осъжда. Когато кимнах колебливо, тя демонстрира, подпирайки тялото му на лявата си ръка, докато стискаше бедрото му като палка за барабан. Изми го на мивката, преди да го почисти с кърпички. Бебето ми се зарадва. „Не можем ли просто да използваме мокри кърпички?“, попитах. 

„По-малко вероятно е да развие обрив от пелени по този начин“, каза тя нежно.

Някои от заниманията бяха наистина сладки. По време на сеанс за плуване на бебета аз и съпругът ми пляскахме окуражително, докато гледахме как нашият син, скътан в надуваем ринг и заобиколен от гумени патета, уверено рита във ваната за големи.

Друга вечер в стаята ми влязоха фотограф и неговият асистент. След като постави няколко фона на леглото ми, асистентът се взря в очите на сина ми и започна да си тананика тихо и мелодично. Веднага бебето изпадна в транс. Успяха да го облекат като вестникарче, като зайче и в плажни дрехи. Когато го опаковаха в костюм на зелена круша, той заспа.

Да се чувстваш безполезна

Колкото и очарователна да беше фотосесията, тя ме накара да се почувствам безполезна. Бях научила няколко трика от персонала, но те правеха всичко вместо мен и бяха по-добри. След около три седмици започнах да изпитвам клаустрофобия. В дългия тъмен коридор между стаите нямаше дори зрителен контакт с моите колежки майки. От време на време чувах части от живота на хората. „Не плачи, не плачи“, умоляваше една майка в съседната стая.

Друг път държах бебето си в стаята си, когато чух гневен мъжки глас в коридора. „Това място е като затвор“, извика той. „Жена ми е в стаята си и плаче. Ще те съдя!“

Синът ми вдигна поглед към мен, озадачен от суматохата. „Ш-ш-ш“, казах му аз. През вратата чувах тропащи крака и тихите гласове на персонала.

Въпреки че хотелът се рекламира като модерно и гъвкаво възприемане на традициите след раждането, не беше погрешно да го наречем място за изолация. Не можех да оставя приятелките или родителите си в стаята си или да изведа сина си на разходка. Всеки имаше униформа: майките носеха бели пижами с розови и зелени кръгове; медицинските сестри, които бяха изключително жени, носеха зелени дрехи; а бебетата носеха почти бели кимона. Само бащите носеха улични дрехи и нямаха официална роля – отражение на традиционно общество, в което се очаква майките да са женени за бащите и обикновено да са основните полагащи грижи. Малкото пъти, когато излязох – за лека закуска, бързо кафе с приятел и така необходимата среща със съпруга ми – сестрите ме попитаха къде отивам. Винаги се срамувах. „Задачи“, лъжех.

Най-накрая намерих приятел

През последната ми седмица най-накрая намерих приятел. Марая, канадка с тайвански корени, току-що беше родила второто си дете, момченце. Един следобед след сутрешното ни хранене взехме бъбъл чай и седнахме на покрива. Сестрите буквално зяпнаха, като ни видяха заедно.

„Когато родих за първи път, просто мрънках“, ми каза Марая. Тъй като не се доверила на бавачката си, поела сама нощните смени и била толкова уморена, че едва можела да говори. И така, бременна за втори път, тя веднага запазила хотел.

Доверих ѝ, че ми беше трудно да съм сама със сина си. Американските ми приятелки вероятно ми завиждаха, но започваше да ми се иска да мога да си разменя местата с тях. Въпреки всичките безсънни нощи те сякаш веднага се свързаха с новородените си. Седмица преди края на престоя ми се чувствах почти по същия начин като в колата: тревожна, неадекватна, объркана.

Смисълът на следродилния период не е да се научат умения, напомни ми Марая, а да се възстановиш физически и психически от тежестта на бременността. На телефона си тя цъкаше приложенията за родители, които искаше да пробвам.

„Колко време държиш бебето с теб в стаята?“, попитах.

„От осем сутринта до единадесет вечерта.“

Шокът трябва да се е изписал на лицето ми. „Идеята е, че така мога да спя през нощта“, каза тя.

„Как се храниш?“

„Бързо."

Парадоксално, тя ме погледна виновно. „Приятелите ми казват, че трябва да почивам повече“, каза тя. Чувствах се зле, че прекарвах твърде малко време със сина си. Тя се чувстваше зле, че прекарва твърде много. Желанията ни да се грижим за синовете си и себе си изглеждаха взаимноизключващи се.

Интимност и тихо разбиране

В деня, в който напуснахме, бебето ми получи „диплома“ в чест на първия му месец от живота. Но като майка се чувствах така, сякаш съм се провалила. Първите ми три дни вкъщи бяха не чаша студена вода, а ледена вълна. След 30 дни на относително спокойствие, бях шокирана от пълната липса на лично време. „Това е като мъгла, само че ти я забави с месец“, Лаура ми писа от Лос Анджелис. Единственият път, когато почувствах облекчение, беше, когато си взех топъл душ, който заглуши плача на новороденото ми в другата стая.

Почти веднага обаче усетих притока от интимност, за който жадувах, последван от тихо разбиране. Беше просто: не познавах детето си, защото не бях прекарала достатъчно време с него. Открих, че е избухвал, защото е бил преуморен. Той се наслаждаваше на дрямката върху нас, меките гърди на баща си и облягането на бедрата ни. Предпочиташе дългите разходки с количката, отколкото да бъде в коша. Хотелът ме беше освободил от отговорност за сина ми, което създаде емоционална пропаст. Строгите правила ни бяха попречили да научим за него като индивид.

Въпреки че не го разбирах напълно по онова време, престоят в следродилния център ми даде шанс да си поема дъх между преходите, преди да се потопя в маратона на родителството. Бях подходила погрешно към всичко. В ретроспекция, ако исках да се свържа със сина си веднага, трябваше да го държа с мен цял ден, както направи Марая. Или просто трябваше да се насладя напълно на почивката си, да зарежа всичко – проклети да са медицинските сестри – и да вярвам, че в крайна сметка ще науча каквото трябва.

Вече няма безпокойство и чувство на неадекватност

Сега, когато и двамата със съпруга ми се върнахме на работа, изпробвахме няколко бавачки на непълен работен ден. Те могат да гледат сина ни няколко часа седмично. Нашата любима е жена на име Кони, която се появи за първия си ден с хирургическа маска и розови ексфолианти. В края на сесията тя ми изпрати подробна разбивка на това колко яде бебето и по кое време.

Наскоро заварих Кони да прави масаж на сина ми, като протягаше ръцете му и разтриваше малките му крачета. Той се разтегли в лепкава усмивка. Сцената ми се стори позната. Оказа се, че преди да стане частна бавачка, Кони е работила като гледачка в хотел за след раждане.

Сипах си кафе и започнах да приготвям обяд. Дните, когато храната пристигаше в хотелската ми стая на поднос, изглеждаха като халюцинация. Но безпокойството и чувството за неадекватност изчезнаха. След много седмици на бълнуване и много часове люшкане на плачещия ми син, за да спи, се почувствах напълно като негова майка. Вече познавах детето си по-добре от жената, която ми помагаше да се грижа за него. И след обяд със съпруга ми щяхме да го изведем на дълга разходка.


Колко струва този луксозен хотел

Според Гари Лий, основателят на MamiGuide, уеб сайт, който резервира следродилни хотели, хотелите струват средно 290 долара на вечер. За американците това може да изглежда като невероятна сделка. Но тук, където средната годишна заплата е малко над 26 хил. долара, месец престой може да погълне 20–30% от годишния доход. Но според Лий 65% от родителите се настаняват в един от тези хотели, дори ако това означава години спестяване. Подобни места за настаняване има и в Китай, и в Република Корея. 

В Корея има и частни, и 19 държавни. Те се казват joriwon и цените в тях варират от няколкостотин долара до хиляди долари на вечер. Цените зависят и от условията, и от провинцията. Най-евтиният частен joriwon е в най-северната провинция (963 долара за две седмици при месечна средна заплата от 2400 долара). Най-скъпият е в Сеул (28 хил. долара за луксозни две седмици). Цените в държавните са с около 50% по-ниски от частните. Проблемът е, че в Република Корея 8 от 10 жени искат joriwon и местата просто не достигат. Резервации в държавните се правят предварително на място всеки месец и има хора, които висят по 10–13 часа, преди центровете да отворят врати. 

А няма повече частни центрове, защото нивото на раждаемост пада, което, съчетано с по-високите цени, ги прави лукс.


Клариса Вей е автор на свободна практика. Тя е родена в Лос Анджелис, но живее в Тайпе. През миналата година излезе и дебютната ѝ книга Made in Taiwan: Recipes and Stories from The Island Nation (Направено в Тайван: рецепти и истории от островната нация). Сега тя разказва за това какво е изкараш един месец в луксозен хотел за майки с новородени.

Оригиналът на материала е публикуван в The New Yorker.

Не че не знаете, но да го кажем и ние - женската природа крие удивителни качества и свойства. Само трябва да помислите как се променя и нагажда към огромната отговорност за развитие на плода. Едно от целия набор „чудеса“, които се случват в организма, е образуването на майчиното мляко. С негова помощ през първите месеци родилката ще може спокойно да отгледа бебето, без да се тревожи с какво друго да го храни. Кърмата, освен, че ще се грижи за задоволяване на хранителните нужди на новороденото, ще осигурява и вода, и куп полезни за имунитета на бебето вещества. 

През първите часове след раждането истинското майчино мляко обаче още не е потекло. То винаги се предхожда от коластрата, която също има основна роля за захранването на младия организъм и адаптирането му към външния свят. 

Защо коластрата е „течно злато“

Нейните полезни качества и оскъдно количество са дали повод да се нарича „течно злато“. При някои бременни жени тя излиза като лек зацапващ секрет от гърдите още след петия месец на бременността. Но иначе женската коластра е продукт на млечните жлези, който се образува в последните дни на бременността и в първите 3-5 дни след раждането, след което може да се каже, че узрява. Коластрата е жълтеникава, плътна течност със солен вкус и специфична миризма. Коластрата се различава значително по своите свойства от млякото и се смята, че по своя състав тя е по-близка до кръвта, отколкото до млякото и се явява като важна междинна форма при прехода от храненето на плода към храненето на новороденото. 

Коластрата има по-висока енергийна стойност от млякото и съдържа малко течност. Така се предпазват незрелите бъбреци на новородено от претоварване. Плътността на хранителните вещества в коластрата е няколко пъти по-висока, отколкото в млякото. Друго важно качество е слабителното ѝ свойство - с негова помощ детето лесно да ще изчисти червата си от мекониума  - това е първата фекална маса, която се образува в червата на бебето още в корема на майката. Черно-зелените изпражнения ще излязат по-бързо, ако бебето погълне коластра часове, след като е родено. Коластрата помага и при физиологичната жълтеница, която почти винаги протича при лека форма при новородени.

„Течното злато” съдържа по-лесно смилаеми протеини. Освен това с помощта на витамините А и Е ще се стимулира развитието на имунитет при новороденото. В нея съдържанието на защитни имунни фактори е по-високо, което осигурява на новороденото пасивен имунитет. Неусвоените имунни фактори пък остават в стомашно-чревния тракт, където са в състояние да се борят срещу чужди агенти. Те покриват незрялата повърхност на червата, като по този начин предпазват от бактерии, вируси и паразити.

Проучванията потвърждават ефективността на коластрата срещу редица бактерии (Е.coli, стрептококи, салмонела, причинител на дизентерия и др.) и вируси (ротавирус, респираторен синцитиален вирус (RSV), вирус Коксаки, вируси на полиомиелит, вирус на ентеровагалит, вирусен херпес и Candida). 

Кърмата

Бебето е поело своето безценно количество коластра и е готово да започне да се храни с майчино мляко. Организмът на майката се е пренастроил и млякото потича, стимулирано от сукането от гърдите. Заради състава си млякото отговаря на хранителните изисквания на детето през ранна възраст. Освен това то изпълнява функции за имунна защита и регулиране на растежа на детето. Млякото променя своя състав както в етапите на бременността (раждане - кърмене - коластра - преходно - зряло мляко), така и по време на всяко хранене (предно - задно мляко). Преходното мляко е малко по-бяло или по-жълто от коластрата. След третата седмица то ще премине към леко синкав цвят - вече е станало зряло мляко.

Общото количество протеини в кърмата е 0,9-1,0%, което е 2-3 пъти по-ниско, отколкото в кравето мляко. Съдържанието на мазнини в млякото е обратно пропорционално на пълнотата на гърдата: в началото на храненето от пълна гърда, бебето получава така нареченото предно мляко, чието съдържание на мазнини е ниско. Такова мляко добре утолява жаждата му. Докато бебето изпразва гърдата, концентрацията на мазнини в млякото постепенно се увеличава. Задното мляко, което бебето получава в края на храненето, съдържа повече мазнини. Диетата на майката не влияе върху общото съдържание на мазнини в млякото. Но пък съставът на мастните киселини в млякото ѝ зависи от вида на мазнините в нейната диета.

Още ползи от майчиното мляко

Човешкото мляко съдържа много лактоза - 6,8% и около 1% от други по-сложни олигозахариди, които стимулират развитието на бифидобактерии в червата на бебето. Лактозата е важна за усвояването на калция. Високото съдържание на лактоза, която се разгражда, когато млякото се усвоява, осигурява енергия за бързо нарастващия мозък на бебето.

Човешкото мляко съдържа и широк спектър от имунологични защитни фактори. Основните видове имунни клетки, открити в него, остават активни в стомашно-чревния тракт на бебето.

Имуноглобулините, които влизат чрез кърмата в бебето, са специфични за патогените на бебето. Това е така, защото всеки път, когато майката влезе в контакт с бебето - кърми, носи, целува, подушва, докосва бебето, сменя памперси, къпе го - тя вдишва или поглъща бактерии и други патогени, които са върху кожата на детето, в изпражненията и др. Тези патогени взаимодействат с организма на майката до произвеждане на имуноглобулин, който се предава с млякото от майката на бебето. Така при всяко прикрепване към гърдата, детето получава антитела. И то специфични за онези патогенни микроорганизми, на които то и майка му са изложени.

Изцедена кърма можете да съхранявате, след като я охладите или замразите. Тук сме писали много повече по темата - заслужава си четенето.

Други неочаквани приложения на кърмата 

Ако случайно сте изцедили и оставили в хладилника количество кърма, което е повече от нуждите на бебето, то тя има и други приложения,. Може и да не сте чували, но очен проблем на дете или възрастен, се търси майка кърмачка. Причината - кърмата има доказан ефект при конюнктивит и запушени слъзни канали. Тоест капване на кърма в окото е безопасно и полезно.

Майчиното мляко може да бъде ефективно средство за лечение и превенция на подсичане на бебешката кожа и обриви.  Намажете с тампон засегнатите участъци и оставете кърмата да изсъхне на въздух. Кърмата може също така да се нанася превантивно по кожата - тя няма да навреди.

По подобен начин може да се почиства и личицето на бебето, ако има леки пъпчици след раждането. Тя също така доказано е благоприятна за бебешките крусти по скалпа – мажете нежно коричките. И още:

  • При ушни инфекции - препоръчват се капки от майчино мляко в ухото, няколко пъти на ден.
  • Компреси от кърма могат да се поставят за всякакви сърбежи, включително ухапвания от насекоми. 
  • Кърмата е естествен антисептик и може да се използва, за да успокои и насърчи лечението на одрасквания и охлузвания.
  • Майчиното мляко, подобно на физиологичен разтвор, е подходящо и за промивка на носната кухина. И то не само при бебета - работи и при по-големи деца, и при възрастни.
  • Кърмата може да окаже благоприятно въздействие при херпеси, папиломи, акне. 
  • При слънчево изгаряне майчиното мляко помага за въстановяване на кожата.

След като бебето се появи на бял свят, то ще бъде обект на щателен медицински преглед. Педиатърът започва с преглед на черепните кости около фонтанелата (това е гъвкава мембрана в горната част на бебешкия череп), прослушване на сърдечния ритъм и проверка на работата на белите дробове. Следва опипване на корема, ръце, крака и гениталии. Бебето също трябва да се провери чрез стимулации на мускулите и движението на погледа. Бебешките бедра се преглеждат и за луксация, пъпчето също е обект на преглед. След което започва още по-неприятната за новороденото част – измерване на тегло, ръст и обиколка на главата.

Ако всичко е наред след този преглед, остава само да се наблюдава бебешката жълтеница. Тя застига всички новородени.

Какво е това?

Жълтеницата при новородено е жълто оцветяване на кожата, лигавиците и склерата (бялото на очите). Тя е свързана с повишаване на билирубина в кръвта. Жълтеницата при възрастни и по-големи деца обаче винаги е свързана с опасно заболяване - някакъв вид инфекциозен процес, тумор, сериозни заболявания, токсични увреждания на черния дроб.

За радост при бебетата тя е безобидна и създава проблеми само в изключително редки случаи. Жълтеницата при новородено е особено състояние, което не е свързано с големи промени в черния дроб. Процесите са физиологични за тази възраст, тъй като цялата храносмилателна система на новороденото е все още незряла.

Защо се появява жълтеница при новородено?

Това е неизбежно състояние и на практика е част от превръщането на плода в самостоятелен човек. Промените за бебето са драстични. Досега то е било скачено с майката чрез пъпната връв, а сега изведнъж е изцяло отделено. Всичките му системи претърпяват шоково преминаване към новия режим. На възраст под един месец стартира подобряване на функционирането на храносмилателната система. Освен това хемоглобинът на плода се разрушава и се образува т.нар. хемоглобин на възрастен. Един от продуктите на разграждането е билирубин - продукт на жлъчката. Той се натрупва в кръвта и оцветява кожата в жълто. Така бебокът се сдобива с бебешка жълтеница. При по-големи бебета и възрастни черният дроб преработва билирубина. Развиващият се черен дроб на новороденото обаче не е достатъчно зрял, за да се справи.

Сред другите причини могат да бъдат натъртване при раждане или друго вътрешно кървене, чернодробни проблеми, инфекция, ензимен дефицит, аномалия в червените кръвни клетки.

Американската академия по педиатрия препоръчва всички новородени бебета да бъдат изследвани за жълтеница преди изписване от болницата. И отново когато бебето е на възраст между 3 и 5 дни.

Колко опасна е жълтеница за новородено

В организма се е отделило доста токсично вещество, но всичко зависи от това колко билирубин има в кръвта. Повишаването на нивото на билирубин в кръвта води до неговото проникване през лигавиците, кожата, склерата и дори мозъчната тъкан, което е особено опасно. Токсичният ефект върху мозъчната тъкан причинява отслабване на детето, намалена активност, лошо кърмене и намаляване на всички рефлекси. В този случай се изискват преглед и лечение. И точно заради това педиатрите следят как се развива този процес. Високите нива на билирубин могат да изложат бебето на риск от глухота, церебрална парализа или други форми на мозъчно увреждане. Най-често не се стига до такива последици. Жълтеницата при новородени в повечето случаи остава незабелязана и, както казваме, „минава от само себе си”.

Бебетата с най-висок риск са:

  • недоносени бебета (бебета, родени преди 37 гестационна седмица);
  • бебета, които не получават достатъчно кърма или адаптирано мляко, или защото им е трудно да се хранят, или защото млякото на майка им все още не е в достатъчно количество;
  • бебета, чиято кръвна група не е съвместима с кръвната група на майка им (те могат да натрупат антитела, които да унищожат червените кръвни клетки и да предизвикат внезапно повишаване на нивата на билирубин).

Какви са симптомите?

Първият признак на жълтеница е пожълтяване на кожата и очите на бебето. Пожълтяването може да започне в рамките на 2 до 4 дни след раждането. Най-често започва от лицето и се разпространява надолу по тялото. Нивата на билирубин обикновено достигат връх между 3 до 7 дни след раждането.

Ако с леко натискане на пръст върху кожата на бебето тази област стане жълта, това вероятно е признак на жълтеница.

Кога да се обадите на лекар?

Свържете се с педиатър, ако забележите следните симптоми:

  • жълтеницата се разпространява – все по-големи площи пожълтяват или става по-интензивна на цвят;
  • вашето бебе развива треска над 38 °C;
  • бебето ви се храни зле, изглежда вяло или отпаднало и плаче силно.

Как се диагностицира жълтеницата при новородено?

Очевидно жълто оцветяване потвърждава, че бебето има жълтеница. Понякога обаче са необходими допълнителни тестове, за да се определи тежестта на заболяването.

Бебетата, при които то се развива през първите 24 часа от живота, трябва да бъдат прегледани веднага от неонатолог. Той ще измери нивата на билирубин чрез кожен или кръвен тест. Може да са необходими допълнителни тестове, за да се установи дали жълтеницата на бебето се дължи на основно състояние. Това може да включва пълна кръвна картина, кръвна група и резус фактор (Rh) несъвместимост.

Билирубинът се отразява на изпражненията на новороденото. Ако процесът на дефекация е редовен и в достатъчен обем, тогава нивото на билирубин ще пада доста бързо. Ако изпражненията са нередовни или бебето има запек, тогава трябва да предприемете действия.

Как се лекува този тип жълтеница?

Лекият вариант обикновено отшумява сам, когато черният дроб на бебето започне да нараства и да се развива. Честото хранене (8-12 пъти на ден) ще помогне на бебетата да се отърват от билирубина в телата си.

Ако храните бебето с адаптирано мляко, през първата седмица му давайте мляко на всеки 2-3 часа. Недоносените или по-малките бебета могат да приемат по-малки количества адаптирано мляко. Но ако се притеснявате, че бебето ви приема твърде малко или твърде много адаптирано мляко, говорете с вашия лекар.

По-тежкият вариант може да изисква други методи. Фототерапията е често срещан и високоефективен метод за лечение. Той използва светлина за разграждане на билирубина в тялото на вашето бебе. При фототерапията бебето ви ще бъде поставено на специално легло под светлина със син спектър, докато носи само пелена и специални защитни очила.

В много тежки случаи може да се наложи обменна трансфузия. Това е процес, при който бебето получава малки количества кръв от донор или кръвна банка. Така бебето получава кръв със здрави червени кръвни клетки, което намалява нивата на билирубин.

Когато се появи жълтеницата при новородени

Внимателно наблюдавайте бебето си за пожълтяване на кожата и очите. И не се стряскайте, когато това се случи. Реално няма начин за предотвратяване на това състояние при новородените.

Физиологичната жълтеница започва не по-рано от 3 дни след раждането. Трябва да се прави седмичен тест. Той ще покаже дали нивото на билирубин намалява и дали са необходими допълнителни изследвания. Храненето трябва да е редовно, с достатъчни количества поето мляко. Тъй като бебето с жълтеница е унило, то спи повече. Тоест, колкото и да ви е жал, ще се наложи да го събуждате, за да яде.

В никакъв случай не е толкова страшно. Случва се на милиарди бебета и просто трябва да сте търпеливи и подготвени.

Храненето на бебе винаги е свързано с оригване. Когато мехурчетата въздух влязат заедно с млякото в стомаха на вашето бебе, те могат да предизвикат усещане за тежест и дискомфорт. Оригването помага за освобождаването на тези газови мехурчета нагоре по хранопровода през устата. Това е въздух, който остава като в капан в стомашно-чревната система и трябва да бъде освободен. Няма как да се научите да оригвате бебе на теория – това е въпрос на практика. Но все пак е хубаво да сте наясно как го правят другите майки по света.

Не е важно как ще се оригне бебето, а е важно да се оригва и да не си ляга да спи с чувство за тежест в стомаха. Твърде възможно е, ако пропуснете оригването, щом го сложите да спи, да започне да хълца или да повърне. И за двама ви е по-добре, да не пропускате този малък ритуал, който следва след всяко хранене, а понякога съпътства и цялото кърмене с неколкократни оригвания. Най-добре да научите таткото да го оригва. За него ще е удоволствие да свърши тази важна работа и по този начин да участва пряко в храненето. Никой баща няма да откаже да оригне своето бебе, дори ще пита кога пак ще е нужен.

Защо новородените се нуждаят от оригване?

Бебетата обикновено трябва да се оригват, защото поемат въздух, докато ядат. Това се случва по-често при бебета, хранени с шише, които се хранят по-бързо. Кърмените бебета обаче също поглъщат въздух. Особено ако майката има много мляко, или ако бебето е гладно и иска да яде бързо.

Газовете в стомаха могат да бъдат причинени и от разграждането на определени храни в дебелото черво от бактерии. Това включва храната, която бебето консумира, както и храната, която майката консумира и предава през майчиното си мляко. Някои от най-често срещаните газообразуващи храни са боб, зеленчуци (броколи, карфиол, зеле и брюкселско зеле), сода и плодови напитки.

Ако бебето има непоносимост към определени храни (като адаптираното мляко или нещо от храната, която е поела мама), тялото му може да реагира, като създаде повече газове. Млечната непоносимост е най-честият виновник за газове.

Кога да оригвате бебето си

Американската академия по педиатрия препоръчва редовно оригване на бебето. Дори ако видимо не изпитва дискомфорт или не отделя газ, когато го оригвате. А и няма как да знаете колко въздух попада в малките им стомаси, нали? Тоест оригването винаги е добра идея.

Чудите се колко често да го правите? Опитайте да го правите естествено. Ако кърмите, оригвайте, преди да смените гърдите. Родителите, които хранят бебето с шише, могат да го оригват на всеки 15 мин за новородени. Освен това винаги оригвайте новороденото си, след като приключи с храненето.

Много родители правят грешката да нарушават храненето с ненужни опити за оригване. Това удължава времето за хранене, което разочарова гладното бебе и докато то плаче и бърза да яде, още повече увеличава поглъщането на въздух.

Как да оригнем новородено бебе

Има три често срещани пози за оригване: изправяне и леко накланяне на бебето през рамото ви, седнало в скута ви или поставено с лице надолу в скута ви. Изберете тази поза, която е най-удобна и ефективна за оригване на бебето. Ако видите, че става лесно с едната поза, не ползвайте другите. Независимо от положението, носете кърпа за оригване. С нея ще попиете млякото, което често излиза от устата на бебето заедно с газовете.

Оригване над рамото

Застанете или седнете удобно, леко полегнали, и задръжте бебето си под седалището, за да е добре подпряно. Уверете се, че е изправено до вас, гледайки през рамото ви, с брадичка, подпряна на мека кърпа, за да поеме всяко изплюване от оригване. Използвайте едната ръка, за да задържите бебето, а другата за потупване по гръбчето.

Оригване седейки в скута ви

Поставете бебето настрани в скута си, с гърди наведени леко напред. Поставете ръката си под брадичката му (не на гърлото), за да поддържате гърдите и главата. Потупайте гърба по лопатките, за да го оригнете. Много често не се налага това потупване и бебето докато заема позата се оригва само.

Оригване с лице надолу в скута ви

Положете бебето на коленете си по корем, с главата малко по-високо от останалата част на тялото. Здраво разтрийте и потупайте гърба му.

Оригване в поза люлка

Можете да го вземете в ръце - сякаш ще го полюлеете - и леко да го обърнете встрани. С една ръка го подпирате за гръбчето, а срещуположните краче и ръка увисват. Потупайте леко, както е облегнато встрани.

Когато бебето се оригва, винаги го потупвайте внимателно по гърба за около минута.  С времето то ще свързва този ваш жест с оригването и ще го подсеща какво се иска от него.

Никога не удряйте силно бебето - ще го стреснете и то изобщо няма да се оригне.

Ако бебето все още не е оригнато, може да прекратите опита. Оставете го да лежи в скута ви за минута и след това опитайте отново. Промяната на позата на бебето може да помогне за раздвижване на газовете. И те да излязат по-лесно.

Имайте предвид, че може да се наложи новородените да спират храненето няколко пъти, за да се оригнат. Ако кърмите започнете с оригване всеки път, когато премествате бебето от едната гърда на другата. И без това го движите, просто леко го вдигнете на рамото си и подръжте така. Щом се оригне, продължете с кърменето от другата гърда.

Ако е заспало, докато се храни, се прави същото. Позите и движенията са същите като при оригването на будно бебе - просто използвайте по-нежни движения. Ако продължава да спи, подпрете го и го оставете да спи седналолеко седнало, докато чуете желания звук.

Кога бебето спира да се оригва

Няма окончателна възраст, на която бебето ще спре да се оригва. Но тъй като малкото дете расте и храносмилателната му система става по-зряла, оригването ще става все по-малко необходимо. Вероятно ще забележите тази промяна около 4 до 6 месеца, когато бебето ви започне да яде твърда храна. Въпреки това, ако забележите, че бебето ви образува газове, продължете с оригване и други техники за облекчаване на газовете.

Други съвети за облекчаване на газовете при бебета

Ако изглежда, че оригването не облекчава дискомфорта на бебето, опитайте други позиции и техники, за да накарате въздуха да се движи. Можете да помогнете, като правите масаж на бебето или бутате краката напред-назад, когато бебето лежи по гръб – като каране на колело. Оставянето на бебето по корем, докато е будно, също може да помогне.

Може също така да опитате да разберете причината за излишните газове. Например, ако кърмите, нещо във вашето хранене може да причини подуването и дискомфорта на бебето. Най-честите виновници за газообразността след кърмене са поетите от майката млечни продукти - мляко, сирене, сладолед. Това не означава да спрете да ядете храните, които образуват газове, а  просто да сте по-внимателни. И след като сте яли повече газообразуващи продукти, по-често и настоятелно да оригвате бебенцето.

Ако всеки път изплюва мляко - това е нормално. Количествата не са такива, че да се налага дохранване.

Ако храните бебето с шише с адаптирано мляко, се препоръчва да оставите шишето с течността да се утаи преди хранене на бебето. Разклащането добавя много въздух към адаптираното мляко. Важен е и изборът на биберон. Препоръчва се да използвате такъв биберон, който е предназначен да намали количеството въздух, който влиза в устата, докато бебето пие от шишето.

Наблюдавайте го дали хълца, дали му е тежко и след оригване – понякога може да не успява да изкара всички газови мехурчета. Ако нищо не води до облекчаване на газовете, има лекарства. Те се предписват от лекар.

Не забравяйте, че оригването и изплюването на малко мляко по време и след хранене са напълно нормални. Повръщането на струя обаче не е нормално. Ако бебето ви повръща рязко големи количества мляко след хранене, свържете се с вашия педиатър. Обикновено газовете не трябва да бъдат съпътствани с допълнителни симптоми. Ако се оригва, плаче, има температура и диария, не става въпрос само за газообразуване.

Кърмата е най-добрата храна за новороденото. В нея се съдържат всички основни хранителни вещества, както и тези, които спомагат за естественото укрепване на имунната система на бебето. Всъщност две трети от имунната система се намира в червата. По време на бременност червата на вашето бебе са стерилни. Детето е защитено от болести и инфекции само от антителата на майката, които се движат през плацентата. Това се нарича пасивен имунитет.

Имунната система на бебето е изключително сложна и постоянно се развива. Изследванията показват, че фактори като естественото раждане и кърменето могат да укрепят имунната система на бебето. Например бебетата, родени по естествен път през родовия канал, са изложени на първите естествени бактерии, което задейства имунната им система. Бебетата, родени чрез цезарово сечение, са изложени на съвсем различен вид бактерии, които съществуват в болничната среда. Това е свързано с по-висок риск от развитие на алергии.

Разбира се, не всички майки могат да изберат да раждат по естествен път. Ползите от цезарово сечение в случаите, когато вагиналното раждане може да представлява риск, надвишават потенциалните недостатъци. Освен това дори ако бебето е родено с цезарово сечение, имунната му система ще бъде подсилена от веществата в коластрата и кърмата. Те ще повишат нивата на полезните бактерии в червата на вашето бебе.

Плюсове от кърмата

Майчиното мляко е оптимално адаптирано към всички характеристики на храносмилането и метаболизма на бебето. Кърменето допринася за хармоничния му растеж и развитие, повишава устойчивостта към инфекции, създава резерви, необходими при стресови ситуации. Освен това човешкото мляко доставя на бебето абсолютно всички основни хранителни вещества. Затова и първите месеци от живота на детето трябва да бъдат чисто млечен период. Това се дължи на особеностите на стомашно-чревния тракт, незрялостта на ензимните системи и функционалното състояние на бъбреците и несъвършенството на имунния отговор през този период.

Кърмата, погълната от бебето, веднага се абсорбира в кръвта през червата, тъй като съдържа ензимите, необходими за храносмилането. Попадайки в червата на детето, кърмата се абсорбира механично през чревната стена в кръвта. И тялото на детето не губи енергията си, за да преработи млякото.

Освен това кърменето има положителен ефект върху интелигентността на детето, тъй като съдържа вещества, които са насочени към развитие на мисловните способности.

Ефект върху състава на кърмата

Диетата и хранителният статус на майката имат много малък ефект върху хранителния състав (протеини, мазнини и въглехидрати) и следователно върху калоричното съдържание на кърмата. Ако майката е с умерено недохранване и млечната жлеза не получава достатъчно „суровина“ за лактация, тогава съставът на кърмата не претърпява значителни промени. Производството на мляко е намалено и може да спре само при силно недохранени майки или в условия на глад. Присъствието на витамини и минерали в кърмата обаче зависи пряко от храненето на майката. Тук сме писали по-подробно по темата.

Ползите за майката

Много майки бързат да се върнат на работа и отбиват детето, тъй като е трудно да се съчетават професионалните ангажименти с кърмене. Майката обаче трябва да знае, че тя също има полза от кърменето. Това са по-здраво тяло, психологическа връзка с детето, разбиране и емоционален комфорт. Когато майка кърми бебето си, тя извършва профилактика и поддържане на репродуктивните си функции. Това е и профилактика на гинекологични, ендокринни заболявания, мастопатия. Сега почти всяка девета жена има заболяване от мастопатия. Смята се, че кърмене до две или тригодиша възраст на детето предпазва майката от рак на гърдата и помага за спиране на следродилния кръвоизлив.

Вечен ли е имунитетът?

Ако майката е боледувала от рубеола, морбили или варицела, всички антитела, които е изградила, преминават през кърмата към бебето. Те не са вечни и с течение на времето намаляват. Това означава, че детето може и да се разболее по-късно, но в началото на живота му го защитават.

Разбира се, кърменето е защита и срещу всички чревни инфекции. Следователно се смята, че не трябва да се отказвате от кърменето през лятото, тъй като през лятото по правило има по-голяма опасност от чревни инфекции.

Основният метод за първична профилактика на алергични заболявания при деца, родени от майки, страдащи от бронхиална астма, е кърменето. Но само при условие че жената спазва доста строга диета.

Несъмнено е, че храненето с майчино мляко осигурява на бебето психологически комфорт както и имунологична защита. Кърмата е най-антиалергенният натурален безплатен продукт за всяко дете. Той доставя на кърмачето всичко необходимо, включително способства за психологическото, когнитивно и психомоторно развитие на малкия организъм.

Дълго време се смяташе, че кърмата осигурява имунна защита срещу патогени на инфекциозни патологии, поради наличието на специфични антитела в нея, образувайки така наречения пасивен имунитет. В ново проучване изследователи от Калифорнийския университет, показаха, че кърменето, наред с други неща, насърчава развитието на собствената имунна система на детето. Това става чрез процес, наречен от екипа „имунитет на майчиното обучение“.

Оцелявянето на кралските деца

Броят на имунните клетки, предадени от майка на дете, зависи от това с кои инфекциозни агенти и колко често се е сблъсквала жената. Ако нейният имунитет срещу определени патогени е задействан, тя ще предаде много имунни клетки чрез кърмата. Учените предполагат, че подобни механизми в миналото са допринесли за оцеляването на деца от кралски семейства. Причината е, че дойките, които са били назначени да кърмят децата на кралските особи, обикновено са били от ниските социални слоеве. Съответно те са се срещали с голям брой инфекциозни патогени.

Още плюсове от кърменето

По принцип децата, ваксинирани срещу туберкулоза, рядко имат добър имунологичен отговор. Ваксинацията предотвратява развитието на тежки усложнения, но не намалява риска от най-честата белодробна форма на заболяването. Смята се, че ваксинацията на обаче кърмачката може да подобри нивото на имунна защита на кърменото дете. И че така създаденият имунитет е по-ефективен, отколкото при директна ваксинация на детето.

Продължително кърмените бебета не се нуждаят от допълнителна вода, дори в много горещ климат. Редовното пиене на вода може да намали честотата и интензивността на кърменето, с последващо отрицателно въздействие върху производството и изсмукването на кърмата. Ако бебето е жадно, то трябва да утоли жаждата си в гърдите. Така то  ще получи цялата вода, от която се нуждае, както и храна.

Доказана е връзката между бронхите и млечната жлеза, както и червата и млечната жлеза. Съответно всеки патоген, който засяга майката, стимулира производството на специални антитела, присъстващи в млякото, получено от нейното дете. Така се формира специфичната защита на детето срещу много заболявания, включително ротавирусна инфекция.

Развитието на смукателните движения на бебето в процеса на кърмене определя до голяма степен формирането на речевия апарат и артикулацията на звуците. При кърмени деца зъбният кариес е по-рядко срещан. Многобройни проучвания показват, че кърменето намалява честотата и тежестта на остри чревни инфекции, остри респираторни заболявания, пневмония, сепсис, отит на средното ухо, намалява риска от развитие на синдром на внезапна детска смърт, алергични заболявания, коронарна болест на сърцето, атеросклероза, захарен диабет, хронични заболявания на храносмилателната система, левкемия и злокачествени образувания.

Дългоочакваният ден е дошъл и най-накрая сте се прибрали вкъщи с бебето. И сега целият му живот, всяка негова минута е във вашите ръце. Отговорността вече е изцяло ваша. Това е доста стресов период – напасвате вашите очаквания и възможности към нуждите на бебето. Режимът на бебето зависи от вас и някои ваши решения може да не му харесат, така че трябва да бъдете гъвкави и да реагирате с разбиране. Наблюдавайте детето си, то вече има как да ви сигнализира за доста от нуждите си (най-често с плач).

Разбира се, ще се колебаете за всякакви неща и дали ги правите както трябва. Кога и колко често да го поставяте в леглото? Как да съчетаете съня и храненето? Трябва ли детето да има режим или не? И не на последно място - как да намерите време за себе си. Няма да ви лъжем – най-вероятно ще е трудно. Още повече се оказва, че всички знания, които сте усвоили на теория, се оказват трудно приложими на практика. Затова ви даваме препоръки, които ще ви помогнат да минете през първия труден месец. Най-важно е да не се плашите от броя на допълнителните задачи и отговорности. Не сте първата, не сте и последната. Ще успеете, ще имате време да направите всичко и да влезете в новия ритъм на живот.

Хранене на новороденото

Храненето е най-важното събитие за деня. Принципно е хубаво да се придържате към точно определено време, но не разчитайте много на това. Бебе, което суче достатъчно мляко, може безопасно да поддържа интервалите между храненията и обикновено спи през тях. Но ако усетите, че бебето е изсукало малко мляко, бързо се е изморило, докато суче и е заспало, можете да го нахраните по-рано. Ако бебето е гладно, то ще се събуди преди часа на хранене и ще плаче.

В крайна сметка, ако бебето е нахранено и не плаче, значи всичко е наред. Смята се, че кърмене на поискване е най-добрият вариант за изхранване на новороденото. В първите дни слагайте бебето към гърдите си възможно най-често. Това стимулира производството на мляко. Кърмете го от 15 до 90 минути.  Ако е сукало дълго време с леки заспивания, то може да си набави за около час толкова мляко, за да спи след това непробудно 3 - 4 часа.

Ако бебето изсмуква достатъчно мляко и се събужда с плач между храненията, тогава причината за безпокойството му не е гладът. Може да го боли корем, да има колики или да му липсва внимание. Успокойте го, не се страхувайте да го вземате на ръце и да го прегърнете, да го погалите или да го полюлеете. Преди хранене, не забравяйте да сложите бебето на корема, да му правите въздушни бани, лек масаж и гимнастика. Докато бебето е будно, общувайте с него, говорете, носете го на ръце или просто седнете до него. Вие сте целия му свят в първите дни.

Изкъпете бебето си преди вечерното хранене. Добре нахраненото и изкъпано бебе ще спи добре.

Разходките

Важно място в живота на детето заема свежият въздух и то въпреки че новороденото предимно спи докато е навън.

За първата разходка през студения сезон (при температура не по-ниска от 10 градуса) изведете детето на чист въздух за 20 - 30 минути. След това добавете още десетина минути на следващия ден. Постепенно увеличавайки времето за разходка ще стигнето до 2 - 3 часа на ден. Ако е възможно, разхождайте малкия герой два пъти на ден по 1 час или 2 часа (например след храненето около 12:00 часа и преди 18:00 часа). Сутрин и вечер, когато температурата е ниска, не е необходимо да си показвате носа навън. Но ако детето се е адаптирало към студеното време, можете да отидете на разходка по всяко удобно за вас време.

През лятото се опитайте да бъете навън с детето си поне по три часа на ден. В горещите дни бъдете там, където има сянка: в парк, гора, обществена градина. За предпочитане е да излизате сутрин и след 16 часа – когато е по-хладно.

Бебешкото легло

Винаги поставяйте новороденото по гръб. Това е най-безопасната поза за сън за дете. Детето трябва да спи на равна твърда повърхност, без одеяла, възглавници, играчки и други неща.

Температурата в стаята не трябва да надвишава 21 - 23 градуса през зимата и 25 градуса през лятото. Претоплянето на бебето е по-опасно, отколкото ако му е студено. И със сигурност не го обличайте с три ката дрехи. Помислете си вие как спите и с колко дрехи сте облечени - защо малкото бебе да е с повече?

Отделна детска стая до шест месеца, а понякога дори до една година не е необходима – детско креватче в стаята на родителите е идеален вариант. Можете да премахнете едната решетка на креватчето и да го поставите до леглото си. Така бебето ще бъде възможно най-близо до мама през нощта, но в същото време на отделна повърхност.

Сънят

През първия месец новородените имат голяма нужда от сън. Да, децата са различни - някои спят повече, други по-малко, но като цяло им трябват около 16 - 18 часа на ден. Вашето бебе само ще прецени колко време да спи - оставете го да прецени. Детето ще задоволи собствените си нужди от сън. Някои бебета спят много (практически от хранене до хранене), други спят по-малко, а някои изобщо не могат да спят вечер.

Както твърдят специалистите: спокойно, може и да не заспи!

Ако детето не е заспало след хранене, то е активно. Поставете бебето в креватчето и го оставете за малко само. Ако не заспи, може да ви се наложи да му помогнете. Режимът на бебето няма строги граници и задължителни изисквания - зависи от ситуацията и търпението на майката.

Дневен сън

Дневния сън е много дълъг като часове, но е накъсан от будни периоди, през които бебето е активно. През деня новороденото бебе може да спи както 3 - 4 часа, така и 20 - 40 минути в на едно заспиване.

Как да разберете кога бебето иска да заспи отново? Съсредоточете се върху признаците на умора при дете: ако то потърка очите си, погледне в една точка, смуче пръста си, значи е време да заспи. Също така се препоръчва да не се превишава времето за събуждане за повече от 50 - 60 минути, ако предишният сън е бил повече от час. Прекомерната активност на детето води до дълги часове приспиване, неспокоен сън през нощта и объркан режим.

Нощен сън

Сънят през нощта може да бъде около 7 - 10 часа. И, освен ако нямате огромен късмет, бебето ще се събуди поне веднъж за хранене. Ако бебето започне да плаче постоянно в продължение на няколко часа вечер, това може да са колики. Периодът на коликите продължава до 6 - 8 седмици. Може да му помогнете, като след хранене го държите изправено - това ще помогне на храносмилането му. Също така - направете лек масаж на корема.

Ако подозирате, че за плача може да има и друга причина, задължително отидете на лекар. Ако храните с шише, говорете с педиатър - възможно е да е алергия. Тогава промяна на адаптираното мляко може да подобри състоянието на бебето.

Объркване на деня и нощта

Това, колкото и да не ви се иска, се случва много често. И да си го кажем направо - кошмар е! Бебето спи по цял ден, а през нощта е готово за весели игри. До 6 - 8 седмици бебетата могат да объркат деня и нощта поради несформирания си биологичен часовник. Рецептата е следната - слагайте бебето до ярка светлина през деня, или дръпнете всички завеси, за да се види деня. Вечер приглушете осветлението. Използвайте нощна лампа с топла приглушена светлина през нощта по време на хранене и смяна на памперса. В някакъв момент бебето ще се пренастрои и ще започне да спи непробудно през нощта. И тогава ще дойде блаженият ден, в който няма да умирате от безсъние и да сте зла.

Сънят на бебето през първите му седмици не е организиран поради физиологичната незрялост на мозъка. Тоест е по-важно родителите да създадат подходящи условия, така че кърмачето бързо да свикне с новия свят и новите условия на околната среда.

Ясно е, че малкият човек на един месец няма ясна идея, че е време да започне деня или да си легне. Вие може да му помогнете чрез ритуали – и без това ще го правите дълги години, добре е да свиквате. Режимът на бебето са и тези ритуали - всекидневни повтарящи се действия, извършвани след събуждане или преди лягане. Сутрин може да се извършват хигиенни процедури, а вечер - къпане, тихи игри, повиване и приспивна песен.

Първите часове на майчинството са най-вълнуващи и нямат нищо общо с никакво друго човешко преживяване. Посредством ранният физически допир кожа в кожа се изгражда неповторимата връзка между майката и бебето. Обичта на родителите към техните деца се развива още от първите дни, като по-късно се задълбочава истински.

Но раждането е тежка и отговорна работа, след която трябва да си починете. Бебето е на корема ви. Сега е моментът да си представите как се казва и да му го кажете. Произнесете името, ако сте наясно с него, или помечтайте какво би му подхождало.

Каквото и да сте си представяли, външният му вид ще ви изненада. То е неоформено и зависимо, а човекът, от когото ще зависи най-силно през следващите няколко години, сте вие. Поставете главата му върху гърдите ви, така както е със свити крачета и сложете дланите на ръката си върху гръбчето му. Това е първият ви контакт – кожа в кожа. Ако таткото е около вас нека също сложи ръка. Погалете детето леко, да усети топлината на дланта ви.

По спомени от бабите ни преди само са преброявали пръстите - по колко са на ръцете и на краката. И огледът се е изчерпвал. Сега обаче времената са други - всичко е важно и всичко има значение. С напредване на изследванията се придобиват все повече знания за сетивността и чувствителността на плода до неговото раждане. А и също така както се случва с бебчетата след появяването им на бял свят.

Първият поглед и първото докосване

За всеки страничен наблюдател новородените са подобни. За майката обаче първият поглед стига, за да запомни нейното. Някои бебета са гологлави, други са с коса. Кожата на бебето е жълтеникава, заради жълтеницата, която ще отзвучи от самосебе си. Обикновено са необходими няколко дни кожата да порозовее. Белият лепкав слой, с който е покрита кожата, предпазва новороденото – с негова помощ бебето е хванато и изтеглено по-лесно. Очаква го първата баня, която само ще наблюдавате.

Може да забележите родилен белег – спокойно - той ще изчезне. И не бива да ви притеснява, дори да остане година. В следващите дни помолете акушерката да участвате в къпането. Докосването на голото телце е невероятно преживяване, бебето също усеща човешката ръка и грижа. Използвайте всеки миг, когато можете да го галите. В началото майката е несигурна, но с времето ще знае как да го хваща и придържа. Честото поставяне на бузката му върху вашата гърда ще е стъпка към кърменето. То чува ударите на сърцето и свиква с миризмата ви. Сгушва се във вас и ще чува гласа ви, когато му заговорите.

Бебето може да се държи като бозайник с няколко основни нужди, но от друга страна то е оформено и сложно същество, като с помощта на съня си, гласа си, апетита, цвета на кожата ще ни дава информация за това как се развива и правилно ли го отглеждаме. Нуждите му се разглеждат от раждането през връзката с майката.

Бебето се появява на света и вече ги няма предишните ориентири. Измъкнато от уюта на утробата, то е поставено под ярка светлина, хващат ръце, които го местят и претеглят, голата му кожа е в стрес от новите докосвания, няма я обвивката му. Става му студено, тъй като температурата вътре в мама е много по-висока от стайната температура. Още в първите му мигове започват и прегледите, и други твърде неприятни за него действия, без които не може. Редува се усещане за вода и въздух, а бърсането на тялото го стресира. Сетивните възприятия са нови за мъника и основното, което усеща е тревожно чувство, стрес. Първият му познат ориентир е мама – тя ще го стопли с кожата си, с прегръдката и ръката на гръбчето ще се почувства отново загърнато и може да разпознае нейния тембър.

Мирисът на мама

Учените смятат, че бебето е способно да участва в собственото си развитие, да показва активен разсъдък, който още с раждането се вклюва дълбоко и избирателно в различни видове социално общуване. Плодът в утробата запомня известен брой възприятия, които идват от тялото на майка му, като топлината, миризмата, говора. Когато бебето напусне света на утробата, поддържането на тези дородови възприятия му вдъхва сигурност. То не познава нищо друго.

Всеки път когато е поставяно върху корема на майката, бебето ще плаче по-малко, защото ще познава тембъра и мириса ѝ, дори може самичко да се насочи към гърдата ѝ. Установено е, че майката има най-силно излъчваща миризма около и малко над ключицата. Всеки човек има уникален негов аромат, който децата му долавят най-силно. Това не е случайно. Затова прегръщаме бебето така, че личицето му да се доближи до тези зони и то да „вдиша“ мама и да се успокои. Вкусът на млякото вече му е познат и това го успокоява, а чрез очите вече отличава чертите на мама.

Когато майката говори на бебето тя го „милва“. То възприема честотата освен с ушите и с телесните си тъкани и чрез костите. Така ги е въприемало и преди да се роди и сега са му много познати. Според изследвания новороденото долавя най-силно ниските честоти. Освен към звука, то е чувствително и към изречените думи. Един малък жив радар вече ще улавя всички ваши вибрации – и позитивните, и негативните. Гушкайте го и го оставете да изрази вълнението си от новия свят, в който е попаднало. Мама вече е чула неговите вокални възможности, с всеки следващ плач тя няма да свиква, а ще е нащрек и ще трябва да гадае защо плаче.

„Кожа в кожа“

И двамата сте преживяли „буря“, докато бебето е излизало (ако си мислите, че има перфектно раждане - този текст е за вас). И двамата имате нужда от успокояващият допир на голото бебе върху гръдта. Бебето се нуждае от време да се пренастрои и мястото, в което това ще се случи най-плавно, сте вие с вашата нежна топла гръд. „Кожа в кожа“ е вашето „здравей, аз съм тук и всичко ще е наред“. При допирът започва да се синтезира хормона окситоцин, който е необходим за връзката. Бебето ще плаче по-малко, ако е поставяно често в тази поза и ще се адаптира по-лесно към непознатия за него свят. Повече време на „кожа в кожа“ ще дава спокоен сърдечен ритъм на бебето и ще регулира неговата дихателна честота. Този контакт означава по-малко стрес и за двамата и по-силно и бързо привързване.

Казват, че кърменето може да започне часове след първия кожен допир. Здравните ползи от близкия контакт са и физически, и психически - всяко усещане праща сигнали до мозъка и той си върши спокойно преработката им. От тук нататък всяко гушване ще ви прави силни и спокойни. Вече сте семейство, което ще се справи с всичко, защото всеки от двойката мама-бебе черпи сили от другия и от любовта си. След раждането имате възможност за пряко влияние върху психическия живот на детето си, който е започнал по време на развитието на плода. Вече можете да наблюдавате и да контролирате нещата. Отговорно е, но и приятно.

Времето на ласките

Магията на майчинството не е напълно разгадана и с напредване на технологиите излизат нови и нови непознати връзки. Силата ѝ е огромна и най-хубавото е, че всичко е във ваши ръце. Вземайте си бебето всеки път, когато почувствате импулс да го държите, гушкайте го, милвайте го, допирайте се буза в буза. Неговото същество е чувствително и ще усети вашите нежност и грижа. С тези кодове, които му подавате, то ще се оформя, а най-добре оформените личности са тези, които са гушкани и галени. Не пестете ласки. На петнайсет години девойката или младежа много вероятно няма да ви позволяват подобни „лигавщини“. Сега е вашият момент на нежност и пълнокръвна връзка.

С раждането на бебето се появяват хиляди въпроси относно храненето му, тъй като това е най-важната и отговорна задача за родителите.

Кърменето винаги се е смятало за най-добрия начин да се храни бебето, за да расте силно и здраво. Идва обаче момент, когато детето трябва или да се дохранва, или да се включат други течности към диетата на детето.

Предстои задачата да се избере шише и биберон за хранене на бебето. И на този важен момент трябва да се обърне специално внимание, тъй като биберонът, от който бебето ще пие, трябва да отговаря на множество критерии.

Как да знам кой биберон е подходящ

На първо място той трябва да е подходящ за детето по отношение на мекота, размер и еластичност.

Съвременните биберони са изработени така, че да наподобяват зърното на гърдата и самия процес на кърмене.

Подходящият биберон ще развие на мускулите, които участват в засукването и същевременно ще предпазят детето от разваляне на захапката.

Изборът на биберон за хранене е отговорна задача, тъй като правилният избор ще предопредели комфорта на бебето и здравословното му функционирането.

Трябва да се знае за какво ще се използва биберонът – дали е за кърма, вода, за сок или за адаптирано мляко.

Много майки са наясно, че биберонът не бива да има голям отвор, за да не тече бързо млякото. Най-добре и при новородени, и при малко по-големи деца - вземайте биберон за новородени.

Времето за изпиване на дозата мляко е около 15 минути. Не е добре бебето да изсмуква за по-малко време, но не е и хубаво да суче много по-бавно. Затова, ако се налага, може да смените и няколко биберона, докато намерите оптималния.

Убедете се, че детето пие бавно, сякаш суче от гърда, но без да се уморява излишно.

Материал на биберона

Бибероните се правят от каучук или от силикон.

Каучуков биберон

Каучуковият биберон е от естествен материал. По-мек е от силикона и се препоръчва за новородени или за бебета, на които все още не са започнали да растат зъби. Мекият материал ще позволи на детето да полага по-малко усилия, за да изпие течността.

Има и някои недостатъци. Бързо променя цвета си поради абсорбиране на течности. Поглъща миризми и се захабява. Има кратък експлоатационен срок, не понася високи и ниски температури и може да причини алергии при някои деца.

Силиконов биберон

Силиконът е по-твърд материал, така че е чудесен за смесено хранене. Твърдостта на този тип биберон стимулира бебето да не мързелува и да полага усилия при хранене (като при кърменето), което ще помогне за запазването на сукателния рефлекс.

Силиконовите биберони се препоръчват за бебета, хранени с адаптирано мляко, на възраст от три месеца.

Силиконовият биберон е топлоустойчив, така че е лесен за дезинфекция. Той не губи формата си и може да се ползва по-дълго от каучуковия. Друго предимство е, че не причинява алергии.

Смяна на биберона

Важно е да знаете, че биберонът, направен от какъвто и да е материал, трябва да бъде сменян в рамките на определен период.

При силиконовия смяната с нов биберон трябва да се извършва веднъж месечно.

За биберон от каучук се препоръчва смяна на всеки две до три седмици.

Също така, ако по него има някакви повреди, се изисква незабавна подмяна, тъй като в този случай обемът и скоростта на постъпващата храна могат да се увеличат.

Форма на биберона

Класически биберон 

Формата на обикновено обло зърно е тествана във времето и отдавна е доказала своята ефективност. Тя стимулира езика на бебето да заема позиция както при кърмене.

Не всички бебета обаче могат да се хранят с този биберон и в някои ситуации трябва да изберете други опции.

Анатомичен биберон 

Той има форма, която напълно повтаря женското зърно и е в помощ на майките, които искат да продължат да кърмят.

Ортодонтски биберон

Той е със скосен ръб, допринасящ за правилното развитие на небцето и долната челюст, както и за осигуряване добра захапка. Този модел често се препоръчва, ако лекарят е обърнал внимание на някакви специфики при челюстите на бебето, които го налагат.

Не се препоръчва за кърмено бебе, тъй като стимулира езика да стои ниско и зад венците, а по време на кърмене детето изважда езичето си напред, той покрива венците и се обвива около зърното на гърдата. С този биберон това движение се блокира и бебето се обърква. 

Биберони против колики

В процеса на храненето с шише бебето може да поглъща въздух заедно с храната - това се нарича аерофагия. Големите количества въздух в стомаха могат да причинят чести регургитация (неволево връщане на мляко) и колики при децата.

За предотвратяване на аерофагията са разработени специални биберони с клапан против колики, който предотвратява поглъщането на въздух по време на хранене.

Отворът на биберона

Когато избирате биберон, трябва да обърнете внимание на диаметъра на отвора, тъй като скоростта, с която ще тече храната, зависи от това.

Неподходящият размер ще затрудни детето и ще направи храненето неприятно. Интензивността, с която трябва да се поглъща млякото, зависи от активността на бебето и продължителността на храненето.

Ето защо е необходимо да изберете биберона в съответствие с възрастта на детето, апетита му и консистенцията на храната.

В никакъв случай млякото не трябва просто да тече от бутилката, защото е необходимо детето да прави усилие, за да го засмуче.

Най-често биберонът за новородено има само една малка дупка. Този дизайн ще стимулира активността и ще накара бебето да полага същите усилия, както при хранене от гърдата на майката.

Трябва да се отбележи, че е добре да се използва специален и различен отвор за различни храни или течности. Например антирефлуксното хранене съдържа сгъстители и следователно размерът на отвора за такива течности трябва да бъде по-голям.

Друг важен критерий е местоположението на отвора, когато поднасяте шишето. Трябва да обърнете внимание на това. Защото при неправилно поставяне детето може да се задави.

Някои видове биберони имат допълнителни отвори, които предотвратяват възможността за слепване на самия биберон по време на хранене.

Основата на биберона също е важна. Много бебета имат нужда от по-широка основа, други засукват по-лесно обикновения биберон с тясна основа. Връзката между основата на биберона и връхчето трябва да е плавна, за да може бебето да си нагласи устата и да я отвори широко (както при кърмене).

Устните и езика трябва да са в позиция като при засукване от гърда. Наблюдавайте бебето внимателно как захваща с уста биберона и дали около ъгълчетата на устата му не се събира мляко. При правилно пиене от биберон млякото не бива да излиза отникъде, а да се поглъща от бебето изцяло.

Приблизително съответствие на възрастта на бебето и броя отвори на биберона

От 0 до 1 месец – биберон за новородени с минимална скорост, най-често има една дупка;

От 1 до 3 месеца –  с 2 дупки и бавен поток;

От 3 до 6 месеца – с 3 дупки, като скоростта все още е бавна;

6+ месеца – има 4 дупки, бърз поток на млякото, има възможност за пропускане на плътна течност.

Има и модели на биберони с възможност за регулиране на скоростта, те може да се използват за деца от три месеца.

За правилния подбор на биберона е много важно да предложите на детето няколко възможности, след това да оцените неговата активност по време на хранене и състоянието му след хранене. Ако бебето е неспокойно и раздразнено след хранене, това трябва да е сигнал за смяна на биберона с друг модел.

Добре е да знаете, че бибероните трябва да се стерилизират всеки ден, поне да навършване на шестмесечна възраст на детето.

Обикновено родителите прибягват до хранене на новороденото с адаптирано мляко, ако майката няма все още достатъчно кърма или когато при често поставяне на гърдата, бебето отказва да суче. Никой не иска да рискува здравето на детето си и да го остави гладно в опитите си да го накара да суче. Затова е най-лесно и бързо кърмата да бъде заменена с адаптирано мляко. Понякога майката има кърма и бебето суче, но пак се налага детето да яде от шише.

Даването на адаптирано мляко в допълнение към кърменето се нарича дохранване. Много семейства избират този тип комбиниран метод на хранене – дали поради необходимост, за удобство или по друга причина. В някои случаи кърменето и допълнителното осигуряване на адаптирано мляко може да бъде препоръчано от лекар по медицински причини.

Науката отдавна е доказала невероятната роля на кърмата в първите шест месеца, но ако кантарът показва слабо наддаване, семейството може и да няма особено голям избор и да се наложи дохранване с адаптирано мляко.

Често вземането на такова решение не е лесно. Много майки дохранват и бебето е сито и доволно, но пак изпитват вина, че не им стига кърмата, което ги кара да се чувстват непълноценни. Други майки кърмят и дават и адаптирано мляко, защото така искат, трети го правят, защото така трябва. Решението е индивидуално, но ако започнете дохранване е добре да сте запознати с всички плюсове и минуси.

Ето и случаите, при които най-често се пристъпва към дохранване:

Недостатъчна кърма

Различни медицински състояния могат да попречат на образуването на кърма, въпреки че почти всяка жена може да произведе кърма на база търсенето – ако детето често суче. Ако вие или вашият лекар смята, че бебето не получава достатъчно мляко само чрез кърмене, може да се наложи да допълвате храненето с адаптирано мляко.

Ако бебето е родено преждевременно или е с определени медицински състояния, може да се нуждае от повече от количеството кърма, което получава от майката. Дохранването често се прави с цел да му помогне да наддаде на тегло в тези първи дни от живота му, които са особено важни.

Връщане на работа

Налага се да се върнете на работа, а бебето все още е на кърма. Може да ви е твърде трудно да се изцеждате с помпа в работно време, а може и количеството кърма да намалява.

Ако нямате запаси във фризера, може да се наложи да допълвате храненето на бебето с адаптирано мляко. Кърменето и работата са трудни за съчетаване, но не е и невъзможно. 

Имате близнаци

Изключителното кърмене на близнаци може да се окаже доста стресиращо и трудно за семейството. Колкото и да има желание да обгрижва еднакво децата си денонощно, майката може и да не успява, което е възможно да я фрустрира и изтощи допълнително.

Честото кърмене на две деца понякога е непосилно. Тогава може да се помогне с адаптирано мляко, което позволява храненето да е в ръцете и на друг човек, за да може майката да почива.

Личен избор и медицински причини

Разбира се, възможно е да имате и лични предпочитания някои хранения на бебето да са на гърда, а други с адаптирано мляко. Това е ваше право.

Друг път лекар може да препоръча дохранване с адаптирано мляко.

Ето кога:

  • новороденото губи над 10% от теглото си през първите няколко дни от живота си;
  • отслабва или наддава бавно през първите дни;
  • има по-малко от шест пълни памперса за 24 часа;
  • плаче и не изглежда доволно след хранене.

Достатъчна ли е кърмата?

Плачът след хранене е добър сигнал, че бебето може и да е останало гладно. Има и други причини за плач, но ако той се повтаря след всяко хранене, вероятността бебето да има нужда от дохранване е голяма.

Случва се жените да не успеят да кърмят първото бебе, а с второто да могат. Случва се да искате, но да не можете да кърмите и двете, но по различни причини. Ето например в тази история, която вече сме ви споделяли, една майка на две деца се налага да дохранва: първото бебе поради липса на кърма (може би и на опит), а второто дете поради продължителна жълтеница, когато детето уж се храни, но не наддава.

Понякога само с желание не става, колкото и да полагате усилия. 

Дори да сте решили по каквато и да е причина да дохранвате, добре е, ако това е възможно, поне през целия първи месец детето да е хранено колкото се може повече с кърма. Вече има достатъчно информация за всички ползи от изключителното кърмене, с които можете да се запознаете, преди да пристъпите към дохранването без медицинска причина.

След това можете постепенно започнете с дохранването.

Двойно дохранване – с кърма и адаптирано мляко

Не смесвайте кърма и адаптирано мляко в едно шише. Винаги приготвяйте адаптирано мляко според указанията на производителя, като използвате преварена вода или специална вода за новородени. Първо дайте кърмата, след това завършете храненето с адаптирано мляко.

Преди да изберете подходящо за вашето дете адаптирано мляко, говорете с педиатъра си. 

Ако бебето получи обрив, повръщане, диария, ако плаче повече, има постоянно безпокойство или газове след започване на адаптираното мляко, по-добре прекратете употребата му. След това се консултирайте с лекаря на бебето, за да обсъдите други възможности.

Започнете с едно-две шишета дневно

Ако е възможно, добавете адаптираното мляко постепенно, за да може организмът ви да се приспособи. Всеки ден тялото ви произвежда кърма на принципа търсене и предлагане. Когато започнете да добавяте адаптирано мляко към храненето, това вероятно ще повлияе на производството на кърма.

Ако давате на детето едно-две шишета адаптирано мляко на ден, количеството кърма ще се регулира постепенно. Преминаването към дохранване с шише за кратък период може да причини проблеми като препълване на гърдите и запушени млечни канали, ако не се внимава.

Помислете за изпомпване или ръчно изцеждане

И двата вида изцеждане могат да помогнат за поддържане на количествата кърма и да предотвратят някои от често срещаните проблеми с кърменето, за да не се налага да дохранвате.

Освен това можете да съхранявате изцедената си кърма, за да я използвате по-късно. В зависимост от това как съхранявате, млякото може да остане във фризера до една година.

Съхранение на кърма 

Ето колко време може да се съхранява кърмата:

  • от 6 до 8 часа - на стайна температура;
  • от 5 дни до 8 дни - в хладилник
  • до 2 седмици - в камера на хладилник
  • от 3 до 6 месеца - в отделен фризер
  • от 6 до 12 месеца - във фризер за дълбоко замразяване

Трябва да сте наясно, че тя започва да губи хранителна стойност с течение на времето, така че не я съхранявайте твърде дълго, преди да я дадете на бебето.

Отказ на бебето от адаптираното мляко

Вашето дете може да откаже да бъде дохранвано. Ако не давате лично вие млякото, а сте връчили шишето на таткото или друг близък, се случва често. Но има немалка вероятност детето да не приеме вкуса и мириса на новото мляко.

Можете да смените вида мляко. Някои майки все още дохранват с кисело мляко, което си приготвят сами вкъщи, тъй като бебетата обичат вкуса му. Но то не се препоръчва в ранна възраст.

Имайте предвид, че кърмата се усвоява по-лесно от адаптираното мляко и след дохранване с АМ бебето може би ще се чувства по-сито за повече време.

Изхождане и дохранване

Добавянето на адаптирано мляко към храненето на бебето може да промени цвета и консистенцията на изхожданията му. Те може да станат по-твърди, по-тъмни или да са с по-силна миризма. Може бебето да се изхожда по-рядко отпреди.

Крайната цел на всеки родител е да има щастливо бебе, което расте, развива се правилно и е здраво. Чудесно е, ако можете да кърмите, но невинаги се получава при всяка майка. Запомнете, кърменето не бива да е на всяка цена.

Всяко бебе и ситуация са уникални и комбинацията от кърмене и адаптирано мляко може да работи най-добре във вашия случай. Все пак науката се е погрижила да наподоби майчиното мляко най-добре и не бива да изпитвате вина, ако давате на бебето адаптирано мляко. Най-добре за детето е да не остава недохранено, а вие да сте спокойни, че то расте и наддава, както трябва.

Този път във видео подкаста "Да оцелееш като родител" говорим с психолога Елена Кръстева за съня след раждането и след появата на бебето в живота ни. Как да адаптираме почивката си спрямо режима на сън на бебето в първите месеци? Как сънят на майката да стане приоритет за нея, а и за всички в домакинството? И какво да прави жената, за да мине по-леко през този период?

Проектът “Да оцелееш като родител” е финансиран по програма „Кризата като възможност” на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.

cross