fbpx

Защо когато в стаята има и друг здрав, прав и напълно способен възрастен човек, децата винаги се обръщат към майка си с всякакви молби и въпроси от “Мамо, мамо, може ли чаша вода?” през “Мамо, а какво значи вентрилоквист и яде ли се?” до така обичайните ЗАЩО? и ВИЖ!.

Наистина ли не виждат, че има и друг човек в стаята (баща, баба, дядо или който и да е друг), напълно подготвен да изпълни всяка (или почти всяка) тяхна молба?

Оказва се, че май действително не обръщат внимание на останалите възрастни, когато майката е там, пише mom.com.

Д-р Рейчъл Бъсман от Child Mind Institute обяснява, че постоянното “мамо, мамо, мамооо…” си има причина. “В зависимост от възрастта на децата има две основни ситуации. Ако децата са в яслена или градинска възраст, е напълно нормално и абсолютно прието да се обръщат предимно към майка си, защото я асоциират с възможността нуждите им да бъдат удовлетворени”, казва тя.

Което ще рече, че това, че работите от вкъщи или сте заета с домакински задължения, не означава нищо за децата. Бъсман обяснява, че малките деца не могат да схванат какво точно значи “работа” и не могат да разделят нещата.

При по-големите деца обаче, постоянното “мамосване” може да е свързано по някакъв начин и с настоящата Covid ситуация. “Дори когато вкъщи всичко е спокойно, дори в най-хубавия ден, децата схващат работата от вкъщи на родителите си като необичайна ситуация”, казва д-р Бъсман. С други думи, когато нещата са извън контрол, децата - без оглед на възрастта им - бързо се връщат към фабричните си найстройки и по-точно към онова, което познават най-добре. А това е майката - тя е човекът, който ги кара да се чувстват добре.

Децата обикновено са свикнали да се обръщат към единия родител или към един конкретен човек, който се грижи за тях. Но има различни ситуации. Детето моли баща си за нещо, той се обръща към майката, защото молбата е в нейната “юрисдикция”, и детето разбира, че е било по-лесно просто да се обърне първо към майка си. 

Или пък когато за детето се грижи човек извън семейството – детегледачка например, обикновено при отсъствието на родителите този човек взема сам всички решения, но ако и майката е там, то детегледачката може да се допита до нея в дадена ситуация и така отново детето разбира, че може би е трябвало директно да се обърне към майка си. Просто децата се опитват да прескочат “посредника”.

За да може “мамо, мамо” да не е константното обръщение вкъщи, трябва да се започне с поставянето на граници, както съветва д-р Бъсман. И този процес трябва да е изговорен и съобразен и с останалите възрастни в семейството, за да знаят, че когато в някаква ситуация детето потърси първо майката, но тя не може или не иска да поеме нещата в този момент, то следва те да се заемат по подходящ начин. 

Редно е да се отбележи, особено в настоящата пандемична ситуация, че е много важно да се подхожда с търпение и съчувствие към нуждите на всеки един в семейството било родител или дете.

Днес в Майко Мила! подхващаме темата за списъка с интелектуални ваканционни занимания на децата, заради които някои от тях са склонни да дадат всичките си спестени монети от касичките - само и само да се отърват от нас. Авторката на разказа остава анонимна, но, гарантираме - в него ще се припознаят много от вас!


*****************

Това е текст за онези майки, които имат буйни и непредсказуеми деца. За останалите – с еднорозите, четящи в оригинал „Война и мир“ – и дума не отварям.

Познато ли ви е чувството да искате да сте с шапка невидимка, за да не повтори учителката 23 пъти името на детето ви по време на родителската среща? Налага ли ви се да се изключвате от шушукането „ето това е майката на онова, буйното детенце“ с плюене в пазвата, че драмата не е на тяхната глава?

Детето не само е буйно, детето от 3-годишно има свое виждане на живота и свой начин да привлече внимание – обикновено като прави нещо, което изисква да му се скараш. Никога не остава незабелязано и анонимно и на третата минута в хотела всички знаят името му.

Детенцето, вече ученик, всъщност е крайно умно и будно дете, когато… Когато пожелае да е такова.

Минава учебната година. И точно да се зарадваш, че укорителните погледи на околните ще си вземат 3-месечен отпуск, идва време за задължителното четене. Разбирайте списък с 11-12 книги и разкази, които преподавателят е сметнал за необходимо да бъдат прочетени. По 30 страници дневно и нещата ще влязат в ритъм. И малко диктовки, и малко математика, нали.

Започваме по метода Монтесори. Да, да, тая същата клета женица, която е изоставила собствения си биологичен син, за да се отдаде изцяло на възпитанието на чуждите деца.

С добра дума и поне час медитация заявявам бодро „нека направим тази диктовка, ще си я провериш сам после, ще си напишеш оценка и ако желаеш, можем да излезем, да хапнем сладолед, да отидем на кино (или, да не дава Господ, да направим още една диктовка)“.

Малкото човече, носещо моите гени, без изобщо да ме отрази, започва да сипе една след друга тирада от клетви, молби и обиди. „Ти си гадна, че ме караш да правя това“ и „ти няма да ми ръководиш живота“ са най-милите словосъчетания.

Нищо, де, слънчево е, психичните отклонения се изострят по това време на годината, няма да се отказвам, ще опитам пак, мисля си оптимистично. Психологът, доказан професионалист, беше категоричен – детето е бетон откъм психика, няма отклонения, отличен манипулатор е и знае как да ме извади от кожата ми. Признавам – изважда ме и още как. Простирам я, изглаждам я, после си я обличам отново.

Дишам дълбоко и повтарям молбата с малко по-изнесен глас. Този път отрочето споделя идеята, че не иска да съм му майка и иска да умра.

За да не се разплача, изсипвам куп заплахи и излизам от стаята. След 20 минути на масата е оставена цялата диктовка, преписана и проверена.

Преди да ми обясните колко лош родител съм и как детето е цяла вселена и трябва да бъде оставено да се саморазвива, признайте честно пред себе си – колко пъти дневно се чувствате на предела на търпението и от добрите думи, с които започва всяко  тръшване, няма и помен?

Колко пъти сте се чувствали като онези анимационни герои, които избухват и от главите им започва да излиза дим? И колко пъти някой ви е предложил помощ и път да се справите със ситуацията?

А колко задължителни книги има във вашия списък? Не се заяждам, само питам…

cross