fbpx

Юношеството е период на голяма промяна, като всичко – от съня до социалните медии, оказва влияние върху растежа. Психологът Сара-Джейн Блейкмор обяснява как да поддържаме положителните навици при подрастващите. 


Когато преди почти 30 години бях студентка, ме учеха, че човешкият мозък спира да се развива в детството. Но това е грешно. Сега, когато имаме технологията да надникнем в живия човешки мозък и да проследим промените в неговата структура и функция през целия живот, знаем, че той продължава да се развива значително и през юношеството, и в ранна зряла възраст. Щеше да ми е полезно да знам това, когато бях тийнейджър.

Как се променя мозъкът в юношество

Ние определяме съзряването като периода от живота между 10 и 24 години. Това е сравнително нова дефиниция, която отчасти се основава на тези нови знания за развитието на мозъка. Мозъкът се променя както по отношение на функцията си – как се активира, когато вземате решения, планирате действия, мислите за други хора или обработвате емоции, така и по отношение на своята структура. Въпреки че още на 8–9-годишна възраст размерът на мозъка е почти колкото на възрастен, вътрешният му състав се променя радикално по време на юношеството.

По-конкретно това се отнася за количеството сиво и бяло вещество, съдържащо се в него. В бялото вещество има дълги влакна, наречени аксони, които позволяват на различните региони на мозъка да комуникират помежду си. То се увеличава постоянно от много ранно развитие до 30-те години. Това отразява процес, наречен миелинизация, който ускорява сигнализирането в мозъка и го прави по-ефективен. Междувременно от късно детство нататък в много области на мозъка сивото вещество, което съдържа клетъчни тела и връзки между невроните, наречени синапси, претърпява постоянен, бавен, продължителен спад.

Синапсите са връзките между мозъчните клетки, които позволяват на мозъка да върши работата си. Броят на синапсите се увеличава драстично по време на ранното развитие, затова мозъкът на малко дете съдържа много повече синапси, отколкото мозъкът на възрастен. След това тези излишни синапси трябва да бъдат премахнати. Синапсите, които се използват при определени обстоятелства, са синапсите, които остават и стават по-силни, а тези, които не се използват, се елиминират в процес, наречен синаптично съкращаване. Това е хитър начин, по който мозъкът се развива отчасти въз основа на условията, в които расте. Наясно сме, че все още имаме много да учим за мозъка на подрастващите. Но ето някои теми, по които вече има убедителни научни доказателства.

Значението на съня

Сънят е важен във всички възрасти, но когато мозъкът се развива, той е от решаващо значение. Сънят също е ключов за психичното здраве. Няколко аспекта на съня се променят в юношеството. Има доказателства, че по време на пубертета цикълът сън – събуждане (циркадният ритъм) се променя. Преди пубертета мелатонинът, хормонът на съня, се произвежда по-рано вечер. След пубертета има забавяне с около два часа, така че да не сме толкова сънливи рано. Това означава и че нощният цикъл се е изместил с няколко часа, което отчасти е причината на тийнейджърите понякога да им е трудно да стават сутрин. Те често наваксват със съня си през уикенда. Това се нарича „социален джетлаг“, защото наподобява смяна на часовата зона всяка седмица. И може да бъде доста тежко за мозъка, тялото и настроението.

В опит да намалят проблема някои учени и психолози смятат, че учебният ден трябва да започва час или два по-късно. Това е трудно за прилагане, защото не се вписва в социалните норми и работните модели на родителите. Но наистина и аз се питам дали е оптимално тийнейджърите да бъдат карани да стават и да ходят на училище по средата на биологичната си нощ.

Влиянието на екраните и социалните медии

Нещо, което влияе на съня, е използването на телефон и желанието да се проверяват социалните медии до късно през нощта. Социализирането винаги е било особено важно за младите хора. Когато бях тийнейджър, окупирах стационарния телефон и разговарях с приятелите си с часове. Родителите ми пък бучаха да затварям телефона и да си лягам. Сега е същото, само методът на комуникация е различен. Младите хора вече могат да се свързват с приятелите си по всяко време на деня и нощта и често го правят. Пропускането на известие или съобщение и липсата на отговор може да бъде социален риск, който подрастващите искат да избегнат, затова остават будни до по-късно, за да общуват онлайн, и спят до телефоните си.

Не знаем много за ефекта на социалните медии върху мозъка на юношите. Има някои проучвания, показващи слаба връзка между по-засилената употреба на социални медии и по-лошо благосъстояние при тийнейджърите и това се приема като доказателство, че времето пред екрана или използването на социални медии може да причини психични проблеми при младите хора. Това обаче е просто статистическа взаимовръзка. Възможна е и друга посока на мислене – вместо социалните медии да причиняват по-ниско благосъстояние, да се окаже, че ако се чувствате отпаднали, мотивацията ви да прибягвате до социални медии се увеличава. Има също някои доказателства, които сочат, че степента на вреда от социалните медии зависи от това какво се гледа в тях. И дали хората превъртат пасивно, или се ангажират в активна комуникация с другите.

Най-рисковите години

Една колежка, д-р Ейми Орбън, проведе проучване, в което участвах. То разглеждаше връзката между увеличеното използване на социални медии и благосъстоянието на подрастващите. Това, което открихме, е, че в повечето възрасти има почти нулева връзка. Има няколко изключения – на възраст от 11 до 13 години при момичетата, от 14 до 15 години при момчетата и отново на 19 години за двата пола, където по-честото използване на социални медии в рамките на една година предсказва по-ниско благосъстояние през следващата.

Смятаме, че в тези по-ранни възрасти, които съответстват приблизително на времето, когато настъпва пубертетът при момичетата и момчетата, когато хормоните, тялото и мозъкът се променят бързо, начинът, по който обществото ви третира, също се променя. Има голям натиск да действате, да изглеждате по определен начин и да бъдете одобрени от връстниците си. Често това е социално бурен период, в който младите хора са по-склонни да използват телефоните си и могат да бъдат изложени на отрицателните ефекти на социалните медии като онлайн социален натиск и кибертормоз. На 19 години повечето млади хора напускат дома си и стават независими за първи път. Това отново носи социален натиск, който може да доведе до потенциална вреда.

Проявявайте емпатия

Да знаят повече за случващото се в мозъка на тийнейджърите е полезно за родители, учители и за всички останали, които работят с млади хора. А и за самите тийнейджъри, разбира се. Но дори и да не знаем какво се случва, има начин да намалим конфликтите 

Първата стъпка е да не ги обвиняваме веднага, че са кисели, егоистични или вземат „лоши“ решения. Опитът да бъдете по-съпричастни и да вникнете в гледната точка на млад човек е полезен и може да помогне на възрастните да разберат защо младите хора понякога действат по начина, по който го правят. Например, поемането на всякакви рискове е завишено в тийнейджърските години. А повечето рискове – например пушене, експериментиране с наркотици, опасно шофиране, се поемат, когато младите хора са с приятели. Когато сме тийнейджъри, имаме по-голяма склонност да се влияем от връстници. Това се дължи на факта, че сме свръхчувствителни към социално изключване и сме мотивирани да бъдем част от група. Това е важно за развиващия се млад човек и би било „социален риск“ да каже „не“ на приятели. Но не означава, че младите хора не се интересуват от семейството си. Или че правят неща, за да дразнят възрастните. Просто върху тях има силен адаптивен натиск да бъдат част от общото.

Все още учим за невроразнообразието

Нашата образователна система и общество са устроени така все едно „един размер става за всички“. Но ние сме невроразнообразен вид и във всяко училище и университет има млади хора, чиито мозъци обработват информация по различен начин. Съществуват много изследвания на състояния като аутизъм, дислексия и синдром на дефицит на вниманието (СДВ) при малки деца. Юношеството обаче засега е пренебрегнато при изучаването на невроразнообразието. И все пак, това е период с големи промени в хормоните, мозъка и социалния свят. Всичко това създава натиск върху младите хора, а невродивергенцията представлява допълнително предизвикателство. Трябва да разберем повече как се проявява невродивергенцията през тийнейджърските години и как най-добре можем да подкрепим младите хора с проблеми в развитието.

Бъдете нащрек за признаци за проблеми с психичното здраве

Нашите мозъци са пластични във всички възрасти, включително в зрялата. По време на юношеството обаче невропластичността в определени области на мозъка се повишава. Това означава, че юношеството е период, който предлага възможност за учене и творчество. Означава и че определени интервенции могат да са полезни.

Повишена невропластичност също е и уязвимост, тъй като средата невинаги е положителна. Стресовите обстоятелства могат да имат ефект върху мозъка и върху развитието му и могат да доведат до склонност към психични проблеми: около 75% от психичните заболявания започват преди 18-годишна възраст.

Следете стреса

Средата, в която тийнейджърите растат, е по-стресираща, отколкото беше дори преди само 20 години. Изпитите и оценките постоянно се увеличават и това създава остър стрес на етап, когато те са особено уязвими. В допълнение към академичния натиск младите хора са притеснени от провала, от навлизането им на пазара на труда, от нуждата им от жилище и от климатичните промени. 

Животът е особено труден за младите хора, живеещи в бедност. В скорошно проучване, ръководено от моите колеги Бланка Пиера Пи-Сюнер и Джак Андрюс, открихме, че възприемането ти като не толкова заможен в сравнение със семействата на приятелите ти е свързано с по-ниско психическо благополучие в ранна юношеска възраст. И то без значение от обективния семеен доход. Това са сериозни екзистенциални притеснения, и то на възраст, когато не можеш да направиш кой знае какво. Младите хора нямат много свобода на действие или власт.

Ефектът от алкохола и наркотиците

Има някои доказателства, че редовното пушене или консумация на сравнително големи количества канабис преди 18–21-годишна възраст е вредно за мозъка по отношение на когнитивните способности като памет и учене. Знаем и че има повишен риск от развитие на психоза. 

Знаем по-малко за дългосрочните ефекти от консумацията на много алкохол. Има някои доказателства, че алкохолът засяга развиващия се мозък по различен начин от мозъка на възрастните. Но няма как да проучим дългосрочните вреди при подрастващите.

Слушайте младите

Младите хора имат голямо влияние един върху друг. Има доказателства, че интервенциите, ръководени от връстници, например кампаниите срещу тормоза в училищата, могат да бъдат по-ефективни от кампаниите, ръководени от възрастни. И въпреки това много малко такива „намеси“ по важни въпроси са проектирани и изпълнени от млади хора. Трябва да дадем глас на подрастващите. Трябва да ги овластим да се насърчават взаимно да вземат положителни и здравословни решения.


Сара-Джейн Блейкмор е професор по психология в университета в Кеймбридж и автор на Inventing Ourselfs: The Secret Life of the Teenage Brain („Да се преоткрием: Тайният живот на тийнейджърския мозък“)

Знаем, че четенето е от първостепенна важност за развитието на децата. Но колко рано трябва да почне то? Научните изследвания доказват, че от него има съществена полза още от най-ранна детска възраст – на практика още от раждането.

Тъкмо за четенето в периода от 0 до 3 години днес ни разказва Деси Алексиева от FOX book café, която освен собственик на разкошна книжарница, филолог и един от любимите ни хора от света на книгите, е и майка на пет деца, така че със сигурност знае какво говори.

Ако ви е чудно как се случва на практика четенето на толкова малки деца, които трудно биха задържали вниманието си, можете да посетите някое от интерактивните четения, които се организират във FOX book café за най-малките (0-3 години). Те абсолютно безценни за всеки родител, който има нужда да получи идеи как да запали малките по четенето. Състоят се в групи от по 5 деца, за да е безопасно и комфортно за всички.

Всички запалени читатели и "лисици" от FOX book café са направили и фондация, която подкрепя създаването на групи за четения за най-малките в библиотеките в страната. До момента в рамките на проекта 100 деца от Смолян на възраст до 1 години са получили комплекти с по 6 книги, с които да навлязат в магическия свят на четенето.

А извън организираните четения и инициативи, с които се занимава, Деси подкрепя всеки родител, влязъл в книжарницата ѝ, със съвети какви книги да избере за детето си спрямо възрастта му, като това може да се случи и доста удобно през онлайн магазина.

Ето защо е добре да започнем да четем на децата, още докато са съвсем малки. Ценна информация от първа ръка.


Трябва ли наистина да се чете на новородените? На пръв поглед те не разбират нашите думи. Независимо от това четенето е полезно за новородените – колкото по-рано започне то, толкова по-добре.

АКАДЕМИЧНИ И КАРИЕРНИ УСПЕХИ

Макар училището и бъдещата кариера да изглеждат далечни, четенето в бебешка възраст има пряка връзка с по-добрите академични резултати и по-доброто кариерно развитие. В изследване на OECD e доказано, че четенето на глас на най-малките води до по-добро представяне в гимназията.

Това и подобни изследвания показват нуждата от създаване на условия родителите да четат повече на децата си особено във възрастта от 0 до 3 години, когато се формират основните езикови умения

РАЗВИТИЕ НА МОЗЪКА

Четенето на книги и слушането на истории помага за създаването на трайни невронни връзки в мозъка. Представете си, че мозъкът на детето е зелена поляна. Ако минете по поляната веднъж, няма да се случи нищо, но ако многократно минавате през едно и също място, ще се получи пътека.

Това се случва и с нашия мозък особено в ранна възраст – ако стимулираме невронните връзки чрез четене, те стават "силни" и това има положително влияние върху по-нататъшните ни способности за учене и четене с разбиране. Стимулирането на невронните връзки в ранна детска възраст е солидна основа за бъдещо развитие и успех във всяка област от живота.

СЪЗДАВАНЕ НА ПОЛОЖИТЕЛНА ВРЪЗКА С РОДИТЕЛИТЕ

Четенето подпомага създаването на положителна връзка между родител и дете по няколко начина. То окуражава физическата близост, гушкането и създаването на положителни емоции. Бебетата обичат да чуват (и разпознават безпогрешно от момента на раждането) гласа на своите родители и той ги успокоява. Четенето дава прекрасна възможност бебетата да слушат дълго този глас.

РАЗВИТИЕ НА ЕЗИКОВИТЕ УМЕНИЯ

Благодарение на редица изследвания знаем, че придобиването на езикови умения започва още вътре в утробата и бебетата разпознават майчиния си език. Когато четете на децата си, процесът на динамично усвояване на език продължава: те научават езиковите форми, фонетичния състав, усвояват ритъма и мелодията на езика.

Проучванията показват още, че бебетата се раждат “граждани на света” и чуват и разпознават всички 850 фонеми, които се говорят по целия свят – между 8 и 10 месец тази способност закърнява и те възприемат само тези фонеми, които се изговарят от хората около тях.

Бебетата, на които им се чете, чуват много повече думи, а това им помага да имат по-добри езикови умения и впоследствие по-добри академични резултати. Говорете на бебето си от раждането, а четенето е чудесен начин за обогатяване на речника.

В книгите можете да срещнете думи, които не се употребяват или се употребяват рядко в ежедневието. Това е начин детето ви да има по-богат речник както активен – думите, които използва, така и пасивен – думите, които разбира. Четенето на книги с илюстрации е чудесен начин за обогатяване на речника, тъй като вие назовавате обектите, които детето ви вижда в книгата, и така неговите представи за света се обогатяват.

РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ УМЕНИЯ И ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

При четенето на глас родителите използват различна интонация в зависимост от това какво четат и различните ситуации в книгата, а децата се научават да разпознават различните емоции.

Децата усвояват и социални умения чрез книгите, защото времето за четене е време за общуване. В книгите, особено тези, които са предназначение за възраст над една година, става дума за различни социални ситуации. Когато децата се запознават с тях, след това могат да ги разпознават в действителност и често имат вече известни начини за справяне с тях.

ФИНА МОТОРИКА

Времето за четене, и особено римушките и залъгалките, предоставят чудесна възможност децата да развиват своята фина моторика и да изразяват желанията си със знаци (често изразяването с езика на знаците предхожда говоренето).

Четенето предоставя възможност за сочене, прелистване на страниците, проследяване на предмети, а всички тези умения са важни за дългосрочното развитие на фината моторика, която е в основата на умението за писане.


Около 80% от бременните жени, казва науката, свидетелстват за разсеяност и откровено забравяне на всякакви елементарни неща от всекидневието - деца, обувки, ключове. Което ще рече, че има едно огромно количество смешни моменти като тези, които следват по-долу, причинени от "бременния мозък".

Според учените в периода на бременността мозъкът на майките се подготвя за бъдещите предизвикателства при отглеждането на детето и става по-адаптивен.

Но промените, които настъпват, по някакъв начин се отразяват на когнитивните способности на жената, докато е бременна.

Ние не знаем какво точно се случва с мозъка на жените по време на бременността, но много майки могат да се закълнат, че никога в живота си не са се чувствали по-"изсвирясали".

Ето няколко примера за много смешни неща, случили се на съвсем истински жени със съвсем истински мозъци, събрани от Bored Panda из социалните мрежи (примерите, не мозъците).


Jeremy McLellan
"Със съпругата ми излязохме на разходка и изведнъж тя се уплаши, че сме оставили бебето вкъщи. А то все още е в корема ѝ."

Holly likes to cook
"Понякога забравям, че съм бременна и като минавам покрай огледалото си казвам: "Боже, колко съм се отпуснала"."

Анонимен
"Сгънах няколко кърпи и ги прибрах в хладилника. В ХЛАДИЛНИКА. Просто си стоях пред отворения хладилник, без да мога да преценя да се смея ли, да плача ли..."

Falak Abbas
"Забравих името на собствената си компания, докато говорех с клиент."

david jehnson
"Влязох в кабинката на тоалетната, спуснах дъската на тоалетната чиния и пуснах водата. След това си излязох, тотално пренебрегвайки факта, че още ми се ходеше до тоалетна."

Rhoni Contreras
"Тръгнах си от работа и влязох в чужда кола."

Riley Millay
"Бременният ми мозък е особено зле в последните дни. Току-що се погледнах в огледалото и видях, че съм си направила САМО ЕДНАТА ВЕЖДА??? Извинявам се на всички, които съм срещнала днес."

Има и някои от тези епични моменти, увековечени в снимки

"Вместо да пия вода, току-що отпих бебешко олио."

"Ето какво се случи тази сутрин: отидох на работа с две различни обувки."

"Търсих из цялата къща бая време и започнах да откачам, защото закъснявам, но най-накрая си намерих проклетите ключове. Често срещан страничен ефект, когато си родител и си бременна."

https://www.instagram.com/p/B7wuGXCHT8z/

"Когато сложиш препарата за пране в хладилника..."

"Мислех си, че "бременният мозък" е измислица. Не е. За да направя бъркани яйца тази сутрин, счупих едното в купа, а другото – в чиния."

"Когато стигнеш дестинацията си и осъзнаеш, че си по пантофи."

"Моментът, в който осъзнаеш, че си се разсеяла и си забравила, че играеш на криеница, а 2-годишното се крие вече 20 минути... Нито веднъж не помръдна."

https://www.instagram.com/p/BbcQ3aEgLWh/

w3rewulf
"Жена ми, бременна в 39 седмица, отиде до магазина, "за да вземе някакви неща за вечеря". Ето с какво се прибра:"

My 39-Week Pregnant Wife Went To The Store To “Get Stuff For Dinner”. This Is What She Came Home With

"Моментът, в който осъзнаваш, че си толкова уморена, че си си обула панталоните наобратно."

"Може би страдате от "бременен мозък", ако си извадите пулсовия оксиметър и се опитате да си отключите колата с него."

Stacieinhorrorland
"Бременният мозък е абсолютна истина. От детската градина на дъщерите ми ми изпратиха това. Много ме е срам."

Pregnancy Brain Is So Real. My Daughters Daycare Lady Sent Me This. I’m So Embarrassed 💀

rachycurtis
"Бременният мозък е истина!!!!"

Baby Brain Is A Real Thing!!!!

"В случай че някой се чуди, влязла съм в гаража с отворена кутия масло и съм я оставила на пасажерското място, вместо в хладилника."

"Не много добър избор за блуза, когато си с "бременен мозък". Почти се напиках, когато се погледнах в огледалото."


Сънят ни е много важен. Толкова важен, че сме му посветили не една и две статии (като например “В началото бе магнезий, сън и вода” и “Сънят, без който не можем”). Липсата на сън е “епидемията на XXI век” според Матю Уолкър, невроучен, задълбал дълбоко в спането и всички последствия, които ни връхлитат, когато дълбокият и продължителен сън отсъства. А те са пагубни. За всичко, което се случва на една негова лекция през 2019 г., разказва бременната (и пребита от работа в онзи момент) журналистка на WIRED Емили Драйфус.


Целият свят е изтощен. И това ни убива.

Особено мен. Докато пиша това съм на конференция TED 2019 във Ванкувър, която представлява едноседмичен маратон от разговори, уъркшопове, срещи за кафе, преживявания, вечерни състезания и много нетуъркинг. В същото време съм болна като куче заради някакъв вирус, който хванах от 3-годишното ми дете, закъснявам с един милион текста и съм бременна, което ще рече, че имам нужда от кафе, но не мога да пия прекалено много, и имам нужда да поспя, но мога да лежа само на лявата си страна, а и без друго не мога да дишам, ако не седя подпряна на възглавница, тъй като не е съвсем безопасно да вземам противовирусни препарати.

Според невроучения Матю Уолкър сериозно вредя на здравето и живота си с толкова малко спане.

“Резкият спад на съня в развитите страни има катастрофални последици над здравето и доброто ни състояние, а също така и над сигурността и обучението на децата ни. Това, което се случва в момента, е една тиха пандемия на липсващия сън. И бързо се превръща в едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскваме през XXI век”, заявява Уолкър пред захласнатата TED публика.

След сутрин, пълна с вяли лекции за климатичните промени и вредата, която нанася дезинформацията, разпространявана онлайн, презентацията на Уолкър се усети като внезапен прилив на кофеин в изтощен организъм. (Сравнение, което, сигурна съм, самият Уолкър няма да хареса, тъй като ни предупреждава с възможно най-силните думи за вредите точно от този стимулант.)

В лекцията си той мина през всички възможни начини, по които липсата на сън, ни вреди: прави ни по-тъпи, по-отвеяни, неспособни да научаваме нови неща, по-заплашени от деменция, с по-висок риск да умрем от сърдечен удар, по-неспособни да се борим със заболяване със силата на имунната ни система, с по-висок риск да се разболеем от рак и буквално телата ни болят повече. Липсата на сън изкривява гените и генерално вдига риска от внезапна смърт, казва Уолкър. Освен това разрушава производството на естрогена и тестостерона и води до преждевременно остаряване. Освен това се оказва, че мъжете, които спят само по 5 часа на нощ, имат по-малки тестиси от тези, които спят по повече от 7 часа.

“Липсата на сън се процежда във всяко кътче и процепче на организма ви”, казва той. “За съжаление сънят не е опционален луксозен продукт. Сънят е абсолютно незаобиколима биологична необходимост. Той е животоподдържащава ви система.

От всички TED лекции, които изслушах тази седмица, тази все едно беше насочена право към мен. Директно в сърцето ми. Както и към безпомощния ми и претрупан от работа хипокамп - “информационната кутия на мозъка ми”, както го нарича Уолкър. Към подпухналите ми, доволно обиколени с тъмни кръгове очи. Да, може би това е, защото съм ужасно изморена и подготвена да чуя тъкмо нещо такова. Но не бях само аз.

Всички са обсебени от съня. И знаят, че не получават достатъчно такъв - вследствие на това има засилен интерес към хапчетата за сън, появиха се устройства, които следят съня, смарт легла, приложения за осъзнат сън, дори Alexa може да се настрои така, че да те сложи да си легнеш.

След лекцията Уолкър се оказа заобиколен от фенове, които отчаяно се опитваха да му кажат колко много е променила живота им книгата му, как са се отказали от кофеина и алкохола и са спрели да се чувстват гадно, задето си тръгват първи от партита, само за да се наспят, или пък как са спрели да четат служебни мейли в леглото. Вече започваше следващата TED сесия, а той не можеше да се измъкне, за да я гледа, защото хората го бяха обградили. Всички искаха да знаят какво да ядат, как да спят и какво да сънуват.

Какви са препоръките му? Не приемайте кофеин и алкохол. Лягайте си по едно и също време вечер и ставайте по едно и също време всяка сутрин (дори през почивните дни). Спете в прохладна стая. Ако лежите в леглото, без да можете да заспите, защото мозъкът ви цикли върху произволно количество тревоги, станете, отидете в друга стая, направете нещо и си легнете, когато сте готови. “Няма да седите на масата, докато ви дойде апетитът, затова няма и смисъл да лежите в леглото, когато не се чувствате изморен”, каза той на един от посетителите на конференцията, който търсеше съвет. Медитирайте, за да успокоите нервната система и съзнанието си. Не се впускайте към приспивателните – “притъпяващи инструменти, които не водят до естествен сън”, определя ги той. Според него след време би могъл да предложи на хората устройства, които да стимулират мозъка, така че да могат да спят по-дълбоко.

Публиката слушаше концентрирано. Водеха си записки (което не е често срещано на TED) и той продължи да говори с тълпата и след лекцията си.

Цялото му послание абсолютно противоречи на идеята, че по-малкото сън и успехът вървят ръка за ръка. Тим Кук, говори се, ставал в 3:45, за да започне работа. Барак Обама казва, че спи само по 5 часа. Бил “нощен човек”. Доналд Тръмп и Илън Мъска казват, че спят само по няколко часа на нощ. Но Мъск признава пред The New York Times, че работният му график вреди на психическото му здраве и на целия му живот. Уолкър смята, че е крайно време да спрем да мислим, че нуждата от сън е знак за слабост или мързел. Всъщност е точно обратното. 

Сънят ни прави по-добри във всичко. “Разрушаването на дълбокия сън е причина за когнитивен упадък”, казва Уолкър. И това важи за пациенти в напреднала възраст с риск от или с вече съществуваща деменция, но и за здрави хора. “Човек има нужда от сън след учене, за да настинеш бутона “Запази” на всички нови неща, които не искаш да забравиш. Но наскоро открихме, че се нуждаем от сън и преди учене. Подобно на суха гъба, която трябва да попие нова информация. Без сън мозъкът се оказва “подгизнал с вода”.”

Това ми се струва вярно. Вчера изслушах близо 18 различни TED лекции. Но почти не бях спала предната нощ и почти не съм спала тази. И когато тази сутрин ме питаха коя ми е била най-интересна, ми отне около 30 секунди да си спомня някоя.

Но съм твърдо решена да запомня тази. Даже се оттеглих в една от “стаите за почивка” на конференцията след това и се опитах да дремна 5 минути, преди да напиша тази статия в опит да запаметя лекцията. Сложих си маска за сън и се оставих на белия шум и етеричните масла да ме отнесат. В странната тишина на тази изфабрикувана дзен зона в един чудовищен конгресен център почти забравих за новините, за настинката си и за Доклада на Мюлер

Обаче после си спомних крайния си срок, скочих на крака, спрях дифузера, включих си компютъра и написах всичко това. Надявам се да ви помогнат, а на мен да ми осигурят поне малко сън тази нощ.

60 години. Горе-долу от толкова противозачатъчните хапчета са в живота на милиони жени по целия свят (ако трябва да сме точни 150 милиона, казват neurosciencenews.com). През годините се е появявала най-различна информация за ползите и вредите от синтетичните хормони, съдържащи са в хапчетата. Тя обаче се оказва крайно недостатъчно и до ден днешен се знае малко за това какво точно се случва в телата на жените, започнали хапчета през пубертата в сравнение с тези, почнали ги в по-зряла възраст, и с други жени, които пък никога не са пили контрацептиви. 

По тази причина няколко жени учени от Университета в Отава обединяват усилия, за да проверят как влияят противозачатъчните на стресовата реактивност - с други думи на начина, по който реагираме на стрес, има ли промени в структурата и функционалността на мозъците на жените, които ги ползват, и, въобще, като как им влияят хапчетата извън познатите причини, поради които ги вземат.

Една от професорките, инициирали изследването, Нафиса Исмаил подчертава, че има разлика в мозъчната структура и функция при хора, които не са ползвали противозачатъчни, и при такива, които пият редовно. “Използването на противозачатъчни таблетки се свързва с повишена активация в префронталния кортекс по време на обработването на спомени, възникващи при показването на негативни стимули като изображения на пистолет, катастрофи и т.н.”, казва Исмаил. С други думи, в тази част от мозъка ни, която отговоря за планиране и вземане на решения, нещо се случва вследствие на употребата на противозачатъчни.

Забелязва се и различен отговор на стресовите ситуации в зависимост от това дали хапчетата са започнати през пубертета, или по-късно. “Мога да кажа, че употребата на орални контрацептиви е свързана със значителни структурни промени в области от мозъка, отговарящи за паметта и обработването на емоциите. Променя се и стресовата реактивност”, добавя Нафиса Исмаил.

Всичко това е изключително важно, защото предлага възможно обяснение на промяната в настроенията и депресивните състояния, от които много жени, вземащи противозачатъчни таблетки, се оплакват. Учените продължават да изследват, за да можем да направим информиран избор кое е най-добре за тялото ни. 

Ако и вие сте един от родителите, опитващи се да спрат постоянния поток от играчки към дома ви, имаме добри новини за вас. Няколко експерти съветват, че подаряването на пътувания и преживявания вместо играчки развива мозъка на децата, предава Healthy Living.

В статия за Telegraph детският психотерапевт д-р Марго Съндърленд заявява, че пътуванията са инвестиция в интелектуалното развитие на детето. "Това се случва, защото по време на семейна ваканция се упражняват две системи, генетично изградени дълбоко в лимбичния дял на мозъка, които лесно може да останат неактивни, когато си седим вкъщи. Това са системите за ИГРА и за ОТКРИВАТЕЛСТВО."

Съндърленд цитира работата на проф. Як Панксеп – световноизвестен невроучен от Вашингтонския университет. Панксеп е открил тези две системи.

Според Съндърленд "системата за игра се активира, веднага щом заровите крачетата на детето си в пясъка, докато го гъделичкате на дюшека в басейна или го возите на конче на гърба си. Системата за търсене и откриване се упражнява всеки път, когато разузнавате нова обстановка или научавате нещо заедно: гората, плажа, интересно място в някое селце."

Упражняването на двете системи води до растеж на фронталния лоб. Тази част от мозъка се занимава с когнитивните функции, с решаването на проблеми, с изразяването на емоциите, с паметта, езика и преценката. Колкото повече използвате тези системи, толкова по-силни стават те.

Когато заведете детето си на почивка, то има възможност да разгледа ново място. Това активира системата за откривателство. А като се отдалечите от всекидневните, обичайно изпълнени със стрес семейни задължения, това ви подтиква да играете заедно.

Освен упражняването на тези системи в мозъка, със семейната ваканция допринасяте генерално за това детето да е по-щастливо и доволно. Когато активираме играта и откривателството в мозъка си, се отделят допамин и окситоцин. Те засилват чувството за близост в отношенията ни. Освен това премахват стреса и ни помагат да се чувстваме добре.

Изследване от 2017 година разкрива, че времето заедно е нещото, което кара хората да се чувстват най-силно обичани. В проучването, публикувано в The Journal of Social and Personal Relationships, са включени 495 мъже и жени между 18 и 93-годишни възраст, които са помолени да попълнят въпросник, оценявайки кое кара хората да се чувстват обичани. Всеки от 60-те въпроса започвал с "Повечето хора се чувстват обичани, когато..."

Учените установили, че повечето хора се чувстват обичани заради интеракцията си с други хора, а не заради подаръци. Д-р Зита Оравец, един от изследователите, казва: "В изследването ни става ясно, че микромоментите на позитивизъм като например милата дума, гушкането с детето или състраданието карат хората да се чувстват най-обичани." Семейните ваканции осигуряват по много от тези взаимодействия, защото сме встрани от отговорностите на всекидневието.

Така че, съветват учените, за следващия празник или рожден ден, вместо да купувате играчки, помислете дали не е добре да похарчите парите за семейна почивка. Може дори да помолите останалите хора, които са решили да подаряват подаръци, като баби и дядовци например, да отделят сумата за семейния ваканционен фонд, вместо да купуват играчки за детето. Спомените за специалните моменти, прекарани заедно като семейство, ще траят по-дълго, отколкото детския интерес към поредното нещо, с което може да си играе.

Какво иска бебето в утробата през първата половина на бременността? Да бъде оставено на мира. Това казва Джон Медина в книгата си "Правилата на бебешкия мозък" в отговор на десетките стратегии, техники и продукти, "подобряващи" функционирането на мозъка на развиващия се плод и "даващи" научна степен на детето ви още преди да се роди.

В книгата си Медина хвърля мост между наука и възпитание и ни разкрива какво трябва да правим по време на бременността и през първите пет години на детето, за да стимулираме развитието на мозъка му. На първо време - да не се втурваме да си пускаме Моцарт, още щом разберем, че сме бременни, посочва той в този любезно предоставен ни от издателство Изток Запад откъс от книгата.

Джон Дж. Медина е молекулярен биолог на развитието със специални научни интереси в изолацията и характеризирането на гените, участващи в развитието на човешкия мозък и генетиката на психиатричните разстройства.

Eдин ден имах лекция пред двойки, които очакваха своето първо дете. С притеснен вид една бременна жена и съпругът ѝ се приближиха към мен.

„Баща ми е любител радист – каза жената. – Той съветва мъжа ми да започне да потупва корема ми. Дали това e добра идея?“ Тя изглеждаше озадачена. Както и аз. „Защо да го потупва?“, попитах.

Съпругът отговори: „Не просто потупване. Той иска да науча морзовата азбука и да започна да изпращам съобщения директно към мозъка на детето, така че то да стане умно. Бихме могли да започнем да го обучаваме да ни почуква отвътре в отговор!“

Жената го прекъсна: „Ще стане ли така по-умно? Коремът ме боли и това няма да ми е приятно“.

Помня този разговор като забавна случка; хубаво се посмяхме. Но имаше и много искреност – лесно се виждаше колко е важен този въпрос и за двамата.

Винаги когато говоря за невероятния умствен живот на развиващия се плод, почти усещам как в залата се надига вълна на притеснение. Бъдещите родители започват да се тревожат, да си водят бележки, да си шепнат развълнувано помежду си. Родителите на по-големи деца понякога изглеждат доволни, друг път – изпълнени със съжаление, а някои дори с чувство на вина. Сред публиката цари скептицизъм, почуда и най-вече гъмжи от въпроси.

Може ли бебето да научи морзовата азбука още докато е в утробата? И ако да, ще бъде ли това от полза?

Учените са открили много нови неща за умствения живот на бебетата в утробата. В тази глава ще проникнем в забележителните тайни на развитието на мозъка, чието начало са шепа мънички клетки. Ще стане ясно какво означават тези тайни по отношение на морзовата азбука и ще се спрем подробно на нещата, за които е доказано, че стимулират мозъчното развитие още преди раждането. Още тук ще ви издам, че те са само четири. Също така ще взривим няколко мита – на първо време спокойно можете да изхвърлите дисковете на Моцарт.

Тишина, моля: бебето се развива

Ако трябва да формулирам своя съвет в едно изречение въз основа на фактите, които са ни известни за вътреутробното развитие през първата половина от бременността, то то ще е: бебето иска да бъде оставено на мира.

Поне на първо време. От негова гледна точка най-хубавото на живота в утробата е относителното отсъствие на стимулация. В матката е тъмно, топло, влажно, сигурно като в бомбоубежище и много по-тихо, отколкото отвън. Така и трябва да бъде.

Когато се постави началото на процеса, мозъчните структури на вашия малък ембрион ще нарастват с удивителната скорост от 500 000 клетки на минута, което е повече от 8000 клетки на секунда – скорост, която няма да намалее седмици наред. Този процес лесно се вижда още три седмици след зачеването и продължава до около средата на бременността. Бебето трябва да постигне доста за изключително кратко време! Осигуряващата спокойствие липса на намеса от страна на бъдещите родители е точно онова, от което то се нуждае.

Всъщност някои еволюционни биолози смятат, че именно по тази причина сутрешното гадене все още е налице при човешката бременност. Гаденето, което може да продължи през целия ден (и при някои жени през цялата бременност), кара жената да се придържа към еднообразна, скучна диета – ако изобщо може да се храни. Тази стратегия на въздържане вероятно е предпазвала нашите предшественици от естествените токсини в екзотичните или развалените храни, които се срещат в несигурната диета от плейстоцена. Съпътстващата този начин на хранене умора пък кара жените да не се залавят с физическа активност, която би могла да навреди на бебето.

Изследователите днес мислят, че всичко това може да допринесе за интелигентността на детето. Едно изследване, чиито резултати все още не са вторично потвърдени, проследява развитието на децата на майки, които са страдали от тежко гадене и повръщане по време на бременността. Когато децата достигнали училищна възраст, 21% от тях имали 130 или повече точки на стандартизиран тест за интелигентност – ниво, което ги определя като особено надарени. При майките без сутрешно гадене само 7 процента от децата постигат подобни резултати.

Учените имат теория – която очаква да бъде потвърдена – защо е така. Два хормона, стимулиращи повръщането, може би играят ролята на естествени фертилизатори за развиващия се мозък. Колкото повече повръщане, толкова повече фертилизатор; затова и по-силен ефект върху коефициента на интелигентност.

Каквито и да са причините, изглежда, че бебето е готово на всичко, за да ви накара да го оставите на спокойствие.

Колко добре се справяме с нуждите му – на този етап или на който и да било друг, докато бебето е в утробата? Не особено. Повечето родители биват изяждани от желание да направят нещо за него, особено ако става дума за развитието на мозъка му. Подклаждането на това им желание е в основата на огромен сектор от индустрията за играчки, чиято единствена стратегия е, убеден съм, да се възползва от страховете на добронамерените родители. Сега бъдете внимателни, защото ще ви спестя купчина пари.

Прегафони и деца чудо

Преди няколко години, докато бях в един магазин за играчки, попаднах на реклама за дивиди, предназначено за новородени и малки деца, което се казваше Бебе чудо. Тя гласеше: „Знаете ли, че всъщност можете да стимулирате развитието на мозъка на вашето бебе? Първите 30 месеца от живота са периодът, в който мозъкът преминава през най-важните фази от своята еволюция... Заедно ние можем да направим вашето дете следващото бебе чудо!“ Това ме ядоса ужасно, затова смачках рекламната брошура и я изхвърлих в кошчето.

Подобни щуротии имат своята дълга история. В края на 70-те години на XX век е създаден „Пренаталният университет“, образователен курс, който може да бъде закупен и чието предназначение е да подобри концентрацията на бебето, когнитивните му способности, речника още преди раждането. То получава на практика научна степен, според която, след като се роди, ще бъде „изключително“.

В края на 80-те се появява прославяният прегафон, система от говорител и фуния, чиято цел е да изпраща към утробата гласа на майката, класическа музика или други шумове, увеличаващи коефициента на интелигентност.

След него се появяват още продукти, придружени от безумни рекламни послания: „Научете бебето да чете още преди да се е родило!“, „Научете детето си на втори език преди раждането!“, „Подобрете оценките по математика на вашето дете с помощта на класическа музика!“ Моцарт е любимец на индустрията, което кулминира в т.нар. „ефект на Моцарт“, за който може и да сте чували.

През 90-те години нещата не се променят към по-добро. Книгите, публикувани през това десетилетие, препоръчват кратки всекидневни дейности, които „ще увеличат коефициента на интелигентност на бебето ви с между 27 и 30 точки“ и ще подобрят способността му за концентрация с „между 10 и 45 минути“.

Днес във всеки магазин за играчки няма как да не се натъкнете на подобни твърдения. Почти нито едно от тях не се потвърждава от обикновения опит, да не говорим за независими научни изследвания.

Смачкайте рекламните брошури и ги изхвърлете.

Вярвате или не, няма продукт, за който да е доказано по научен и отговорен начин (или дори по безотговорен и ненаучен), че с нещо подобрява функционирането на мозъка на развиващия се плод. Няма двойно сляпо проверявани, рандомизирани експерименти, чиято независима променлива да е наличието или отсъствието на някоя от предлаганите джаджи.

Не съществуват строго проведени проучвания, демонстриращи, че образованието в утробата има някаква дългосрочна полза, която ще се види, когато детето стигне гимназиална възраст. Няма изследвания на разделени веднага след раждането близнаци, благодарение на които да може да се отчете въздействието на факторите „среда“ и „природни заложби“ и връзката им с ефектите на съответния продукт. Това важи за „Пренаталния университет“. И за Моцарт.

За съжаление, митовете нахлуват, когато фактите са малко, и лесно успяват да впримчат умовете на хората. Дори след всички тези години много от въпросните продукти все още са на пазара, функционирайки като мрежи, в които се хващат нищо неподозиращи родители, за да похарчат нелеко спечелените си средства.

За нас, представителите на научната общност, ентусиазмът да се създават продаваеми продукти от този тип е отвращаващ. Фалшивите обещания са контрапродуктивни. Те фокусират толкова силно вниманието, че понякога затъмняват някои действително важни открития. Има неща, които бъдещите родители могат да направят, за да стимулират когнитивното развитие на бебето, растящо в утробата. И те са били проверени, оценени, публикувани в реферирани научни издания. За да се разбере значимостта им, е необходимо известно познание за развиващия се детски мозък.

Ако веднъж придобиете представа какво се случва там, ще ви бъде лесно да разберете защо толкова много от продуктите на пазара са само излишна шумотевица.

.........

Очаквайте продължение


Още:

Ако още не сте го усетили на свой гръб, „ревност“ е твърде невзрачна дума, когато говорим за отношението на децата към една част от новия живот на майките им след развода. Любима авторка на "Майко Мила!" се опитва да разгадае мистичната способност на децата да променят шанса майките им да излизат вечер - от веднъж-дваж месечно до... нула...


Рано или късно горчилката от развода е отмита. Всички лоши думи бях казала, всички зли мисли измислила и всички проклятия произнесла.

В крайна сметка, майната му - уморих се  да съм тъжна. Точно време да го ударя на живот, викам си, хем сега всеки мъж ще ми се види по-свестен (летвата много падна).

Разбира се, броят на кандидатите да ухажват капризна самотна майка с куче и корпоративна работа, съответно свободно време около 45 минути на седмица (и то ЕВЕНТУАЛНО), не е голям. В смисъл, няма тълпи. Дето се вика, трябваше да прибегнем към "студения резерв" - скромен колектив стари, във всякакъв смисъл, гаджета. 

Последва успешно преодоляване на първото препятствие, а именно фиксиране на обекта и примамването му.

Оказах се обаче, напълно неподготвена за втория рубеж под формата на малък 11-годишен човек от мъжки пол, притежаващ  радари на прилеп и интуиция на агент от Мосад, който със самоотвержеността на младия Ланселот се хвърли да отбранява крепостта и кралицата в нея, силно разтревожен от факта, че короната на единодържец може да му бъде отнета.

Не знам как го правят тия деца… Изследвала съм този въпрос от всички страни и днес съм сигурна, че те имат невидими антени в ушите или носовете, които предават нервни импулси до онази част от мозъка, на която с огнени букви е изписано - МАМА - ОБСЛУЖВАЩ ПЕРСОНАЛ - МОЯ!!!

Когато в радиус от 150 км до майката се доближи същество, което представлява опасност обслужващият персонал да бъде споделен, антените се активират. Сигнализират мозъка, в ушите на детето започват да пищят аларми, светлинни сигнали засияват и със срещата на майката е свършено.

Нееднократно съм имала възможност да се убедя в тази свръхестествена функция на детския мозък. Тя не се активира, когато излизате с приятелка, да речем. Тогава вие имате едно възпитано, както се казва - самостоятелно дете - което може сам само да си изпече пица на вечеря, да си легне към 10 с кучето и единственият дерт да са разпилените пуканки и празни станиоли от шоколад. 

Няма проблеми и когато сте на вечеря с голяма компания от най-разнородни хора и сред тях няма нито една ОПАСНОСТ - чудесно дете, храни се като малкия лорд Фаунтлерой, пуска политически коректни шеги, абе, дете - образец!

На разходка с приятеля ви от детинство, също разведен, и с неговия син – ама, нямате грижи! Разкошни деца, играят си, не ви занимават. Хармония.

НООООО... Появи ли се обект в гореспоменатия радиус от 150 км, дори вие да не забележите, детските антени се активират. Тогава от ангелоподобното създание изскача младия Ланселот. И, гледайте какво става. Маколи Кълкин от "Сам в къщи" 1, 2, 3 и 123 е смешен мързеливец в сравнение с това, на което е способно вашето дете.

Точно когато съм изведена на вечеря, докарана в подходящия вид - изискана, с чувство за хумор, леко хладна (но не много, нали!!!) - точно тогава телефонът ми звъни и ясен детски глас разцепва ресторанта:

--МАМОООООО, ИСКАМ ДА ТЕ УВЕДОМЯ, ЧЕ В ГРАДИНКАТА ЕДНА ПТИЦА МИ СЕ ИЗЦВЪКА НА ГЛАВАТА…

Разбира се, акустиката не прощава и половината ресторант се смее.

-- Ха, ха - процеждам през зъби аз - то е на късмет, маменце...

-- НЕ ЗНАМ ДАЛИ Е НА КЪСМЕТ, НО ОПРЕДЕЛЕНО Е НА МИРИЗМА (и крещи ли, крещи).

Няма значение какъв е този, от когото произлиза великата ОПАСНОСТ - дали ви е гадже, дали е просто флирт. Неподходяща възраст, кошмарен вид - все тая. Антените се активират и детето започва да крещи мръсни вицове, да яде с глава в чинията, да разказва как хъркате, как стоите с маска с краставици, как се ядосвате, когато дънките не ви стават, и ей такива работи...

Миналата година обядвахме до Панчаревското езеро с десетина красавици и сина ми. Ние сме на масата, детето тича по поляната и изобщо не се занимава с нас. Обслужва ни най-балкантуристкият тип на света. Лято е.

Върнали сме се от море, аз съм с бяла ленена рокля, очевидно пленителна гледка за сервитьора, който се надвесва и изфъфля комплимент в ухото ми. Още преди да разбера какво става, Ланселот се материализира до майка си, блъсва сервитьора и изревава така, че го чуват до язовир Искър:

-- "НЕ, МАМО!!! Спри се!!! Този човек не е подходящ за теб!"

В смисъл, нали "Мамо, спри се поне ТОЗИ път". Как си тръгваш от ресторант след подобен позор - вие ми кажете.

А ако работата стане по-дебела, детето активира и съюзници. В повечето случаи - майка ви. А за кризисни ситуации - бившата ви свекърва, която вече е тежката артилерия.

Както казах - театър, кино вечеря с приятелка или мъж, който не е ОПАСНОСТ - няма проблеми. Стойте си навън, ако ще до полунощ. Вече 13-годишният Ланселот, който между другото е с наченки на мустаци, мутирал глас и определено по-висок от мен, си гледа клипове в YouTube и колкото повече се аз се забавя, толкова по-добре.

Но я да пробвам да изляза на вечеря с г-н ОПАСНОСТ.

В 8.00 ч. (проверявам всичко наред ли е) ми се задава въпросът „Ти къде си?“ и се продължава:

-- МАМО, кога ще си дойдеш? Има ли какво да вечерям? Къде мога да си намеря поне нещо за ядене?

8.30: -- Кога ще си дойдеш?

8.40: -- МАМО, искам да ти разкажа нещо, но ти сигурно си заета… Добре, ще ти разкажа, когато имаш малко време за мен...

9.00: -- Утре по технологии и предприемачество ще правим сандвичи. Имаме ли неща за сандвичи?

9.30: -- МАМО, аз си лягам, НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ!

9.45 -- МАМО... Много ми е тъжно, обадих се на баба и я помолих да си поговорим малко, защото СЪМ САМ и ми е самотно. После тя ми каза да ти се обадя и да се прибереш!!!

10.00: -- МАМО, сега си поговорих с другата баба и тя ми каза, че и ти имаш право малко да поизлезеш, един-два пъти в годината... И че вече съм голям, за да не искам да остана сам... Аз не че не искам, НО МАЛКО МИ Е ПРИТЕСНЕНО...

10.30: -- Кога каза че ще си дойдеш?

11.00:  (звъни майка ми) -- Детето каза, че ти звъни, но ти не вдигаш. Обади му се ВЕДНАГА, а най-добре се прибери.


По темата:

Бих направила какво ли не за мъжа си, но не и ВСИЧКО, което обикновено значи да му напомням за всичко, пише Мередит Бодгас за WorkingMother. И напомня на съпруга си, че не му е Google календар, нито лична асистентка, обслужваща удобната му разсеяност.

Скъпи, разбирам те повече от добре. На всички работещи родители им е трудно. И знаеш ли откъде знам? И аз, като теб, съм един от тях. Има толкова много неща за помнене (разписанията на градския транспорт, работните срещи, крайните срокове) и още повече за вършене (да се изпере пижамата за детската на едното дете, да се помогне на другото да направи 3D планетите от Слънчевата система от бог знае какъв материал, да се измият бутилката му за вода и кутията му за обяд, да се отговори на покани за рождени дни, да се напазаруват продукти за 4 души и да се сготвят... за начало).

Без значение колко прекрасен си, в повечето дни се чувствам така сякаш аз помня повечето неща, свързани със семейството ни. Защо иначе непрекъснато ще ме молиш да ти напомням какво имаш да свършиш или казано в прав текст: да помня вместо теб, т.е. за двама.

Не че не искам да те подкрепям в тази тежка задача. И го правя. Проблемът е, че вече нямам неизползвано мозъчно пространство. И когато мозъкът ми е тотално зает, както става всекидневно, нещата с нисък приоритет, като например "напомни ми да мина през химическото" или "напомни ми да си купя нови слушалки за фитнес, че тия ми скрибуцат в ушите" директно отиват на кошчето. За да направят място за неща с доста по-висок приоритет, като например, че трябва да отговоря на 30 мейла и да се сетя да купя витамини за децата (преди да съм се прибрала и навлякла най-широката и удобна пижама).

Изцеждащо е, а понякога и невъзможно, да намеря свободно пространство в мозъка си за всичко, което би искал да ти напомня да свършиш:

-- Напомни ми да взема подарък за рождения ден на сестра ми.

-- Напомни ми до кога беше намалението за обувки, за което ми каза оня ден (съжалявам, казах ти преди месец...).

-- Напомни ми в колко часа трябваше да закарам детето на тренировка.

-- Напомни ми, когато утре не мога да си намеря новите слушалки, че са в джоба на сакото ми.

Скъпи, аз не съм Google Календар. Знаеш ли какво е това? Можеш да го използваш за задаване всевъзможни напомняния, включително кога е рожденият ми ден, тези на децата, както и юбилеите на сестра ти, шефа ти и СЛУШАЛКИТЕ ти. Обещавам утре да ти напомня за
Google Календар.

Напълно съм наясно, че ми помагаш много повече отколкото баща ти и дядовците ти са помагали на жените си. Оценявам го. Но дори да мислиш, че сме равнопоставени - у дома и на работа - не сме. Ако искаш някога да бъдем такива, просто аз трябва да правя малко по-малко неща за теб, а ти малко повече за мен. А това включва помненето и напомнянето. Защото всичко, което изисква мислене вместо някой друг, е тъпа работа. Знам, че се ще се съгласиш с това. И няма да се налага да ти го напомням.


Не пропускайте:

Обикновено Диляна Георгиева пише за пътешествия, но този път е решила да смени темата и да напише списък с изводи, до които стига по време на най-екзотичното си приключение - бременността.

След първоначалната грандиозна еуфория от новината и насълзени очи на изгрев слънце през един майски ден, аз съм най-щастливата жена на света или поне в кооперацията до Женски пазар. Първо  - с мъжа ми Слав ще имаме бебе (още не знаехме, че са две) и второ  - аз съм супер.

Чувствам се всесилна, всеможеща и всевиждаща. Освен че ще съм красива бременна, вероятно ще съм и доста продуктивна. Сега е моментът да разкрия всички свои таланти, способности и свръх интелигентност.

По време на бременност се затъпява

Имам планове за няколко работни проекта. Единият е травъл блог с полезни съвети и информация, като тук ще си партнираме със Слав. Другият е яка идея за нов бранд, по който ще действаме с моя колежка. Отделно си остава и ежедневната ми работа като супер маркетинг спец. Със сигурност ще изчета дузина книги и половината ще са професионално ориентирани. Да не забравя и „Хари Потър“, дето Слав все ме натиска да прочета.

Нищо подобно не се случва. Малко след като забременявам, мозъкът ми спира да функционира и отива в Панама да пие коктейли. Зарязва ме сама с разни планове, за които се оказвам тотално неподготвена.

Травъл блогът се сгромолясва с гръм и трясък след няколко разговора на висок тон със Слав. Той, видите ли, не може да разбере какво ми пречи да пиша по 3 статии седмично, всяка от които по минимум 2 хиляди думи. Ами, пречи ми. Това е много работа, събиране на информация и сглобяването й в граматически правилен и евентуално интересен текст. 3 статии седмично по 2 хиляди думи са 6 хиляди думи. И това при положение, че на моменти не съм сигурна, че мога да си напиша името без правописна грешка.

Единственото нещо, което ми се прави, е да гледам как Еркюл Поаро разплита сложни случаи по света. И да се впечатлявам или сърдя на участниците в Naked & Afraid.

С другите ми велики проекти нещата протичат по сходен начин. Тотално губя интерес към своето развитие като професионалист, блогър и открояваща се обществена личност. Книги прочитам точно нула.

Възможно е да станеш непоносима за околните

Тази точка трябва да я напише Слав. Аз не мога да пресъздам образа на новонастанилото се в дома ни мрънкащо създание (сиреч аз), с което му се налага да поживее няколко месеца.

Моята киселост нараства пропорционално на напредващата ми бременност. Всичко ме дразни и рядко съм доволна. Времето се разваля  - много съм недоволна. Времето се оправя -  става ми супер горещо и се чувствам отвратително. Мрънка ми се и не се притеснявам да го правя. Признавам, че има моменти, в които даже и аз усещам колко съм неприятна и ми идва да си отхапя главата и звучно да я изплюя.

По някое време ни се налага да сменим жилището и да пренесем един тон багаж. Слав цял ден мъкне торби и кашони. Докато той извършва усърдна физическа активност, аз почиствам тук-там с един парцал и пуфтя недоволно. Най-сетне идва моментът да си легна и да си почина. Матракът в новата къща е отвратителен. Абсурд. Не мога да спя на него. Започвам да крещя и да се оплаквам. Часът е 11 вечерта. Слав тръгва към Метро за нов матрак. Доста късно се връща. Аз не спя и раздразнено си чакам новия матрак. Малко по-късно той ми казва: „Обмислях дали да се прибирам тая вечер или да остана да спя в Метро.“

Не приличаш на моделите, които рекламират дрехи за бременни

Качвам 20 и няколко килограма. Колко точно не знам, защото, когато кантарът показва плюс 20 килограма, аз категорично решавам, че няма да се меря повече. Това обаче не ми пречи да продължавам да си представям как мога да съм красива и секси като бременна.

Много от дрехите си набавям от секънд хенд магазини или от приятели. Да не говорим, че дрехите за бременни са дразнещо скъпи. Обаче си имам своите моменти, в които ми се приисква да си купя нещо по-така, с което да изглеждам по-иначе.

В продължение на 5 часа и половина ожесточено се ровя в чуждестранен сайт с дрехи за бременни. Моделите, които ги демонстрират, са със сладки овални коремчета и малки дупенца. Екзалтирано си поръчвам 3 рокли. Когато новите ми фешън придобивки пристигат, моментално се натъпквам в едната рокля. Хм. Не приличам много на къдрокосата мулатка от сайта. Все пак се изпъчвам гордо и се дотътрузвам до кабинета на Слав. Решена съм да дефилирам пред него по-секси от всякога. Влизам драматично, със загадъчна усмивка на лицето. Мълчание. Страхливо и тихичко: „Струва ми се, че ти е малка…“

Каквооооо!!!??!! Той май ми казва, че съм прасе. Отивам пак пред огледалото. Оглеждам се внимателно от всички страни. Дупето ми ме гледа отсреща и някак странно ми напомня за любимия ми Дон Домат. Прасците ми са като на пехотинец. Тц, май вярно не изглеждам секси. На следващия ден връщам всичко, освен една черна рокля, която със сигурност ме вталява.

Може да ти отстъпят място в градския транспорт, може и да не ти отстъпят

В София градският транспорт се дели на две, различни от познатите ми подгрупи:

-- Градски транспорт, в който ти отстъпват място: метрото

Когато се материализираш с бременен корем в мотрисата, винаги ще седнеш. Още не съм се качила и вече трима души са скочили от седалките си. Все едно мен са чакали. Тия хора сигурно изпитват известен дискомфорт по време на пътуването си. Струва ми се, че непрекъснато са нащрек кога ще се качи бременна жена или майка с дете. В метрото е въпрос на престиж да отстъпиш място. Демонстрираш хем възпитание, хем западен модел.

-- Градски транспорт, в който не ти отстъпват място: трамваите

Тук е съвсем различно. Понеже се виждам отдалеч, няма как да остана незабелязана. В трамвая бременните въздействат на пътниците по съвършено различен начин. Ние сме един вид стимулант за извършване на друга дейност, било то съзерцаване на природата през прозореца или усърдно ровене в телефона.

Винаги закъсняваш

Аз и моята прословута точност, с която се хваля наляво и надясно, изфирясва заедно с мозъка ми. Като дъщеря на военен, съм обучена на точност до секундата. Страшно се дразня някой да ми закъснява. Аз винаги съм точна. Освен, когато забременях.

Закъснение от 15 минути изобщо не го броя. Половин час закъснение леко ме тревожи, но не дотам, че да се разбързам. Когато ми предстои среща, започвам да се подготвям в последния момент. Върша всичко бавно, без никакво напрежение. Само преди няколко месеца, ако неочаквано се случеше да закъснявам с 5 минути, пулсът ми се ускоряваше, пишех SMS-и и се изпотявах от извинения. Сега закъснявам по-ведра и спокойна от всякога.

Окосмяваш се на неочаквани места

Това е нещо, за което изобщо не съм подготвена. Една сутрин докато гордо се радвам на огромния си, близнашки корем, Слав лежи до мен и възкликва изненадано: „Какви косми имаш на корема!“ Поглеждам и о, ужас! Не фин мъх, а дълги косми са изникнали по коремчето ми. Хубава работа. Освен два живота, се оказва, че отглеждам и други форми на живот. Добре, така да е. Ще поема и този ангажимент. Дано да се махне обаче след раждането.

По време на бременност се чувстваш страхотно въпреки всичко

Въпреки всичко изброено и неизброено, въпреки всички физически неразположения и тежест, по време на бременността си се чувствам страхотно. Не знам как го постигам. То е едно особено чувство. Завършващо и изпълващо. Като горд параход съм. И хората все ми правят комплименти как добре ми се отразява бременността и как хич не съм напълняла. Хубаво ми е. Много са мили хората понякога.

А армията от ръчички и крачета в корема ми, заради които не мога да спя нощем, понеже играят крикет върху пикочния ми мехур, са двете чудеса, за които съм благодарна на вселената и с които нетърпеливо чакам да се запозная.

Когато обяснявам на Слав, че това ми е един от най-хубавите периоди в живота, той преглъща и леко се подсмихва. Нищо не казва.

Оригиналният текст на Диляна е тук

cross