fbpx

Маша Павлова се е появявала не един и два пъти в Майко Мила!, а цели ТРИ! Дебютът ѝ беше с разказ от серията ни за чуждестранни раждания: Анестезиологът влезе и почна да прави йога!, продължи с размишления за вечното чувство за вина у майките - Защо майките непрекъснато се чувстват виновни?, а последният ѝ разказ е за най-старата от всички професии, а именно – да си майка (вие какво си помислихте!): Майка – професията на всички професии. Днес обаче идва ред на един практичен текст, от който ще разберем в дълбочина тайните на... бебешката количка. Както ни е написала авторката - „пращам ви още един текст, този път с опасност дори да е полезен на някого“. Сигурни сме, че ще е – особено за някоя бременна, която в момента си гризе ноктите и се чуди нейната да има ли зимен кош или да няма зимен кош... 

****************************

Не знам за вас, но на мен като ми кажат „бебе”, първата асоциация, която ми изниква, е „количка”. Нали помните онази весела песничка от детството:

„Малко бебе във количка, майка му го гъделичка, бръкна му със пръст в окото, пукна то, горкото”.

Сега, вероятно бебеносещите майки ще побързат да ме опровергаят, но съм сигурна, че и те някога - преди да се запознаят със слинговете, ерго-раниците и прочие носилки, са асоциирали бебето с количката.

Съвсем естествено, когато настъпи онзи луд момент на първа бременност, мнозина от нас започват да мислят за пола на бъдещото бебе, за имена, за дрешки и неминуемо попадат в капана на никнещите като гъби бебешки магазини, които никой не е забелязвал дотогава.

Докато се усетим, сме изкупили всеки умилителен малък чорап или миниатюрно боди с оригинален надпис, а наличието на три различни вида термометри ни се струва крайно наложително.

Със сигурност голяма част от покупките в списъците за бебе с времето се оказват не само ненужни, но и абсолютно неприложими (или с изтекъл срок на годност) и в крайна сметка приключват в кофата.

С количката обаче нещата стоят малко по-иначе. Тя се е доказала като доста полезна вещ и общо взето, няма мърдане – което си трябва, трябва си.

Сред всички останали отклонения, сполитащи бъдещата майка, у някои видове се забелязва неизследвано все още от медицината отклонение по отношение на количките.

И като горда притежателка на упоменатото, реших да ви споделя това-онова по темата.

Първо, трябва да отбележа, че количката е сакрална за една майка. Търсенето и откриването на правилното возило за неродения още малчуган без преувеличение може да се сравни със закупуването на автомобил. Тя е нещо искрено и лично, така че ако свекървата ви предложи количката да е от нея, намерете тактичен начин да вземете парите, но последната дума за избора да е ваша.

Аз бях изчела интернета да се образовам за количките, бях започнала да сънувам колички, а когато срещнех по улиците майка с бебе, веднага се обаждаше рефлексът да назова марката, модела и годината на производство на въпросното возило.

Ето защо останах безкрайно разочарована, когато една позната на мъжа ми ни подари използваната си количка. Нямаше как да откажем, доста спестени пари са това, но пък колко съм псувала след това... А когато забременях за втори път, реших, че няма да повтарям същата грешка, хванах се в ръце и си избрах такава количка, която на мен ми харесва и животът ми рязко пое в правилната посока.

Второ, с този атрибут се очаква да прекараме поне две-три години след раждането, така че количката хем трябва да е здрава, хем да милва окото, хем да е двупосочно удобна, хем да отговаря на куп други критерии, сред които:

ЦЕНАТА! О, боже, колко са скъпи проклетите колички! Направих си експеримент и накарах свой приятел без деца да предположи колко горе-долу струва една бебешка количка.

Каза „220 лева“.

„Как 220 лв, бе, ти чуваш ли се?!” – помислих си. Порових се из нета и наистина открих колички с подобна цена, дори имаше по-евтини (!), но това бяха възможно най-некачествените и неиздръжливи колички, които съществуват на пазара.

За да се снабдите с нещо прилично, подходящо за новородено, трябва да се бръкнете с поне 500-600 лв, а цените на доказалите се марки започват от 1000 лв и с лекота достигат космически суми. Както е казал народът, всеки се разполага според чергата си. За радост на по-скръндзавите от нас, колички се продават и втора ръка, а на бебетата изобщо не им пука в какво ще ги тътрузите по дупки и павета – с всичко се свиква, в крайна сметка.

МАНЕВРЕНОСТ. Това е качеството на количката да не запецва на всяка по-изпъкнала плочка или шахта и да можете да я возите леко и нежно, като че мажете масло на филия.

Най-често срещаната фраза във връзка с този критерий е „бутането с един пръст”. Не знам какво точно е имал предвид авторът, но аз досега не съм виждала такава количка, а съм виждала немалко, камо ли бутала. Не се хващайте на такива манипулации, особено ако идват от продавач на колички.

За да е маневрена и лесно подвижна една количка, е важно да е с хубави, големи, единични, гумени колела (чуват се добри отзиви за помпащите се), за предпочитане, снабдени с амортисьори и да могат да се откачат лесно с цел почистване. Друг помощник за безпрепятствено бутане е единичната дръжка, която ще ви позволи да държите нещата под контрол само с една ръка, докато в другата се спасявате от прозаичността на всекидневието посредством телефон.

Или, в краен случай, сте разтворили чадър, а може и да сте от онези мазохисти, които водят бебе и батко/кака/куче/шимпанзе едновременно на разходка. Някои модели предлагат телескопична дръжка, която можете да нагласите според ръста и настроението си – уж дреболия, но определено внася удобство.

ТЕГЛОТО е сред най-сериозните критерии при избора на количка. Въобще не го подценявайте и не се заблуждавайте, че няма да има поводи да вдигате количката! Моят опит е, че количката се вдига по-често от очакваното. Това са подлези, градски транспорт, високи тротоари или просто някой магазин с две-три-осем стъпала... Да не говорим пък, ако живеете в сграда без асансьор. Затова, ако количката тежи над 10 кг, а вие не сте шампионка по вдигане на тежести, съветът ми е да се насочите към друг модел. Много полезно също така е да проверите колко място заема количката в сгънато състояние и дали се побира в багажника на автомобила ви.

ЛЕГНАЛО ПОЛОЖЕНИЕ. Важно е най-вече за току-що появилите се на бял свят бебета, но и за другите е плюс, особено ако обичат да си поспиват навън, докато ги возите като царчéта насам-натам. Аз лично избягвам кошовете за новородено (още „зимни”), които твърде бързо умаляват, а освен това тежат допълнително.

ЕКСТРИ. В този критерий пъхам големия кош за багаж, който ще ви позволи да се натоварите като камила, връщайки се от кварталния парк и отбивайки се мимоходом през близкия супермаркет. Друг плюс е голямата козирка - най-добре направо да покрива изцяло бебето и да е шумоизолирана, но такава, уви, още не е измислена - какво чакат, за Бога?!

Повечето модели днес включват дъждобран и комарник, така че търсете си ги. Всъщност, количеството детайли, които могат да бъдат добавени на една количка, е невъобразимо за човешкия ум – в това число спадат поставка за чаша за кафе, чадърче против слънце, закачалка за играчка, джобче за биберон, кукичка за дамската чанта на майката, компас (защото е жизненоважно да знаем накъде е север), ветропоказател, рутер за безжичен интернет, кабелна телевизия и бензинова колонка тип Пенка.

Почти пропуснах да спомена, че някои колички имат опцията да се въртят на 360 градуса и да подготвят отрано невръстния наследник за кожения шефски стол. Абе, друго си е да може да го гледаш ,докато го возиш, то да ти се пули идиотски насреща, а когато се наложи, да го погъделичкаш или да му бръкнеш с пръст в окото!

Децата променят целия ти живот – това е ясно на всички, които, естествено, имат деца.

Няма вече спонтанно тръгване на море в 3 през нощта и обикаляне на барове и ресторанти – има сополи, хрема и тръшкане. Няма купони и осъмване в кръчми – има захранване с броколи и ставане с кокошките , при това с крясък.

Дори и последният бастион на персоналната ви, частна собственост – ТЕЛЕФОНЪТ ВИ, пада още към шестия месец. Ние, в Майко Мила, сме абсолютно сигурни, че децата чакат да се научат да лазят, само за да се докопат мигновено до телефона ти и да започнат безмилостно да ровчат в него. Или по-скоро - СЪС него.

Естествено, това в общия случай е майчиният клет телефон, който в следващите години е собственост на майката само де юре. Де факто, той преминава във владение на детето, което започва да го експлоатира безмилостно и робски. Всичко започва съвършено невинно – например, с гледане на Маша и Мечока от сутрин до вечер, когато родителят вече отдавна е припаднал от досада и изтощение и му е все едно.

След това нещата се влошават.

Започват да се играят ИГРИ. Аго игрите завършат с неблагоприятен резултат – а те само така завършват, го отнася кой? ТЕЛЕФОНЪТ. Същият случайно пада в чинията със супа и хубаво се увива с фиде, плува в тоалетната, маже се с лютеница и се залива със сок. Върху него се скача, сяда и лежи. Лепят му се лепенки, рисува се с маркер, плеска се с пластилин и, при по-голяма изобретателност, се поправя с детски чук. Случайно се набират номера на хора, с които иначе се чувате максимум един път годишно, и им се дърдорят глупости, крещи им се в ухото и се пищи СИЛНО.

При по-големите нивото е още по-високо. Детето вече е започнало да прави СНИМКИ – на себе си! Стотици снимки. МИЛИАРДИ. На тях, разбира се, няма нищо фокусирано, освен четвърт от лицето, половин нос или малко перчем, но никога и трите. Самоснимането има и положителен ефект - може да отнеме часове, в които детето ще се щрака и ще се гледа в захлас. Вярно, тоя момент нямаме телефон, но пък имаме свободно време, така че никой не смее да се оплаква.

Телефонът обаче е и нещо като бърза помощ при Деца, Които Се Тръшкат. Няма какво да ви го обясняваме – започва то да се суче и гъне като кадаиф, опитвайки се (при това успешно!!) да си качи краката на врата и да излезе от столчето в колата, и единственото, което го спира да се хвърли през прозореца, е ТЕЛЕФОНЪТ. Само той, да се свети името Му, е способен да върне човешкия облик на истерясало двегодишно, което рита гърба на шофьорската седалка и крещи невъобразимо, докато вие също крещите (възпитателно), потите се (обилно) и се чудите как ли изглеждате в очите на околните нещастници в задръстването (като ненормални, как).

Въобще, ние обичаме телефоните, въпреки че преди да родим някои от нас са се клели, че никога, АМА НИКОГА, децата ни няма да седят и да си играят с телефона. Хаха, моля ви се – моите ще са са едни спокойни деца, които се увличат от ребуси по физика, логически задачи и японски език – така си казват някои от нас, които, обаче нищо не знаят и затова им е простено невежеството.

Та, знаейки всички тези подробности за отношенията между децата и телефоните, Майко Мила намери съмишленик в лицето на Мтел и заедно решихме да организираме един чудесен конкурс, наречен “Виж какво направих със смартфона ти!“. Както се досещате – жанрът е нещо средно между ужаси, драма и трилър и има за цел да покаже именно това – КАКВО е направило ТО с телефона ви.

Дали ще е селфи, дали ще е някаква друга ексцентрична снимка, дали ще е снимка на самия клет телефон след употреба от детето – това решавате вие. Въобще, сега ви е паднало да покажете на света какво причинява детето на телефона ви между тези четири стени, така че – възползвайте се.

Между 17 и 24 октомври може да изпратите по една снимка, която след това ще бъде прегледана и одобрена. Снимките ще бъдат качени в галерия на 25 октомври и в следващите два дни всички ще могат да гласуват за фаворита си.

И понеже трябва да има и награди – ето ги и тях! Снимката, която е събрала най-много гласове, ще донесе на собственика ѝ смартфон Huawei P9 Lite в комплект с пакет Прима Фемили, така че да можете по цял ден да звъните на когото си поискате в семейството, да му казвате „КУ-КУ!“ и да му затваряте.

Следващите две снимки с най-много гласове пък ще донесат на собствениците си селфи стик, та да могат тия децата най-накрая да се научи да се снимат И със стик.

Тук може да видите пълните условия за участие, а на нас не ни остава нищо друго, освен да ви пожелаем успех и да отидем да изтръгнем телефоните от ръцете на децата преди да са ги хвърлили през балкона.

cross