fbpx

Предимството на това децата да са пораснали е, че може съвсем спокойно да си стегнете раницата за 5–6 дена и с приятел(к)и да си спретнете екскурзия, като оставите младежите на отговорността на баща им или друг роднина. Точно така направихме през ноември три майки на тийнейджъри. Едната дойде от Лондон, другите две тръгнахме от София и я посрещнахме в Мадрид. Заедно си набелязахме маршрутите, които да изследваме.

Не ни беше за първи път, та се концентрирахме върху места, които не сме гледали. Но си оставихме и свободата всяка да прави, каквото си иска и да не следва „официалната“ програма. Точно това е хубаво на подобен род пътешествие – че никой не зависи от никого. И че прави точно, каквото иска.

Не слуша мрънкане, че точно сега не иска да влиза в този музей, че от шапката го сърби косата или обувките не са толкова удобни за пешеходстване. Нямаше гладни, нито пък жадни. На никого не му беше студено или топло, а всичко, което искахме, си го набавяхме.

Стоварихме багажите в предварително избран апартамент в близост до центъра, който навестявахме късно вечер и напускахме рано сутрин, и поехме по начертаните маршрути.

Непоискан съвет:

Много е важно като наемате апартамент и ключовете ви са оставени в пощенска кутия, да броите етажите. Иначе като нас ще нахълтате при съседа, който, макар и учуден, с усмивка произнесе добре познатото Hola.

Мадрид е от онези градове, които контрастиращо събират огромни, мащабни и модерни сгради и тесни уютно-миниатюрни, калдъръмени улички, съхранили автентичния дух на стара Испания.

Мадрид беше изпълнен с хора и ние се потопихме в тълпата и станахме част от движещия се град, който се подготвяше за коледните празници. Смея да кажа, че украсата, макар и да не беше светната все още, изглеждаше красиво, стилно, без никакъв кич.

В зависимост от това какъв тип турист си Мадрид предлага много възможности. Нашата компания от три жени така и не пожела да разгледа стадиона на „Реал Мадрид“. Плюх три пъти в пазва, че не бях с децата, които задължително щяха да искат да видят съблекалните, тунела и спечелените купи.

Ние съсредоточихме вниманието и спестяванията си в галерии, музеи, посещение на фламенко вечер с предварително купени билети, включващи място с маса, заредена с по чаша вино по време на спектакъла.

Още първия ден открихме по кралски с посещение в двореца, отново с предварително запазени билети. Всъщност, макар и това да е официалната резиденция на краля на Испания, той предпочита по-малък имот – „Сарсуела“, в покрайнините на столицата. И все пак, голяма част от важните събития се случват именно в двореца.

Мадрид. Снимка: Личен архив

Истински туристи

През останалото време той е запълнен с туристи, които с любопитство разглеждат и слушат за историята на сградата. А тя, както разбираме, претърпява своите възходи и падения. Завършен през 16. век, замъкът „Алкасар“ изгаря и дворецът е построен наново между 1738 и 1755 г. Днес е най-големият функциониращ кралски дворец в Европа.

Мадрид. Снимка: Личен архив

Просторният двор, широкото стълбище и високите зали в началото подканят постепенно да усетим по-интимната обстановка с навлизането по-навътре в сградата и с тематичните помещения, посветени на различните по стил обзавеждания. Всяка стая е с характерна стилна декорация и детайлни орнаменти и строго пази старинни сервизи и други ценни предмети.

Точно срещу двореца се намира и внушителната катедрала „Алмудена“, от която се разкрива разкошна гледка. От едната страна е дворецът, а от другата са паркът и градът.

Снимка: Личен архив

Познава се по белите кули и фигурите на ангели и светци, както и дълбоките тераси, побиращи доста туристи, искащи да запечатат гледката отвисоко.

Снимка: Личен архив

Отвътре катедралата е в готически стил с огромен олтар на Дева Мария, изящни стенописи и също има характерните високи тавани и широко стълбище. Сградата започва да се строи през 1879 г. и е готова през 1993 г. И нейната история е интересна.

Открийте дъгата в левия ъгъл. Снимка: Личен архив

Мадрид става столица на Испания вместо Толедо, но така страната остава без седалище на испанската църква. Това обстоятелство се оказва необичайно за държава с толкова силна католическа общност. Така още през 16. век започва обсъждането за създаването на подобна катедрала, която днес се издига на мястото на стара джамия, разрушена по времето на Алфонсо VI. Катедралата е осветена от папа Йоан Павел II след завършването ѝ през 1993 г. Там, в „Алмудена“, се венчават принц Фелипе и Летисия Ортис.

Между друго църквите в Мадрид са изключително внушителни и ние често си почивахме в тях.

Снимка: Личен архив

Сядахме точно да отдъхнем от неспирните ни странствания из града, да се насладим на тишината, да разгледаме стенописите, а в един от дните станахме (не)волни свидетели на сватба. Влязохме непоканени в кадър на фотографа, вдъхновихме се от изтупаните гости, разменихме мисли за младоженците и си излязохме доброволно, преди да са ни изгонили.

Сред музеите, които не са за изпускане са „Прадо“, „Тисен“ и „Рейна София“ – познати и като „Златният триъгълник на изкуството“, тъй като са разположени в близост един до друг.

Опашките пред тях са внушителни, особено пред първия. Този път не влязохме в него, но е всеизвестно, че който го направи, ще се наслади на ценни шедьоври на Веласкес, Ел Греко, Гоя, Рубенс, Йеронимус Бош и още много от най-знаменитите творци.

В „Тисен“ са побрани картини от импресионизма и експресионизма, както има и много европейски и американски творби от 20. век. Там е и втората по големина частна колекция в света след Британската кралска колекция.

„Рейна София“ се помещава в 6-етажна сграда, замислена за болница. Идеята за появата ѝ е на Франсиско Сабатини, смятан за най-добър кмет на Мадрид. В музея се намират повече от 10 000 картини на испански и чуждестранни майстори, разделени в залите по теми. Има творби на Франсис Бейкън, Хенри Мур, Жоан Миро, там е и „Герника“ на Пабло Пикасо. Прави впечатление и стъкленият асансьор до входа на музея. За тази дестинация също е добре да се снабдите предварително с билет, за да избегнете дългата опашка.

Лифтове и паркове

Това, което пропуснахме, а ми се искаше да видим, беше лифтът „Телеферико“, който дава шанс да се наблюдава Мадрид от височина на места до 40 м. Гледката сигурно е впечатляваща, но лифтът не работи при неблагоприятно време.

Освен галерии, любопитно беше да се види „Портата Алкала“, разположена на Площада на независимостта на метри от входа на парка „Буен Ретиро“. За наш „късмет“ заради силни бури той беше затворен през по-голямата част от пребиваването ни, но в последния ден успяхме да влезем и да го обиколим. Красив, пълен със зеленина, той е сред най-просторните забележителности на испанската столица.

Може да се наеме лодка и да се преплава голямото езеро, упражнение, което ние удобно избегнахме, за да се насочим към Кристалния дворец – стъклена сграда, построена през 1887 г., използвана някога като оранжерия. Между другото, в Мадрид всеки трети човек тича. По улиците, в парковете и специално около „Ел Ретиро“ в дните, в които беше затворен.

Здравей, Толедо!

Ние, без да тичаме, съвсем спокойно, посветихме един от дните на Толедо. С помощта на високоскоростен влак стигнахме за съвсем кратко време в града, забележителен с автентичната си архитектура. Малки площади са „завладени“ от високо издигащи се старинни сгради, а сред най-основните забележителности е готическата катедрала.

Толедо. Снимка: Личен архив

Внушителна с размерите и визията си, тя е строена повече от 250 години. Задължително е да се разгледа и крепостта „Алкасар“ с военния музей и библиотеката. В града е и музеят „Санта Крус“. Отделно послушахме документален филм за Толедо, където с подробности разказват за историята на града – събирателен център за историческо съжителство на християни, мюсюлмани и евреи.

На тръгване си запазихме билети за последния влак за Мадрид. След това успяхме да обиколим и от другата страна край река Тахо, като маршрутът се оказа дълъг, но красив.

Толедо. Снимка: Личен архив

Като сменихме перспективата, видяхме старинния град по тъмно, със запалени лампи, което му придава съвсем различно усещане.

Вечер над Толедо. Снимка: Личен архив

И отново уморени, като всеки друг ден, се прибрахме късно у испанския ни дом, където споделяхме впечатления до ранни зори на по чаша вино.

Вечер над Толедо. Снимка: Личен архив

Горещ шоколад с пържен чурос

Сутрин пътешествията продължаваха. Една от най-посещаваните ни точки беше всеизвестният площад „Пласа Майор“ – събирателен център на туристи, заобиколен от кафенета, барове и ресторанти. В средата се издига статуята на крал Филип III, при чието управление е построено мястото. Заобиколен от сгради с просторни прозорци с 237 балкона, насочени към самия площад, някога пространството е било използвано като сцена за тържествени коронации, кориди. Днес е пълно с актьори, навлекли тежки костюми на известни герои, махащи на чужденците и изникващи в снимките им.

Там са и уличните търговци, държащи стоката си с връв, с която мигновено я вдигат на гръб, ако се наложи да бягат при появата на полиция. А тя редовно обикаля пространството. Гони не само тях, но и уличните музиканти и брейк танцьори, които привечер привличат с уменията си любопитните тълпи по съседните площади.

Само на няколко метра встрани от „Пласа Майор“ се намират и най-вкусните горещи шоколади с пържен чурос.

Снимка: Личен архив

Гъстотата на топлата напитка се оказа всекидневно изкушение за нас и си го причинявахме без капка срам. И без броене на калории и други суети. Мястото е винаги обградено от туристи, които обожават вкуса на традиционната „Шоколатерия Сан Хинес“, която работи от 1894 г. Сред любимите локации за местни и чужденци е също така известната „Ла Майоркиня“.

Задължителната паейя с чаша вино

Докато сме на тема сладки изкушения и жени, ще издам, че надникнахме и в друга тематична сладкарница – с шоколадови пениси, и си направихме неприлични снимки, които ще запазим единствено за нас. Там опашките не са по-къси, персоналът е мил, а стоката се продава „като топъл хляб“.

Да не кажете, че не се показваме. На това място трите пътешественички се разпознахме. Снимка: Личен архив

Всъщност именно местните кулинарните вкусове са сред другите ценни притегателни сили на испанската столица. Между разходките из парковете и обикалянето по музеи и галерии, по традиция всеки турист спира в някой закътан ресторант, който предлага богато меню и задължителната паейя с чаша вино. Мадрид е известен и с разнообразието си от барове, кафенета и ресторанти, които поднасят средиземноморски деликатеси, а цените, съпоставени с българските ресторанти, са повече от приятни.

Снимка: Личен архив

И да не забравим да отбележим и родната следа, която видяхме на централна сграда в града – на улица „Пласа де ла Леалтад“ номер 2. На нея е окачено името на писателя Димитър Димов – авторът на „Тютюн“, който е участвал в Гражданската война в Испания, и престоят му в страната става основа за написването на романа „Осъдени души“, екранизиран по-късно от Въло Радев с красивите Едит Салай и Ян Енглерт. Къщата се намира съвсем близо до „Прадо“, а на испански пише:

„В този дом
живя и твори
през 1943 година
именитият български писател
ДИМИТЪР ДИМОВ
1909-1966
голям приятел на Испания.
Мадрид го възпоменава
на XXI юбилей от неговата смърт
25 юни 1987 година“

Снимка: Личен архив

За шест дни – толкоз. Можеше и повече, можеше и по-малко. Това, което всяка от нас оцени, е, че имахме възможност да откраднем време за нас. Да му се насладим и да си плануваме и следваща дестинация.

На изпроводяк се снабдихме с турон – известният десерт от арабски произход, който е станал запазена марка за Испания. Включва ядки, карамелизиран мед, фъстъчено масло и какво ли още не. Продава се в различни разновидности в няколко централни специализирани магазина, които приканват клиентите си, като не спират да им предлагат първо дегустация. Която искаше от нас, си взе и месни деликатеси – чоризо, хамон и други идеални за аперитив вкусотии.

Макар и по-студено от очакваното, Мадрид го приехме като топъл град, с приветливите хора, с бързото метро, със сухия вятър. Той се оказа нашето бягство от задълженията в добра компания. Съжителството с приятели в такъв град, съчетаващ удобно модерното с традициите, остана за нас гостоприемното пространство, запомнящо се с онова очаквано усмихнато Hola, с което те посрещат навсякъде, дори да си нахлул неочаквано неканен.

Иска ни се детето не просто да изкарва шестици по химия, история, физика, човек и природа, човек и общество, човек и друго каквото там има, а и да си пада по науката, смятайки я за важна и интересна. Затова може би няма да е лошо да се възползваме от предложението на БАН, което идва като подарък към публиката за 150-ата годишнина на институцията.

На 12 октомври (събота) музеите и Ботаническата градина на БАН ще са с вход свободен, така че можем да направим един голям шлем из техните експозиционни зали с подопечните ни деца и заедно да цъкаме и мигаме сред ценните находки.

Къде ще ни посрещнат с отворени обятия в събота?

Националният археологически музей на ул. Съборна 2 ще отвори в 10:00 и ще е гостоприемен чак до 18:00, за да може на спокойствие да се разгледат всички зали. В тях ако внимаваме, може и да видим как праисторическите родители са се справяли с живота с деца в тая тежка халколитна епоха, какви съкровища са ни оставили траките, какво са си писали по камънаците гърци и римляни и как са я карали навремето в Плиска, Преслав и Царевград Търнов. С други думи, и четирите зали на музея са отворени за любопитни посетители.

Със същото работно време е и Националният природонаучен музей на бул. Цар Освободител 1. Тук залите са 15 и са убийствено интересни за всеки, който си пада живата и неживата природа. Освен всички фосили, минерали и скали, там са експонирани и някои много интересни животински видове, изчезнали отдавна.

Националният етнографски музей на пл. Княз Александър I 1 работи до 17:30 и е идеален, ако искаме да се потопим в българските традиции и едно хубавичко да се объркаме що обичаи, що празници, що носии, що чудеса има по тая велика българска земя.

В 9:00 вече ще е отворен Националният антропологичен музей на бул. Цариградско шосе 73 и ще ни чака да ни се покаже като единствената музейна институция у нас, представяща резултатите от дългогодишните изследвания на учените в областта на физическата антропология. Иначе казано, ще ги видим тия, дето са я създавали културата по нашите земи, като какви хора са се явявали и как са изглеждали в различните периоди в историята.

Ботаническата градина на Околовръстното (Околовръстен път 22) също ще е на наше разположение от 10:00 до 16:00. Там в събота започват традиционните „Есенни срещи с растенията“ и хората, които най-много разбират от флора, ще ни разказват за всяка красота, за която се грижат. Освен това обаче ще има и три беседи: от 11:00 часа сме на „Тропическа екзотика: бромелии, папрати, орхидеи“, после в 13:00 гледаме „ Полезни тропически растения“ и в 15:00 часа се потапяме „В света на сукулентните растения“, и искрено се надяваме да разберем къде бъркаме с тия орхидеи и кактуси вкъщи.

Както знаете, септември е изключително стресиращ месец. Освен краят на лятото, който депресира клетия родител, комбиниран с началото на учебната година, която го изкарва за месеци напред от финансов и психически стабилитет, септември ни е подготвил и няколко пакета „почивни“ дни. Това са дни, през които родителят трескаво се чуди КЪДЕ ДА ЗАВЕДЕ ДЕЦАТА, ПО ДЯВОЛИТЕ, И КОЛКО ЩЕ СТРУВА ТОВА и след като едва е преживял мъчителната „почивка“, да иде да се наработи през няколко последователни съботи.

Така е!! Да сме мислили преди да раждаме деца в държавата на „отработването“!

Та наближи последният „пакет“ и аз самоотвержено реших да оставя изтощения си благоверен мъж в София и да отида в Пловдив с децата, защото там по това време има какво? Култура!

22 – 25.09 - Нощ на музеите, галерии, арт работилници, стотици барове, ресторанти – каквото ви душа иска, за да ви се повиши културното ниво. Внезапно се оказва, че Тинейджърката не иска да покачва културното си ниво и се примоли да я оставя в София срещу обещание да чисти, простира, сготви и да направи десерт.

Аз, разбира се, се съгласих, казвайки си егоистично, че малко миене и чистене могат да те подготвят за живота далеч по-добре, отколкото две галерии и някой и друг театър, и поех с другите две деца към любимия Пловдив.

Няма да ви лъжа. Шестгодишното и Бебето не са сред най-големите културтрегери в страната, но посредством поредица от внушения се надявам да ги подготвя за културния им разцвет.

Уви, още на магистралата попаднах в титанично задръстване, което ме извади от културния ми унес, рязко повиши кръвното ми налягане както и тона, с който разговарях със служителката на номер 112. В цялата си невинност и наивност, бях решила (не знам откъде ми хрумна подобна глупост), че на 112 ще знаят КАКВО СТАВА на магистрала „Тракия“ и защо моята крехка личност е жертва на задръстване.

Но дамата от другата страна на линията, разбира се, не знаеше. Първо ми обясни, че:

1. Няма как да знае, защото то принципно не се знае
2. Празници са
3. Полицаите принципно били раздразнителни хора и не обичали да споделят информация
4. Все пак ако искам, да изчакам да попита, но да не се надявам на нищо

След 2 минути изчакване ме уведоми, че на магистралата няма никакви катастрофи, само едно стеснение, което е причината за всички проблеми. Аз отново неразумно я попитах на кой километър е това стеснение, което я възмути до безкрайност. Рязко ми отговори, че НЯМА КАК ДА ЗНАЕ къде е това стеснение (вероятно защото това е едно подло, подвижно стеснение, което обикаля магистралите като бродник) и тъй като аз ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ съм си там, по-добре да си стоя. И ми затвори.

Така потънах в пълно неведение и пред нервен срив, обладана от силно желание да се върна в София, да причакам някъде служителката на 112 и да я удуша. Естествено се оказа, че има тежка катастрофа, която подминах след 5 минути и за която 112 няма как да знаят, та успях да стигна задоволително до Пловдив.

Сега е моментът да ви кажа, че обожавам Пловдив. Толкова го обичам, че съм готова да обикалям с дни из центъра, да посещавам всички възможни социални и културни събития One Design week, One Dance Week, Нощ на музеите, Капан феста и още десетки, за които се сетите. Ако се организира състезание за най-автентична полска мишка, пак ще отида с радост да дам компетентното си мнение за всяка мишка, която изглежда дори бегло като чешка или унгарска.

Но има и една друга причина.

Аз приятели, срам не срам, обожавам да ям в Пловдив. И щом пристигна, първата ми работа е да изтичам в турския ресторант Паша, където жадната ми, изпосталяла софийска душа потъва сред рай от агнешки кебапчета, пиде, телешко, шкембе и... кюнефе. Ако някой от вас не знае какво е кюнефе, то той нищо не знае и на мен ми е жал за него. Жал ми е за вас, обезкюнефени хора, които досега сте водили празен и нещастен живот.

Така се случи, че този път заведох една обезкюнефена душа, майка на две деца на име Камелия, да яде в Паша, за да се просветли. След като я натъпках с дюнери, ориз и леща, мощно ѝ тикнах вилица топло, разкошно кюнефе в устата и трепетно зачаках да се взриви от щастие.

За мое голямо смайване, тя направи физиономия и каза - о, ужас, че кюнефето е отвратително. Това наложи да заведа тази дилетантка при известните гофрети и мелби с шоколад на Affredo. Не че там е лошо и съвсем естествено си хапнахме добре, но къде са, драги читатели, две посредствени гофрети, къде е вълшебното кюнефе на Паша?
Ние, обаче, не можем да направим нищо с непросветените хора освен любезно да им сочим пътя, пък те - ако искат.

Та, обикаляхме цял ден с децата из Пловдив – кога щастливо, кога изнервено, кога кресливо. От време на време губехме някое дете и после го намирахме, крещяхме до припадък „не пипай", „стой“, „не бъркай на кучето в окото“ и други изконни реплики от живия живот. Да ви признаем, много култура не видяхме. С 4 деца на възраст 7, 6, 4 и 1, нещата трудно влизат в рамките на голямото изкуство. Накрая, изтощени до смърт, се прибрахме в наетия от нас апартамент.

Това, обаче, което вие не подозирате, докато четете е, че ние с Камелия сме нормални жени, които силно изгарят от желание да излязат без деца, да пият алкохол, да се размотават и да купонясват с други хора без деца. За тази цел бях издирила две детегледачки сестри, които любезно ни чакаха пред апартамента, когато пристигнахме.

Тъй като двете прелюбезни сестри ми бяха препоръчани от приятели, никога не ги бях виждала и останах смаяна щом взорът ми падна върху тез русокоси пловдивски феи. Въпросните достолепни дами се оказаха детски учителки с 40-годишен стаж, които грабнаха тези 4 неконтролируеми деца с усмивка на уста, извадиха игри, флумастри, моливи и листа и произнесоха с глас по-сладък от горски мед вълшебните думи „Всичко ще е наред. Приберете се, когато искате“.

И, ах, драги ми читатели, как обикаляхме ний с моята прескъпа приятелка Камелия. Първо посетихме Ръкоделницата в Капана ( снимката на поста), където видяхме на живо как се подготвя екипът за детските уъркшопове, посветени на велики писатели. После посетихме бар, а накрая се качихме на Сахат тепе да пием вино, да ядем дюнер, да гледаме Пловдив и да слушаме концерта на Кататония, който се носеше от далеч. Всичко това благодарение на Вера.

И така, отпочинали се прибрахме при заспалите ангели. Двете детегледачки ни съобщиха, че не са виждали толкова прекрасни деца и че си личало ДОМАШНОТО ВЪЗПИТАНИЕ, но ние забелязахме треперещите крака, пребледнелите лица и уплашения поглед. За щастие, бяхме толкова доволни, че дори не се почувствахме неудобно.

Така се изниза и следващият ден, приятели. Уви, без детегледачки. Според мен, дамите бяха толкова впечатлени от възпитаните ни деца, че им се е наложило да спят минимум 36 часа след това.

Ние, за сметка на това, пак хапнахме добре и този път посетихме няколко галерии, музеи и събития. Пловдив беше неповторим. За тези, които не обичат блъсканицата, сигурно не би било приятно, но аз щастливо се слях в тълпите весели хора, ядящи сладолед, двойки, облечени в носии, които се целуват под дърветата, децата... и всичко това, осветено от хилядите прозорчета на работилничките, магазинчетата, музеите, галериите, отворени цяла нощ за щастливите гости.

Честно да ви кажа, беше изморително. Ако имате възможност, идете без малки деца. Старият град е невъзможен за бутане на количка, малките деца лесно се губят в тълпата, но с големи деца е прекрасно (моята тийнеджърка все пак дойде за една вечер).

И изобщо, идете в Пловдив, яжте, обиколете арт магазините, идете на опера, на театър и НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ КЮНЕФЕТО НА ПАША!!!!

cross