fbpx

Проектът ни „Силата е в теб!“ тече с пълна пара и вече знаем, че грижата за тялото изисква нещо повече от само желание. Понякога ни трябва и малко „побутване“ отвън под формата на някой и друг витамин или протеин. Затова се радваме, че партньор в проекта ни е dm България с техните продукти от областта на спорта и здравето.

Вече ви разказахме за супер важните магнезий, B12, даже за целия В-комплекс, от които така имаме нужда. Сега на фокус са Омега 3 мастните киселини.


Не може да не сте чували колко ползи за здравето имат Омега 3 мастните киселини, а ако случайно не сте чували, сега ще ви разкажем. В идеални условия Омега 3 би трябвало да можем да си набавим по естествен начин от по-мазните и дълбоководни риби, като скумрия, сьомга, риба тон, сардини, но тъй като това е много спорно дали може да се случи в днешни дни, повечето хора ги приемат под формата на добавки.

Най-общо казано, омега 3 мастните киселини са масти, извлечени от тъканите на въпросните риби. А здравните ползи от тях са  изключително разнообразни. Около 30% от рибеното масло се състои от омега 3 мастни киселини, а останалите 70% са други видове масти, като към тях обикновено има и някакво количество витамин А и D.

Основната част от омега киселините в рибеното масло се падат на известните с труднопроизносимите си имена EPA (ейкозапентаенова) и DHA (декозахексаенова) мастни киселини. Тук е редно да отчетем и факта, че е много важно да приемаме достатъчно омега 3 мастни киселини, защото начинът ни на хранене предполага големи количества омега 6 мастни киселини (растителни и мазнини от ядки). Но е най-добре и двата вида да бъдат приемани балансирано.

Какви са ползите от Омега 3 мастните киселини?

Съществуват доказателства, че те подпомагат сърдечно-съдовата дейност. Не е мит, че хората, които ядат повече риба много по-рядко страдат от сърдечни заболявания. Освен това рибеното масло има данни да намалява нивата на „лошия“ холестерол, както и на триглицеридите с около 15-30%.

Омегите предотвратяват натрупването на плака по кръвоносните съдове. И способстват за понижаване на кръвното налягане при хора, които страдат от хипертония.

Мозъкът ни също се влияе благоприятно от приема на омега мастни киселини. И товае нормално – самият той е съставен на 60% от мазнини и голяма част от тях са именно Омега 3. 

Намаляването на теглото е още един от хубавите странични ефекти от приема на рибено масло. Омега 3 мастните киселини могат да помогнат за подобряване на телесната композиция и да намали рисковете от развиване на други болести при хора, страдащи от затлъстяване. Комбинирани с диета и спорт, те помагат за сваляне на излишните килограми.

Ползите за имунитета също са големи – Омега 3 го стимулират да се отбранява срещу инфекции. Тялото пък получава сили да се справя с травми и наранявания. Рибеното масло помага още за поддържане на здрава и хубава кожа. Добре се повлиява дори и такава с проблеми - псориазис и дерматит.

Бременните имат най-много причини да приемат Омега 3, тъй като тези мастни киселини са от жизненоважно значение за правилното развитие и растеж на плода. Депресията, както и проблемите с концентрацията и хиперактивността, също се повлияват благоприятно от приема на рибено масло. Въобще, както и да го гледаме, приемът на Омега 3 мастни киселини има много повече ползи, отколкото можем да изброим. Ние се постарахме, но сме убедени, че пропускаме някои от тях.

Пийте рибеното масло всеки ден

Това, което не пропускаме обаче, е да си пием рибеното масло всеки ден. Ние сме се убедили от личен опит, че наистина има благоприятно влияние върху настроението и кондицията ни. Сега ще попитате – а какво рибено масло да пия? Ние, знаете, обичаме да ни е по-лесно, затова просто си взимаме Омега 3 мастни киселини 1000 mg от dm, наши партньори в програмата #силатавтеб. Капсулите съдържат рибено масло и масло от сьомга. В една опаковка има 60 капсули, което означава, че ни стига за месец. Можете да пиете по 1-2 таблетки на ден, по време на хранене. И съвършено спокойно този прием може да продължи няколко месеца. 

Какво е неделята без някоя и друга пържена филия? Едно абсолютно нищо! Е, гледаме пържената филия да е от време на време, тоест през няколко недели, защото нямаме насищане на такъв тип закуски, и после те ще прелеят в понеделник, и във вторник, и... сещате се.

Но, ето, днес Поли&Дани готвят пържени филии, и то не какви, а със скир, за да е малко по-протеиново. И нищо не ни остава, освен да седнем и да ги изядем за две минути, и да се правим, че нищо не е станало!

Ето как и вие да си ги приготвите по инструкции на Поли, а как да ги изядете няма да ви учим - вие си знаете!

Пържени филийки със скир

Разбърквам добре едно яйце. Използвам цялото яйце, за да покрия максимално добре няколко малки филийки хляб (70 гр.), и ги пържа в нагорещен тиган с около 20 грама масло. Похапнах ги със 150 грама скир.

Добавяме, че освен вкусно, това празненство за сетивата е и питателно - 470 калории и 15 г протеин. Чиста работа!

Повечето жени, след като родят, получават като подарък - освен родилната травма, депресията и болничните от НОИ с тримесечно закъснение, също и едно допълнително име, което ги съпътства през целия им живот на майка. Или поне докато отрочето навърши 18 и поеме по собствения си път, а майката легне най-накрая за десет-петнайсет години да се наспи.

Това е едно неформално име, то не се изписва в личната карта, но разкрива много повече за личния и обществения живот на клетницата от нейното собствено, невзрачно име. Eдно прозвище, един шорткът (както биха се изразили нашите американски колежки) към душевността и бита на майката, посредством който жената може да бъде разпознавана мигновено от близките си, далечните си и напълно непознатите хора, с които се сблъсква.

В началото след раждането и прохождането на чедото това име варира и е по-скоро свързано с посредствени, битови житейски ситуации, от типа на ОБУЙСИЧОРАПИТЕ, или ЕЛАТУК!!, или ЗЪБИТЕСЕМИЯТВСЯКАСУТРИНИВЕЧЕР!! Твърде често бива и АЙДЕДАСИЛЯГАШВЕЧЕ!!!, а при някои по-експресивни майки е просто ЩЕСЕГРЪМНА!!!

Да имаш такъв прякор е само в услуга на майката.

Ето, например, един позитив от имането му - когато една майка наближи детската площадка, не да почнат всички останали жени да се чудят абе тая коя беше сегаааа, Елена лиииии, Радостина лииии..., защото, знаете, майчиният мозък не е от най-свежите, а просто да я видят и да си кажат – аааа ОБУЙСИЧОРАПИТЕ идва!!

Те самите също имат съответен прякор, и така на всички им е много по-леко и неангажиращо в един свят, изпълнен с прекалено много имена и подранила склероза.

След седмата година на детето прякорът се сменя с нов, който отговаря на съответния етап от развитието му – или ще е НАПИСАЛИСИДОМАШНИТЕ??, или ще е ПАКЛИСИЗАГУБИЧАНТАТА или нещо от тоя род, но със сигурност с една идея по-интелктуално издържан от този, който е бил в следродилния период.

След това идва време на ТИДНЕСНЯМАШЕЛИКЛАСНО??, ГАДЖЕЛИ?КАКВОГАДЖЕ?? и т.н., схващате ми мисълта, докато някой ден прякорът не стане ВЕЧЕСИДОСТАТЪЧНОГОЛЯМЗАДАРАБОТИШАЙДЕЧАО и тогава цикълът, дай Боже, приключва.

Аз в момента се намирам в първия, посредствен, битово-ориентиран етап, изпълнен с чорапи, четки за зъби, сапун, гащи, глисти, несиближиподметките и какво още?

ХРАНЕНЕ.

ЯДЕНЕ.

Ама не ядене на буболечки, стелки и случайно намерено на земята парче праскова от миналата седмица.

А истинско, нутриционно издържано хранене на дете, чрез което то да израсне щастливо, високо, с нормален свод на двата крака, да има шестица по математика и литература в 7 клас, да влезе в елитна гимназия и аз да се куртулисам.

Обаче знаете ли какво?

Храненето на деца не е като храненето на възрастни и особено на възрастни с емоционални, хормонални и всякакви други проблеми, които си лекуват въпросните проблеми с... хранене. На такива възрастни им е все едно дали ядат кус-кус със сирене, стар килим или фазан по тайландски – те просто си изяждат всичко.

Храненето на дете e нещо като криминален екшън, в който има доста изнудване,  умоляване и заплашване. Не на всички деца, разбира се – чувала съм, че има такива, които не можеш да ги изтръгнеш от хладилника, а вечерята за тях приключва, когато изгризат и малко парче от масата. Дори още помня милата ми майка, която на въпроса на педиатърката относно хранителните навици на невръстния ми брат: „Имате ли проблем с храненето?“ отговори – „Не, но имаме с ИЗХРАНВАНЕТО“.

При мен обаче нещата не стоят така, ето защо и моят прякор от настоящия период е:

ЯДЕШЛИ?

Ядешли?, казвам аз всяка сутрин, след като първо съм попитала КАКВОЩЕЯДЕШ? и за двеста осемдесет и шести ден съм чула МАКАРОНИИИ.

***********

Гладен ли си?
ДАААА!
(Макарони, масло, сирене, купичка в предразполагащ оранж)
Ядеш ли?
Мълчание.
Ядеш ли???
Какво?
ЯДЕШ ЛИ?
ДА! (бурно изяжда 1 макарон, създавайки звуково и всякакво впечатление, че изяжда 6, при това - наведнъж)
След 5 минути.
Ядеш ли?
ДА!
(блее)
ЯЖ!!!
Да!!!
(ближе вилицата)
Ядеш ли???
Да!
(Вилицата вяло се надига, боде свещения макарон, виждам как ръката поема в различна траектория от тази, която води към устата, макаронът пада тежко на пода, всичко е в сирене, АА ооо, искам кърпичка, искам аз да бърша, ааа оооо тва масло ли е, ааа ооо, виж ТУК какво имааааа (троха сирене), аз бърша, той бърше, сиренето влиза мазно във фугите на паркета за вечни времена, когато ще го открият по-развити цивилизации)

Ядеш ли??
Това моите чорапи ли са?
Да! Ядеш ли?? Яж!
Аааа, моитеее, не твоите!
Не, твоите си лични чорапи. Ядеш ли?
(Мълчание)
Ядеш ли?
Това какво е?
Ядеш ли???
Не искам повече! Може ли шоколад??

********

Понякога, разбира се, той иска да яде, например когато сме навън, следобед е и иска кюфте. И аз търча, и осигурявам кюфте, разбира се, защото майка се раждаш на тоя свят горе-долу за такива неща.

Също така яде и на други места, например на гости или в яслата. Ааа, какво ядеш, вика – ДОМАТ ЛИ? и аз, във възторг, че имаме разпознаване на домата като нещо за ядене, казвам ДА!!, ти ял ли си? (с плаха надежда), а той ми отвръща отегчено – “Да, в яслата.“

НО ТАМ Е НА МАЛКИ ПАРЧЕНЦА.

Ооо, викам, майка ти навремето по трудово колко ламарина е нарязала, един домат ли няма да нареже НА МАЛКИ ПАРЧЕНЦА. Искаш ли да ти нарежа?

Не.

А ядеш ли си супата??

И така, разбирате сега защо моят прякор е ЯДЕШЛИ?? Понякога към него има и малко заплахи, като „Ако не си изядеш месото, няма да....“ (произволно), но като цяло през повечето време съм известна като Красимира ЯДЕШЛИ??

И явно толкова съм се увредила, че онзи ден казах на една приятелка, с която бяхме излезли на вечеря –

АКОНЕСИИЗЯДЕШСАЛАТАТАУТРЕНЯМАДАХОДИМНАДЕТСКИЯКЪТ!!!

После ѝ се извиних, естествено, но то, както се викаше в оня виц... лошото впечатление остава.

И така. Кажете сега вие как сте, ядете ли, не ядете ли и въобще – какъв ви е прякорът в тоя живот.

Ваша,

Ядешли?

P.S. ЩЕСЕГРЪМНА!

Всички сме чували, че България е свръхпопулярна по света със своето розово масло, но освен малките, дървени мускалчета, които познаваме от деца, ние, в Майко Мила!, не знаехме нищо друго по темата.

Затова решихме да запълним този гигантски пропуск и да ви покажем как протича целият процес - от брането на розите до създаването на компоста. Красимира, като една прецъфтяла панагюрска роза, ще ви разведе из едни няколко декара фантастични розови насаждения, ще ви каже защо японците пият розово масло, ще хване лопата (и то два пъти!) и, като един истински Беър Грилс, ще си улови калифорнийски червен червей.

Много от вас сигурно не знаят този факт, но Розовата долина всъщност не започва от Стрелча, както често си представяме, а от Панагюрище - градът възвръща мястото си сред производителите на розово масло през 2001 г., когато практиката по отглеждане на рози и производството на розово масло, прекъсната след Първата световна война, е възобновена. Заслугата е на Веселина Ралчева, създател на малката фирма за етерични масла Ина ЕООД.

Единадесет години по-късно, през 2012 г., с помощта на съфинансиране от Европейския съюз, тя закупува втора инсталация за дестилиране и обособява линия за производство на органични продукти.

Тази инвестиция води до многократно увеличаване на износа на розоварната за козметичната и парфюмерийната индустрия в Европа, но по-същественото е, че тя помага на цял град да се завърне към отглеждане на рози.

Разрасналият се малък бизнес ангажира и повече сезони работници, което е ползотворно за местната общност и предлага отскоро и лавандулово масло, което можете да откриете тук.

Майко Мила! благодари най-сърдечно на розоберна ИНА ООД за гостоприемството и търпението да гледат сеира на Красимира, докато тя подскачаше покрай казаните с рози и замалко щеше да падне в джибрите!

#МАЙКОМИЛА #investEU

cross