fbpx

През 2018 г. най-много новородени момичета са получили името Виктория - 674. Най-популярното име Мария изостава, като с него са били кръстени 591 бебета. На 586 момиченца пък е било дадено името Никол, което е трето в класацията. Това стана ясно от разпространената днес информация от Националния статистически институт за имената, които в последните години най-често се дават на новородените.

При момчетата нещата стоят така: най-много новородени са получили името Георги - 976, на второ място по популярност е името Александър, дадено на 930 новородени, а на трето Мартин - 748.

Едни от най-често срещаните 10 имена на момичета през 2008 г. - Теодора и Гергана, през 2018 г. са изместени от София и Дария, които са били съответно на 20-о и 48-мо място преди 10 години.

В сравнение с 2008 г., когато Николай, Виктор и Кристиян са били сред първите 10 имена, сега те отстъпват местата си на Калоян, Теодор и Борис, който от 20-а позиция отива на четвърта.

НСИ изнесе и информация за най-разпространените мъжки и женски имена в България. Трите най-разпространени женски имена сред всички поколения са Мария, Иванка и Елена, а трите мъжки - Георги Иван и Димитър.

През януари има най-много именици - 779 225 българи празнуват на Васильовден, Йордановден (Богоявление), Ивановден, Антоновден и Атанасовден.

На предстоящия Йордановден - 6 януари, ще празнуват 143 хил. души - 75.5 хил. мъже и 67.6 хил. жени, показват статистическите данни.

Ден по-късно на Ивановден, именници са 360 хил. души - 231 хил. мъже и 129 хил. жени.

Най-голям обаче е броят на празнуващите имен ден на Цветница - 370 962 жени и мъже.

Знаете, че в рубриката ни "Жените могат всичко" представяме жени, които по някакъв начин разбиват стереотипа и ни взимат акъла с това, което правят и което представляват.

Днес на гости ни е един абсолютен пример за жена, която може всичко, а ако не го може, ще се опита да го постигне. Тя редовно предизвиква границите на физическите си способности и вече години наред разбива рекорди, понякога - задминавайки и мъжете. Буквално!

Представяме ви Мария Николова, състезател по бягане в ултрамаратони, дългогодишен атлет, а от няколко години - и гордост за България в областта на планинското бягане и ултрамаратоните. Участвала е 8 пъти на състезанието Витоша 100, като 4 пъти е ставала първа сред жените, и останалите 4 - втора. Пет пъти участва на най-популярното подобно състезание в Европа - Обиколката на Монблан - ултрамаратон с дължина 170 км и 10 000 м положителна денивелация.

Бягала е на още десетки маратони по целия свят, а тази седмица ни покани на скоростно изкачване до Черни връх, за да ни разкаже за хобито си и как се става шампион - на собствени разноски и за удоволствие. Беше ни трудно, признаваме, но си заслужаваше! Приятно четене и няма да ви се разсърдим, ако след това хванете гората!


Представете се – коя сте, откъде сте и с какво се занимавате?

Снимка: Личен архив

 

Казвам се Мария Николова, от Сливен, завършила съм икономика, но никога не съм работила по специалността. Израснала съм в спортно семейство и на 11-12 години бяха първите ми стартове в леката атлетика. Това продължи докъм 27-та ми годишнина, след това прекъснах и се насочих към кондиционните тренировки, а малко по-късно и към планинско бягане и по-специално – ултрамаратони.

Като дете започнах със седмобой, което представлява седем лекоатлетически дисциплини – 100 метра с препятствия, 200 метра гладко бягане, 800 м гладко бягане, скок на височина, скок на дължина, тласкане на гюле и хвърляне на копие. През годините съм се състезавала и в скок на височина, скок на дължинаи, 400м с препятствия, 800м и троен скок. В един момент обаче не бях достатъчно мотивирана да продължа с леката атлетика и тогава вече преминах към кондиционното трениране.

Как дойде влечението ви към ултрамаратоните?

Търсех си предизвикателство, харесах идеята да си тествам в нещо различно. Първото ми участие на такъв маратон беше на Витоша 100. Не знаех как ще потръгне, дали няма да се откажа, как ще реагира тялото ми в такива условия – идеята ми беше единствено да финиширам. Подготовката ми по това време се състоеше в тичане два пъти седмично в Борисовата градина, а уикенда – изкачване на Черни връх от НДК, с бързо ходене.

Не познавах трасето на състезанието, но, изненадващо, станах втора! Факт е, че по това време (2011 година) участниците не бяха толкова много. И въпреки това времето, което дадох, беше малко над 12 часа – при контролно време 20 часа.

Снимка: Личен архив

По време на това състезание се запознах с други хора, които се занимаваха с такъв тип маратони. Тогава разбрах и за обиколката на Монблан, и така се зароди идеята за събиране на точки за лотарията за обиколката.

Обиколката на Монблан е много популярно – може би най-популярното подобно състезание в Европа. То обикаля около масива Монблан, минава през 3 държави - стартира от Франция, минава през Италия и Швейцария и финишира отново във Франция. Квотата за участници е 2300 човека, но обикновено кандидатстват над 10 000 души от цял свят, което е наложило въвеждането на лотария, с която да бъдат избирани участниците всяка година.

За да участваш в лотарията, трябва да събереш точки от три други състезания, които също са ултрамаратони, и въз основа на тези точки печелиш право да си в лотарията за Обиколката на Монблан. Тези точки освен това доказват, че си достатъчно подготвен, за да участваш в състезанието.

Мен 2012-та година не ме изтеглиха на лотарията и успях да се класирам чак следващата година, когато финиширах състезанието за 36 часа.

Обиколката е с дължина 170 км, с 10 000 положителна денивелация. Беше ми много тежко, но си бях казала, че целта ми е просто да финиширам, без да гоня време или някакви рекорди и задължително - без контузии. Още не бях стигнала половината от пътя и вече бях със страхотна мускулна треска, а накрая и безсънието ме мъчеше, освен че цялото тяло ме болеше. Но успях и го завърших.

До днес имам общо 5 участия на обиколката на Монблан, от които една незавършена, а тзи година постигнах най-силен резултат 27 часа и 23 минути, и девето място сред жените.

 

Снимка: Личен архив

Какво ви кара да искате да се тествате все повече и все по-тежки маратони? Кои са положителните и отрицателните черти на това ваше хоби?

Всичко идва от това, че ми доставя удоволствие и правя нещата не защото трябва. Да, има риск от травми и контузии, но то и във всекидневието можеш да се контузиш.

Звучи противоречиво, но тренировките и прекараното време в планината всъщност ме разтоварват. Това е моето хоби.

Колко време отнема възстановяването след състезание като обиколката на Монблан?

Тази година единствено в деня след състезанието не исках да виждам тичащи хора. На следващия ден вече катерихме нагоре в планината. На третия ден изкачихме четирихилядника Гран Парадисо. На четвъртия ден вече тичах.

След състезание не лежа вкъщи, напротив – разхождам се, гледам да се храня, да възстановя калориите. Предишните години обаче възстановяването ми отнемаше повече време.

Кой е най-тежкият ви маратон досега?

На Олимп имам най-тежкото преживяване. Там беше 100 км маратон, със 7000 м денивелация. Преживях много тежка хипотермия, но все пак финиширах, почти в несвяст.

Как протича едно състезание? 

Първо трябва да се погрижиш за екипировката и най-важното от нея - обувките. Дрехите също са важни и трябва да са качествени, за да избегнеш протривания при такива дълги маратони. Всяко състезание има задължителна екипировка, която носиш в раница за бягане, и всеки път изискванията са различни – на Монблан примерно имат много изисквания за екипировка, заради атмосферните условия. Просто там рязко може да се влоши времето и условията да станат много тежки.

Снимка: Личен архив

По трасето има определен брой пунктове, на които презареждаш с течности и храна, в зависимост от състезанието може да има помещения за спане, баня, масаж. Има контролно време – както общо, така и междинни, по трасето, и за да не те спрат, трябва да се движиш в него.

Имате състезания, в които минавате и мъжете. Какво е тяхното отношение към вас, като състезател?

Тази година имам два такива. Единият беше ултра маратонът Орехово Персенк Ултра, който правих преди обиколката на Монблан – 50 км тичане в Родопите. Преди това пък бягах в Сърбия и там станах втора в общото класиране.

Снимка: Личен архив

Именно в Сърбия беше много комично, защото аз стартирах последна, най-отзад. Първите двама мъже бяха много напред – но на пункта на 40-я км се срещнах с единия от тях и сърбите доброволци се смееха, че изглеждам по-добре от него. След мен дойде и вторият мъж, после двамата навън пак ме задминаха – и когато стигнах пункта на 70-я километър, те пак бяха там... реакцията им беше много смешна. Определено бяха разочаровани, че ме виждат!

Накрая се класирах втора в общото класиране. Но истината е, че мъжете се държат спортсменски и с уважение. Или поне това показват, хаха.

Как живее човек, който всяка година иска да печели състезания? Какво е всекидневието ви?

Нивото в България в последните години се вдигна. Има все повече желаещи да участват, както и все повече състезания на родна земя, което налага да съм на ниво. Дните ми протичат различно, защото се съобразявам с моето свободно време, което не е еднакво всеки ден. Ако времето нависоко е хубаво – качвам и слизам Черни връх или тичам долу, по хоризонталата. Уикендите пък използвам за по-дълги тренировки.

През зимата тичам малко - основно пантирам (катеря със ски и спускам). Мисля че това е добра тренировка, защото през цялото време си нависоко и тренираш, а то си е усилие – и качването, и спускането.

Снимка: Личен архив

Качвала сте и няколко високи върха – какво е да си там?

Тази година се качихме два пъти на Елбрус (най-високият планински масив и връх в Русия, 5600 м) – пешеходно и със ски, Монблан съм качвала 3 пъти, Гран Парадисо в Италия (4061 м) и Монте Роза, намиращ се между Швейцария и Италия (4634 м).

Снимка: Личен архив

Да се кача на над 5000 метра беше много тежко и различно от всичко, което бях правила до този момент. Това, което помня, е, че се чувствах супер изтощена и изморена. Спирах през 20 крачки, които броях, за да не спра по-рано. Сърцето ми биеше много високочестотно, а по време на нощуването ни (на голяма надморска височина), имах и адско главоболие. Отдавам обаче някои от неразположенията на факта, че не направихме климатизация, а направо атакувахме върха.

Кое е най-дългото ви състезание без сън и как се възстановявате по време на маратон?

Най-дългото ми бягане без спане е тази година в Андора –

тичах 38 часа, без да спя.

По време на такъв тип натоварване трябва да пиеш доста течности - аз пия супа, ям паста и ориз. За съжаление, в един момент тялото отказва да яде и трябва да се насилваш да се храниш.

В Андора например имах един участък от трасето, на който ми стана лошо и мислех да поспя, но все пак се справих. Но мисля че ако се налага да тичаш повече от 50 часа, по-добрата стратегия е да легнеш за малко. И нещо, което съм забелязала - според мен жените се справят по-добре с безсънието от мъжете.

Покрай бягането кои са другите интересни неща, които виждате и срещате?

Маратонът в Хонконг е една от най-екзотичните дестинации на които съм била! Там имах близки срещи с маймуни, докато бягах, както и с разни други животни, които дори не знаех какви са. Там природата е много различна, пътеките са култивирани – рядко виждаш истинска пътека, винаги е застлана с нещо, катериш връх по стълби или подредени камъни... Всичко е различно.

Обиколката на Монблан пък я правя толкова години подред, защото ми харесва като природа и гледки. Не съм се наситила на местата, през които минавам - докато въртиш около Мон Блан, виждаш върха от различни места. Просто там е много красиво навсякъде. И има мармоти!

В България съм бягала из Родопите – състезанието Орехово минава през Чудните мостове. Там бягах със звънче в ръка, за да мога да вдигна шум, ако видя мечка... Срещала съм се с лисици също и най-страшното – овчарските кучета! Те са абсолютно неподатливи на команди и единственото, което правят, е да се зъбят и ръмжат. Знам за хора, които са се качвали от страх по дърветата и са чакали там някой да дойде и да отведе кучетата...

Снимка: Личен архив

Имала съм и страшни моменти, в които ме е било страх (по време на състезание) от гръмотевици или да не се загубя. В Сърбия например падна мъгла, което затрудняваше проследяването на маркировката, заваля порой, много ниски температури, а аз бях абсолютно сама, при това – полу-заклещена в някаква безумна хвойна.

Истината е,че съм супер страхлива. Като видя следи от мечка страшно се панирам. Страх ме е от коне, от крави... от змии... много. Вдига ми се адреналинът и се разтрепервам веднага. И от високо ме е страх! Стремя се да преодолявам страховете си, което ме прави по-силна и в живота.

Кога човек трябва да си даде реална сметка, че рисковете са по-големи и трябва да се откаже?

В началото, когато почвах, за мен това да се откажеш беше проява на слабост. Дума не можеше да става! Сега обаче гледам по друг начин на нещата. Най-тежката ми травма беше, когато паднах на глезена си и получих увреждания, но... не се отказах. Това беше в началото. Ако сега се случи, ще спра. Отказвала съм се, когато съм била в много тежко състояние заради обезводняване и недохранване. Сега вече, ако имам болежка, която променя походката, тичането – ще спра, защото това може да доведе до дългосрочни последствия.

Снимка: Личен архив

Какво ще кажете на момичетата и жените, които биха искали да тръгнат по вашия път и да правят същото?

Че първо това трябва да им доставя удоволствие. Имала съм дни, в които съм си казвала – сега не ми се ходи да тренирам. Обаче знам, че след това ще се почувствам по-добре. Няма значение с какво се занимаваш – то трябва да ти доставя удоволствие и да знаеш, че след това ще бъдеш щастлив.

Ето – аз, като отида в планината, това ме зарежда много. Чистият въздух, гледките... може да не се чувствам добре да тичам, но отивам поне на разходка. Сега... ако е 6 сутринта и навън вали дъжд, не излизам – не обичам да тичам в лошо време, въпреки че съм тичала в дъжд. Но ако има друга възможност, използвам нея.

Мъжът до вас подкрепя ли ви в това, което правите?

Хаха, в моя случай не само че ме подкрепя, а тича редом до мен. Последното му състезание беше преди дни – участва на ултрамаратон с дистанция 340 километра, които той взе за 112 часа, с около 2-3 часа ОПИТИ за сън. Аз, в компанията на една приятелка, обикаляхме по трасето с кола и се опитвахме да го мотивираме и вдъхнем сили по пунктовете, където можем да го видим. Носехме му дрехи, храна, нещо за пиене. Така че, ние семейно си тренираме и състезаваме. Него тази година просто не го изтегли лотарията за Монблан, иначе и там тичаме заедно.

Снимка: Личен архиl

Как бихте насърчили хората да обикнат повече планината? Ето я Витоша, на две крачки от нас, но като че ли много от нас не я използват по предназначение?

Бих посъветвала родителите да дават пример на децата – в днешно време децата, спрямо моето детство, водят много застоял начин на живот. Двигателната култура се гради от дете – тъй като, когато човек стане голям, психически трудно намира смисъл да се натоварва физически, ако няма този навик. Намира за много тежко дори и най-лекото усилие. Ето, затова дори и големите състезания и ултрамаратони организират по-малки стартове, така че и децата да се включат, заедно с родителите си. И говорим за наистина малки деца – около 5-6 годишни.

Как почивате?

Така, както другите хора тренират. Отивам в планината, без планове и графици. Гледам да не бързам, въпреки че съм много припряна и все искам да се случват повече неща, и да не изпусна нещо. Ходихме в Гърция наскоро за 3 дни... където се отчетох с кратко плажуване и в останалото време си взимах дозата планина, катерейки Олимп.

А как се храните, предвид факта, че тренирате всеки ден и тичате по над 10 км дневно?

Не съм пример за здравословно хранене – ям всичко, предимно въглехидрати, тъй като се натоварвам доста. Обичам пица, паста, суши, също и сладко – особено шоколад.

Като кондиционен треньор смятам, че една жена трябва да е преди всичко здрава и активна физически пред това да е определени (ниски) килограми и без сили, да изпада в крайни състояния от глад и да няма енергия.

Килограмите не са показателни и според мен повечето хора го осъзнават. Важното е да се чувстваш и да изглеждаш здрав.

Какво ви предстои и къде може човек да ви види и пипне на живо?

В планината :) Освен това следващия уикенд отивам на състезание в Кападокия, което миналата година спечелих. В началото на другата година ще участвам и на ултрамаратона в Хонконг.

Снимка: Личен архив

След историята Голямото чакане на тризнаци - в снимки на Мария и Андерс от Копенхаген, ето ги и тях!

Ибен - 1850 г, 48 см
Филип - 2070 г, 48 см
Aгнес - 2335 г, 47 см

"Всичко мина наистина добре и ние сме толкова щастливи и облекчени", писа в Instagram профила си Мария, която в последните дни на бременността си изглеждаше също толкова щастлива:

triplets_of_copenhagen

"Желая ви любов и щастие!", успя да напише още Мария, която вече е майка на 4 деца!

И ние!

Адвокат Мария Шаркова е управляващ съдружник на “Шаркова и партньори”.

През 2009г. става член на Адвокатска колегия-Пловдив и оттогава работи като адвокат, основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство.

През 2013 г. е един от осемте адвокати, избрани да участват в програмата „Млади лидери в правосъдието“, проведена в САЩ от International Institute of Education и Фондация „Америка за България“.

Член е на Association of Bulgarian Leaders and Entrepreneurs (ABLE).

Има множество специализации в областта на медицинското право и правата на децата.

В Майко Мила! вече сме публикували текст на адвокат Шаркова по въпроса за информираното съгласие и правата на раждащата жена – Митове за раждащата жена, а след това дадохме старт и на поредицата Наръчник на (п)объркания пациент: информираното (не)съгласие, която днес продължаваме с обзор на грешките, които допускаме, когато сме пациенти в някоя болница.

**********************

Ако някога ви се е налагало да бъдете пациент в болница или да придружавате ваш близък, вероятно знаете, че дори специалистите по ориентиране трудно успяват да се справят с множеството кабинети, клиники, коридори, правила и обиколки.

Всеки редови служител в голяма администрация пък би се затруднил да изчете и разбере купчината документи, които трябват да се носят, представят или подпишат.

Като се одобави обстоятелството, че посещенията в болницата рядко са свързани с хубави поводи и сте достатъчно стресирани, защото вие, детето ви или вашият роднина е болен, престоят започва да прилича на возене на влакче… но не в увеселителен парк.

И ако в обикновен ден ви се случва да забравите да изключите ютията или да не можете да си спомните в колко часа беше родителската среща на детето ви, то в тази ситуация може да се случи съвсем да се объркате и да допуснете, ако не сто, поне няколко грешки, за които после да съжалявате.

Ето защо реших да ви разкажа кои са деветте най-чести грешки, които пациентите допускат, когато попаднат в болница. „Класацията“ е изготвена в резултат на множеството денонощни запитвания, които получавам от притеснени хора.

1. Забравяте да попитате или въобще не се интересувате от имената на лекарите и другите медицински специалисти, които участват във вашето лечение:

В резултат на тази често допускана грешка се случва да чета жалби от пациенти, в които обясняват как „една медицинска сестра с бяла престилка и черна коса“ не е обяснила разбираемо къде се намира отделението по урология. При въпрос към пациент кой е лекуващият му лекар попадам на оригинални отговори като „онзи добрият доктор с бялата коса“. Моя близка пък ми разказа как, докато раждала, на смяна дошъл един „много красив гинеколог“ и тя за момент силно се дезинтересирала от самото раждане.

Законът за здравето задължава лекуващия лекар да се представи с името и длъжността си, както и да уведоми пациентите за имената и длъжностите на всички лица, които участват в диагностично-лечебния процес. Това задължение не е създадено с цел да задоволява любопитството на пациента, а за да улесни комуникацията му с медицинския персонал.

То е особено важно, ако след изписването се налага да получите даден медицински документ или да проследите състоянието си, защото ще сте наясно със самоличността на лицата, които са ви лекували. В много държави представянето на лекаря или медицинската сестра е първата им задача при контакт с пациента, което е нормално. Няма как да имаме доверие и да поверим здравето и живота си на анонимни хора.

Освен това, в случай, че сте недоволни от оказаната медицинска помощ, е много по-лесно да адресирате своето оплакване, ако сте запознати с имената и длъжностите на хората, които са се грижили за вас, вместо да ги описвате сякаш давате показания пред полицията - цвят на коса, височина, облекло или отличителни белези.

2. Подписвате документи без да ги четете.

Документите, които пациентите подписват при прием и престой в болница, могат спокойно да се конкурират с тези, подписвани при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот пред нотариус.

Започва се от всякакви декларации, с които потвърждавате, че сте запознати с правилата за вътрешния ред на болницата, ценоразписа или други обстоятелства, продължава се с информираното съгласие и ред други знайни и незнайни листове и документи. Много често, дори да имате желание да ги прочетете, или няма време, или са неразбираеми, или просто съзнанието ви е замъглено от напрежение и прекалено много информация.

Подписването на даден документ, обаче, удостоверява определени важни обстоятелства. При възникване на спор, вие ще трябва да докажете, че това, което сте подписали, „просто не е така“ или „никога не се е случило“. Ето няколко съвета, за да успеете да въведете ред в хаоса от букви и листове хартия.

Ако изчаквате приема и пред вас има други пациенти, помолете да ви представят документите по-рано, за да имате време да се запознаете с тях;

Ако ви предстои планов прием, потърсете официалната интернет страница на болничното заведение и предварително потърсете важни документи, с които трябва да сте запознати: ценоразпис, заповеди, вътрешни правила. Много лечебни заведения ги публикуват онлайн на видно и не толкова видно място.

Ако скучаете в коридора, докато пред вас има опашка, разходете се наоколо, прочетете табелите, информационните табла или друга информация, която е поставена;

Задавайте въпроси! Не забравяйте, че имате право да задавате въпроси и въпреки хипотетичния риск да изнервите персонала, това е начинът да се сдобиете с разбираема информация. В случай, че имате неясноти, можете да помолите персонала да изчака с подписване на документите, докато вие се консултирате с юрист. Също така няма пречка да отбележите върху съответния документ своите възражения по отношение на поднесената ви информация.

3. При смърт на близък/роднина бързате да се откажете от извършване на аутопсия.

Нека да бъдем ясни и точни: в болниците действително умират пациенти, защото там постъпват тежко болни хора, извършват се високорискови операции и се лекуват сериозни заболявания. Не всеки човек, починал в болница, е починал в резултат на допусната грешка, напротив, грешките са изключение.

В България годишно има над 2 милиона хоспитализации, но броят на жалбите не надхвърля 700, а заведените дела са не повече от 50 на година. В някои случаи обаче близките на починали пациенти имат известни съмнения относно причината за смъртта, качеството на медицинските грижи или своевременната и правилна диагностика.

Често това се дължи на недостатъчно адекватна комуникация, на липса на медицински познания у близките или действително допуснати нарушения в диагностично-лечебния процес. За да може обаче последното да се установи, е много важно да се извърши аутопсия на починалия пациент.

Законът за здравето задължава всяка болница да извършва аутопсии на пациентите, които са починали на територията ѝ, освен ако близките не подадат молба за освобождаване.

Дори в тези случаи, ако ръководителят на лечебното заведение прецени, аутопсия може да се извърши въпреки нежеланието на роднините. Често обаче хората бързат да се откажат от извършването на това важно послесмъртно изследване и едва след погребението или кремацията, решават да търсят адвокат или да се оплачат пред някой контролен орган.

Това е много погрешно, защото в правото е необходимо да се докаже причинна връзка между настъпилата смърт и действията или бездействията на медицинския персонал.

Без да сме наясно с причината за смъртта и патологоанатомичната диагноза, е почти невъзможно да докажем каквото и да било нарушение. След като не знаем каква е причината за трагичния резултат, не бихме могли да установим с категоричност причинната връзка между отделните събития.

Освен това чрез аутопсията може да се научи много за здравословното състояние на починалия и дори да узнаем за наличието на заболявания или аномалии, които се предават по наследство, което е от полза за здравето на поколението.

Аутопсионният протокол се изготвя в срок до 1 месец от извършването на патологоанатомичното изследване и наследниците на починалия имат право да получат копие.

4. Не търсите второ мнение.

През 2017 г. адвокатско дружество „Шаркова и партньори“ проведе изследване сред 553 пациенти относно тяхната информираност за здравословното им състояние. Оказа се, че 70.9% от пациентите търсят и други източници на информация, свързана с лечението им, но най-често това е небезивестният доктор Гугъл (при 60% от пациентите).

Търсенето на информация в интернет, без необходимите познания как да различавате достоверни медицински данни от фалшиви новини, може да е много опасно за вашето здраве.

В същото време Законът за здравето дава право на всеки пациент да поиска второ мнение от лекар и лечебното заведение е длъжно да му съдейства.

Имате право да поискате копия от всички налични документи, свързани с лечението и престоя ви е лечебното заведение, за да се консултирате с други специалисти, включително да поискате различни образни изследвания, взета хистология и други. Възползвайте се от това вместо да сърфирате!

Надявам се с тази статия да съм успяла да разсея мъглата от въпроси, изникващи само при мисълта за посещение на болнично заведение. Този текст беше изготвен с една единствена егоистична цел - да го прочетат повече хора и все по-малко пациенти да ме търсят денонощно за съвети.

Следващия път ще маркирам и останалите пет най-често допускани грешки, когато пациент бъде приет в болница.

Вече знаете за нашата рубрика "Жените могат всичко", в която ви представяме разкошни жени, които са ни впечатлили с професията си, със заниманията си, с хобитата си и въобще - с това, което са.

Сред тези жени особено много ни вълнуват тези, които се занимават с наука, и вече сме ви разказвали за няколко от тях: за 24-годишната Сабрина Гонзалес Пастерски, която е един от най-известните и успешни млади физици в САЩ; за Марияна Тодорова, която е футуролог и се занимава с прогнозиране и изследване на вероятните, възможните и предпочитани събития в бъдещето, както и за Фабиола Джаноти - първата жена-директор на ЦЕРН и лидер на екипа, открил Божествената частица.

А днес имаме удоволствието да ви запознаем с една Мария Явахчова - българка, ядрен физик в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ), прави експерименти със структурите на ядрата, носител е на награда „Иван Гешов“ за най-млад учен, както и награда „Марин Дринов“ за млади учени. Тя е доказателството, че в БАН работят млади, талантливи и любознателни хора, които не обръщат внимание на досадния обществен рефрен за "старците в БАН".

****************************

Представете се - коя сте, откъде сте, как се казвате?

Казвам се Мария Явахчова, ядрен физик. Родена съм в Бургас, но съм родом от Созопол. От 16 години живея в София.

С какво се занимавате? Знаем, че сте физик, но обяснете ни по-точно, че ние с физиката... нали разбирате, малко сме скарани!

Да, като се каже физика, особено ядрена, и хората онемяват. Главен асистент съм по експериментална ядрена физика в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН.

В моята група се занимаваме с изследване на структурата на ядрата и по-специално с изследване на фазовите преходи в ядрата (фазов преход най-общо е преминаването от една фаза в друга при изменение на външните условия – температура, налягане, електрически и магнитни полета), хирална симетрия в ядрената физика, нови методи за анализ на времена на живот на възбудени ядрени състояния и други.

Всичко това се отнася към фундаменталната ядрена физика.

Какво образование имате преди университета? Къде сте учила?

Средно образование съм завършила в Бургас, в гимназията за романски езици „Г.С. Раковски", с френски език. Висше образование съм завършила във Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски" - физика. Това беше път, който избрах още на 15 години. За мен физиката е начинът да се обясни как функционира светът, Вселената и т.н.

Какво е да си ядрен физик – интересно ли е, трудно ли е?

Да си ядрен физик значи да се занимаваш с един свят, който е невидим с просто око. Изискват се много познания в различни сфери и не на последно място - много усилия.

За да се постави един експеримент, първо трябва да се докаже защо е значимо това изследване. След това да се състои самият експеримент, което не означава автоматично, че ще е успешен, и чак тогава получаваш един огромен масив от данни, който да анализираш, както и резултати, които да публикуваш в реномиран журнал.

Това отнема близо 3 години, а в някои случаи и повече.

Сигурно често ходите в ЦЕРН, занимавате се с ускорители на частици и въобще – правите супер вълнуващи неща – разкажете ни повече за тях! Защо са толкова важни тези ускорители и до какви открития стигате с тяхна помощ?

В ЦЕРН съм ходила само веднъж. Там учените се занимават основно с физика на високите енергии. Аз се занимавам с ядрена спектроскопия, което е изследване на взаимодействията в ядрата. Общото между различните дялове на ядрената физика е, че за експерименти се използват ускорители или ядрени реактори.

Ускорителите на частици са устройства, които използват електрични полета, за да ускорят електрически заредени частици и йони със зададена плътност и енергия до много високи скорости. Ускорителите могат да бъдат разделени като цяло на две големи групи – линейни и циклични. В ядрената физика с тяхна помощ изучаваме ядрената структура, взаимодействията и свойствата на ядрата, синтезираме нови елементи и др.

Ускорителите освен в науката имат и много други приложения – радиационна терапия, индустриални приложения, биомедицински изследвания, производство на радиофармацевтици за медицината и други.

Благодарение на ускорителите се откри Хигс бозонът, синтезирани са много нови елементи, основно тежки и много, много други резултати.

Ще я открият ли най-накрая тази Божествена частица, ще я снимат ли, ни я покажат ли, да я видим, да я пипнем, и да повярваме, че я има! Какво всъщност представлява тя и с какво е толкова ценна?

Хигс бозонът или така наречената Божествената частица е наблюдавана експериментално за първи път през 2012 г. в ЦЕРН при експериментите ATLAS и CMS.

При експериментите се регистрира не директно Хигс бозонът, а неговите продукти на разпад, които имат по-дълго време на живот или са стабилни. На 8 октомври 2013 г. Питър Хигс – откривателят на частицата, е награден (заедно с Франсоа Англер) с Нобеловата награда за физика.

Какво е ценното на тази частица? С откриването ù се изяснява как частиците успяват да създадат маса в материята. Или в така нареченото в науката Хигсово поле частиците придобиват маса.

Какво Ви накара да поискате да се занимавате с експериментална ядрена физика?

Още от дете съм запалена по изследването на света около мен и експериментите. Започнах да се занимавам с физика, защото от рано разбрах, че това е начинът да разбера как функционира светът и как можем да го направим по-добро място. Също така и начинът да разберем как се е зародило всичко.

Започнах да се занимавам с ядрена физика по много интересен начин. Когато завърших магистратура и си търсих докторантура, на едно събитие, организирано от колега, се запознах с ръководителя на дисертацията ми доц. д-р Димитър Тонев.

Той ми предложи докторантура в сферата на ядрената физика и ме убеди, че ще се справя. Аз реших да поема предизвикателството и не съжалявам за избора си, а на него съм изключително благодарна. И така поех по пътя на експерименталната ядрена физика.

Знаем, че сте печелила награда „Иван Гешов“ за най-млад учен, както и награда „Марин Дринов“ за млади учени – разкажете ни повече за тези постижения!

Това са едни от най-престижните награди за млади учени. Конкурсите се провеждат на всеки две години, по предложение на Комисията за млади учени към БАН и след решение на Общото събрание на БАН.

Тези награди целят откриването и стимулирането на талантливи млади учени и естествено подпомагат тяхното развитие и израстване в научните среди.

Наградените се избират на база постижения в областта, в която кандидатстват, не само статии в престижни списания, но и участия в проекти, работа в международни екипи или накратко казано - всичко, което е свързано с научната работа на младия учен.

Как минава един Ваш ден?

Един мой ден? Интересен въпрос. След като отида на работа, първото, което правя, е да проверя в базите данни какви нови публикации са излезли в сферата и дали има нови цитати на статиите, които сме публикували.

Тъй като в момента се подготвям да участвам в експеримент, по-голямата част от времето ми минава в подготовка за експеримента и обсъждането му с колегите от чужбина. Също така обработваме успоредно данни от други експерименти.

Общуването с колеги от други институции е много важно за изграждането на един млад учен, а и не само. Поради това, че в България няма ускорителна установка, на която да се правят експерименти, тези връзки са много важни.

Да си дисциплиниран и да можеш да организираш добре времето си е нещо задължително, защото понякога сроковете за писане на статии например са много кратки. А що се отнася до статиите, те са основно на английски, което предполага добро ниво на владеене на езика.

Какво Ви харесва в професията Ви?

Най-вече самата работа и свободата да правя това, което искам. Харесва ми, че контактувам с изтъкнати наши учени в областта, а и с чуждестранни такива, и че мога да дискутирам с тях на всякакви теми, не само научни.

Също така, че мога да пътувам в чужбина и да участвам в експерименти. Един от големите плюсове на професията ми е, че човек постоянно се надгражда и постига нови цели и хоризонти.

А кои са лошите страни, все някакви трябва да има!

Лошите страни не са много, но една от основните е, че в България няма ускорител или експериментален реактор, които да работят. Ние изоставаме в това отношение от доста страни.

Какво бихте казали на някое момичетата и жените, които биха искали да тръгнат по вашия път и да се занимават с експериментална ядрена физика или с друг тип точна наука? Кои са тежките и предизвикателните моменти от вашия житейски път досега?

Бих им казала, ако това е тяхната мечта - да я последват! Никога не съм съжалявала, че започнах да се занимавам с наука. Науката носи едно удовлетворение, което според мен, никоя друга работа не може да ти даде.

Най-голямото предизвикателство в моя живот беше самата ядрена физика.

Имало е много тежки моменти - било то от финансов характер или от това, че науката е 24/7, но те се преодоляват с помощта на семейството, колегите и приятелите.

И тъй като сме жени и сме се събрали на приказка – кой е любимият ви певец, любимият ви филм, актьор и книга!

Любимият ми певец е Jon Bon Jovi и B.B. King, а от българските – Жан Шейтанов и Тони Димитрова. Любимият ми филм е „Властелинът на пръстените“, а от българските - „Опасен чар“. Любими актьори са ми Виго Мортенсен и Вин Дизел. Любими книги имам много, но най-любима ми е „Ад“ на Дан Браун.

Имате ли вредни навици и ако да - какви?

Не съм сигурна, че е вреден навик, но да - работохолизмът!

Продължаваме с рубриката "Жените могат всичко" - открихме я официално с Гери Турийска, повторихме силно с особата Оля Идва, а днес е ред на една невероятна жена, известна на мнозина в рекламните среди с професионализма си. Нейното име е Мария Милушева, криейтив директор на агенция Noble Graphics. Мария Милушева е майка на Eва, носител на редица награди и единствената българка, поканена да вземе участие в програмата на международния фестивал Cannes Lions - See It Be It. Тя е зодия Дева, което сигурно я докарва до истерия, особено имайки предвид, че е принудена да работи с хаотично същество като Елисавета. Хванахме Мария натясно и ú зададохме множество въпроси, на които тя отговори съвестно и от сърце, за което ú благодарим. Рядко някой ни издържа толкова дълго!

************************************

Името или, както се казваше навремето в чатовете - asl, pls?

За малко да не разбера въпроса, защото бях много задръстено дете - абсолютен книжен плъх, чиято единствена цел беше да изчете всичо в карловската библиотека и някак изпуснах тази историческа епоха с чатовете. Та, казвам се Мария, кръстена съм на баба си, която е кръстена на нейната и така нататък.

Разкажете накратко за заниманието си. Какво работите, какво ръководите? През ум не ни минава, че не ръководите нещо. Все пак сте директор.

На визитката ми пише Creative Director, което да означава, че управлявам нечие творчество. Красотата на парадокса е в това, че креативността не се подчинява на правила и заповеди. Но рекламата (която е моята сфера) е само 1/3 изкуство и то там, където се докосва до писането, фотографията, илюстрацията, музиката и киното.

А какво образование имате? Това е въпрос, който задаваме, защото установихме, че образованието понякога няма нищо общо последващото развитие на човека.

Като истинско дете на прехода, случих на доста еклектично образование и минах през всякакви реформи и експериментални паралелки. В крайна сметка от 1 до 12 клас учих засилено, в хронологичен ред - рисуване, английски, маркетинг и мениджмънт (сериозно, кой дава на ученици, неквалифицирани даже да си оправят леглото, диплома по мениджмънт!?).

Също имах късмета да попадна на добри и отдадени учители по литература, история и физика. След това завърших Журналистическия факултет на СУ, където случих на възможно най-чудесния випуск от интересни и умни хора, събрани под падащия (буквално) покрив на вечно ремонтирана сграда с 1 (една) тоалетна.

Разкажете за един свой ден. Излизате ли лакирана и фризирана от вкъщи или нахлузвате маратонки и крещите на детето да се облече?

Старая се да изглеждам като човек с разточително свободно време, но сутрешната реалност е съвсем друга. Денят ми започва с дете и закуска – ако не ям, първо ставам лоша, после ми става и лошо; минава през срещи, срещи, срещи, писане, мислене (да, на някои хора им плащат за това) и винаги завършва с книга, колкото и приятели и чаши вино да са минали пред очите ми.

Разкажете за добрите страни на работата си. Какво истински обичате в нея?

Работата ми е интересна. Това означава, че ме държи любопитна, развива ме, среща ме с хора (последното прозвуча като отговор на таксиметров шофьор), учи ме, предизвиква ме и е пълен миш-маш от дисциплини, което е най-най-любимото ми.

Разкажете за лошите страни. Не може да няма такива.

Липсата на време. Прословутите дедлайни в рекламата, които правят израза „от 9 до 5“ по-митичен от спящо по цяла нощ бебе. Също така доста разпространената заблуда, че всеки, който е гледал рекламен блок, разбира от реклама. Това нанася големи щети на качеството на работата ни.

Мария, ние знаем, че освен майка сте и зодия Дева. Което значи, че не давате на детето да рови с пръст в кал и кучешки екскременти, у дома ви има ред и се ужасявате, ако някой е пипал кроасаните преди вас в супермаркета. Трудно ли се гледа дете по този начин?

Никой не ми беше казал, че децата цапат и разхвърлят, трябваше да го открия сама. Но с достатъчно мокри кърпичи всичко е възможно. Слава богу, съществува сериалът Shameless, който ми вля сила и увереност, че все някак ще се справя. Препоръчвам го на всички бъдещи родители!

Знаем от сигурен източник, че освен майка сте и заклета феминистка. Какво е за вас феминизмът и защо тази тема е изключително важна?

Етикетите са вредно нещо и бих се заклела само в способността си да подлагам нещата под съмнение, което е много здравословно. Относно феминизма, за мен това е една незаслужено игнорирана тема, която ни засяга повече, отколкото си даваме сметка.

Когато човек има някаква осъзнатост по въпроса, започва да вижда как социалните полове влияят на живота ни - от двойните стандарти при детските играчки, през разликата в съдържанието и тона на женските и мъжките списания, до качествата, които определяме като добри и лоши, слаби и силни.

Трябва да си дадем сметка, че отношенията, възможностите и свободата на избор, които познаваме, са такива от много кратко време и в много малка част от света.

Съвет към момичетата, които сега започват да работят в рекламата?

Бъдете по-добри от всички.

Подкрепя ли ви мъжът ви достатъчно? Би ли могъл да ви подкрепя още повече или това реално е невъзможно?

Напълно. Мисля, че сме намерили симбиоза, в която и двамата се подкрепяме и разбираме, и искаме най-доброто за другия. Без Ивайло майчинството и завръщането на работа щяха да бъдат много по-тежки, но той някак винаги успява да ме уравновеси и да ми даде време и пространство да се намеря и подредя.

Кои са най-важните елементи в семейния живот, които биха помогнали на една жена да се справи с професионалните предизвикателства?

Има едно нещо, което съм разбрала за себе си, и това е искреният ми съвет към всички, които са в някаква връзка: за разлика от работата, творчеството, спорта, готвенето, паркирането, китайския, в любовта трябва да е лесно.

Не говоря за света наоколо, сметките, роднините и бита, а между вас си. Ако страдате, ревнувате, не вярвате, карате се – не е вашето. И само ще става по-лошо, защото с времето няма да ставате по-млади, красиви и забавни.

Намерете човек, с когото е лесно да бъдете себе си и с когото нещата се случват без усилие, само защото и двамата си ги представяте и искате така, по вашия си начин. Тогава професионалните предизвикателства ще бъдат просто професионални, не лични.

И тъй като сме жени и сме се събрали, не мога да не ви попитам за любимия ви певец, любимия ви филм, актьор и книга!

Въпреки че обожавам списъци, този въпрос ми е много труден. ОК, ще опитам.

Любимите ми ТОЗИ месец са: Rhye, Stranger Things, Венсан Касел (питахте за мъж, нали?) и Sapiens на Ювал Ноа Харари. Най-много съм плакала на Смело сърце и Танцьорка в мрака, най-много съм се смяла на The Office.

Къде могат хората да се насладят на постиженията ви и да ги оценят?

Децата на обущаря ходят боси, а портфолиата на рекламистите стоят необновени от 2015. Можете да ме намерите на в сайта на Noble Graphics и в личното ѝ онлайн портфолио.

*****************************************
Фурията Турийска. Предприемач, музикант и майка – на дете и пощенска кутия

Отваряйте вратата – Оля Идва!

 

Необичайна за България новина за осъдена болница след осакатяване на родилка отмина без почти никой да разбере за случая в средата на октомври. В Майко Мила! сигурно също щяхме да пропуснем случилото се, ако не бяхме получили съобщение лично от пострадалата Жени Димова.

По-надолу ще прочетете нейната история, ще разберете през какъв ужас е преминала - едва родила детето си, ще прочетете за осакатяването ѝ и възмездието, което получава, когато болницата е осъдена да заплати на Жени 60 000 лева за причинени неимуществени вреди.

Делото срещу УМБАЛ Дева Мария и лично д-р Сияна Драгнева е спечелено от Жени Димова на две съдебни инстанции. През 2015 година тя остава с тежки увреждания след преждевременно раждане - заради възпаление вследствие на извършено секцио в болницата, се налага лекарите да отстранят матката ѝ.

Според решението на съда по случая са на лице неправомерни действия и бездействия на лекуващия лекар - д-р Сияна Драгнева, довели до настъпилите за пациента вреди.

Ето и малко предистория, разказана от съпруга ѝ пред сайта E-burgas.com още в разгара на казуса.

Жени кара тежка бременност и тя, заедно със семейството си, избира да бъде проследявана от д-р Сияна Драгнева. Д-р Драгнева препоръчва на Димова да роди със секцио по ред причини - жената имала две операции от херния като дете. По време на бременността, Жени е приемана в отделението на болницата нееднократно заради високо кръвно, температура, тежест и проблеми с дихателните органи.

Всеки път е изписвана след 4-5 дни, след множество вливания и изследвания. Месец преди термина и плануваното секцио състоянието на Жени се влошава с бързи и резки промени на кръвното налягане.

“На 6 февруари почти през целия ден звъняхме на д-р Драгнева, съобщавахме за състоянието на съпругата ми. Тя ни убеждаваше, че проблем няма и тя трябва да вземе валидол! В 16:30 ч. получихме sms с молба да отидем в 17 ч. в болницата. След като ни посрещна с думите „Що не вземеш да се успокоиш?“ и бърз преглед, тя изведнъж заяви, че съпругата ми веднага трябва да се оперира”, разказва съпругът на Женя.

Малко по-късно, в 19 часа, на бял свят се появява дългочаканото от семейство Димови момченце. Д-р Драгнева уверила щастливия татко, че операцията е минала успешно и съпругата му също е добре.

Ужасът обаче тепърва започва. Жени започва да изпитва силни болки в корема и да вдига температура. Според съпруга ѝ никой не ѝ обръща внимание.

“Д-р Драгнева ни обясни, че всичко това е нормално и в момента, в който температурата влезе в нормални граници, изписаха Жени и малкия Стефан. Оттук нататък обаче започна влошаване на състоянието на съпругата ми, ежедневно звънях на д-р Драгнева, получавахме напътствия, като основното бе да сме търпеливи. И ние имахме търпение. Въпреки постоянните болки при всяко изхождане по малка нужда, въпреки болките в корема и температурата”, пише съпругът на Жени в писмото си до медиите през 2015 година.

Свалянето на конците след операцията е извършено в частния кабинет на д-р Драгнева. Там семейството отново обяснило на лекарката, че Жени не е добре, че има постоянни болки в корема и вдига температура.

Д-р Драгнева била категорична, че всичко е наред и състоянието е нормално за след раждане. Семейство Димови решават, че трябват да се консултират с уролог. След направените изследвания и кръвна картина, урологът им казал, че проблемът е гинекологичен.

“С всеки изминал ден Жени се чувстваше все по-зле и всеки ден звъняхме на д-р Драгнева! На 18. 02 вече нямаше накъде и отново поискахме преглед. Докторката ни покани в частния си кабинет, където направи преглед с ехограф. В крайна сметка каза, че няма гинекологичен проблем и препоръча на Жени да влезне в болницата, за да е под наблюдение, тъй като не са минали 42 дни след раждането. Други нейни думи, които ни смутиха, бяха, че тя след два часа трябва да замине в чужбина и няма да я има дълго време. Пое ни неин стажант, който разбрал от Драгнева, че Жени има проблеми с бъбреците! Стресът ни беше неописуем”, разказва още съпругът на Жени.

По някаква случайност Жени обаче попада на друг гинеколог - д-р Хубчев, който прави обстоен преглед и констатира, че има мащабно възпаление на матката и пикочния мехур.

Лекарят ги уверява, че всичко ще се оправи и Жени може да бъде спасена. Тя е оперирана, а матката ѝ – отстранена.

След като мъжът на Жени разпраща писмото до медиите, УМБАЛ “Дева Мария“ реагират и определят твърденията като клевета, и обвиняват пострадалата бургазлийка и съпруга ѝ в изнудване. Двамата обаче отнасят спора да съда, който преди 2 седмици излиза с определението, че болницата има вина.

Към момента по казуса са се произнасли две съдебни инстанции, като второто дело е по жалба на болницата, която наскоро бе провъзгласена за най-добра в страната. И въззивният съд обаче определя, че по случая са на лице неправомерни действия и бездействия на лекуващия лекар - д-р Сияна Драгнева, довели до настъпилите за пациента вреди.

Според решението на съда, ако не са били допуснати груби лекарски грешки, Жени е имала реален шанс да не загуби детеродния си орган.

С това определение на практика се потвърждава решението на първоинстанционния съд, че вина за осакатяването на младата жена носят най-добрата болница в страната и грешките на д-р Драгнева.

Лечебното заведение трябва да заплати обещетение за причинени неимуществени вреди в размер на 60 хил. лв. Не това обаче носи удовлетворение на младата жена, а че е сред малцината имали смелостта да се опълчат на подобна несправедливост.

„В крайна сметка, грешката е непоправима, животът ми се преобърна. След като заведох делото, с мен се свързаха доста жени, които са пострадали от д-р Драгнева, за да ме поздравят за смелостта. Тук не става въпрос за пари, а за възмездие“, разказва Жени.

А думите, с които тя описа преживяното пред Майко Мила!, са толкова тежки и силни, че ги оставяме тук за финал. Надяваме се смелостта на тази жена да се изправи срещу несправедливостта и ужасното лекарско отношение бъдат пример и за други жени, които са пострадали от същото. Борете се, жени, защото има смисъл – за вас, за децата ви и за близките ви. Само така може да се стигне до така желаната от всички жени промяна в родилната помощ в България.

Жени със сина си. Снимка: Личен архив

„Онзи страх, който изпитах в нощта преди последната операция... още го усещам. Страхът наистина мирише! Таксито спря късно вечерта пред болницата, мама носеше бебето ми, за да се сбогувам с него... Думите се бяха заклещили на гърлото ми! Нищичко не си говорихме с мама - тя плачеше, аз също и само се гледахме. Целунах ги и тръгнах. Цяла нощ не мигнах, написах на лист какво бих направила оттук насетне, ако Господ ми даде шанс да видя сина си поне още веднъж.

А как болеше, няма да казвам. Нямах сили за нищо, чаках само поредната доза морфин - като че ли тялото ми се беше предала. Един ден мама ме сложи на количката, в ръката си държах черен чувал – вътре бяха всички катетри и системи. Държах ги и плачех, докато тя ме завиваше с бял чаршаф и ме изведе навън да подишам въздух.

Дните в болницата след операцията минаха бавно и тежко, но когато ме прибраха у дома и отворих вратата, вече бях друга жена. Прегърнах сина си силно, като за последно, вдишах от него и си обещах, че ще се боря докрай, защото Адът е тук, на Земята, и аз излязох жива от него“.

Понякога е нужно нещо съвсем просто, за да може животът ни да стане по-лесен и щастлив. Подкрепа, жест, помощ в трудна ситуация или... нов инвалиден стол.

Трудно е да си представиш, че една нова инвалидна количка може да донесе толкова щастие и радост за едно дете и неговата майка. Когато житейските ни проблемите не включват тежки физически увреждания, няма как да знаем колко усилия и воля са необходими на една жена да гледа дъщеря си и да ѝ осигурява що-годе нормален и пълноценен живот, който за останалите хора е даденост.

Да излезеш на разходка, да се придвижваш с лекота, да се виждаш и общуваш с хора, да избираш къде и как да ходиш, за да ти е удобно и приятно – за повечето от нас това е съвършено естествено, лесно и почти безплатно.

За Антоанета Василева и дъщеря ѝ Мария обаче финансовото изражение на това удобство е напълно непосилно. Защото Мария е дете с увреждане, а цената на инвалидната количка, необходима ѝ, за да се чувства тя удобно и приятно навън, както ние се чувстваме в удобни обувки, е толкова висока, че за семейството тази количка доскоро беше само мечта.

За щастие, както казахме в началото, радостта е най-голяма, когато в труден момент се появи неочаквана помощ. В случая на Антоанета помощта дойде от Българската асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ), които взеха присърце проблема на Мими и нейната майка и осигуриха средства за незабавно закупуване на инвалидна количка Рейсър +, размер 4.

Така желанието на БАЗБ да бъдат социално отговорни и да направят нещо добро за човек в нужда намери най-добрия получател - малката Мими и майка ѝ Антоанета.

Сами можете да видите от снимките колко радост донесе това на детето и неговата майка – сега излизането навън и разходките за Мими ще са много по-пълноценни и приятни, а майка ѝ ще е спокойна, че детето ѝ се чувства комфортно - нещо, което всяка от нас иска за детето си.

Благодарим от сърце на БАЗБ за светкавичната реакция и за това, че се обединиха и дариха удобство, комфорт и сигурност на едно дете с увреждания, и радост за една майка, която се грижи по 24 часа в денонощието за детето си.

Ние, от Оле Мале, вярваме, че емпатията, разбирането и добротата към хората в нужда са в основата на всяко развито общество, каквито са и добрите практики от страна на социално отговорните бизнеси.

Убедени сме, че подобни случаи на подаване на ръка ще зачестяват, а ние само можем да се радваме, че участваме в популяризирането на такива каузи и техните решения.

Благодарим от сърце на всички хора в БАЗБ и пожелаваме на Мими и майка ѝ Антоанета много и приятни поводи за разходи и излизане навън!

 

Адвокат Мария Шаркова е изпълнителен директор на Национален консултативен център по медицинско право.

През 2009г. става член на Адвокатска колегия-Пловдив и оттогава работи като адвокат, основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство.

През 2013г. е един от осемте адвокати, избрани да вземат участие в програмата „Млади лидери в правосъдието“, проведена в САЩ от International Institute of Education и Фондация „Америка за България“. Член е на Association of Bulgarian Leaders and Entrepreneurs (ABLE). Има множество специализации в областта на медицинското право и правата на децата.

*********************

Признавам си, никога не съм предполагала, че ще се наложи да пиша текст по темата дееспособна ли е жената по време на раждане. В моята „адвокатска глава“ подобна дискусия не е водена и не подозирах, че извън нея е различно.

Напоследък обаче ми се случи да се сблъскам с един разпространен мит:

По време на раждане жената не може да взима решения за себе си и бебето. Вместо нея решения трябват да взимат лекарите и акушерките.

Какво ни казва законът обаче?

Всяка медицинска дейност следва да се извършва след изразено информирано съгласие, като изключения, свързани с раждането, няма. Преди и по време на раждане жената има право да получи информация за предстоящите/планирани манипулации, ползите и рисковете, алтернативите им, както и последствията от отказа от прилагането на една или повече медицински дейности.

Пациентката, от своя страна, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започната медицинска дейност. Отказът от конкретна манипулация не означава отказ от медицинска помощ като цяло. Ако раждащата жена откаже извършването на епизиотомия или поставянето на окситоцин, това не означава, че тя е отказала цялата предложена медицинска помощ.

Законът за здравето забранява (освен в определени случаи) медицински дейности да се извършват без съгласието на пациента, като медицинските специалисти носят административно-наказателна отговорност за нарушаване на това правило. Съществуват няколко хипотези, при които може да се оказва медицинска помощ без пациентът да е изразил информирано съгласие:

Сурогатно информирано съгласие:

Това са случаите, при които законът предвижда друго лице, различно от пациента, да предоставя информирано съгласие: родител вместо малолетното си дете, настойник вместо поставения под пълно запрещение или определено от съда лице, вместо пациент с установена неспособност да изразява информирано съгласие.

Причините да се предвиди възможността за изразяване на сурогатно информирано съгласие е, че законът определя тази група пациенти като недееспособни по принцип, а в третия случаи-неспособни да изразяват информирано съгласие.

Недееспособността не е състояние, което може да се дефинира от лекар, акушерка, адвокат, магазинер, учител или съсед. Законът за лицата и семейството определя възраст, след навършването на която лицата стават дееспособни. Освен това съществува специална процедура по отношение на лицата (пълнолетни или не), които, поради наличието на определени заболявания, не могат да се грижат за делата си. Те се поставят под запрещение от съда, който им определя настойник.

В някои случаи Законът за здравето допуска настаняване на лица с конкретни заболявания за принудително лечение. Ако съдът констатира неспособност за изразяване на информирано съгласие, той може да определи лице, което да го изразява вместо принудително настанения.

Освен ако раждащата жена не е малолетна, поставена под запрещение или принудително настанена за лечение в психиатрично отделение, тя не попада под нито една от посочените хипотези и е напълно способна да изразява информирано съгласие по време на раждането.

Дори и в посочените изключения обаче на лекарите пак не е позволено да взимат сами решения, защото те трябва да бъдат обсъдени и взети от посочените по-горе лица.

В Закона за лицата и семейството, в Закона за здравето и в медицинските стандарти по акушерство и гинекология няма специални разпоредби, които изключват раждащата жена от останалата група пациенти, които имат право да изразят информирано съгласие за извършване на медицински дейности. Силната болката не е критерий за „вменяемост“, нито прави пациента недееспособен, в противен случай недееспособни щяха да бъдат всички пациенти с бъбречни колики, панкреатит или инфаркт.

В случай на спешност:

В практиката съществуват определени състояния, при които физическото и психическото състояние на пациента не позволява предоставяне на информирано съгласие (чл. 89, ал. 2 от Закона за здравето). Такива са случаите, при които пациентът е постъпил в лечебно заведение в безсъзнанение, под влиянието на опиати или страда от психично заболяване, но все още не е диагностициран и (евентуално) поставен под запрещение. В такъв случай могат да бъдат извършвани медицински дейности без съгласието на пациента при две условия: животът му да бъде непосредствено застрашен и дейностите, които се извършват, да са в полза на здравето му.

Освен това не е достатъчно да се констатира, че пациентът се намира в определено физическо или психическо състояние, а да се установи недвусмислено, че това състояние е довело до неспособност да изразява информирано съгласие (например чрез консултация с психиатър).

Приложени към дискусионната тема, тези правила означават няколко неща:

Раждащата жена не се намира във физическо или психическо състояние, което не ѝ позволява да изразява информирано съгласие, до доказване на противното по съответния ред;

В случай, че се установи подобна неспособност, спрямо нея могат да се извършват само медицински дейности, които имат за цел да преодолеят животозастрашаващото ѝ състояние и са в нейна полза;

Всякакви други манипулации и дейности излизат извън обхвата на чл. 89, ал.2 от Закона за здравето и ще бъдат незаконосъобразни.

Кой носи отговорност?

Съществува разбиране, че лекарите следва да взимат решения вместо раждащата жена, защото носят отговорност за последствията от отказаните манипулации/процедури. Това съвсем не е така.

Спрямо информираното съгласие се прилага принципът „комуто ползите, нему и рискът“. Когато пациентът е бил информиран надлежно и по предвидения в закона ред за всички обстоятелства, касаещи лечението му, рискът от настъпване на неблагоприятни последици се пренася върху него.

Следователно нищо не застрашава повече медицинските специалисти от това да оказват медицинска помощ без съгласие или против волята на пациента, защото рискът остава в тяхната правна сфера.

Раждащата жена, както и всеки друг пациент, е напълно способна да възприема информация, да изразява (не) съгласие с предложените ѝ медицински дейности и да носи отговорност за взетите решения. Условието е тази информация да бъде предоставена своевременно и разбираемо.

Извършването на медицинска дейност без нейното съгласие представлява изключително тежка форма на нарушаване на личната ѝ неприкосновеност, защото се характеризира с принуда върху тялото ѝ. Подобни действия не могат да бъдат оправдавани под предлог, че решения ѝ са “глупави“, необосновани и различни от решенията, които бихме взели ние.

Ако пък доводът е, че жената не разполага с правилна и адекватна информация, то припомням, че съгласно Закона за здравето задължението за предоставяне на информация е в тежест на лекаря.

Утре е 8 март и все ни се щеше да ви предложим една женска история, с която се припознаваме и ние с Красимира – историята като тази на двете Марии, които се срещнали и си направили нещо общо. Нещо свое, което им било работа, радост и хоби.

Понякога майчинството слага прът в колелото на професионалното развитие и забавя процесите на реализация за една жена. Друг път обаче майчинството е тъкмо това, което отключва неподозирани таланти, стремежи и планове. За такива жени ще ви разказваме от време на време, пък току виж и вие сте решили да започнете свой собствен бизнес, окрилени от примера на други.

И така, да се върнем на нашите героини.

Двете Марии - взаимно допълващи се и развиващи се, са родени в слънчевото лето 1980, но като гледаме снимката, изглеждат като да са родени 1997-ма и да са яли само авокадо и семки от ябълки, откакто са се появили на бял свят.

Мария Янева, както сама се описва, винаги е била влюбена в живота, приятелите си, работата си, като последната основно е била свързана с реклама и маркетинг. Очевидно бидейки по-търговски настроената от двете, е успяла да се договори само за едно дете, за да има време да се лакира и фризира по цял ден. Или поне така предположихме.

Мария Христова, от своя страна, обожавала да рисува, да се грижи за семейството, домашния уют, приятелите си, да се забавлява и да прави красиви неща. Знаете, че хората на изкуството са малко разсеяни, така че тази Мария се сдобила с двойно повече деца от първата Мария, а именно – две.

И така, събрали се двете и вместо да си купят по една торба курабии, един литър малиново вино и половин агне, да седнат да хапнат, а после да поспят, както Елисавета и Красимира биха направили, решили да поработят и да създадат нещо само тяхно, красиво и… различно от всичко, което се продавало по магазините. Решили това нещо да е едно различно спално бельо за деца – с нестандартни образи, носещо настроение и вдъхващо грижа.

Било им омръзнало от едни и същи десени, които се продавали навсякъде – пастелни тонове, шарени апликации. Казали си, че децата надали харесват само розови слончета, оранжеви мечета и сини кученца. Сигурно има и нещо друго, което да вълнува детското въображение, което те се опитали да уцелят.

Създали своя образност – чиста, семпла и емоционална. Черно-белите картинки оживявали като герои от сънищата, а огромни животни с топли лапи и мека козина пазели детския сън.

Както можете да се досетите, Мария-та с четка в едната ръка и две деца - в другата замислила дизайните, а другата Мария, вярна на призванието си, започнала да се грижи за стратегическото позициониране на марката и разработване на продуктова гама за пазара

И така била създадена "Hushhh… someone’s dreaming". Туй значи „Тихо… някой сънува“. А какво по-хубаво от тишина и сънища! На нас ни се случва толкова рядко, че щом чухме името на марката, моментално ни се приспа като на два преяли енота.

Но щом видяхме нещата, които двете Марии са измайсторили, забравихме за мечтания сън и писнахме от възхита. След това решихме, че непременно трябва да ви покажем, за да видите и вие.

На Красимира ѝ харесаха големите животни, защото и тя никак не е дребна, та ѝ се ще един ден да бъде изтипосана на някой чаршаф редом с кафевите мечки, горилите и едрите лосове-водачи.

На Елисавета също много ѝ харесаха животните, но тя дори не смее да мечтае, че някой ден ще ѝ бъде посветен дори един чаршаф. В края на краищата, няма нужда да плашим децата всеки път преди лягане. Те, така или иначе, едвам успяват да се навият да си измият зъбите.

Двете Марии, създателки на проекта “Hushhh… someone’s dreaming”

Слава Богу, животните на Hushhh… someone’s dreaming могат да се явят на световен конкурс по сладост и разкошност. Що се отнася до графиките, те ни се струват толкова прекрасни, нежни и красиви, че тутакси си купихме туй-онуй.

Hushhh … са съвсем млада инициатива, затова не се учудвайте, че изборът не е много голям, но двете неуморни Марии подготвят нова колекция, заедно с класическите им, познати артикули на форума Бебемания 2017, който ще се проведе между 24 и 26 март в Интер Експо Център.

Там ще можете да се уверите, че нещата, които двете Марии правят, са от най-качествен 100% памучен плат и те не са пестили, когато са инвестирали в материали. Освен това са перфектни за подарък, защото са безобразно добре опаковани и ще смаят всяко дете с рожден ден, че дори и тези, които имат имен ден, макар те да не се смайват толкова лесно.

Всъщност най-добре ще е да идете на сайта hushhh.eu, да разгледате сами и да си изберете, защото човек не може да не си избере поне едно нещо, докато разглежда.

Двете Марии особено много се гордеят със спалното си чувалче с отвори за краката, което е толкова удобно за малки деца, че повечето родители го ползват вместо пижама и дори не си правят труда да им метнат по едно-две родопски одеяла, за да не простине съкровището. Просто им слагат чувала и айде, лека нощ, а ако реши да стане и да танцува полка, краката му ще са свободни и за най-сложните пируети и рицбергери.

Та, да ви кажем, много ни хареса проектът на двете Марии. Предприемачеството продължава да бъде в голямата си част запазена територия за мъжете и затова Майко Мила! подкрепя с четири ръце всяко самостоятелно начинание, съставено от жени.

А като споменахме „мъже“, се сетихме да попитаме двете млади предприемачки какво е отношението на мъжете им към тяхната инициатива. Тропнали ли са с крак? Връчили ли са им по една тенджера със заплаха да ги напуснат, ако не започнат да готвят и да чистят по цял ден?

Ами… не. Всъщност нашите героини дори ни казаха, че получават пълната подкрепа на половинките си и у дома цари разбирателство, любов и подкрепа.

Силно се надяваме в бъдеще време да се появят още такива добри и успешни проекти, вдъхновени от майчинството и изпълнени от женската инициативност и предприемачески дух.

Време ми е да млъквам, защото Красимира ми вика от другата стая ШЪЪЪЪЪТ… ТИХО!!! Тя в момента се е свряла под одеялото на сина си и спи, но я разбирам – кой не иска да спи под огромна мека панда?

cross