Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Ето го и разказа на Емилия Кривачкова за нейната бременност.
Това е един по-различен разказ за втората ми бременност. Резултатите от теста въобще не ни притесниха (макар че по-голямото ни дете и бъдещото бебе щяха да имат разлика от 2 г.), защото всичко беше очаквано и нямаше елемент на изненада.
Роднини и близки също не бяха изненади и нямаше фанфари и фойерверки за новината. Повече успяха да ни изненадат наши близки приятели, които ни поканиха да им гостуваме в новото им жилище.
Когато вечерята беше в своята кулминация, изненадващо нашата приятелка ни съобщи, че е бременна. При което аз за малко да се задавя с парчето пица, което така настървено дъвчех. Когато успях да се окопитя, съобщих и за своята бременност.
Ситуацията излезе извън контрол когато се оказа, че термините ни са изключително близки дати и бъдещите ни деца имаха изключително висок шанс да са родени с малка разлика, в един и същи месец. Определено шансът да се случи такова съвпадение се среща рядко и изненадата за двете страни беше огромна.
Половин година по-късно се сдобихме с две малки мадами, които не успяха да се родят точно в един месец (и при двете ми деца се случи да ги пренося), нито да са една и съща зодия, но завинаги ще бъдат предопределени да са приятелки още от раждането си. По чиста случайност и имената им започват със съседни в азбуката буква. Ето на това му се вика „съдба“.
