Warning: Undefined variable $cai in /home/customer/www/maikomila.bg/public_html/wp-content/plugins/oxygen/component-framework/components/classes/code-block.class.php(133) : eval()'d code on line 17
„Моето най-голямо богатство е здравето ми“, възкликва гордо веселият герой в една от приказките на Ран Босилек, събрани в поредицата „Големанко“. Неговите приятели се хвалели с къщи като крепости, залостени с дебели врати, а в дома на щастливеца портите били широко отворени и опазени само от чистия въздух.
Историите в много приказки ни водят към поуката за здравето като най-висша ценност. Често си пожелаваме болестите да са далеч от нас, защото всичко друго постигаме все някак. Най-важното е
„да сме живи и здрави“, нали така?
И докато възпитаваме децата на уважение към силата и издръжливостта, изниква въпросът има ли кой да пази тяхното здраве и да лекува болестите им. Според поговорка „здравето е по-скъпо от злато“.
Колко скъпо тогава ни излиза липсата на здраве?
За да диагностицираме състоянието на системата, разпитахме различни специалисти. Срещаме се с журналисти, наблюдавали дълги години българската здравна система, която днес вече се нуждае от спешна помощ. Говорим и с лекари, за да чуем от първо лице има ли път детското ни здравеопазване извън реанимацията. Или както казва журналистката Надежда Цекулова, която от години е застъпник за по-добър достъп на всички деца до качествено здравеопазване,
„децата, бидейки негласуващи граждани, изобщо не са важни. Проблемите на детското здравеопазване толкова дълго са неглижирани и навирани в ъгъла, че всъщност то е с една идея по-лошо и по-изостанало от цялото здравеопазване, което само по себе си е лошо и изостанало.“
Повечето от вас сигурно ще си кажат, че задаваме глупави въпроси с очевидни отговори. Та кой друг освен педиатър да е личен лекар на детето ви?! Всъщност нещата с медицинските специалности са малко по-сложни, защото и медицината не е проста работа, въпреки че изкуственият интелект понякога ви кара да си мислите обратното.
Полина Тодорова, журналистка от Medical News, ни обяснява, че задължението към лекарите със специалност „Педиатрия“ е да са специализирали и „Обща медицина“, за да могат да работят като семейни лекари с деца. „В момента родителите могат да запишат детето си и при общопрактикуващ лекар, който няма специалност „Педиатрия“. Обратният вариант обаче не е възможен. Дали това трябва да се промени е тема, която среща различни гледни точки и е нужно експертите да излязат с консенсус. Във всеки случай са необходими мерки, които да увеличат броя на педиатрите в страната, особено в извънболничната помощ, ако не искаме постепенно качественото детско здравеопазване да стане достъпно за малцина“, обобщава тя.
Ако личният лекар на вашето дете не е педиатър, но вие все пак искате то да бъде консултирано от педиатър, имате право на това. На всичкото отгоре личният лекар на детето няма право да откаже направление за педиатър. Защо тогава педиатрите да не могат да са лични лекари на децата, щом системата ги разпознава като специалисти, към които едно семейство с дете/деца може да се обръща колкото пъти поиска?
Д-р Лора Бучукова (педиатърка) обяснява, че необходимостта детето да мине през общопрактикуващ лекар (ОПЛ) за издаване на направление към педиатър натоварва и системата, и родителите. Направленията към педиатър са без лимит и тя не разбира защо е необходимо първо да се посещава ОПЛ. Решение, за да не се прекалява с посещенията, тъй като някои родители са прекалено тревожни и биха ходили на преглед без основателна причина, тя предлага в ограничаване бройката на прегледите при педиатър за всяко дете в рамките на календарна година.
Родили сме го това дете – добре. Обаче се оказва, че ако сме го родили в столицата, ще е много трудно да го запишем при личен лекар.Списъците на общопрактикуващите лекари в София, които работят с деца, често са препълнени, поради което голяма част отказват да поемат нови пациенти, потвърждава и Полина Тодорова от Medical News. Така се налага родителите да търсят педиатри, които не работят с НЗОК, и да заплащат за прегледите. Не са много и тесните детски специалисти, които работят със Здравната каса, особено извън големите градове, добавя тя.
От официална справка на НЗОК, изготвена за Medical News, става ясно, че през 2025-а 866 педиатри, работещи в извънболничната помощ, са имали сключен договор с НЗОК. Броят им е сходен, в сравнение с предишните две години – през 2024 те са били 857 и 856 през 2023. Данните регистрират леко увеличение в броя на специалистите по детско здраве, работещи с НЗОК в последните години, но цялостно този брой спада, посочват още от здравното издание. Статистиката за предишни години е:
Полина цитира данни на Медицинския университет в София, според които през 2025 г. специалност „Педиатрия“ е водеща като желание за професионална реализация от новозавършилите лекари, а през тази година е на второ място. Въпреки че явно все повече млади медици искат да работят в детското здравеопазване, проблем има и той според журналистката от MedicalNews е в разпределението на педиатрите в страната.
Д-р Бучукова разказва, че семейства пътуват с децата си до София за консултация, което им коства големи усилия, време и финансов ресурс. А на лекарите им се налага да работят на много места, включително извън големия град, обяснява ни друга педиатърка – д-р Лилия Бозаджиева.
В опит да се намали недостигът на кадри в отделни медицински специалности Министерството на здравеопазването изпълнява проект, финансиран от Европейския съюз, насочен към стимулиране на специализации в дефицитни области. Одобрените кандидати получават допълнително възнаграждение в размер на 2,5 минимални работни заплати към основната си заплата за целия период на специализацията. Срокът на проекта е до 2029 г. Най-голям интерес се отчита към педиатрията, като сред предпочитаните направления е и детската кардиология.
Д-р Лилия Бърдарска е детски кардиолог, работи в Националната кардиологична болница. По нейни думи детските кардиолози в София и големите областни градове са достатъчно и центърът, в който работи, има капацитета да покрие нуждите на страната.
Има обаче райони, в които достъпът до педиатър е изключително затруднен, а в същото време по тези места липсват и лекари в тесните педиатрични специалности, коментира Полина Тодорова.
„Негативна тенденция, на която ставаме свидетели в последните години е, периодичното затваряне на цели педиатрични структури на различни места поради липса на достатъчно кадри, което е ясен индикатор, че липсва цялостна държавна визия как да се развива детското здравеопазване у нас.“
Затварянето на детски отделения поради липса на персонал започва преди десетилетия, но явно никой не обръща сериозно внимание. Ако беше обръщал, щяхме да знаем за това. Надежда Цекулова добавя и още един щрих, обрисуващ тази криза:
„Системата в момента функционира с по-малко от половината от сестрите, които са необходими, и над една трета от работещите са в пенсионна възраст. Това е абсолютна катастрофа.“
Изображението е създадено с помощта на изкуствен интелект.
Д-р Лилия Бозаджиева отчита, че медицински сестри липсват дори за възрастните пациенти. Според нея е важно да им се осигурят не само условия на труд, почивка и заплащане, но и възможност да се квалифицират допълнително, „а не просто да са подизпълнители на лекарите.“
Освен липса на медицински сестри, има недостиг и на анестезиолози и това е голям проблем, добавя д-р Лора Бучукова.
„И анестезиолозите, и медицинските сестри поради недостатъчния си брой работят с много извънредни часове, което със сигурност прави работата им по-тежка и по-малко желана, а понякога може би и не толкова прецизна.“
Интерес към детската анестезиология и реанимация има, но онова, което отказва лекарите да продължат в тази посока е, че в университета се изучава обща специалност „Анестезиология и интензивно лечение“, която включва познания за работата както с възрастните, така и с деца, казва д-р Лилия Бозаджиева. В същото време, добавя тя, работата с деца е със съвсем други рискове, с друг тип организъм и процеси. Колегите, запознати със спецификата на детската възраст, са изключително малко и работят в детската реанимация в „Пирогов“, добавя д-р Бозаджиева.
Дефицитът на педиатрични кадри не трябва да се разглежда като изолиран проблем в едно или друго населено място, казва Полина Тодорова.
„Децата заслужават качествена и пълноценна медицинска грижа, независимо къде са родени и къде живеят, какви са възможностите на родителите им. За това обаче е нужно държавата да изработи мерки, за да увеличи интереса към педиатрията и тесните специалности в нея, да създаде условия младите кадри да могат да се развиват кариерно, да имат възможност за надграждащи обучения, за работа със съвременна апаратура и най-вече да получават достойно възнаграждение за нелеката си професия.“
Да се работи с деца, отбелязва журналистката от Medical News, е изключително отговорно и трудно. Затова според нея е редно избралите тази професия да се чувстват спокойни и подкрепени.
Реалността, която Полина вижда обаче е друга:
Всичко това не е достатъчен стимул семейните лекари да приемат и деца, добавя Полина.
Друг голям проблем, който Надежда Цекулова очертава, е липсата на конкретни инвестиции в развитието на инфраструктурата за детско здравеопазване. По думите ѝ пари се дават на парче, и то по-скоро на проектен принцип.
„Както например по Плана за възстановяване и устойчивост бяха предвидени едни много милиони, за да се купи техника за педиатрични отделения в страната, за която техника обаче не е много сигурно дали навсякъде, където ще бъде разпределена, има достатъчно специалисти, които да работят с нея. Дали тя ще бъде напълно отговаряща на нуждите на съответното населено място и дали пък в съответната болница няма нужда от друг тип намеса в инфраструктурата на детското здравеопазване – например ремонт на отделението, осъвременяване.“
Надежда добавя, че основните ремонти в детски отделения в страната се правят от неправителствена организация, а не както е редно – от принципала на лечебните заведения. Става дума за основни ремонти и архитектурни промени – преобразява се разпределението в отделенията, като целта е средата да е по-приветлива и съобразена с нуждите на децата, а и по-удобна и приятна за хората, които работят в съответното отделение.
За д-р Благомир Здравков, изпълнителен директор на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“, известна сред родителите като Педиатрията, най-големият проблем в детското здравеопазване е липсата на комплексност в оказването на съвременна педиатрична помощ. „Много от детските структури в страната работят на високо ниво, но тези с терапевтичен профил са на едно място, с хирургичен – на друго. Детската кардиохирургия среща сериозни затруднения, има сериозни дефицити, за които е необходима осъзната дългосрочна държавна политика“, казва д-р Здравков, който оглави и детската болница в Бургас – „Света Анастасия“. Именно там, обещава той, екипът ще положи усилия, за да осигури такава комплексност.
Д-р Здравков отбелязва, че пациентската площ в Педиатрията например не съответства на съвременните стандарти. Сградата не предвижда престой на родители и наличие на специализирана медицинска апаратура. Всичко води до намалена ефективност на работния процес и занижена удовлетвореност на родителите и децата от болничния престой. По същата причина в лечебното заведение не биха могли да се съберат всички детски специалисти от различните детски специалности, коментира още д-р Здравков.
„Положих много усилия за подобряване на обслужването в столичната педиатрия, за формирането на ефективен екип, но когато всичко се случва по неясни критерии, човек трябва да преосмисли собствената си роля в системата. Омръзна ми да слушам, че детското здравеопазване е от най-висок национален приоритет, а да няма институционална подкрепа за постигането му.“
Усещането за разпокъсана политика към детското здравеопазване в България има своето най-ясно материално доказателство: детска болница липсва. Идеята за изграждане на Национална детска болница се заражда още през 1978 г., когато се прави и първа копка в двора на Александровска болница. Строежът обаче така и не завършва и сградата е изоставена. През 90-те години проектът се замразява заради липса на пари и воля.
Връщаме се към факта, че нямаме истински детска болница през 2004 г., но тъй като започнатата сграда е негодна и морално остаряла за нуждите на съвременното детско здравеопазване, ресорното министерство започва процедура за нова сграда. Впоследствие обаче става ясно, че договорът за заем с австрийската банка, която трябва да осигури парите за болницата, е неизгоден за страната ни. Така проектът отново е спрян. По темата започва да се говори отново чак през 2012 г., но към държавна намеса се стига шест години по-късно. След като правителството иска да възобнови стария строеж, за който вече е решено, че не е добра опция, следват протести.
През 2020 г. все пак се тръгва към нов работен проект и е избран нов терен – в Горна баня. Строителството трябваше да започне през 2025 г., но заради перманентната политическа криза и смяната на министри така и не се стигна до строеж. В края на март тази година възложителят на обществената поръчка за детската болница – „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД – търговско дружество със 100% държавна собственост, стартира открита процедура за проектиране и авторски надзор на бъдещата Национална многопрофилна болница за активно лечение на деца.
Проектът предвижда изграждането на:
На 6 април Министерството на здравеопазването поиска от Здравната инвестиционна компания за детска болница да аргументира обявената обществена поръчка. От ведомството задават над 20 въпроса към инвестиционната компания, свързани с избора на процедура, критериите за подбор и условията за участие, структурата на плащанията, начина на оценяване и техническите изисквания. При необходимост от съществени промени процедурата може да бъде прекратена и обявена отново с прецизирани условия, добавят от министерството.
„Под ръководството на този управленски екип на инвестиционната компания за изграждането на Национална детска болница не ми се вярва да се случи нещо смислено скоро“, коментира д-р Благомир Здравков.
Липсата на детска болница според д-р Лора Бучукова е предимно логистичен проблем. И за родителите, и за всички, работещи в болницата, ще е много по-лесно и удобно да се помещават в една сграда, казва тя. „Така при тежки заболявания консултациите от различни специалисти ще протичат по-лесно и по-бързо. Но мисля, че и сега колегите работят добре и децата се консултират, но с необходимост от транспорт и хоспитализации в различни болнични заведения.“
Поговорихме и с детската кардиоложка д-р Лилия Бърдарска, която е била на едномесечна специализация в Отделението за лечение на аритмии в детска възраст на Ospedale Bambino Gesù в Рим в края на 2025 г. със стипендия по програма „Лекари на бъдещето“, провеждана от фондация BCause и инициативен комитет от граждани и медицински специалисти, подкрепена от Майко Мила.
Д-р Бърдарска вижда колко голямо е удобството за родителите всякакви консултации да се извършват в рамките на една сграда. Казва и от гледната точка на майка, че липсата на едно място в България, в което да отидеш по спешност с детето си, усложнява процеса.
Болницата в Рим, в която е била на специализация, е един от най-големите центрове в Европа за лечението на аритмии в детска възраст. Д-р Бърдарска обяснява, че и там ресурсът не е неограничен, но например скъпите генетични изследвания са по-достъпни. В България за подобни процедури лекарите изпращат пациента към Здравната каса, той кандидатства за одобрение и чака. В Италия, добавя тя, имат национални програми. Чакането на резултат е продължително и там.
„Трудните случаи са трудни и за тях и те правят доста консултации. Съветват се, назначават много изследвания, докато стигнат до точната диагноза“, разказва д-р Бърдарска.
Ключовият въпрос в България според журналистката Полина Тодорова обаче отново е свързан с кадрите. Дори детската болница да бъде изградена по най-съвременните изисквания, с оптимално разпределение на структури в нея и да бъде оборудвана с последен клас медицинска апаратура, най-важното са хората – от лекари, през медицински сестри и всички останали кадри, които ще са „лицето“ на Националната детска болница.
„Изключително важно е в нея да има специалисти от всички субпедиатрични специалности, именно с цел да се спре „лутането“ на родителите между различни лечебни заведения в търсене на лекар от конкретна специалност. Държавата трябва да подходи много внимателно и да създаде условия в бъдещата детска болница да бъдат привлечени кадри, които имат квалификация, опит и желание да работят с деца.“
И Надежда Цекулова мисли, че сграда един ден може и да има, но няма да има кой да лекува децата ни,
„защото българската нация застарява, има недостиг на квалифицирани кадри във всяка сфера и в същото време няма достатъчно фокусирани институционални усилия тези професии, които са съществено важни, да се развиват.“
Студентите не са стимулирани да специализират нито педиатрия, нито да се обучават за медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и лаборанти.
Според д-р Благомир Здравков при този брой лечебни заведения и липса на устойчива кадрова политика за сектора без промяна в управленския подход би възникнал срив в общественото здравеопазване, а оттам и ограничаване на достъпа до медицинска помощ за населението.
Още не сме свършили, скрол надолу
Вероятно истинската невъзможност на здравеопазването да излезе от състоянието си на кома личи най-ясно за семействата, чиито деца са с тежки нелечими заболявания. В такива моменти в развитите откъм политика за човека страни се намесват палиативните грижи. Те би следвало да облекчат страданието и симптомите на пациентите, както и да ги подкрепят на физическо и емоционално ниво.
В България фондация „Ида“ се опитва да покаже на Министерството на здравеопазването, че темата е достатъчно важна, за да се подходи с качествени политики към нея. Цекулова отбелязва, че устойчива система за детски палиативни грижи в България няма именно заради липсата на нормативна рамка – няма медицински стандарт за детски палиативни грижи, нито дори специализирано медицинско обучение.
От фондацията смятат, че е нужно създаването на такава медицинска специалност. „Тъй като това е висока топка за българската система, дори едно по-кратко профилирано обучение пак би било някакво начало“, уточнява Надежда и добавя, че семействата, в които децата са тежко болни и се нуждаят от непрекъсната медицинска грижа, са оставени на собствените си сили.
„Никой извън тесния семеен кръг няма ангажимент към палиативната грижа или да подкрепи детето и неговото семейство.“
Цекулова дава пример с две майки – едната продължава да отглежда 20-годишната си дъщеря с множествени увреждания. Другата е загубила дъщеря си, след като в продължение на 13 години я е гледала у дома. И двете разказват за натиска върху семейството и как то става заложник на болното дете.
За да има глътка въздух и за близките, за да бъде и детето с увреждания в подкрепена среда, а не в ролята на обречен пациент, е нужно държавата да се намеси със система и подход. Фондация „Ида“ изисква от Министерството на здравеопазването създаването на подобна система. Защото каквото и да прави която и да е неправителствена организация, то ще стига до много малко хора, добавя Цекулова.
През март 2026 г. служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски каза по време на публично събитие, че България е длъжник на тежко болните пациенти и техните близки, защото опитът на страната ни по отношение на продължителните грижи е ограничен.
„Това е област, която трябва да развиваме. Необходими са последователни политики, подготовка на квалифицирани специалисти, изграждане на услуги и интегрирането им в цялостен комплекс от социални и здравни дейности.“
Ведомството пое ангажимент да направи всичко възможно за въвеждането на стандарт по палиативни грижи. Ще се реализира ли този ангажимент в рамките на следващо редовно правителство, предстои да видим.
Промяната на отношението към пациента и на начина, по който се гледа на него от медицинската сестра, лекаря, ресорния министър вероятно е основополагащо за лекуването на здравеопазването у нас.
От престоя си в Италия д-р Бърдарска несъмнено е донесла „вкъщи“ опит и контакти със специалисти, с които може свободно да обсъжда случаите, затрудняващи я във всекидневната ѝ практика. Но си е тръгнала и с още нещо важно – пример за отношението към пациента.
„То е като да им е отишъл на гости вкъщи. Това е много ценно, за да се почувства пациентът добре, да се почувства обгрижен. Когато влезе дете за манипулация, да се поговори с него, да се предразположи. Пускаха им например любими песни. Можеха да влизат с любим предмет в болницата. И макар че италианците са много емоционални и нетърпеливи, отделят достатъчно време, за да предразположат родителите и да обяснят всичко“, разказва тя.
Наред със съвременните методи за диагностика и лечение, такова отношение д-р Бърдарска и колегите ѝ се стремят да има и в Отделението по детска кардиология на „Национална кардиологична болница“.
„Промяната започва от нас“, казва д-р Лилия Бозаджиева. „Да сме в една сграда е най-малкото, което бихме могли да си извоюваме“, добавя тя. Според нея обаче проблемът е, че родителите и работещите в системата остават незабелязани от хората, които вземат решенията.
С по-добри условия за специализация и квалификация, с добро заплащане, уважение на труда им и от държавата, и от обществото според Полина Тодорова детското здравеопазване у нас е възможно.
За д-р Лора Бучукова на първо място е важно децата да са наистина в ръцете на педиатрите, а не само на общопрактикуващите лекари. В рецептата за лечение на здравната система тя записва още няколко предписания:
Надежда Цекулова добавя, че трябва да се мисли и за привличане на кадри от чужбина, както и за създаване на условия тези кадри да работят в българската система. Надежда се опасява обаче, че детското здравеопазване остава на ниво предизборно говорене и след поредния вот се спира реалната работа по темата. Няма достатъчно лобисти, които да имат интерес да се борят в тази сфера, добавя тя.
Някой ден обаче от благоразположението и здравето на децата ни ще зависи състоянието на страната. И е недалновидно да ги подритваме, защото са малки и „нищо не разбират“.
На финала на този опит да погледнем към детското здравеопазване не само отвисоко, но и в близък план, остава усещането за възможно излизане от реанимацията. Състоянието на системата е съвместимо с живота, стабилно, но критично. Подобряването на жизнените показатели има как да се реализира. Вероятно ако онези, от които зависи, си напомнят по-често, че децата днес ще са възрастни утре.
