fbpx

Преди няколко седмици един странен случай привлече вниманието на много хора в страната. 18-годишно момче, прието в токсикологията на "Пирогов" уж заради употреба на марихуана, успя да избяга от медицинското заведение, след като преби медицинска сестра, заплаши пациентка на отделението и напусна болницата полуголо посред нощ. То беше намерено мъртво часове по-късно (вследствие на самоубийство).

Случаят е странен по много причини. Но тази, която ни интересува в момента, е несъответствието между твърдението, че детето е употребило марихуана и поведението му - брутална агресия, бягство и самоубийство (действия, които категорично не са характерно следствие от една цигара трева).

Бяха чути мнения, че момчето най-вероятно е приело някакъв нов вид дизайнерска дрога.

Твърде непознат дял от наркотиците, до които децата, за съжаление, имат лесен достъп в България. Припомняме, че няколко месеца по-рано 16-годишно момиче почина в бургаска болница след 3 месеца, прекарани в кома след смесена употреба на "друсан чай" и алкохол.

За да разберем малко повече за тези нови и очевидно смъртоносни вещества днес публикуваме текста на Юлия Георгиева. Тя е председател на „Център за хуманни политики“ и член на управителния комитет на Евразийската мрежа за намаляване на вредите от употребата на наркотици. 

Юлия Георгиева. Снимка: Личен архив

Юлия има опит като психолог по проект “Видове Импулсивност в Потребители на Хероин и Стимуланти”, провеждан от Virginia Commonwealth University и Българския Институт по Зависимости – София. От 2004 до 2016 година работи във фондация “Инициатива за здраве” – първата програма за намаляване на вредите от употребата на наркотици в България.

Притежава много богат опит в теорията и практическото прилагане на принципите на намаляване на здравните вреди от употребата на наркотици в България и в установяване, и поддържане на контакти с организации, работещи в световен мащаб за създаване на нови и успешни политики за употребяващите наркотици.

Ако сте родител, който има съмнения, че детето му има достъп до дрога и имате нужда от съвет как да разберете и какво въобще да направите, пишете ни в коментар или пък ни пратете съобщение и ние ще ви свържем с нея. Не пропускайте да прочетете и друг неин текст в Майко Мила! - За хората и наркотиците. Настоящият текст е публикуван оригинално в блога на Юлия под заглавието Синтетичните наркотици и как ни вълнуват.

*********************************************

Предполагам, че вече всички са чували за “новите наркотици” (синтетичните наркотици/ дизайнерската дрога). Независимо от това как ги наричаме, те остават в една сива зона на незнание, която не ни дава дори базова яснота с какво си имаме работа.

Въпреки недостатъчната информация в световен мащаб, ще се опитам да обобщя някои от основните факти и рискове свързани с тях.

Аз ще ги наричам Нови Психоактивни Вещества (НПВ), което е и международно приетото название. На първо място е редно да сложим някаква рамка на това какво са те.

Според Европейския мониторинг център за наркотиците и зависимостите (EMCDDA), това са вещества, „които не са обхванати от международните механизми за контрол на наркотиците и включват широк кръг вещества, между които синтетични канабиноиди, стимуланти, опиоиди и бензодиазепини. В повечето случаи те се предлагат на пазара като „законни“ заместители на незаконни наркотици, а други се предлагат на малки групи, които желаят да експериментират с тях заради предполагаеми нови въздействия.“

Оттук става ясно, че НПВ покриват действието на цялата гама вече известни „традиционни“ наркотици. Към края на 2016 г. EMCDDA наблюдава повече от 620 различни НПВ, предлагани на европейския пазар на дрога.

Те не се преследват от закона

Не защото някой иска това да е така, а защото развитието на науката, която обслужва интересите на разпространителите на наркотици, през последните години е главоломно. Оказва се, че е не само невъзможно НПВ да бъдат забранени цялостно, но и дори и да бъдат разпознати като възможни наркотични вещества.

Производителите са изключително гъвкави и регулярно и последователно променят химичните формули на тези вещества. Така те се превръщат в сходно по действие, но различно по състав химическо съединение. Когато международните преследващи органи успеят да инкриминират някоя дрога, на нейно място вече чакат няколко други и различни вещества, които не са незаконни.

Има опити за инкриминиране на всички НПВ, но те са провал. Няма как да формулираш забраната на нещо, което не съществува към този момент.

НПВ се превърнаха в мечтата на всеки наркотрафикант

♦ няма тестове, които да ги засичат на терен, а често е трудно да се анализират дори в лаборатория;

♦ в сравнение с „традиционната дрога“ (хероин, кокаин, амфетамини и т.н.), действието им е многократно по-силно. Представете си как производителят скрива един килограм вещество в камион, пълен с пудра захар. Един пакет сред хилядите в камиона! А това е количество, което отговоря на стотици килограми традиционен наркотик;

♦ производствената цена на НПВ е многократно по-ниска от цената на „традиционните наркотици“. Дори някакво количество да бъде заловено и конфискувано, това няма сериозно да навреди на финансовото състояние на производителя/ разпространителя;

♦ пазарът харесва по-ниската цена;

♦ тестовете на потребителите са отрицателни и те не подлежат на „разкриване“. Но и достъпът им до лечение и адекватна грижа е много малък;

По тези причини конвенционалните начини за преследване на трафика, притежанието и употребата на НПВ са напълно безсилни. Войната с наркотиците беше призната за провал дори и на световни форуми на ООН. Но все още има хора, живеещи с нагласата, че простото преследване ще промени ситуацията.

С изобретяването на НПВ заинтересованите лица минаха на следващо ниво и обезсмислиха диалога за провала на наркополитиката. Те просто зачеркнаха възможността да бъдат залавяни навреме. Те винаги ще са крачка напред, а ние трябва да измислим нови и ефективни начини, за да се изправим срещу тази дрога.

Как, обаче, това ни вълнува? Днес, в България, мен и вас?

Ситуацията в страната е дори по-тежка от изказаната горе.

В България няма адекватна лаборатория, която да изследва новите наркотици.

Най-добре поддържаната и оборудвана лаборатория е Централна митническа лаборатория. Тя обаче не разполага с нужните консумативи за идентифицирането на НПВ.

Т.е., никой в страната няма ясни и конкретни данни какви вещества и в какви количества влизат в България и колко от тях остават в страната.

Огромните средства, давани за борба със наркотиците, се харчат за преследване, а не за превенция, терапия и намаляване на вредите от употребата на наркотици. Т.е., това са пари, хвърлени на вятъра, съвсем буквално.

Това, което обаче знаят експертите, работещи в сферата на зависимостите, е, че все по-често помощ се търси от хора, които са с отрицателни тестове за употреба на вещества.

Знае се и че в страната има смъртни случаи след употреба на НПВ (няма точна статистика и яснота колко са те). Знае се, че терапията на хората (които са развили зависимост към НПВ, или които са развили психози от употребата им) няма нищо общо с терапията от „традиционните“ наркотици и науката е слаба в ефективното повлияването на тези проблеми.

Ще дам някои примери за НПВ в България

От години у нас е много популярна т. нар. „билка“, „чай“, „весел чай” - НПВ, което се смесва с някаква листна маса. Това може да е всяко изсушено растение, което е в състояние да се пуши. Ползват се билки като градински чай, мащерка и т.н. Много често е предпочитано от младите хора, основно от учениците, които търсят евтино вещество, което не се засича от уринни тестове.

Цената на една такава цигара е около 1-2 лв., а тя е достатъчна за няколко човека. Ученици от престижни столични училища споделят, че голяма част от съучениците им имат опит с употребата на такава дрога.

За огромно съжаление има и смъртни случаи точно сред тази най-уязвима група млади хора.

Естествено, дилърите са помислили и за по-възрастните и осъзнати клиенти. Те предлагат на малко по-висока цена листа от канабис, които са „надрусани“ по същия кошмарен начин.

Проблемът тук е, че потребителите съвсем спокойно могат да си мислят, че употребяват марихуана, а всъщност да са под въздействието на много по-опасните НПВ.

В България има няколко регистрирани случаи на смърт

след употреба на подобни вещества. И то независимо, че системата за регистриране на смърт вследствие от свръхдоза е напълно неадекватна и от години не отчита смъртните случаи от традиционни опиати, например.

На фона на въпросните вещества традиционната марихуана, която доказано е многократно по-малко опасна, изглежда като „игра за балъци“. Тя се засича със слюнчен тест, дори два-три дни след употребата ѝ. А ако ви хванат да шофирате през това време, ще влезете в затвора. Освен това чистата „трева“ е много по-скъпа, много по-опасна за отглеждане, разпространение, придобиване и т.н. …

Подобни мерки за преследване при употребата на „билка“ обаче не могат да бъдат приложени, а шофирането под въздействието на всички видове НПВ е многократно по-опасно. Погледнато така марихуаната напълно губи битката с НПВ, независимо, че шансът да попаднете в психиатрия след употребата ѝ е минимален. А тези здравни заведения са пълни с хора с психози, отключени след употреба на незабранената „билка“.

В нощните клубове за забавление все по-често

се предлагат НПВ вместо търсеното екстази или кокаин

Това се случва поради почти пълната липса на възможности за тестване на вещества в тези места - практика, известна и много популярна в развитите общества, където човешкият живот е по-важен от „залавянето“ на потребител. За съжаление, в България дори не се коментират възможностите за разрешаването на подобни инициативи.

НПВ се продават и като помощни средства за отслабване. Преди години в „работещите“ (тези, с които наистина се отслабваше) добавки за отслабване се прибавяха амфетамини за намаляване на апетита. И аз си спомням времената, когато употребяващите ги хора бяха с ясна симптоматика на амфетаминова употреба и положителни уринни тестове.

Производителите на тези „хранителни добавки“, разпространявани само през интернет, престанаха да влагат очевидните амфетамини и преминаха на НПВ. Симптоматиката продължава да се наблюдава, но тестовете вече са отрицателни.

НПВ не прощават и на хората, които имат сериозен опит в употребата на вещества. Преди години сред групата на хората, които са зависими към дрога, беше разпространен синтетичен вид фентанил. Той уби 6 човека в рамките на една нощ.

НПВ често могат да са законни заместители на лекарства, които се предписват със зелена рецепта. По този начин се създава допълнителен пазар за тях от страна на групата по-възрастни хора, които по някаква причина са привикнали с употребата на медикаменти, които впоследствие са спрени от лекаря.

Между другото, преди дни в САЩ беше обявено извънредно положение за общественото здраве.

Причината е кризата със свръхупотреба на опиати

А тя е следствие от безразборното изписване на силни психоактивни медикаменти. Ще е страхотно да се учим от чуждия опит, а не да разчитаме, че на нас ще ни се „размине“.

Епидемията от употребата на всякакви психоактивни вещества в България е огромна.  Смитането ѝ под килима, няма да разреши проблемите, а само ще ги задълбочи, както винаги.

Надявам се с този относително кратък текст да съм задала възможност за размисъл относно основните рискове и опасността от употребата на НПВ. Далеч съм от идеята за изчерпателност, но ще се постарая и в бъдеще да пиша по проблемите, свързани с тези вещества. И дано има някакво разумно развитие.

Юлия Георгиева е председател на „Център за хуманни политики“ и член на управителния комитет на Евразийската мрежа за намаляване на вредите от употребата на наркотици.

В Български Институт по Зависимости работи като психолог по проект “Видове Импулсивност в Потребители на Хероин и Стимуланти”, провеждан от Virginia Commonwealth University и Българския Институт по Зависимости – София.
От 2004 до 2016 година работи във фондация "Инициатива за здраве" - първата програма за намаляване на вредите от употребата на наркотици в България.

Притежава много богат опит в теорията и практическото прилагане на принципите на намаляване на здравните вреди от употребата на наркотици в България и в установяване, и поддържане на контакти с организации, работещи в световен мащаб за създаване на нови и успешни политики за употребяващите наркотици.

Целта на проектите е да се създадат подходящи условия за оптимизиране на българските политики по отношение на наркотиците от криминализация към методи, базирани на научни доказателства и хуманизъм.

Юлия Георгиева. Снимка: Личен архив

Има богат опит като обучител относно принципите за намаляване на вредите от употребата на наркотици, предвидени за доброволци и професионалисти, включително и в местата за лишаване от свобода.

Участвала е в обработката на данни и изготвяне на анализ от проведени поведенчески проучвания сред инжекционно употребяващи наркотици.

Юлия Георгиева е в Майко Мила!, за да помогне със свръхбогатия си опит по всичко гореизброено, а също и да ни даде информация какво са наркотиците, как се стига дотам, че децата започват да пушат трева или да взимат нещо по-силно, и как родителите да реагират адекватно, а не да изпадат в паника. Ако имате въпроси към Юлия, пишете в коментар или пък ни пратете съобщение и ние ще ви свържем с нея.

**********************

Когато наскоро, в едно административно звено, обясних, че работя със зависими вече 14 години, служителката ме погледна с искрено недоумение. После отклони поглед към някакви бумаги. После пак ме погледна празно, а накрая притеснено и тихо отбеляза: „Това е трудно...“.

Нейната реакция беше точно отражение на реакцията на голямата част от българското общество и политици по темата за наркотиците и зависимостите. Това не са теми, по която си говорим, интересуваме се или коментираме. Наркотиците са нещо ужасяващо, грозно, притеснително и „трудно“. Те са тема табу, с която тук ще се опитаме да бъдем честни и коректни, без да размахваме закани, пророкувания и предразсдъци, и най-вече - без да създаваме такива.

Ще се опитам да разкажа малко повече от нещата, които знам за наркотиците и за необятния свят, който те представляват.

Първо ми се иска да уточним какво е това наркотик и как стана така, че само от думичката "наркотик" настръхваме от ужас.

Телевизионният екран, страниците на литературни произведения, родители, учители, политици, полицаи - всички компетентно ни заявяват как употребата на наркотици е равна на пълна обреченост и бавна, и мъчителна смърт.

Очите са дълбоко потънали в орбитите си, телата са кльощави, а оная с косата дебне от черните облаци над клетия „наркоман“, допуснал огромната грешка да опита каквото и да е незаконно вещество.

Картинката е ясна и еднопосочна. Посланието на гореизброените „експерти“ е:

„Наркотиците убиват!“.

А Гошко, към когото е отправено посланието и който е едно будно съвременно момче, изпитва огромно любопитвство към магичната страна на забраненото, опасното, интересното, бунта и сигурната смърт. Гошко познава Пепи, който веднъж пуши трева и си е съвсем жив...

Гошко започва леко да не вярва на телевизионно-литературно-даскалското послание и потърсва в интернет някакво по-нормално обяснение.

Информацията е толкова разнопосочна, че той се чувства напълно изгубен в нея, а тийнейджърското му желание да вкара нещо в тялото си и да разбере какво е, става все по-силно. Една вечер се прибира вкъщи, нахвърля се на храната като невидял, хили се като кретен и след пет минути си признава, че се е напафкал с трева и си е съвсем жив, въпреки това.

Родителите на Гошко си задават въпроса: „Къде сбъркахме? Как можахме да го допуснем?“.

Завеждат го на психолог, забраняват му да се вижда с Пепи, после го водят на психиатър, сменят училището, в което той учи, сменят квартала, сменят града, сменят планетата, водят го на врачка, връзват червен конец, леят куршум.

И през цялото това време съдават огромна бездна между себе си и детето си, и през цялото това време не се сещат да поговорят с него за наркотиците. Защото и те са точно толкова лъгани и уплашени от незнанието си за тях, колкото и малкия Гошко.

В нашият език думата наркотик всъщност осмисля само незаконните и строго регулираните психоактивни вещества. И още тук се появява огромен дискомфорт - докато незаконността на „истинските“ наркотици ги превръща в престъпление, достъпът до „обикновените“ психоактивни вещества ги поставя в графа „безобидни“, „безопасни“и „Дай да пием по едно!“.

Докато Гошко опитваше от бирата на баща си на 12 години, това беше „ОК, нека да опита! По-добре пред мен! На татко мъжлето!“.

Социумът ни си живееше прекрасно с това явление, но когато Гошко, без всякаква подготовка, опита нещо друго, много бързо беше поставен в кутийката „неспасяем“ случай, а семейството му - заклеймено като провалило се.

Грешка! Той е напълно нормален тийнейджър, а родителите му са едни напълно нормални родители. Просто всички те знаят твърде малко за наркотиците и как да говорят за тях.

Начинът, по който говорим за нещата, предполага и начина, по който живеем с тях.
Всъщност няма реална корелация между нивата на риск от употребата на вещества и тяхната законност. Дори напротив, вещества, които са напълно легални (макар и частично регулирани, като алкохола), на практика могат да създават значителни вреди за здравето, но те не са наркотици в масовото възприемане на това понятие.

От друга страна, някои от напълно нелегалните вещества може да не причиняват чак такива вреди.

За да избягам от попадане в капана на недоизказаните и твърде общите твърдения, вместо „наркотици“ или „вещества“ ще използвам относително точното понятие „психоактивни вещества“ (ПАВ). Психоактивно вещество е всяко вещество, което променя функционирането на мозъка и променя възприятията, настроението и физическото състояние на човека.

В този ред на мисли, ПАВ са: захарта, какаото, виното, бирата (бирата е алкохол, да), високоалкохолните напитки, кофеинът, никотинът, хероинът, кокаинът, амфетамините, екстазито, препаратите за отслабване, стероидите и т.н, и т.н., до края на света.

Огромната част от нещата, които поставяме в тялото си, всъщност са психоактивни вещества. Някои законни, други - не, някои неприети като такива, но всички влияещи на начина, по който възприемаме света и себе си.

Тук съм, за да поговорим по тези теми. Ще направя всичко възможно да ви предоставя най-новата и истинна информация за психоактивните вещества, за зависимостите, за огромните опасности, които се крият в границите на непознатото.

Сериозно ще си поговорим за огромното количество митове, свързани с плюсовете и минусите от една цигара, за позволената чаша вино, за приемливата марихуана, за здравословния* начин да се взема хероин, кокаин и всички адски субстанции, които човечеството по някаква причина харесва.

Ще говорим за каквото ви е интересно и дано съм полезна. Просто коментирайте, а аз ще се опитам да отговоря на очакванията ви.

И горе главата! Това е трудно, но не е невъзможно!

*Ясно е, че няма как да съществува здравословен или напълно безопасен начин за употреба на наркотици. Когато използвам термина "здравословен", адресирам хората, които вече инжектират наркотици, с което поемат огромен риск за здравето и живота си и бих желала, при интерес, да разясня начините, при които те ще вредят минимално на здравето си.

Преди години, когато от време на време бягах от училище, за да играя карти и имах тройки по френски, ми ставаше лошо, като чуех, че идва родителската среща.

В моментите на адско очакване майка ми да се прибере си мечтаех за дните, в които няма да ми се наложи да я изпращам на родителска среща. Изобщо, молех се това с родителските срещи да свърши завинаги.

Уви, след 15 години пауза, съм отново по родителски срещи и, да ви кажа, усещането не е по-различно. Или поне не е толкова страшно... почти.

Първото изключително невярно впечатление, с което човек се сдобива на родителска среща, е, че всички родители са много по-зле от самия него. Част от тях не питат нищо и само мълчат - тоест пасивни и безполезни.

Друга група говорят постоянно и имат изисквания - тези са от досадните. Има такива, които не идват никога - родителите на най-проблемните деца.

И накрая сте вие, единственият родител, който се държи адекватно - мълчи, когато трябва да се мълчи. Говори, когато трябва да се говори. Освен това, ясно проумявате, че вие сте най-интелигентният и изискан родител в стаята.

Уви, след 10-та родителска среща разбирате, че всички хора, събрани в класната стая, са малко изплашени, малко изнервени, искат всичко да свърши и имат десетки проблеми на главата си.

С други думи, ако се вгледате, ще видите група пораснали ученици, които са имали тройки или шестици по френски, играли са карти или са зубрили, но всички те стоят мирно и се притесняват.

А от какво се притеснява до смърт всеки родител на родителска среща?

ДА НЕ СЕ ИЗЛОЖИ

И тъй като е минало времето да се излага сам, най-голямото опасение е, че детето му ще го изложи.

Сега разбирам настойчивото питане на майка ми преди родителска среща "Има ли нещо, което не знам, а трябва да знам?"

Та, седим всички, подобни на опосуми и чакаме да чуем от класната нещо за собственото си дете. Родителите на децата, които принципно създават проблеми, изглеждат нервни, войнствени и уморени.

Лицата на родителите на децата отличници - концентрирани и добродетелни. Моето изразява задоволство. Ще ви кажа защо.

Защото моето дете е по-добър ученик от мен самата. И това ми е достатъчно.

Въпреки това, нещо се е свило в стомаха ми, като се сетя какви изненади съм сервирала навремето на майка ми.

Класната открива родителската среща. Започва с това, че в класа цари абсолютна липса на дисциплина.

Ще бъдат посочени основните виновници и причинители на неразборията. Аз треперя.

"Тук ли е майката на Николай?"

Болезнени лица, зачервени бузи.

От една страна, ми е мъчно за тях, защото виждам колко е страшно да си на тяхно място.

От друга страна, си викам, досущ възмутена лелка - "Е, как е възможно да допуснат такова нещо. Безобразие!".

От трета... просто се радвам, че не съм на тяхно място. Чисто и егоистично.

Когато посочат поредният родител, чието дете е разваляло дисциплината, всички безмилостни погледи се обръщат към майка му или баща му, а той стои по средата на цялото това внимание и се гърчи от срам.

Моята дъщеря я няма в списъка. Всичко е наред. Записвам си весело ненужни неща в тефтера и рисувам зайчета върху маргаритки. Извървяват се учителки, питаме всякакви неща.

Ред е на учителката по география, която съвестно има бележки и мнение за всяко дете. Аз съм много впечатлена и адмирирам този индивидуален подход.

Питам "А номер 12 как е?". Тя поглежда в тефтера, сепва се и се провиква:

"О, тя последния част говореше за марихуана!"

Всички родители вперват поглед в мен. Земята пропада. Иде ми да се застрелям от срам. Започва шушкане.

"Край", мисля си, "помислиха ни за наркомани, алкохолици и изобщо, за работническа класа".

Стаята се люлее, чувам шепот "ама, как така марихуана.. наркотици... защо... къде?".

Събирам се и питам с тънък глас какво точно е станало. Учителката не знаела, просто дъщеря ми се провикнала в час без причина "Е, той пуши марихуана!"

Пети клас, а вече говори за марихуана. Целият ми свят е на парчета.

След родителската среща разбирам, че тя си е говорила нещо със своя приятелка, обсъждали са някакъв певец и тя без да иска се е провикнала.

Никога не съм смятала, че детето ми е проблемно. То е едно кротко, послушно засега дете.

Проблемът си беше в мен и страхът ми да НЕ СЕ ИЗЛОЖА.

Ако учителката ми беше разказала историята насаме, щях да се смея много или да се зачудя защо ме занимават с това незначително събитие на фона на глобалното затопляне.

Та...отпуснете се.

Дръжте се както ви харесва на родителска среща. Най-много да направите лошо впечатление на майката на Гошко, която и без това не е кой знае какво.

Имайте повече вяра в детето си, приемете, че е извършило 5 бели, за които не ви е казало, и гледайте само оценките (поне аз това гледам настървено).

Другото са незначителни щуротии и много ваши лични притеснения. Но ако детето ви е в списъка на децата, които създават постоянно проблеми на целия клас - вземете мерки.

Сериозни мерки, включващи специалист, вашата персона, учителите и много грижа и внимание.

cross