fbpx

Абсолютно наясно сме, че тези, които си спомнят с любов за учителите си по математика, са малцинство. И най-вероятно са учили в някоя от математическите гимназии из България. Обаче положението е такова, че в съвременния свят математиката е важна. А данните показват, че българските ученици са с притеснително лоши резултати по математика. Например:

  • 35 от 100 е средният резултат на НВО по математика след 7. клас през 2023 г. 
  • 44% от българските ученици са под критичния минимум в резултатите по математиката според PISA (2018). 
  • Само 10% от учениците избраха матура по STEM специалности през 2022 г. (бяха 25% през 2019 г.)

Трудно ще помогнем на децата с безкрайно зазубряне на формули – това е тотално безполезно. Но можем да им помогнем, като помогнем на учителите, които ги учат. Или поне такава е целта на сдружение „Образование без раници“ – да окаже цялостна дългосрочна подкрепа на повече учители по математика в страната.

Организацията зад кампанията

„Образование без раници“ предлага важна част от решението, като помага на учители и цели училища да използват една от най-развитите дигитални учебни платформи в цял свят – Кан Академия (Khan Academy). Кан Академия e безплатна и има над 150 милиона потребители глобално; десетки хиляди вече учат с нея и в България. Нейният фокус е именно математиката и науките, като включва хиляди видеа и по-важното – десетки хиляди упражнения и тестове. С алгоритми и система за „учене до майсторство“ зад всички тези задачи и тестове, платформата помага на учениците да наваксват пропуски и да напредват без дупки в знанията, дори ако трябва да се върнат на материал от предишен клас.

Със своята нова дарителска кампания „За учителите по математика с любов“ сдружение „Образование без раници“ иска да обучи повече учители по математика. Които на свой ред ще подкрепят своите ученици да използват Кан Академия. „Планираме независим анализ и оценка, за да може обществото да види още конкретни данни за ефекта от използването на Кан Академия във все повече български класни стаи“, казва Розалина Лъскова, изпълнителен директор на сдружението.

„Образование без раници“ е основано през 2014 г. Сдружението превежда и адаптира на бъгларски онлайн платформата Кан Академия. Към ноември 2023 г. на български има 7355 видео урока и над 6300 обучени учители и директори. В българската версия на Кан Академия всеки месец учат активно над 20 000 ползватели.

Днес премина втората матура за седмокласниците. След като тази по български език събуди доста въпроси относно това какви текстове се падат, от какви автори и как точно се проследява това, дойде време и на тази по математика.

В нощта преди нея Зорница Драгнева-Василева ни сподели какво минава през съзнанието на една майка на седмокласник днес.


НВО

Национално външно оцеляване или също така познато като Национално въстание за оценяване.

Дзен

Състоянието на майката вечерта преди втората матура, когато си е взела дозата непукизъм за година напред, доволно полята с розе.

Фази на постигане на дзен

В началото на учебната година на 7 клас: "Ще му дам шанс. Той е умно дете, знам, че ще се справи. Може би има нужда от малко мотивация, но с правилен подход и търпение всичко се постига".

Зимна ваканция: взема на отрочето си частен учител, след като е изразходвала всички неработещи стратегии, барабар с летящи закани, отнемане на укрито мобилно устройство, рязко навлизане в личното пространство от засада и други.

Междусрочна ваканция: седмокласникът още го раздава ербап, сякаш назряващата война на световете не го касае, тъй като живее на друга планета. Той е над нещата. Майката започва да редува скубане на коси (собствени) с продънване на уши (седмокласнишки) и късане на нерви на всички от махлата в диаметър от километър, който би следвало да се установи с точност до десетична запетая по формулата за лице на кръг.

Пролетна ваканция: отчаянието започва да се просмуква все по-ясно в щръкналите като гръмоотводи побелели коси на родителката в очакване на поредна математическа буря с участието на отрочето в главната роля.

Май месец: майката е пред нервен срив, но думите на частния учител "Има светлина в края на тунела" ѝ вдъхват надежда "Дано не е от насрещно идващия влак".

Юни: майката се люшка в безпаметни умопомрачителни тиради - къде вдъхновяващи, къде отрезвяващи, и предъвква отново претоплени спомени от своето безрадостно и
меланхолично детство, изпълнено с учене от сутрин до вечер в трескава амбиция за успех (в нощта преди изпита).

Първо НВО

Майката се моли на всички богове, визуализира, рисува мандали, няколко нейрографики и се кръсти пред всяка икона в дома с надеждата да стане чудо и гордостта на рода да пожъне успех там, където знае, и да удари късмет, където не знае!

Сутринта преди изпита го буди с усмивка, прави му няколко хесбургера, специално издание с натурални съставки от градината на баба, малко моцарела и щипка любов, люсва една кофа вода по стъпалата (пред него) и го праща да среща съдбата си.

Вечерта след първото НВО

Тя вече е изчислила всички потенциални възможности по неговите хипотетични резултати и е направила няколко плана за действие, разиграни във всички рундове на класиране.
Минала е през всички фази на лудост, като всяка я е поляла със завидно количество телефонни разговори с ентусиазирани съратнички и романтично-възрожденско количество розе.

Резултати, класиране, записване...

Следва.

Всеки атлет има своята индивидуална вдъхновяваща история, с която блести не само на спортния терен. Обичаме спорта (особено да го гледаме!), защото може да изкара на преден план най-хубавото в нас – силата на човешката воля, която разбива стереотипи и установени норми. 

Две истории от Токио 2020 (всъщност 2021!) влязоха в полезрението ни в последните дни и ви ги представяме накратко като пример за това, че може да си елитен спортист и още куп други неща. 

Анна Кизенхофер 

Никой не говореше за Анна Кизенхофер преди колоезденето за жени по време на Токио 2020, пише CNN. Но днес вече всички знаят коя е.

Австрийската колоездачка беше смятана за новак в сравнение с конкуренцията си – прочутата шампионка Анна ван дер Бреген, носителката на олимпийски бронз Елиза Лонго Боргини, британката Лизи Дейнан, германката Лиза Бренауер и бившата носителка на световната титла Анемик ван Флойтен.

Но Кизенхофер, която е картотекирана сред професионалистите колоездачи едва през 2017 г., явно не се впечатлява особено от световноизвестната компания. Успява да спечели за Австрия първия златен олимпийски медал в колоездането от 1896 г. насам, карайки в жестока жега и при унищожителна влажност. 

Състезанието

“Винаги я има малката надежда, онази малка мисъл, че може и да спечеля”, казва Анна. “Ако съм на старта, значи съм подготвена, искам да спечеля. Но знам реалистично, че няма как да победя тук.”

Анна е част от откъснала се бърза група още в началото, но едва на финала на 147-километровото състезание тя дръпва самостоятелно за последните 40 км, в които “кара за злато”.  

Да се състезава без бремето на очакванията може би успява да ѝ помогне да завърши състезанието за под 4 часа – 75 секунди преди сребърната медалистка Ван Флойтен.

“Беше нереално. Просто на никого не му се е вярвало. И аз не можех да повярвам, даже като преминах финала, пак не можех да повярвам”, казва Анна. 

Снимка: Olympic Team Austria/ Facebook

Подготовка с математическа точност

Анна има магистърска степен по математика от Университета в Кеймбридж и докторска степен по приложна математика от Политехническия университет на Каталуния в Барселона. “Като математик съм свикнала да решавам задачи сама, та затова се отнесох по този начин и към колоезденето”, казва Анна, обяснявайки защо предпочита да се подготвя сама – тренировъчни планове, хранителен режим, състезателна стратегия, всичко. 

“Много колоездачи имат хора, които правят всичко това – имат си треньор, нутриционист, човек, който планира състезанието. Аз просто върша всичко сама.”

Според нея ключът към успеха ѝ е смелостта ѝ да е различна. 

“Осмелявам се да съм различна. Имам различен подход, което означава, че съм непредсказуема и точно това се случи на финала. Хората не предвиждаха, изобщо не мислеха, че може да спечеля”, казва Анна. И добавя, че се надява историята ѝ да вдъхнови и други хора да не се отказват, да устоят и да правят това, което най-много подхожда на характерите им.

Габи Томас

В Токио американската спринтьорка Габи Томас беше по петите на нещо, което никой друг възпитаник на Харвард не е постигал – златен медал в лекоатлетическите дисциплини на олимпиада, пише Time. (През 1986 г. има харвардски студент, който печели златен медал на троен скок, но той така и не завършва Харвард.)

Томас беше една от силните претендентки за финал на 200 м. През юни по време на американските квалификации успява да пробяга дистанцията за впечатляващите 21,61 секунди – третото най-добро време на 200 м спринт за всички времена. Това я прави втората най-бърза жена в историята на дисциплината. Първата е легендарната Флорънс Грифит-Джойнър, която поставя световния рекорд за жени на 200 м през 1988 г.

Постигането на златото обаче означава победа над изключително талантливи атлетки. Илейн Томпсън - Хера от Ямайка, която има злато от Олимпиадата през 2016 г. и злато на 100 м от Токио, и Кристин Мбома от Намибия - и двете бягаха по-бързо от Томас в полуфиналните си серии. 

На финала Томас завърши трета с 21,87 след Томпсън-Хера с 21,53 и Мбома с 21,81 секунди. 

Преди медала

Достигането до олимпийски медал е само едно от впечатляващите постижения на Томас, която в момента прави магистратура по епидемиология и здравен мениджмънт в Университета на Тексас в Остин, подтиквана от желанието си да намали неравенствата в здравеопазването и негативния изход от заболяванията на база расова дискриминация. 

“Това, че съм редовно в университета, ме кара да оценявам всичко, което правя на пистата”, казва Томас. 

Родена е в Атланта. Има брат близнак. Започва да се състезава, подтиквана от майка си – Дженифър Рандал, която казва, че дъщеря ѝ си е била роден атлет.

Томас започва да се занимава с бягане малко по-сериозно през първата година в гимназията. Става много добра и е привлечена в Харвард, за да се състезава на 100 м, 200 м, дълъг и троен скок. 

Снимка: Buzz Sports 24/ Facebook

Докато е в Харвард става най-добрият лекоатлет на Бръшляновата лига за 2017-а и 2018 г. Но всъщност бягането е само допълнение, тъй като Габи Томас била изключително отдаден и мотивиран студент. 

В Харвард избира невробиология и световно здравеопазване като основни специалности, като споделя, че конкретно изборът на невробиологията е продиктуван от личния ѝ живот – нейният брат близнак има ADHD, а по-малкият им брат е с аутизъм. 

През май, точно преди квалификациите, Габи Томас научава, че има тумор на черния дроб. За щастие образуванието е доброкачествено и Томас успява да влезе в олимпийския лекоатлетически отбор на САЩ по впечатляващ начин. 

Толкова отличия са завоювали на на Международната Жаутиковска олимпиада в Казахстан българските момчета и момичета с олимпийски дух и убийствени знания. Преди две седмици представителита на 7 български училища, обединени в нашия отбор, пребориха сили с още 65 отбора от цял свят и резултатът е впечатляващ: 6 златни, 5 сребърни и 12 бронзови медала. 

Това е едно от най-престижните световни състезания, което се провежда едновременно в направленията математика, физика и информатика, четем в сайта на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки.

Равносметка за 2019 г. на националните ни отбори по природни науки е 76 медала: 12 златни, 38 сребърни, 26 бронзови, както и 3 почетни грамоти. Това е 95% успеваемост, защото почти всеки наш ученик се е върнал с отличие от състезанията, на които е участвал. Феноменално! Браво на всички деца и на техните родители и учители!

Димитър Георгиев минава през Майко Мила! днес, за да ни разкаже, че животът се заражда от квадратните уравнения. Може и да е малко индиректна връзката, но е здрава и неоспорима като Пи 3,14, като E=mc², като а²+b²=c²... Схващате накъде бием, да не задълбаваме повече с математика, че да не се изложим много.


Понякога си мисля, че целият ни живот е подготовка за момента, когато прясно навлезлите в пубертета ни деца ще срещнат квадратните уравнения. Това колики, зъби, дребни шарки, чакане пред лекарски кабинети, горещи молитви за място в детска градина, ръсене със захар за добър успех в основното училище, споделяне на икони и коментари АМИН!11! за тройка по металообработване са само възможност за укрепване на организма и изграждане на особен вид идиотизъм, нужен на всеки родител при неизбежната среща с квадратните уравнения.

Всички проблеми и неволи в отглеждането на детето до момента са изградили подчертано изцъклен поглед и лек тремор в ръцете. Период в родителството, който служи само за "загрявка" и се харектеризира с изразите "Къде сгреших, Господи!?" и "Още едно, моля! Тройно!"

Моментът на квадратните уравнения е граница.

Към налудничавия поглед се добавя лек тик в клепачите, треморът от forte прелива направо във fortefortissimo с ясно изразено staccato.
Досега съм срещал известни трудности, само когато ми се е налагало да обясня на дъщеря ми, че в този живот едни яйца не може да си свари, ако не знае за гипсовите находища в Кошава, Видинско, дължината на река Марица или ползите от развъждането на каракачанска овца. Все полезна и нужна информация, безспорно. Но нищо, повтарям – НИЩО, не може да се сравни с предизвикателството КВАДРАТНИ УРАВНЕНИЯ.

Това е граница, след която дори и заплахите се променят. Съвсем подсъзнателно "Ако не си измиеш зъбите, ЩЕ ТЕ ВЗЕМЕ произволно чудовище (караконджул, саблезъб тигър, злата вещица, добрата ламя, продавачката в плодзеленчука)" рязко прелива в "Ама КОЙ ЩЕ ТЕ ВЗЕМЕ без квадратни уравнения?!"

Хиляди поколения български баби не могат да грешат! Заплахата да не те вземат явно върши работа, защото и днес доста жени и майки твърдят, че квадратните уравнения са нещо важно и НУЖНО. Сигурно са убедени, че точно квадратните уравнения са причината да могат да режат лук, да перат чорапи и да готвят приличен гювеч, което пък от своя страна е достатъчна причина "да ги вземат". Смятайте колко от нас въобще нямаше да бъдат родени, ако майките ни не бяха овладели магията на квадратното уравнение. Колко ли проблеми щяха да си останат нерешени без фундаменталното:

Въз основа на анализа на коефициентите на степените на променливите могат да се направят интересни изводи за разположението на параболата.

Само това изречение прави половината предмети в учебния план безсмислени. Това анализи, коефициенти, степени, променливи, изводи, географски разположения, ПАРАБОЛА!, какво повече може да иска от живота една жена, за да е сигурна, че ЩЕ Я ВЗЕМАТ!!!

С което квадратните уравнения, наред с извор на многостранно фундаментално познание, се превъщат и в особен вид гаранти за съществуването на традиционното християнско семейство! Което е прекрасно!

Защото вече спокойно мога да погледна дъщеря си и вместо неразбираемите клишета като "Без квадратни уравнения нямаше да мога едни накладки да сменя" или "Без разположението на параболата нямаше да ми хрумне интересният извод да сложа червен пипер на боба", мога да изведа съвсем математически смисъла на цялото ѝ съществуване:

Логическа верига №1:
Мама --> (следователно) Квадратно уравнение --> умения за анализи, коефициенти, степени, променливи, изводи, географски разположения, параболи --> белене на лук --> ще я вземат --> взеха я --> Има те ТЕБ!

Логическа верига №2:
Мама --> без квадратни уравнения --> без базови познания за анализи, коефициенти, степени, променливи, изводи, разположения, параболи --> без умения за оцеляване --> произволна нелепа смърт в ранния пубертет --> липса на възможност да я вземат --> Не я взеха --> Няма те ТЕБ!

И детето ще ме изгледа с едни големи, разбиращи очи, ще седне и ще изяде квадратните уравнения с все коефициентите, степените и параболите. Ще изгради увереност, че ще я вземат и ще пере през живота с песен на уста:
Пусть всегда будет мама (ax2 + bx + c = 0)
Пусть всегда буду я.

Да започнем с уточнението, че цялата идея в началното училище да се дават домашни е пълна глупост, пише Уенди Уиснър за ScaryMommy, която е открила най-добрия, валиден за децата в цял свят, начин за справяне с извънкласните задачи!

Достатъчно е, че днешните деца почти нямат време за игра и че започват да ги товарят с тестове и академични постижения на все по-ранна възраст.

Затова когато неотдавна първолакът ми започна да демонстрира сериозно отвращение от домашните, аз не му сложих чатал на врата.

Помолих го поне да се опитва да работи върху домашната си работа с уговорката, че ако се чувства твърде уморен или има нужда от почивка, не е нужно да се насилва.

На няколко пъти даже писах бележки до класната му, в които я уведомявам, че синът ми не е подготвен за часовете. И това никога не е било проблем.

Давах си сметка обаче, че това не е дългосрочно решение.

Трябваше или да намеря начин да направя домашното поносимо, или да се срещнем с учителката и да ѝ заявим, че... синът ми прекъсва обучението си.

Нещата излязоха извън контрол – детето ми захвърляше учебника все по-често и ядно и плачеше, докато около очите му не се образуват червени петна. Знаех, че нещо трябва да се промени.

Когато седнахме да обсъдим възможностите, той ми сподели, че всъщност иска да си пише домашните, но мрази да го прави във времето за почивка.

Казвайки го, той облегна сладко глава на рамото ми и на мен ми щукна една идея.

Осъзнах, че времето, което му определям за писане на домашни, е най-хаотичното и натоварено от целия ден. Чия къща не прилича на зоопарк между 4 и 7 вечерта?

Зачудих се какво би станало, ако „ребрандирам“ домашното от поредното досадно вечерно задължение в спасение от домашния хаос, във възможност да се сближим и да разпуснем заедно.

Звучи налудничаво, нали? И аз така си помислих. Но когато изпробвах хрумването си, макар и с доста импровизации, то се оказа тотален успех.

Заведох сина си в моята стая – далеч от купчините мръсни съдове, големия му брат и негово голямо домашно и непрестанната какофония от дърдорещи деца и възрастни.

В слабо осветената стая двамата – заедно с омразното домашно – се пльоснахме удобно на леглото.

Всъщност той започна да скача върху леглото и аз го оставих. Позволих му да си изразходи енергията. След това му заявих, че ще пишем домашно, но че този път ще е забавно. За щастие, той е на възраст, в която все още горе-долу ми вярва за подобни неща. И все пак трябваше да докажа, че не говоря празни приказки.

Първо се заехме с 12-те думи, които той трябваше да напише по 3 реда всяка. За щастие, подобни задачи не затрудняват сина ми – просто го отегчават до смърт. Затова ми хрумна да разиграваме всяка думичка след нейното написване.

Първата думичка беше „ям“, затова се престорихме, че си правим пица и я омахваме цялата.

Следващата дума беше „прегръдка“, затова се нагушкахме.

За „виждам“ се състезавахме кой ще издържи най-дълго, без да мига.

Схващате ми мисълта. Цялото домашно ни отне а-а-адски много време, но не колкото когато той ревеше по 20 минути след всеки 2 написани думи.

Щом най-сетне стигнахме до математиката, малкият се беше отпуснал и не ми се налагаше да бъда толкова изобретателна.

Играхме на „Нищо не разбирам от математика“. Заедно прочитаме условието на задачата и аз казвам: „Струва ми се, че знам колко е 16 - 9, но ми дай минутка да помисля“.

Докато аз си броя пръстите като пълен идиот, той започва да ми се нерви и накрая изкрещява: „Седем, глупчо“, след което попълва отговора.

Само да вметна, че проблемът на сина ми с домашното не е академичен. Той знае всички отговори и, ако има желание, може да направи всичко сам. Трудно му е обаче да прояви интерес и да поеме инициатива – да не говорим, че обикновено е скапан след училище.

Всеки родител, познавайки силните и слабите страни на детето си, трябва да изгради личен подход към „игровия“ елемент на начинанието.

Мога да ви кажа обаче, че след онзи следобед, в който преоткрихме домашното, нещата вървят изключително добре. Всеки ден той сам ме кара да се подготвим за предстоящия учебен ден, очаквайки с нетърпение всяка следваща „игра“ и възможността да си прекараме весело заедно.

Разбирам, че този подход може да не проработи при всяко дете и невинаги е изпълним, ако имате повече от един хлапак, който се нуждае от вас в конкретния момент.

По-големите деца пък нито искат, нито имат необходимост от толкова внимание при писането на домашно – според мен трябва да ги насърчаваме да бъдат по-самостоятелни в това начинание.  

Ако обаче вашето дете е от опърничавите, можете да намерите свой начин да превърнете домашното във време за сближаване и забавление. Просто си изградете нужната нагласа и вижте накъде ще ви отведе тя. Идеята е домашната работа да стане част от деня, когато наистина дарявате на детето си с цялото си внимание и се борите със скучните задачи, превръщайки ги в игра.

Да, може би писането на домашното ще отнема повече време. Имайки предвид обаче, че 90% от домашното е да накарате детето си да седне и да го напише, „ребрандирането“ му в нещо, което хлапето чака с нетърпение, ви спестява цяла вечност.

Освен това възможността да превърнете едно досадно задължение в обич, игра, близост и допълнителни прегръдки винаги е прекрасна и добре дошла!

Още:

  

След чудните истории Първокласник в Канада и Едно българче в една обикновена канадска гимназия, любимата ни Дарина Рангелова ще ни разкаже и колко "обикновено" протичат коледните празненства в канадските училища.

Всяка година по това време чета из нета как в България коледните тържества в училище стават все по-пищни. А тази година разбрах, че на първолаци им правят тържество с DJ в нощен клуб, макар и през деня.

Да не говорим за подаръците за деца и за учители - невероятни суми прочетох. И всичкото това разточителство на фона на добре известния ни стандарт на живот.

За 10 години толкова много са се променили нещата в посока все по-голяма комерсиализация и показност. За всичките години в училище на детето ми в България нито веднъж не е имало коледно тържество ИЗВЪН училището, а сега дори правят завършването на детска градина в ресторант!

Завършването на детето ми на детска градина също беше малко в повече, но поне беше в Националния исторически музей. След това децата играха на детската площадка и разгледаха самолетите. Предвид, че някои деца е възможно никога да не бъдат заведени, това си е плюс, което ме подсеща, че не съм водила другото си дете там.

Ето как се отбелязва Коледа в училище в това така комерсиализирано канадско общество.

Общо взето целият месец е подвластен на Коледа, украсяват си стаите, имат разни пижамени дни, базари с благотворителна цел и всякакви такива неща. Тази година децата в цялото училище събират играчки и ще ги дарят на организация, която ще ги раздава на бедни семейства.

Коледният дух е изцяло и в учебния процес. Тази седмица ще правят джинджифилова къщичка, която после ще изядат, но това всъщност е урок по математика!

Докато правят тестото, ще трябва да измерват продуктите. За мерки и теглилки мисля, че учиха миналата година, но може би преговарят, не знам, защото както знаете в канадските училища няма учебници.

Ако има някакво тържество, то е за цялото училище, провежда се в салона и не е повече от час. Иначе, обикновено последния учебен ден си правят „купон“ в стаята. Може да гледат някой коледен филм, или да пеят коледни песни, да се занимават с разни други игри. Родителите изпращаме по нещо за почерпка. Обикновено има списък какво да се прати и родителите се отбелязват кой какво ще прати - плодове, сирене и солени и сладки бисквити са стандартните неща.

Интересното е, че нещата които се правят като курабии и сладки, държат да са домашно направени, а не купени. И не искат сертификат и проба от лаборатория, а само написано какви са съставките на съответните курабии, за да не го яде дете, което ма алергия към някоя от съставките. Децата с алергия тук са добре обучени, предполагам и в България де, то си е необходимост.

Моите деца нямат алергии, но, не знам как става, децата, които имат, сами си казват. При малките сигурно си е проблем. Просто тук ми направи впечатление, когато на рожден ден на Тони, който ставаше на 6, едно също 6-годишно детенце дойде и ми каза, че има алергия към пеперони. Родителят като го доведе, нищо не каза, явно разчита, че детето си знае. Стана малко тъпо, защото това е любимата пица на Тони, но в крайна сметка той много добре разбра и сам предложи за всички да е вегетарианска, което си е урок по емпатия! Аз пък доста бях изненадана от факта, че някой е алергичен към салам!

Да се върнем на Коледата. В детска градина/училище децата не получават подаръци от дядо Коледа, това си е за вкъщи. За учителите също не ми е известно да се събират пари за огромни подаръци. Който иска подарява, но е нещо символично. Та вместо те да получават подаръци, в училище децата изработват нещо за подарък за семейството си.

Това е - учат ги и да дават, не само да получават.

Айдеее, дойде учебната година и всички се завтекохме да водим децата към училищата с идеята, че тия деца нещо ще научат и от там ще просперират неимоверно към по-добро бъдеще, корпоративни върхове и заплати.

С тях да спокойно ще могат да си позволят две жилища в различни квартали, обслужвани от Топлофикация (така че когато спрат топлата вода за профилактика в единия, вашето просперирало дете да се премести в другия и да му е добре).

Но замисляме ли се за какво са всички тези усилия?

За какво е цялото това ставане рано, приготвяне на здравословни закуски, опънати чорапи, чисти блузи, сресани коси и несесери, изобилстващи от пособия.

За какво са всички тези тежки чанти, пълни с учебници?

За знания, ще кажете вие. Но какви знания?

Какво ви е останало на вас от средното образование, скъпи родители, за което си струват всички тези усилия?

Аз лично се опитах да обобщя всичките си знания, придобити в училище, които прилагам и до днес.

Мисля, че всичко, което съм научила и ползвам, се събира в малка книжка – и тя може да се разбере и наизусти лесно от всяко дете, навършило десет години, в рамките на три дни.

Искам да подчертая, че съм издънка на елитна гимназия, така че не гледайте с пренебрежение на книжката ми, а се запитайте какво, по дяволите, знаете повече от мен:

МАТЕМАТИКА

Calculating Figure It Out GIF - Find & Share on GIPHY

Математиката е наука, която ни помага да си проверим сметката в ресторанта, когато сме няколко семейства и всяко трябва да си сметне собствената част.

Математиката ни учи да си извадим калкулатора на телефона и да съберем колко бири, чаши вино, шницели, пържени картофи и сокове от праскова сме изконсумирали.

Тази сума вадим от сметката и подаваме към следващото семейство. Ако сте били добри по математика, всички отделни суми, събрани на масата, образуват крайния резултат от сметката плюс седем лева отгоре.

Това се нарича Теорема на Майко Мила и се прилага в евро, когато сте в чужбина.

Математиката ни учи още да броим до три. Това е умение, което всеки възрастен човек трябва да притежава, за да заплашва с него децата си „Ако не си оправиш стаята, докато преброя до три, е свършено с теб“.

Calculate Figure It Out GIF by Originals - Find & Share on GIPHY

Най-сложното нещо, за което може да ви послужи математиката, е да схванете как се изчислява ДДС.

Оказва се, че това е препъникамък за много хора и те не мога да схванат как АДЖЕБА се случва това.

Ако можете правилно да смятате ДДС, вие сте постигнали всичко, което ви трябва в математиката и няма накъде да се развивате повече.

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Bobs Burgers Someone GIF - Find & Share on GIPHY

Българският език се състои от изключително много правила и това често обърква хората.

Затова ние сме свели 10 години безполезности и объркващи насоки в проста система от правила, за да бъдете винаги грамотни:

а) Никога не слагайте накрая на множествено число буквата „й“. Никога. Никога, никога, никога.

Дори да го искате, дори да ви се изпотяват ръцете и да ви се завива свят, никога не пишете конвенциЙ, коалициЙ, ешерихий коли и прочие.

б) Не слагайте никакви запетайки никога. Ако сложите погрешна запетайка ще ви обвинят че не знаете къде се слагат запетайки и ще ви се смеят. Запетайките са подло нещо. Хората ви казват да слагате запетайка винаги пред „че“ обаче това също не е вярно разбирате ли. А ако някой забележи че не слагате запетайки винаги можете да твърдите че сте поет. За пример предходният абзац е без никакви запетайки, видяхте ли, че въобще не забелязахте.

English Teacher Exams GIF - Find & Share on GIPHY

в) За всичко останало, моля, ползвайте спел чек. Това е функция на компютъра ви. Ако пишете през телефон - също.

Понякога се получават неудобни моменти, в които сте искали да кажете на някоя майка, че е досадница, а пък телефонът ви я нарича „докладна“, но по-добре така, отколкото да пишете неграмотно.

ГЕОГРАФИЯ

Space Earth GIF - Find & Share on GIPHY

Географията е наука, която ни помага да разберем къде ни се ходи на почивка. 

Според Географията, съществуват места, обозначени като Великите географски открития. Това са трите ръкава на Халкидики, Сицилия, Лондон, Венеция и Дубровник.

Всяка година милиони смели изследователи си взимат отпуска и със заделените пари заминават да ги откриват наново и наново.

От географията помня, че навсякъде, където ми стъпи кракът, има руди и въглища от най-различно естество, но това ни най-малко не ми е помогнало да се оженя, нито да създам приятелства.

И още отсега предупреждавам дъщерите си, че вероятността някой да ги попита на среща „А на теб кое ти е най-любимото находище на червена руда?“ е абсолютно минимална.

ИСТОРИЯ

Learn Social Studies GIF by Awkward Daytime TV - Find & Share on GIPHY

Ето, това вече е сериозна наука, от която помня страшно много неща. Мисля, че мога съвсем спокойно да разказвам цели три страници цялата история на България, но няма да ви отегчавам.

От историята трябва да знаете и вероятно знаете следните неща:

Първо дошъл хан Аспарух през 681 г. и се установил нейде наоколо. Десет хана по-късно вече имаме царе (и сме на три морета, но за малко).

Това, което трябва да запомните е, че ако владетелят е хан, значи още не сме християни и вероятно купоните са били доста по-разюздани. Ако владетелят е цар, нещата вече са цивилизовани, понатрупали сме имане и имаме писменост.

Добре е да имате любим цар. Моят е Иван Асен II.

Целият този просперитет свършва през 1396 г., когато падаме под турско робство.

В учебен план 500 години минават в приблизително два урока и половина и скачаме на Освобождението.

Тук научавате, че Левски, Раковски и Ботев не са отбори, а революционери.

Освобождението идва и се зареждат една върволица министър-председатели плюс няколко царе плюс две световни войни и страшно много подробности, които действат депресиращо, защото сме на два пъти от страната на губещите и ни взимат всичко, каквото могат – земи и пари, но ни изпращат диктатура, а след нея изведнъж всичко става много неясно и спорно и вече сме толкова объркани, че не сме сигурни в ползите на историята.

Световната история, обаче, не е част от историята, защото научаваме нещо от нея чак когато отидем на екскурзия в Рим или Париж, та ни се струва съвсем логично да е дял от географията.

ЛИТЕРАТУРА

Warren Brown What? GIF by Ovation TV - Find & Share on GIPHY

Литературата е предмет, известен с това, че няма нито един ученик, който да харесва дори една книга от конспекта в рамките на цялото си средно образование.

Всички автори по литература са внимателно подбирани така, че да харесват само на възрастни хора, и чак когато човек стане на 30 и започне да попада на книгите от училище, да открива тяхната красота и изящество.

Tired English GIF by Boomerang Official - Find & Share on GIPHY

Сърцето, умът му и емоционалната му нагласа са вече подготвени за плач и дълбока депресия над „Майце си“.

Всяко прочитане на „На браздата“ „Градушка“ или сборник на Йовков води до страшно отчаяние и отказ от екзистенца.

Затова смятаме, че предметът литература трябва да бъде забавен с двайсет години и преподаван на работното място за по-голям ефект.

БИОЛОГИЯ

Biology Microbiology GIF - Find & Share on GIPHY

Биологията в училище е предмет, който служи за отвличане на вниманието.

Докато учат какво е зелена еуглена (или поне се очаква от тях да го научат), на подрастващите им се случват съвсем реални биологични неща като пубертет, акне, порастване на гърди, първи секс...

Най-неочаквано идва цикълът или окосмяването на най-различни места, но никой не ти обяснява защо. Човек ще рече, че сме зелени еуглени.

ФИЗИКА

Albert Einstein Vintage GIF by US National Archives - Find & Share on GIPHY

Физиката е предмет много близък до магията. Той се опитва да ви обясни защо когато се огледате в лъжица, лицето ви се вижда наобратно, но невинаги.

Има лъжици, в които лицето ви се вижда съвсем нормално, а пък в Матрицата лъжицата даже не съществува и човек наистина се обърква с толкова много лъжици.

По физика научавате неща, които трябва да приемете на доверие, защото нито можете да проверите, нито можете да разберете.

Kато например, че вселената е безкрайна, но едновременно с това се разширява и очевидно става все по-безкрайна от, да речем, миналата година.

Frustrated Anger GIF by Physics Girl - Find & Share on GIPHY

Единственото, което можете да проверите по физика, е, че светлината пътува по-бързо от звука, защото първо виждаме мълнията, а после чуваме гръмотевицата.

То е същото като експеримента, при който първо виждаме, че сладоледът в магазина е свършил, а чак след това чуваме децата как започват да пищят.

ХИМИЯ

Breaking Bad Chemistry GIF - Find & Share on GIPHY

Химията е предмет, касаещ най-скучните неща на планетат.

И тъй като не можахме да открием нито едно интересно нещо по химия, което да си заслужава да споделим с вас, ще ви кажем две неща, които няма да ви кажат в училище:

  1. Всички гримове могат да се махнат с мляко за почистване на грим без трайните червила, които се махат с почистващи средства на мазна основа – олио например.
  2. Бебешките мокри кърпи могат да почистят всичко отвсякъде. Дори перманентни маркери от кадифена рокля. Поради тази причина, гледайте да не ги ползвате върху бебета.

ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

Art Drawing GIF by tobycooke - Find & Share on GIPHY

Изобразителното изкуство е предмет, който ви преподава най-важните житейски уроци в живота, така че внимавайте много:

Първият урок е, че нямате кой знае какъв талант за каквото и да е и затова стомните и натюрмортите ви се получават толкова грозни.

За целта, като всяко друго нещо в тоя живот, ще трябва да нарисувате поне 170 стомни една след друга, за да се научите да ги правите добре.

Вторият урок е, че хората са лицемери и никой няма да дойде и да ви съкрати мъките като ви каже „Брат, стомната ти е отвратителна. Направи друга“.

Frida Kahlo Art GIF - Find & Share on GIPHY

И третият урок е, че ако майка ви си закачи стомната ви в рамка в хола, това нищо не значи. Освен, че ви обича. Така че – от всички предмети, най-много ви препоръчваме изобразителното изкуство и разбира се

МУЗИКАТА

Dog GIF - Find & Share on GIPHY

Това е единственият предмет, при който учителят може да прави нещо яко – в случая да свири на инструмент.

Карайте го да ви изнася дълги концерти, да ви пее и свири и се възползвайте от добре прекараното време с него.

От мен е това. Един наръчник по средно образование.

И ако е вярно, че образованието е прозорец към света, то този свят не е чак толкова сложно нещо.

Кажете го на децата си и им кажете, че са абсолютно в състояние да го завладеят, независимо какво им казва учителката по география.


Все повече родители са ужасно притеснени как да натиснат децата, така че да са готови да се справят по-добре в училище. Супер ще е ако могат да вземат първи, втори и трети клас за един месец, за да учат нещо допълнително и по-смислено в ОУ.

Още преди да могат да си напишат фамилията на четим български, ги записваме на немски, а на 6 тръгват на ПМГ уроци в 6 часа сутринта в събота.

Ново проучване обаче показва, че ако искаме децата да се справят добре по математика и други жизненоважни предмети, най-добрият начин е да започнат с една от най-старите и най-прости игри на света – строителните блокчета.

Цитирано от Quartz, изследването, проведено от Purdue University, констатира, че играта с блокчета подобрява математическите умения, както и способността за анализ, планиране и решаване на проблеми.

Изследвани са 59 деца на възраст между 3 и 6 години, от девет предучилищни заведения с различен социален профил. Те участват в 14 групови игри в продължение на 7 седмици, след което специалисти анализират математическата и езиковата им грамотност и други придобити умения.

Защо конструирането подобрява готовността на децата за училище?

Когато децата се вглъбяват в създаването на фигури с блокчета, това им помага да разберат по-лесно концепциите за пространство и физическите свойства на обекта. Тъй като това често е споделена дейност, тя също така дава възможност на децата да практикуват сложни езикови взаимодействия и работа в екип.

Изводът – да успокоим топката и амбициите. И да оставим децата да си построят всичките дворци, бази и участъци, преди да им обясняваме как са родени да покорят света. Но не само това.

Равен старт

Сара Шмит, главен автор на изследването, казва, че екипът ѝ планира да го продължи с по-голям брой деца с цел по-голяма представителност на извадката. Един от основните ѝ мотиви е най-интересният и статистически значим резултат от проучването: играта със строителни блокчета силно влияе на деца с родители, които имат по-ниско образование.

Тези деца са имали силен интерес към играта и са показали по-добри математически умения, както и повече гъвкавост при дейности като разсъждение и анализ от връстниците си.

Това е важно, отбелязват изследователите, защото нивото на образование на родителите често предопределя резултатите на децата в училище. Намирането на правилните регулярни предучилищни занимания би могло да окаже влияние върху готовността на децата за училище и представянето им – независимо от сянката на образователния и социален статус на семейството им.

5-ти юни, седем сутринта. Отваряш очи и първата ти мисъл е "ДАЛИ ПЪК НЕ СА ИЗЛЕЗЛИ РЕЗУЛТАТИТЕ???"

Изпотен, скачаш, набираш кодове с треперещи пръсти и с оцъклен поглед се втренчваш в компютъра.

Не са излезли.

Не са.

Отиваш до прозореца и мъченически се втренчваш в черешата отсреща като герой от шведски филм. Кога ще излязат проклетите резултати?

"Готови са още от първи юни, но са решили да не ги публикуват, за да не се депресират масово децата. Празник е... все пак", ми споделя оня ден под секрет измъчен баща, докато си пием кафето на поредния детски рожден ден.

Споглеждаме се плахо и унило. Празник е, наистина. Никой не иска на първи юни стотици разревани, депресирани тинейджъри, въргалящи се по пода, изпразнили за пръв път запасите от домашна ракия на родителите си, за да се утешат.

Пети юни, десет часа.

Отново проверявам с треперещи ръце. Още няма. Отивам до банята да си наплискам лицето. Поглеждам се в огледалото. Колко много съм остаряла през последните две години. Ситни бръчки на тревога са обрамчили лицето ми. Недостигът на средства, с които да си купя хидратиращи кремове, проличава по изсъхналата ми кожа.

Косата ми е изтъняла, защото нямам маска от поне година. Носът ми е леко клюмнал и съм наддала от некачествената храна, с която цялото семейство трябваше да се задоволи, защото парите ни... отиваха за уроци, нервите ни - за да осъзнаем материала за кандидатстване, а крясъците ни - за да пришпорваме всеки ден умореното, унило добиче, порода седмокласник.

Уроци за кандидатстване след седми клас. Най-висшето изпитание на средното образование.

Две години уроци по български и математика, които нанесоха необратима увреда на психиката ни, докарваха ни до лудост и ни хвърляха в бездната на отчаянието, за да ни запратят по върховете на еуфорията.

За пореден път си се втренчил в класацията на НАЙ-ДОБРИТЕ ГИМНАЗИИ!!! Само преди седмица гледаш репортаж от сватбата на принц Хари и сърцето ти не трепва.

Кого го интересува, по дяволите, че тези ошапкарени, короновани люде са ги пуснали в Бълкингамския дворец? Я да се пробват да влязат в Испанската гимназия, да ги видим!

Но нека не избързваме и се върнем назад в годините, когато нашата отрудена, облъскана от българското образование майка, демек аз, собственоръчно и под формата на 13-годишна девойка, се подготвяше денонощно, за да бъде приета в един от бастионите на българското елитно образование - Френската гимназия - Парлевуфрансе, първо желание.

Още по тези години влизането в елитна гимназия беш вододелът в живота на един млад човек и нашето съществуване на планетата се определяше от три осовни момента - рождество, смърт и кандидатстване след седми клас. Та, сами виждате, че травмата е била положена още в детските ми години и ме мъчи и до днес, като отворена рана от песните на Веселин Маринов.

По това време моя милост не осъзнаваше сложността на ситуацията

и бях толкова разхайтена, че на баща ми му се наложи да зареже работата си в чужбина и да се върне да надзирава изкъсо учебния процес. Не съм сигурна дали щеше да се върне, ако бях загубила крак или ако бях родила близнаци на тази крехка възраст, но в името на родния образователен елит, се впусна с все сила да се раздава.

Бързо-бързо бях записана на две учителки по български и две - по математика, на които ходех всеки божи ден, а през останалото време учех денонощно и ронех сълзи над Йовков, квадратните уравнения, Андрешко и хипотенузите, които безспорно са се пресичали нейде на дъното на каруцата му.

Трябва да призная, че не си спомням момент в живота си, в който да съм учила толкова много. Толкова много.

Баща ми и майка ми изсипаха куп пари, подаряваха се златни пръстени, носеха се кошници и букети за омилостивяване на учителката по математика в училище, за да не ми пише пет за годината и всички заедно учехме - аз, учителките, баща ми с мен до 3 през нощта, а майка ми - в чужбина, заедно с нас, но дистанционно, защото

все някой трябваше да издържа финансово целия този напън.

Накрая за малко да не ме приемат във Френската, а в Испанската, защото по това време Испанската не беше тъй елитна. Но накрая с божията благословия, много сълзи и като клета предпоследна резерва, преминах заветния праг на Девета ФЕГ Алфонс дьо Ламартин, за да бъда осъдена до края на живота си да чувам закачливите фрази
"Вулевукуше авек моа су соар?", "Как ви е оралният френски?" и "Видин Калафат Соншонжмон", придружени с бесен кикот от разни простаци, които хабер си нямаха от Волтер и Монтескьо.

И така се изтърколиха едни ми ти 30 години, в които, нямах съмнение, нещата щяха доста да се променят. В края на краищата, за тия години изпопадаха Берлински стени, хора се метнаха от стратосферата, Илън Мъск изстреля ракета втора употреба до друга галактика и всички имахме смартфони, та НЯМАШЕ НАЧИН нещата да не се променят.

И те се промениха...

Промениха се в това, че

Испанската гимназия задмина Френската в класацията на гимназиите, гръм да ги удари дано!!!!!

Всичко останало си остана същото. Годините уроци, чантите с пари и денонощното учене, на което клетият наследник е подложен. И тъжният факт, че Немската гимназия вечно ще е пред всички нас. За СМГ дори не говорим (между другото забранявам на родители на деца от Немската и СМГ да коментират под този текст и да ни потискат. И без това сме доста депресирани).

Трийсет години по-късно Опълченците на Шипка, Бялата лястовица и всичките ни стари приятели отново са на линия и с поглед, втренчен в нас, ни питат :

"КАКВО СМЕ НИЕ - МЕТАФОРА , КАТЕТ ИЛИ МЕТОНИМИЯ????",

протягайки ръка за още някой лев.

Същото остана и проклятието да си от женски пол, защото всички знаем - момчетата бавно се развиват, затова трябва да им дадем шанс да влязат с далеч по-ниски оценки, а момичетата... те ще се оправят. На кого са му притрябвали момичета с добри оценки в гимназиите? Нали после ще ги пращаме да перат и гладят вкъщи така или иначе.

Тук, все пак, трябва да призная, има някаква проява на здрав разум - СМГ, НПМГ, ТУЕС - всички училища с математически и компютърен профил, са премахнали квотите. На тях не им трябват двойки за размножаване. На тях им трябват най-добрите деца.

Най-умните и най-можещите.

На останалите им остава надеждата, че учениците ще се изпоженят помежду си и ще нароят деца, които също да влязат в тая, същата гимназия. Но коя съм аз да говоря - с бивш и настоящ мъж от Френската. По-добре да замълча.

Но ето, че вече е 15.00 часа и ... заветните резултати излизат. Всичко свърши. Вече знаеш за кои гимназии детето ти има шанс и за кои няма. Доволна си. Доволна си, защото детето ти се раздаде, макар сега да е тъжно, защото е очаквало повече от себе си. Доволна си, защото резултатите му стигат да влезе там, където е мечтало. Точно както ти преди години. И все пак е малко тъжно.

И ще каже някой "Ей, какво значение има? Какво пък толкова вече с това кандидатстване?", а ние всички, давали пари за уроци, плакали с децата си, учили "По жицата" и блъскали се като говеда в оксиморони и синуси, ще кажем:

"Не знаем, но май тези резултати ще определят приятелите на любимото ти дете в следващите пет години. Учителите, които ще помни цял живот. Училището, до което ще иде хиляди пъти и грозната дреха, която ще навлече на абитуриенския си бал.
Пет години смях, сълзи, любов и житейски преживелици. Та, вероятно за това е всичко".

Но най-важното е, че всичко вече свърши. Честито, мили родители на седмокласници! Оттук насетне започва лятото. Прекрасно лято ви желая и не забравяйте да кажете на децата си, че ги обичате. Защото изпитите свършиха и вече всички ще имаме пари за сьомга, диаманти и почивка на Малдивите. Наздраве!

cross