Да отпрашиш с непознат толкова далече, че бягството да изглежда невъзможно, не е най-верният ход, но точно него избира Фрида (Наоми Аки) във филма „Мигни два пъти“.
„Той не е непознат, това е Слейтър Кинг“, казва героинята на приятелката си, но сякаш за да потвърди, че социалните медии могат да ти продадат като добродетелен и най-пропадналия тип.
Филмът е режисьорски дебют на Зоуи Кравиц, която влиза в киното като актриса с роли в „Дивергенти“, „Батман“ и „Кими“ на Стивън Содърбърг, да не забравяме и сериала „Големите малки лъжи“.
Тук Зоуи е и сценарист на продукцията заедно с Е. Т. Файгенбаум. Двамата съвсем навременно променят първоначалното доста неблагоприлично заглавие Pussy Island, за да няма засегнати.
Фрида е сервитьорка, която се запознава с богатия Слейтър (Чанинг Тейтъм) на тузарско парти. Двамата стоят от двете страни на общественото разслоение: тя е служителката, той – консуматорът на блага.
Все пак двамата успяват да разменят няколко сближаващи реплики, които да отведат сервитьорката и нейната приятелка Джес (Алиа Шокат) на райския остров на богаташа.
Компанията е скромна – състои се от още няколко мъже и жени, сред които роли имат Джина Дейвис, звездата от „Туин Пийкс“ Кайл Маклоклан, Крисчън Слейтър, Хейли Джоул Осмънт (съвсем различен от симпатичното дете от „Шесто чувство“ на Шаямалан и „Изкуствен интелект“ на Стивън Спилбърг).
Реплики като „Човешкото жертвоприношение преди или след вечеря е“, „Има нещо гнило в това място“, „Събуди се“ ясно предупреждават, че безгрижните купони с обилно сипване на алкохол и дрога ще секнат.
Още не сме свършили, скрол надолу
Кравиц разчита изключително на визуалния образ и монтажа. Зад камерата стои операторът Адам Нюпорт-Бера, който се вглежда твърде отблизо в персонажите. Явно за да не пропусне лицата и детайлите.
Всяко нещо е сложено, за да бъде разиграно – от контрастното ярко слънце през деня и цялостното гасене на осветлението вечер, през запалката на Джес, която все се озовава в нечии други ръце, до перфектните нокти на Фрида, напълнили се с кал незнайно как. Ироничен е и изборът всички гости да се носят в бяло – цветът на чистотата и невинността.
„Мигни два пъти“ започва като романтична история, но съвсем скоро става ясно, че върви към хладен трилър с хорър елементи. Той обаче не носи изненади. Още Агата Кристи в „И тогава не остана никой“ предупреждава, че отиването на остров с непознати крие рисковете да не се завърнете жив.
Сравняват го и с „Идиотският триъгълник“, където част от персонажите попадат на необитаем остров, въпреки че в своя филм Рубен Йостлунд е много по-критичен към социалното разслоение.
Филмът напомня и на „Не се тревожи, скъпа“ на Оливия Уайлд, и то не само в сюжетно отношение. Актрисата също снима тогавашното си гадже Хари Стайлс, подобно на Кравиц, която режисира Тейтъм. Прилика има и с „Бягай“ на Джордан Пийл, където жертвите са избирани не по полов, а по расов признак.
Наоми Аки, позната с образа на Уитни Хюстън в биографичния филм за певицата, изгражда сполучлив образ на жената, опитваща да се спаси от капана, в който сама е попаднала.
„Мигни два пъти“ опитва да внуши колко е мощна силата на травмата и следата, която тя оставя.
Затова и Зоуи Кравиц обръща най-сериозно внимание на изпълнението на Чанинг Тейтъм (може да се приеме и като прототип на Джефри Епщайн). Едновременно чаровен събеседник и болен двигател на случващото се, той перфектно знае как и колко да се извинява.
