fbpx

"Мъжки рожби в изобилие!" “Нека Бог те благослови със син!” “Хайде сега след момиченцата и едно момченце!” Не е рядкост да се чуят такива пожелания на много места по света. Ако си част от семейство с много момичета обаче, вероятно след като чуеш нещо подобно, доста ще му се ядосаш. Защо, по дяволите, мъжката рожба да е благословия, а тия с момичетата да са за оплакване, се чуди и Йенсен Брадшоу – майка на четири момичета, сестра на още две и горда съпруга на мъж, който изобщо не се страхува от това женско царство.


Наскоро родих четвъртата си дъщеря.

Месеци преди това, когато отидох на първия си ехографски преглед, лекарят ми каза: "Прекалено рано е, за да сме 100% сигурни, но на мен ми се струва, че ще имате момиче."

Разплаках се от щастие.

Със съпруга ми вече имаме три малки момичета и не си позволявах да се надявам много, че ще успеем да си заформим личен комплект "Малки жени".

Няколко седмици по-късно, в 17 гестационна седмица, разбрахме със сигурност, че чакаме още едно момиченце. И след това коментарите, които вече бяха започнали след третата ни дъщеря, се възвърнаха с пълна сила.

Навсякъде – особено след като ставах все по-бременна – хората казваха: "За момченце ли опитвате?" или "ЧЕТИРИ момичета?! Горкият ти съпруг."

Как само ме дразнят тия коментари... Особено когато се правят пред момиченцата ми, които се чудят защо по-точно баща им трябва да е толкова нещастен, че ги има. Защо всички предполагат, че баща им е крайно разочарован, че те са му деца, само защото са момичета?

Съпругът ми е фантастичен татко на момичета. Чете им книги, води ги на скално катерене, гушка се с тях на дивана в съботните сутрини и им купува подаръци за Свети Валентин. Има си свое мнение за дрехите им (мрази каквото и да е в тюркоазено) и се грижи за прическите им. Вечер, когато вече са заспали, си разглежда техни снимки на телефона и иска да знае какво забавно са правили или казали, докато е бил на работа. Измисля им смешни игри и гледа филми с тях в петък вечер.

Никога не е изразявал разочарование, че нямаме синове.

Обича четирите ни момиченца, както и аз, и не можем да си представим живота си, без която и да е от тях.

И все пак всеки предполага, че мъжът ми трябва да е страшно разочарован, че всичките са момичета. И никой не се смущава не само да пита за семейното ни планиране, но го прави и пред впечатлителните ни момичета.

Имам понятие как звучат тези коментари на децата, защото съм най-голямата от три момичета седем години преди нашите да имат две момченца, като по-голямото се роди, когато аз бях на 10. С години чувах "Баща ти сигурно много иска момче." След като братята ми се родиха, хората продължиха да обясняват колко "развълнуван" трябва да е баща ми, задето "най-накрая" има син. Тези коментари ме влудяваха като бях на 10 и продължиха да ме дразнят и през тийнейджърските ми години.

Разбира се, че баща ми беше развълнуван за новите попълнения в семейството ни, както и ние. Но не беше от облекчение, защото най-накрая има синове, а просто защото си обичаше децата, без значение момчета или момичета. Винаги ми се искаше да извикам: "ТОЙ НИ ХАРЕСВА! Не е разочарован, защото не сме момчета!"

Татко никога не е ме е карал да се чувствам все едно му се иска някоя от нас да е момче или като да е чакал със затаен дъх години наред най-накрая да му се роди син. Даже много често цитираше Матю от "Ан от фермата Грийн Гейбълс", който казва на Ан: "Не бих те сменил и за цяла дузина момчета." Винаги съм се чувствала много обичана и желана и винаги съм съжалявала хората, които предполагаха, че семейният ни състав е разочароващ за баща ми.

Няколко дни след като се роди четвъртото ни бебе, я заведох при педиатъра за консултация. Лекарката ме попита дали имам други деца и като ѝ казах, че това ни е четвъртото момиче, тя се усмихна широко.

"Четири момичета?", каза тя, "Какъв щастлив татко!"

Няма как да го знае, но вече сме ѝ пациенти за цял живот.

cross