fbpx

Външните оценявания оценяват всичко друго, но не и образователната система, с каквато цел всъщност са създадени. Тъкмо този парадокс е повод и за текста, който публикувахме преди време в специалния ни образователен проект „Има ли образование отвъд частните уроци?“. Засега изглежда като да няма.

Публикуваме становището на Люба Йорданова от „Заедно в час“ във връзка начина, по който се провеждат националните външни оценявания, защото смятаме, че всяка дума в него е важна.


Тази седмица започват националните външни оценявания (НВО) – изпитите след 4., 7. и 10. клас, които би трябвало да покажат как се справят училищата и накъде трябва да се насочат националните и общински политики, така че всеки ученик да получи качествено образование. Би трябвало, защото НВО никога не е изпълнявало тази си цел. 

Вместо това изпитите служат за класация, която измерва възможността на родителите да компенсират дефицита на системата посредством частни уроци. Създават напрежение както за ученици и родители, така и за директорите и учителите. Генерират излишен смут в образователната система и обществото – седмици наред се обсъжда колко ученици са преписвали, имало ли е „технически“ грешки в изпитите, работили ли са камерите в училищата и други несъществени въпроси, които по никакъв начин нямат отношение към образованието на учениците в България.

Какво би трябвало да бъде

Идеята на външното оценяване е да направи независима оценка на постигнатите от училищата резултати. Да се види доколко учителите са развили в децата и младежите знанията и уменията, които държавата е заложила за учениците на края на всеки образователен етап (4., 7. и 10. клас). В този смисъл резултатите от външните оценявания би трябвало да се използват, за да се съберат данни и да се направи детайлен анализ по теми като:

  • има ли голяма разлика между вътрешното и външното оценяване на дадено училище или паралелка – ако има, на какво се дължи тя;
  • как работят училищата и паралелките, чиито ученици се справят значително по-добре от средното за страната; какви добри примери могат да се адаптират и за други училища;
  • какви проблеми имат училищата и паралелките, чиито ученици се справят значително по-лошо от средното за страната; как може да им се помогне, за да решат тези проблеми;
  • кои знания и умения не са развили учениците в достатъчна степен и какво трябва да се промени в подготовката на учителите, в учебните програми и в начините на преподаване, така че децата и младежите да стигнат до необходимото ниво на желаните компетентности.

Тези анализи трябва да бъдат основа за националните и общински политики в образованието и инструмент за проследяване на тяхната ефективност.

Когато Министерството на образованието и науката решава например в какво да вложи милионите от националните програми или европейските фондове, би могло – на база на анализите – да създаде цялостна и качествена програма за подобрение на училищата с най-ниски резултати на НВО.

Или пък да заложи мерки за допълнителната квалификация на учителите по теми, по които учениците се справят най-лошо. Анализите на общинско ниво пък могат да послужат на местните власти когато определят приоритетите си за финансиране в сферата на образованието.   

За да изпълни външното оценяване истинските си цели, дори не е нужно всички ученици да минават през него. Достатъчно е да се направи на извадков принцип, без предварително оповестяване, без камери, без теглене на варианти в ранни зори в Министерството на образованието и науката. Това ще спести и голяма част от сериозния бюджет, който се отпуска за организиране на българските национални външни оценявания.

И какво всъщност е

За да са наистина независими и обективни, стандартизираните външни оценявания трябва да отговарят най-малкото на три основни условия:

  • да са изготвени професионално от специалисти в сферата на създаването на тестове;
  • да се провеждат в спокойна за учениците среда;
  • резултатите от тях да нямат последици за самите ученици.

Българските изпити не отговарят на нито едно от тези условия. Те се правят година за година, трудно позволяват сравнимост на резултатите, оценяват най-вече наизустена информация, прагът за получаване на тройка е несериозно нисък и често са съпътствани от медийна истерия и родителски смут.

Дори четвъртокласниците живеят с натиска да се „подготвят“ за НВО, защото точките от него се вписват в удостоверението им за завършен начален етап на основното образование. Стига се до абсурда медиите да наричат външното оценяване на 11-годишните „малките матури“, внасяйки допълнително напрежение около един по замисъла си диагностичен инструмент за измерване на това как се справя държавата в сферата на образованието.  

Особено изкривен е изпитът след 7. клас, защото се използва за кандидатстване в гимназия

И тъй като в България учениците на родители с финансови възможности масово посещават частни уроци, за да се подготвят за НВО в 7. клас, външното оценяване мери не постигнатото от учителите в училище, а това на колегите им, които преподават (и) „на частно“. Фиксирането върху резултатите от външното оценяване води и дотам учениците да се фокусират единствено върху включените в изпита български език и математика и да пропускат ценни (в идеалния вариант) знания и умения по други предмети. 

В крайна сметка учителите са под напрежение, защото от тях се изисква да подготвят учениците за оценяванията. Директорите месеци наред се занимават с организиране на стаи, квестори, отпечатване на изпитни материали и медийни запитвания. Част от родителите се заразяват от изпитната истерия и треперят за резултатите на децата си.

Но най-големите последици са за учениците, които години наред са под стрес, защото им се насажда мисленето, че това как се представят на изпитите е решаващо за живота им оттук нататък.

Единствените, за които националното външно оценяване няма последици, са представителите на държавните и местните институции в сферата на образованието – тези, чието представяне изпитите всъщност мерят.

В драматичен сериал се превърна предложението да се увеличи броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията по семейни причини в училище.

След проведени няколко срещи с представители на МОН и здравното министерство, омбудсмана и родителски организации се стигна до споразумение, че това е разумно решение, при положение че страната ни е единствената в Европа, в която за извинение на отсъствие от учебния процес се блокира здравната система.

Предложението на МОН е учениците да могат да отсъстват до 15 дни в учебната година с бележка от родител до класния ръководител. До този момент родителят е имал възможност да изпрати писмено заявление за 3 дни до класен ръководител и 7 до директора (общо 10).

Целта на промяната в наредбата е да се облекчат семействата и да се намали административната тежест за директора на училището.

Промените са публикувани за обществено обсъждане на сайта на министерството и до 5 март всеки може да ги коментира.

От КНСБ обявиха, че са против тези промени.

Това е грешно решение, защото ако искаме да говорим за качество на учебния процес и за постигане на резултати, трябва да направим така, че децата да бъдат повече време в училище.

Всъщност от КНСБ не отговарят на въпроса как строгата формализация и стриктни изисквания за присъствието на детето, докато се чувства зле – кашля и има хрема, носи по-добри резултати. Не дават решение как да бъдат извинявани кратките неразположения (причинени от хронично заболяване, болезнен цикъл, мигрена), за които не е нужна бележка.

И като искаме да се стои повече време в час, не е ли по-удачно КНСБ да фокусира вниманието върху подобряване на атмосферата в училище и за учители, и за ученици? Защото по-добрата среда доказано подобрява посещаемостта и повишава на образователните резултати.

Константин Янков – председател на Синдиката на българските учители към КНСБ – Бургас, коментира пред БНТ казуса с бележките:

„Много пъти се е случвало ученик сам да напише извинителната си бележка без знанието на неговите родители“, казва той и дава пример със седмокласниците, които в месеца на НВО оставяли класните стаи почти празни „заради истерията, обхванала най-вече родителите“.

Леко назидателно и обидно прозвучават тези думи, но всъщност „истерията“ около изпитите, за която Константин Янков говори, идва и като признание, че почти всички родители пращат децата си на допълнителни уроци, тъй като наученото в клас се оказва недостатъчно за постигане на добри резултати на изпитите за гимназия.

Подобно изказване е знак и за нещо друго – за нежеланието да се търси компромис. Когато мнението на (част от) представителите на образованието се различава от това на родителите, последните биват обвинявани в незаинтересованост и безхаберие. (А щом изпадат в „истерия“ и водят децата на уроци, това безхаберие и незаинтересованост ли е?)

Директорът на столичното 119 СУ Диян Стаматов също се изказа против промяната на броя на отсъствията, като заяви, че предложението само противопоставя родители на училищното настоятелство.

Фалшивите бележки

„Фалшива бележка винаги може да се намери. Фалшиво доверие между ученици, учители и родители – не“, пише в социалните мрежи Мария Брестничка от Национална мрежа за децата.

„Как точно се различава пропускането на учебния материал, ако детето има медицинска бележка за 10 дни отсъствие и ако има такава от родител?“, пише Ирина Манушева, автор на петицията за увеличаване на дните, в които родители могат да извиняват отсъствия по домашни причини.

Между другото, не всички представители на образователната система се изказаха против промяната в наредбата. „Увеличаването на дните, в които родител може да извини отсъствие на ученик, няма да доведе до проблеми в учебния процес“, коментира в ефира на Радио Стара Загора началникът на Регионалното управление на образованието в града Милена Йолдова. Според нея тези евентуални 15 дни отсъствие не биха оказали отрицателно въздействие върху усвояването на материала от страна на децата.

Всъщност опитът да се въведе тази „скромна“ промяна (цели 5 дни повече!) се оказа важен за нещо много по-голямо. Видя се степента на сринатото доверие между училище и родители.

И това ясно се вижда от изказването на Константин Янков от КНСБ, който коментира, че тези 15 дни ще бъдат използвани „родителите да идат спокойно на почивка“.

Противопоставянето между училище и семейство не е добре за никоя страна.

Примерите по света показват съвсем различно отношение. Във Франция не са необходими въобще медицински бележки. Декларация на родител е достатъчна, за да извини отсъствията. Сходно е положението и в скандинавските страни. При по-дълго наложило се лечение здравен документ се изисква във Великобритания и Германия.

И не чухме, че резултатите от PISA на учениците в тези страни са по-ниски от българските.

Може би е крайно време учители и родители да си подадат ръка в името на децата. Да се погледнат кои са истинските проблеми в образователната система – едва ли са тези 5 дни. Нека да помислим и върху следното: ако толкова малка промяна се случва изключително сложно, то как изобщо може да се стигне до сериозните реформи, за които от толкова време говорим. Ще си останем с говоренето.


„Когато недоверието влиза, любовта излиза", гласи ирландска поговорка.

Оказва се, че българското министерство на образованието е изключително недоверчиво към родители и ученици, тъй като излизането на децата от клас явно е свързано с куп препятствия, за които страдат всички (без МОН), включително и лекарите.

Час–два, а понякога и повече, отнема на родител да виси пред лекарския кабинет, за да получи заветната медицинска бележка, с която да извини отсъствията на детето си от училище. Напълно ненужно упражнение, ако става въпрос за кратко неразположение, затихващо в рамките на ден–два.

Гледката е позната на всички. Коридорите пред педиатричните кабинети се пълнят с хора, все едно са докарали бананите в магазина през 70-те. Кихане, подсмърчане, кашлица – недоволството наистина е заразително.

Строги и (не)справедливи

Темата за отсъствията на учениците и намирането на подход, който да облекчи не само децата и родителите, но и лекарите, неведнъж е била обсъждана. До този момент образователните власти са строги и безкомпромисни в настояването си за медицински бележки и силно ограничават на възможността за отсъствие по семейни причини.

Петицията, инициирана от Ирина Манушева – майка на три деца, възобнови дебатът като до този момент в нея са се включили 7843 души. Сред подписалите има не само родители, но също така учители и лекари.

Петицията (може да я видите тук) няма за цел да се изправя срещу нововъведените електронни бележки, но апелира не всяко отсъствие, породено от временно неразположение на детето (болезнен цикъл, мигрена, диабет, друго хронично заболяване, настинка), да бъде извинявано единствено от лекар, при положение че за него не се налага специфично лечение.

„Най-късно до петата година на детето всеки родител е наясно как ще се развие болестта на детето – има ли нужда от преглед, или не“, коментира доктор Бояна Петкова. Тя е категорична, че за сополи и за кашлици няма смисъл да се ходи на преглед. Никъде в чужбина не е регламентирано това да се прави по този начин.

Професионалното ѝ мнение на лекар съвпада с това на Ирина Манушева, че извинителните бележки водят до колапс на доболничната помощ и лекарите са изключително натоварени.

„Личната лекарка на децата ми не си вдига телефона, например. Тя няма възможност да го направи, защото има над 2000 пациенти – от бебета до баби, и работи само със записан час“, допълва Бояна.

Подобна е ситуацията с почти всички педиатри.

„Не виждам смисъл за сопол, гърлобол, главобол, което трае между един и три дни да се налага да се посещава педиатър. Пълен абсурд е и не знам какво искаме от тези лекари, на които само им скачаме на главите. Те са напълно в правото си да са недоволни“, допълва Бояна Петкова.

И дава рецепта за справяне със ситуацията, която вече е измислена в много училища в други европейски страни. „Родителите вписват отсъствията на детето и причините в отделна книжка на съответното училище. Никой не ги гони като рецидивист за извинителни бележки“. Точка.

До този извод са стигнали и Ирина Манушева и заместник-министър Мариета Георгиева на първата планувана след петицията среща, която се състоя на 1 ноември.

„На практика нямаше никакви противоречия. Беше ясно, че нещо трябва да се направи по въпроса“, разказва Ирина Манушева.

Обсъдили са различни варианти, включително увеличаване на броя отсъствия по семейни причини и възможност родителите да извиняват допълнително неприсъствието на децата си по здравословни причини.

Идеята е да може 2–3 дни детето да си остане у дома и да се лекува, без да е необходима медицинска бележка. Ако обаче все още състоянието му не се е подобрило, то да бъде прегледано от педиатъра, който да му допълни следващите отсъствия, съответно с документ.

По света

Такъв е германският модел. Там първите три дни се извиняват от родител, след това при необходимост се търси медицинска бележка. Това е и най-стриктният модел в цяла Европа. На други места, ако родителят потвърди, че детето има здравословна причина, не се изисква никакъв документ, освен ако не възникне подозрения при зачестили много подобни отсъствия.

Във Франция, например, въобще не са нужни медицински бележки. Там единственият случай, при който по закон се изисква такава, е при установено заразно заболяване, за да могат да се проследят контактните лица. Оттам нататък декларацията на родителя, че детето е болно, е достатъчна.

В скандинавските страни е почти същото, като ясно е посочено, че училището във всеки един момент може да изисква допълнителен документ, ако счете за необходимо.

Във Великобритания също родителят трябва да предупреди, че детето е болно, а ако се налага дълго лечение, се прилага и документ.

На практика никъде по света лекарите не се занимават с отсъствията по здравословни причини на учениците, като се дава отделно възможност за отсъствия по семейни причини.

На места броят им не е строго ограничен, на други са 10 дни в рамките на учебната година, като при извънредни случаи могат да се увеличат, но вече с разрешение от директора.

Също така във всички тези страни сериозните анализи, показващи защо децата от някои семейства отсъстват по-продължително, не посочват като причина извинителните бележки от родител по здравословни причини. Това не е причина и за отпадане от образователната система.

У нас

След първата среща в МОН, следват още две, които не вървят така гладко. На тях присъстват представители на Национална мрежа за децата, Българската педиатрична асоциация, омбудсманът, Асоциация „Родители“.

Всички те се обединяват под общото искане, представено и в петицията. От страна на държавата присъстват представители на Министерството на здравеопазването, сред които и зам.-министър доц. Михаил Околийски, които категорично подкрепят идеята, че е нелепо лекари да се занимават с извинителни бележки за дребни неразположения. Това е мнението и на доц. Д-р Йорданка Узунова, която е председател на Българската педиатрична асоциация.

Други представители на институциите обаче възразяват.

Според някои децата задължително трябва да се преглеждат от лекари – защото така се гарантира по-добра грижа, намалява се разпространението на инфекции, осигурява се възможност родителите да вземат болнични.

Самите лекари не са съгласни с аргументите, защото редица краткотрайни неразположения изобщо не изискват медицинска помощ, а дори в случай на вирусно заболяване прегледът в първите 1–2 дни от заболяването е неинформативен.

Изискването за бележки всъщност увеличава риска от разпространение на инфекция както заради струпването на хора пред кабинетите, така и защото в момента много родители, които нямат възможност да отсъстват от работа, за да заведат детето на преглед, ще рискуват да го пратят с леки симптоми на училище.

И най-важното: по никакъв начин не става въпрос за ограничаване на възможността за посещение при лекар, в случай че родителят има притеснения или нужда от документ.

Другата категория възражения са свързани с опасенията на МОН, че децата в риск съвсем ще отпаднат от системата, въпреки че в много училища, където има такива ученици, е ясно, че по-скоро изобщо не им се пишат отсъствия. Изследванията по света, включително в съседна Румъния, показват, че превенцията на отпадане на ученици от клас не е свързана със строго формални бележки.

В България също има доста такива изследвания. Там става ясно, че насоките са за подобряване на училищната среда, осъвременяване на преподавателските методи, подкрепа на семействата в риск. Никой не говори за полза от формализацията на отсъствията. Но за МОН именно тя остава като че ли най-важната мярка. Що се отнася до опасението, че родителите ще злоупотребяват, като водят децата на ски и други екскурзии, според Ирина Манушева то също е несъстоятелно.

Българските родители всъщност са изключително ангажирани с образованието на децата си, съдейки по безпрецедентния за Европа брой ученици, посещаващи допълнителни уроци и курсове по много предмети.

След проведените срещи МОН се ангажира да разгледа обсъдените варианти, включително увеличаване на броя на отсъствията по семейни причини. Да се надяваме, че то ще бъде достатъчно голямо, за да реши наистина поставения проблем.

Според Ирина Манушева разумно би било да се добавят 20 дни с уведомяване от родител, което прави по около 2 дни на месец.

„Всъщност сега отсъствията дори са повече от необходимото, тъй като никой лекар не дава медицинска бележка само за два дни, за да не се наложи някой да ходи повторно за удължаване на срока“, казва Ирина и допълва, че ако децата не си губят времето в чакане по кабинети, ще имат дори повече време да наваксат с уроците, щом се почувстват по-добре.

Ясно е, че нещата няма да станат бързо, но дано по-скоро и на МОН стане ясно, че стимулите за ходене на училище не са в медицинските бележки.

Разковничето е другаде: в смисъла децата да ходят на училище, а не в опитите насила да ги задържим там.

По-драматично от кандидатстването след 7 клас може да е само кандидатстването след 12-и. Не, грешка. Няма нищо по-драматично от кандидатстването след 7 клас.

Но все пак след 12 клас човек има ексклузивната възможност да провери знанията си с държавните зрелостни изпити, по-познати като “матури”, и да избере в каква посока да продължи живота му на база интереси и познания. Или да влезе да следва “висшО”, каквото майка му и баща му са му казали. 

Последното се надяваме да се случва все по-рядко. Имаме предвид намесата от родителите - не самите матури. Самите матури са си сигурни и човек каквото и да прави, няма как да ги заобиколи.

Затова възможността да се провери на една от тях е много ценна. На 15 и 16 януари в специална платформа, предоставена от издателство Klett, всеки зрелостник може да провери безплатно знанията си, като държи матура по български език и литература. 

Най-ценното е възможността за получаване на обратна връзка по отговорите, затова е необходима предварителна регистрация. Всеки дванадесетокласник може да я направи тук. Изпитът е изцяло съобразен с новия модел на МОН и включва взетия до момента материал. Може да бъде държан в удобно за зрелостника време в един от двата дни, когато ще е отворена пробната матура.

А ако искате, пробвайте се и вие, за да видите, че никак не им е лесно на децата.

Всички ученици от 1. до 12. клас се връщат на училище от понеделник с тестване веднъж седмично. Това се отнася до всички паралелки, в които повече от половината родители са дали съгласие за тестване в областите със заболеваемост над 250 на 100 000 души, пише dnews.bg

Сутринта е обсъждано с експертите от здравното министерство възможностите за осигуряване на безопасна среда и възможностите, при които учениците могат да се върнат в клас. Изследването ще се прави в понеделник или в първия учебен ден от седмицата с щадящи тестове.

Вече има издадена заповед, като от нея става ясно, че за учителите тестването остава два пъти седмично.

"Предложението на експертите е тестването на учениците да се прави веднъж седмично, защото епидемичната ситуация го позволява, броят на заразените намалява непрекъснато и регистрираната заболяемост при деца под 19-годишна възраст е изключително ниска, и защото резултатите от тестовете, които се провеждаха в училищата през предишните две седмици, сочат нисък процент на положителни резултати", каза Кацаров.

Тестването веднъж седмично повишава леко риска, но е пренебрежимо малко повишение и не представлява сериозна опасност за цялостната ситуация, каза той.

За всички ученици ще са осигурени щадящи тестове, категоричен е Кацаров. Той заяви, че има договорени количества тестове, които по тяхна оценка, трябва да стигнат поне до средата на януари.

"Макар, че не е наше задължение да купуваме тестове за училищата. Ангажирахме се с това, за да помогнем на МОН", каза той.

Той повтори, че за големите ученици могат да се използват назални тестове за възрастни, но това трябва да го реши МОН.

От понеделник отпада също забраната за извършване на планови дейности, каза още здравният министър и допълни, че до момента няма данни за oмикрон у нас.

Връщането на всички деца в клас очевидно не може да се случи с двуразовото тестване заради бавното пристигане на тестовете. Това заяви пред bTV просветният министър Николай Денков, цитиран от dnews.bg.

По думите му пристигат между 2 и 3 пъти по-малко тестове, като тези бройки стигат само за децата от 1. до 4. клас.

"През последните дни имахме няколко разговора с министъра на здравеопазването. Беше казано, че трябва да се промени заповедта, така че да се върнат учениците в клас. В момента се търси най-безопасният вариант", каза Денков.

Образователният министър коментира, че е обсъдено най-късно до вторник, 7 декември, всички деца да се върнат в клас.

"Искаме с наличните тестове да осигурим връщането на всички ученици. Това означава тестовете, които се правят в момента или да се разредят - да се правят един път в седмицата, или да отпаднат изцяло, така че да има за тъмночервената зона", посочи той.

Денков заяви, че за големите ученици не е проблем да се тестват с обикновени, а не с щадящи. Точният брой на необходимите тестове обаче остава неясен заради съгласието на родителите. Той посочи, че не трябва да се намалява учебният материал заради онлайн обучението, а трябва да се осигури допълнително време за децата, които по-трудно се справят.

На въпрос защо децата могат да отидат на ресторант или в мол, но не и в училище, Денков заяви, че това трябва да се попитат здравните власти. "В момента, в който взеха това решение - ние бяхме в епидемичен взрив. Разбирам тяхното желание да блокират епидемията, но не разбирам защо в последните 10 дни аз се почувствах самичък в опита да се върнат обратно децата", каза Денков.

По думите му няма чуваемост, че връщането в клас трябва да стане бързо: "Грешката, която направих, е, че се предоверих, че ще има тестове. Трябва да има механизъм, в който, когато се обсъждат образователни теми, да има представител на МОН в МЗ".

Ресорният министър обясни, че се е почувствал като в капан - от една страна е имало заповед за тестване на учениците, а от друга - липса на тестове. По думите му след среща при премиера Стефан Янев се очаква решение по темата днес или утре.

Той уточни, че се обсъжда следващата учебна година да започне по-рано. Коментират се все още различните варианти.

Денков заяви, че по-трудният вариант е да се удължи настоящата учебна година. Образователният министър посочи, че не е получил все още покана да остане на поста в редовен кабинет.

Водят се преговори със социалните партньори учебната година да започва от първия понеделник на септември, а не от 15-ти. Това обяви пред БНТ министърът на образованието и науката Николай Денков, цитиран от dnews.bg. Той изтъкна, че в България учебната година започва най-късно - на 15-ти септември, докато в другите държави първият учебен ден e около 10-15 дни по-рано.

Според него изместването на първия учебен ден е разумно, особено в сегашната епидемична обстановка, защото това осигурява повече време за преговори и затвърждаване на материала. Освен това през септември времето е хубаво и има повече възможности за занимания навън.

Към момента не се налага промяна на ваканциите на учениците, заяви още Денков. Ако се натрупат пропуски, е възможно учебната година за по-малките да се удължи със седмица-две, най-късно до края на юни, както се случи миналата учебна година.

Тестове за по-големите ученици

Докато необходимите количества тестове не бъдат доставени в склада на БЧК, от МОН не могат да кажат дата за връщането на по-големите ученици, категоричен беше Николай Денков.

Към момента министерството на здравеопазването е поръчало около 4,2 милиона теста. Получени са малко над 1 милион, по-голямата част от които вече са разпределени. В момента в склада на БЧК има 114 300 теста, които са достатъчни за тестването на най-малките ученици до края на следващата седмица.

Служебният министър на образованието беше категоричен, че не може да става дума за дискриминация спрямо учениците от 11 до 19 години заради факта, че все още не могат да се завърнат в класните стаи.

Той изтъкна, че заболеваемостта у нас е такава, че сега най-важно е да осигурим опазването на общественото здраве. В рамките на ограниченията, наложени от здравните власти, МОН се опитва да намери начин да върне децата в класните стаи. "Борбата е да осигурим тестове за всички" - каза Денков.

В София има концентрация на ваксинирани ученици, така че най-вероятно учениците от някои гимназиални паралелки ще се върнат в клас със зелен сертификат, каза още министърът на образованието.

Николай Денков заяви, че ако получи покана да остане на министерския пост в следващия редовен кабинет, ще я обмисли. Към момента такива разговори не са водени. Той участва в коалиционните преговори в сектор "Образование", защото е поел ангажимент към "Продължаваме промяната" да помогне на партията с изготвянето на програмата в тази сфера. Денков изтъкна, че е изключително обнадежден от проведената дискусия.

Най-малките ученици се върнаха в училище и, въпреки първоначалните вълнения около тестването, засега нещата вървят добре. Какво обаче става с децата от 5. до 12. клас? Кога ще се върнат на училище присъствено?

Вчера (24 ноември) Министерство на образованието и науката обяви, че учениците със зелен сертификато могат да се върнат на училище и без да бъдат тествани.

Ето какво точно гласи новината от МОН:

Ако поне половината от учениците в една паралелка имат зелен сертификат, те могат да се върнат в клас, без да бъдат тествани. Това означава да имат валиден документ за ваксиниране, преболедуване, наличие на антитела или отрицателен резултат от лабораторен тест – антигенен или PCR. 

Останалите ученици ще продължат да се обучават в електронна среда, докато бъдат осигурени тестове за Covid-19, за да бъдат изследвани те два пъти в седмицата.

Новите правила разрешават на частните училища сами да закупуват тестове за учениците от 5. до 12. клас, за да възстановят присъствения учебен процес, без да чакат доставка от държавата. Тестовете трябва да отговарят на изискванията на Министерството на здравеопазването (МЗ), които важат и за тези, купувани от държавата. 

Това не отменя ангажимента на Министерството на образованието и науката (МОН) да предостави на частните училища безплатни тестове, когато такива бъдат осигурени от МЗ.

МОН предложи посочените две промени, за да ускори връщането в училище на колкото може повече ученици въпреки недостатъчните количества тестове, получени досега.

По данни от информационната система на МЗ ваксинираните ученици в страната са 6,84%. Преболедувалите ученици от 5. до 12. клас са малко над 19 000. МОН не разполага с данни за учениците с антитела.

Очаква се училищата, които изпълняват новите условия, поне частично да възстановят присъственото обучение за учениците от 5 до 12 клас още от понеделник, 29 ноември.

Новата заповед на министрите на здравеопазването и на образованието и науката можете да видите ТУК.

Актуализираните Насоки за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка в училищата можете да видите ТУК.

Какво обаче ознавачава всичко това?

Означава, че практически много малко деца ще могат да се върнат в клас.

Ето какво пише в своя профил в социалните мрежи адвокат Адела Качаунова:

"Смятам, че МОН и МЗ се подиграват с българските деца, които имат нещастието да са 1. на възраст между 5. и 12. клас и 2. част от държавните училища. Вчера (24.11) беше публикувана нова съвместна заповед на двете министерства, която одобрява нови Насоки за присъствено обучение. 

Освен че се разрешава на частните училища сами да осигуряват тестове (със собствени пари или от родителите) - което безспорно е положителна стъпка, в Насоките е предвидено, че децата биха могли да се върнат в класните стаи присъствено, без да бъдат тествани, ако 50% от децата в един клас имат зелен сертификат. 

Защо това е проблем?

Децата в 5. клас са родени 2010/ 2011 г., т.е. към момента на издаването на Насоките нито едно от тези деца не може да бъде ваксинирано срещу Ковид. Това означава, че за тях министрите ИЗИСКВАТ да са преболедували Ковид. 

Това би могло да е плод на недоглеждане, но допускам, че министрите владеят простата математика и знаят възрастта на петокласниците. Въвеждането на подобно изискване е непропорционално, отново, спрямо децата. Бих отишла и по-далеч и казала, че когато практическото изпълнение на едно изискване застрашава здравето или живота на адресатите, то нарушава и човешките права на засегнатите.

Изискването за най-малко 50% деца със зелен сертификат за тези, които са над 12-годишна възраст също е неосъществимо – официалните данни са, че приблизително 6% са ваксинирани и около 4% са преболедували. 

Към тази сметка и да се добавят някакъв процент деца с антитела, пак, по никакъв начин, не може да стигне 50% от клас. За практическите затруднения пред училищните власти, които да организират присъствено обучение за едни и онлайн за други, дори не ми се и обяснява.

Изискване на едновременно 50% съгласни да бъдат тествани деца И наличието на зелен сертификат за учителите, които също да бъдат тествани е най-малкото трудно осъществимо заради различните адресати на подобно условие. Но това е най-малкото проблемно условие, ако разбира се, имаше тестове за всички ученици. Защо всеки друг в тази държава може да си купи тест, но не и МОН и МЗ за мен остава необяснимо.

Зад всичко това личи нежеланието на министрите децата да се върнат в класните стаи. Личи и бездействието им да организират поръчките на тестове през лятото, макар да бяха молени нееднократно за това. 

Налице са и разпространяваните слухове, които, разбира се, остават само слухове, че училищата осъществяват сериозни икономии от ток и парно, като класните стаи остават празни през студения сезон. Любопитно ми е как осъществените икономии от делегираните бюджети биват разпределяни.

Зад всичко това обаче не личи никаква грижа за здравето на децата, включително психическото. За сравнение днес Словакия излезе в локдаун, след регистрирането на рекорден брой новозаразени и на гражданите е разрешено да излизат от домовете им само за пазаруване и за да отидат на училище. На училище! Там децата не са жертва на немощта на управляващите, както и в останалата част на Европа. 

Настоявам незабавно децата, които трета учебна година стоят пред екраните си, които в края на деня не знаят ден ли е, нощ ли е, тъй като единственото движение е било от леглото до компютъра, да получат своя живот обратно. 

Утре те ще бъдат на нашето място и аз лично ще посъветвам моите да не остават в тази държава, която нехае за тях. А аз ще остана с чувството за вина, че съм ги отгледала тук."

Подобно е мнението на Мануела Манолова, която изпрати отворено писмо до медиите и до отговорните институции. 

Ето части от него:

Уважаеми г-н Президент,

Обръщам се към Вас от позицията на средностатистически данъкоплатец, жител на София и родител на десетокласничка в езикова гимназия.

В предизборната си кампания Вие казахте, че децата са на училище. Излъгали са Ви – и преди, и след изборите дъщеря ми и всички нейни съученици са вкъщи, където е по-удобно да не бъдат забелязвани. В това положение са всички нейни връстници, както и преобладаващата част от класове 5-12, вече трета учебна година:

2019/2020 – от учебни 9,5 месеца, присъствени 5 (2-ри учебен срок изцяло дистанционен)

2020/2021 – от учебни 9,5 месеца, присъствени 2.5

2021/2022 – от учебни 2,3 месеца, присъствен 1, вече 5-та седмица са вкъщи

Т.е. от месец март 2020 дъщеря ми и хиляди деца на нейната възраст са прекарали в дома си (топъл, студен, с каквито сме успели интернет и техника) 78% (седемдесет и осем процента) от учебното време. 

В допълнение, много от тях са ограничени да посещават спортни занимания, школи по изкуства, езици и други допълнителни интереси (поради провеждане в училище, сборни групи, общи епидемиологични ограничения и т.н.). Не е тайна, че ние сме единствената европейска държава, която изолира децата си – по принцип и за такъв дълъг период. Вече трета учебна година децата в Европа учат присъствено, основно благодарение на масово тестване, организирано своевременно и заплатено от държавата.

[…]

Дъщеря ми боледува преди 12,5 месеца, няма ваксина (защото тази ваксина не е в задължителния имунизационен календар), антителата ѝ са 96 bau/ml и е в държавно училище – аз нямам право да купя тест от аптеката, както ще се прави в частните училища, а държавата до този момент не е показала категорично, в цифри и срокове, че има намерение да го направи. 

Писменото ми запитване към МОН получи уклончив и неясен отговор КОГА и КОЛКО теста ще има и за кои класове.

И така, г-н Президент, с поредната дългоочаквана заповед дъщеря ми отново остава вкъщи, заедно с много други свои връстници.

Съвсем НЕриторично Ви питам:

Някой в този кабинет осъзнава ли, че системно се нарушават Конституцията на РБ и Конвенцията за правата на детето – по отношение на равнопоставен достъп до (присъствено) обучение, и възрастова група 11/12-19 г. биват дискриминирани за пореден път на основата на възраст, личен здравен статус и финансово състояние на семейството? 

В Република България УЧИЛИЩНОТО ОБУЧЕНИЕ до 10. клас все още е задължително, образованието е основно право, а заповедите на МОН го правят недостъпно в присъствената му форма. Държавата НЕ дава основни права, тя е длъжна да ги зачита.

Кой ще понесе отговорността за това, че министърът на образованието обяви възрастова група 11/12-19 г. за основни разпространители на вируса, докато това не е твърдение нито на СЗО, нито се доказва от проучвания в другите Европейски държави? 

Кой ще понесе отговорността и ще се извини публично, че министърът на образованието заяви как не е добре тези деца да тръгнат на училище, тъй като ще заразяват учителите си? „Искате да умрат още учители ли?“, попита той по време на „Властта говори! Открито“. 

[…]

Г-н Президент, в последното си писмо до МОН отправих лична покана към министър Денков да ни гостува и да види как едно дете вече трета учебна година, по 6 астрономически часа на ден, прекарва в стаята си – от там присъства в час, подготвя домашните си, прави видео запис на лицеви опори и коремни преси, които да изпрати на учителя по физическо възпитание, рисува, слуша арии по музика, за което предупредих съседите, нерядко и се храни поради кратките междучасия, и вече остава по пижама. 

Сложи очила и методично се бори с килограмите, защото това се случва, когато прекараш 12 от 15,5 месеца в една стая пред монитор. И Ви уверявам, че не е единствена, нито пък най-пострадалата - много родители споделят за нервни кризи, паник атаки, влошено общо здравословно състояние, потиснатост и депресия у децата си.

        Каня и Вас – да присъствате на един учебен час и да си представите приблизително

11 изминали учебни месеца (изключила съм коледна и пролетна ваканция, няколко национални празника)

х

средно 4,3 седмици/ месец

х

средно 32 учебни часа на седмица

=

1538 такива учебни час

 и да ми кажете колко още според Вас може да издържи?

С уважение,

Мануела Манолова


Много родители на деца в тази възраст си задават същите въпроси и те - засега - остават без конкретни отговори, а решенията изглеждат половинчати и недомислени. Накрая отговорът на всички въпроси ще се намери извън България. Защото тези деца все някога ще приключат с прогимназиалното и гимназиалното си образование и няма и да искат да чуят да продължават с българската образователна система.

Днес беше първият ден, в който учениците в началните класове в областите с доставени тестове, можеха да се върнат присъствено на училище след тестване. 

В повечето класове имаше доброволци родители, които да помагат на учителите. Организацията изглежда добра и всичко е минало в рамките на 20-30 минути.

В 120 ОУ в София във всяка класна стая е имало присъстващ клас, разказва Оля Малинова, един от родителите доброволци. Оля има дете в 3 клас и е помагала за тестването на децата. 

Освен нея днес са помагали още трима доброволци в този клас от общо седем родители, заявили готовност да съдействат за тестването. 

Изключително добра организация, много подготвени учители, елементарни за правене тестове, развълнувани, че се връщат на училище деца, това разказва Оля. При тях не е имало нито един положителен тест и дори самите деца са обяснявали кое как трябва да се направи. 

От целия клас е имало едно детенце, силно притеснено дали няма да даде положителен резултат. Но притесненията му бързо са отшумели в общия дух на шеги и закачки. Последното буквално, защото докато си правели тестовете, деца и доброволци си разказвали вицове, казва Оля. Всички са се чувствали добре и са били видимо в добро настроение. От целия клас са липсвали само 3 деца.

Децата са били с маски преди тестването и по време на изчакването на резултата. Учителката им е обяснила, че след това могат да останат без тях, а който предпочита – няма проблем да остане с маска и целия ден, а всички трябва да ги носят, когато са в коридора. 

В 128 СУ отново в София нещата са протекли по сходен начин. За организацията на тестването ни разказа Надежда Цекулова, която е била доброволец в паралелката на детето си във втори клас.

Присъствали са 22 деца, 4 семейства са отказали децата им да бъдат тествани. Двама учители и трима родители доброволци, всичките ваксинирани, са се справили с тестването и изчакването на резултатите за под 30 минути, разказва Надежда. Училището е осигурило маски и ръкавици, доброволците също са били подготвени с такива.

Децата са били спокойни и съдействащи, знаели са какво трябва да се прави. Вероятно им е било обяснено и вкъщи, смята Надежда.

Ако изобщо е имало някакво затруднение, то е било с разтварянето на пликчетата и някои от децата са имали нужда от помощ за това. 

Кристина Домозетова разказва, че тестването в класа на нейното дете също е минало безпроблемно и без положителни резултати. Децата са били 25 с един учител и трима доброволци. Времето за тестване и отчитане на резултати било под 20 минути. 

Имало е осигурени материали и ясен инструктаж, а самата процедура по тестването е била лесна и бърза. 

Обща нагласа на родителите

Според официалната информация на МОН паралелките, в които повече от половината ученици ще влязат в клас след тестване, са близо 63% в цялата страна. В 19 области и съгласията от родители, и броят на паралелките в начален етап, които ще учат присъствено, е над 50%. Повече от половината паралелки се връщат в училище в 21 области. 

Желанието за възстановяване на присъственото обучение при редовно тестване на учениците е особено силно в София град. В столицата съгласие са дали родителите на 68,44% от малките ученици. Присъствени занятия могат да започнат за 77,94% от паралелките.

На второ място е област Добрич. Утре там могат да отидат на училище 66,6% от децата от I до IV клас в 70,18% от паралелките.

Нашата неформална анкета, която пуснахме на страницата на Майко Мила във Фейсбук в началото на тази седмица, показва сходен резултат като съотношение. От около 1900 души гласували 1300 са дали или биха дали съгласие децата им да бъдат тествани, а 608 са против.

Тестване в цялата страна

Учениците в 15 области ще продължат да се обучават онлайн, докато пристигнат поръчаните от Министерството на здравеопазването още 200 хил. щадящи теста за Covid-19.

Все още чакат Пловдив, Русе, Хасково, Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Велико Търново, Плевен, Ловеч, Видин, Враца, Монтана, Перник и София-област.

Обществени поръчки за тестове не бяха обявени по-рано през годината, защото според министърът на образованието не е имало смисъл да се поръчват такива тестове, тъй като родителите не са били склонни да пуснат децата си на училище след тестване. Последните данни на самото Министерство на образованието, които цитирахме по-горе обаче го опровергават. 

Нещо повече, изглежда, че родителите са склонни не просто да тестват децата си, но и да подпомагат в процеса учителите, които бяха натоварени с основната отговорност за това. И макар че се предвижда допълнително възнаграждение за учителите, които провеждат тестването, не малка част от тях смятат, че не би следвало те да участват пряко в този процес.

Едва ли ще е много дръзко, ако си позволим да направим извода, че голямата част от родителите, дали съгласие за тестване на децата им в училище, ще са абсолютно склонни да правят това и вкъщи, като напълно честно и отговорно подхождат към резултата.

Но дори това да не се възприеме като практика, изглежда, че тестването за Covid-19 в училище може да протича бързо и безпроблемно, както се доказа в първия ден, в който то се проведе.

От 21 октомври (четвъртък) всички ученици в общини с повече от 750 болни от COVID-19 на 100 000 ще се обучават онлайн, пише на официалния сайт на Министерство на образованието и науката. Към момента това са София град, както и общини в областите Видин, Габрово, Кюстендил, Монтана и Перник.

Министърът на образованието и науката е издал заповед, която съответства на разпорежданията на министъра на здравеопазването от 19 октомври.

В информацията се съобщава още, че от МОН са предложили на МЗ да удължи с два дни присъственото обучение за предучилищните групи и класовете от 1 до 4 в столицата и в споменатите общини с висока заболяемост.

Аргументът е, че родителите на малките ученици имат нужда от време, за да организират грижата за децата си вкъщи по време на занятията от дистанция. До 16 часа не е получено съгласие от МЗ. По тази причина министър Денков издава заповедта за онлайн обучение от утре за всички ученици в София град и засегнатите общини.

cross