fbpx

Жените могат всичко, даже и да отидат на Марс и да не се върнат повече! И това не е празнословна заплаха, а съвсем ясният план за бъдещето на южноафриканката д-р Адриана Мараа.

Тя е една от стотината колонизатори, избрани да участват в проекта Mars One (Марс Едно), да заминат за Червената планета през 2025 г. и да се установят там, за да я проучват и изследват, пък може и някой ден да ни поканят при тях, знае ли се...

37-годишната Адриана е избрана да участва в Марс Едно заради впечатляващата си научна биография на теоретичен физик и квантов биолог, но и заради духа ѝ на изследовател и приключенец. Сигурни сме, че ДНК-то ѝ е пълно с много него.

Догодина ѝ предстои да замине за Антарктида, където заедно с екипа Off-World на организацията Proudly Human ще симулират как се живее буквално в извънземни условия.

Адриана е основател на Proudly Human и директор Фондация за космическо развитие, която пък е организатор на инициативата Africa2Moon – първата мисия на държавите от африканския континент до Луната.

Преди да се изстреля към звездите, д-р Мараа ще стане част от международния форум за иновации Innovation Explorer, който се провежда у нас за шеста поредна година.

А още пък преди това тя е къде - разбира се, че в Майко Мила!, за да ни смае и вдъхнови със смелостта си. Вадим бялата кърпичка, за да помахаме след совалката към Марс и почваме да си говорим с нея.


Изключително сме развълнувани от възможността да говорим с Вас! Ще ни разкажете ли малко повече за себе си? Къде сте учили и какви бяха детските ви мечти и интереси?

Моята мечта? Мисля, че моята голяма мечта и съдба е Марс. Притежавам магистърска степен (с отличие) по квантова криптография и докторска степен по квантова биология.

Постдокторските ми изследвания бяха съсредоточени върху квантовите ефекти при фотосинтезата, както и върху възникването на пребиотичните молекули и на самия живот, а в момента правя втора докторска дисертация по икономика в областта на ограничена на ресурси природна среда във Висшето бизнес училище към Университета в Кейптаун.

Цял живот съм си мислила да прекарам определено време на Марс…

Ако някой иска да види моя снимка на 14 години с училищен проект на град на Марс, може да прегледа акаунта ми в Туитър.

Как решихте да станете физик и кога осъзнахте, че имате интерес към квантовата биология?

Интересувам се от тези неща цял живот. Квантовата механика е фундаменталната теория, която описва свойствата на субатомните частици, атомите, молекулите, молекулярните ансамбли и може би отвъд тях.

Квантовата механика работи при мащаби от порядъка на нанометър и по-малко и е в основата на фундаментални жизнени процеси като фотосинтезата, дишането и зрението. В квантовата механика всички обекти имат вълнови свойства и когато те взаимодействат, квантовата кохерентност описва взаимовръзките между физичните величини, свързани с такива обекти благодарение на тази вълнова природа.

Това звучи колкото сложно, толкова и интересно. Трябва ни време да го осмислим, затова помогнете ни като ни разясните какво всъщност е квантова биология?

Биологията, в настоящата си форма, постигна големи успехи при прилагането на класически модели към живи системи. В повечето случаи едва доловимите квантови ефекти при (между)молекулни мащаби не играят определяща роля за цялостното биологично функциониране. Тук „функционирането“ е в широк смисъл.

Например: Как работят зрението и фотосинтезата на молекулно ниво и при ултрабързи времеви мащаби?

Как ДНК с нуклеотиди, подредени на разстояния от около 0.3 нанометра, се справя с ултравиолетовите фотони?

Как един ензим катализира основна биохимична реакция?

Как нашият мозък, с неврони структурирани в суб-нанометрови размери, обработва такива изумителни количества информация?

Как става репликацията и трансформацията на ДНК?

Разбира се, всички тези биологични функции трябва да се разглеждат в контекста на тяхната еволюционна пригодност. Обикновено се смята, че в тези случаи разликите между класическото приближение и квантово-механичния модел са пренебрежими, въпреки че в основата си всеки процес се управлява изцяло от законите на квантовата механика.

Какво става на трудно определимата граница между класическите и квантовите режими? И по-важно, има ли основни биологични функции, които „изглеждат“ класически, но в действителност не са? Ролята на квантовата биология е точно в това - да разкрие и да обясни тази връзка.

Снимка: adrianamarais.org

Има ли как според вас да установим баланс между различните енергийни източници в 21 век и как бихме могли да се справим в условията на климатични промени, свръхпопулация, засушаване и т.н.?

Нарастващото население на Земята има нужда от все същите фундаментални ресурси – чист въздух, вода, храна. Но мисля, че можем да се развием и да постигнем по-добро бъдеще с помощта на науката и технологиите и най-вече задавайки големи въпроси – такива, чиито отговори няма в настоящата ни реалност.

Животът на Марс е една съвсем различна реалност, но за вас това вече не е в областта на научната фантастика, а план за близкото бъдеще. Вие сте един от 100-те финалисти, избрани да станат част от проекта Марс Едно. Какво ви накара да вземете участие в този проект?

Аз съм амбициозно момиче, а никога на Земята (и извън нея) не е съществувал по-амбициозен проект, в който да участвам. Проучването на Марс ще бъде най-голямото приключението не на века, не на хилядолетието, а според мен в историята на планетата Земя.

В момента живеем в епоха, в която изключително сериозно сме се заели да стигнем до Марс и да изградим там колония не само за хора, но и за растения и други поддържащи организми, които ще са ни необходими за храна на нашата съседка Марс. И мисля, че това в действителност е началото на бъдещето ни в Космоса.

Как виждате живота си на Червената планета?

Да предположим, че кацнем на повърхността на Марс благополучно, но как бихме оцелели там? Ако говорим за енергийни източници, то Марс е част от Слънчевата система, така че ще имаме достъп до слънчева светлина. Ще имаме нужда от ефективни, здрави, леки соларни панели – колкото по-евтини, толкова по-добре. Що се отнася до водата: в океаните на Марс има останал лед в пясъците, така че ще трябва да копаем пясък, да го нагряваме на слънчевата светлина и така да вадим, пречистваме и рециклираме водата. А кислородът ни също ще идва от водата.

Как се справяте (и изобщо необходимо ли е това) с идеята, че повече няма да се върнете на Земята?

Истината е, че черпя вдъхновение от предците си, които са направили нещо подобно в своето време: предприели са дълго и опасно пътуване, без вариант за връщане назад, за да колонизират Южна Африка в края на 17 век. Повече от 300 години по-късно искам да продължа делото им и да изследвам непознатото.

В крайна сметка изследването на Космоса е кулминацията, върха на човешките постижения. Всички трябва да живеем с гордост и да се захващаме с неща, които ще ни извадят от комфортната ни зона.

Майката на Руби Читси, Аманда, е медицинска сестра, която пътува до различни старчески домове в щата Арканзас. При едно от посещенията ѝ, Руби е с нея - и докато майката работи, момичето започва да обикаля стаите с бележник в ръка. И да пита старите хора: ако могат да получат три неща, какви биха били те.

"Бях много изненадана, мислех си, че хората ще кажат пари, къщи, коли", казва Руби пред CBS News. Вместо това те искали обикновени неща като електрически самобръсначки, нови обувки и други основни артикули и услуги като подстригване, както и виенски наденички.

"Това е всичко, което искаха. И наистина реших, че трябва да направя нещо", казва Руби. Затова тя запретва ръкави и създава благотворителната организация, наречена Three Wishes for Ruby's Residents Има дори и страница в GoFundMe, създадена за каузата.

Според страницата за набиране на средства, основната цел на мисията с трите желания е да помогне на хиляди пациенти в старчески домове, които получават ниско финансиране.

„Правителството финансира повече от половината от пациентите в старческите домове в САЩ“, се казва в страницата. „Тези пациенти получават по 40 долара на месец за „екстри”. Това означава, че прическата е „екстра“. Грижата за домашните любимци е „екстра“.
Руби смята, че тези неща не трябва да се третират като „екстри“ - те са основни неща. Защото ако тези хора нямат семейства, които да им ги осигурят, остават без тях.

Руби казва, че първият пациент, към който се е обърнала, е поискал по-удобни панталони. Друга жена казала на Руби, че седи и плаче всеки път, когато трябва да проведе личен разговор по телефона, защото говори в споделена линия. "Всичко, което искаше от мен, беше неин собствен телефон", казва Руби. "Тя дори не поиска още две неща."

Така, докато майка ѝ се грижи за пациентите си, Руби продължава да обикаля от стая в стая, за да пита старците какво искат, а след това прави всичко възможно, за да сбъдне тези желания, чрез организацията си. И стопля сърцата не само на обитателите, но и на всички, които някога са имали близък в старчески дом.

Още:

Всяка година от 1993-а насам австралийските пожарникари доказват колко е важна професията им, позирайки за култовия Australian Firefighters Calendar, който има благотворителна мисия.

Средствата от продажбата на календарите, за които всяка година позират най-сексапилните мъже в редиците на пожарникарските служби, се даряват на Children's Hospital Foundation - организация, която финансира изследвания, свързани с лечението на деца, пострадали от изгаряния.     

Календарът излиза за 26-а поредна година, като вече ви показахме предварителни кадри от него, излязли веднага след кастинга за изданието. Днес обаче в мейла на Майко Мила пристигнаха кадрите от официалната версия на календара и бързаме да споделим с вас тези, които все още не сме публикували.  

От първото си издание досега, Australian Firefighters Calendar е успял да събере над 2,8 милиона долара за благотворителност.

Освен за Children's Hospital Foundation, тази година средства ще бъдат дарени и на организации, които се борят за опазване на дивата природа в Австралия. 

Идеята да се разшири обхватът на дарителската кампания на пожарникарите идва, след вайръл ефекта на един от миналогодишните кади от календара - пожарникар, който позира с коте. 

След като осъзнава силата на котките, тази година творческият екип, който се занимава със създаването на календара, включва още повече от тях, както и много други симпатични животни.

По-долу ви представяме още кадри от австралийски пожарникарски календар за 2019, а ТУК може да се сдобиете с личен пожарникар, който да си окачите на стената срещу уроки, за късмет и благоденствие…

Още:

Йога с голи мъже. Не ни благодарете. 

Нора Ардашева ни гостува с размисли по темата за мисията на жената да създава живот и за това какво се случва, ако животът - тази злобна кучка, понякога е решил друго...

Въпреки че сме в Европа, все пак единият ни крак е в Ориента. Нищо, че в много семейства жената осигурява прехраната, и едновременно с това, като един същи циркаджия - от онези с многото пръчки и чинии връз тях - гледа децата, домакинството и социалните ангажименти на семейството, за да са на ниво.

Ако тя върши всичко това, обществото няма проблем с нея, но ако не успее да износи и роди дете, то тогава адът се отприщва. Това се случва по един много цивилизован и прикрит начин, но не и за нея.

Тя трябва да приеме въпросите, зададени дискретно в началото и станали жестоки по-нататък.

Трябва да преодолее собствените си страхове и мечти, и да намира обяснение на необяснимите неща.

При това – сама!

Никой не отправя неуместен въпрос или упрек към мъжа в семейството. В един по-жесток сценарий, той дори си позволява да се влее в групата на недоволните.

Ориент!

Аз имам щастието да имам двама приятели от детството, които, макар и изпаднали в идентична ситуация, реагираха по различен, безкрайно цивилизован и човешки начин на това житейско изпитание.

Преминаха през всичко, което можеше да им помогне, изживяха всяка част от ужаса , на който са подложени бездетните семейства, запазвайки невероятното си чувство за хумор и желанието за пълноценен живот.

Само от отсъствието им по време на някои големи събирания разбирахме, че са преживели поредния провал. Подкрепяхме ги от все сърце, кой както може, понякога може би и нетактично, но винаги с безрезервна любов и нескрито уважение към силата им.

И така - 15 години!

Един ден, на поредната сбирка, тя каза:

- Хора, аз се отказах! Ще се радвам на вашите деца, ще ги обичам като свои и това е!

Приехме решението им без драма. Достойно решение на силни и достойни хора.

Започна нов период в живота на семейството и най-вече на жената.

Спирайки лекарствата, тя се промени неузнаваемо. Красива, млада, успешна, интелигентна - светът ѝ направи път и тя постигна невероятни върхове.

Имам един незабравим спомен с тях. С една много голяма и шумна компания летувахме на планина. То не беше почивка, а кулинарна вакханалия!

В региона още се носят легенди за нас... Канехме музикантите на масата да си хапнат и починат, а ние взимахме инструментите и микрофоните им и….що вино се изпи, мани, мани.

Единият ден решихме да отидем на Кръстова гора. Е, отидохме, разгледахме, всеки запали свещ и се събрахме при колите, за да се отправим към поредния ресторант, когато забелязахме, че тях ги няма.

Отидох в параклиса да ги повикам. Стояха двамата, един до друг, пред Богородица – безмълвни и незабелязващи нищо и никого.

Тихо се измъкнах и излязох, а отвън лудата ни компания, сякаш разбрала какво се случва, беше странно притихнала.

Същата компания, която година след това стоеше под прозорците на родилния дом и от очите на иначе опаки и страховити мъже се стичаха сълзи на радост, защото се беше родило това така дълго чакано и изстрадано прекрасно дете.

Дете, което скоро ще има рожден ден и което израсна на майтап между малко попрезрелите приятели на родителите си, дете, умно и интелигентно по един обясним начин, дете, което свикна на празниците да е около нас и ни прие като приятели, лели, чичовци, баби и дядовци едновременно и когато приготвя списък с присъстващите, ние сме в графа “моите хора“.

Всички обичаме това дете по един категоричен начин, както майка му беше обещала да обича нашите деца и го прави и до днес. Гордеем се с постиженията и успехите му, и наблюдаваме растежа му с любов и интерес.

За нас тя е чудо!

Доказателство, че не ние решаваме какво и кога да ни се случи. Дали е Вселената или безсмъртната ни душа, но е сила, която знае много повече и отсъжда много по-мъдро.

Иска ми се това откровение да е за нашите прекрасни деца - наша гордост, урок, мисия, грижа и радост. Наши учители и ученици едновременно.

И ми се иска никога да не забравяме, че мисията често се появява под друга форма в живота на хората. Да не забравяме, че това да родиш и отгледаш дете не те прави успял и доказал се човек, както и това, че поради причини, зависещи или независещи от теб, не си го направил, не те прави провалил се и недостоен такъв.

Докато мога да мисля, ще поддържам правото на всеки да решава собствената си съдба, без да пречи на останалите да правят същото.

Що се отнася до нашите географски ширини обаче, ми се струва, че ни трябва един Мойсей… да ни поведе на разходка. Поне 40-годишна…

Майко Мила! до Земя и прилежащите ѝ хора! Имаме важна новина за вас - предстои ни да излетим на едномесечна извънредна и невиждана мисия, в която ние, Красимира и Елисавета, ще кацнем там, където външен крак досега не е стъпвал - кухнята на ресторанти Happy Bar & Grill!

Внедряваме се в нея, за да разберем как се приготвя храната там, и дето има една приказка, да ви покажем нещата отвътре! И, естествено, имаме нужда и от вас - напишете ни в коментар тук ВСИЧКО, което искате да знаете за храната в Happy, и най-вече за месото, зеленчуците и сушито.

А ние ще ги зададем на готвачите и хората в кухнята, докато - затаете дъх - готвим заедно с тях. Ще печем месо, ще режем магданоз, ще белим скариди. Ще правим ВСИЧКО, което правят и те.

Така че, бъдете остроумни и задавайте дори и неудобни въпроси - единствено апелираме те да бъдат в добронамерен и учтив тон. Чакаме ги до 5 ноември, тук, под формата на коментар.

"Мисия Happy" стартира!

cross