fbpx

Благодарим на Medical News и главния редактор Полина Тодорова, която е и автор на този текст, че ни позволиха да го споделим с вас, за да обърнем внимание на нещо много важно: педиатри няма да има, ако отношението на държава към тази специалност не се промени.

А промените трябва да включват адекватно заплащане, анализ на нуждите на детското здравеопазване в цялата страна, нормални възможности за специализация - без да се налага да си плащаш, за да работиш... И още много. Вижте трима водещи педиатри, които имат какво да кажат по темата.


Един от проблемите, пред който е изправена здравната ни система и с който се е сблъсквал почти всеки родител, особено в София, търсейки педиатър за новороденото си дете, е недостатъчният брой педиатри у нас. Кадровият дефицит сред този тип специалисти ще се засили особено много в доболничната помощ, и то съвсем скоро, ако не бъдат предприети навременни мерки в тази насока, споделиха различни специалисти пред Medical News.

Новозавършилите педиатри да могат да работят с деца в извънболничната помощ

 

“Основният проблем е при личните лекари със специалност "Педиатрия“, заяви пред Medical News д-р Таня Андреева, специалист по педиатрия. Тя цитира статистика на Института по обща медицина, според който на територията на София има 151 общопратикуващи лекари с втора специалност "Детски болести".

Сред тях най-младият е на 49 години, а най-възрастният – на 82 години. Средната възраст на личните лекари с детски профил възлиза на 63,9 г. Според тези анализи през 2036 г. на територията на София ще има едва 83-ма семейни лекари с профил "Педиатрия".

„В момента личните лекари със специалност "Педиатрия" са старите поликлинични педиатри, които след реформата в извънболничната помощ взимаха без особени трудности специалност обща медицина, без да се налага да държат допълнителни модули. В момента средната им възраст за страната е над 60 години“, посочи д-р Андреева.

Според нея проблемът с малкото педиатри сред семейните лекари може да се разреши с нормативни промени, които да позволят новозавършилите лекари със специалност "Педиатрия" да могат да работят с деца в извънболничната помощ. 

„Има варианти в системата да се влеят млади кадри и специалността да стане привлекателна и за тях, но са нужни нормативни промени. В момента, за да може един лекар със специалност "Педиатрия" да стане личен лекар, трябва да вземе специалност "Обща медицина", тоест да учи още три години.

Проблемът може много лесно да се реши, ако се позволи на завършилите педиатрия да работят като лични лекари на деца. Те имат всички нужни познания, за да могат да се грижат за децата“, обясни тя.

Тя коментира и кадровото обезпечаване с педиатри в болничната система.

„Педиатричните клинични пътеки са едни от най-ниско заплатените, поради което детските отделния във всяка една болница са губещите. Те същестуват основно благодарение на останалите клиники. Това е и причината, поради която в детските отделения да не се получава ДМС или ако има такова, то да е напълно символично. При една средна заплата от 1000 лв. един млад лекар не може да покрие чисто битовите си нужди“, каза тя.

Д-р Андреева обясни, че 4-годишното обучение по педиатрия изисква както работа в отделението, в което е зачислен медикът, така и допълнителни курсове, които се провеждат в университетските болници. 

„През това време един млад човек трябва да получава заплата в болницата, в която е зачислен, без обаче да има възможност да дава дежурства, което се отразява на дохода му. Или трябва да работи по 16 часа в двете лечебни заведения, което представлява огромна трудност.

Затова нерядко болниците, които взимат специализанти по педиатрия, ги карат да се отказват от заплатите си, за да могат да специализират модулите, които не може да покрие лечебното заведение“, разяснява тя.

„Всички тези недомислици в обучението по педиатрия и цялостно недоброто заплащане на тези кадри превръща тази иначе изключително хубава специалност в не особено желана“, каза тя. Д-р Андреева посочи, че особено голям е и проблемът с недостига на детки медицински сестри.

„Усилията и отдадеността на българските педиатри заслужават респект, но в момента системата е така направена, че от една страна затруднява работата на педиатрите, а от там притеснява родителите и влошава грижата за децата“, обобщи д-р Андреева.

Възнагражденията на педиатрите са в пъти по-ниски в сравнение с други специалисти

 

“Безспорно има проблем със специалистите по педиатрия и той не е от днес, а от години, като причините за това са няколко”, заяви пред Medical News д-р Калин Лисички – началник на Клиника по педиатрия в болница „Токуда“.

Той също посочи, че особено изразен ще е недостигът на педиатрите в извънболничната помощ, където средната възраст на общопрактикуващите лекари с тази специалност е 60 години.

На второ място, има изключително малко желаещи да специализират педиатрия. Малко са и желаещите да работят в болничната помощ, отбеляза д-р Лисички.

Причините за това са различни, коментира специалистът. “На първо място това е изключително голямата отговорност на лекарите, които работят с деца. Винаги съм казвал на моите студенти, че при децата няма неспешно състояние, особено при децата под годинка – при тях всичко може да се промени и влоши изключително бързо.

Това създава огромна отговорност за педиатрите. Вниманието, когато има тежък случай с дете от страната на обществото и медиите, винаги е много по-голямо, а това също засилва усещането за отговорност и напрежение в работата”, отбеляза той.

Д-р Лисички допълни, че от години заплатите на специалистите по педиатрия са неглижирани и това също е сред факторите, които водят до по-малко желаещи да упражняват тази специалност. „Техните възнаграждения понякога са в пъти по-ниски от тези на други специалисти“, изтъкна той и даде за пример с възнагражденията на инвазивните кардиолози.

Според него е нужно да има промени, които да направят отново педиатрията атрактивна за бъдещите лекари. „Работата с деца е трудна, но за мен е признание и носи изключително удовлетворение“, сподели той.

Няма цялостна концепция за развитието на специалността

 

Педиатърът доц. Рада Маркова, управител Mедицинска дейност в 1-ва ДКК, също е категорична, че има недостиг сред педиатрите. „Определено има кадрови дефицит и то на всички нива – и в болничната, и в извънболничната помощ, още повече доста от колегите работят едновременно на две или повече места.

Налице е и застаряване на кадрите и въпреки наличието на желаещи млади лекари да работят и специализират педиатрия, кадровият дефицит е съществен, особено в някои детски субспециалности и райони на страната”, коментира тя пред Medical News.

“Педиатрията е едновременно много отговорна и динамична специалност и малко атрактивна от гледна точка на заплащане. Работата с деца е както много зареждаща, така и натоварваща, с дежурства и редица неотложни случаи, не е за всеки”, допълни доц. Маркова.

Според нея липсата на цялостна концепция от години за развитие на специалността също отказва младите хора. Тя е на мнение, че е необходимо проучване на дефицита по райони и здравни заведения, анализ на нуждите, разкриване на места за специализация и последваща работа на младите лекари.

Необходимо е и по-високо обществено и социално признание на специалността, както и осигуряване на по-добро възнаграждение на лекарите и медицинските сестри с детски профил. 

Думите на специалистите се потвърждат и от данните, които Министерство на здравеопазването изпрати след запитване на Medical News. От тях става ясно, че за 2021 г. няма нито едно обявено място, финансирано от държавата, за специалност "Педиатрия".

През предходната държавата е финансирала 12 места за бъдещи педиатри, но от тях са заети само една трета или 4. През 2018 година утвърдените места са били 18, от които 14 са заети от бъдещи педиатри. За настоящата 2022 г. държавата е подсигурила 24 места за специализация по педиатрия.


Оригиналното заглавие на статията е "Недостигът на педиатри става все по-критичен".

Този текст, написан от майката на Красимира (няма да ви казваме кога, ще видите сами накрая), посвещаваме на всички лекари и здравни работници, които неуморно и безусловно упражняват професията си, грижейки се за нас. Благодарим ви!


 … дата на раждане … ЕГН … адрес … личен паспорт … омъжена … неосъждана … предявявам иск и настоявам за наказание по съдебен ред за извършените срещу мен престъпления, както следва:

Първо

Системно, съзнателно и целенасочено разрушаване на моите човешки и професионални качества, изграждани с години и струващи скъпо на обществото. От ентусиазиран млад поликлиничен лекар аз бях превърната в безличен и бездушен чиновник, заринат до шия в неразбиране и отхвърляне на моите най-естествени професионални стремежи. При това бях обвинена, че самата аз съм опозорила тази толкова хуманна професия, превръщайки я в чиста бюрокрация. 

Тази теза беше приета с въодушевление от моите пациенти, които търсеха отговор на много въпроси и го намериха в тази удобно скалъпена причина. Никой от тях обаче не се запита защо ми е на мен да се превръщам в бюрократ, след като самата аз страдам от този факт. 

Но така или иначе всичко лекарско и човешко у мен отстъпи място на бясната гонитба за проценти, бройки и показатели. Търпях с години, но сега търпението ми се изчерпа и с малкото съвест и съпротивителна сила, които са ми останали, заявявам: не мога, не искам и няма да превръщам моите пациенти в бройки за амбулаторни прегледи, домашни посещения и диспансеризация! 

Не мога, не искам и няма да им оказвам нито медицинско, нито здравно обслужване, което в продължение на години ми бе натрапвано и замени толкова простата, естествена и вековна медицинска помощ! 

Не мога, не искам и няма да ги вписвам в картони, карти, талони, журнали, тетрадки, тефтери и листове, които постепенно, коварно и неусетно изместиха моята мисъл, моето сърце и моята душа! 

Не мога, не искам и няма да участвам в работно време в събрания за повишаване качеството и културата на медицинското обслужване, които ми отнемат още един час от и без това краткото време за общуване с моите пациенти! 

Не мога, не искам и няма да попълвам отчети и да пиша планове, защото плановете в сфера като здравната са, най-меко казано, смешни, а отчетите никога не са верни! 

Не мога, не искам и няма да изписвам скъпи лекарства и такива, които никога не се намират по аптеките. 

Не мога, не искам и няма да участвам в съвещания на никакво равнище и да отчитам показатели за детска смъртност, социално-значими заболявания и неврози сред учениците, защото никой не може да бъде накаран да отговаря за неща, за които не е виновен!

По точка първа отправям обвиненията си към онези, които години наред, безсилни да се справят с растящото недоволство сред моите пациенти и влошените здравни и демографски показатели сред населението, си измиваха ръцете с уж моята некомпетентност, бездушие и незаинтересованост. В стремежа си да загладят нещата, те вдигаха лозунги, измисляха „нови организационни форми на обслужване”, рушаха традиции и се опитваха да създават нови. Измисляха нормативи и наредби, издаваха заповеди и всекидневно ги изменяха. 

Обвинявам ги, че ми отнеха възможността да творя в професията си, да проявявам инициативност и съответно да нося отговорност за резултата от нея. 

Обвинявам ги, че системно и преднамерено ме унижаваха с проверки и комисии, като никога не докосваха същността на нещата, а се интересуваха единствено от цифри и стандартни фрази. 

Обвинявам ги, че никога не вникнаха в моите нужди и затруднения, а ме товареха с дейности, с които целяха да ми отнемат и последната възможност да мисля по горепосочените проблеми. 

Обвинявам ги, че никога не защитиха моето име, достойнство и професионално верую, щом това засягаше тяхното спокойствие или заплашваше поста, до който са стигнали.

Обвинявам ги, че ме предадоха.

Второ

В продължение на години сред моите пациенти беше насаждана мисълта, че аз съм им длъжник – теза, основана единствено на факта, че съм положила клетва. При това не Хипократова клетва, а нова, социалистическа клетва, с което ми бе отнета възможността да се чувствам по особено романтичен и обвързващ начин продължител на древно и непреходно човеколюбие. 

Разбирайки, че съм безсилна да отхвърлям техните капризи, моите пациенти се втурнаха да ме очернят и заплашват, да пишат оплаквания и жалби, да ме нагрубяват и огорчават. А аз бях длъжна да търпя и да пиша обяснения, да се явявам пред комисии и да споря с невежи. Подобни всекидневни сцени подкопаваха бавно, но сигурно моите физически и психически сили и, изправена пред стената на принудата и заплахата, аз се примирявах с наложените наказания, преглъщах огорчението и сълзите и навеждах смирено глава. 

Но сега търпението ми се изчерпа и затова заявявам най-отговорно: не мога, не искам и няма да мълча пред пациенти, които се отнасят към мен като към непослушен, развален или неусъвършенстван робот! 

Не мога, не искам и няма да прощавам, когато ме вдигат посред нощ на шега заради сключен бас или истерична прищявка! 

Не мога, не искам и няма да позволявам повече да се руши авторитетът ми, както няма и да позволя този авторитет унизително да бъде обсъждан от безпринципни и неориентирани лаици. Защото никакви дискусии, обсъждания и открити диалози не могат да ми го върнат!

По точка втора обвинявам онези, които години наред гледаха на лекарската професия като на послушна и зле платена домашна прислужница, а на медицината – като на нейна капризна и неграмотна леля. 

Обвинявам ги в разточително прахосване на интелектуален потенциал, в заговор срещу професията и срещу мен, с пагубни за моите пациенти последици. 

Обвинявам ги в профанизиране на медицинската наука, което доведе до масови псевдонаучни и псевдоздравни знания у моите пациенти и измени фатално тяхното отношение към мен.

Обвинявам ги, че възможностите им за регулиране на социалните взаимоотношения между мен и пациентите ми се разминават драстично с дадените им права.

Трето

Години наред бях системно лъгана, че разполагам с модерна медицинска апаратура и навременна специализирана информация, които ми позволяват да осъществявам лечебно-диагностична дейност на световно ниво. И докато аз се измъчвах с разваления апарат за кръвно налягане, мен ме уверяваха, че разполагам със скенери, томографи и литотриптери, доказваха, че тази апаратура, доставена по второ направление, повишава многократно възможностите на клиниките, институтите, научните звена и лаборатории. В същото време години наред ми забраняваха да се интересувам от болестта СПИН и ми пробутваха дилетантски научни съобщения и неспециализирани издания, оставяха ме без учебници, справочници, списания и вестници. 

Затова заявявам най-отговорно: не мога, не искам и няма да повярвам, че разполагам с въпросната апаратура, докато обикалям новите комплекси пеша, с развален апарат за кръвното налягане! 

Не мога, не искам и няма да повярвам, че се намирам на световно научно-техническо ниво, докато в моя кабинет не бъде прекаран елементарен телефон! 

Не мога, не искам и няма да хукна на домашно посещение със скенер под мишница, защото моята стара, мила, добра пациентка, чийто домашен лекар ме направиха, не се нуждае от скенер, а от домашна рехабилитация и социални грижи! 

Не мога, не искам и няма да ползвам модерната медицинска апаратура, защото по време на грипната епидемия (която тъй рядко поразява нашата страна!) 40-те деца пред кабинета ми в поликлиниката не се нуждаят от горепосочената апаратура, а от моя опитомен и осъвременен вариант на доктор Охболи, от моя опитен и сигурен слух, от вярната ми слушалка и все по-оскъдната ми усмивка! 

Не мога, не искам и няма да специализирам във водещи клиники и институти, защото колегите ми там гледат на мен като на човек от втора ръка, недоучен просяк, чирак от низините, недобросъвестен изпълнител на техните гениални идеи! 

Не мога, не искам и няма да черпя научна информация от взет назаем циклостил, откраднато ксерокопие или струващо една моя надница омазнено списание, купено от битака! 

Не мога, не искам и няма да участвам в колегиуми, на които се повтарят учебници, издадени преди 30 години, докато видяното и наученото по време на дълготрайни задгранични командировки остава в нечии дисертации и никога не стига до моята нещастна, забравена, бедна поликлиника!

По точка трета обвинявам онези, които години наред системно и некадърно, съзнателно и безотговорно проваляха материално-техническата база на здравеопазването и неговата информационна осигуреност, както е прието да се нарича липсата на елементарни за тази област пособия. 

Обвинявам онези, които не виждаха или не искаха да виждат необходимостта и престъпната липса на такива лекарства като антистенокардин, резерпин и аспирин, на елементарни сърдечносъдови препарати, кръвозаместващи разтвори, експресни лабораторни тестове, апарати за кръвно налягане, шевен материал, спринцовки за еднократна употреба, учебници и научни списания, хирургичен инструментариум, рентгенови филми. 

Обвинявам онези, които внасяха скъпоструваща апаратура, а после я разпределяха неправилно и я оставяха да гние по складове и дворове. 

Обвинявам онези, които поставиха компютри в сринатите бараки на болниците и поликлиниките, обявявайки този акт за постижение на научно-техническия прогрес. 

Обвинявам онези, които разрешиха или безучастно търпяха да се строят мраморни площади в съседство на петнадесетгодишните дупки на първите копки за строителство на болници и поликлиники

[…]

Обвинявам онези, които ме поставиха в допотопна, пълзяща линейка, счупена и изгнила, студена и необорудвана, за да оказвам висококвалифицирана бърза, спешна и неотложна медицинска помощ.

Обвинявам ги затова, че поради незнание и недалновидност не съумяваха да отделят първостепенните от второстепенните нужди и не разбираха огромната и многократна възвращаемост на капиталовложенията за здравни цели.

Четвърто

Години наред ме убеждаваха, че упражнявам най-хуманната, най-благородната професия и за това мое изключително право ме възнаграждаваха символично. Опитваха се да компенсират с набързо скалъпено тържество за 7 април, благодарност по радиото или потупване по рамото. Определиха ми тарифа за час, за разположение, за дежурство, за „нощни и дневни”. 

Опитваха се да ми внушат, че единствено аз, лекарят, изпитвам такива алтруистични чувства към целия народ, че безвъзмездно, всеотдайно и неуморно трябва да отдавам своите знания, умения, сили и чувства за неговото благо, при това безплатно. 

Принудиха ме да се карам с колегите за платени дежурства. Да карам такси. Поради това – да се явявам сутрин в кабинета си недоспала и нервна. Определиха ми тарифа за благодарността – един брой кутия бонбони и три стръка цветя. Не ми позволиха да купувам книги, да ходя на театър и да се обличам добре. Ерго – отнеха ми възможността да имам самочувствие. 

Затова най-отговорно заявявам: не мога, не искам и няма да празнувам 7 април в хотел „Родина” защото от една година чакам обещаното повишение на заплатата ми! Повишение, което бе унизително спазарявано и отъждествявано с точки и точици. 

Не мога, не искам и няма да бодърствам героично в спешното звено, защото адски ми се спи от прекараната с таксито нощ! 

Не мога, не искам и няма да вписвам извънредните часове в специална тетрадка, защото самото вписване струва повече, от полагаемите ми се 50 стотинки на час! 

Не мога, не искам и няма да вървя с гордо вдигната глава, защото нямам никакво основание за това!

По точка четвърта обвинявам онези, които години наред не издигнаха глас, за да защитят моя единствен по своята неповторимост труд. Обвинявам онези, които не го оцениха, защото не го умееха. Както и онези, които им вярваха. Обвинявам ги, че ме направиха уязвима. Че единствено на мен не ми дадоха право на свободна практика. Че ми отнеха професията. Че я приравниха с най-комерсиализираните услуги, без обаче да ѝ дадат съответните облаги.

Обвинявам ги, че ме обвиняваха и преследваха.

За да няма никакви недоразумения, искам да поясня, че обвиняемите са онези конкретни, неизмислени и съществуващи началници, ръководители, главни лекари и техните заместници, завеждащи отделения, методисти, специалисти, председатели на комисии, шефове на направления, управления и обединения, профсъюзни деятели и партийни отговорници, които ревностно изпълняваха, администрираха, командваха, наказваха и рапортуваха, но никога не управляваха. 

Онези, които винаги стриктно следяха дали съм събрала членския внос. Онези, които измисляха викторини и конкурси, които провеждаха мероприятия и срещи, разговори и дискусии, годишни отчетни събрания и безброй други задължителни и безкрайно ненужни кръгли маси, заседания на комисии, подкомисии и работни групи и съвещания на активи. Онези, които вземаха мерки, съставяха програми със срокове и отговорници, вкарваха ги в компютри, отпечатваха листовки и размножаваха доклади, кичеха коридорите на поликлиниката със знаменца и лозунги, закачаха красиви номерца на кабинетите, а своите обзаведоха с дипломатическа мебел.

Но никога не говореха с мен.

Никога не застанаха на моето място.

Никога не се втурнаха с подкосени крака към нечия избухнала болка.

Никога не разбраха на кого всъщност са призвани да служат.

Никога не отстояваха принципи.

Никога нямаха собствено мнение.

Никога не ме защитиха.

Никога не протестираха.

Никога не си подадоха оставките.

Имената им не мога да назова.

Доказателства нямам.

Към всичко казано дотук прилагам единствено моята изгубена вяра, смачканата ми любов към професията и това, което е останало от мен самата.

Затова моля да бъде започнато следствие и виновниците да бъдат издирени и сурово наказани.

За истинността на всичко се подписвам:

д-р ИВОН КОЖУХАРОВА
Сп.”Отечество”, бр.20/1989 год.

Жените могат всичко – това го знаем, а примерите по-долу само го доказват. Прочетохме с интерес неща, които не знаехме. Не че много разбираме от химия и физика... Не че изобщо разбираме от химия и физика... Но не ни обръщайте внимание – по-долу има 11 прекрасни жени, които толкова много разбират от наука, че светът нямаше да е същият без тях. А ние седим кротко отстрани в тиха възхита.

Мария (Мари) Склодовска Кюри

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Физика, Химия

Години на награждаване: 1903, 1911

Работата на Мария Кюри хваща вниманието на света в началото на 20 век. Приносът ѝ в сферата и на химията, и на физиката я прави един от най-великите учени, раждали се някога.

Тя е полякиня и впоследствие натурализирана французийка, чиято работа с радиоактивността ни засяга и днес. През 1903 г. печели Нобелова награда за физиказа откритието на феномена радиоактивност, а през 1911-а печели за откриването на радиоактивните елементи полоний и радии.

Ирен Кюри

Категория: Химия

Година на награждаване: 1935

Ирен Кюри посвещава живота си на това да надгради работата на майка си, продължавайки изследванията в сферата на радиоактивността. В неспирните си проучвания тя успява да открие, че радиоактивността може да се създава и изкуствено, което ѝ носи и Нобеловата награда. Нейната работа с радиоактивните изотопи е база за много съвременни медицински изследвания и лечения на рака.

Гърти Тереза Кори

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1947

Родената в Прага Гърти Тереза Кори е австрийско-американски биохимик от еврейски произход, чиято работа има основна роля в съвременната медицина. Кори се е занимавала основно с човешкия метаболизъм. Откритието носи нейното име – Цикълът на Кори и разглежда процеса на синтез на млечна киселина в мускулите, която после се разгражда до гликоген в черния дроб. Всичко това е в основата на знанието ни за диабета. Кори е и първата американка, спечелила Нобел за наука.

Мария Гьоперт Майер

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Физика

Година на награждаване: 1963

Германската физичка и математичка Мария Майер има множество приноси в сферата на физиката. Тя открива слоестия модел на атомното ядро, за което печели наградата. Майер работи и върху разделянето на изотопите при създаването на атомната бомба.

Дороти Кроуфут Ходжкин

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Химия

Година на награждаване: 1964

Дороти Мари Кроуфут Ходжкин работи в сферата на химията и откритията ѝ повлияват света на медицината. Родената през 1910 г. Ходжкин проучва развитието на биохимичните съединения. Тя печели Нобелова награда за потвърждаването на структурата на пеницилина и на B12, потвърждавайки, че тези съединения са от изключителна важност за лечението на анемията.

Ходжкин също така съдейства за развитието на рентгеновата кристалографска техника – инструмент, който помага на учените да разберат триизмерната структура на биохимичните съединенния.

Розалин Съсман Ялоу

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1977

Розалин Ялоу е нюйоркчанка, занимавала се с физика, с огромен принос в медицината. Печели наградата заради разработването на радиоимунологичния анализ. Тази изключително деликатна технология е тест с радиоактивни изотопи върху тъканите, за да се измери концентрацията на хормони, вируси, витамини, ензими и лекарства.

Барбара Макклинтък

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1983

Барбара Макклинтък предизвиква традиционните схващания за това какво точно правят гените с нейното изследване, което открива, че някои гени са мобилни. Стъпвайки на това, нейните проузвания на хромозомите в царевицата водят до откриването на бактерия резистентна към антибитиоци и към потенциално лекарство за африканска трипанозомоза.

Рита Леви-Монталчини

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1986

Рита Леви-Монталчини е италианска невроложка, която буди възхищение и заради работата си, и заради смелата си, харизматична персона. Откритието ѝ от 1954 г. за фактора на растеж на нервите ѝ печели наградата през 1986 г. NGF е протеин, който кара развиващите се клетки да растат, като стимулират околната нервна тъкан. Това има особена роля за разгадаването на дегенеративни заболявания като Алцхаймер например.

Гертруд Елиън

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1988

Гертруд Елиън е първата жена в Залата на славата на изобретателите. Записана е там през 1991 г. Нейните проучвания водят до откритието на лекарства срещу малария, СПИН и левкемия. Елиън разработва и имуран – лекарство, което блокира отхвърлянето на всякаква чужда тъкан. Нейните открития са повлияли много терапии в медицината.

Кристиан Нюслейн-Волхард

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 1995

Работата на германската биоложка Кристиан Нюслейн-Волхард е концентрирана върху вродените заболявания. Заедно с американски генетици Волхард изучава и мухите и по този начин успява да обясни научно много неща за вродените човешки малформации.

Франсоаз Баре-Синуси

11 Notable Women Scientists Who Have Won Nobel Prizes in Their Fields

Категория: Медицина

Година на награждаване: 2008

Франсоаз Баре-Синуси е френска вирусоложка, чиято работа повлиява на много хора по света. През 1983 г. тя открива ретровирус в пациенти с подути лимфни възли, който атакува лимфоцитите – кръвни клетки от изключителна важност за имунната система. По-късно вирусът ще бъде наречен Човешки имунодефицитен вирус или HIV, който причинява СПИН.

В Майко Мила! често говорим по темата за проблемното зачеване и, слава Богу, често отбелязваме и не един и два хепиенда. Инвитро процедурите в България. Игра на надежда и мълчание, Не искам повече въпроси! и Една щастлива ин витро история са само част от текстовете по темата.

И тъй като всеки разказ от първо лице е ценен и дава кураж на всички, на които им предстоят още битки и още очакване, днес ни гостува Александра Ценова, която ни зарежда с една приказна история за няколко ин витро процедури и... пълна къща с бъдещи баскетболисти!

*******************   

В днешно време все повече двойки са запознати с ин витро процедурите. Клиниките по стерилитет са пълни с мъже и жени, които желаят да станат родители – на пръв поглед съвсем обикновено нещо, напълно естествено за еволюцията на човечеството.

И все пак, много от тези двойки не говорят за проблемите си, не ги споделят дори с близки и приятели. Защото не желаят неадекватни коментари и въпроси, не искат да обясняват отново и отново случващото се, връщайки се към болката и изживявайки я за пореден път. И, необяснимо защо - срам ги е. 

Истината е, че обществото ни, макар и привидно доста информирано, не е много наясно с проблема. Няма да забравя баба ми, след като ѝ казах, че ще се подлагам на такава процедура, с осезаемо притеснение ме попита: „А кой ще бъде бащата?“.

Историята на всеки е различна, винаги придружена с много емоции, болка, надежда, разочарование и в най-добрия случай – щастие. Сега, през призмата на времето, мога да разкажа своята история без притеснение и дори с доза хумор.

Всичко започна преди 10 години, когато се омъжих, млада и зелена, на 22 години. Ах, колко наивна бях, че да имаш бебе може да е толкова лесно. След година опити без резултат, със съпруга ми решихме да потърсим медицинска помощ и да проверим дали всичко е наред.

Е, минах през доста разочароващи лекари. Един от тях, без всякакви задълбочени прегледи и изследвания, каза: „Ще стигнеш до ин витро и нещата ще се оправят“ (въпреки че се оказа добър пророк, в онзи момент нямаше никакви медицински аргументи в полза на твърдението си).

Последва лекар-експериментатор, който ми даде малко хапченца (част от стандартната стимулация), ей така, да пробваме какво ще стане. Друг ме прати на ядрено-магнитен резонанс, да ме пооблъчат малко без кой знае какво причина. Добре, че проявих неподчинение и не отидох.

Мина се още една година и тъй като съм човек на действието, реших да звънна в ин витро клиника, препоръчана ми от чичко Гугъл. Там ми предложиха час за след още една година. Звъннах на друга клиника. Приятна дама ме попита при кой лекар искам да си запиша час. Че откъде да знам, не бях се допитала до БГ мама и други форуми - просто казах да ми запишат най-скорошния час при който и да е свободен лекар.

Тук вече действие имаше – започнаха различни прегледи и изследвания. Така и обаче не бе открит конкретен сериозен отговор на въпроса защо не идва желаното бебе.

Предложиха ни да пробваме с инсеминация. Първа, втора, трета, четвърта… без резултат. Следваща стъпка беше ин витро. Кандидатствахме по така известния ФАР. Докато чакахме одобрение – към година – решихме да пробваме със собствени средства. Първо ин витро, второ ин витро… без резултат.

За една година преминах през три инсеминации и две ин витро процедури, защото имах цел, и защото съм човек на действието, който не се предава преди да постигне целта си.

Последва трето ин витро, по Фонда, финансирано от държавата. Така хубаво наблъскана с хормончета, добре стимулирана… и се получи! Забременях и родих дъщеричката си. Пълно щастие.

Бях решила, че не мога да се подлагам повече на толкова мъки и няма да пробваме за второ дете по този начин. Но уви, човешкият мазохизъм и женската издръжливост са велико нещо. Щом имаш желание, намираш и начин, събираш и сили.

Следващата стъпка беше да пробваме и ин витро със замразени ембриони. Все пак ни останаха потенциални близначета на дъщеря ми, но с година-две по-малки от нея, пък и както сме подкарали, да пробваме всички предлагани услуги на клиниката. Е, не се получи. Опряхме пак до великия Фонд.

Изчакахме си кротко година, минахме си по вече познатия път и хоп… забременях отново. Роди се синът ми. Щастието отново беше пълно.

Мина се още година и започна да се върти хубавата мисъл в главата ни: защо пък да не пробваме да имаме и трето дете. Някой сега би казал: „Е, ама вие вече сте нагли! Или не много с всичкия си!“ Е, защо? Просто обичаме децата си и имаме силата и желанието да дадем любов на още едно същество.

Имаше известни колебания, признавам си. Но след като дъщеря ми ми каза (без аз да съм споменавала за пъкления ни план): „Мамо, искам да сме три, да ни е по-весело" и предвид желанието на мъжа ми да имаме баскетболен отбор (играчите там са пет), планът беше ясен. Документите във Фонда - подадени.

Ноо… месец по-късно съдбата реши да се намеси и да си поиграе малко с нас.

Един ден, улисана от празненствата по Коледните празници, се сетих, че не съм имала цикъл от малко по-дълго от обичайното време. Цял ден ме преследваше натрапчива мисъл, която не ми даваше мира, придружена с едно познато за мен гадене. Реших да си направя тест за бременност.

Звучи невероятно, но беше положителен. След близо 10 години нережисирани опити. Не мога да ви опиша изненадата, вълнението, радостта – моята, на съпруга ми, на всички около нас, които знаеха историята ни.

Реакцията на гинеколога ми беше: „И какво се оказа, проблемът май бил в главата ти!“. Не мога да се възпра и да споделя, че 10 дни преди да разберем новината почина дядо ми, чието име нося, с когото имахме специална връзка и когото много обичах. Дълбоко вярвам, че той ми изпрати този невероятен подарък.

Съдбата този път реши да ни изненада, да ни покаже, че нещата могат да се случат и по обичайния ред и да надхитри медицината. Сега се моля всичко да е наред и скоро да се радвам на още едно малко съкровище вкъщи.

Отправям апел към всички борещи се: колкото и невероятно, понякога дори небивало да звучи, колкото и трудно изпълнимо да е, не губете надежда, борете се за мечтата си да имате дете и вярвайте, че все пак има нещо като съдба, която е предопределена за вас. Че всичко, което ви се случва, е с някаква цел и така е трябвало да стане.

Казват, че Господ изпраща изпитания на силните хора, които обича. А децата, там някъде, още неродени, сами избират родителите си. Просто бъдете търпеливи и не се отказвайте! Кураж!

Адвокат Мария Шаркова е управляващ съдружник на “Шаркова и партньори”.

През 2009г. става член на Адвокатска колегия-Пловдив и оттогава работи като адвокат, основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство.

През 2013 г. е един от осемте адвокати, избрани да участват в програмата „Млади лидери в правосъдието“, проведена в САЩ от International Institute of Education и Фондация „Америка за България“.

Член е на Association of Bulgarian Leaders and Entrepreneurs (ABLE).

Има множество специализации в областта на медицинското право и правата на децата.

В Майко Мила! вече сме публикували текст на адвокат Шаркова по въпроса за информираното съгласие и правата на раждащата жена – Митове за раждащата жена, а след това дадохме старт и на поредицата Наръчник на (п)объркания пациент: информираното (не)съгласие, която днес продължаваме с обзор на грешките, които допускаме, когато сме пациенти в някоя болница.

**********************

Ако някога ви се е налагало да бъдете пациент в болница или да придружавате ваш близък, вероятно знаете, че дори специалистите по ориентиране трудно успяват да се справят с множеството кабинети, клиники, коридори, правила и обиколки.

Всеки редови служител в голяма администрация пък би се затруднил да изчете и разбере купчината документи, които трябват да се носят, представят или подпишат.

Като се одобави обстоятелството, че посещенията в болницата рядко са свързани с хубави поводи и сте достатъчно стресирани, защото вие, детето ви или вашият роднина е болен, престоят започва да прилича на возене на влакче… но не в увеселителен парк.

И ако в обикновен ден ви се случва да забравите да изключите ютията или да не можете да си спомните в колко часа беше родителската среща на детето ви, то в тази ситуация може да се случи съвсем да се объркате и да допуснете, ако не сто, поне няколко грешки, за които после да съжалявате.

Ето защо реших да ви разкажа кои са деветте най-чести грешки, които пациентите допускат, когато попаднат в болница. „Класацията“ е изготвена в резултат на множеството денонощни запитвания, които получавам от притеснени хора.

1. Забравяте да попитате или въобще не се интересувате от имената на лекарите и другите медицински специалисти, които участват във вашето лечение:

В резултат на тази често допускана грешка се случва да чета жалби от пациенти, в които обясняват как „една медицинска сестра с бяла престилка и черна коса“ не е обяснила разбираемо къде се намира отделението по урология. При въпрос към пациент кой е лекуващият му лекар попадам на оригинални отговори като „онзи добрият доктор с бялата коса“. Моя близка пък ми разказа как, докато раждала, на смяна дошъл един „много красив гинеколог“ и тя за момент силно се дезинтересирала от самото раждане.

Законът за здравето задължава лекуващия лекар да се представи с името и длъжността си, както и да уведоми пациентите за имената и длъжностите на всички лица, които участват в диагностично-лечебния процес. Това задължение не е създадено с цел да задоволява любопитството на пациента, а за да улесни комуникацията му с медицинския персонал.

То е особено важно, ако след изписването се налага да получите даден медицински документ или да проследите състоянието си, защото ще сте наясно със самоличността на лицата, които са ви лекували. В много държави представянето на лекаря или медицинската сестра е първата им задача при контакт с пациента, което е нормално. Няма как да имаме доверие и да поверим здравето и живота си на анонимни хора.

Освен това, в случай, че сте недоволни от оказаната медицинска помощ, е много по-лесно да адресирате своето оплакване, ако сте запознати с имената и длъжностите на хората, които са се грижили за вас, вместо да ги описвате сякаш давате показания пред полицията - цвят на коса, височина, облекло или отличителни белези.

2. Подписвате документи без да ги четете.

Документите, които пациентите подписват при прием и престой в болница, могат спокойно да се конкурират с тези, подписвани при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот пред нотариус.

Започва се от всякакви декларации, с които потвърждавате, че сте запознати с правилата за вътрешния ред на болницата, ценоразписа или други обстоятелства, продължава се с информираното съгласие и ред други знайни и незнайни листове и документи. Много често, дори да имате желание да ги прочетете, или няма време, или са неразбираеми, или просто съзнанието ви е замъглено от напрежение и прекалено много информация.

Подписването на даден документ, обаче, удостоверява определени важни обстоятелства. При възникване на спор, вие ще трябва да докажете, че това, което сте подписали, „просто не е така“ или „никога не се е случило“. Ето няколко съвета, за да успеете да въведете ред в хаоса от букви и листове хартия.

Ако изчаквате приема и пред вас има други пациенти, помолете да ви представят документите по-рано, за да имате време да се запознаете с тях;

Ако ви предстои планов прием, потърсете официалната интернет страница на болничното заведение и предварително потърсете важни документи, с които трябва да сте запознати: ценоразпис, заповеди, вътрешни правила. Много лечебни заведения ги публикуват онлайн на видно и не толкова видно място.

Ако скучаете в коридора, докато пред вас има опашка, разходете се наоколо, прочетете табелите, информационните табла или друга информация, която е поставена;

Задавайте въпроси! Не забравяйте, че имате право да задавате въпроси и въпреки хипотетичния риск да изнервите персонала, това е начинът да се сдобиете с разбираема информация. В случай, че имате неясноти, можете да помолите персонала да изчака с подписване на документите, докато вие се консултирате с юрист. Също така няма пречка да отбележите върху съответния документ своите възражения по отношение на поднесената ви информация.

3. При смърт на близък/роднина бързате да се откажете от извършване на аутопсия.

Нека да бъдем ясни и точни: в болниците действително умират пациенти, защото там постъпват тежко болни хора, извършват се високорискови операции и се лекуват сериозни заболявания. Не всеки човек, починал в болница, е починал в резултат на допусната грешка, напротив, грешките са изключение.

В България годишно има над 2 милиона хоспитализации, но броят на жалбите не надхвърля 700, а заведените дела са не повече от 50 на година. В някои случаи обаче близките на починали пациенти имат известни съмнения относно причината за смъртта, качеството на медицинските грижи или своевременната и правилна диагностика.

Често това се дължи на недостатъчно адекватна комуникация, на липса на медицински познания у близките или действително допуснати нарушения в диагностично-лечебния процес. За да може обаче последното да се установи, е много важно да се извърши аутопсия на починалия пациент.

Законът за здравето задължава всяка болница да извършва аутопсии на пациентите, които са починали на територията ѝ, освен ако близките не подадат молба за освобождаване.

Дори в тези случаи, ако ръководителят на лечебното заведение прецени, аутопсия може да се извърши въпреки нежеланието на роднините. Често обаче хората бързат да се откажат от извършването на това важно послесмъртно изследване и едва след погребението или кремацията, решават да търсят адвокат или да се оплачат пред някой контролен орган.

Това е много погрешно, защото в правото е необходимо да се докаже причинна връзка между настъпилата смърт и действията или бездействията на медицинския персонал.

Без да сме наясно с причината за смъртта и патологоанатомичната диагноза, е почти невъзможно да докажем каквото и да било нарушение. След като не знаем каква е причината за трагичния резултат, не бихме могли да установим с категоричност причинната връзка между отделните събития.

Освен това чрез аутопсията може да се научи много за здравословното състояние на починалия и дори да узнаем за наличието на заболявания или аномалии, които се предават по наследство, което е от полза за здравето на поколението.

Аутопсионният протокол се изготвя в срок до 1 месец от извършването на патологоанатомичното изследване и наследниците на починалия имат право да получат копие.

4. Не търсите второ мнение.

През 2017 г. адвокатско дружество „Шаркова и партньори“ проведе изследване сред 553 пациенти относно тяхната информираност за здравословното им състояние. Оказа се, че 70.9% от пациентите търсят и други източници на информация, свързана с лечението им, но най-често това е небезивестният доктор Гугъл (при 60% от пациентите).

Търсенето на информация в интернет, без необходимите познания как да различавате достоверни медицински данни от фалшиви новини, може да е много опасно за вашето здраве.

В същото време Законът за здравето дава право на всеки пациент да поиска второ мнение от лекар и лечебното заведение е длъжно да му съдейства.

Имате право да поискате копия от всички налични документи, свързани с лечението и престоя ви е лечебното заведение, за да се консултирате с други специалисти, включително да поискате различни образни изследвания, взета хистология и други. Възползвайте се от това вместо да сърфирате!

Надявам се с тази статия да съм успяла да разсея мъглата от въпроси, изникващи само при мисълта за посещение на болнично заведение. Този текст беше изготвен с една единствена егоистична цел - да го прочетат повече хора и все по-малко пациенти да ме търсят денонощно за съвети.

Следващия път ще маркирам и останалите пет най-често допускани грешки, когато пациент бъде приет в болница.

Адвокат Мария Шаркова е управляващ съдружник на "Шаркова и партньори".

През 2009г. става член на Адвокатска колегия-Пловдив и оттогава работи като адвокат, основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство.

През 2013г. е един от осемте адвокати, избрани да вземат участие в програмата „Млади лидери в правосъдието“, проведена в САЩ от International Institute of Education и Фондация „Америка за България“.

Член е на Association of Bulgarian Leaders and Entrepreneurs (ABLE).

Има множество специализации в областта на медицинското право и правата на децата.

В Майко Мила! вече сме публикували текст на адвокат Шаркова по въпроса за информираното съгласие и правата на раждащата жена - Митове за раждащата жена. Днес отново повдигаме темата, за да изясним някои неща, които остават скрити и неясни за пациентите, които в 90% от случаите се оказва, че подписват документи, чието съдържание не разбират и не знаят за какво се отнасят. 

Прочетете този текст и го споделете, защото всеки от нас трябва да знае правата си по време на получаване на медицинска помощ!

********************

Помня момента преди тринадесет години, в който аз, млада и наперена студентка по право, влязох в болницата да раждам. Смятах, че трите години в юридическия факултет ще ми бъдат напълно достатъчни, за успея да се справя с всички премеждия, придружаващи щастливото семейно събитие.

Веднага щом акушерката мълчаливо ми подаде една купчина декларации за подпис с бързината и точността на крупие в казино, осъзнах, че правните ми познания няма да ми помогнат.

С течение на времето, вече като адвокат, разбрах, че всеки пациент знае и е чувал за информираното съгласие, но никой не го е виждал, не знае как изглежда или има смътни спомени за него.

Аз например от онзи прием в родилното помня подписването само на един документ, защото се осмелих да задам половин въпрос, на който получих рязък, съскащ отговор.

Декларация, че нямам въшки.

Въпросът ми се състоеше в повдигане на вежди, отговорът беше нечленоразделен. Ето защо днес отговарям на някои важни въпроси за информираното съгласие.

Какво представлява информираното съгласие?

Най-добре на този въпрос мога да отговоря, като първо обясня какво не е информираното съгласие:

Информираното съгласие не е лист хартия или бланка с текст, който пациентът подписва. Информираното съгласие всъщност представлява процес, който се развива между лекаря и пациента.

По време на този диалог пациентът узнава определени факти и обстоятелства, които са пряко свързани с неговата диагноза и лечение, и които му помагат да вземе информирано решение за своето лечение.

Документът, който се подписва, отразява волята на пациента, но не заменя процеса, който описах.

Информираното съгласие не е разрешение, което пациентът дава завинаги. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време по начина, по който е дадено.

Информираното съгласие не е затормозяващ документ, съдържащ термини (олевяване на кръвната картина, антикоагуланти, тромбоцитопения), номера на клинични пътеки (ще ви лекуваме по клинична пътека No 64), неясни формулировки (давам разрешение за извършването на всички други дейности, които лекарят прецени, че следва да бъдат извършени във връзка със състояние, което може да възникне занапред), диагнози на латински (colica renalis dextra), съкращения (ПКК, ЛКК) или място, където с грозен почерк се дописва информация, която може да разчете само фармацевт с дългогодишен стаж в аптека.

Информацията, която се предоставя на пациента, трябва да бъде разбираема и достъпна, съобразена с неговите възможности и ситуацията, в която се намира.

Информираното съгласие не е процес, който се осъществява в коридора на болницата, нито на родилния стол, докато пациентката се напъва.

Диалогът между лекаря и пациента трябва да се осъществява своевременно, така че да осигури достатъчно време на пациента да се запознае с информацията, да я възприеме и да вземе решение.

Изключения се допускат при спешни състояния, когато на практика горното е невъзможно, но изискването за своевременност следва да се спазва и преценява според ситуацията.

Информирано съгласие не се предоставя след оказване на медицинската помощ или преди пациентът да е получил цялата необходима информация.

Кой предоставя информацията и кой изразява информирано съгласие?

Пациентът лично получава и изразява информирано съгласие, ако е пълнолетен, ако не е поставен под запрещение и не се намира в психическо или физическо състояние, което му пречи да изразява воля.

Първите две обстоятелства се доказват с документи, третото не се предполага.

Много често в практиката си съм получавала запитвания дали пиянството, бременността, болките при контракции или обикновената тъпота водят до невъзможност да се изразява воля.

Не!

Ако някой смята, че пациентът се намира в състояние, което му пречи да разбира и да взима решения, трябва да го докаже.

Родителите изразяват информирано съгласие вместо малолетните си деца (до 14 г.), както и съвместно с децата си над тази възраст до навършване на пълнолетие.
Законът за здравето не урежда усложненията, които могат да възникнат в тези случаи, а те са много.

Например при противоречие между родителите относно лечението на тяхното дете; противоречие между детето и родителите; случаи, при които самият родител не е пълнолетен и други.

Когато пациентът се намира в състояние, в което не може да изразява информирано съгласие, изразеното такова от неговите роднини, съседи, гаджета и близки и далечни приятели не е релеватно. В този случай законът позволява да се оказва медицинска помощ само при спешни състояния и само в полза на живота на пациента. Нищо повече!

Каква е информацията, която пациентът задължително трябва да получи?

Пациентът трябва да бъде информиран за своята диагноза. След което трябва да бъде разяснено предстоящото лечение, очакваните резултати, прогнозата, както и алтернативите (ако има такива).

Важно е да бъдат обяснени всички рискове при прилагане на лечението (странични ефекти, възможни нежелани лекарствени реакции, болка, неудобства и други).

Накрая пациентът трябва да разбере какви са рисковете при отказ от лечение или избор на друг метод, различен от предложения. Тази последна част от списъка с необходима информация е особено важна, защото пациентът може да изрази както съгласие, така и несъгласие с предложеното му лечение. И в двата случая обаче то трябва да бъде информирано.

Какви са последствията при оказване на медицинска помощ без информирано съгласие или при неспазване на изискванията за предоставянето му?

Медицината е сложна наука (и изкуство) и крие сериозни рискове от възникване на различни по вид и интензитет усложения по обясними причини.

Въпреки че почти всеки българин “разбира” от футбол, политика и медицина, всъщност не може да се очаква от пациентите нито да предполагат какво е здравословното им състояние, нито да поемат риска от приема на дадено лекарство или извършването на определена интервенция без предварително да разполагат с достатъчна информация, която да обоснове тази толкова сериозна намеса в личната им сфера.

Информираното съгласие действа на принципа “комуто ползите, нему и рискът”.

Това означава, че изразяването на информирано (не)съгласие прехвърля риска от всички странични ефекти и възможни усложнения върху пациента, защото той получава и ползите от лечението.

Обратното, ако волята на пациента не е била изразена или е била опорочена по някакъв начин, целият риск остава за медицинския персонал и води до възникване на отговорност.

В моята десетгодишна практика винаги съм си задавала въпроса защо медицинският персонал толкова много иска да взима решения вместо пациентите си и с лека ръка се отказва от най-добрата защита, която има.

Важно е да се подчертае, че информираното съгласие не освобождава лекарите или специалистите по здравни грижи от отговорност, когато са извършили правонарушение.

Пример от практиката ми беше случай, при който пациент беше изгорен по време на операция заради неправилно боравене с медицинска апаратура. В този случай информираното съгласие не освобождава от отговорност оператора, защото не може да се очаква пациентът да се съгласи с неправомерни действия (или бездействия), а само с рисковете, присъщи на конкретното лечение.

Всичко това означава, че информираното (не)съгласие прави пациентите и лекарите отговорни.

Стряскащо е, нали?

Информираното съгласие не е обикновен разговор между лекар и пациент или поредната декларация от купчината документи, които подписваме.

С поставянето на своя подпис пациентът поема цялата отговорност за своето лечение и не е редно тази привилегия да му бъде отнемана.

cross