Ако сте дама под 35-годишна възраст, докторант или вече доктор със смела научна идея и се занимавате с изследвания в сферата на природните науки, непременно кандидатствайте в програмата “За жените в науката” до 31 май. 

Тя е създадена с цел да подкрепи и мотивира младите жени, занимаващи се с наука, за още по-високи научни постижения и за развитие на любовта им към науката и таланта им в областта.

Националната стипендиантска програма „За жените в науката“ в България се провежда от 2010 г. в партньорство между Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Националната комисия за ЮНЕСКО – България и L'Oréal България. 

Стипендиите са предназначени за млади жени учени и имат за цел да отличат техния научен потенциал и да ги подкрепят да реализират мечтите си да променят света чрез наука.

Тази година със стипендии от по 5000 евро ще бъдат отличени три жени учени. 

Тук може да кандидатствате и да видите пълните условия за това. Успех!

Текстът на Ива Петрова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.


Моята майка не беше като от списание – в смисъл, че не проявяваше интерес към фризьорски салони, дрехи и други майки. Тя беше заета, практична жена и в детството си я уважавах, най-вече защото не ме караше насила да ям.

Мисля, че доста хора я възприемаха като сърдечна и гостоприемна, понеже не караше и гостите ни да ядат. За мен нямаше нищо по-омразно от това да ида „у леля ти еди коя си“ и да прекарам половината време в неравна схватка с домакинята, която зорко следи по чиниите кой от какво е ял, с какъв апетит го е ял, дали го е доял.

И преследва така наречените си гости като диверсанти, докато не опитат задоволително много от всичко. Моята майка обслужваше свои и чужди усърдно, но ненатрапчиво – без да се опитва да ни натъпче, сякаш животът ни зависи от това последно ядене, а после на висок глас да се оплаче, че не е слугиня. 

Мама беше силна жена, отлично приспособена към времето, в което живееше: детското ми съзнание беше донякъде потиснато от „даровете“ на късния соц – опашки за мляко в 3:00 сутринта, опашки за банани, опашки за спестявания пред банките. Българският преход към демокрацията доказано не е за слабаци.

А майка ми не само търпеше опашките и неизвестността от това къде днес ще пуснат сирене, но и не се оплакваше – сигурно защото нямаше много смисъл, а тя, както ви казах, беше практична жена.

Беше в състояние да изтърпи и много повече от това: съседа, който всяка неделя сутрин удряше по парното с чук; коварните софийски плочки, които ти обливат единствените годни за носене обувки с топла кал; деца, омазани с неясни субстанции; котка, нагазила в току-що глазираната шоколадова торта… Търпението ѝ бе забележително, но не безкрайно.

Имаше една невидима граница, отвъд която възрастните биваха пресрещани с враждебност, а децата – с отречения в педагогическата наука еднократен предупредителен шамар. Отвъд тази невидима граница се намираха още мрънкането, влаченето на крака по път за училище и скубането на косата на родната сестра.

И изобщо, ако имаше нещо, което иначе ведрата ѝ натура не можеше да понася, това бяха глезотията и несправедливостта, в този ред. На това се крепеше и цялото ми детско разбиране за равновесието в познатата ни вселена и не ме измъчваха мисли дали, например, не налагам достатъчно много и достатъчно настойчиво своята индивидуалност. 

Мама правеше страшни торти. По-точно – 44 различни рецепти, направени само с четирите съставки, които можеха евентуално да се купят по това време в магазините.

Бабите от блока ѝ доставяха по своите си неведоми трафикантски канали дефицитни стоки като масло без вода и ванилин на пакетчета, за да прави торти за рождените дни на внуците им – ако беше малко по-предприемчива, можеше да отвори малка сладкарничка.

Но не и моята майка. Тя беше учен – лаборант в един институт на БАН, зафичен – за удобство на учените и потребяващите наука – отвъд Околовръстното, защото мястото на науката, нали, е на къра, а не на жълтите павета.

Между другото, в лабораторията, част от посудата се ползваше успешно за варене на чай и кафе, а в температурната камера ставаха страшни принцеси. Ако тогава, в епохата преди киноата и сладките картофи, на някого му беше хрумнало да направи кулинарно риалити, мама можеше да го спечели с принцеса. 

За мен майка ми беше красива. Най-често можеше да бъде видяна в една от ония грозни лабораторни манти, в които дали отдолу е Клаудия Шифър или Цола Драгойчева няма особена разлика. Имаше една единствена официална рокля. Гримираше се най-много веднъж в годината, защото нямаше за къде толкова да се гримира, като изваждаше ритуално една кутия скъпоценни сенки.

Те хич не ѝ отиваха, но пък бяха донесени от баща ми от далечна чужбинска командировка. Но имаше толкова хубави крака, че беше все тая, че лилавото не е нейният цвят. Обичаше морето, голосеменните растения и нас. 

Мама беше богата жена. Вярно, нямаше никакви пари, защото науката, или поне нейната, не беше баш основен приоритет на държавата и обществото. Но пък умееше да харчи, и то с кеф: за забавление, за култура, за книги.

От нея някак ми остана един постоянен глад за хубави преживявания и убеждението, че богатството е равно на това, което не те е страх да похарчиш, а не на това, което си напъхал в дюшека.

Четеше много и основно така поддържаше психичното си здраве. Вкъщи имаше „островчета“ - купчини от книги, които не се събираха в библиотеката – от Агата Кристи до Пруст, дето се казва, за всякакъв вкус и душевна нагласа. Говореше един такъв правилен български – като на говорителите по БНТ от преди трийсетина години – със съвсем леко изразена шопска мелодика, но само в състояние на силен афект.  

Нямам спомен с нея да сме редили пъзел, да сме оцветявали макарони и ролки от тоалетна хартия, да сме месили домашен хляб, облечени в еднакви престилки с къдрички: не мисля, че беше от липса на креативност, а от липса на време.

Все пак готвенето, чистенето, миенето на чинии, кърпенето на панталони бяха служебни дейности, случващи се някак от само себе си, без наше участие, но, като се замисля, сигурно са отнемали доста от свободното ѝ време.

Инак, не може да се каже, че не поощряваше развитието на талантите ми и установяването на тяхната липса: заведе ме поне по веднъж на пеене, пиано, балет, карате, джудо, кънки, рисуване и каквото въобще се предлагаше по онова време. Ходех къде с желание, къде без, понеже вече разбирах, че всичкото това не е без пари, а след всички инфлации и деноминации ние се оказахме изненадващо бедни.

За мое учудване, тя всъщност се интересуваше от моето мнение: разбрах го след двата ми единствени, но дълбоко травмиращи урока по балет във втори клас – това си бяха два пъти по шейсет минути пълноценно унижение. В залата, пълна с тънички-мънички 6-годишни момиченца, моето едро, непохватно и пухкаво тяло стърчеше като презимувал пеликан сред ято гугутки.

Със сълзи на очи рекох, че балет, ако може, повече не искам. Тя само каза: „Добре!“ и ме заведе да пия боза и да ям скаличка. Заобичах я сякаш двойно повече, но не защото явно не държеше да преживявам тоя ужас два пъти седмично, а понеже не попита „Защо?“ и никога вече не повдигна въпроса за балета. А и защото ме натъпка с въглехидрати, от което моето настроение значително се подобри. 

Мама винаги имаше време за всичко. Но имаше нужда и от лично пространство. Държеше другите да ѝ го зачитат. Заради нея, по подразбиране, и аз реших, че трябва да имам такова и да го защитавам от набези.

Всеки ден тя намираше сили за водене, взимане, хранене, къпане и обличане на деца; проверки на домашни и контролни, да не говорим за мъкненето на щайги в института и някоя и друга прахосмукачка.

Тъй че понякога, обяснимо, цялото това изобилие финишираше, вместо в извършването на зрелищно углавно престъпление, в двучасово шиене на гоблен за успокояване на нервите, което не можеше и не беше разумно да бъде прекъсвано. Вилеровите гоблени бяха една от малкото общоприети форми на медитация, подходящи за жените на средна възраст в края на осемдесетте. 

Иска ми се да помня майка си като стара софийска аристократка, седнала на мижавата светлина в хола, как слуша Моцарт, докато изпод пръстите ѝ бавно излиза „Хитлеровата зима“.

Но тя, също така, често пушеше на балкона и понякога пиеше ракия. В семейството това срещаше неодобрение, и аз, някак по инерция, също не виждах причина да го прави. Вкъщи циркулираше една легенда, как на невръстна възраст мама била отказала дядо ми от цигарите като му занесла статия във вестник, където пишело, че е вредно.

Веднъж хитроумно се опитах да приложа тази същата методика, за да я отърва от този навик – погледът, който ми хвърли беше толкова немайчински, че се отказах в полет. В крайна сметка, жената не искаше толкова много. 

Майка ми не хвалеше безпричинно. Не ми благодареше, че съм си измила ръцете, написала домашното, изказала членоразделно конфликта с учителката по физическо. Получавах похвала само когато беше заслужена и си спомням, че сърцето ми се разтапяше като шоколад на слънчев прозорец.

Единственото, което мама понякога получаваше от нас, бяха цветя за Осми март. По-скоро някой ни ги купуваше и ние само ѝ ги подарявахме. Но тя не държеше на тези неща.

Мама почина, когато бях на дванайсет. Не можах да ѝ разкажа за своите бъдещи творчески планове. Не можах да ѝ подаря купени от мен цветя. Тя не успя да види местата, където успях да отида с раница на гърба и вятър в косата. Не успя да види и преживее и някои забележително глупави мои постъпки.

В края на краищата обаче, тя се оказа голям експерт по човешките ресурси – избра за мен и сестра ми такава кръстница, направо – втора майка – която продължи някак оттам, откъдето мама приключи с нашето възпитание и доотглеждане.

Така че никога не съм усещала липсата на сигурно пристанище, където мога да корабокруширам спокойно: да се наям, без да ме питат искам ли още; да си поплача и да си кажа всичко.

Когато аз самата станах майка, омерзително често се прибирах вкъщи в онова особено състояние на духа – потна, изморена, нарамила гневно, пищящо и зачервено дете, чиято драма от напускането на детската площадка е станала достояние на целия квартал. И в този критичен момент, винаги е имало кой да ми каже: „Спокойно, и ти беше същото магаре и пак стана човек!“.


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Науката е слънце, а тази събрана в Националния политехнически музей пък грее още по-силно, защото е плод на труда, гения и усилията на редица български учени. Затова направо нямаме търпение да се стегнем и да се заредим в събота (22 ноември) от 11:00 пред вратите му и после да изкараме един чудесен ден с деца и наука, наука и деца.

Семейната събота в музея е едно от събитията, отбелязващи 150-ата годишнина на БАН. В чест на рождения ден на Академията на науките учените от института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски” ще представят разнообразни теми, свързани с електричеството и електрическия ток, зеления енергиен цикъл, водорода като носител на енергия и още какво ли не.

И като казваме "какво ли не" имаме предвид: добиване на водород от вода, водородни коли играчки и шантави батерии. Всички гости ще могат да се включат в демонстрациите, за което отсега потриваме доволно ръце (дано да намажем и ние покрай децата, от нас си стават велики научни асистенти).

Входът е свободен за деца, ученици и учители. За порасналите деца е на преференциална цена от 2 лв.

Велислава е на 29 години и вече смая света с фундаменталния си научен пробив. Откритието е част от труда ѝ за защита на докторската ѝ степен и е от изключителна важност за разбирането на последиците, които нанася вирусът на морбили върху имунната ни система.

Това, че напоследък в целия свят се говори за нея и за постиженето ѝ, по никакъв начин не променя отношението ѝ към работата и науката и не я праща над земята, където май не е свикнала и да бъде. Защото Велислава е учен до мозъка на костите си – рационална, балансирана, целеустремена. Родом е от Сандански, завършва Националната природо-математическа гимназия, за която казва, че е идеално място да стартираш, ако науката ти е в кръвта, а след завършването си заминава за чужбина, за да следва и да прави впечатляващи научни открития.

В момента е малко встрани от лабораторията, защото иска да помогне на терен в прилагането на иновациите, които разработват хора като нея. Затова сега Велислава работи за ООН и пътува в Африка и Азия, където вижда на практика колко привилегирован е западният човек, живеещ в среда с абсолютно достъпно образование и здравеопазване. И за пореден път се убеждава, че приемаме някои неща за даденост и затова може би имаме смелостта да ги отхвърлим с лека ръка.

Смисълът на научния пробив

– Колко интервюта дадохте досега?
Не съм ги броила. Мисля, че са поне 50. Имах програма, направена от медийния ни отдел, защото трябваше да се разпределят по важност. 

– Добре ли е, че много хора искат да разкажат за работата Ви?
Учените не правим това, което правим, за да пише някой за нас. От тази гледна точка не ме е вълнувало дали някой ще пише за труда ми. Нашата работа не е свързана с популярност, но в случая е важно повече хора да са информирани. Смисълът от всичко това е, ако има такива, които не са били наясно или са се опасявали, да разберат защо ваксинирането е важно. Дали 50 медии ще пишат за научната информация това не променя научния ѝ статус. За мен беше важно и да обясня разработката ни, защото си давам сметка, че начинът, по който се изразяваме в научната литература, е по-индиректен, нещата са по-теоретични и има терминология, която няма как да бъде разбрана от човек, който не е експерт в тази област. Дълг на учените е, когато се занимават с нещо, което може да бъде полезно за хората, да го комуникират по правилния начин. 

Морбили и имунната амнезия

– Може ли да ни разкажете какво точно изследвахте и как стигнахте до тези резултати?
Важно е да се знае, че морбили е бил вирусът, заразявал най-много хора, преди да се появи ваксината. Имаше епидемиологични изследвания, които показваха, че хората, изкарали морбили, няколко години след това са по-податливи на други заболявания. Обаче не беше ясно защо се случва това. Ние взехме проби от ортодоксални протестанти от Холандия, които не се ваксинират по религиозни причини. Мисля, че са под 5% от населението. Характерното за тях е, че живеят в точно определени региони, в които се наблюдава по-ниско ниво на ваксинация и по-високо ниво на инфекции. Причината е, че живеят в по-затворени общности, където вирусът се разпространява лесно. Но децата ходят на училище с другите деца, което всъщност е проблемът. 

– Защо избрахте Холандия?
Там имаше епидемия през 2013 г. Хубавото в случая беше, че разполагахме с проби преди и след инфекцията, за да може да проследим какво се случва с имунната система. Това е уникална група от проби, която ни даде възможност да направим проучване, което да може да сравни ефекта преди и след заразяване. Работихме в партньорство с научна група в Холандия, които бяха събрали пробите, а ние можехме да ги анализираме. Имахме правилните проби, които да отговорят на съответния научен въпрос. 

– Защо вашето изследване беше публикувано заедно с изследване на Харвард по темата? Какво е общото между двете?
Това са две отделни научни изследвания, но използваме проби от хора от същото религиозно общество в Холандия. Тестваме различни части от имунната система, защото и в двата случая се опитваме да разберем механизмите, които вирусът използва, за да предизвика такъв тип имунна потиснатост. И в техния случай те разглеждат един елемент от имунната система, а аз и моят екип разглеждахме два други елемента. Така че двете публикации се допълват много.

– Колко време анализирахте и как протече работата?
Това беше част от докторската ми степен, така че започнахме проекта в края на 2013 г. и приключихме с анализа през 2018 г. В първите години се занимавах с разработването на самия метод за тестване, който впоследствие патентовахме. Това е генетичният метод за генетичен анализ на имунната система. След като разработихме метода и беше в етап, в който може да се ползва, направихме такъв тип изследване на имунната система преди и след вируса.

Каква болест е морбили и как работи ваксината

– И всъщност какво се оказа? Мине ли морбилито почваме отначало?
Това е в някакъв краен вариант. Не можем да кажем, че изтрива абсолютно всичко, но, да, огромно количество от имунната памет е изтрита. И освен това има ефект върху имунните клетки, които са отговорни за разпознаване на нови болести. Те се наричат наивни имунни клетки и стават по-неспособни да разпознават нови патогени.

Това означава, че освен че сме загубили имунната си памет за патогени, които сме виждали преди, или такива, които сме придобили след различни ваксинации, имаме по-ограничена възможност да разпознаваме нови болести.

Този ефект е вероятно да продължава до няколко години. В нашето проучване не сме тествали колко точно, но смятаме, че е може би между 3 и 5 години, защото виждаме такъв ефект на ниво епидемиологични изследвания, които показват по-висок брой вторични заболявания след морбили. 

– Ще ни обясните ли какво всъщност представлява самата ваксина и как действа тя, за да изгради имунитет срещу заболяването?
Ваксината е вид подготовка на имунната система, за да се справи, в случай че се сблъска със самия вирус. Представете си, че се готвите за някакъв изпит и предварително разработвате дадени въпроси или теми. Това означава, че когато получите самата тема, ще може по-бързо да отговорите на съответния въпрос. По подобен начин и имунната система има нужда да се научи как да отговори на инфекции.

В зависимост от вида си ваксините могат да са в малко по-различни композиции, но при всички положения съдържат или части от дадените патогени, или омаломощени патогени, които не могат да ни инфектират. Те са във вариант, в който могат да покажат на имунната ни система някакъв модел, по който да действа – като примерен отговор, по който да може да си изгради имунитет, когато всъщност бъде заразена. Така имунната система има възможност да реагира на съответния патоген много по-бързо, за да не предизвика инфекция, която да може да ни застраши. В случая с ваксината срещу морбили в нея има омаломощен вирус. Научната група в Харвард показва това, че ако се инфектирате с морбили, ще имате имунна амнезия, но ако се ваксинирате, нямате този ефект. 

– Тоест, може да се разболееш, но няма да имаш амнезия?
Ако се ваксинирате, няма да се разболеете. Ще получите имунна памет и ще може да се предпазите от бъдещи инфекции. 

За страховете

– Разпространеното схващане е, че има хора, които са ваксинирани срещу морбили, и все пак се разболяват, или не е точно така?
Това е много малък процент. В повечето случаи тези, които се разболяват, не са получили и двете дози от ваксината. Или са хора, които са се ваксинирали в период, в който ваксината е била моновалентна – давала се е само като тип за морбили, а не в настоящия си състав, който е морбили, заушка и рубеола. Много малък е процентът на хората, които напълно са били ваксинирани и с двете ваксини, и пак се заразяват. Обикновено става въпрос за частни случаи, в които хората имат някакви други имунологични проблеми или са били на терапии, които са им омаломощили имунната система. В повечето случаи в момента, в който човек се ваксинира и с двата приема, има 99% защита. 

– Това звучи обнадеждаващо.
Много хора смятат, че ваксините съдържат алуминий, живак… Това не е вярно.

Във ваксините, които се поставят при деца, каквато е и в случая ваксината против морбили, не е разрешено да има никакви допълнителни съставки – наричат се аджуванти – които се използват, за да активизират малко имунната система.

Трябва да си представите, че имате една заспала имунна система. Давате ѝ ваксина и трябва да я събудите и да ѝ кажете: „Ето срещу това искам да реагираш и да учиш“. В случая тези допълнителни съставки действат, за да се даде възможност на имунната система да се активизира максимално добре за съответната ваксина. При детските ваксини обаче няма тежки метали, за които хората си мислят. Това се говори по-скоро, за да се всява страх, а страхът е лош съветник. 

– А защо според Вас ваксината за морбили се смята за „най-страшна“?
Тя не е страшна по никакъв начин. Причината е ясна и тя идва от едно изфабрикувано научно проучване през 90-те, което създава идеята, че има връзка между аутизъм и ваксината за морбили.

Това изследване е многократно дискредитирано, лекарят, който го провежда, е с отнет лиценз, десетки проучвания след това доказват, че е абсолютно невярно.

През последната година имаше проучване с над 100 000 деца в Дания, показващо, че няма никаква връзка между аутизъм и ваксината. Но веднъж всят страх трудно се премахва.

Мисията на науката

– Добре, спираме с това морбили, защото ни е интересно в момента с какво се занимавате?
Сега се намирам в Женева. Смених си малко попрището. Тук съм за известно време и работя в ООН, като се занимавам с изграждане на по-силни връзки между организацията и академични институции. Това, което на мен ми е интересно, е да разбера как може научните открития и технологиите да стигнат до хората, които най-много имат нужда от тях и не могат да си ги позволят.

В момента работим с различни държави в Африка и Азия, които са развиващи се икономики и нямат добър достъп до здравеопазване. С екипа ми тук подбираме различни иновации в сферата на здравеопазването и ги свързваме със съответните институции или политически представители в развиващи се държави, като създаваме партньорства, за да може в тези страни да навлизат нови технологии.

Това е доста интересна сфера за мен, защото започнах от чисто научна работа, а сега изследвам как може едно научно откритие да стигне до хората и как може една технология, която е разработена в лаборатория, всъщност да бъде използвана на място. Има много елементи, които трябва да се подсигурят, за да може това да се случи, защото има редица фактори – политически, икономически и т.н., които оказват влияние. 

– Какво би било голям успех за Вас в това ново поприще?
Да стигнат съответните технологии за диагностика до места, които нямат достъп до тях. Аз се занимавах известно време с доставяне на мобилни лаборатории за тестване в различни доста отдалечени райони.

Важно е по-малко хора да умират от инфекции. В Африка хората не могат да си позволят ваксини и не могат да си позволят да се изследват навреме, а в Европа и на Запад е обратното – ние имаме лукса ваксини. В Африка хората ходят с километри, за да може да получат ваксина.

Докато човек не отиде на такова място, всъщност не разбира какъв е истинският смисъл да имаш достъп до здравеопазване. За съжаление, ние не го осъзнаваме, защото го приемаме за даденост.

Когато човек отиде в такива държави и работи там, осъзнава каква отговорност имаме ние като хора, които сме имали лукса да бъдем образовани, да имаме здравеопазване, да можем с работата си да допринесем за страни, в които нямат такъв достъп до наука и здраве.

Пред централата на ООН в Женева има скулптура на стол с един счупен крак. Това се използва като метафора, за да покаже, че няма как светът да се развива, при положение че една четвърт от населението живее на ръба на бедността. За да може хората да се развиват, да няма конфликти, да няма размирици, трябва все повече да имат достъп до здравеопазване, до чиста вода и до базови условия за нормален живот. 

– Как се виждате след 10 години?
Не знам къде ще съм. С течение на времето станах доста по-адаптивна. За мен е важно хората, които са около мен, да са здрави. Това ми е най-ценно. Така че се надявам да съм с любими хора, с които да споделяме важните моменти. Не асоциирам бъдещето с конкретна професионална позиция. По-скоро си пожелавам да съм щастлива с хората, които са около мен. 

Жените могат всичко – това го знаем, а примерите по-долу само го доказват. Прочетохме с интерес неща, които не знаехме. Не че много разбираме от химия и физика... Не че изобщо разбираме от химия и физика... Но не ни обръщайте внимание – по-долу има 11 прекрасни жени, които толкова много разбират от наука, че светът нямаше да е същият без тях. А ние седим кротко отстрани в тиха възхита.

Мария (Мари) Склодовска Кюри

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Физика, Химия

Години на награждаване: 1903, 1911

Работата на Мария Кюри хваща вниманието на света в началото на 20 век. Приносът ѝ в сферата и на химията, и на физиката я прави един от най-великите учени, раждали се някога.

Тя е полякиня и впоследствие натурализирана французийка, чиято работа с радиоактивността ни засяга и днес. През 1903 г. печели Нобелова награда за физиказа откритието на феномена радиоактивност, а през 1911-а печели за откриването на радиоактивните елементи полоний и радии.

Ирен Кюри

Категория: Химия

Година на награждаване: 1935

Ирен Кюри посвещава живота си на това да надгради работата на майка си, продължавайки изследванията в сферата на радиоактивността. В неспирните си проучвания тя успява да открие, че радиоактивността може да се създава и изкуствено, което ѝ носи и Нобеловата награда. Нейната работа с радиоактивните изотопи е база за много съвременни медицински изследвания и лечения на рака.

Гърти Тереза Кори

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1947

Родената в Прага Гърти Тереза Кори е австрийско-американски биохимик от еврейски произход, чиято работа има основна роля в съвременната медицина. Кори се е занимавала основно с човешкия метаболизъм. Откритието носи нейното име – Цикълът на Кори и разглежда процеса на синтез на млечна киселина в мускулите, която после се разгражда до гликоген в черния дроб. Всичко това е в основата на знанието ни за диабета. Кори е и първата американка, спечелила Нобел за наука.

Мария Гьоперт Майер

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Физика

Година на награждаване: 1963

Германската физичка и математичка Мария Майер има множество приноси в сферата на физиката. Тя открива слоестия модел на атомното ядро, за което печели наградата. Майер работи и върху разделянето на изотопите при създаването на атомната бомба.

Дороти Кроуфут Ходжкин

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Химия

Година на награждаване: 1964

Дороти Мари Кроуфут Ходжкин работи в сферата на химията и откритията ѝ повлияват света на медицината. Родената през 1910 г. Ходжкин проучва развитието на биохимичните съединения. Тя печели Нобелова награда за потвърждаването на структурата на пеницилина и на B12, потвърждавайки, че тези съединения са от изключителна важност за лечението на анемията.

Ходжкин също така съдейства за развитието на рентгеновата кристалографска техника – инструмент, който помага на учените да разберат триизмерната структура на биохимичните съединенния.

Розалин Съсман Ялоу

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1977

Розалин Ялоу е нюйоркчанка, занимавала се с физика, с огромен принос в медицината. Печели наградата заради разработването на радиоимунологичния анализ. Тази изключително деликатна технология е тест с радиоактивни изотопи върху тъканите, за да се измери концентрацията на хормони, вируси, витамини, ензими и лекарства.

Барбара Макклинтък

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1983

Барбара Макклинтък предизвиква традиционните схващания за това какво точно правят гените с нейното изследване, което открива, че някои гени са мобилни. Стъпвайки на това, нейните проузвания на хромозомите в царевицата водят до откриването на бактерия резистентна към антибитиоци и към потенциално лекарство за африканска трипанозомоза.

Рита Леви-Монталчини

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1986

Рита Леви-Монталчини е италианска невроложка, която буди възхищение и заради работата си, и заради смелата си, харизматична персона. Откритието ѝ от 1954 г. за фактора на растеж на нервите ѝ печели наградата през 1986 г. NGF е протеин, който кара развиващите се клетки да растат, като стимулират околната нервна тъкан. Това има особена роля за разгадаването на дегенеративни заболявания като Алцхаймер например.

Гертруд Елиън

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1988

Гертруд Елиън е първата жена в Залата на славата на изобретателите. Записана е там през 1991 г. Нейните проучвания водят до откритието на лекарства срещу малария, СПИН и левкемия. Елиън разработва и имуран – лекарство, което блокира отхвърлянето на всякаква чужда тъкан. Нейните открития са повлияли много терапии в медицината.

Кристиан Нюслейн-Волхард

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1995

Работата на германската биоложка Кристиан Нюслейн-Волхард е концентрирана върху вродените заболявания. Заедно с американски генетици Волхард изучава и мухите и по този начин успява да обясни научно много неща за вродените човешки малформации.

Франсоаз Баре-Синуси

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 2008

Франсоаз Баре-Синуси е френска вирусоложка, чиято работа повлиява на много хора по света. През 1983 г. тя открива ретровирус в пациенти с подути лимфни възли, който атакува лимфоцитите – кръвни клетки от изключителна важност за имунната система. По-късно вирусът ще бъде наречен Човешки имунодефицитен вирус или HIV, който причинява СПИН.

Ако държим да продължим да цъкаме с език колко са умни нашите деца, трябва да им дадем едно рамо, за да имат средства да се подготвят спокойно и да пътуват по състезания.

В какво се изразява тази помощ: в случай че си падаме по науката, купуваме си билет и отиваме на научно-популярното събитие Science Bricks, чиято единствена цел е помощ за научните ни олимпийци. Събитието ще е с 5 лекционни панела плюс изложбени щандове в зала "Джон Атанасов" в София Тех Парк на 19 октомври от 10:00 часа.

За "(Не)спокойната Вселена" ще разказва Никола Каравасилев – учител по физика и астрономия. Неговата лекция ще опита да отговори на всякакви въпроси, които ни се въртят в главите посред нощ, когато не можем да заспим (паралелно, разбира се, с "Бейби шарк, ду-ду-ду-ду"): Вселената все такава кротка и блага ли е била; това, което се случва в Космоса, като как точно ни засяга; нещо изобщо помръдва ли в тоя Космос, или всичко си седи все така?

Наско Стаменов е учител по химия и ще ни представи материалите, с които се покорява Космосът – един вид ако решим да си сковем космическа совалка, с какво да я реализираме и какво да си облечем, за да сме подходящо екипирани за Марс (за родителите е особено важно да знаят кой как трябва да е облечен, това е ясно...).

"Геодезия в Антарктида" е панелът на доц. Аспарух Камбуров. Ако се чудите как и какво, по дяволите, се изследва в онези снегове на о. Ливингстън, доц. Камбуров има всички отговори. Бил е там, изследвал е и знае данна по данна какво се събира из ледовете.

В своята част проф. Николай Денков ще ни обясни някои работи за живота, и по конкретно какъв е бил преди да я има Земята и какъв ще е след като нея вече я няма. Подозираме, че е далеч по-вълнуващ от настоящия.

И в последния, най-емоционален панел ще трябва да поръкопляскаме стабилно, защото на сцената ще се качат някои от най-добрите български гимназисти, които печелят медали за България в международни състезания по природни науки. Децата ще разкажат как ги вземат тия медали и какво представляват олимпиадите.

Повече за събитието може да научите тук.

Мария Кюри е удивителна личност с големи научни постижения и първата жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката - физика (през 1903 г.) и химия ( през 1911 г.). Затова не е странно, че нейна снимка се появява на торта за рожден ден.

Истината обаче е, че това се дължи на объркване.

Това разбираме от една от най-споделяните публикации от миналата седмица. Хариет Лий разказа в Twitter как братовчедка ѝ поискала от колегите си торта с лика на Марая Кери за рождения си ден. Те обаче не разбрали правилно и поръчали торта със снимка на Мария Кюри...

На нас в "Майко Мила!" това недоразумение доста ни хареса, тъй като имаме слабост към науката (и никаква към иначе прекрасната Марая Кери) и се надяваме и рожденичката да се е забавлявала на грешката. Споделяйте сега вие на какви гафове с торти сте били свидетели, потърпевши или пък провокатори.

Още:

Тази година поне две големи събития в науката бяха свързани с женски имена. 59-годишната Дона Стрикланд сподели Нобеловата награда за физика с двама свои колеги (признавайки, че като разбирала за номинацията си, помислила, че е шега). Малко по-рано пък Джослин Бел Бърнел, която скандално се е разминала с Нобеловата награда за основополагащо откритие в астрофизиката през 1974 г., получи друго отличие за пробив във физиката на стойност 3 милиона долара.

Триумфът на двете жени стана повод за равносметката, че през последните 54 години Нобеловата награда за физика е печелена само от мъже и само няколко жени са били удостоени в някоя от другите две научни категории: химия и физиология или медицина. Изобщо, едва три пъти за 117 години жени са печелили Нобеловата награда за физика. Много жени обаче са били на косъм от получаването на наградата.

Да, жените по-принцип винаги са били по-слабо представени в области като наука и технологии. Можете ли да назовете жена учен от миналото? Вероятно единственото име, което ви идва наум, е Мари Кюри. Двукратната носителка на Нобелова награда Кюри и математичката Ада Лъвлейс са две от малкото дами в западната наука, получили трайно всеобщо признание.

Днес броят на жените в науката продължава да е по-нисък от този на мъжете, особено в някои дисциплини. По официални данни, едва 12% от желаещите да учат програмиране в Обединеното кралство през тази година са момичета. Кандидатките за специалност „Физика“ пък са само 22% от общия брой.

Една от причините те да отсъстват от научната сфера е, че трудно се откриват жени учени в официалните архиви, пише thenextweb.com.

Има и други причини за това обаче. И преди, и сега жените не се вписват в популярната представа за учен. Докато идеята за самотен мъж гений е удивително устойчива.

Погледът към миналото може да обясни защо науката все още е пристрастна към мъжете.

За начало, традиционната представа за науката като съвкупност от знания, а не като дейност, пренебрегва приноса на жените като сътруднички и се фокусира върху фактите, породени от големи открития, и мъжете, които са ги изкарали на бял свят. 

Карълайн Хършъл, която прави открития в астрономията през XIX век, чезне в сянката на брат си Уилям. Лизе Майтнер, която открива ядреното делене, се разминава с Нобеловата награда през 1944 – печели я младшият ѝ сътрудник Ото Хан. Дори Кюри е атакувана от пресата за присвояване на заслуги за работата на своя съпруг Пиер.

Лизе Майтнер с Ото Хан

През ХХ век социалното положение на жените означава, че единственият начин да получат достъп до научната сфера е като си сътрудничат с роднини или приятели от мъжки пол. Вратата се отваряла предимно за богатите дами.

Това ги превръща в жертва на традиционното йерархично схващане, че жената е поддръжник и помощник на мъжа.

Статия за Хърта Еъртън (работила в областта на физиката, математиката и електроинженерството) в брой на списание Nature от 1923 г. прекрасно илюстрира този проблем. Приживе, през 1906 г., Еъртън печели медал „Хюз“ на Британското кралско научно дружество за своите авторски изследвания . Екипът на списанието обаче я критикува, че е пренебрегвала съпруга си, и пише, че вместо да се отдава на науката, Еъртън трябвало да „обува домашните чехли на мъжа си“ и „да го храни добре“, за да може той да твори по-добра наука. Тонът на очерка създава условия нейният завет да бъде забравен.

Тази трайна представа за „подходящата“ роля на жената измества вниманието от приноса ѝ към науката и ни кара да пренебрегваме жените, работили като сътрудници в много по-„гостоприемни“ сфери като научно писане, превод и илюстриране.

Хърта Еъртън (Източник: Helena Arsène Darmesteter/Girton College, University of Cambridge)

Освен жените учени, сме забравили и факта, че науката става професия едва в края на XIX век, а по-късно бива „затворена“ в нова институционална среда, зарязвайки жените у дома, където техният труд в сферата остава невидим за историята.

Малцина например помнят пионери като Хендрина Скот, която през 1903 г. е сред първите, използвали тайм-лапс фотография за документиране движението на растенията.

Изключването на жените от професионалните сфери по онова време е една от причините те да стават все по-активни в научни дисциплини, които и до днес силно разчитат на работата на терен, като например астрономията и ботаниката.

Именно тогава науката започва да се разделя на „твърди“ дисциплини (физика), доминирани от мъже, и „меки“ дисциплини като ботаника и биологични науки, които били по-отворени към жените.

Отхвърлени

На представителките на нежния пол обикновено бил отказван прием в елитни научни институции, затова имената им не могат да бъдат открити в архивите. За първи път жени са приети в Британското кралско научно дружество през 1945 г. Френската академия на науките пък прави тази революционна стъпка чак през 1979 г.

Когато Британското кралско географско дружество обсъжда възможността за прием на жени през 1892-83, в раздел „Писма“ на вестник Times избухва лют спор между членовете на Съвета. Дружеството променя политиката си чак през 1913-а.

И все пак жените учени успяват да се „проврат през процепите“. Между 1880 и 1914 г. над 60 дами предават свои научни трудове на издания към Кралското научно дружество. Някои продължават да работят в сферата на науката без заплащане или звание.

Доротея Бейт, палеонтолог, става част от екипа на Природонаучния музей в Лондон през 1898 г., когато е едва на 20, но е официално наета и започва да получава пари за труда си чак през 1948, три години преди смъртта си.

На какво се дължи това повсеместно непостоянно отношение към жените учени?

В края на XIX век науката проповядва съществуването на вродени интелектуални разлики между половете, които правят жените по-малко подходящи за научната сфера (това е една от причините много дружества да не искат да петнят репутацията си, приемайки жени в своите редици). Според Чарлз Дарвин мозъкът е много по-развит при мъжете в резултат от еволюционната конкуренция.

Учени като Каролин Мърчант и Лонда Шийбингер доказват, че модерната наука, която се ражда през XVII век, носи враждебен към женското участие мъжки заряд.

По онова време женствеността започва да се свързва с пасивен обект на научно изследване и в пряко противоречие с активния мъжки изследовател.

До началото на XX век науката и природата редовно били възприемани като женски тела, в чиито тайни мъжете учени прониквали. Това културно разбиране – което няма нищо общо с броя практикуващи представители на двата пола – и до днес е предизвикателство пред жените.

Не бива да надценяваме участието на жените в науката през изминалите векове, но трябва да помним онези от тях, които са дали своя принос, и препятствията, които са преодолели.

Това е само една от стъпките за справяне с нестихващото напрежението между женствеността и науката и увеличаване на участието им във всички научни дисциплини.

Още по темата:

Харвард откри новия Айнщайн – и тя е на 24 г.

Първата жена-директор на ЦЕРН и лидер на екипа, открил Божествената частица

Жена, ядрен физик и носител на награди за млад учен – това е Мария!

Едва за трети път от 117 години жена печели Нобеловата награда за физика. От 1901 г., откакто се връчва, нейни носители са били Мария Кюри (през 1903 г.) и Мария Гьоперт-Майер (през 1963 г.).

Това се промени тази седмица, когато 59-годишната канадка Дона Стрикланд, доцент по физика в Университета на Ватерло в Онтарио, сподели наградата с американеца Артър Ашкин (96 г.) и французина Жерар Муру (74 г.).

Д-р Ашкин ще получи половината от паричната награда, чиято стойност е около 1 милион долара. Д-р Муру и Mourou и д-р Стрикланд ще разделят останалата част.

@NobelPrize/Twitter

Ашкин, който е най-възрастният носител на Нобелова награда в историята, е сътрудник към Bell Laboratories в Ню Джърси и е отличен заради разработката си за "оптически пинцети". Това е технология, която позволява на учените да хващат атоми, вируси и бактерии с лазерни лъчи, без да ги нараняват.

Муру от парижкия университет École Polytechnique и Дона Стрикланд са наградени за разработването на метод за генериране на високоинтезивни ултракъси оптически импулси. В момента той се използва в лазерната обработка и позволява няколко реални приложения, включително извършването на лазерни операции за корекция на зрението.

В интервю за официалния сайт на наградата NobelPrize.org д-р Стрикланд казва, че когато за пръв път научила, че е спечелила, се е зачудила дали това не е шега. "Работата беше доста забавна и затова ми доставяше такова удоволствие да ѝ посветя толкова много време", казва пък тя за работата си с лазерите с ултракъси импулси, която е довела до публикуването на нейното първо научно изследване през 1985 г.

Стрикланд споделя още, че е била повлияна отчасти и от работата на двете жени, спечелили Нобеловата награда по физика пред нея. Мария Кюри, която през 1903 г. е отличена за изследванията си върху радиоактивността, а 8 години по-късно печели и Нобелова награда за химия за работата си по изолиране на чист радий. През 1963 г. Мария Гьоперт-Майер печели Нобелова награда за физика за разработването на модел, който може да предскаже свойствата на атомните ядра.

През последните 54 години обаче Нобеловата награда в категория физика е печелена само от мъже и само няколко жени са били удостоени в някоя от другите две научни категории: химия и физиология или медицина. Миналата година деветимата носители на Нобелови награди и в трите научни категории бяха мъже от западни страни.

Именно заради това през последните години Нобеловите награди са подложени на критика. Въпреки че жените по-принцип са по-слабо представени в области като наука и технологии, конкретно в областта на физиката това личи особено силно, казва Рейчъл Айви, директор на Статистическия изследователски център към Американския институт по физика, цитирана от The New York Times.

Сред причините, които затрудняват жените да напреднат в кариерата си, тя посочва отпуска по майчинство, който може да отдели жените от работното място с месеци или години наред. Д-р Ивий обаче добавя, че има и културни причини за липсата на по-голям брой жени лауреати в категория физика. По думите ѝ физиката е възприемана като наука на мъжа и това прави промяната по-бавна, въпреки че жените се представят все по-добре в тази област.

Още за жените и физиката:

Жената, на която ѝ отмъкнаха Нобеловата награда, но спечели $3 млн. за научен пробив

Харвард откри новия Айнщайн – и тя е на 24 г.

Първата жена-директор на ЦЕРН и лидер на екипа, открил Божествената частица

Жена, ядрен физик и носител на награди за млад учен – това е Мария!

Наскоро в Майко Мила! и рубриката "Жените могат всичко" ви разказахме за Сабрина Гонзалес Пастерски, която е сред най-младите, успешни и известни физици в САЩ и неслучайно наречена от Харвард "Следващия Айнщайн".

Миналата седмица пък писахме за една българка - Мариана Тодорова, която работи в непопулярната в България, но свръх конкурентна и атрактивна област в световен план футурология, която, с помощта на научни методи, опитва да даде прогноза за очаквани събития в бъдещето.

Днес пък ви представяме една друга забележителна жена, която в живота си съчетава наука и изкуство така умело, че с размах отваря вратите на успеха пред себе си. Изключителната Фабиола Джаноти – първата жена начело на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) – разказва пред Ню Йорк Таймс за пианото, физиката, ЦЕРН и равните възможности.

--------

Фабиола Джаноти е един от най-изтъкнатите физици в света, и, когато гледа небето след залез слънце, вижда повече от Луната, звездите и Млечния път.

За нея нощното небе е всекидневно напомняне за невежеството на човечеството относно произхода на Вселената.

„Когато погледнете небето през нощта, виждате само 5 процента от това, което реално съществува“.

„Не познаваме останалото, затова го наричаме тъмна енергия и тъмна материя. Нас, физиците, ни е малко срам, че разбираме само 5 процента от Вселената. Хайде де! Трябва да открием отговора на този въпрос, нали?“, казва тя.

Д-р Джаноти, на 57 години, не е нито арогантна, нито наивна. Тя е първата жена генерален директор на Европейската организация за ядрени изследвания – или ЦЕРН – където най-големият и най-мощен ускорител на частици се помещава дълбоко под земята, близо до Женева.

Тя ръководи един от двата гигантски експериментални екипа на ЦЕРН, които през 2012 г. стигат до откриването на Хигс бозона – частицата, която обяснява защо някои други елементарни частици имат маса.

Съществуването на Хигс бозона е прогнозирано през 1964 г. Питър Хигс и негови колеги, които предлагат хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно поле (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен фотоните и глуоните взаимодействат с него. В резултат на механизма на Хигс частиците получават маса. Ако тази хипотеза е вярна, трябва да съществува и елементарна частица, която да е свързана с това хигсово поле, но не е самото поле. Тя е частица, която се ражда, живее известно време и се разпада.

47 години по-късно - на 12 юли 2012 година, от ЦЕРН обявяват, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 GeV (гигаелектронволта), т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както са предсказани от Стандартния модел (теоретична конструкция във физиката на елементарните частици, описваща електромагнитното, слабото и силното взаимодействие на всички елементарни частици.), но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица.

На 14 март 2013 ЦЕРН потвърждава, че откритата частица наистина е Хигс бозон - според някои, това е най-голямото научно откритие в областта на физиката от началото на 21-ви век. На 8 октомври 2013 г. Питър Хигс е награден - заедно с Франсоа Англер, с Нобеловата награда за физика за това откритие.

Фабиола Джаноти и ръководителят на другия екип имат честта да обявят пред света откритието на известната като "Божествена частица".

 

4 юли, 2012 година. Моментът, в който в ЦЕРН обявяват, че експериментите им са довели до откритие на частица, съответстваща на дълго проучвания и търсен Хигс Бозон. Снимка: Максимилиен Брайс, Лорен Егли/ЦЕРН

Оттогава не е имало голямо откритие в ЦЕРН, което разочарова и дори потиска някои от физиците там. Но родената в Италия д-р Джаноти е известна като непоколебима оптимистка, която знае как да представя науката пред общата аудитория.

През януари тя бе част от изцяло женския състав ръководители на Световния икономически форум в Давос.

„За първи път в историята на Давос ръководител на научна организация беше избран за съпредседател“, казва тя. „Това бе много добър знак. Моето послание гласеше, че науката няма паспорт, пол, раса, култура, политическа партия. Казах, че науката може да играе ключова роля както в създаването на връзки между хората, така и в изграждането на споделено бъдеще в разединения ни свят, защото е универсална и обединяваща“.

ЦЕРН има годишен бюджет от близо 1,2 млрд. долара, осигурен от държавите-членки, и работи с 15 000 учени от повече от 110 държави. Организацията има седалище в Женева и други лаборатории по света.

Тениските, продавани в магазина за сувенири на ЦЕРН, също свидетелстват за успеха и възможностите на организацията. Едната е с принт на уравнението, което обобщава настоящото разбиране за основните частици и сили, което бе потвърдено, благодарение на експериментите, провеждани в ЦЕРН.

Другата е в чест на научното откритие, което по-пряко засяга всекидневието на хората по света – това е първата страница на предложението за „Информационно управление“, направено от физика Тим Бърнърс-Лий през 1989 г., което води до създаването на световната мрежа (World Wide Web).

Д-р Джаноти нарича научните експерименти двигатели на иновациите, като често цитира Ейбрахам Флекснър – основател на Института за съвременни изследвания в Принстън, Ню Джърси – който възхвалява „ползата от безполезни знания“.

„Квантовата механика се е смятала за напълно безполезна информация“, казва тя. „Но днес нямаше да имаме съвременна електроника без нея. Нашият GPS няма да работи без познанията за относителността“.

Дъщеря на геолог от италианския регион Пиемонт, който я е научил на любов към природата, и на майка от Сицилия, която е имала страст към музиката и изкуството, като дете д-р Джаноти мечтае да стане прима балерина. Тя има високи цели – иска да танцува в Ла Скала в Милано или с Болшой в Москва.

Но не танците, а пианото се оказва неустоимо за нея. В Италия тя получава музикално образование в тази специалност и смята да стане класически пианист, докато не се премества и не получава докторска степен по физика от Университета в Милано. Започва кариерата си в ЦЕРН със стипендия за следдокторска специализация през 1994 г. и пише дисертацията си на базата на експериментите в ЦЕРН.

„Трябваше да избирам“, казва тя. „Реших, че като хоби мога да запазя музиката, а не физиката“.

Биографията на Мария Кюри я вдъхновява за научни изследвания. „Страхотно е, че опитите са били неразделна част от всекидневието ѝ. Тя приготвя супата за вечеря, докато сменя радиоактивната проба в съседната стая.“

Вярата на д-р Джаноти в необходимостта от събаряне на бариерите между изкуствата и науката произтича и от нейната страст към музиката. „Твърдостта, прецизността и творчеството, които научих в моето музикално образование, са също толкова важни, колкото и физичните изследвания, които провеждам в момента“, споделя тя. „Музиката е с мен всеки ден“.

Дори в доминирания от мъжете свят на науката, тя заявява, че никога не е била подложена на полова дискриминация.

„Не мога да кажа, че някога съм се чувствала дискриминирана. Може и да съм била, но не съм го осъзнала. Сега познавам много жени учени, които наистина са имали трудности в кариерата си. Очевидно все още има какво да се направи, за да предоставим еднакви възможности на всички.“

От всички служители на ЦЕРН - 2500 физици и инженери, едва 12% са жени. ЦЕРН стартира инициативи за насърчаване на многообразието, включващи и жените, с помощта на мониторинг на кариерното развитие и програми за мобилност.

В ЦЕРН д-р Джаноти е страстен популяризатор на движението „Отворена наука“, а в частност - на публикуването на научни разработки в списания със отворен достъп, както и разработването на хардуер и софтуер с отворен код.

„Това е начин за разпространяване на научни знания по света, особено в по-малко привилегированите страни“.

През годините д-р Джаноти неусетно се е превръща в пример за подражание сред жените, заради честността на своята позиция.

„Аз съм много открита, предполагам че затова съм модел на подражание. Ползотворно е, когато момичетата имат пред себе си успешни жени и виждат възможности за изграждане на блестяща кариера. Разбира се, аз съм много, много, много щастлива, че мога да бъда полезна“.

Физиците, които работят с нея, възхваляват нейната човечност. Това, което понякога остава неизказано, е че работата ѝ – заедно с неизменното търсене на нови познания – винаги е доминирала в живота ѝ.

„Тя е невероятна жена, посветила живота си на физиката“, казва Ренде Стийренберг, холандският физик, който ръководи дейностите в адронния колайдер в ЦЕРН. „Но със сигурност е жертвала много“.

Стивън Голдфарб – американски физик в ЦЕРН – си спомня времето, когато късно една вечер изпраща на доктор Джаноти статията, която току-що е написал. „Тя я погледна и коментира веднага. Жените, лидери в науката, не могат да заспят, докато не си свършат работата“.

Джоел Бътлър, физик от Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“, който ръководи друг екип детектори в ЦЕРН, я нарича „без никакво съмнение работохолик“. След което добавя: „Тя е воин – за толкова много добри неща. Живеем в свят, в който истината не винаги се цени. А тя винаги се застъпва за нея“.

Д-р Джаноти, която е неомъжена, живее в апартамент с изглед към Женевското езеро и Мон Блан. Тя свири любимите си композитори – Бах, Шуберт, Скарлати, Хайдн, Брамс – на пианото Ямаха, понякога със слушалки, за да не пречи на съседите си.

На въпроса дали е трябвало да пожертва личния си живот заради кариерата си, тя отговаря: "Не е била съзнателна и умишлена жертва. Професионалният ми път просто се разви по-бързо и по-добре от личния ми живот. Така става понякога“.

Тя никога не поглежда назад – нито в живота, нито в работата си. „Не съм човек, който съжалява. Имаме възможности в живота си. Трябва да се възползваме от тях и винаги да бъдем позитивни“.

Избрани цитати:

Относно съществуването на Бог:

Няма универсален отговор. Има хора, които казват: „О, това, което наблюдавам, води до нещо невидимо“, но има и хора, които казват: „Това, което виждам, е това, в което вярвам и спирам дотук“. Достатъчно е да се каже, че няма доказателства дали Бог съществува или не.

Защо има толкова много жени от италиански произход във физиката:

Има много теории за това защо има толкова много италианки във физиката, в сравнение с дами от други националности. Едната е, че физиката отваря пътя за преподаване в гимназията. Спомням си, че докато бях в училище, нямаше много учители по природни науки. Преподаването в гимназията се считаше за добра работа за жените.

За връзката между готварството и науката:

В кухнята трябва да сте стриктни и точни. В противен случай суфлето не заема правилна форма. Всичко е свързано с термодинамиката. В същото време трябва да сте изобретателни. Не е забавно просто математически да следвате рецептата. Мога да започна с проста карбонара, но да добавя гъби и артишок. Опитвам се отвреме навреме да се променям и да бъда експериментатор в кухнята, както правя и във физиката.

Относно необходимостта от насърчаване на разбирателството в световен мащаб:

Институции като ЦЕРН не могат да решат директно геополитическите конфликти. Те обаче могат да премахнат бариерите, като помагат на младото поколение да расте в уважителна и толерантна среда. ЦЕРН може да даде чудесен пример за това, което човечеството може да постигне, когато отстрани различията и се съсредоточи върху общото благо.

За бариерите между изкуствата и науката:

Наистина трябва да разрушим културните бариери. Твърде често хората разглеждат науката и изкуството като напълно отделни неща. За мен те са еднакви. И двете са най-висок израз на творчеството, любопитството и изобретателността на човечеството.

cross