fbpx

Този проект се реализира благодарение на нашия страхотен партньор минерална вода БАНКЯ, който се включи с готовност в инициативата ни, тъй като екипът зад марката също вярва в това, че жените трябва да са силни, за да са щастливи и да живеят пълноценно. БАНКЯ ще бъде до нас през целия период на проекта и ще се грижи за това да сме добре хидратирани по време на тренировки и всякакви спортни активности. Заедно ще ви разкажем много любопитни факти за водата – колко да пием на ден, за какви процеси в тялото ни отговаря , защо е важна за здравето, за красотата и дори за доброто ни настроение.


Важно е да се грижим за здравето си на всяка възраст. Точно по тази причина тренировките и поддържането на добрата форма не бива да са запазена територия само за по-младите хора. Тъкмо обратното, казват нашите приятели от Live to Lift, даже колкото по напредва възрастта, толкова е по-добре да тренираме. А ето и какви са ползите:

От 50-годишна възраст мускулната маса и общата сила намаляват с 40 до 50%. С възрастта недостигът на въздух става по-сериозен, често се наблюдава наддаване на тегло и физическият баланс намалява. Способността на възрастните хора да останат самостоятелни и независими намалява, рисковете от падане и контузии стават все по-високи. За възрастния човек е рисковано да е неактивен. За да се преборим с тези последствия, меката тренировка може да бъде чудесна терапия.

Движението като цяло  и тренировките с тежести в частност могат да бъдат полезни, ако не на всички хора, то на почти всички. Под каква форма и по какъв точно начин зависи от много неща, за да може да бъде обобщен в една статия. Главното обаче е това, че за всеки може да бъде намерен този начин.

Движението е изключително важно за възрастните хора. Дори в известна степен движението и тренирането за тях са по-важни, отколкото за по-младите. Когато човек е на 20 или 30 години, тялото работи по един начин, адаптира се много по-бързо, възстановява се много по-бързо, отколкото когато човек е на 60. Но в такава възраст дори и едно обездвижване за по-продължителен период може да се окаже непреодолимо препятствие. От тази гледна точка редовното движение и тренировки с тежести са по-важни за по-възрастните.

В книгата си Сила, здраве и дълголетие проф. Павел Добрев описва двугодишен експеримент, в който изследва влиянието на тренировките с тежести върху хора между 55 и 95 години. Резултатите са невероятни! 

Здравето, естествено, е на първо място като очаквана полза. През последните двайсетина години са направени доста изследвания*, които разглеждат физическата активност, тренировките с тежести с цел изграждане на сила и мускули, храненето, свързано с тях, и как всичко това влияе на плътността на костите, особено при хора над петдесетте. А по-плътни кости плюс повече мускули, повече мускулна сила и повече баланс и координация на тялото води до по-малък риск от остеопороза, подхлъзване на лед през зимата и посещение в „Пирогов”. По-бързото възстановяване също е една от ползите от редовните тренировки.

Друг аспект на подобреното здраве вследствие на тренировки е повишеният имунитет. Научните изследвания остават неутрални или по-скоро не могат да обяснят защо имунитетът се повишава в резултат от редовно трениране. 

Не на последно място – движението, повишените сила и мускулна маса, издръжливост, гъвкавост – водят до намаляване и изчезване на много болежки, натрупвани с времето.

Щангите са изворът на младостта 

Звучи добре, нали? Силовите тренировки увеличават десетки и хиляди пъти нивата на анаболните хормони, чиято секреция намалява с възрастта, което обръща процеса на стареене. Сериозно трениращите с тежести хора изглеждат доста по-млади от своите връстници. Всъщност, движението е извор на младостта, защото кара хората да се чувстват по-добре в телата си. „Възрастта е просто едно число“, гласи една известна поговорка. Когато един човек, минал средната възраст, усети и види за себе си как може отново да прави неща, които вече е забравил, как има енергия, каквато не е имал от години – по-лесно се забравя и точно какво е числото.

Свобода 

Когато човек вземе да наближава възрастта, в която внуците са основна тема за разговор, някои приоритети в живота се променят. Важните неща често са децата и техните деца. Важно е човек да може да се грижи за себе си и да не е в тежест на близките си, а да им е в помощ, стига да има желание и възможност. 

Когато човек се грижи за себе си и тялото си с редовно и целенасочено движение, със съзнателно избрана храна и адекватна почивка, и се радва на резултатите от това, които вече споменахме – по-добро здраве, повече енергия, по-добро себеусещане – това се пренася и в останалите сфери от живота му. Вместо да седи и да гледа, как си играят внуците, може да се включва в игрите им.

Вместо да има нужда от грижите на децата или близките си, може да им помага. Може да е активен участник в живота си, вместо да чака да се изнижат дните.

*Използвани източници:

  1. Layne JE, Nelson ME (1999). The effects of progressive resistance training on bone density: a review. Med Sci Sports Exerc.
  2. Guadalupe-Grau A1, Fuentes T, Guerra B, Calbet JA. (2009) Exercise and bone mass in adults. Sports Med.
  3. Maddalozzo GF1, Snow CM. (2000) High intensity resistance training: effects on bone in older men and women. Calcif Tissue Int.
  4. Martyn-St James M1, Carroll S. (2006) High-intensity resistance training and postmenopausal bone loss: a meta-analysis. Osteoporos Int.
  5. Keijo Häkkinen, Arto Pakarinen, William J. Kraemer, Arja Häkkinen, Heli Valkeinen and Markku Alen (2001). Selective muscle hypertrophy, changes in EMG and force and serum hormones during strength training in older women. J Appl Physiol
  6. Andrea Macaluso, Giuseppe De Vito (2004). Muscle strength, power and adaptations to resistance training in older people. Eur J Appl Physiol
  7. Wayne W. Campbell, Margot Putukian and William J. Evans
  8. Fleck, Volek, Matthew McCormick, Lincoln A. Gotshalk, Scott E. Gordon, Steven J.William J. Kraemer, Keijo Häkkinen, Robert U. Newton, Bradley C. Nindl, Jeff S. (1999). Effects of heavy-resistance training on hormonal response patterns in younger vs. older men. J Appl Physiol

Темата С деца на море обикновено започва с въпроса "Как да събера три гардероба в един куфар?" и свършва няколкодневна диета на препечен хляб и варени картофи, както ни разказа преди време Саша Гетова.

Спомнете си и текста С 3 (три) деца на море – изживяването в цифри, в който Мая Бобева ни предупреди с много точни данни, за всичко, което ни предстои, ако сме се запътили към плажа с цялото домочадие.

В Как да оцелеем СЛЕД почивката пък Гергана Миланова ни напомни, че ако има нещо по-сложно от предизвикателството „С деца на море“, това е следваканционното суетене около събирането на багажа...

Днес обаче Диляна Данчева има съвсем друга гледна по точка по темата, а именно - как да извлечем най-доброто от ваканцията с деца.

Ето 5 супер гениални идеи от личен опит:

1. Тичайте и подскачайте около тях по-отривисто

Всеки, който е успял да се снабди с деца – къде с връзки, къде по стечение на обстоятелствата, знае, че малките зверчета са източник на неизчерпаема енергия. Физиците, които изследват неща, като т. нар. перпетуум мобиле, просто не са имали деца. Ако имаха, въобще нямаше да го изследват това и щяха да си знаят как изглежда: като 2-, 3-,4- годишно тичащо, скачащо, пищящо от кеф хлапе.

Така че сега вместо да им крещите ("Стига бе, Гоше, по-бавно пак ще си разбиеш нещо. Погледни си сцепената глава!" или "Мименце, мама, това кълбо напред и назад добре, ама сега си обядвала, бе, ще повърнеш, бе! Седни малко, МОЛЯТИСЕ, най-накрая!!!", започнете да им говорите, докато тичате паралелно с тях.

Т.е. включете повече физическа активност към вербалните заплахи. Обещавам ви, че детето ви така ще се стъписа, че вместо да тича наоколо, ще започне да се търкаля по земята от смях. Хем физзарядка за вас, хем детето кротнато временно.

2. Погледайте храната през крив макарон

Храненето е сложна работа. Особено ако има швеЦка маса и деца, които искат всичко, и дояждане, и така нататък…

Ако детето е по-малко – лесно. Вие тичате след него из ресторанта, вадите го за краката изпод швеЦката маса или го дърпате с писъци от аквариума с рибките. То е ясно, че нито ще седнете, нито ще хапнете, нито въобще ще си починете (следователно – няма и да се охраните добре).

Но ако децата са по-големи и ви оставят на спокойствие да ядете (много), може да приложите следните трикове:

- слагайте храна си в малка чиния (ЕДНА), така няма да се изкушавате да трупате от всичко по много, че то и без това от тичане и недоспиване ще сте в състояние да изядете и динозавър;

- сядайте по-далеч от швеЦката маса – ако сте като мен, просто ще ви мързи да се разхождате и може и да не се оядете съвсем. Е, ако сте като НЯКОИ ДРУГИ (няма да посочвам), ще пратите дистанционното, под формата на по-голямо дете или склонен на услуги мъж, и пак ще се освините...

- избирайте маса, от която нямате пряк поглед към сервитьора – така и да му махате, и да не му махате за допълнително, ще ви оставят гладни. Ако пък сте и в български ресторант, никой няма да ви потърси повече след първоначалното взимане на поръчката и ще спестите някоя калория, а и някой лев.

3. Приемете детския следобеден сън като кардио тренировка

Приспиването е изпитание, но ето как можете да промените нагласата си:

Ясно е, че ще донесете 15 пъти другото плюшено животно, че ще се пие пак вода и ще се пишка безброй пъти… Но вместо да се изнервяте и да крещите, приемете цялата работа като кардио – подтичвате за играчка или водичка с дете под мишница до тоалетната и т.н., и си мислите как се вталявате…

На мен засега не ми се получава, защото заспивам първа, но продължавам да опитвам.

4. Открийте детето в себе си

Покажете на децата как се скача на ластик, на въже или как се прави циганско колело. Повярвайте ми, половината от тях не ги знаят тези работи – и така хем им се издигате в очите, хем размърдвате старите кокали.

Сега, по-млади няма да се почувствате. Честно, аз се учудих, защо толкова много неща по мен подскачат, докато показвам на момичетата „емата“, и колко ми се повдига при циганско колело, ама пък им взех акъла.

Ето, сега, докато пиша това, те се търкалят и опитват да повторят подвига ми вече 15-а минута. Неочакван бонус, дет се вика.

5. Стомашен вирус + деца = идеална фигура!

Ако сте на българското море и пак цялото семейство сте се докарали до диария, не драматизирайте! Всеки стомашен вирус е минус пет килца от вашето телце. Няма значение дали го карате вие, или децата – целият стрес, ставане по сто пъти на нощ, допълнителното пране, тичането до аптеката и до лекаря, могат да направят чудеса с изтерзаната ви фигура.

Така че, мили майки, мислете положително! Смях му е майката. И алкохол (за дезинфекция, разбира се!)

След текста ни Хроника на една хронична умора получихме безброй съобщения от други жени в подобно състояние, но едно от тях ни стисна за гърлото много силно.

Млада жена се престраши и ни разказа историята на нейната хронична умора - от зараждането до този момент, в който състоянието е толкова неуправляемо и тежко, че единственото, което я крепи, е... алкохолът.

Публикуваме текста анонимно и призоваваме всички коментиращи да се въздържат от безсмислена критика и хулене - жената няма нужда от това. Прочетете обаче нейната история и ако тя може да ви е от помощ, за да спасите себе си или някоя приятелка в подобно състояние - и тя, и ние ще сме доволни. И за да спестим въпросите - на авторката сме препоръчали добър психолог и всякаква друга подкрепа, каквато ни е по силите.  


Какво точно е хроничната умора?

Повечето казват, че ние сами си я причиняваме в старанието си да бъдем перфектни във всичко - в домакинството, в отглеждането на децата, в чистотата, в работата, във външния вид, в социалния живот.

Има много жени, които успяват. И не само това - изглеждат така, сякаш това са чакали цял живот - от сутрин до вечер да слушат ревове и крясъци, да дебнат най-пресните моркови и пащърнак на пазара, да са измили и сложили децата в точно определен от тях час и след това да обърнат внимание и на половинката си....

И да са щастливи - за това, че яденето е прегоряло, че големият е разсипал млякото по пода, а малкият в това време е изял малко от храната на котката.

Е, аз не съм от тях.

Историята е много дълга и със сигурност ще отнеса много критики за начина ми на мислене и действията ми. Въпреки това я споделям, защото мисля, че не съм единствената.

Знаете ли как се лекувам?

ПИЯ. Пия алкохол.

От първия рев сутрин до последния рев вечер преди заспиване, защото сме прочели 2, а не 3 приказки, аз пия. Лошо е, знам... но това е моето лечение.

Имам 2 деца - и двете бяха желани, но не и планирани. И двете се появиха точно в най-неудобния за мен момент, когато реших да правя кариера, когато ми увеличиха заплатата, когато смених позицията.

При първия бях много потисната - грях ми на душата, но си казвах “точно сега ли?”.

Предстоеше ни местене, ремонт, обзавеждане и боядисване. Малкото човече изживя всичко в корема ми - нагълта се с целия прахоляк от съборени стени, намириса латекс и боя, и се появи точно когато завинтих последното болче на една етажерка в 12:00 през нощта, защото мисълта, че нищо не е наред, не ми даваше мира.

Едно страхотно бебе - да, с коликите му и всичко останало, типично за момчетата - но страхотно. Не спрях да работя през цялото време. Бебокът висеше на гърдата ми, а аз водех служебни разговори по телефона или скайп. Изключително тих. До едно време.

Детето проходи и проговори много рано благодарение на една детегледачка, която не спираше да му бъбри през цялото време (за което съм безкрайно благодарна, защото той в момента говори като голям човек). Докато беше бебе, както аз, така и таткото не бяхме подготвени за дете - искахме, но моментът никога не бе подходящ.

И когато се роди, татко му продължи живота си както си беше и преди. Добре че поне дойде за изписването, въпреки че ме накара да остана още един ден в болницата, защото искал да се напие с приятелите си и да се наспи....

Ако можех, сега щях пак да отида в болницата, уж да раждам. Там ми беше по-спокойно.

Таткото не погледна сина си близо година - няма смяна на памперси, няма прегръдки, няма целувки... за него детето не съществуваше.

Започна се един ад за мен - по цял ден с бебето, вечер таткото се прибира и пита “Какво има за вечеря?”. Аз не съм от домакините. Не бях. Не обичам много да готвя - каквото и да направя, или е прегоряло, или е пресолено, безсолно, безвкусно... затова и не правя нищо.

Но таткото реши, че имам прекалено много свободно време и мога да го инвестирам в това да приготвя нещо (преди това да изчета 1001 рецепти, да експериментирам няколко дена, докато не успея).

Прибираше се вечер вкъщи и, без да погледне детето си, сядайки на подредената маса, на която обаче липсваха приборите, питаше:

“Добре де, ти какво прави цял ден?”.

Въпрос, на който не можех да дам отговор, защото не си спомнях. Спомнях си кога за последно бебето е акало и кога е яло, но не и какво съм правила целия ден. Идея нямам и сега.

Бебето пропълзя, скоро и проходи. А аз започнах да пия. Основно заради чувството на безсилие - седиш си вкъщи по цял ден, виновна си, че поръчваш детска кухня, защото сама не можеш да сготвиш нищо, апартаментът прилича на взривена китайска будка - навсякъде се търкалят пластмасови играчки и всяка свири в различна тоналност.

Започнах да пия, защото се чувствах безсилна - нито можех да работя нещо, нито да се грижа адекватно за детето си, нито да му наготвя.

От половинката си получавах само упреци, че заспивам в 21:30 ч, а той все пак иска нещо от мен...

Партньорът ми сутрин ставаше, изкъпваше се и отиваше на работа.

Детето ревеше в кошарата и аз започнах.

Започнах да си сипвам чаша вино и да я изпивам. Оправях се с детето. На обяд, когато се разплакваше, защото му се спеше или защото любимата му играчка се е счупила, си сипвах вино.

Вечерта, когато мъжът ми се прибираше и, отново пренебрегвайки съществуването на детето, питаше “Какво има за вечеря?” - аз си сипвах вино.

Така, полека лека започнах да се лекувам. С алкохол.

Една година след раждането на първото ни дете разбрах, че съм бременна.

Изпих много алкохол...

Втората бременност протече много странно - не се зарадвахме, не я усетихме (говоря в множествено число, защото това се отнася и за мен). Когато разбрахме, че не е момиче, тонусът ни спадна още повече.

В това време половинката ми осъзна, че има дете. Не напълно, но до голяма степен. Започна да ми държи сметка с какво и кога го храня, как го обличам, кога го приспивам - неща, които преди изобщо не го интересуваха.

Една вечер, докато за пореден път приспивах големия и четях приказки, а татко му работеше.... се случи нещото. 1 месец по-рано. Изтекоха ми водите и вторият каза, че иска да излиза.

Роди се след 16 часа мъки, предизвикани контракции, задушен, без сърдечна дейност и посинял. Гледах как го държат с главата надолу и го удрят, и не можех да кажа нищо друго освен “Какво става?”

Остана в кувьоз за седмица, защото нямаше сукателна дейност. Хранеха го със спринцовки и вливания. Беше ми много тежко. Защо ли? Обвинявах се, че съм виновна за всичко това - че не съм го искала, че не съм обръщала достатъчно внимание на детето си и на мъжа си, на себе си, че намирах утеха в чашата вино - не само вечер, но и през деня, и по време на бременността – цялата.

Сега децата са малко поотраснали и... ми е още по-трудно! Големият ходи на детска градина, малкият проходи наскоро.

Аз продължавам да работя и да пия.

Таткото до такава степен изведнъж се привърза към големия, че се стигна дотам синът ми да ме гони от стаята, да ме блъска и да крещи “Махай се от тук, искам татко”.

Не мога ни да го прегърна, ни да го приспя, ни да го облека. Когато го попитам защо да се махам, той ми казва “Отивай си при Х“ (вторият ми син).

Не бих казала, че ревнува. По-скоро аз ревнувам повече.

И пия още повече, защото сега ИЗОБЩО не мога да се справя.

Таткото облича големия, таткото му мие зъбите, таткото го учи как да пишка в тоалетната, таткото го води на градина, таткото го взема от градина - ако се случи да го взема аз, той ме пита разочаровано “Защо идваш ти?”.

Имаме си детегледачка, но когато нея я няма, е пълен ад.

Сутрин повтарям около 1000 пъти “Обуй си чехлите”, “Измий си зъбите”, “Не влизай при бебето“, “Не му вземай биберона“, “Седни да закусваш”... и това, докато таткото си тегли поредния блажен горещ душ, за който аз само си мечтая.

След като бащата се оправи и види, че майката не си е свършила работата за тези цели 30 минути, той взема детето и прави всичко, за което съм крещяла, в рамките на 5 минути, и то с такава лекота - дори с насмешка в погледа, която казва:

“Ето, видя ли, за нищо не ставаш.”

И, да, наливам си чаша вино. Мисля даже да мина на по-твърдо, че това не помага.

Всичко това съм го споделяла с мъжа ми - за слабостта си, за загубата на търпение... отговорът му винаги е бил един и същ: “отдели време за себе си, бъди спокойна, децата ти имат нужда от спокойна майка, не готви, не чисти, отиди на маникюр, фризьор, виж се с приятелки, купи си нещо”.

Хахаха - какво? Маникюр? Ноктите ми са изпочупени от липса на витамини!

Фризьор? За какво - по цял ден съм вкъщи и над тенджерата.

Приятелки - кои? Тези, които споделят колко пъти се е наакало тяхното дете? Не, мерси!

Купи си нещо? С майчински 340 лв е малко трудно - а памперсите и пресните и ДОМАШНИ плодове и зеленчуци са по-важни!

Ето и как минава и денят ми.

06:30 – ставане. Тишина в апартамента. Измъквам се на пръсти. Обикновено съм хремава или кашлям. Затварям се в някоя стая да се облекча. Започва великото мислене - КАКВО ДА НАПРАВЯ ЗА ЗАКУСКА? Последвано от въпроса “А те какво ядоха вчера сутринта?” Нямам спомен. Машинално се прави нещо.

07:00 - време е да събудя големия (вмъквам, че татко му още се излежава в леглото).

Светвам лампите, дърпам завесите и започвам да го милвам по главата и да говоря нежно. Той пък ми отговаря с ритници и крясъци "НЕ НЕ НЕ НЕ, Искам Таткуууууу". Оставям го.

07:20 - закуската е готова, миялната е изпразнена, столчетата на децата - изчистени, дрехите за деня - приготвени. Таткото си е взел душ и влиза доволен в хола по хавлия.

Целува ме и ме обвинява, че съм станала прекалено рано, а той искал да ме гушка.

07:30 - след поредния безуспешен опит таткото събужда сина си, успява да му измие зъбите и да го облече, да го изпишка и дори да поиграе с него.

Аз съм си наляла вече чашата с вино.

07:45 - големият остава с мен в хола, за да закуси, докато татко избере какво ще облече. Започват се големи борби - “Седни и и си изяж закуската”, “Не си играй с това!”, “Не плюй в яденето, не си върти главата така”...

07:57 - таткото пристига облечен и казва, че има 5 минути и дотогава детето трябва да е готово. Сяда и го нахранва сам (защото аз не мога) за 3 минути.

В това време от спалнята се разнася жалостен плач на едно малко бебе, което се е събудило от безбройните викове вкъщи и плаче, защото баща му е минал няколко пъти покрай него без изобщо да го забележи и накрая го е изоставил сам в стаята.

Пренебрегвам това, въпреки че ми се къса сърцето...

08:15 - номер 1 трябва да се обуе. Започва велик спор за това защо при 3 градуса навън не можем да сложим зелените сандали... следва рев и тръшкане. Номер 2 се тръшка още по ожесточено в съседната стая, защото чува всичко, а баща му се чуди дали ризата, която е избрал, е достатъчно добре изгладена или трябва да се мине още веднъж през ютията.

08:30 - успешно изпращам Номер 1 и се залавям с номер 2, който вече е плувнал в сълзи.

Оттук става малко по-лесно, защото е само 1 брой - нахранва се, отваря всички шкафове, прищипва се няколко пъти, наакан е няколко пъти, мия го постоянно, накрая към 11:00 излизаме. Аз придремвам на някоя пейка. Пийвам си вино и се наслаждавам на тишината за цели 40 минути.

Детегледачката пристига. Аз отивам на работа. Чакат ме купища проблеми и хора с въпроси. Не мога да се съсредоточа.

Мислите ми са при децата - защо единият не ме иска, защо другият не искаше да яде, защо мъжът ми ме обвинява за всичко, виновна ли съм наистина?

Какво да направя, за да се променят нещата? Как може да има жени, които да са щастливи от този начин на живот? Защо аз не съм щастлива?

Работният ден минава бързо и без всякаква ефикасност.

Бързам в задръстванията да взема номер 1 от градината (на другия край на града). Когато ме вижда, не е въодушевен. Възпитателките се споглеждат смутено. Повечето деца се радват на родителите си, моето ми казва да си ходя...

Прибираме се при Номер 2. От 18:00 до 21:00 се играе на “Недей, НЯМА и НЕ” - знаете ли я тази игра? Майката е грамофонна плоча, която е запецнала, а децата не я чуват и правят каквото си искат. Много е весела.

Таткото в това време е недоволен, че не всичко е сложено на масата.

21:00 - къпане - във “високата вана”, както казва Номер 1. Номер 2 излиза по-рано, за да бъде облечен и сложен в леглото. Пее му се песничка, пускат му се звездички на небето и, милият, сам заспива.

Номер 1 иска три приказки, фенерче, звездички, да играем на баскетбол, да играем на карти, да ми покаже колко колички има и накрая да ми каже:

“Не искам теб, искам ТаткУУУ”

Не си спомням кога за последно съм спала повече от 3 часа.

Нощем не мога да спя, защото ме измъчват не само плачовете на децата, но и неща, които през деня не съм успяла да свърша:

платих ли сметките, купих ли листа за баница, обадих ли се на дърводелеца, поръчах ли си прясно мляко от специалния човек от Самоков.... хващам телефона и започвам да правя това, което не съм успяла през деня. Включително и да работя.

Сънят ми започва в 22:00 и приключва в 03:00.

Това е. Чувствам се отвратително, но си излях душата.

Благодаря ви.

Значи... колкото и да чистите с мопа, да подреждате лего и да прахосмучете под леглото, опитното око веднага ще разпознае детска стая, в която расте подрастващ хлапак. Използвайте този списък за проверка (вдъхновен от нашето собствено всекидневие и няколко готини примера от Huffington Post ), ако държите гостите (в т.ч. съседката или тъщата, или свекървата, или бабата от магазина, или който и да е!) да не заподозре, че отглеждате дете.

Собствено ние не можем да се сетим защо една майка би скрила всички улики от това да има дете, но се сещаме само за една причина: да си припомни какъв е бил животът ѝ преди около 1.5 до 4 години.

И така, преди няколко години поне едно от изброените НЕ се е случвало в дома ви:

  • Малката масичка пред дивана се използва за складиране на камиончета и флумастри.
  • Вече не си мечтаете да сте богата, известна, красива или талантлива. Вашите фантазии се свеждат до мечтата да се наспите. Мечтаете да си почивате, да спите непробудно и да сънувате как никой не ви крещи в лицето, не мята храна по земята и не тича между колите на улицата.
  • Харчите повече пари за зърнена закуска и мляко, отколкото за маникюр или фризьор за себе си.
  • Домашният ви любимец примирено търпи актове на побутване, дърпане на опашката, скубане на козината, бъркане в окото, дърпане на мустаци и т.н.
  • В дамската ви чанта има поне един пастел или молив, или флумастер. В добрия случай – още с капачката.
  • След хранене има трохи навсякъде в кухнята. НАВСЯКЪДЕ.
  • Въпреки огромните вложени средства и усилия да обезопасите дома си, поне веднъж на ден се чува звук от тъп удар и детски вой.
  • Поне веднъж се е наложило да отворите опаковка с бисквити, соленки, солети или бонбони в магазина, докато пазарувате, за да накарате врещящото чудо до вас да млъкне и да върви без да се тръшка.
  • Оказва се, че поне 3 пъти седмично перете една и съща тениска на FC Barcelona с No10 на гърба.
  • Наложило се е да скриете и излъжете, че е изчезнала книжката с бебешки приказки, защото да четете 20 пъти една и съща приказка в една и съща седмица ви идва вече твърде множко.
  • С каквото и да сте облечена в този момент, имате ПОНЕ едно петно (разгледайте се, ако не вярвате).
  • Поне веднъж ви е хрумвало да помечтаете, че ако имате машина на времето и презерватив, щяхте да направите нещата по друг начин преди години.
  • Поне два пъти на ден се сещате за „Готови ли сте, деца? Тъй вярно, капитане! Не ви чуууууваааам! ООооооооооо! На морското дъно какво виждаш ти? Спондж Боб Квадратни гащи!“  Всъщност, само като чуете „Готови ли сте, деца?“ и можете сами да издекламирате целия текст нататък!
  • Ако не се сетите поне два пъти дневно за Спондж Боб, се сещате за песничката на „Шумникови“.
  • Някой ви е отговорил „Няма!“ поне 12 пъти днес.
  • Казвали сте „Няма батерия“ поне веднъж, за да накарате детето да остави телефона ви на мира и да си играе с камиончетата и куклите.
  • Чудите се (при това често) колко от това, което се случва в дома ви, го чуват съседите през стената на кухнята.
  • Мъничко, поне мъничко понякога хейтите партньора си, особено ако вие основно си гледате детето и дома. (Всъщност не мразите горкия човечец, просто е нормално понякога и на вас да ви избият чивиите и да мразите всички, започвайки от най-близко стоящия)
  • Има залепена дъвка на или под някоя мебел в дома ви.
  • Виждали сте разревано в истерия дете, което само след секунда се смее с най-щастливия смях на света и след още две – избухва в страшен гняв, поради аргументираната причина, че тротоарът е сив.
  • Случвало ви се е (може и само веднъж) да посегнете да целунете ожуления лакът на колежката, която се е шибнала в ръба на бюрото. („Оооо, няма нищо, мило, нямаааа, ще минеее, дай мама да го цун...Опс, извинявай, Надя. Пратих ти оня имейл.“)
  • При прахосмучене намирате засъхнал грах, спагета или костилка от череша в гънките на дивана.
  • Поне една стена у дома ви е надраскана с тебешир, флумастер или пастел.
  • Всяка вечер сте сигурна, че детето е достатъчно уморено, за да заспи за 10 минути и всяка Божа вечер на 58-та минута, надвесена над креватчето, докато му галите челото, а то мънка и се върти, се чудите как да му източите енергията утре, за да заспи за 10 минути!
  • Когато трябва да се изкъпе, банята е най-страшното наказание в детския му свят, сбъднатия кошмар и причината да не ви харесва. Когато току-що се е изкъпал, намазали сте го с лосион, изсушили сте му косата, облекли сте му чистата пижама и искате да го приспите, то се затичва към банята и пуска душа над главата си.
  • По навик се извинявате на какво прилича колата ви всеки път, когато някой доближи вратата.
  • Вече ви трябва повече кафе. Повече от три пъти на ден.
  • Поне веднъж на седмица вечерята е „сготвена“ в микровълновата.
  • Ако ви питат кой ви е любимия сезон, отговаряте, че е този, в който детето спи повече следобед.
  • Вече сте примирена, че някои дрехи вече са му малки, а са още с етикета.
  • Целият ви хладилник (отпред и отстрани) е покрит със залепени с магнит произведения от различните периоди на творчество на детето - абстрактен, импресионизъм, кубизъм, поп арт и сюрреализъм.
  • Малкото човече ви изумява и умилява всеки ден по няколко пъти.
cross