Текстът е създаден с подкрепата на Updata One
Търсенето и намирането на работа в днешно време изисква не само гъвкавост от страна на служителя. Процесът става все по-равностоен и двустранен. И ако досега нормата беше много повече в подкрепа на редица желания от страна на компаниите, сега кандидатите все по-смело заявяват своите нужди да се чувстват приети и разбрани в корпоративния свят.
Има ли жената своето високо място в реформиращия се професионален контекст? Ще спрем ли да гледаме на майката като на по-малко желан и несигурен кандидат? А дали изкуственият интелект няма да ни отвее всички, независимо от пола? С тези и други въпроси поглеждаме към Updata One, където ни очакват четири дами, които, без да държат да го изтъкват, могат да сложат ключовата дума УСПЕХ и в личния си, и в професионалния си свят.
Милена Илиева е съвсем истински мениджър „Човешки ресурси“ в Updata One и се доверява на изкуствения интелект (ИИ). Не вижда заплаха в него, защото, както казва, е много трудно ИИ да усети чувствителността в организационната култура. Според нея технологиите по-скоро освобождават време и пространство за важните неща. В сферата на HR например това означава да се автоматизират административни процеси.
„Слушах един футурист, който каза точно това – колкото по-технологичен става бизнесът, толкова по-човешка ще става стратегията за развитието на този бизнес.“
Паралелно с процесите по автоматизация се развива и друг тренд – отминава времето на вертикалната йерархична структура. Според Милена в следващите няколко години ще приключим и с традиционните длъжностни характеристики.
„Ролите ще стават все по-комплексни и затова сред най-ценните качества, които работодателите ще търсят, ще бъде да можеш да се адаптираш бързо, да усвояваш ново знание и да намираш правилния начин да позиционираш компанията си.“
Милена Илиева е убедена, че хората трябва да виждат смисъл в това, което правят всеки ден, и да откриват развитие и през различната добавена стойност, която могат да имат за организацията. Затова според нея допълнителните придобивки в една фирма са по-скоро изкуствен мотиватор, „който компенсира репутацията на един работодателски бранд.“ По-ценното, обобщава тя, е да създаваш общност и смисъл.
В Updata One работят около 500 души от целия свят. Това, което ги обединява, е нуждата да получиш признание за нещата, които правиш. „Вниманието, това, че някой е видял и оценил позитивно твоите усилия, е може би едно от най-ценните неща, които ни държат като общност“, казва Милена.
В последните няколко години държавните регулации са по-гъвкави по отношение на майчинството и това помага и на бизнеса, казва Милена Илиева. Тя си спомня, че наемането на жена на висок пост преди 20 години е било свързано с доста колебания – все пак кой ще ѝ гледа децата, като се разболеят?! А ако няма деца, все в някакъв момент може и да роди – пак не е удобно. Накратко, в корпоративния свят се е възприемало, че мениджърските роли са несъвместими с женския пол.
В тази връзка, преди разговора си с нас Милена прави малко проучване сред настоящия си екип дали някога са били питани на интервю за работа планират ли да имат деца.
„Една-единствена дама в екипа сподели, че никога не са ѝ задавали този въпрос, но всички други, уви, са ни питали. Нямам нито един колега, на когото да са му задавали подобен въпрос.“
Тук ви даваме малко пауза да си помислите върху горното и продължаваме нататък.
Като психолог Милена знае, че животът ни включва всички социални роли. Важното е когато си в професионалната роля например, да можеш да си фокусиран.
„Има момент, в който семейството и децата ти стават основен фокус и трябва да можеш да си позволиш да намалиш темпото. Не да спреш работа, а да промениш фокуса и да акцентираш на това, което ти е важно. Когато си в ролята на родител или на съпруга, или на майка, да можеш качествено да отделяш внимание на всяка една от тези социални роли. А работодателят следва да знае, че в различните етапи от живота и на мъжа, и на жената тези социални роли се променят. И да може да даде гъвкавост и възможност на служителя да се адаптира и да продължи да бъде успешен в професионалното си развитие, независимо през какво минава.“
Милена забелязва, че често след майчинство жените постигат кариерен пик. Според нея майките развиват емоционалната си интелигентност, стават по-търпеливи в работата си и засилват комуникативните си умения.
И все пак има моменти, в които професионалният ни ентусиазъм спада. В такива моменти хората като Милена в организациите следва да започнат да търсят къде се крие отговорът и как да се промени подходът. Всичко това става през разговори с хората.
„Всяко следващо поколение, което влиза в работна среда, е много по-независимо Младите хора търсят автономност и са силно изявени индивидуалисти. В момента организациите още напипват кои са работещите решения, за да държим хората дългосрочно ангажирани.“
Тя дава пример с поколението Z и не е съгласна, че е трудно: „просто се опитваме да ги напъхаме в калъп, който вече не пасва“, смята Милена.
И понеже говорихме с HR директора на Updata One надълго и нашироко, решихме да проверим дали това, което ни разказа, се претворява на практика в компанията. Запознахме се с три жени от този голям мултинационален екип и си казахме някои интересни и важни неща за работата и майчинството, майчинството и работата.

Стела Пъчева
Стела Пъчева е Project Lead в A Data Pro – една от компаниите, част от Updata One. Тя отговаря за екип от хора, които четат новини със специфично съдържание и извличат най-ценното от информацията за крайните клиенти на компанията. Освен координацията и навременното изпълнение на задачите, тя се грижи и за финансовата страна на процеса.
Стела има над десет години корпоративен опит, преди да влезе в настоящата си роля. Кариерата ѝ се развива постепенно с натрупване на отговорности и управленски опит.
„Винаги съм вярвала, че човек израства най-сигурно, когато минава през различни нива и наистина разбира как работи системата отвътре.“
Решението да кандидатства за сегашната си позиция идва в момент на естествена промяна, а новата възможност се появява случайно в разговор. Позицията отговаря напълно на профила ѝ, а допълнителен бонус за нея е мястото на офиса в центъра на София: „Веднага си представих как след работа се разхождам из любимата си градска среда.“
Още при започване на работа в A Data Pro преди седем години, Стела се сблъсква с модел на работа, който по онова време е по-скоро изключение – дистанционна и с екип, разпръснат по цял свят. „Компанията е абсолютен пионер в гъвкавата работа години преди това да стане масова практика“, коментира Стела.
Макар днес дистанционната работа да е нещо естествено, преди седем години за нея това е било ново предизвикателство. Тя идва от среда със 100% физическо присъствие и строго наблюдение, затова по-скоро ѝ се е наложило да се отучи да контролира всичко с очите си.
„Оказа се, че доверието работи много по-добре от надзора.“
Въпреки че началото ѝ във фирмата е свързано с колеблив адаптивен период, още на първите неформални фирмени събития Стела усеща, че започва да се приобщава.
Позицията ѝ не позволява рутинност и тя няма два еднакви дни. „Работата ми изисква постоянно превключване между стратегическа картина и оперативни дейности.“ Избира да работи дистанционно, когато е планирала стратегическо мислене и анализи, а присъствените дни са за срещи и комуникация на живо.
Стела посреща второто си майчинство в A Data Pro. Завръщането ѝ е изненадващо плавно: „Нещата влязоха в релси буквално за няколко дни.“
Подкрепа след майчинството Стела получава както от мениджмънта, така и от близка колежка, с която „три пъти са си редували майчинството“. „Това е късмет – да си имаш такова другарче, което веднага да може да те въведе. 100% подкрепа и от мениджмънта при всички обстоятелства. Но е и въпрос на нагласа. В крайна сметка правиш нещата, защото трябва, без излишно драматизиране, и така влизаш в коловоза“, казва още Стела.
Особено важно за нея е усещането, че докато си гледа детето, не е „заличена от картата“ и продължава да получава покани за събития и лични съобщения.
Според Стела гъвкавостта в компанията е ключов фактор: „Родителството ни прави доста ефективни. Гледаме да не губим време.“
Десислава Петрова работи в компанията вече близо 20 години. Днес тя е Training and Development Manager (мениджър „Обучение и развитие“) в Updata One, което по-конкретно означава, че помага на хората да придобият уменията, от които се нуждаят, за да са добри професионалисти, както ни обяснява самата тя.

Десислава Петрова
„Бях още студентка трети курс международни отношения, когато влязох в компанията. Започнах като журналист и тогава ме привлече работата с езици.“
В компанията попада след кариерна борса, на която оставя контактите си. По това време току-що е започнала да учи италиански. „Бях отбелязала А1 – съвсем начално ниво. Но те имаха нужда от човек с италиански и ме потърсиха именно заради това“, спомня си тя.
Първите месеци са интензивни, защото журналистическият италиански се оказва по-сложен, отколкото е очаквала. „Екипът ми ми съдействаше постоянно през първите месеци и това всъщност ми помогна да се справя“, казва Десислава.
Най-трудният период обаче идва години по-късно – след първото ѝ майчинство, когато трябва да съчетава новата си роля на родител с кариерно израстване. Налага се да прекъсне майчинството си по-рано от предварителния план, а детето ѝ не е прието в ясла.
„Аз съм перфекционист. Да знам, че не мога да съм 100% нито майка, нито 100% да съм този професионалист, който искам да бъда, защото работя от вкъщи с едно дете… Разбира се, и семейството ми помагаше, доколкото може, но това със сигурност беше много, много труден момент и особено предвид, че съвпадна с развитие в кариерата ми.“
По същото време Десислава става първият обучител в компанията и започва да изгражда процесите по обучение от нулата.
„Не мога да си представя без подкрепата на колегите си как бих се справила. Изобщо не мога да си представя да работя в среда, в която липсва такава подкрепа.“
След второто майчинство Десислава преминава в настоящата си позиция на мениджър „Обучение и развитие“ за цялата компания. „Отвъд този тренинг екип, който ръководех, вече бях отговорна за всички процеси на обучение и развитие, включително с външни доставчици и външни фирми“, уточнява тя.
Днес, след две майчинства и години опит, тя е убедена, че е намерила правилното място за развитие: „Никога не съм имала колебания дали това е моето място. Везните винаги се накланят в полза на тази фирма именно заради баланса между личен и професионален живот.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Пътят на Анна Ценова започва в сферата на маркетинга още след университета – първоначално със стаж в Плевен, след това с работа в инвестиционен посредник в София, за да стигне до A Data Pro (част от Updata One) през 2020 г.


Анна Ценова
Годините в предишната компания ѝ дават стабилност и дълбочина, но и усещане за затворен цикъл. Преходът към настоящата ѝ позиция на маркетинг мениджър не е свързан с класическа обява и подбор, а с препоръка от позната и преминава в по-скоро човешки разговор, а не конвенционален тип интервю.
„Много по-лесно е да говориш открито от какво има нужда компанията и какво можеш да дадеш, отколкото да избираш хора по снимка и пет изречения.“
Култура на свобода и креативност – това са ключовите фактори, които задържат Анна в настоящата компания.
„Хората са много приятелски настроени един към друг, имат топли отношения. Колкото и да си говорим, че не ни плащат да се харесваме, работата се върши много по-добре, когато се харесваме, независимо че понякога имаме противоречия – това е напълно нормално. Но много по-лесно работиш с хора, които харесваш и с които усещаш, че си от една кръвна група.“
Тя описва организацията като по-скоро хоризонтална структура с пъргъв процес на вземане на решения и отвореност към идеи.
„Една нова идея би могла много бързо да се интегрира и да доведе до резултат или пък да катастрофира, но това пак е окей – лоша идея да катастрофира по-бързо, вместо да седи с години наред в действие, само защото „така си го правим.“
Днес е ясно, че Анна се чувства на мястото си, но в началото „адаптацията не е мигновена“.
„Хората са много отворени и хем са готови да ти помогнат, хем не те държат за ръката и да имаш усещането, че постоянно някой те следи и ти диша във врата. Но ти си имаш отговорности, задачи и резултати, които гониш. Хората около теб могат да ти помогнат, но финалното решение и крайните резултати са си твои.“
Майчинството си Анна е карала на предишното си работно място и споделя, че завръщането ѝ след него е било предизвикателство. „Беше ми много странно, че около мен всички хора могат да се оправят сами – хапват си, няма „ходи ми се до тоалетната“, никой не се нуждае от мен, затова бях много щастлива. Но също така усещах, че ми е много трудно в началото да водя нормален разговор, и то за нещо различно от детето ми.“
Това, което наблюдава в Updata One, е, че можеш да управляваш времето си, да имаш баланс, включително и възможност да заведеш детето си в офиса, когато няма на кого да го оставиш.
„Ако днес ми се наложи да работя от вкъщи, мога да го направя, без да се чувствам виновна. Тази гъвкавост ми е много полезна, затова донякъде успявам да се справям с всичките си роли.“
В компанията Анна ръководи комуникациите към външния свят на всички брандове в групата. Определя работата си като вълнуващо приключение, което всеки ден поема в нова посока. В свят на постоянна промяна тя намира в Updata One възможност да учи, да подобрява и да създава. И именно това я мотивира всяка сутрин да започва работата си с очакване, а не по навик.
Текстът е създаден с подкрепата на Updata One.
Кои са реалните причини, които задържат служителите в едно работно място и кои – напротив – отблъскват и водят до напускане? Как изкуственият интелект ще промени човешкия ресурс и има ли място за тревога? А каква е ролята на жената – като майка, успешна в кариерата си и партньор в личния живот – и защо въпреки магическите ѝ способности на свръхгероиня, тя често е жертва на дискриминация в работата?
По тези и още сходни теми Красимира Хаджииванова разговаря с Милена Илиева, HR директор в Updata One. От епизода ще разберете и как Updata One успява да обедини 500 души екип с различен бекграунд. И какво е общото между различните култури и вярвания, както и с какво хората са си взаимно полезни.
Милена Илиева дава и препоръки към родителите на тийнейджъри – как да ги държат ангажирани и добре ли е да започнат работа вече. Тя анализира и професионалното поведение на различните поколения и обяснява защо оноа, което е приложимо за милениълите, не действа при поколението Z.
Гледайте разговора с Милена Илиева тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често: