fbpx

Ако се чудите как в това динамично време, в този нов век да се присъедините мигом към модерните и съвременни майки и да покажете, че не сте някоя оклюмала идиотка, която по цял ден прави някакви супер смотани неща, единственото, което се изисква от вас, е да спрете да говорите за вас и вашето дете в първо лице, множествено число

Или поне аз така разбрах от последните си години на общуване с хиляди майки. Модерната и съвременна жена всичко може да прости. Че сте обърнала две ракии от седем сутринта, че ходите без гащи до детската градина или че сте излели тенджера с горещи спагети върху главата на съседското дете, но, да не дава Господ, някоя изстрадала нещастница да каже „Ние с бебчо ядохме пюре“. Eeeeeee, не е за вярване какво се случва!

Веднага се надига някаква невъобразима врява като в кокошкарник и всички започват да крякат в един глас „Оффффф, стига сте говорили за вас и детето в множествено числоооо! Да не би и двамата да сте акалииии?!. И двамата ли ядохте пюре? Ах, о, колко смешно, колко сте смешна и тъпа, и смотана.“

Голям смях пада, голямо презрение, голяма веселба.

Към този хор от възмутени граждани се добавят и мъжете, които пък никой ни ги е питал, ни се интересува от мнението им, особено когато става въпрос за хора, които не могат цял живот да научат разликата между рокля и пола и да разделят бяло от цветно пране

Даже в интернет наскоро се появи българският еквивалент на американския оригинал, който размахва табели по хавлия. Снимал се господинът на Ендекато на центъра и написал „Спри да говориш за себе си и детето си в множествено число“. 

На всички тези хора искам да кажа няколко неща.

1.

В първите месеци от раждането на детето съществува една понякога прекрасна, понякога мъчителна симбиоза между детето и майката. Реално майката е лишена в голяма степен от разполагане със собствената си личност и съвсем несъзнателно се идентифицира като едно цяло с детето, с което прекарва 24 часа в денонощието.

За нея всяко действие е споделена грижа, а и както спомена много точно една дама в един диспут: „Когато детето яде и двете правим усилия.” Тази симбиоза има своето изражение в езика, и то е на емоционално и първично ниво, а не на интелектуално. Дали говорим „ние спахме“ или „аз спах“ няма отношение към интелектуалния капацитет на говорещата, а към състоянието, в което се намира в момента.

2.

Детето е било част от тялото на майката. Детето цялото е тъкан на майката, нейната кръв и кости. Заради децата на много майки им изпопадват половината зъби и половината коса, защото неусетно са си дали почти целия калций, докато отглеждат бъдещето на света в тялото си. Има жени, на които им се налага да лежат по 8 месеца за задържане. Има жени, които са на лекарства през цялата бременност, такива, които не могат да легнат от болки и киселини.

И накрая отделянето на детето може и да се случва физически, но психически майката преживява неща, които няма как да се обяснят на цял куп хипстъри. Но ето, че светът е пълен с умници, които не само имат обяснение, но и безброй велики смешки по въпроса. Ха-ха. Много сте смешни.

3.

За общество, в което говоренето на „Вие“ е остър, непреодолим проблем, говоренето на „ние“ не е никакъв. И ако има нещо, което бих казала на всички в тази държава, е: „Спрете да говорите на „ти“!” Бих го казала и на онова момче, което се прави на смешно по хавлия.

Спрете да ми говорите на „ти“ по магазини, делови срещи, в градския транспорт, в мейли, в чата, по телефона и ВЪОБЩЕ, КЪДЕТО МЕ СРЕЩНЕТЕ С ДЕТЕ ИЛИ БЕЗ ДЕТЕ. Говоренето на „Вие“ показва, че сте възпитани в рамките на европейската цивилизация и че уважавате личното ми пространство в езиков план. И за да спестя на всички усилията да ме питат „А може ли да си говорим на „ти“?“: не, не може. Не искам. Не ви искам в личното си пространство, няма как да ви искам на първа или втора среща. 

Искам да спрете да се смеете на това как една майка говори за себе си и детето си, заради което не е спала от една година, и да помислите вие как говорите на другите. Защото майките поне имат обяснение, вие – не

Днес в Майко Мила! пускаме текст по една от най-наболелите теми в света на майките - МНОЖЕСТВЕНОТО ЧИСЛО. Този паразит в изразяването сред жените, превръщащ майката и детето в нещо като скачени съдове, които едновременно имат колики, ядат, спят, въртят се от корем на гръб, прохождат, растат им зъби и какво ли още не! Въобще, майката и детето стават като един огромен октопод, който се движи насам-натам и открива света. Та, днешната ни авторка Ралица Пейчева, малко се е поизнервила от постоянните въпроси в множествено число и сега е тук, за да ни каже да спрем с тях. Просто ДА СПРЕМ! (Тайно си признаваме, че Красимира и Елисавета също са изричали по нещичко подобно поне веднъж в живота си!)

******************************

Хайде, бъдете честни - поне един път, когато са ви питали нещо за детето, отговаряли ли сте в първо лице, множествено число?

Просто няма начин да не сте, генетично е заложено това от поне 3 века, сигурна съм.

Понякога и аз се изпускам, макар думите на лекаря, който водеше раждането ми, да са още в безмозъчната ми глава:

„Да не съм те чул повече да казваш, че се кърмИТЕ! Ти го кърмиш, бебето суче, яде, пие мляко, каквото ти харесва! То е отделен индивид, ако говориш така, ще стане на 10 г. и още ще си мисли, че сте едно цяло и ще иска да ходи с теб в тоалетната!“

И аз много се изплаших, наистина.

После ми мина и други неща обзеха изтормозеното ми съзнание, като например дали е нормално едно бебе да ака 5 пъти дневно и дали може да се самозадуши докато си играе с ръцете си.

След време обаче почнах да се дразня много. Всъщност, стана рязко, като бебешка смяна на настроенията, ама такава, необратима.

В общи линии случката е идиотска и започва както всяка друга, свързана с деца: един ден, след като станах в тъмна нощна доба (около 8 сутринта) и един час тъпках попара в устата на детето, облечена по пижама (скрита под яке и дънки), успях да се добера до детската площадка.

След около 10-минутно взаимно оглеждане една мила дама със симпатично момиченце се приближи и любезно разменихме няколко реплики за хубавото време и смисъла на живота.

И после времето се скапа тотално, защото тя ме попита „Как сте със зъбите, избиха ли вече“.

Въобще не ми мина през акъла какво има предвид тая жена - че аз отдавна имам зъби!

Или щото не ги измих?

Ами, по принцип съм добре, отговорих, само един изваден имам, ама на негово място нищо ново не изби (гледам тъпо). След бременността разполагам с 4 кариеса, които още не съм излекувала и вероятно, отбелязвам с тъга в гласа, скоро ще ми извадят още някой и друг зъб.

Следва още по-тъп поглед и уточнението, че питала била за детето.

А-а-а-а, сещам се аз (боже, колко съм проста!). „Ми, детето е чудесно със зъбите, до една година и три месеца нямаше нито един. После за 6 месеца се сдоби с 16 броя, а вкъщи почти се избихме. Даже с мъжа ми още не говорим открито за този период, защото кой обича да говори за трупове и войни... Но оцеляхме, и сега детето е щастливо, че може и има с какво да хапе онези, които не му играят по свирката, особено разни любопитни хора, които задават тъпи въпроси“.

Последва едно „ахаприятенден“ и повече не сме се засичали с тази „мама“.

Тази случка ме накара да се замисля дълбоко и да се върна назад във времето, присещайки се за други досадни примери:

Вие на колко сте? На 3 бири и 2 ракии! (лафът е на мъжа ми)

Имате ли колики? Не, имам киселини, че снощи ядох панирани чушки…

Ходите ли вече? „Къде, по барове ли? Не, мамка му! То с такъв енергиен вампир откъде сили за барове. Стигаме до едно набързо преди лягане и кой откъде е в страната на сънищата.

Спите ли? „Изобщо! Сега чета „Игра на тронове“, а съседите постоянно правят купони и от шума целият блок се тресе. А когато те не се чуват, се наслаждавам на бученето на климатика от съседния блок. А-а-а-а, ти за детето... О, той спи като пор, освен когато не му растат бивните или няма сополи. Тогава по цяла нощ баща му пее военни маршове се борим за световен мир!

Чашата преля, когато мъжът ми се прибра от разходка и каза, че повече не иска да ходи „там“ (на площадката), щото го питали дали носи чорапогащник. Втрещих се.

Той чинно отвърнал, че такива неща ги избягва, понеже му скубят космите на краката, а жената, дето така живо се вълнувала от облеклото му, се оцъклила.

След едно известно време той зацепил какво са го попитали и отишъл да обясни, че всъщност синът ни е оборудван с чорапогащник, втори чифт чорапи и още три блузи.

Отчел се, понеже е много важно дали чуждите деца са подходящо облечени, все пак!

И оттогава НИЕ вече отговаряме така на тези въпроси, при това - напълно целенасочено, а не случайно.

Изобщо, като се абстрахираме от множественото число, защо не помислим малко на кого и за какво са му притрябвали подобни данни? Не може това да е единственият начин да се завърже нормален разговори, нали!? Аз ако искам нещо да споделя, ще си кажа. Защо е нужно излизането на разходка да прилича на кръстосан разпит на
тайните служби?

Иска ми се да апелирам чрез този текст: ХОРА, СПРЕТЕ!

Вие не сте едно с децата си, те са отделни бойни единици, които вие отглеждате и възпитавате. Те имат нужда да се научат сами как да възприемат себе си и света, и не им правите услуга, когато ги слагате под общ знаменател с вас. Това са отделни хора, макар и малки, и това че сте от едно семейство, не ви прави един организъм - всеки си има своите нужди и вкусове!

И с риск да бъда презряна, все пак ще кажа, че текстът е по-скоро на майтап и не цели да засегне някого. Ако това се случи – ИЗВИНЯВАЙТЕ! Усмихнете се, поемете дъх и се порадвайте на слънцето!

cross