fbpx

Текстът на Цветелина Андонова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват любимите си истории със своите баби и дядовци.

Майко Мила ще публикува в специалната си рубрика всички текстове, които ни изпратите до 30 ноември 2021 г. на имейл konkursmaikomila@gmail.com, а трима от участвалите ще получат и специални награди от Milkiss.


Искам да ви разкажа за моята страхотна баба, която от малко повече от 6 години е горда прабаба.Т

Моята баба е бивш медицински работник. Работила е в Родопите и жени са раждали в ръцете ѝ. Хората от блока, в който живее, и до ден-днешен идват, за да им поставя инжекции (включително и аз).

Когато бях на 6 годинки, тя ме гледаше. Научи ме да чета и пиша. С братовчед ми познавахме буквите от около 3-4 годишни. Интересен беше начинът, по който ги научихме. Тя ни правеше мекици с формата на букви и ние търсехме в една голяма тенджера нашите букви, тези на родителите ни и пр.

Когато синът ми проговори, моята баба продължи традицията с мекици букви. Всеки месец меси заветните вкусотии на правнука си въпреки своите 85 години и факта, че не вижда с едното око. А малкият няма търпение да отидем да я посетим.

Прилагам снимка на специалните бабини мекици, научили две поколения на азбуката.

Inline image

За мен и сина ми моята баба е най-страхотната баба на света. Да са ни живи и здрави всички баби и прабаби!

Текстът на Зорница Маринова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват любимите си истории със своите баби и дядовци.

Майко Мила ще публикува в специалната си рубрика всички текстове, които ни изпратите до 25 ноември 2021 г. на имейл konkursmaikomila@gmail.com, а трима от участвалите ще получат и специални награди от Milkiss.


Няма да обяснявам колко вкусно готви баба, нито за мега-хипер-яките ѝ мекици, че е на 70+, но шофира и паркира по-добре от голяма част от мъжете (за жените да не говорим), че завидно е обогатила речника ми по мръсни думи на цели два езика и още какво ли не.  

Само ще вметна набързо колко подла може да е една баба, преди да споделя най-милото си. 

Та за тия ти му мекици.. НЕ мога и не мога да ги направя като нейните… Ей, Бога ми, рецепта лично от нея писана, ЧАШАТА, с която си мери грамажа, как точно се затварят, за да има пухкави ръбчета… Не стават и не стават!

Един ден миналото лято ѝ казвам:

– Специално си идвам, за да ми покажеш точно какво правиш, аз ще снимам клип, за да го има за бъдещите поколения и за да може като ми се доядат, да си ги на-пра-вя!

Започваме да готвим двете, точка по точка, в най-малки подробности. Бременна съм към осмия месец. Допикава ми се. 

– Бабо, отивам да пишкам, изчакай ме, за да видя как ги затваряш, без да става твърдо, смачкано ръбче!!!

– Добре, чакам те.

Ами върнах се и една тава мекици бяха запечатани, наредени, че и някои вече в процес на пържене.

Държа да подчертая ДЕБЕЛО, че не съм се бавила изобщо. Ами подло беше. Все още зависим от нея за тия мекици…

А за най-милия ми спомен с нея…

Най-най-най-любимото ми нещо като дете беше да легна сгушена в баба и да ме гали по гърба. Успокояваше всеки плач и решаваше всички проблеми на света. Това е и нещото, което най-много ми липсва днес: да съм малка и да ме гушне.

Независимо на колко години съм вече, всяка година, когато се прибера при нея и остане малко време за нас двете, лягам гушната в нея и ме гали, а всички проблеми на света отново изчезват за една бабовнучена безкрайност време.

И си рева, че се виждам рядко с нея, а времето си лети, без да му дреме…

Оплаках се, споделих си, а в заключение, баба всеки път ми казва: “Нали знаеш, че винаги разбирам всичко. Чувам и виждам каквото не трябва. Имам очи и на гърба, така че нищо не можеш да скриеш от мене!” 

Мила бабо, успех в намирането на ТОВА мое словоизлияние тук! Ако случайно все пак го прочетеш: другия път не се прави на ударена, като те питам как затваряш мекиците!

Обичам те.

cross