Писмо по пощата за децата ви, а и за по-младите от вас вероятно звучи като нещо особено динозавърско, архаично, даже извадено от нафталина. Диана Алексиева обаче изтупва овехтялото усещане и посипва магически прах в цялата тази на пръв поглед остаряла ситуация. Диана е журналист и автор на Интервюто, продуцент на Поетите. От съвсем скоро тя е и човекът, който сътвори няколко приказни герои, чиято екзистенциална цел е да изпращат писма на децата. 

Пак уточняваме, не по e-mail, не във Viber, камо ли в Messenger. Става дума за истинско хартиено писмо, от което още се носи ароматът на разпалилия се по хартията графит или химикал. 

Героят, който изписва истории за децата и им ги праща до пощенската кутия, се казва Мишчо. С кого е в компания той и какви разкази забъркват за децата ще разберем от Диана Алексиева. 

Диана Алексиева с Мишчо. Снимка: Личен архив

Главният герой – подарък от поколенията 

Кой е Мишчо и как се появи идеята за него? 

Мишчо живее на улица „Копче“ номер 9 в Мишиград, под Перон 1 на Голямата градска гара. Мечтае да обиколи света с лодка и да има много приятели. Затова и пише писма. Истински, хартиени писма. И ги праща на децата. 

Мишчо е подарък от баща ми – когато бях малка, той ми разказваше измислените от него истории за двама приятели – Мишчо и Жабчо. Тези истории, разбира се, аз съм забравила, но героите са останали в главата ми, както и приятното усещане да слушам гласа му, докато заспивам. 

Идеята за писмата се появи това лято, когато осъзнах, че моите деца никога не са получавали писма по пощата. Мисля дори, че моето поколение е последното тук, в България, което е получавало писма по пощата. 

И реших, че историите на Мишчо биха могли да стигнат до децата по пощата – за да им подарят онова магично усещане да очакваш и да получиш писъмце. 

Първите писма вече тръгнаха в началото на ноември и се оказах права – много от младите майки наистина също не знаят, че писмото по пощата не идва за един ден, няма товарителница и пощальонът не звъни, когато ти го носи. Много са симпатични обаче, когато получат писмата. И майки, и деца се вълнуват еднакво!

В търсене на… чорапотърсач

Кои други герои правят компания на Мишчо и какъв е техният нрав?

О, историите на Мишчо са богати на герои и те се появяват един по един в историите му. 

Мама Гризолина

Мама Гризолина е най-добрата майка и най-добрата готвачка на улицата, а и не само – ароматите от нейната кухня се носят чак до края на „Копче“, а понякога стигат до гладните нослета и в другите квартали. Всичките ми приятели обичат да минават покрай нас, защото винаги си тръгват с някой бонбон, ореховка или вкусно сусамено геврече. А, да, и докато готви, мама винаги си тананика. 

Татко Мишолин

Татко е голям майстор – от стари части, намерени на Голямата градска гара и в околностите, прави различни изобретения. В неговата малка работилничка има какво ли не – жички, капачки, звънчета, магнитчета, болтчета, пружинки, зъбчати колела… На пръв поглед там цари пълен хаос, но той знае мястото на всяка една дребна частица в неговата работилничка. 

Когато работи над някое от своите изобретения, е способен да изкара цели дни и нощи в нея. Надига глава само, когато мама Гризолина му носи нещо за хапване. Мечтае да изобрети истински чорапотърсач, защото в нашата къща много чорапчета са изгубили братчетата си. У вас как е?

Буба и Дуба – близначките

Тези двете са едновременно най-сладките и най-досадните сестрички на света. Шумни, бързи, смешни, бъбриви. Понякога си мисля, че не са само две, а поне 20. Обичат панделки, копченца, фибички, шнолички – истински момиченца! 

Има още много герои, между които и най-добрият му приятел Жабчо, разбира се. Родителите могат да се запознаят с тях тук, а дечицата – във всяка поредна история. 

Снимка: Личен архив

Без илюстраторката на поредицата „Писмата на Мишчо“– Габриела Петкова – Мишчо изобщо нямаше да е това, което е, да не кажа, че можеше и да съществува все още само в моята глава. Тя му даде чуден визуален образ – на него и на останалите герои. Писмата са придружени от нейни илюстрации. Ние не ползваме изкуствен интелект нито за илюстрациите, нито за историите. Странно е, че го споменавам, но според мен е все по-важно да се набляга на това. 

Още не сме свършили, скрол надолу

Може би ще харесате и...

Жените могат всичко

Диана, която ръководи себе си (и операция "Измий си зъбите!")

Новини

Какво е да си мъж – писмо до моите синове

Писма за 8 март

Писмо до момичето, което бях преди 10 години

Поука за финал

Писмата, които след това достигат до децата, с какви поуки и истории са пълни? 

Оставила съм Мишчо да разказва за себе си и приключенията си, и се надявам децата да се припознаят в тях, да открият част от семействата, приятелите си, емоциите си. Поуките не са ясно изведени като в приказка, нито са търсени.

Иска ми се по-скоро децата да се пренасят в един друг по-различен, въображаем свят, когато ги четат, да си доизмислят образи, картини, да се вълнуват заедно с героите. 

Какво е за Вас писането на ръка и изчезва ли то? Какво остана в днешно време да пишем на ръка?

Аз съм съм завършила Факултета по журналистика към СУ по времето, когато се пишеше на ръка, така че може да си представите колко лекции сме изписали на ръка. Във време без Google и без компютри. Но от доста време ползвам компютър и когато ми се наложи да пиша на ръка, ръката ми като че ли е позабравила как се прави. Децата все още пишат на ръка в училище, учат и краснопис, което е чудесно.