fbpx

Не мислим, че е нужно да ви обясняваме като на малки деца, но все пак - част от веществата, което пиете, вдишвате или си инжектирате, попадат в кърмата ви и могат да навредят на вашето бебе. И това не са само бабини деветини - наличните изследвания го показват.

Пушене и кърмене

Пушенето на цигари може да намали производството на кърма и да потисне рефлекса за потичане на мляко от жлезите. Също така, ако пушите и кърмите, бебето ви може да бъде по-нервно или по-раздразнително. Бебетата, които са изложени на пасивно пушене (когато се пуши в неговата стая), имат повишен риск от различни проблеми, включително инфекции на ушите, астма и синдром на внезапна детска смърт. Тоест без значение дали кърмите или не, цигарен дим в близост до детето не е здравословно.

Все пак - ако пушите, правете го възможно най-рядко. Пушете на открито и веднага след като сте кърмили, за да осигурите на бебето си минимално излагане на вредните вещества, които се отделят.

Ако не можете да спрете цигарите и заради тях решите, че е по-добре да спрете кърменето – правите голяма грешка. Все пак е по-добре да кърмите, докато пушите, отколкото само да опушвате бебето. Но да знаете - изследванията показват, че бебетата на кърмещи пушачки са имали по-продължително време колики и са наддавали по-слабо в сравнение на децата на непушешти майки.

Може ли друг пушач да навреди на бебето?

Ако някой от вашето домакинство пуши и не е готов да се откаже, не е препоръчително да съжителства с бебето. Забранете пушене в къщата и колата, ако детето пътува с вас. Всеки пушач (включително вие, ако пушите) трябва да пали само на открито. И не - това не означава на отворен прозорец.

Но най-добре откажете цигарите - не е толкова трудно, колкото сте чували. Този текст го доказва.

А електронните цигари?

Тютюнопушенето се промени през последните години и много хора заместиха стандартните цигари с електронни. За тях е разрешено да се пушат в различни закрити помещения и се смята, че са по-щадящи към пасивните пушачи. Но е наивно електронните цигари да се смятат за безопасни. Американската академия по педиатрия напомня на родителите, че употребата на електронни цигари не е безопасна за младежи, млади майки, бременни или кърмещи жени.

Алкохол и кърмене

Когато кърмещата жена пие алкохол, това може да е причина за липса на енергия у бебето, както и за други негови здравословни проблеми. Също така може да попречи на способността на майката да храни бебето или да се грижи за детето изобщо. Принципно живот без алкохол е най-безопасният избор за вашето бебе. Но все пак, ако решите да пиете понякога, изпийте само едно питие и ограничете броя на случаите, в които пиете.

Избягвайте кърменето или изцеждането на мляко веднага, след като сте пили. Вашето тяло се нуждае от време, за да изчисти част от алкохола от вашия организъм. Може да изпомпвате или изцеждате мляко, преди да пиете алкохол. След това, ако е дошъл часът за хранене, а вие че сте пили, може да използвате точно това мляко за хранене на бебето.

Не е известно безопасното ниво на консумация на алкохол по време на кърмене. Дори пиенето на малки количества алкохол може да намали количеството кърма и евентуално да причини раздразнителност, лошо сукане и проблеми със съня на бебето. Така че нека, ако пиете бира, да е не повече от едно стъклено шише. Същото важи и за виното, но в чаши – една чаша вино. Или дори до 50 гр концентрат. Но не трябва да е повече от веднъж седмично. Наясно сме, че живеем в страна, където поводи се появяват под път и над път, но всекидневното пиене не е сериозно отношение към здравето на бебето.

Кърма с алкохол

Количеството алкохол, погълнато от бебето чрез кърмата, се оценява на 5 – 6% от поетата спрямо теглото на майката доза. Това е ниска доза (стига майката да не се направи на талпа). Но дори и малките нива могат да доведат до сънливост, дълбок сън, слабост и при редовни приеми на алкохол в кърмата - до намален растеж при бебето.

Много майки питат могат ли да пият две чаши вино и да кърмят. Ако сме честни – може, стига да не се превръща в навик. Една бира, чаша вино или 50 гр концентрат обикновено остават в майчиното мляко около 2 до 3 часа след консумация. Всяка следваща доза добавя още 2 – 3 часа.

Може би единственото положително е, че алкохолът не се натрупва в кърмата. Тоест няма смисъл да се изцеждате и да изхвърляте кърмата, след като сте пили. Просто трябва да изчакате алкохолът да се разгради.

Наркотици и кърмене

Подобно на никотина и алкохола, употребявани от майката медикаменти могат да достигнат до бебето чрез кърмата. Наркотиците могат да причинят недостатъчен поток от мляко при майката, а ако стигнат до бебето - липса на енергия, интоксикация, хиперактивност или други здравословни проблеми.

Докато кърмите, е важно да останете чисти - без никакви наркотични вещества в кръвта. Всичко, което ви повдига настроението и ви прави еуфорични, може да навреди на бебето. Без значение дали е улична дрога или е лекарство, предписано със специална рецепта. Изследванията го доказват – в детските изпражения се намират следи от марихуана, пушена от майката. Тетрахидроканабинолът се натрупва в мазнините, през тях отива в кърмата и новороденото получава ударна доза. Това най-често причинява сънливост, което от своя страна води до вяло сукане и съответно – до недостатъчно наддаване на бебето.

При употреба на амфетамини от кърмачката, ситуацията е още по-неприятна. Децата, които са кърмени под въздействие на проникнали амфетамини в кърмата, са нервни, ревливи, трудно сучат, а нервната система постепенно се уврежда  и резултатите може да се появят в по-късна възраст.

Ако приемате наркотици, говорете с вашия лекар или веднага намерете център за лечение, за да получите помощ.

В България жени, които се лекуват от наркотична зависимост, не могат да кърмят. Метадоновата терапия е вредна за кърмата и за бебето.

Възраст, образование, пушене, алкохол и кърмене

Въпреки че Световната здравна организация препоръчва да се избягва алкохол и наркотици по време на кърмене, голям процент от кърмещите жени заявяват, че консумират алкохол. По-малък процент съобщават, че пушат цигари.

Статистиката в световен план показва, че майки в по-напреднала възраст и с по-високо образование, които кърмят по-продължително, казват, че имат честа консумация на алкохол по време на кърмене. От друга страна, по-младите майки с по-ниско образование и ниски доходи наблягат на тютюнопушенето. И това има обяснение - в повечето държави алкохолът е по-скъпо удоволствие от тютюна.

По принцип хората често подценяват навиците си за консумация на алкохол (особено по нашите географски ширини) и казват, че не пият, макар да го правят често. Но дори и уж-безобидното количество от две питиета на ден може да има негативен резултат в дългорочен план.

Не искам да ви разочаровам от самото начало, но истината е, че НИКАК. 

Никак не можете да отслабнете след празниците, защото у нас празниците се прескачат и след единия веднага идва друг, а разстоянието между тях е прекалено кратко.

Таман човек свикне да не закусва със сарми и щрудел и оп – станало пролет и отвсякъде започват да те обстрелват с козунаци, а докато се научиш да ги отбягваш и да не ти влизат в устата, вече е станало време да се съблечеш по бански на плажа. 

Тогава обикновено хората започват да плачат, депресират се, крият се в гардероба и си бършат носа в рокля с изрязан гръб и презрамки (повече жените, но може и някои мъже), а след това хукват да се тъпчат напосоки, защото са чували, че депресията се лекува с ядене.

Започват се едни пържени картофи, сафрид, сладолед и френски селски торти, търкаляне по пясъка и топене на месата в хладната морска вода, където е известно, че телата изглеждат и се чувстват по-леки (усещането е измамно!)

След това идва есента, телата се увиват в дебели палта и пуловери до глезените, отвсякъде започва отново да мирише на зеле и боб, и цикълът се затваря, образувайки огромен кръг – по подобие на нас самите.

Но означава ли това, че трябва да се примирим? Означава ли, че до края на живота си ще растем под напора на пълнени чушки и мусака, докато заприличаме на преял овцебик, който се тътрузи с огромни колене и висящо шкембе към залеза на своя живот?

Не, не означава. Наистина в началото казах, че не можем да отслабнем, защото отчаянието понякога кара човека да ослепее за възможностите и да вижда пътя осеян единствено с пържени кюфтета.

В действителност обаче не е невъзможно да спрем да се тъпчем и да възвърнем продълговатата си форма, ако следваме тези няколко непопулярни, но прости стъпки.

Първо

Седнете (изтъркаляйте се) върху дивана и си поговорете едно хубаво сами със себе си. Попитайте се:

Елеонора, наистина ли искаш да отслабнеш? Това ли е най-голямата ти мечта в живота? Да не би ВСЪЩНОСТ да искаш да се разведеш или да си купиш ботуши (не непременно в тази поредност)?

Защото понякога човек след толкова мъчения, тренировки, пот и диета с шишарки и люспи, вземе, че свали ПЕТ КИЛА, и изведнъж осъзнае, че е все така нещастен. Едва тогава подава молба за развод, и от целия зор качва 10 килограма, да не дава Господ.  

От друга страна, ако започнете диета ПРЕДИ развода, ще сте спестили от ементал и мъфини, и ще може да си позволите адвокат. Затова признайте си какъв реално ви е проблемът и ако не е в областта на ханша, идете си купете ботуши (АКО ВИ СТАВАТ НА ПРАСЦИТЕ) и след това се разведете.

Второ

Проблемът ви е в областта на ханша, бедрата, подбедриците, прасците, шията и въобще навсякъде.

Вие сте една ходеща административна област от проблеми, която се тресе като малеби на силен вятър и когато види огледало, тича покрай него (доколкото е възможно да се тича, разбира се).

Психолозите в такива случаи съветват да приемем реалността с цялата ѝ грозота, да заставаме пред огледалото и да си говорим всякакви небивалици от рода на „аз съм красив славей, който трябва да бъде обичан такъв, какъвто е“.

Съветвам ви да не се поддавате на тези простотии. Вместо това застанете пред огледалото, погледнете се (или тази част от тялото, която се побира в огледалото) и си кажете: 

„Аз не съм славей, защото славеите не тежат 78 килограма, и дори някой ден да се роди 78-килограмов славей, това не е за поощрение. Славеите нямат двойна гуша, трипластов корем и желе на доктор ЙОТКЕР по вътрешната част на бедрата. Славеите са фини и нежни същества, чийто глас ромоли като пролетен поток, а не грухтят като гигантска горска свиня, която току-що е видяла тава с гювеч“. 

Прегърнете образа в огледалото – доколкото е възможно, но го приемете реалистично. Говорете му нежно, кажете му, че е посвоему красив с новия си коледен пласт сланина по гърба, но в никакъв случай не го наричайте лебед или славей.

Пътят към промяната започва от приемането на истината, а истината е, че от тия празници сме заприличали на... (не се чува от силния плач).

Трето

ДЕ ФАКТО, започнете тая диета. Какво означава това? Означава да изплюете веднага сухата паста, която току-що си натъпкахте в гърлото, и да я заместите с морков и извара. 

Знам, че е пълно с мотивационна литература от сорта на „ЯЖ КОЛКОТО ИСКАШ И СТАНИ СЛАБАТА КУЧКА, НА КОЯТО ВСИЧКИ ДЕБЕЛИ ЖЕНИ ЗАВИЖДАТ“, но това е диетологичният еквивалент на „50 нюанса сиво“.

Хората четат и започват да мечтаят да могат да се тъпчат с хамбургери, и да бъдат 49 килограма, но всъщност стават 89 килограма, защото в заглавието на книгата има печатна грешка. 

По същия начин жените четат „50 нюанса сиво“ и си мечтаят да бъдат с милиардер-еротоман, който има хеликоптер и камшик, но всъщност са със счетоводител, който има елка и абонамент за „Български законник“.

Преди да започнете легендарната диета, която НАЙ-НАКРАЯ ще ви вкара във геометрично желана форма, трябва да извършите и един почти религиозен ритуал.

Застанете пред тавата с баклава, тенджерата с пържени кюфтета или каквото там друго обичате да поглъщате денонощно, и кажете отчетливо и на висок глас:

ОТРЕЧЕ ЛИ СЕ ОТ БАКЛАВАТА?

ОТРЕКОХ СЕ!!!

ОТРЕЧЕ ЛИ СЕ ОТ БАКЛАВАТА?

ОТРЕКОХ СЕ!

ОТРЕЧЕ ЛИ СЕ ОТ БАКЛАВАТА??

ОТРЕКОХ СЕ!!!!

(Тук на някои от по-нестабилните сред нас им се случва да се свлекат над баклавата, да започнат да плачат и да я галят, но това е съвършено нормална реакция, част от изцелителния процес).

След това диетата може да започне.

Имайте предвид обаче, че освен да бъде започната, тя трябва да бъде продължена и завършена. Това е една много екзотична особеност на диетите.

Те не са заклинание на Хари Потър, което казваме във вторник сутрин, когато се опитваме да си обуем дънките, и започваме да плачем, а сълзите се стичат по лицето, планината от гърди и трите пласта корем, и оттам се разбиват с грохот върху огромните ни, подпухнали крака в джапанки.

Диетата е нещо, което започваме и УДЪРЖАМЕ в последващите дни на така наречения ни живот. Не я спираме понеже е Йордановден и трябва да опустошим два килограма руска салата, нито защото третата ни братовчедка има рожден ден. 

Просто преставаме да се виждаме с хора, изключваме си телефона, изкопаваме си землянка в някоя гора и шест месеца ядем собственоръчно уловени яребици (без кожата и попивайте мазнината със салфетка или листо от дъб).

Връщаме се в цивилизацията едва когато ни заболи зъб или дрехите, с които сме отишли в землянката, започнат да ни падат. 

Четвърто

Ако диетата не помага и същевременно нямате особени амбиции за живота си, започнете да взимате наркотици. Имайте предвид, че не всички наркотици действат отслабващо. 

Кокаинът например закръгля фигурата, оформя ханша, изкривява устата и придава една ленивост, която те кара да стоиш денонощно с тъмни очила и да се тъпчеш с пържени картофи, въобразявайки си се на Джаки Кенеди. Освен това е скъп и накрая резултатът е, че си едновременно беден и дебел – нещо, което Джаки Кенеди никога не е била.

Хероинът, от друга страна, е евтин и доказано забързва метаболизма. Ако наистина ви е толкова важно да сте слаби и не държите толкова на жилището и златните обеци на баба си – давайте смело.

И пето

Ако не става, не става. Ма майната му, бе. Да не е само слабостта в тоя живот? Да не живеем само за едните трохантери, стърчащи от корема ни?

Не, разбира се, че не живеем само за това. Живеем за изкуство, музика, любов, пътувания, технологии, свят, красоти, постижения, изкачване на върхове, пари, професия, ех, за колко много други неща си струва да живеем!

ПРОСТО ЩЕШЕ ДА Е ЧУДЕСНО ДА СМЕ СЛАБИ, ДОКАТО ЖИВЕЕМ ЗА ТЯХ!!!

Но не сме. Просто някои неща ар нот мент ту би, както казала една жена, която все искала да отслабне след празниците, но празниците били прекалено нагъсто и ѝ пречели.

 


Днес споделяме с вас текст на Юлия Георгиева – е председател на борда на надзорния съвет на „Център за хуманни политики“ и член на управителния комитет на Евразийската мрежа за намаляване на вредите от употребата на наркотици.

Има опит като психолог по проект “Видове Импулсивност в Потребители на Хероин и Стимуланти”, провеждан от Virginia Commonwealth University и Българския Институт по Зависимости – София. От 2004 до 2016 година работи във фондация “Инициатива за здраве” – първата програма за намаляване на вредите от употребата на наркотици в България.

Притежава много богат опит в теорията и практическото прилагане на принципите на намаляване на здравните вреди от употребата на наркотици в България и в установяване, и поддържане на контакти с организации, работещи в световен мащаб за създаване на нови и успешни политики за употребяващите наркотици.

Юлия Георгиева. Снимка: Личен архив

Като доказан специалист в областта, Юлия Георгиева провежда и обучения за употребата на наркотици в училище и си дава сметка колко пропуски и несъвършенства има в начина, по който се работи с младите. Тя обаче си задава въпроса как може тази практика да се промени, за да бъде устойчива и ефективна, и намира отговор в изпитана и разработена програма за превенция. В момента, заедно със свои колеги, тя се опитва да даде началото на този метод у нас, и макар закостенялата система да не улеснява нещата, тя и колегите ѝ не се отказват.

Прочетете и другите нейне текставе, с които гостува на Майко Мила!: За хората и наркотиците и Напръскана с химикали мащерка – новата дрога на учениците.

******

Когато преди няколко месеца писах за новите психоактивни вещества, неколкократно срещнах репликата „Бог да пази децата ни!“ под статията си. Струва ми се безотговорно да оставяме цялата работа на Бог, който видимо е доста зает с огромното количество безобразия, които причиняваме на планетата, на себе си и на самочувствието му, като създател на цялата съвкупност. И ми се ще да поговорим за това като възрастни.

За двадесетината години, през които работя в сферата на зависимостите, винаги съм се чудила как става така, че превенцията в училищата или не се случва, или ако се случва, прилича на масово мероприятие от `60-те години на миналия век, на което ентусиазирана лелка обяснява с патос, как от наркотиците се умира незабавно. Малки дечица размахват знаменца и балони с надписи „Не на дрогата!“, а в очите им блестят сълзи, проронени за по-големите, излезли от пътя, батковци и каки. Вие се хоро, играе се футбол и всички си тръгват убедени, че никой от присъстващите няма да си помисли да употребява каквито и да е незаконни вещества до края на дните си.

Само след две – три години пубертетът е казал своето и същите тези дечица са заели мястото на смятащите се за безсмъртни каки и батковци от „тъмната страна“, и цинично се надсмиват над масовите мероприятия тип „Всички срещу дрогата!“, подплатени със „знанието“, че това е долнопробна лъжа, изфабрикувана от страхливци.

Недоумението защо целият този сценарий продължава да се случва отново и отново, винаги е било неотменна част от работата ми, но все се оправдавах с факта, че работя в сферата на намаляването на вредите от употребата на наркотици (т.е. работя с хора, които вече употребяват наркотици) и училищната превенция не е моя работа. Удобно оправдание, точно като оправданията на хората, провеждащи горните акции, и намиращи лесен и популистки начин за отчитане на дейност без измерване на ефективността ѝ. Дейност, която е много харесвана от политици и родители – от първите защото има медиен интерес и много, много шарени снимки с деца и балони, а на вторите – защото това не може да им се случи. Не и на тяхното дете! Нищо че помнят същите смехотворни акции от детството си, а и познават доста хора, които избраха другия път…

Получи се така, че през последната година и аз започнах да се занимавам с обучения за употребата на наркотици в училище и си дадох сметка колко несъвършен и незадълбочен е начинът, по който се работи с младите хора. Докато се опитвах да им обясня как действат наркотиците и какво могат да направят те, за да намалят вредите им, бях поразена от искрения интерес към темата, от блясъка на чистото любопитство в погледите им, което крещеше с всички сили „Искам да опитам!“, „Толкова е куул!“, „Искам да съм част от точно тази компания!“. Пълно отричане на всичко уж научено по време на т. нар. превантивни кампании, интернет и целия огромен информационен поток, който ги залива. И се замислих какво мога да направя, че тези млади хора да имат избор да кажат „не“ (или „да“), но в този момент да си дават сметка какво точно приемат или отхвърлят и защо, и как то е толкова важно за тях.

Тук някъде се намеси и Бог.

По същото време страхотната доц. д-р Жасмин Василева от Virginia Commonwealth University беше в България и спомена за концепцията на програмата Preventure. Бях безкрайно впечатлена – за първи път срещах разработен и проверен метод, който залага на работа с импулсивността, търсенето на силни усещания, чувството на безнадеждност и чувствителността към тревожност – все емоции и поведения, от които хората, които употребяват наркотици, са изтъкани. За първи път имах усещането, че имам отговори на въпроса как да работим с младите хора, така че не само да намалим броя на тези, които започват употреба на наркотици в училище, а и да се намалят общите нива на агресия, неприемливото поведение, като успоредно с това се увеличи мотивацията, успехът, и се подобри поведението на „калпазаните“, които са толкова непреодолимо притегателни за съучениците си. А точно тази тяхна популярност е страхотен начин да се изгради и силен „ефект на стадото“, който довежда до значително подобрение в поведението и на учениците изобщо.

Звучеше като приказка, като коледен филм с прекрасен край, като метод, заслужаващ поне Нобелова награда за мир!

Заинтригувах се дали е възможно (след Канада, Америка, Холандия и Обединеното Кралство) тази система да влезе и в България. Оказа се суперважно да познаваш правилните хора, които са толкова куул, че веднага запретват ръкави и правят възможното, за да може това да се случи. Само след месец доц. Василева потвърди, че имаме подкрепата на проф. Патриша Конрод (човекът, създател на програмата и неин основен двигател), която не просто се съгласи да даде разрешение за адаптирането на системата, а и го направи абсолютно про боно!

Освен това, едно от пътуванията на двама от колегите ми до Монреал, във връзка с други работни заетости, се припокри времево с тренинг по Preventure, провеждан лично от проф. Конрод, която без увъртания и формалности ги прие и обучи за работа със системата. (Безкрайно благодарна съм, че имам шанса да работя с д-р Георги Василев и д-р Кирил Бозгунов, които са част от борда и надзорния съвет на Център за хуманни политики, чиито председател съм.)

Супербързо, буквално като по поръчка, разполагахме с най-големия капитал за всяка подобна инициатива – имаме подкрепата на създателя на програмата, имаме двама български експерти, които вече са получили най-доброто обучение и са доказани професионалисти в сферата на зависимостите в страната. Имаме и доц. Жасмин Василева, която е готова да ни подкрепи с всичко възможно.

И тъкмо когато си мислехме, че няма какво да ни спре, стана ясно, че не е лесно да намерим необходимите средства за осъществяването на адаптирането и пилотирането на програмата в страната. Всъщност, нашите идеи не отговарят на философията на възможните държавни източници на финансиране. На тях им харесва да се правят кратки филмчета на стойност десетки хиляди левове, да се организират спортни турнири, да се правят концерти срещу наркотиците. Все неща, които са напълно ОК сами по себе си, но са и напълно неефективни за намаляването на употребата на наркотици след учениците и младите хора.

Мечтата ми беше да напиша този текст когато имаме хепи енд и очакваме съвсем скоро програмата да стартира. За съжаление, в този момент това не е така. Пиша го с надежда, че ще достигне до бизнес хората, до големите донори, до тези, зачитащи научно доказаните модели, до социално отговорните компании или поне до вас, които отделихте време да прочетете този текст. Моля ви, разкажете на повече хора, така че да имаме възможност да намерим тези средства!

Ако имате идеи, които могат да ни помогнат, моля пишете ни на: office@centerforhumanepolicy.org

Благодаря!

Преди няколко седмици един странен случай привлече вниманието на много хора в страната. 18-годишно момче, прието в токсикологията на "Пирогов" уж заради употреба на марихуана, успя да избяга от медицинското заведение, след като преби медицинска сестра, заплаши пациентка на отделението и напусна болницата полуголо посред нощ. То беше намерено мъртво часове по-късно (вследствие на самоубийство).

Случаят е странен по много причини. Но тази, която ни интересува в момента, е несъответствието между твърдението, че детето е употребило марихуана и поведението му - брутална агресия, бягство и самоубийство (действия, които категорично не са характерно следствие от една цигара трева).

Бяха чути мнения, че момчето най-вероятно е приело някакъв нов вид дизайнерска дрога.

Твърде непознат дял от наркотиците, до които децата, за съжаление, имат лесен достъп в България. Припомняме, че няколко месеца по-рано 16-годишно момиче почина в бургаска болница след 3 месеца, прекарани в кома след смесена употреба на "друсан чай" и алкохол.

За да разберем малко повече за тези нови и очевидно смъртоносни вещества днес публикуваме текста на Юлия Георгиева. Тя е председател на „Център за хуманни политики“ и член на управителния комитет на Евразийската мрежа за намаляване на вредите от употребата на наркотици. 

Юлия Георгиева. Снимка: Личен архив

Юлия има опит като психолог по проект “Видове Импулсивност в Потребители на Хероин и Стимуланти”, провеждан от Virginia Commonwealth University и Българския Институт по Зависимости – София. От 2004 до 2016 година работи във фондация “Инициатива за здраве” – първата програма за намаляване на вредите от употребата на наркотици в България.

Притежава много богат опит в теорията и практическото прилагане на принципите на намаляване на здравните вреди от употребата на наркотици в България и в установяване, и поддържане на контакти с организации, работещи в световен мащаб за създаване на нови и успешни политики за употребяващите наркотици.

Ако сте родител, който има съмнения, че детето му има достъп до дрога и имате нужда от съвет как да разберете и какво въобще да направите, пишете ни в коментар или пък ни пратете съобщение и ние ще ви свържем с нея. Не пропускайте да прочетете и друг неин текст в Майко Мила! - За хората и наркотиците. Настоящият текст е публикуван оригинално в блога на Юлия под заглавието Синтетичните наркотици и как ни вълнуват.

*********************************************

Предполагам, че вече всички са чували за “новите наркотици” (синтетичните наркотици/ дизайнерската дрога). Независимо от това как ги наричаме, те остават в една сива зона на незнание, която не ни дава дори базова яснота с какво си имаме работа.

Въпреки недостатъчната информация в световен мащаб, ще се опитам да обобщя някои от основните факти и рискове свързани с тях.

Аз ще ги наричам Нови Психоактивни Вещества (НПВ), което е и международно приетото название. На първо място е редно да сложим някаква рамка на това какво са те.

Според Европейския мониторинг център за наркотиците и зависимостите (EMCDDA), това са вещества, „които не са обхванати от международните механизми за контрол на наркотиците и включват широк кръг вещества, между които синтетични канабиноиди, стимуланти, опиоиди и бензодиазепини. В повечето случаи те се предлагат на пазара като „законни“ заместители на незаконни наркотици, а други се предлагат на малки групи, които желаят да експериментират с тях заради предполагаеми нови въздействия.“

Оттук става ясно, че НПВ покриват действието на цялата гама вече известни „традиционни“ наркотици. Към края на 2016 г. EMCDDA наблюдава повече от 620 различни НПВ, предлагани на европейския пазар на дрога.

Те не се преследват от закона

Не защото някой иска това да е така, а защото развитието на науката, която обслужва интересите на разпространителите на наркотици, през последните години е главоломно. Оказва се, че е не само невъзможно НПВ да бъдат забранени цялостно, но и дори и да бъдат разпознати като възможни наркотични вещества.

Производителите са изключително гъвкави и регулярно и последователно променят химичните формули на тези вещества. Така те се превръщат в сходно по действие, но различно по състав химическо съединение. Когато международните преследващи органи успеят да инкриминират някоя дрога, на нейно място вече чакат няколко други и различни вещества, които не са незаконни.

Има опити за инкриминиране на всички НПВ, но те са провал. Няма как да формулираш забраната на нещо, което не съществува към този момент.

НПВ се превърнаха в мечтата на всеки наркотрафикант

♦ няма тестове, които да ги засичат на терен, а често е трудно да се анализират дори в лаборатория;

♦ в сравнение с „традиционната дрога“ (хероин, кокаин, амфетамини и т.н.), действието им е многократно по-силно. Представете си как производителят скрива един килограм вещество в камион, пълен с пудра захар. Един пакет сред хилядите в камиона! А това е количество, което отговоря на стотици килограми традиционен наркотик;

♦ производствената цена на НПВ е многократно по-ниска от цената на „традиционните наркотици“. Дори някакво количество да бъде заловено и конфискувано, това няма сериозно да навреди на финансовото състояние на производителя/ разпространителя;

♦ пазарът харесва по-ниската цена;

♦ тестовете на потребителите са отрицателни и те не подлежат на „разкриване“. Но и достъпът им до лечение и адекватна грижа е много малък;

По тези причини конвенционалните начини за преследване на трафика, притежанието и употребата на НПВ са напълно безсилни. Войната с наркотиците беше призната за провал дори и на световни форуми на ООН. Но все още има хора, живеещи с нагласата, че простото преследване ще промени ситуацията.

С изобретяването на НПВ заинтересованите лица минаха на следващо ниво и обезсмислиха диалога за провала на наркополитиката. Те просто зачеркнаха възможността да бъдат залавяни навреме. Те винаги ще са крачка напред, а ние трябва да измислим нови и ефективни начини, за да се изправим срещу тази дрога.

Как, обаче, това ни вълнува? Днес, в България, мен и вас?

Ситуацията в страната е дори по-тежка от изказаната горе.

В България няма адекватна лаборатория, която да изследва новите наркотици.

Най-добре поддържаната и оборудвана лаборатория е Централна митническа лаборатория. Тя обаче не разполага с нужните консумативи за идентифицирането на НПВ.

Т.е., никой в страната няма ясни и конкретни данни какви вещества и в какви количества влизат в България и колко от тях остават в страната.

Огромните средства, давани за борба със наркотиците, се харчат за преследване, а не за превенция, терапия и намаляване на вредите от употребата на наркотици. Т.е., това са пари, хвърлени на вятъра, съвсем буквално.

Това, което обаче знаят експертите, работещи в сферата на зависимостите, е, че все по-често помощ се търси от хора, които са с отрицателни тестове за употреба на вещества.

Знае се и че в страната има смъртни случаи след употреба на НПВ (няма точна статистика и яснота колко са те). Знае се, че терапията на хората (които са развили зависимост към НПВ, или които са развили психози от употребата им) няма нищо общо с терапията от „традиционните“ наркотици и науката е слаба в ефективното повлияването на тези проблеми.

Ще дам някои примери за НПВ в България

От години у нас е много популярна т. нар. „билка“, „чай“, „весел чай” - НПВ, което се смесва с някаква листна маса. Това може да е всяко изсушено растение, което е в състояние да се пуши. Ползват се билки като градински чай, мащерка и т.н. Много често е предпочитано от младите хора, основно от учениците, които търсят евтино вещество, което не се засича от уринни тестове.

Цената на една такава цигара е около 1-2 лв., а тя е достатъчна за няколко човека. Ученици от престижни столични училища споделят, че голяма част от съучениците им имат опит с употребата на такава дрога.

За огромно съжаление има и смъртни случаи точно сред тази най-уязвима група млади хора.

Естествено, дилърите са помислили и за по-възрастните и осъзнати клиенти. Те предлагат на малко по-висока цена листа от канабис, които са „надрусани“ по същия кошмарен начин.

Проблемът тук е, че потребителите съвсем спокойно могат да си мислят, че употребяват марихуана, а всъщност да са под въздействието на много по-опасните НПВ.

В България има няколко регистрирани случаи на смърт

след употреба на подобни вещества. И то независимо, че системата за регистриране на смърт вследствие от свръхдоза е напълно неадекватна и от години не отчита смъртните случаи от традиционни опиати, например.

На фона на въпросните вещества традиционната марихуана, която доказано е многократно по-малко опасна, изглежда като „игра за балъци“. Тя се засича със слюнчен тест, дори два-три дни след употребата ѝ. А ако ви хванат да шофирате през това време, ще влезете в затвора. Освен това чистата „трева“ е много по-скъпа, много по-опасна за отглеждане, разпространение, придобиване и т.н. …

Подобни мерки за преследване при употребата на „билка“ обаче не могат да бъдат приложени, а шофирането под въздействието на всички видове НПВ е многократно по-опасно. Погледнато така марихуаната напълно губи битката с НПВ, независимо, че шансът да попаднете в психиатрия след употребата ѝ е минимален. А тези здравни заведения са пълни с хора с психози, отключени след употреба на незабранената „билка“.

В нощните клубове за забавление все по-често

се предлагат НПВ вместо търсеното екстази или кокаин

Това се случва поради почти пълната липса на възможности за тестване на вещества в тези места - практика, известна и много популярна в развитите общества, където човешкият живот е по-важен от „залавянето“ на потребител. За съжаление, в България дори не се коментират възможностите за разрешаването на подобни инициативи.

НПВ се продават и като помощни средства за отслабване. Преди години в „работещите“ (тези, с които наистина се отслабваше) добавки за отслабване се прибавяха амфетамини за намаляване на апетита. И аз си спомням времената, когато употребяващите ги хора бяха с ясна симптоматика на амфетаминова употреба и положителни уринни тестове.

Производителите на тези „хранителни добавки“, разпространявани само през интернет, престанаха да влагат очевидните амфетамини и преминаха на НПВ. Симптоматиката продължава да се наблюдава, но тестовете вече са отрицателни.

НПВ не прощават и на хората, които имат сериозен опит в употребата на вещества. Преди години сред групата на хората, които са зависими към дрога, беше разпространен синтетичен вид фентанил. Той уби 6 човека в рамките на една нощ.

НПВ често могат да са законни заместители на лекарства, които се предписват със зелена рецепта. По този начин се създава допълнителен пазар за тях от страна на групата по-възрастни хора, които по някаква причина са привикнали с употребата на медикаменти, които впоследствие са спрени от лекаря.

Между другото, преди дни в САЩ беше обявено извънредно положение за общественото здраве.

Причината е кризата със свръхупотреба на опиати

А тя е следствие от безразборното изписване на силни психоактивни медикаменти. Ще е страхотно да се учим от чуждия опит, а не да разчитаме, че на нас ще ни се „размине“.

Епидемията от употребата на всякакви психоактивни вещества в България е огромна.  Смитането ѝ под килима, няма да разреши проблемите, а само ще ги задълбочи, както винаги.

Надявам се с този относително кратък текст да съм задала възможност за размисъл относно основните рискове и опасността от употребата на НПВ. Далеч съм от идеята за изчерпателност, но ще се постарая и в бъдеще да пиша по проблемите, свързани с тези вещества. И дано има някакво разумно развитие.

Huffingtonpost публикуваха ето този страхотен текст на Лаура Ъски, посветен на родителите на момичета. Целта му е те да могат да дадат добра база и да подготвят  момичетата за промените в тийнейджърските им години.

1. Покажете колко много е обичана. Няма значение за какво спорите, няма значение, че не сте на едно мнение, а и дори и понякога да ú повишавате тон - тя трябва да знае, че е центъра на Вселената ви. Винаги.

2. Как да готви. Тя трябва да може да приготви някакво просто ястие, например яйца, паста, препечена филийка, сандвичи и др. Дъщеря ми обича да готви и съм забелязала, че когато разрешаваме на децата да експериментират, им помагаме да усъвършенстват това житейско умение.

3. Тялото ú ще се промени и тя трябва да знае какво да очаква. Тя трябва да знае, че наред с физиологичните промени ще дойдат и емоционалните. Купете ú книга, която да ú помогне да разбере физическите и емоционални промени на съвсем прост език.

4. Вредата от наркотиците. За съжаление, без значение къде живеете, наркотиците са заплаха за детето ви и понякога тази заплаха е реална и към 10-годишните деца. Обяснете ú със съвсем ясни и недвусмислени думи, че няма безопасни наркотици и че всички наркотици са незаконни.

Аз обясних на дъщеря ми, че приятели ще се опитват да я убедят да пробва и че тя трябва да е силна и да си тръгне, да откаже, дори ако това я прави да изглежда "не яка" или "задръстена" в техните очи.

Казах ú също и че когато стане по-голяма и е навън, ако някога попадне в ситуация, която ú се струва нередна или опасна, да се обади на родителите си да я приберат, независимо от всичко.

5. На тази възраст е важно за нея да знае фактите, които касаят живота ú . Знам, че е голям залък за преглъщане, но със сигурност не искате да научават важните неща от улицата или в коридорите на училището. Не смятам, че им трябват подробности, но дори и кратък разговор с тях ще им помогне да се чувстват по-зрели за функциите на тялото и ще предотврати груби и необмислен приказки по темата от други деца.

6. Тя трябва да е наясно, че по света и дори в квартала ви има хора, които не са такива късметлии. Тя трябва да знае, че да помогне на някого в нужда носи усещане за удовлетвореност и че помощта, която е оказала, може да е точно тази, от която човекът се е нуждаел, за да осмисли деня или да промени живота му.

Заведете я в приют за животни или дом за възрастни хора и ѝ позволете да помага като доброволец. Ще се почувства много добре и това да помага на някого в нужда ще се превърне в навик за цял живот.

7. Парите не растат по дърветата. Признавам, че страшно много обичам да пазарувам, но се опитвам да обясня на дъщеря си, че нищо на този свят не идва безплатно. Работя от 15-годишна възраст и именно това ми е позволило да пътувам и да си купувам неща. Тя знае, че без работа няма пари, а без пари няма забавление.

Когато за рождения ѝ ден и празници ѝ дават пари, баща ѝ я е научил да ги дели на три фонда: една част за харчене, една за спешни случаи и една за дългосрочни цели, като университет. Тя има три отделни касички, за да не се смесват спестяванията ѝ. Това е хубав навик, с който ще ѝ е по-лесно да си организира парите в бъдеще.

8. Първото впечатление и външният вид са важни. Тя трябва да знае, че личната хигиена и поддържан външен вид с подходящо облекло за съответното събитие са небоходими и задължителни неща в живота.

9.  Не всеки в живота ѝ винаги ще е мил. Дъщеря ми е в пети клас и по това време започват всички злобни момичешки свади. Драмите започнаха леко да се заформят още в четвърти клас, но в следващите две години очаквам нещата наистина да загрубеят.

Говорила съм с нея за какво се карат момичетата и как да избягва интригите и караниците. Трябва да подкрепяш истинските си приятелите, независимо от всичко, и да стоиш далече от групички, които обсъждат другите момичета, защото накрая ще злословят и клюкарстват и за теб.

Опитвам се да я науча да бъде самоуверена и да има самочувствие, но и да разпознава хора, които нарочно създават проблеми и да не се бои да докладва за случки, които ѝ се струват опасни, като например тормоз или заплахи.

10. Животът не е лесен. Ще се сблъсква с предизвикателства, които ще ѝ се струват жестоки и невъзможни. Това ще разклаща вярата ѝ, семейството ѝ и упоритостта ѝ да мине и преживее през всичко, което ѝ поднася животът. Важно е да знае, че животът е поредица от върхове и спадове и да е готова да посрещне и двете.

Да помагаме на децата си да се справят с живота е наша задача като родители, дори и още да не сме сигурни дали със собствения си живот се справяме идеално.

Вчера на мейла си получихме този текст от една жена, която помоли да остане анонимна. Вледенихме се, когато го прочетохме и за пореден път разбрахме колко подценяван и неглижиран е въпросът за домашното насилие в България.

Много пъти сме говорили по темата и няма да спрем скоро - не и докато официалната статистика сочи, че всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие (представете си тогава каква е неофициалната!).

Много жени попадат в механизма на домашното насилие и с години (или никога) не могат да се откъснат от него, а заради това страдат и децата им - както е страдала и авторката на този текст. Защо това се случва се опитахме да обясним в текста „В оковите на травмата” или защо жертвите на домашно насилие не си тръгват.

Ако сте жертва на домашно насилие и имате нужда да споделите с някого или ви трябва помощ, пишете ни – анонимно или с псевдоним, в случай, че искате да скриете името си. Помнете, че не сте сама и няма да останете сама! Изход и помощ има – както за вас, така и за децата ви! 

Запишете си и телефона на Фондация "Анимус" - това е горещата денонощна линия, на която пострадали от домашно насилие могат да подават сигнали и да потърсят помощ

0800 1 8676

02 981 7686

А ако още сте на етапа, в който само подозирате, че сте жертва на домашно насилие, препоръчваме веднага да се сдобиете с книгата “ЖЕНИ ПОД ВЛИЯНИЕ” ОТ МАРИ-ФРАНС ИРИГОАЙЕН, и да я прочетете няколко пъти.

Авторката на “ЖЕНИ ПОД ВЛИЯНИЕ” е психиатър, психоаналитик, семеен психотерапевт и автор на няколко книги, засягащи проблемите на моралното и физическото насилие в обществото.

В тази книга тя много точно, конкретно и чрез преки примери показва как се заражда насилието вкъщи, в какво се изразява то (невинаги е физическо, може да бъде под формата на икономически и психически тормоз), и колко опасно може да бъде бездействието и страхът от страна на жертвата, както и неглижирането на проблема от страна на близките.

******************************************

1980 г. Ето ме! Още съм съвсем малка точка в корема на мама. Скоро ще разбере за мен.

Вече знае. Нещастна е. Аз съм нежеланото дете. Мама плаче. С татко решават да ме "махнат". Отиват в друг град, защото е незаконно и срамно. Там никой не ги познава. Мястото е ужасно, тъмно, грозно и мръсно. Мама много се страхува. Стоят известно време, но така и не събира кураж да направи това, за което е дошла. Тръгват си. Ще живея.

Този път бременността е различна, а и коремчето на мама изглежда различно. Сигурно ще съм момче. Мама се радва, макар че с татко често се карат. Понякога той я удря и тя плаче. Веднъж усетих, че мама много се страхува, сърцето ѝ биеше силно, а тя трепереше. Татко беше взел нож и искаше да убие нея и мен. Мама плака дълго след това.

1981 г. Днес се родих. Момиче. Мама е разочарована. След като ме видя, е още по-разочарована, мисли дори, че са ме разменили без да искат и не съм нейното бебе. Не съм бяла и хубава като сестра ми. Тъмна съм и посиняла от задушаването с пъпната връв. Скоро ни изписват, но татко няма да дойде да ни вземе. Срамува се, защото съм момиче. Сигурно ще му се подиграват.

1987 г.  Вече съм голямо момиче и ходя на училище. Имаме си собствен дом и няма да живеем при баба и дядо. Не е голям, но с кака имаме нова секция и мама нарисува с пастели много красиви картинки на стъклените витрини. За съжаление, татко и мама се карат все по-често. Вече знам, че се карат когато той се напие. Всеки път удря мама, а тя дори вече не плаче. Само че аз и кака плачем. Тъжно ни е, че мама я боли. Когато това се случва, ние стоим затворени в спалнята, защото мама се страхува, че татко ще удари и нас. И ние се страхуваме.

Минава осем часа вечерта, а татко още не се е прибрал. Това е сигурен знак, че ще си дойде пиян и с мама ще се карат. Вратата се отключва и чуваме как татко се събува. Треперя. Опитвам се да се съсредоточа върху телевизора, но не мога. Дано да не се скарат, моля те, Боже!

Бог пак не чу молитвите ми. Може би стигат при него много бавно. Мама влиза при нас, но след нея идва и татко. Има нож в ръцете. Господи, моля те, спри го!!! Пак не ме чува.

Ножът полита и се забива в масата точно пред мен. Замръзвам. Мама се развика и ни прибра в спалнята. Тази нощ се напиках и бълнувах. На следващата вечер отново. Мама ме заведе при една баба и тя каза, че съм много уплашена. Няколко дни беше спокойно.

1994 г. С кака вече сме тийнеджърки. Добре осъзнаваме какво се случва около нас. Мъчно ни е, когато татко удря мама, но вече не стоим затворени в спалнята и не си мълчим, за което си понасяме последствията. Мечтая да съм голяма, да не се страхувам от нищо, да мога да работя и да се махна от този дом. Отдавна мечтая за това. Нямах детство, татко ми го отне. Прекарах го в постоянен страх и молитви към Бог. Нямаше и с кого да говоря за това. Срамувах се. Само с кака можех да споделям. Бях затворена и доста притеснителна. Трудно общувах с околните и често бях обект на подигравките им. Бях нещастна.

Тази вечер татко пак закъснява. Към 21 ч. се прибира и отива в кухнята при мама. Чувам ги как крещят и излизат на терасата. Чува се удар. Дано татко да е ударил по стената, а не по мама. С кака тичаме към терасата.

Уви, не е ударил стената. Хванал е мама за косата и удря главата ѝ в ръбестата мазилка. Не издържам и му казвам да спре, моля го. Той пуска мама и се втурва към мен. Удря ме няколко пъти, а след това и кака. Мама ни защитава колкото може. Той побесня и ѝ каза да си взима копелетата и да се маха.

Събрахме багажа набързо (за пореден път) и си тръгнахме. Добре че баба и дядо живеят наблизо. Когато татко ни гони, отиваме там. Там е спокойно, а баба и дядо много ни обичат. За съжаление, обаче, няма да останем там.

Мама и този път ще се върне. Казва, че с нейната мизерна заплата няма да може да се грижи за нас.

Умоляваме я да се разведе, но тя отказва, а и баба и дядо не я подкрепят за такова решение. След два дни телефонът звъни. Вдигам, а отсреща татко ми казва: “Дай ми майка си!”.

Мама говори за кратко с него, след което ни поглежда с онзи поглед, който казва “Съжалявам, деца! Трябва да се връщаме“.

Този път аз и кака отказваме. Поне за още няколко дни ще останем при баба. Мама се съгласи и ни остави. След още няколко дни татко поиска да се приберем, но ние не искахме.

Той забрани на мама да ни дава пари за училище, но тя го правеше тайно. В един момент татко се примири. С кака звъняхме на мама всеки ден, за да разберем как е и дали с татко се карат.

Откакто ни няма се карат доста по-рядко и почти не ѝ посяга. Може би ние сме били причината за скандалите. Вече няма значение. Важното е, че сега мама е по-добре, а и ние също.

1996 г.  Кака започна да пуши марихуана. Твърди, че не може да се пристрасти към това. Когато се събере с приятелките си, карат и мен да пуша, но аз отказвам. Имам приятел - той е много против тези неща, а и аз се страхувам да опитам. Така ми е добре.

1997 г. Кака живее с приятеля си. Той я научи да взема наркотици и на нея май ѝ хареса. От вкъщи започнаха да изчезват скъпи вещи.

2002 г. Омъжих се и чакам първата си рожба. Вълнувам се. Много искам да е момче, за да не му се подиграват, ако има косми по краката, както правеха с мен някога. Моля се и да не е грозно бебе като мен, за да не се разочарова баща му.

Родих прекрасно момченце и му дадох хубаво българско име. Много се гордея с него. Но баща му се държи студено с мен. Подозирам, че има друга жена.

2005 г. Хванах мъжа си в изневяра. В старанието си да избера мъж, който да е коренно различен от татко, не усетих как отдавам живота си на един нещастник. Той никога не ме нарани физически, но ме разби емоционално.

2008 г. Разведох се след редица изневери и прошки и след като съпругът ми се сгоди за любовницата си.

Кака влезе в клиника за лечение.

2017 г. Успях! Простих на баща ми, че не беше баща, а чудовище, простих на бившия си съпруг, че е безхаберен спрямо сина ми и продължих напред. Затворих страницата на страха и болката и днес съм щастлива, но психическите травми, които ми бяха нанесени в детството, оставиха своя отпечатък върху живота ми.

Сестра ми успя да изплува от калта с помощ от мен и мама, и днес има хубава работа и планове за бъдещето. Все още се бори с някои демони, а ние се страхуваме за нея, но се надявам, че ще успее окончателно да се изчисти от калта.

Юлия Георгиева е председател на „Център за хуманни политики“ и член на управителния комитет на Евразийската мрежа за намаляване на вредите от употребата на наркотици.

В Български Институт по Зависимости работи като психолог по проект “Видове Импулсивност в Потребители на Хероин и Стимуланти”, провеждан от Virginia Commonwealth University и Българския Институт по Зависимости – София.
От 2004 до 2016 година работи във фондация "Инициатива за здраве" - първата програма за намаляване на вредите от употребата на наркотици в България.

Притежава много богат опит в теорията и практическото прилагане на принципите на намаляване на здравните вреди от употребата на наркотици в България и в установяване, и поддържане на контакти с организации, работещи в световен мащаб за създаване на нови и успешни политики за употребяващите наркотици.

Целта на проектите е да се създадат подходящи условия за оптимизиране на българските политики по отношение на наркотиците от криминализация към методи, базирани на научни доказателства и хуманизъм.

Юлия Георгиева. Снимка: Личен архив

Има богат опит като обучител относно принципите за намаляване на вредите от употребата на наркотици, предвидени за доброволци и професионалисти, включително и в местата за лишаване от свобода.

Участвала е в обработката на данни и изготвяне на анализ от проведени поведенчески проучвания сред инжекционно употребяващи наркотици.

Юлия Георгиева е в Майко Мила!, за да помогне със свръхбогатия си опит по всичко гореизброено, а също и да ни даде информация какво са наркотиците, как се стига дотам, че децата започват да пушат трева или да взимат нещо по-силно, и как родителите да реагират адекватно, а не да изпадат в паника. Ако имате въпроси към Юлия, пишете в коментар или пък ни пратете съобщение и ние ще ви свържем с нея.

**********************

Когато наскоро, в едно административно звено, обясних, че работя със зависими вече 14 години, служителката ме погледна с искрено недоумение. После отклони поглед към някакви бумаги. После пак ме погледна празно, а накрая притеснено и тихо отбеляза: „Това е трудно...“.

Нейната реакция беше точно отражение на реакцията на голямата част от българското общество и политици по темата за наркотиците и зависимостите. Това не са теми, по която си говорим, интересуваме се или коментираме. Наркотиците са нещо ужасяващо, грозно, притеснително и „трудно“. Те са тема табу, с която тук ще се опитаме да бъдем честни и коректни, без да размахваме закани, пророкувания и предразсдъци, и най-вече - без да създаваме такива.

Ще се опитам да разкажа малко повече от нещата, които знам за наркотиците и за необятния свят, който те представляват.

Първо ми се иска да уточним какво е това наркотик и как стана така, че само от думичката "наркотик" настръхваме от ужас.

Телевизионният екран, страниците на литературни произведения, родители, учители, политици, полицаи - всички компетентно ни заявяват как употребата на наркотици е равна на пълна обреченост и бавна, и мъчителна смърт.

Очите са дълбоко потънали в орбитите си, телата са кльощави, а оная с косата дебне от черните облаци над клетия „наркоман“, допуснал огромната грешка да опита каквото и да е незаконно вещество.

Картинката е ясна и еднопосочна. Посланието на гореизброените „експерти“ е:

„Наркотиците убиват!“.

А Гошко, към когото е отправено посланието и който е едно будно съвременно момче, изпитва огромно любопитвство към магичната страна на забраненото, опасното, интересното, бунта и сигурната смърт. Гошко познава Пепи, който веднъж пуши трева и си е съвсем жив...

Гошко започва леко да не вярва на телевизионно-литературно-даскалското послание и потърсва в интернет някакво по-нормално обяснение.

Информацията е толкова разнопосочна, че той се чувства напълно изгубен в нея, а тийнейджърското му желание да вкара нещо в тялото си и да разбере какво е, става все по-силно. Една вечер се прибира вкъщи, нахвърля се на храната като невидял, хили се като кретен и след пет минути си признава, че се е напафкал с трева и си е съвсем жив, въпреки това.

Родителите на Гошко си задават въпроса: „Къде сбъркахме? Как можахме да го допуснем?“.

Завеждат го на психолог, забраняват му да се вижда с Пепи, после го водят на психиатър, сменят училището, в което той учи, сменят квартала, сменят града, сменят планетата, водят го на врачка, връзват червен конец, леят куршум.

И през цялото това време съдават огромна бездна между себе си и детето си, и през цялото това време не се сещат да поговорят с него за наркотиците. Защото и те са точно толкова лъгани и уплашени от незнанието си за тях, колкото и малкия Гошко.

В нашият език думата наркотик всъщност осмисля само незаконните и строго регулираните психоактивни вещества. И още тук се появява огромен дискомфорт - докато незаконността на „истинските“ наркотици ги превръща в престъпление, достъпът до „обикновените“ психоактивни вещества ги поставя в графа „безобидни“, „безопасни“и „Дай да пием по едно!“.

Докато Гошко опитваше от бирата на баща си на 12 години, това беше „ОК, нека да опита! По-добре пред мен! На татко мъжлето!“.

Социумът ни си живееше прекрасно с това явление, но когато Гошко, без всякаква подготовка, опита нещо друго, много бързо беше поставен в кутийката „неспасяем“ случай, а семейството му - заклеймено като провалило се.

Грешка! Той е напълно нормален тийнейджър, а родителите му са едни напълно нормални родители. Просто всички те знаят твърде малко за наркотиците и как да говорят за тях.

Начинът, по който говорим за нещата, предполага и начина, по който живеем с тях.
Всъщност няма реална корелация между нивата на риск от употребата на вещества и тяхната законност. Дори напротив, вещества, които са напълно легални (макар и частично регулирани, като алкохола), на практика могат да създават значителни вреди за здравето, но те не са наркотици в масовото възприемане на това понятие.

От друга страна, някои от напълно нелегалните вещества може да не причиняват чак такива вреди.

За да избягам от попадане в капана на недоизказаните и твърде общите твърдения, вместо „наркотици“ или „вещества“ ще използвам относително точното понятие „психоактивни вещества“ (ПАВ). Психоактивно вещество е всяко вещество, което променя функционирането на мозъка и променя възприятията, настроението и физическото състояние на човека.

В този ред на мисли, ПАВ са: захарта, какаото, виното, бирата (бирата е алкохол, да), високоалкохолните напитки, кофеинът, никотинът, хероинът, кокаинът, амфетамините, екстазито, препаратите за отслабване, стероидите и т.н, и т.н., до края на света.

Огромната част от нещата, които поставяме в тялото си, всъщност са психоактивни вещества. Някои законни, други - не, някои неприети като такива, но всички влияещи на начина, по който възприемаме света и себе си.

Тук съм, за да поговорим по тези теми. Ще направя всичко възможно да ви предоставя най-новата и истинна информация за психоактивните вещества, за зависимостите, за огромните опасности, които се крият в границите на непознатото.

Сериозно ще си поговорим за огромното количество митове, свързани с плюсовете и минусите от една цигара, за позволената чаша вино, за приемливата марихуана, за здравословния* начин да се взема хероин, кокаин и всички адски субстанции, които човечеството по някаква причина харесва.

Ще говорим за каквото ви е интересно и дано съм полезна. Просто коментирайте, а аз ще се опитам да отговоря на очакванията ви.

И горе главата! Това е трудно, но не е невъзможно!

*Ясно е, че няма как да съществува здравословен или напълно безопасен начин за употреба на наркотици. Когато използвам термина "здравословен", адресирам хората, които вече инжектират наркотици, с което поемат огромен риск за здравето и живота си и бих желала, при интерес, да разясня начините, при които те ще вредят минимално на здравето си.

 

Вече ни познавате сравнително добре и знаете, че Майко Мила, освен по хубавата храна, си пада и по хубавите филми и сериали, особено тези със заплетени криминално-драматични сюжети. Още помня годините на първите епизоди Law and Order, когато търчах от втора смяна в училище директно вкъщи, за да се инсталирам като пън на дивана и да потъна в поредния случай на нюйоркските детективи.

След това времената на промяната довяха други, много по-екзотични сериали, пълни с красиви трупове, пъпчиви дилъри, учители по химия, които от зор-заман изграждат империя за амфетамини, миловидни жени, които продават трева цели осем сезона, за да си отгледат децата и да им купят маратонки, както и психопати, работещи в полицията, които в свободното си време убиват лоши хора (Dexter го гледах до малко преди да родя и, заклевам се, толкова се разстроих на финала, че развих нещо като стокхолмски синдром към него).

Естествено, има и нещо ужасно в това това да си намериш супер готин сериал, който така силно те хваща за гърлото, че едва се удържаш да не влезеш с двата крака в телевизора, крещейки „ЧАКАЙТЕ, БЕ, ХОРА, ИСКАМ И АЗ ДА УЧАСТВАМ, АЛООО!!!!“. Това ужасно нещо е неговият финал, след който се започва едно вяло търсене и опитване на други сериали, препоръчани от приятели, но, нека си го кажем – химията помежду ви рядко се получава. Въобще, намирането на нова филмова тръпка, която отново да те закотви с мътен поглед пред екрана, е една много, много сложна работа.

Затова, когато внезапно попаднеш на нещо, което започва обещаващо, става интересно още с първите 15 минути и след края на първия епизод трескаво търсиш кога е следващият, редно е да споделиш откритието с най-близките си хора. И ако вече сте започнали да ми завиждате – продължавайте! Защото аз от няколко дни съм под влиянието на сериал, с който имаме потенциала да развием едни чудесни взаимоотношения на тежка зависимост.

Няма да се бавя повече и ще стрелям директно (вписвайки се в сюжета му) – "Нюанси синьо" е перфектен криминален сериал, който моментално и без никакво туткане ще ви завърти главата – и на жените, и на мъжете. Мъжете ги споменавам изрично, защото главната роля в сериала се изпълнява от великолепната Дженифър Лопес, която – казвам го с ръка на сърцето, се справя страхотно с нея.

Признавам си, че подходих леко недоверчиво към Jenny from the block, очаквайки да видя някаква пародия на полицайка, която си вее русите кичури, дъвче дъвка и арестува престъпници, облечена в клин, но вместо това видях една адски красива жена, небрежно ръсеща сексапил от риза и костюм и идеално пресъздаваща образа на опитен детектив.

И така, ето какво за какво става въпрос в "Нюанси синьо":

Дженифър Лопес е Харли Сантос – самотна майка с 16-годишна дъщеря, и детектив в нюйоркската полиция. Харли е в екипа на суровия, но жестоко готин Рей Лиота (Goodfellas, Copland, Hannibal), който в сериала носи името Мат Возняцки. Още в първите минути на първия епизод нещата се прецакват здраво за Харли, когато, по време на акция с убит дилър, тя взима жизненоважно решение – и то започва да променя живота ѝ буквално с минути. Харли е типичен образ на самотна майка, която бачка здраво, за да осигури парите за скъпото музикално образование на талантливата си дъщеря. В нейния случай обаче това до голяма степен отговаря на поговорката „целта оправдава средствата“ и в тон с нея Харли се накисва здраво, когато от ФБР я хващат с подкуп по време на работа.

Притисната от необходимостта да се грижи за дъщеря си, тя приема тяхната сделка и трилърът започва с всички сили. Тъмните ѝ тайни от годините преди да стане детектив също започват да излизат наяве и така, за много кратко време, се оказва, че срещу вас стои един с образ, фрашкан с морални противоречия – което, разбира се, го прави адски вълнуващ и примамлив.

Паралелно с това се развиват и много други сюжети, от които научаваме, че и останалите детективи има своите мрачни истории и вършат неща, които не отговарят на онова, в което майките им някога са ги възпитавали. Напротив – гузната съвест от редицата кофти решения, които трябва да се взимат едва ли не на всяка крачка, е чувство, което съпътства живота на почти всички герои на сериала (и вашия, докато ги гледате). В най-тежко положение, разбира се, е Харли, която, поставена на колене от обстоятелствата, започва да се оплита в лъжи пред всички – дъщеря, колеги и най-вече Мат Возняцки.

Цялата бъркотия от грешни стъпки и престъпления обаче изобщо не натоварва образа ѝ негативно – вместо това, силата и решимостта ѝ да разреши всяка гадна ситуация я правят много близък характер. Та кой от нас може да се похвали, че не е криввал от правия път, за да спаси или опази нещо ценно в живота си? И успоредно с противоречивите и тежки решения, които трябва да взима непрекъснато, Харли се старае да е най-добрата майка, най-лоялният приятел и възможно най-добрият колега (женска му работа, естествено). Разбира се, въобще не е за пренебрегване и фактът, че това, все пак, е Дженифър Лопес - красива, магнетична и наистина талантлива. Ама наистина!

И ако и вие като мен влизате напълно в образа, който гледате, то очаквайте да изпитате ужасно много и силни емоции от "Нюанси синьо" – съчувствие, страх, гняв и облекчение в най-напрегнатите моменти, когато нещата изглеждат съвсем на ръба, но нещо (наречено добри сценаристи) винаги оправя временно нещата, само за да ги оплете още повече в следващия епизод.

Накратко - "Нюанси синьо" е истински детективски сериал, в който, покрай криминалните случаи, ще станете свидетели на ужасни, трудни, на моменти - немислими ситуации и решения, които една майка трябва да отработва максимално правилно - понякога и под упора на пистолет или заплахата от затвор. Звучи трудно да си го представим, когато най-престъпното решение, което някога сме взимали, е да пресечем на червено и да не си продупчим билета в тролей петица - но светът е пълен с всякакви сложни съдби, хора и случки, и е наистина завладяващо да си свидетел на някои от тях. А всичко това действа и успокояващо – все пак, на фона на заплахата от арест от ФБР, убийство от дилъри или и двете едновременно, нашите нещастни проблеми изглеждат наистина дребни.

И когато към това добавим добре подбрана музика, чудесна игра на всички актьори и умело пресъздаване на оная филмова атмосфера с тежки престъпници и недоспали детективи, които се наливат с кафе и разбиват врати с крак – ето тогава се събужда въпросната химия, която те връзва към сериала завинаги – или поне докато краят на сезона ви раздели.

"Нюанси синьо" стартира на 3 октомври, от 22 часа, по Fox Crime и Майко Мила силно ви го препоръчва. Приспете децата, сипете си едно питие и си направете тоя кеф.

cross