fbpx

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Моника Златинова участва в конкурса ни с писмо до нейното лъвско момиче.


Здравей, мое мило мишони!

Пиша тези редове в един горе-долу слънчев февруарски следобед, докато отхапвам от любимата ти „лапа“ (така наричаше пандишпановите десертчета с млечен крем, когато беше на две години и половина). 

Казват, че децата избират родителите си.

Клише или не, благодаря, че избра мен за твоя майка. Знаеш ли, че в деня, в който отброявах десетте минути, за да зърна двете чертички, бях ужасно изплашена. В първия момент, в който разбрах, че те нося в себе си, бях в шок, разплаках се. Бяха трудни девет месеца, но моята уникална Леа се появи нетърпеливо в гореща юлска вечер. 

Извинявай, ако не съм мечтаната майка.

Ти промени света ми, мислите ми и дните ми. Това да съм твоя майка е едновременно най-голямото ми изпитание и най-прекрасния дар. Преди да се родиш, си казвах, че няма да те нося много на ръце, ще спиш в собствена стая отрано. Е, „многото“ е понятие с различен обхват и смисъл. Това да те държа в ръцете си, въпреки непоносимото изтръпване, беше най-безценното и искрено щастие. 

Искам да бъдеш смела в мечтите си, борбена и да не склоняваш глава пред никого и нищо.

Изкачвай всяко едно стъпало от стълбицата на поставените цели и достигни своя връх. Намирай време за себе си и мислите си, чети хубави книги, събирай незабравими гледки. Бъди добър човек и подавай ръка на хората около теб. 

Знаеш ли, че много приличаш на баба си. Вземи от нея частица хулиганство, огромната доза приключенски дух и умението ѝ да твори вкусни гозби. Познай любовта във всичките ѝ лица, отдай се на вълненията ѝ. Нека тя те накара да сияеш. Открий човека, който ще бъде с теб всяка утрин и никога няма да те остави да скочиш сама.

Когато гледам в големите ти сиви очи, се чудя в каква жена ще се превърнеш.

Ще носиш ли много грим, ще ходиш ли на токчета, с какво ще избереш да се занимаваш? Бъди стойностен, вдъхновен и вдъхновяващ човек. Запази в сърцето си и съхрани всички семейни традиции. Когато си тъжна, поплачи, когато никой не споделя мнението ти, стани и го кажи силно.

Не променяй това, че винаги си усмихната. Бъди по-малко срамежлива от мен, бъди истинска. Не спазвай диети, наслаждавай се на вкусна храна и вълшебно вино. Не се вглъбявай какво ще кажат хората, живей живота както решиш, за да не съжаляваш след време, че не си направила нещо. Ще грешиш – да, но това ще се превърне в опит, който ще те отведе до успеха. 

Научи се да виждаш най-малките, но съществени неща: безкрайното море и неговия аромат, разцъфналите люляци, възрастната двойка, която все още се държи за ръце и грижливо оправя шаловете си. Бъди щура, непоколебима и блестяща. Носи много рокли. Бъди ти, бъди моето лъвско момиче!

С прегръдкова обич,
Мама

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Тайбе Ахмед пише на своето мъничко Аз, за да я посъветва да не бърза да пораства. Напълно сме съгласни с този съвет.


Първо искам да кажа, че обожавам усмивката ти. Ох, не. Първо трябва да ти се представя. Аз съм твоята „нова версия“, която ще срещнеш след 20 години. Струват ти се много, нали? Искаш веднага да пораснеш. Познавам те толкова добре, но ти дори нямаш представа коя съм аз. 

Понякога отварям и разглеждам твоите снимки.

Любима ми е тази от кафенето, където пиеш любимата си напитка – портокалов сок. Ех, все още го обичаш. Но вече имаш друга любима напитка, която пият само големите. Точно така – кафе. Споменах за усмивката ти, нали? Обожавам я. Съжалявам, но сякаш вече не е толкова искрена.

Завиждам ти. Спиш сред майка си и баща си, тананикайки единствената песничка, която знаеш – „Зайченцето бяло“. Стените на стаята са влажни, но не и очите ти. Оцени се, мъниче… Прегърни баща си, усещай по-отблизо мириса на майка си. Защото след 20 години ще се чувстваш, че си прекалено голяма за тези глезотии. Наслаждавай се, когато се разхождаш с новите си ботуши из стаята. Защото след 20 години дори няма да се сетиш за това.

Много бързаш до пораснеш.

Искаш обувки с високи токчета като на мама и я молиш за малко червило. Искаш да си с цветни нокти, но мама не ти позволява. Ех, след 20 години мога да ти кажа, че пак ти завиждам. Токчетата не са толкова удобни, предпочитам твоите балеринки. А когато да се гримираш е наложително, изобщо не ти се струва възхитително.

Ядеш от палачинките на мама, които са малко изгорели и сякаш не са кръгли, защото нямате тефлонов тиган. След 20 години ги правиш на такъв, но не са толкова вкусни като на мама. Оцени ги, мъниче…

Когато падаш и ти кърви коляното, дядо винаги ти казва „Децата така растат“.

От една страна, ревеш, от друга, ти става весело, защото растеш. Мога да те успокоя, вече не падаш. Поне не толкова често. Няма да плачеш, когато ти кърви. Сега не ревеш заради малки рани. А и вече дядо не е сред нас, няма кой да те успокои. Но спокойно, физическата болка ще ти се струва все по-поносима. Сега плачеш, защото ти разбиват красивото сърце. И то без да се колебаят. Може би някой ден и ти ще разбиваш сърца, неволно или по желание. Ох, но е много рано да се колебаеш заради това. 

Никога не си харесвала играчки за момичета. Ти сега играй с новата си кола. А и да ти кажа, в момента все още нямаш истинската, която ти беше мечта. Но някой ден, обещавам ти, ще я притежаваш.

Чувстваш се като принцеса.

Особено като сложиш поличка и бели чорапогащи се чувстваш още по-специална. Такава си – специална принцеса. Трябва да ме научиш как и аз да се чувствам така. 

Както и да е, малката, единственото нещо, което не се променя е: все още има изречения, които не можеш да завършиш. А разликата е, че предпочиташ да пишеш, вместо да говориш. Ще се чувстваш много повече като себе си с лист хартия и химикал. Сега ги криеш от хората, защото не искаш да знаят за това. 

Обаждам ти се от 24-та година от живота ти. Моля те, не се хвърляй настрана. Не се самоуморявай, за да бъдеш обичана. Погледни се в огледалото и дано все по-често да виждаш онова малко момиченце с дънковата рокличка и стърчащата опашка, която се чувстваше специална. Ти си по-специална от всеки друг. 

Всички твои любими хора, в това число са и мама и тати, ще те наранят.

Ще изградиш приятелства и също така ще ги разрушиш. Ще изградиш високи стени и ще искаш да се усамотиш. Позволявам ти да правиш, каквото си пожелаеш. Само искам да те помоля за едно нещо – винаги се прегърни. И то много силно. В живота си ще изградиш връзки и хората ще се опитват да те променят, да те оформят. Не им позволявай. Запомни едно – този, който те заслужава, ще те обича такава, каквато си. Дори в моментите, когато се чувстваш недостойна за обичане. Ти си по-ценна от всяко нещо, което те обкръжава. 

Понякога ще се чувстваш по-скоро като Пепеляшка. А и честно казано ще имаш много малък шанс онази стъклена обувка да се надене на твоя крак. Понякога нещата няма да вървят така, както си ги планирала. Но, моля те, никога не ги оставяй недовършени. Дори и да не си успяла да намериш стъклената обувка, сложи си маратонките и просто си прошепни: „Заслужавам да получа всичко най-хубаво от живота“.

Чак такова значение ли имат имената, че трябва да ги пазим в тайна, преди да родим, да не би някой да вземе да ни изпревари и да си кръсти детето като нашето? Това се чуди Кейти Бингам-Смит, която има три деца с много широко разпространени имена и е готова да ги “даде” на всички. Имената, не децата.


Когато забременях за първи път, знаех много добре какво да е името на детето: Адисън Дейвид за момче и Ела Катрин за момиче. 

Тези имена обсъждахме с тогавашния ми съпруг още от мига, в който решихме да имаме дете, и беше просто… лесно. Адисън е името на неговия пра-прадядо, а Дейвид е името на баща ми, както и на брата на бившия ми мъж. Ела просто ни харесваше, а и сме фенове на Ела Фицджералд.

Имената не бяха тайна 

Въобще не се притеснявах да говоря за тези имена, нито пък се опасявах, че някой друг ще ги използва. Знаех с цялото си сърце и душа, че това ще са имената на децата ми. Дори 10 от нашите приятели да бяха решили да ги “откраднат” (за информация: НЕ МОЖЕ ДА ОТКРАДНЕШ ИМЕ, то е безплатно и свободно за ползване от всички), нямаше да ми пука. 

Знам, че това не е много разпространено схващане и, разбира се, ако искате да запазите името на нероденото си дете в тайна, докато се появи на бял свят, това е ваш избор. Просто не беше моят.

Също така нямах търпение да разбера пола и отново казвах на всеки, който се интересуваше. Ако са се объркали като ми казват, че е момче, а то се окаже момиче (или обратното), пак щеше да си е изненада. Освен това, наистина ли има чак такова значение? 

Наистина ли имената имат чак такова значение. Ако синът ми реши, може да си го смени. Освен това никой не се обръща към него както съм го кръстила. У дома, а и сред приятелите му, има един куп прякори. 

Други неща ми се въртяха в главата

Като например кога мога да изям още едно брауни и имам ли достатъчно гащи, за да изкарам деня, защото се напишквах постоянно.

И ако някой иска да кръсти бебето си като моето – страхотно! В крайна сметка, самата аз ходех на училище с още 10 Кейтита и това не промени живота ми по никакъв начин.

Децата са над тези неща

Въобще не ги интересува дали някой се казва като тях – изглежда родителите са по-притеснени от този факт.

Децата ми се казват Адисън, Анна и Джак. Не мога да изброя колко много хора познаваме със същите имена и познайте какво – това по никакъв начин не предопределя живота ни.

Така че с радост бих споделила имената на децата си. И няма да ми пука, ако искате да кръстите детето си по същия начин. 

Споделянето обаче спира при пържените картофки и десертите. Дори не си и помисляйте, че бих ви дала от тях. Имената ги вземайте, но храната – в никакъв случай.


Последно като проверихме семейство Шуанд от Мичиган чакаха 14-ото си бебе. Надяваха се да е момиче, но то пак се оказа момче. Не че не му се зарадваха, просто след 13 момчета едно момиче идва като глътка свеж въздух.

Оказва се, че мечтата за момиче е вече факт. И ето, преди броени дни, през чисто лудата 2020-а година семейство Шуанд посрещнаха 15-ото си дете Маги Джейн, предава Parents

Малката Маги влиза в компанията на Тайлър, Зак, Дрю, Брандън, Томи, Вини, Калвън, Гейб, Уизли, Чарли, Люк, Тъкър, Франциско и Финли, които са на възраст от 2 и половина до 28 години.

“Родителите ми най-накрая са благословени с малко момиченце, което си мислеха, че никога няма да имат. Все още не мога да свикна с мисълта”, казва най-големият син Тайлър.

Майката Кетъри и бащата Джей са 45-годишни, срещат се от гимназията, а през 1993 г. се женят. Първите им трима сина се раждат още преди да завършат университета. 


Риташ като момиче. Бягаш като момиче. Скачаш като момиче. Времето на КАТО МОМИЧЕ, използвано като обида, отдавна отмина. Доказва го и Хевън Фич от Северна Каролина, която съвсем наскоро пребори всички момчета и стана първото момиче с титла по борба от гимназиалния шампионат на Северна Каролина.

Хевън сътвори история в категорията до 48 кг, печелейки отличието за най-добър борец. "Изключително съм развълнувана", споделя тя пред WRAL-TV. "Това, което направих, е лудост, още дори не мога да го осъзная напълно."

Фич печели състезание, в което участват 8 души - седем момчета и тя, единственото момиче, предава The Guardian. Миналата година тя е първият борец от женски пол в дивизията си, класирайки се четвърта.

Интересът ѝ към борбата започва, когато е съвсем малка. Хевън има по-големи братя, които тренирали борба, и тя се борила с тях. Първоначално ѝ се наложило да убеждава родителите си да я запишат на борба. "Наложи ми се постоянно да тормозя родителите си, защото исках да исках да правя каквото правят и братята ми. Но те не искаха да се боря, вероятно защото се притесняваха, че ще пострадам. Но аз просто им казах, че щом братята ми могат, значи и аз мога."

Сега упорството ѝ се отблагодарява. "Борих се по най-добрия възможен начин и, ако трябва да съм честна, направо доминирах мача", казва Хевън.

Пожелаваме ѝ още много моменти, в които да дава най-доброто от себе си, защото нейната победа може да послужи за пример и вдъхновение за много други момичета по света, които се чудят дали да бягаш, да скачаш или да риташ като момиче е достатъчно. Достатъчно е. Че и повече.

Ей този поглед, пробиващ мрежата на хокейната врата, който виждате горе на снимката, е на Мария Руневска, която играе наравно с момчетата в “Славия” и никак не се притеснява от това. Буквално преди ден Мими се върна от Зимните младежки олимпийски игри в Лозана с бронзов медал.

Как става това, при положение че не е имало други момичета, с които да тренира?

Ами с много талант, труд и желание - кратката версия. Малко по-дългата започва преди няколко години, когато Мария се записва на хокей, но понеже няма момичета, с които да играе, тя влиза в отбора на момчетата и пързаля и отбелязва точки във вратата заедно с тях.

След години подготовка в клуб “Славия” от Мартин Миланов, Явор Славчев и канадеца Wylie Riendeau през септември 2019 г. Мими успява да покрие норматива за участие в Игрите в Лозана. Няма друга българска хокеистка, която да е участвала на Олимпиада, че даже и да се е върнала с медал от нея!

Постижението си Мария направи във хокейния формат 3х3, който е нов и е разработен с цел в Олимпиадата да могат да участват и младежи, чиито страни не са световни сили в този спорт. По този начин талантливи деца от целия свят се обединяват в 8 международни олимпийски отбора, като на базата на постиженията им в държавите си, те биват класирани в предварителна ранглиста. В нея Мария беше на 70 място, което ѝ е отредило позиция в отбора на “Сините кристали”, четем от страницата във фейсбук на Родителското настоятелство към зимна пързалка “Славия”.

В предварителната фаза Мария прави хеттрик за отбора си, а след загуба на полуфинала отборът ѝ остава да играе малък финал за бронза. В тази последна решителна среща именно Мария открива резултата в първите секунди и отборът ѝ печели медалите с 6:4.

Браво на Мария! И поздравления за съотборниците и треньорите ѝ, които не са я върнали преди време от пързалката, само защото е момиче и няма с кого да тренира, както и за родителите ѝ, които я подкрепят в желанието ѝ да спортува хокей на лед!

Не можем и да си представим какво е да си майка на 11 деца, 10 от които момчета на възраст между 2 и 17 години. 8 години бременна! Какъв е тоя живот разказва Юдита Кусайтите.

Едва ли някой може да възрази, че има едни хора, които държат да си следват плана без значение на каква цена, и други, които предпочитат да се пуснат по течението, когато това е възможно. Но, както се казва, направи си планове, за да разсмееш Господ. Без значение кой в какво вярва, вероятно ще може да открием и красотата в изненадите, които животът ни поднася. А това британско семейство е получавало такива изненади вероятно повече, отколкото всеки друг, особено що се отнася до родителството.

Снимки: Caters

След като преди две години ражда най-малкия си син с необикновеното име Ротаги, Алексис Брет става първата жена във Великобритания, родила 10 момчета едно след друго. Алексис си мислела, че семейството ѝ е завършено. След това обаче се оказало, че животът има малка изненада за нея и за цялото ѝ семейство – ново попълнение. И така, съвсем скоро, на 39 години тя става майка на 11 деца. Изкарала е бременна общо 8 години за последните 18 и твърди, че е много щастлива с голямото си семейство.

Снимки: Caters

След дългата редица момчета Алексис най-накрая ражда момиченце и решава да го кръсти Камерън. Щастливите родители разказват, че малката е променила семейната динамика така, че всички братя били безкрайно внимателни да не я събудят и като цяло се държали доста по-прилично. Това със сигурност радва родителите, които казват, че последната бременност не е била планирана, но адски са се зарадвали, предполагайки, че ще имат още едно момче. Доволната майка казва, че вече спират със сигурност. "Няма да има повече. И последния път така казах, но сега съм категорична. Обичам семейството си точно такова, каквото е."

Снимки: Caters

Семейството е свикнало с хорските коментари, като някои от тях не са никак приятни. "Някои хора си мислят, че сме на помощи, но не сме", казва Алексис. "Дейвид има хубава работа, което значи, че не сме подходящи кандидати дори за пълен пакет детски надбавки." Съпругът ѝ е машинист и обикновено излиза за работа към 5:30, оставяйки съпругата си да се наслади на малкото тишина сутрин с кафе и душ, преди децата да се събудят. И макар животът да не е лесен като си майка на 11 деца, понеже имаш към 49 перални на седмица и 7 минавания с прахосмукачката на ден, Алексис планира в идните дни да се върне на работа като фитнес инструктор на половин работен ден.

Снимки: Caters

Разбира се не всичко е дъги и еднорози. Алексис признава, че понякога се споглеждат със съпруга ѝ, мислейки си: "Каква я свършихме..." Обаче в този момент децата винаги изскачат с нещо изненадващо и разтопяващо сърцата, което доказва, че всичко в крайна сметка си струва.

А социалните мрежи направо са се побъркали от новината:

Тереза Джейн: Майката изглежда фантастично като се има предвид колко много деца е родила!

Анджела Ноулс-кук: След 10 момчета бих ѝ дала възможно най-женското име, не още едно мъжко.

Грег Кийтинг: Ако се вгледате по-внимателно, може да видите как душата на бащата напуска тялото му.

Лиза Джоунс: Поздравления на всички ви, страхотни новини, обзалагам се, че големите ѝ братя много ще я обгрижват и глезят.

Пол "Дуги" Арно: 15 години пробват за момиче. Накрая успяват. Дават ѝ мъжко име.

Тай Смит-Моар: 49 пранета и 7 пъти с прахосмукачката дневно?? Аз чистя от дъжд на вятър.

Саша Албанийз: Тези деца са деца на всички, защото са отгледани благодарение на парите на данъкоплатците.

Вики Томас: А това единствено момиче ще бъде по-кораво от всички момчета взети заедно.

Джордж Бъск: Сметката в Макдоналдс е колкото смяна на четирите гуми на колата.

Холи Бърч: Чакала е толкова години за момичеце и накрая го кръщава Камерън. Името ми харесва, но човек би си помислил, че би избрала по-женско.

Джъстин Брадли: Таткото изглежда много развълнуван на всяка снимка.

Вамси Вендра: Надявам се бащата и на 11-те да е един и същ. Да направим Британия велика отново.

Алисън Долан: Поздравления, прекрасна е, но защо, защо я кръстихте с мъжко име при толкова красиви женски имена?

Ема Хендерсън: Очевидно са им свършили идеите за мъжки имена. Жал ми е за малкия Рохаги (името е РоТаги, бел. ред.). Що за име е това?

Карли Хътчингс: Това никога не съм го разбирала. Ако имам 2 момчета и много искам момиченце, защо да не си осиновя, вместо да се опитвам и да имам още момчета? Има толкова много деца без родители, които чакат да ги вземе някое мило и любящо семейство!!!

Вчера в онлайн пространството се появи клипче, в което едно момиче в продължение на няколко минути отказва брак на момче, въпреки че момчето е на коляно, държи букет и пръстен, а зад снимащия телефон стои жена, която през цялото време навива и притиска това момиче да се съгласи да сключи брак с момчето.

В Майко Мила! много се чудихме дали да пишем коментар на случая, защото нищо не знаем за участниците и предисторията на събитията.

Затова и няма да обсъждам самите участници. Бих искала да говоря за жените, които гледаха този клип и реакциите им.

Не е смешно

Навсякъде из интернет се твърдеше, че хората разпространявали клипа като „забавен“ и „смешен“, но аз не срещнах нито едно споделяне, което да го окачествява като такъв.

Почти всички жени, които го бяха коментирали, бяха истински ужасéни. Коментираха масово, че това е насилие и трябва да бъдат информирани органите на реда, да се заведе дело.

А всъщност пред камерата не се случва нищо. Едно момиче, което кротко отказва няколко пъти на едно момче, което, от своя страна, се държи спокойно, има цветя в ръката, докато отзад една жена говори глупости.

Какво тогава е толкова страшното? Какво толкова се е случило? Защо ме побиха ледени тръпки, докато го гледах и стомахът ми се сви, а после изпитах такава агресия от името на това момиче, че си представих какво би станало, ако бях на нейно място?

Представих си как бих хванала тия цветя и тоя пръстен, и бих ги хвърлила в боклука. Бих взела телефона от ръката на тази жена и бих го разбила в земята, крещейки, че „НЕ, НЕ ИСКАМ ДА СЕ ОМЪЖА ЗА ТЕБ!!!! НЕ ИСКАМ, НЕ ИСКАМ И НИКОГА НЯМА ДА ИСКАМ!!!!“

"Не" е трудно за разбиране

Лесно е да разберем едно „да“. То е хармония с мнението на питащия и не предизвиква конфликт. Не предизвиква трудност в отношенията и създава впечатление, че сме едно цяло за някакъв момент.

Да откажеш, обаче, е да поставиш граница там, където свършват другите хора и започваш ти и твоите желания.

„Не“ изразява личното ни пространство много по-ясно от която и да е друга дума.

Публичното незачитане на „не“, пълното му игнориране, подигравките с „не“ и убеждаването, че „не“-то е лошо, незначително, неприемливо или може да бъде преразгледано, ако просто го зачеркнем и го обявим за несъществуващо, е всъщност публично заличаване на личността.

От това заличаване тръгват и всички актове на насилие.

Затова и свидетелите на това незачитане усещат тази смъртна заплаха, маскирана под формата на невинна случка. Знаят какво може да стане. Накъде води този път.

За жените, като физически по-слаби и с история на подчинен пол, това незачитане бие всички аларми и почти всяка жена усеща как цялото ѝ същество иска да спре това „невинно“ мъчение.

Затова това клипче е толкова страшно за гледане. Не е забавно. Ужасно е. И по тази причина ние няма да го пуснем.

Докато говори с другите майки по време на софтбол тренировката на 8-годишната си дъщеря, Хедър Мичъл решава да създаде серия снимки в отговор на коментарите, които получава за фигурата на дъщеря си.

"Една от майките ми каза, че дъщеря ми Пейсли не е атлетична - че тя е много "момичешко момиче", разказва за Today Мичъл и добавя: "Не можех да заспя след това. Единственото, за което можех да мисля, беше защо дъщеря ми трябва да избира между два образа.

HMP Couture Imagery/Heather Miller

Така се раждат тези снимки, които показват, че не е нужно едно момиче да изглежда само като "принцеса" или само като амбициозна спортистка.

HMP Couture Imagery/Heather Miller

Майката, която работи като фотограф в Алабама, казва още, че като ученичка е тренирала много спортове, като в същото време си е слагала и червило.

"Нашите дъщери не трябва да имат само един избор какви да бъдат", каза Мичъл. "Родителите ми ме научиха, че мога да бъда всичко, което искам. Не го осъзнавах, докато не пораснах и не видях, че не всички са били толкова благословени."

HMP Couture Imagery/Heather Miller

След като публикува снимките на дъщеря си във Facebook, десетки хора започват да искат подобни фотосесии за децата си.

Фотгорафката е доволна от вайръл ефекта, защото се надява така да изпрати още по-силно послание към момичетата.

HMP Couture Imagery/Heather Miller

"Надявам се, че всяко момиче, което види тези снимки, да осъзнае, че не расте в кутия и че каквито и да са неговите мечти, може да ги постигне."

HMP Couture Imagery/Heather Miller

По темата:

https://maikomila.bg/%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5/

Тя е на 28, супер огнен Стрелец, философ по образование и plus size модел по професия. Това обаче е само малка част от профила на невероятната Пам Велидис, която има дарбата да кара жените да се харесват, ама много. Представяме ви я в рубриката Жените могат всичко в целия ѝ блясък!

-- Здравейте, Пам, представете се на аудиторията ни – какво сте учила, с какво се занимавате?

Името ми е Пламена Велкова, но всички ме познават като Пам Велидис. Пам идва от един барман, когото срещнах, като бях в 9 клас, и който започна да ме нарича така, защото съм светела като пламък. Историята на Велидис е свързана с първата бяла карта, която баща ми получи в Гърция, където родителите ми работеха още преди страната ни да влезе в ЕС. Когато издавала картата, служителката в паспортното написала вместо Велкови, Велидис. По това време си водех дневник и си спомням, че като видях това име, написах „Това е най-якото име, което съм чувала!“

Завършила съм средното си образование в Карнобат, където живеех без родителите си – както вече споменах, те работеха в Гърция. Благодарна съм на учителите, че ми обръщаха по-специално внимание, помогнаха ми да разбера колко е ценно образованието и се опитваха да ми дадат насока. Напук на очакванията, че ще уча нещо важно като медицина или право обаче, аз избрах нещо, за което всички ми казваха, че ще ме докара до там да прося по улиците, изобщо, ще ме умори глад – философия.

И така, имам бакалавърска и магистърска степен по философия и социология от Нов Български Университет. Пиша за няколко български сайта, сред които Go Guide, vibes.bg, АртАкция, като нямам ограничения в темите. Ако днес пиша за любов, утре може да е по някой социален въпрос, който вълнува възрастова група, съвсем различна от моята. Мисля, че писането ми се получава, защото го правя автоматично, от сърце – все едно съм банкомат, който ти пуска думите…

От четири години се занимавам и с продажба на луксозни стоки и аксесоари и също така работя като plus size модел с няколко бранда.

-- Как започнахте със снимките?

Започнах благодарение на моята приятелка фотограф Вергиния Янчева, която ми беше най-близкият човек в университета и направи едни от любимите ми първоначални кадри. Покрай нейните страхотни снимки, започнаха да ме търсят и други фотографи, а един прекрасен ден друга приятелка ми каза, че една марка прави кастинг за plus size модели и веднага да си пращам снимките.

Реших да изпратя най-скандалните си снимки от една фотосесия, в която съм с корсет – още след един час ми се обадиха и ми казаха „Ти си нашето момиче!“ След този ангажимент получих и още предложения, които ми донесоха много позитиви – не само запознанство със страхотни хора и фотографи, но и удоволствието да карам жените да се чувстват добре и да искат да изглеждат добре.

-- Вероятно много момичета биха искали да тръгнат по вашия път – какъв е съветът ви към тях?

Да се тъпчат с такоси, хахаха! Извън шегата – подобно желание не бива да е самоцелно. Истината е, че преди първата си фотосесия, много се притеснявах. Питах се искам ли да поема по тоя път. И си казах „Не, но трябва“. Защото въпросът е не да покажеш себе си, а красотата и удобството на всички тези дрехи и колекции, които биха помогнали на други жени да намерят своя начин да изглеждат и да се чувстват добре.

В началото не исках да си показвам лицето. Имаше много снимки, на които не се харесвах, но като ме питаха съгласна ли съм да бъдат публикувани, казвах „Да“. Това е битка с моето его, с моята самовлюбеност, от които много по-важно е посланието към жените да се научат да се харесват.

-- Вие как се научихте?

Минала съм през тежки моменти, в които се отвращавах от себе си и от тялото си. Минала съм и през сериозни хранителни разстройства, но явно имам устойчива психика, благодарение на която разбрах колко ми вредят и… стигнах тук. „Тук“ означава, че днес, преди да изляза, се изкъпах в баня с огромно огледало, в което се оглеждах с огромно удоволствие. След това намазах тялото си с балсам, облякох си бельото и роклята, сложих си грим, оправих си косата със същото удоволствие и си казах „Страхотна си, Пам, давай напред!“

Е, скъсах 4 чорапогащника, заради което закъснях за срещата си с един мъж, но по време на целия ритуал изпитвах задоволство от външния си вид – и мисля, че всяка жена заслужава да изпитва това!

Въпросът обаче не е само да застанеш срещу огледалото, но и да се огледаш внимателно наоколо. Защото много често нещата, които не харесваш в себе си, са в стаята, в хладилника, в обкръжението ти, в думите, в това, което четеш и следваш във всекидневието си. И да започнеш да правиш промени. Всъщност, единственото нещо, което си заслужава да не харесваш в себе си, е нежеланието за промени, свързани с неудовлетвореността от начина ти на живот.

-- Какво е мнението ви за цялата тази битка за идеална фигура, за непрекъснатото съмнение на жените дали наистина изглеждаме добре и грешката да се оглеждаме в очите на околните?

Мисля че жените трябва да спрем да робуваме на стандарта да изглеждаме като удобни за хващане бутилки, с техните еднакви извивки… Аз не се срамувам да обличам секси дрехи, обичам да се чувствам красива. И затова най-омразното ми нещо е някой да дойде до мен, да ми подръпне полата или блузата и да ми каже "ама това не ти ли е прекалено късо…" Не, точно толкова късо е, колкото ми харесва.

За годините си съм минала през доста версии на себе си, някои заради други хора около мен, но останах тази, която съм. Имам стрии, имам целулит, но се счупвам да ходя на зумба, йога и таебо, не за да свалям килограми, а за да сваля тежестта на различните енергии, натрупани през деня.

Не гася лампата, когато правя секс. Има мъже, които го правят, мислейки си, че се притеснявам. Благодаря им, но не е така…

-- Какво е отношението на мъжете към вас?

Ами, има мъже, които ме ухажват, пишейки ми страхотни поеми и разкази. А когато не се получат нещата, вече съм ужасно чудовище с жълти зъби и дебела…

Има и други, които са доста по-обрани и стеснителни и именно те се оказват адекватни за спътници и партньори. В друг случай може да се окаже, че мъжете лекуват собствените си комплекси с теб, да изглеждат съвършено след цял ден блъскане във фитнеса, но да са пълни с рани отвътре, които се опитва да закърпят на твой гръб…

Мисля че истинските мъже – осъзнати, зрели – знаят какво представляват и какво търсят – независимо дали за една вечер, или за цял живот. Те искат интересна и влудяваща жена или, както ми каза последният мъж, с когото бях, „повече от това, че си красива ми харесва това, че си умна“.

Повечето мъже обаче търсят позата, нещо, което блести и лъщи. Ако го сравня с продажбата на луксозни стоки – има клиенти, които харесват дизайнерски часовници с камъни по тях, разчитайки на първосигналния лукс… Други инвестират далеч по-големи суми в нещо не толкова ярко, а в нещо, което работи и ще бъде на ръката им в следващите 10-20 години…

-- Вие как ще изберете „аксесоара“ на живота си, ако можем така да се изразим?

Харесвам свръх ангажираните мъже и изобщо хора, защото това е знак, че няма опасност да навлязат в личното ти пространство прекалено и да те обсебят. Нека да има мост между нас, на който да се срещнем по средата, да извървяваме пътя помежду си, вместо да се вкопчваме един в друг. Да имаме пространство, в което всеки може да остане сам със себе си и с интересите си.

-- Как запълвате тези ваши пространства?

Аз съм работещо момиче и от много време не съм имала почивка. Ако 8-часовият ми работен ден не е станал 14-часов, се прибирам, сипвам си чаша вино и пиша някакъв текст. В почивните дни обикновено съм на фотосесия или чистя дома си, опитвайки се да не изпадна в нервна криза. Намирам време за приятели, за книги, за разходки в Южния парк, за пътешествия, и, разбира се, за секс. Сексът за мен е обмяна на енергия и изкуство. Да изпиташ нещо с определен човек, каквото не би могъл с никой друг.

-- Искате ли да кажете нещо на българските майки?

Аз не съм майка и често съм обвинявана за това, че си позволявам да имам мнение по теми, по които по-компетентни са родителите. Мисля обаче, че това е несправедливо, тъй като аз се включвам по тези теми, разсъждавайки върху грешките и всички положителни страни на моите родители и силната връзка помежду ни, въпреки че израснах далеч от тях. Това, което искам да кажа на вашите читателки е, че всяка майка прави грешки, но има само една, която според мен е много страшно да бъде допусната – грешката да се поставиш на второ място, превръщайки децата в единственото, около което се върти живота ти.

За да бъдеш най-добрия пример за децата си, трябва да поставиш себе си на първо място, мечтите си, пътя, по който искаш да вървиш и на който те ще те видят в светлината на всичко, на което си способна.

-- И понеже сме се събрали жени тук, имаме редовен въпрос за любимите певци, актьори и автори…

Едно име за актьор - Майкъл Фасбендър. Автори: Хорхе Луис Борхес, Фридрих Ницше, Имануел Кант, Морис Бланшо. Мисля, че произведенията им са задължителни за изграждане на богат и широк светоглед. Изпълнител: Лени Кравиц.

cross