fbpx

От известно време насам започнах да гледам неемоционално на случаите на застреляни, убити, разчленени с моторни резачки и изнасилени жени. Просто те са толкова много, че човек няма емоционалния капацитет да се разстройва на всеки три седмици или месец, и започва някакси рационално да отчита всяко посегателство над жена и да го слага в графа „поредното“.

Като часовник – тик-так, тик-так, ще бъде пет часа, шест минути и седем секунди, ще умре още една жена.

Ще умре поредната Катя, поредната Виола, поредната Елена, поредната Дарина. И много, много други „поредни“, преминали за 24 часа през криминалните сводки под формата на инициали – някои от тях пребити с чук в някое село, други удушени в апартамент в някой краен квартал на Бургас.

И понеже човешкият мозък е устроен така, че има някакъв предел, някакво насищане на подобни емоции, след което не може повече да ги обработва, започваме да слагаме тези случаи под знаменателя на битовите драми. Под знаменателя на онези неща, които се случват „и на други места по света“, което ни позволява да не проявим по-нататъшен интерес по темата защо, по дяволите, в последната година в България 22 жени са умрели от ръката на партньора си или друг близък мъж.

За да могат всички да разберат правилно колко сбъркани са нещата, искам да си представите, че нещата бяха наопаки.

Представете си, че у нас само за една година 22 мъже са изгубили живота си, убити, удушени, изгорени, сваляни с шутове от автомобили и бити насред пътя, стреляни от упор, пребивани със стикове за голф, удряни с чук в главата и изнасилвани от собствените им жени и партньорки.

Можете ли да си го представите? Аз не.

Няма обаче да говорим за това сега, нито ще дискутираме кой кого убива повече, защото статистиките са ясни, мъртвите са погребани и когато говорим за трупове и техните убийци, няма как да кажем на черното бяло.

Сега ще говорим за омразата. За омразата към жените. За начина, по който обществото дискутира случай, в който 26-годишен мъж нахлува в апартамента на бившата си приятелка, застрелва я, взима едногодишното дете, качва се на такси и отива в безлюдна местност, където изчаква да дойде полицията и застрелва в окото собственото си дете, но себе си... себе си не успява. Нещо самоувереността го напуска баш в най-важния момент. Живее му се, вероятно.

Отдавна следя, от чисто любителски и личен интерес, как се обсъждат подобни случаи в общественото пространство. Сред естествените гневни реакции на повечето нормални хора, недоумяващи и неразбиращи как е възможна такава жестокост и агресия, много често забелязвам мнения, които олицетворяват цяла една култура на отношение към жените в българското общество.

„Получила си го е, но жалко за детето“.

„Мъжът трябва да е на място, а не кифлата да се прави на интересна“

Сега някои от вас ще кажат – това са тролове, не им обръщай внимание. Аз не вярвам на тезата за троловете, нито ме интересуват троловете като такива, с което не отричам съществуването им.

Интересува ме постоянството, с което твърденията, че жените си заслужават да бъдат бити, стреляни, насилвани и убивани, продължават да виреят и да се практикуват „на терен“, сред всякакви социални прослойки, във всякакви семейства, и сред всякакъв тип двойки.

Социалният балон, в който много от нас живеят, понякога ни пречи да разберем каква огромна, непоносимо тежка патология съществува в отношението към жените тук. Не към всички, разбира се, но към много от тях. Повярвайте, дори не можете да си представите колко дълбоко е пуснала корени тази омраза. Но е време някой да започне да говори за нея, и, ето, аз сега ще се опитам да обясня.

Сещате ли се коя е най-честата обида, която жените тук чуват на дневна база? Всекидневно?

Че са курви.

Всяка жена в България - ВСЯКА, е била курва поне един път.

Всяка жена, която не тръгне на светофара на секундата, е курва. Няма как да не е курва, щом се е добрала дотам да има книжка, да има автомобил и, на всичкото отгоре, да е пред вас на светофара, нали?

И аз съм била курва. И никога няма да забравя мъжа, който ме гонеше из квартала в продължение на 15 минути, поставяйки в опасност други хора по улицата, крещеше, че ще ме убие и ще пусне кучето си, което стоеше на предната седалка до него, да ме разкъса.

Причината? Просто не тръгнах ДОСТАТЪЧНО БЪРЗО. И си го заслужих.

Тук много жени са курви, защото искат да работят и да правят нещо различно от това да стоят вкъщи, и „да осигуряват домашен уют“, като че ли са някаква мебел или постелка.

Знаете ли, че имам приятелки, които, откак са омъжени или в сериозна връзка, не са ходили никъде сами, дори за една нощ?

ЗА ЕДНА НОЩ, ЗА БОГА!!!!

Не са пътували в чужбина със свои приятелки, не са ходили по работа сами в друг град. Не са били в командировка. Не че нямат такава възможност. Просто не го правят, защото мъжете им... не им дават. Мъжете им... ще се разстроят. Мъжете им... ще ги заподозрат.

Ще има скандали, разправии, тряскане по масата, заплахи за раздяла и то... накрая по-добре да не повдигаш въобще въпроса за ходене на екскурзия в Италия. Или за уикенд в Пловдив. Или за преспиване у приятелка. Или за командировка.

Защото, какво, наистина, ще прави сама жена в командировка, освен да... нали. Освен да си вее оная работа, нека си го кажем. Та нали всички знаем от хубавите, стари, социалистически, тъпи вицове, че мъжът е този, който ходи по командировки, а жена му го чака вкъщи в две вариации – или с любовник (щото е курва), или с точилка (щото е кучка, която го мачка). Други възможности, според народния фолклор, традициите и живият живот, дето има една приказка, просто няма.

Това обаче не е най-лошото. Най-лошото е, когато с работата и изкарването на пари, у жената започва да се формират... претенции. И изисквания.

Претенции и изисквания към качеството ѝ на живот, претенции и изисквания към отношението на партньора ѝ към нея, претенции и изисквания за уважение, респект, зачитане на нуждите и стремежите ѝ.

Познавам жена - лекар, един от най-търсените специалисти в областта си, която ми сподели, че мъжът до нея не бил съгласен с нейните прибирания от болницата в ранните часове на нощта. Не му харесвало така. Не било женствено, един вид, да се прибира една жена по нощите, вместо да си седи вкъщи и да... прави каквото там се очаква от нея да прави.

Затова той ѝ отправил неустоимо предложение: да МУ дава определена (голяма) сума пари на месец, за да не ѝ прави проблем да работи и да продължава да стои с нея.

Знаете ли как се нарича това?

Нарича се „ще си плащаш, за да ти позволя да работиш“.

Нарича се робия.

Нарича се... не знам как. Дали има виц с такъв сюжет? Мисля че не, ама чакайте да пробваме.

„Прибира се една жена лекар от нощна смяна и вкъщи я чака мъжът ѝ, който ѝ казва, че трябва да си плаща, за да работи“.

Еми... не. Извинявайте, този нещо не се получи много смешно.

Ето затова хуморът ни още е на ниво "отива един мъж в командировка и остава да спи при нея", жените не могат да карат коли, жените са кучки, жените надуват главите на мъжете, жените са кокошки, жените са курви, „пляснах я по гъза и след три дена още се тресеше“.

И ето затова най-срамното, което може да се чуе по адрес на мъжа в един виц, е... той да е педераст. Или да е мъж под чехъл. ДА НЕ Е ИСТИНСКИ МЪЖ, демек. Да не иска или да не може да нарече жените курви, кокошки и кучки. Да не може да ги постави на място. Да не може да им даде това, което заслужават. Да не може в една командировка да иде.

Но да оставим вицовете. Да се върнем на улицата и вкъщи. Да се върнем там, където жените „си заслужават“ да бъдат насилвани, тормозени и убивани, защото не са достатъчно мили. Защото не се държат достатъчно „женствено“. Защото не искат „да пускат“ всяка вечер. Защото искат да работят. Защото много им знае устата. Защото имат различно мнение. Защото го изразяват. Защото не желаят „да се научат“. Защото искат да живеят.

Нищо от това няма да се промени, докато не порасне поколение жени, които ЗНАЯТ от родителите си, че никой няма право да им говори по този начин. Че никой не може да им забрани да пътуват в командировка. Никой не може да им забрани да ходят на екскурзия с приятели. Че никой не може да им забрани да работят и да правят нещата, които искат. Или да ги принуди да правят нещата, които НЕ искат.

И знаят, че когато някой те изнудва да НЕ поддържаш качеството на живот, което ти искаш, когато те заплашва и те обвинява несправедливо във всякакви хипотетични провинения, то това е насилие.

Нищо от това няма да се промени, докато жените не започнат да гледат на себе си като на самостоятелен актив, способен да съществува и да е ценен независимо от оценката и мнението на човека, когото са избрали за партньор.

Докато не разберат, че са СВОБОДНИ да правят каквото и както намерят за добре.

И нищо от това няма да се промени, докато не израсне поколение мъже, които са възпитани от родителите си, че жените не са курви, защото искат да работят. Че жените не са курви, защото имат бизнес, или са лекари, или просто се връщат късно, защото са изпили по няколко питиета с приятели.

Че жените са равностоен партньор, който заслужава и изисква ПОНЕ същото уважение и респект към тялото и душата, какъвто изискват... приятелите ти в бара, например, които никога не наричаш „курви“, не ги пляскаш по задника и не им обясняваш, че трябва да си знаят мястото и да не говорят много. Не им казваш да внимават как се държат, за да не те ядосат. Не ги питаш „Кой ти гледа децата?“, когато се съберете да изпиете по едно.

И нищо от това няма да се промени, докато не израсне едно поколение от ХОРА, които знаят, че както собственото тяло е неприкосновено, така е и чуждото.

Че никой не си е заслужил смъртта, защото не се е държал както ти си очаквал да се държи.

Че никой на никого не е длъжен. Никой. На никого. Не е длъжен.

И най-вече – че никой друг не е отговорен за действията ти.

Решението да убиеш е твое и само ти си отговорен за него.

Не си под хипноза, не си невменяем. Както избираш да не бъркаш с два пръста в контакта, така може да избереш да не убиваш.

И винаги можеш да избереш да си тръгнеш, вместо да хванеш стика и да ѝ размажеш главата.

ВИНАГИ.

Имайте го предвид, когато утре часовникът удари за поредната жена и през главата ви мине „Еми... курва. Заслужила си го е. Кой знае как му е пилила на главата“.

А сега дайте да се разсеем с някой смешен виц за жени, които не могат да паркират.

Днес споделяме с вас разказа на Виктория Миндова, която, ще разберете от нея самата, е имала неблагоразумието не само да роди, а да роди на ПРЕКЛОННАТА ВЪЗРАСТ от 36 години. Това, разбира се, е причина тя да получава непоисканото мнение от околните по въпроса дали не е закъсняла, прави ли грешки в отглеждането на детето (заради възрастта си) и какви ли още не становища, от които тя вероятно няма никаква, ама никаква нужда.

------

Само след като родиш малко сладко бебе, разбираш до каква степен хората не могат, а и явно не искат да сдържат своето неискано мнение за живота, децата и „правилностите“ около отглеждането им.

И ето ме мен – на 36 години, точно родила малко сладко момиченце, съвършено в моите очи, абсолютно неподготвена за това, което ме чака.

В парка. Седя на пейка, точно приключила с жалък опит да накърмя двумесечната си дъщеря, която си поплаква тихо и нито тя не знае защо, нито пък аз. Гушкаме се, люшкам я и тя в края на краищата се унася блажено в ръцете ми. На съседната пейка сяда жена на видима възраст около 60-те, с ярко червило и коса боядисана в черно-син нюанс. Вперва умилен поглед в нас със София и казва:

- Разстроена е, а?! Сигурно доста плаче. Вие на колко сте?

От малка родителите ми ме предупреждават да избягвам непознати, които се опитват да ме заговорят, но кой ли да слуша! Явно от изтощение и денонощно кърмене, цедене, разхождане, и после пак кърмене, не се сещам, че това е клопка, в която не трябва да попадам, и отговарям чистосърдечно:

– На 36.

Жената с яркото червило явно само това и чакаше да чуе.

Ами, да. Личи си, че не сте на 20. За мен най-добрата възраст за раждане е 27 – 28 години, но сега жените гонят кариера, искат да се доказват. Аз моята дъщеря я родих на 28 и съм много доволна. На Вас обаче няма да Ви е лесно...

Докато непознатата в парка продължава да разсъждава над това колко неправилно решение съм взела да родя на тази преклонна възраст, моята глава започва да се взривява от различните варианти каква трябва да е следващата ми реакция. Въпреки че пряк физически контакт щеше да ми донесе най-голямо удовлетворение, цивилизованият човек в мен надделя и ме възпря навреме от саморазправа. Сложих малкото спящо ангелче в количката и единствено успях да отроня драматичното:

Как не Ви е срам да съдите хората! – и продължих с бърза крачка надолу по алеята.

Докато бутах гневна количката далеч от „жената с мнението“, се сетих, че тя не е единствена. Един съсед ме срещна вече родила и ме пита: „А бе, ти не беше ли разведена? Откъде се взе бебе?“.

Нещата стават още по-потискащи, като се сетиш, че не са нужни луди в парка или нетактични съседи, за да те накарт да се чувстваш като престъпила всички природни закони.

Майка ми ме е родила на 34 години и все ми повтаряше през годините как са я наричали „бабо“ в родилното. В нейните очи е почти медицинско чудо, че износих внучка ѝ на тези години.

Баща ми: „То при теб доста позакъсняха нещата, сигурно затова му трепериш толкова на това дете. Ще го разглезиш.“ За пояснение – когато плаче, не оставям детето да се дере в леглото, а го взимам на ръце или го кърмя. Това, според старата школа на доктор Спок, е грандиозен провал на родителя пред малкия тиранин, който с хитрост и коварство се опитва да те накара да си нарушиш комфорта и да го гушнеш.

Снаха ми: „Добре че успя поне едно дете да си родиш, да не умреш сама.“ За справка: имам си и мъж, но него кой го брои, нали според статистиката жените живеят по-дълго.

От гореизброените примери може да изглежда, че не съм сполучила на роднини, което не е вярно, но въпреки това списъкът с безумни добронамерени забележки и мнения продължава. Това ме накара да достигна до крайния извод, че дори и да искам да изразя мнение, по-добре да си прехапя езика, отколкото дам акъл, защото няма жена, казала: „Моля Ви, дайте ми неисканото си мнение по въпрос, който не Ви засяга“.

Мнението е като задника, както казваше баба – всеки си го носи, но не го размята открито пред хората.

Някои хора може би ще забележат промените у себе си на 27 години, а други - чак когато навършат 35. При повечето хора, обаче, повратната възраст е 30, когато всички усещаме някакви промени под напора на живота.

Според Bright Side и художничката Astkhik Rakimova няма нищо по-хубаво от това да осъзнаеш, че по детински си се притеснявала за всякакви дребнави неща, които нямат кой знае какъв смисъл.

Затова е страхотно да си на 30 и да осъзнаеш, че наистина не би трябвало да ти пука за неща, като:

Последните модни тенденции

 

Допълнителните килограми

 

Клюките 

 

Очакванията на другите от вас

 

Какво мислят другите за човека, когото обичате

 

Как празнувате рождения си ден

 

Фукането и показността

 

Социалните мрежи

 

Това че (още) не сте омъжена

 

Как изглеждате със зимни дрехи

 

Личният живот на звездите

 

Мнението на другите за живота ви

Дали или не една майка си взима отпуск по майчинство и колко дълъг да е този период (ако има избор) е важен въпрос както за нея самата, семейството ѝ и детето ѝ, но и, оказва се, за колегите ѝ.

Според ново изследване, публикувано в "Журнал по експериментална социална психология", майката е съдена и критикувана, както ако излезе в дълъг отпуск, както и ако си вземе само няколко седмици отпуск след раждането на бебето, казва съавторът на изследването Мадлин Хелман, професор по психология в Нюйоркския университет.

Изследването е направено сред 200 работещи мъже и жени в САЩ и Обединеното кралство. Заключенията доказват, че на жените се гледа по-неблагоприятно при перспективата на предстоящо бебе, независимо от плановете им за отпуск по майчинство.

Хората в проучването са разделени на три групи и са помолени да оценят въображаема жена, работеща във въображаема фирма. В един от сценарите жената споменава, че скоро ще излиза в отпуск; във втория казва, че бременна, но не иска да си взима отпуск по майчинство (извън планирания болничен след раждането на бебето). В третия сценарий жената не споменава бременността и отпуск по майчинство.

В сравнение с третия сценарий, жената, която излиза по майчинство, и тази, която отказва отпуск по майчинство са оценени еднакво негативно.

Жената, която ползва отпуск по майчинство, е считана за по-малко ангажирана и некомпетентна за работата, а жената, която не е ползвала отпуск по майчинство, е смятана за по-лош родител, по-малко желан партньор и по-малко грижовен човек.

Средната възраст на хората в проучването е около 33 години, а 71% от тях нямат собствени деца. Реакциите срещу жената, която не ползва отпуск по майчинство, са малко по-екстремни сред участниците от Обединеното кралство.

Интересното е, че мненията са горе-долу еднакви въпреки разликите във възрастта, пола, националността или родителския статус на участниците.

Това означава, че отрицателните нагласи относно работещите майки са универсални и широкоразпространени, твърдят изследователите.

Проф. Хелман казва, че би трябвало обществото да пребори тези предразсъдъци, но за жалост, действителността е, че майките са оставени сами да се борят за уважението на колегите си.

Майките трябва да осъзнаят, че това се случва и да се опитат да изпреварят събитията и да предотвратят подобни реакции - дали чрез откровен разговор с колегите, чрез поддържане на връзка с офиса по време на майчинството или чрез постигане на баланс и разделяне на времето между работата и домашния живот.

Тъжната истина е, че жените наистина са между чука и наковалнята в такава ситуация и понякога е трудно да вземат решение как да постъпят - да си вземат дълъг отпуск по майчинство, да си вземат само няколко седмици или изобщо да не ползват такъв (което дори не можем да си представим какво точно означава!)

**************************************

Още по темата:

Близките и роднините – най-ужасните критици на майката

Защо майките непрекъснато се чувстват виновни?

Адски лесно е да се поддадеш на хорското мнение и да повярваш на това какво някой друг мисли за дейността ти като майка, докато през това време се опитваш да правиш най-доброто, на което си способна.

Разнищвали сме няколко пъти темата за досадните съвети и консултации, идващи непоискани от устите на чужди хора - “Това дете защо е без шапка?!?” или за даването на акъл от непознати и „Как да си гледаме децата“ – наръчник със съвети от хора без деца.

И все пак, чуждото мнение не секва, а лошото е, че дори и най-незначителният коментар от някой напълно непознат на опашката в магазина може ни накара да се почувстваме като мъничка трохичка, смачкана под тежестта на съмнението и неувереността.

„Дали ВЕЧЕ не трябва да го отуча от биберона?“

„Наистина ли не е нормално да не може самичко да каже, че е на 3 години?"

„Може би наистина навън е адски студ и, както казва тази жена, поставям детето си в риск като не му обличам шал, шапка и ръкавици, нищо че е септември?“

"Първо сме майки, а после хора" ли беше или обратното?

При всяко положение има нещо човешко у нас, а, както всички знаем, да се греши е човешко. А да си родител е възможно най-човешкото нещо на света.

И е твърде вероятно фактът, че синът ти ходи на ясла с биберон в уста, да НЕ му съсипе живота, нито пък това, че е без шал през октомври. А това, че 3-годишното не желае да отговори на някаква досадна бабичка на колко години е, просто ще го подминем!

И въобще (по принцип, както се казва) - какво мисли тълпата за нашето родителстване не би трябвало да има никакво значение. Обаче наистина боли, когато някой реши, че е важно да ни уведоми как, според него, НЕ се справяме като майка.

В такива моменти си припомняме, че освен ако не отговаряте на условията, вписани по-долу тук, то какво мислите за думите и действията ми като майка има НУЛЕВА стойност:

  • Вие не сте моят партньор.
  • Не сте майка ми.
  • Не сте моят лекар.
  • Не сте лекар и на децата ми.
  • Изобщо не сте лекар.
  • Вашият съвет е бил непоискан.
  • Не познавате моите деца.
  • Вие не ме познавате.
  • Вашата ситуация е напълно различна от моята.
  • Вашето "решение" е било изпитано и е доказано неуспешно.
  • Вашето "решение" звучи скучно.
  • Вашето "решение" звучи така, сякаш отнема много усилия и не искам да го правя.
  • Вие сте много смели с клавиатурата, не толкова на живо.
  • Всъщност не сте разбрали какво казах, а вместо това сте се хванали за една дума и циклите на съвсем различна тема.
  • Изразявате се толкова лошо и неясно, че не мога да разбера какво сте написали или искате да кажете.
  • Разбирам какво сте казали, но просто не мога да спра да се смея.
  • Изразихте мнението си, като ме нарекохте с грозен епитет.
  • Тонът ви е излишно снизходителен.

Има, разбира се, изключения от горните правила. Ако детето е в опасност, кажете моментално. Ако забележите, че детето е закопчано с колана по неправилен или опасен начин, кажете незабавно. Ако видите детето да яде боклук, вдигнат от земята, кажете веднага.

Но ако сте просто непознат човек, който на детската площадка коментира шокирано, че синът ми е с „прекалено дълга за момче“ коса, или сметнете за нужно да коментирате под снимката как кърмя, че това е „интимен акт, който не трябва да се демонстрира на публични места“, трябва да знаете, че мнението ви е абсолютно непоискано, нежелано, безмислено и като цяло – не струва и стотинка.

Запазете енергията си за вашите собствени деца.

Един от големите въпроси, които вълнуват майките на момчета, наред с „Аз каква свекърва ще бъда?“ и „Мога ли да живея в дом без мебели, в които синът ми да се удря, докато тича като разгонен хипопотам?“, е въпросът как да се справим с пениса на детето и в частност:

„Трябва ли ние да забелваме пениса на момчето и кога да се случи това?".

Майките на момичета могат също да прочетат този текст. Първо, за да злорадстват, че имат момичета. И второ, за да знаят през какво са минали майките на бъдещите им зетове.

Защо изобщо говорим за това? Защото момчетата се раждат с така наречената вродена фимоза, което представлява непълно отделяне на вътрешния слой на препуциума – това е тънката кожа, която покрива главата на пениса от главичката на члена. Това не е здравословен проблем, нито аномалия, а нормалната физиология при над 90% от момчетата.

Трябва ли да забелваме пениса?

Тук няма едно категорично мнение.

Според част от педиатрите, препуциумът предпазва развиващият се пенис от изпражнения, бактерии и други вредни патогени, предпазва от обезчувствяване и кератинизиране (загрубяване на кожата) и намалява риска от инфекции на уринарния тракт. Те смятат, че в процеса на растеж на детето кожата сама ще се отдели от главичката. Този процес при някои момчета може да отнеме много години, а при други става почти отведнъж. Причината е. че хормоните играят важна роля в изменението на тъканта на препуциума. И не е ненормално, ако процесът не е завършен до края на пубертета.

Според друга част от педиатрите, обаче, aко пенисът не се забелва, съществува риск от локално възпаление в пространството между главичката и препуциума. Там се натрупват мъртви клетки от епитела, които при децата се наричат перлички, а при възрастните – смегма. Те представляват бялата консистенция, която се вижда при забелване на пениса на детето. Този секрет е добра среда за развитието на инфекции, особено когато момчето още няма навика да си мие ръцете преди да използва тоалетна.

Накои причини за забелването

Една от причините ЗА забелването е да се почисти това пространство и да се предотврати бъдеща инфекция (или поне да се намали рискът от такава). Това не значи еднократно забелване, а редовно забелване и почистване.

Незабелването на пениса на момченцата в ранна възраст може да доведе до фимоза, т.е. - стеснение на препуциума (фината кожа, която покрива главата на пениса). Фимозата не позволява свободното и безболезнено „заголване” на главата на пениса. Това се случва при много малък процент (1-2%) от момчетата на 18 години и се нарича истинска фимоза, която е различна от физиологичната, нормална фаза от развитието на пениса.

Фимозата се открива най-често по повод на проблеми при секс. Тогава пациентът изпитва болка или има проблеми със заголването на гланса. Всъщност тези мъже винаги са имали трудности със заголването на главата, но проблемът става по-осезаем едва при първите сексуални контакти. Лечението на истинската фимоза е хирургично – циркумцизия (circumcisio) от латински circum – около и caeder – режа. Народното ѝ име е обрязване.

Педиатрите, които подкрепят идеята за ранното и постепенно забелване, са на мнение, че е най-добре още от първия месец, при всяко къпане на момченцето да се забелва главичката с леко подръпване и областта под главичката да се почиства само с вода, без сапун. Системният упражняван натиск улеснява преодоляването на слепването. Когато това се случва постепенно, за бебето няма стрес и болка. Същото важи и за родителя, който е спокоен, че детето му не страда.

Някои родители и педиатри подхождат по малко по-радикален начин чрез рязко забелване. Обикновено това се случва някъде около 8-мия месец на бебето, когато по решение на родителя или на педиатъра главичката рязко се забелва с едно-две резки движения, което е изключително болезнено и стресово за малкото бебе и често води до разкъсвания и инфекция.

А защо против?

Педиатрите, които са категорично против насилственото отлепване на препуциума от главичката, съветват да оставите момчето на възраст между 1 и 3 годинки да преодолее фимозата и самичко да забели пениса по време на играта за опознаване на тялото си. Ако това обаче не стане и препуциумът продължава да покрива почти изцяло главата на пениса, е необходимо да се потърси намесата на специалист. Той ще помогне за премахване на фимозата. Така тя няма да бъде причина за усложнения – както инфекции, така и сексуални проблеми в бъдеще.

Ако отглеждате момче или повече момчета, със сигурност ще ви се наложи да избирате какво да направите. Нашият съвет е да се допитате до педиатъра, на който имате доверие, или да потърсите мнение на уролог. Така може да се запознаете с аргументите „за” и „против” (например мненията за забелване на експерти в по детска хирургия към МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“).

Близо две трети от майките споделят, че са се чувствали обект на критика заради решенията си как да отглеждат и възпитават децата си, показва проучване сред майките в САЩ, проведено през юни 2017 година, от C.S. Mott Children’s Hospital в Мичиган.

Изследователите са попитали 475 майки на деца до 5-годишна възраст дали са били критикувани по отношение на ролята им на родители. 61 процента от тях споделят, че са били обект на критика, като основно семейството и роднините им са били най-големите съдници, пише изданието New York Times.

Шокиращо е, че най-близките им хора са всъщност най-лошият им критик, като тази негативна роля се разделя поравно между партньора, родителите на майката и родителите на партньора. Съществува схващане, че родителите на партньора са най-големия съдник, но проучването показва, че това не е истина - родителите на майката са също толкова негативно настроени към нея.

Изследователите са се интересували дали по-съществената част от критикуването не идва от далечни познати или непознати хора, или пък в онлайн среда, но едва 7 процента от майките са се оплаквали от кибертормоз в социалните мрежи.

Жените обаче са споделили, че у дома и в семейството ги критикуват три пъти повече, отколкото във въшния свят.

"Майките започват да чуват мнения за това какъв родител са още докато са бременни - хората пипат корема им, казват им да си почиват. Има хиляди неща, които хората смятат, че им е позволено да казват на един родител", казва проф. д-р Барбара Хауърд от Медицинския университет "Джон Хопкинс".

Проф. д-р Хауърд е педиатър със специализация по поведенчески проблеми в развитието и нейните пациенти са основно деца с проблеми в поведението.

"Често", казва тя, "роднините на децата имат свое собствено мнение как трябва да се третират поведенческите проблеми на детето. Говоря за това непрекъснато и всеки път питам дали някой има собствено мнение как да се справим с проблема на детето. Когато двамата родители са на различно мнение по даден проблем, би трябвало да го решат помежду си в разговор и компромис, а не като се критикуват един друг и всеки да подценява и омаловажава другия пред детето."

Тя казва, че не е била изненадана за темите, по които майките се оплакват от критика. Те са същите, които чува в кабинета си всеки ден - дисциплината, спането и храненето, винаги едно и също.

7 от 10 майки са критикувани заради дисциплината на детето. Много често това, което виждаме, е различна интерперация на това какво прави детето, какво е поведението му и какво е разумно да се очаква от него.

Бабите и дядовците, които живеят далече, най-вероятно виждат детето само на специални събития, когато всекидневната рутина е нарушена и детето е по-възбудено от обикновено.

Ако бабата и дядото критикуват майката или я накарат да се почувства съдена, това впоследствие може да доведе до разделение на семейството, което на този етап е отдалечено само по географски показатели.

Около половината майки споделят, че избягват общуването с хора, които ги критикуват, но ако това не е проблем, когато става дума за нахален съсед, в случая с роднините това означава детето да бъде лишено от време с баба си.

Родителите, които са разстроени заради критиката на бабата или дядото, не бива да забравят, че една баба или дядо, които живеят далече, се опитват, макар и доста неумело, да участват по някакъв начин в живота на детето. Съветът към родителите е да бъдат по-директни и открити и да кажат открито, че искат бабата и дядото да участват в живота на детето, но повече няма да го водят там, ако ще бъдат мъмрени и критикувани.

Това, което майката чува като критика, може да е проява на загриженост към състоянието ѝ, особено ако идва от собствените ѝ родители. Например при обговаряне на проблема със спането на детето по-възрастните родители може да се опитват да засегнат темата, че майката е изтощена. Често родителите страдат за собственото си дете, което като родител се бори с някакъв поведенчески проблем.

Майките в проучването споделят за много нисък процент критика от страна на педиатър или лекуващ лекар на детето (8%) и възпитател или педагог на детето в ясла или детска градина (6%). Според изследователите майките очакват съвет и напътствия от тези институции и заради това не приемат предложенията им като критика.

Какви са последствията от критикуването?

Понякога майките наистина имат нужда да научат, че грешат, ако правят нещо неправилно. Голяма част от майките споделят, че след получена критика, търсят повече информация и се опитват да се образоват, като повечето от тях са се допитвали до педиатъра на детето или са ровили в интернет.

Но 40% от майките в проучването споделят, че критикуването ги е накарало да се съмняват в себе си си и да са неуверени като майки.

Проф. д-р Хауърд казва, че никой никога не казва нещо положително на родителите, например: "О, браво! Справи се с тръшкането на детето по страхотен начин!"

(Освен ако не сте Кейт Мидълтън, дукесата на Кеймбридж, която е успокоила тръшкащата си дъщеря и това е отразено от националните медии като световна новина.)

"Замислете се колко пъти сте чували някой да ви казва - "Браво, справи се чудесно с тази ситуация!", казва още д-р Хауърд и добавя - "А всички знаем, че положителната обратна връзка е много по-ефективна от критиката!".

Така че, мили хора - не критикувайте излишно майките около вас, особено когато детето на някоя майка се тръшка в магазина, в тролея или насред тротоара. Вместо да я гледате укорително и свирепо, отпуснете ѝ един съчувстващ поглед или мила дума - със сигурност ще го помни доживот, защото ще сте първият, държал се така с нея. Сигурни сме на сто процента!

Много, ама наистина много обичаме Twitter. Всъщност, Twitter е далеч по-забавен от Facebook, заради ограничението от символи и заради това, че много малко хора там споделят със света, че точно в тоя момент пият студено мокачино в кафето на ъгъла (със снимка и check-in). Понеже не всеки се вълнува кой, кога и къде ходи до тоалетната (с check-in) и защо (с Instagram), Twitter e истински оазис в морето от досадни социални постове.

Споделяме с вас някои супер забавни туитове на жени, които (вместо да се чекират с чаша Мохито на НДК и да споделят, че очевидно е горещо – защото обикновено през юли е кучи студ!) с едно-две изречения са обобщили есенцията на еволюционните разлики между жените и мъжете.

@Mimification

Когато мъж ми каже, че си търси „истинска жена“, моментално бягам, защото всъщност съм три скачени бухала в шлифер И ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА РАЗБИРА.


@bananafitz

ВЕЩИ, КОИТО ВСЯКА ЖЕНА ТРЯБВА ДА ИМА:

  • Малка черна рокля
  • Сладки равни обувки
  • Сандали с каиш...- ок, след като мъжете вече спряха да четат, вдигаме се на бунт на разсъмване.

@dril

Храна $200

Телефон $150

Наем $800

Ароматни свещи $3 600

Ток $150

Някой, който разбира от икономика, да се притече на помощ със семейния бюджет моля. Семейството ми ще загине.


@JillFilipovic

Понякога чета туитъра на Тръмп и и си спомням как едно време много хора в американската история са смятали, че „жената е твърде емоционална, за да може да бъдe президент.“


(реклама на надуаем дюшек)
Това можеше да бъде избегнато с една фокус група (съставена от жени).

@ValeeGrrl

Мъжът ми се въодушеви, защото си мислел, че се пипам под завивките, а аз всъщност разопаковах Kit Kat, който не исках да деля.


@bourgeoisalien

Нараво е откачено какво направи гаджето ми от гимназията, за да ме накара да ревнувам – игнорира ме 15 години и сега е женен с дете. Няма да се хвана.


@Herring1967

Защо Международнияj ден на мъжете не се отбелязва както този на жените? Защото не го организират жени.


@toujours_fab

Мъжът ми адски много се вбесява, когато го представя като първия ми съпруг.


@x_MAGilicous_x

Видях двама души да се държат за ръце, докато тичаха на маратона, и си мечтая някой ден да срещна човек, който ще ги одумва заедно с мен.


@JessicaValenti

Мъж: Никога не бих излизал с феминистка!

Феминистки: Така е.


@ 1followernodad

Мъжете: Жените са мистерия!!

Жените: Ето какво искаме ние жен...

Мъжете: АМА НАИСТИНА, КАКВО ИСКАТ ЖЕНИТЕ?

Жените: Ами, за начал....

Мъжете: Явно никога няма да разберем какво искат жените!!!


@Six_Pack_Mom

*гледам как мъжът ми спи

Аз: „Толкова много го обичам, той е всичко за ме...“

*той започва да хърка

Аз: „Не мога да живея така!“


@MommaUnfiltered

Мъжът ми още разправя за оня единствен път, когато е заредил миялната правилно, все едно с това децата ще влязат в Харвард.


@meganamram

Куклите възпитават момичетата в нереалистични изисквания за тялото им. Рускинчетата няма нужда да имат няколко малки рускинчета вътре в себе си, за да са красиви.


@BlacHershey

Седя в една стая с мъжа ми и децата...И изведнъж осъзнавам, че всеки от присъстващите е бил във вагината ми... Уау.


@onherperiod

“Мъжете не харесват, когато жените...“ УАУ, за секунда тука почти се излъгах, че жените живеят само, за да радват мъжете, хаха направо се хванах на това, хахаха

Това е една изключително осъдителна статия за това как не трябва да се съдят другите и да се дават съвети. Ние в Майко Мила! обичаме да живеем на ръба!

По каква причина всеки – и майка му – се чувства длъжен да дава съвети как се отглеждат деца? Кротко си чакаш трамвая с хлапето под ръка, не пречиш на никого, гледаш си работата и детето, и БАМ! Все ще се намери някоя баба, леля, тьотка, вуйна, стрина или другарка, която ще сметне за космически важно и задължително да дойде да ми каже, че детето ми трябва да е със или без шапка.

Елисавета така се беше потресла от тая бабешка традиция, че си го изля в текста “Това дете защо е без шапка?!?” или за даването на акъл от непознати.

Моето дете трябва да е със или без шапка. Не нейното, а моето дете. Просто да полудееш! По-възпитаните майки си замълчават, усмихват се накриво и поглеждат настрани. Гледат настрани, за да не види тьотката как тихичко, без звук, пожелават редовен сексуален живот на майка ѝ.

Всеки родител, всяка майка и всеки татко, все някога са попадали на такава спирка или на такава многознаеща стрина. Ако не на спирка и не на тьотка, попадали ли сте на някое от долузиброените места и на някой от следните типажи?

  • Роднините без деца. Много, наистина много ви обичаме и държим на вас, но докато не познаете сами как се спи по 4 часа на денонощие (не наведнъж, разбира се, майчинството да не е спа център!) и докато не сте чистили с ръце бебешко ако и не сте бърсали повръщано от лицето си (дано не със същите ръце!), най-учтиво ви молим да държите съветите за себе си. Тук с особено черни и подчертани букви искаме да обърнем внимание, че имаме предвид и ТЪЩИТЕ и СВЕКЪРВИТЕ.
  • Горният съвет всъщност важи за всеки, който няма дете, без значение родно, осиновено, припознато и т.н. На теория няма как да научиш какво е да си родител. Ако трябва да сме честни, подхождаме със скептицизъм и доза недоверие дори към педиатрите, които не са отгледали собствено поколение.
  • Студентки-детегледачки и ученички-детегледачки – изобщо всяка гледачка, която е на възраст, когато предполага, че основното ѝ занятие е да е промоутърка в дискотека, а между другото гледа и деца. Тамагочито не се брои за отглеждане на дете.
  • Случайни жени в магазина, аптеката, супермаркета, МОЛ-а или където и да е. Просто случайно минаващи непознати жени, които дават акъл, оценки и съвети.
  • Другите майки, които "подхождат с най-добри намерения" и "от добро сърце". Непоисканите услуги, съвети и оценки от такива майчици не постигат друго, освен да отключат деветата чакра на лудостта и беса у нас.
  • Всеки, чиито деца не са със специални нужди или нямат аутизъм. Да научиш дете с аутизъм да ползва само тоалетната не е като да научиш дете в инвалидна количка, или като дете без здравословни проблеми. И трите деца са различни.
  • Перфектните родители. Особено онези, дето са перфектни във Фейсбук. Перфектната майка на съседското дете може за обяд да му приготвя пълното меню на Гуинет Полтроу, но това само я прави чудесен готвач, не повече. А на моето, което яде сандвич с хамбургски и кашкавал, му е все едно за Гуинет.
  • Приятелките на Перфектната майка, познати също като Придворна дама 1, Придворна дама 2 и така нататък, които царуват в малкото измислено перфектно кралство Площадкавил.
  • Противоречащите си хора и техните противоречащи си съвети. Когато са пили вече кафе и светът е станал отново цветен: „Ееее, остави го да си поплаче! Ше му се разгърнат дробовете! Нищо няма да му стане ако си пореве малко!“. Късна вечер, когато са уморени, а тепърва трябва да простират и да мият чиниите: „Ама защо реве?! Веднага го успокой! Не трябва да реве, щв вдигне температура! Ще развие страх от изоставяне! Не може така да го оставяш да плаче, милото!“
  • Всеки, чиито съвет всъщност не сме поискали.
  • Родителите на момичета, които дават акъл на майки на момчета. И обратното.
  • Родители на деца, по-малки от собственото ни. Особено ако отсреща имаме майка на едногодишно дете, която поучава майка на тийнейджър как да се оправя.
  • Хората, които „не одобряват“ това, което правим, и които оценяват родителските ни усилия като „неправилни“. Обожаваме ги тези хора, много им се радваме!
  • Учителите в началния клас. Понеже децата са малки и не може да обсъждаме контролното, класното, матурата, кандидатстването за гимназия и изобщо темите, които обичайно се обсъждат с учител, остава да обсъждаме „характера“ на детето и как родителите У ДОМА да го научат да внимава В ЧАС в училище. О. Боже. Мой. Дори не искаме да започваме тази тема.
  • Майки с партньори срещу самостоятелни майки. Понеже смятаме аудиторията си за достатъчно интелигентна, няма да обясняваме защо не-самотните майки не трябва да дават съвет, оценка или акъл на така наречените самотни, въпреки че последните може и въобще да не са самотни, просто всички така им казват.

Кого изпуснахме? Споделете в коментар! Да ги посочим с пръст (по абсолютно не-осъдителен начин)!

Наскоро ви попитахме Кои са трите ключови фактора за оцеляването като родител? Не знаем дали някой действително е очаквал един-единствено отговор на този въпрос, нито дори три. В действителност получихме 138 различни мнения!

Само 138, защото не сме пуснали национално проучване, тогава щяха да са поне 1-2 милиона! Припомнете си това следващия път, когато някой си позволи да оценява родителските ви умения и как се справяте като майка.

И така, как оцелява българската родителница? Като начало, абсолютно съгласни сме с Adriana Kaiser, която отбелязва, че първият ключов фактор за оцеляването като родител е наличието на дете.

Обобщихме за вас петте най-чести съвета за оцеляване като родител.

Черрррвееено виииноо снооощщщщи пиииих...

На въпроса ни „кои са трите ключови фактора за оцеляването като родител“, 21% от майчиците казват: Основно с помощта на вино и бира, алкохолец, чашка или кашонче:

Tsvetelina Tsekova Червено вино.
Бяло вино.
Розе.

За да сме сигурни, че ни разбрахте...

Lilyana Vankova Вино, вино и вино!

Когато свърши виното, а все още трябва да се оцелява като родител:

Ivelina Hubl Само три!?!?!? Ок...три ракии тогава...

Жокер „обади се на приятел“

1. Свободни баби,кото да ги гледат.

2. Съпруг,който има време да ги гледа.

3. Приятелки и съседки, които имат желание да ги гледат.“ (Tania Popova)

Бихме искали да помолим Tania Popova да ни запознае с мъжа ѝ, приятелките и съседките ѝ.

След като сме осигурили кашонче с вино, 20% от коментиралите майки на Майко Мила! споделят, че дете у нас се гледа чрез баби, дядовци и други роднини, които да помагат. Ако не разполагате с баба (Irina Ignatova - „...да имаш минимум 1 баба да спасява положението“), необходимо ви е да се снабдите с детегледачка. Тя не е същата като баба, която може да ви посъветва как са се гледали децата „едно време“, но, както се казва: „една детегледачка е по-добре от нула свободни минути“.

Ин&Ян, Дзен, Фън Шуй, Нирвана, Хармония

Логично и естествено се получава, особено ако сме оставили детето на баба, дядо, роднини, детегледачки, за оцеляването на родителя остава третия ключов фактор: комбинацията от Търпение и Любов, или както го е илюстрирала Rumiana Yossifova „Любов, любов, любов“

Нека Силата бъде с майката ти!

Сред майките на Майко Мила! все пак са се намерили реалистки, които със сериозен тон ни приземяват със сериозната констатация сред 16% от коментиралите, че деца у нас се гледат с кураж, здрави нерви и/или хапчета, които от своя страна водят до кураж и здрави нерви. Ако „Мента, глог и валериан” (Сев Самоковлийска) не помогнат, като родител се оцелява чрез „...редовно пиене на Кантариона"  (Rossi Kostova)

Бягство от затвора, сез. 42, еп. 3287

Около 4% от майките на Майко Мила! съветват като изпитан ключов фактор за оцеляване бягството за няколко минути в банята или друго помещение с плътна врата и „клипът "Как муж да заведе вас на Малдиви"🙂 (Julia Andreeva)

Ето и някои от предложенията как да оцелеем като родител, които предизвикаха по-бурни емоции.

„Спокойствие пред детето - дори нещо да гори, трябва да останем cool пред малкия звяр.“ (Veneta Doncheva)

„Способност да отпуснем след като детето заспи - дали с чаша вино/бира и т.н или просто с дълъг душ, крещене или хубав секс.” (Veneta Doncheva)

„Да заспиваш МОМЕНТАЛНО при първа удобна възможност!“ (Irina Tsvetkova)

„Добро здраве и лоша памет!” (Svet O Slava)

“Липса на обоняние.” (Maria Prodanova-Stoeva)

“Талант да сготвиш храна за всички, при положение че разполагаш само с магданоз, слънчоглед и гумени мечета.” (Maria Prodanova-Stoeva)

“Родители на едно мнение.” (Mariyana Stoyanova)

„Валериан, валидол и шоколад ...“ (Irina Nikolova)

"И това ще мине, и това ще мине" (Stela Nedeva)

“Търпение. Нужно ти е, когато за 39 път днес повтаряш " Не ходи боса!", "Не пипай печката!", " Не си слагай купата със супа на главата и не викай "Шапкаа!" (Жоржета Йорданова)

„Вяра, че НЯКОЙ ден ще можеш да отидеш до тоалетната сама.“ (Жоржета Йорданова)

„Тренировки да използваш главата си по предназначение!“ (Lilyana Levkova)

„Способност да се смееш на себе си, особено когато детето те нацели с телесна течност.“ (Ани Шишкоски)

„Да не ми пука. На жената и хлапетата да не им пука. На бабите да им пука.“ (Пътник О'Свиден)

„...вярата че един ден отново ще си нормален човек! Е, и чаша бира...“ (Antonia Chilikova)

„Вярата, че небето и животът са безкрайни или какво са 3 години безсъние за вечността.“ (Anahid Kasparyan)

„Да не забравям да навивам алармата, за да заведа баткото на ясла, редовно да чета Майко мила! (да знам, че не полудявам само аз хахаахах) и да продължа да кърмя поне до първия учебен ден, че иначе не знам как се успокоява ревящо бебе/дете.“ (Боряна Узунова)😃

„Не ми пука, на тате не му пука, на тийн хептен не му пука. ...и парченца любов се слагат на око, колкото повече толкова по-добре.” (Unique Varna)-)“

„Да пропускаш покрай ушите градските легенди за детето на съседката и шуренайката, както и митичното "Е, по наше време ..." („Naddezhda Ivv)

„Асфалтирам детската стая, оставям ги да правят каквото искат, все от 3 някое ще оцелее.“ (Krasimira Petrova)

„Съпругът, доволен на каква и да е вечеря (брои омлета и яйцата на очи за две различни ястия).“ (Евгения Богданова)

„Златен Ролс-Ройс, пожизнено гарантирано място в държавната детска градина и ясла за всички членове на семейството (без оглед на възраст, пол и занятие) и три бутилки от най-скъпото в менюто в петък вечер. И ако може, възстановяване на колониалното робство (ма тва са вече екстри).“ (Пламена Николова)

„Търпение, цица и любов.“ (Masha Pavlova)

Вместо финал, с две ръце споделяме мнението на Биляна Варадинова: „И когато наистина си на прага на силите си, сещаш се за малките светещи очички, прегръдките и целувките с най-искрената обич, знаеш, че всичко си заслужава!“

cross