Warning: Undefined variable $cai in /home/customer/www/maikomila.bg/public_html/wp-content/plugins/oxygen/component-framework/components/classes/code-block.class.php(133) : eval()'d code on line 17
Забелязвали ли сте как се обличаме в България и какви дрехи носят хората в Западна Европа например? Там рядко се среща жена, на която бюстът да е 99% извън сутиена, както и мъж с диагоналка и анцуг за официално облекло. Дрехите са си част от народопсихологията, но пък и личната индивидуалност има голям принос. С Маргарита Асадурова – консултиращ психолог и експерт в архетипното визуално профилиране – си говорим за смисъла на цветовете и ограниченията, които сами си налагаме.
Асадурова има магистърски степени по българска филология, по история на жените и на половете и по психология в Софийския университет. Усъвършенства увлечението си по дизайна в Националната художествена академия и е специализирала в модната журналистика.
Поканена е за редактор Личен стил при старта на световното модно списание Harper's BAZAAR в България. Има професионален опит като продуцент, както и в областта на рекламата и брандинга. След обучение и практика към водеща консултантска фирма в Лондон през 2007 г. основава първото студио за индивидуални анализи на цветовете и личния стил в България – My Beautiful I.
Как стана така, че цветовете дадоха цвят на живота Ви? Как избрахте да се занимавате с анализи на цветове и личен стил?
Преди 20 години научих, че съществува такава услуга – анализи на цветове и личен стил. Тогава я нямаше в България. Много интуитивно реших, че ще се занимавам с това. Когато проучих какво представлява, ми стана още по-интересно. И вече 20 години го правя и любопитството ми не намалява. Точно обратното – с всеки следващ човек става все по-интересно каква информация ни дава анализът на цветовете.
Той обаче е само една част от цялостното архетипно-визуално профилиране. Това е един нов подход към идеята за дрехите и начина, по който човек се съчетава с тях, по който си общува с дрехите. Защото те са неизменна част от живота ни, те са нещо задължително, така както е храненето, но са в социален план. Не можем да не ползваме дрехи. Цветовете на дрехите са най-видимата част, която най-лесно може да бъде откроена, забелязана, отразена.
Знаете каква е разликата между човек, облечен в сиво, и облечен в червено. Цветовете са инструмент за активна комуникация между хората. Могат да ни дадат инструмент за себеизразяване. Тоест да можем да говорим за себе си и без да си отваряме устата. Цветовете ни подсказват настроения.
Всички се оплакват, че в България през зимата хората носят дрехи предимно в черно или кафяво, но това е един естествен стремеж за синхронизиране, разбиране, успокояване на страстите между хората. С неутрални цветове общуваме малко по-спокойно помежду си.
Всъщност цветовете са една от пистите, по която комуникираме помежду си, така че информацията, която получаваме след този анализ, е свързана с нас самите, с нашата собствена цветност. По време на анализа се установява как хармонираме с цветовете. Ако използваме тази метафора от музиката, има цветове, с които звучим дисхармонично и понякога направо фалшиво или раздрънкано. Оттам нататък можем да управляваме ефекта, който произвеждаме спрямо другите хора, защото обикновено цветовете, които слагаме върху себе си, ги виждат другите.
Какви са посланията, които един човек изпраща, в зависимост от това как се облича, какви шарки избира? Можем ли да кажем например, че щастливите хора носят оранжево? А нещастните – черно?
Може да има разминаване. Ако човек интуитивно е посегнал към нещо, то може да е в синхрон с начина, по който се чувства, с реалното му емоционално състояние. Но когато съвсем целенасочено слагаме някакви цветове и дрехи, част от тази мотивация може да е компенсаторна. Така че не можем да кажем „Ето, този човек е облякъл оранжево и животът му е песен.“ В никакъв случай. Много по-дълбоко е всъщност взаимодействието ни с цветовете. Разбира се, това можем да го установим, когато засечем разминаване между онова, което човекът показва с дрехите, и това, което всъщност започва да говори или изразява с тона на гласа си.
Много често може да има разминаване между изразността на човека и дрехите, които е облякъл. И това е също нещо, което се улавя от другите около нас.
В Майко Мила сме разглеждали темата с „розовото е за момиченце, а синьото е за момченце“. Какво за Вас е тази идея – клише, маркетингов трик? Има ли наистина цвят за определен пол?
Можем спокойно да го наречем клише, стереотип, включително и маркетингов трик.
„Розово за момиченца и синьо за момченца“ аз бих определила дори като относително вредно отношение към цветовете, защото още от съвсем ранна възраст се получава стереотипизиране как трябва да се проявява и да се развива всеки пол.
Това е щекотлива съвременна тема, която е доста сложна. Да караме момиченцата да се обличат в розово, а момченцата в синьо, е силно ограничаващо. Не би трябвало да има такива ограничения.
Имам голяма практика, в която съм виждала много различно отношение на жените и на мъжете към дрехите от обичайните стереотипни схващания. Например хората си мислят, че всички жени се интересуват от дрехи, от шопинг, „да се кипрят“, да се суетят и т. н. А мъжете точно обратното. За тях това са някакви едва ли не глупости, с които не искат да ги занимават.
Няма такова нещо. Зависи си от индивидуалността на човека. Познавам мъже, които със страхотен кеф подхождат по темата за дрехите. За тях е удоволствие да пазаруват, да подбират и това са мъже, които не е задължително да са хомосексуалисти например. Те имат естетически усет и този усет не зависи изобщо от пола.
Има и жени, които не обичат да се занимават с дрехи, не искат да ходят на шопинг, чувстват се ужасно от това и едва ли не се чувстват виновни, че не обичат тези неща. Стереотипното отношение към дрехите много ни ограничава и може да ни вменява някаква вина. И всичко се започва от подобни стереотипни клишета като момиченцата да са в розово, а момченцата в синьо.
Няма нужда да се напрягат и майките излишно по тази тема. А ако имат силна склонност към тези неща, е по-добре да обърнат внимание на собствените си нагласи, защото самото дете може да не се чувства добре от начина, по който е било третирано.
Споменахте малко по-рано архетипните стилове. Какви са те и какви дрехи подхождат на различните типове?
Архетипните стилове категоризират дрехите спрямо материи, кройки, десени, тоест шарки, и аксесоари, с което обхващат цялостната визия по линия на дрехите. В архетипните стилове се засягат посоки като прически, интензитет на грима при жените. И всичко, което влиза в начина, по който изглежда човек.
Има няколко устойчиви архетипа, които влияят върху модата. Дрехите са знаци и символи на времето. Знаци, които имат конкретни послания. И всичко това може да бъде проследено много назад във вековете и в начина, по който са се развивали стиловете.
Наричат се архетипни, защото са свързани със същината на човешката природа и човешките взаимоотношения. Извеждаме шест такива архетипни стила, които са базови. Това са:
По този начин са подредени от мен, може да ги срещнете с други имена. Те са шест коренно различни един от друг стила, които имат доста дълбоки психологически корени и нюанси.
Тялото участва в целия процес, не само психиката ни. Душата ни чувства себе си безгранична, но телата ни са даденост, ограниченост, с която обитаваме света, и която си има крайна форма и собствен дизайн. Дрехите, които слагаме, могат да хармонират с физиката ни, с нашите физически дадености, подобно на цветовете, за което говорих.
Но цветовете повече се отнасят към излъчването на лицата, докато дрехите вече включват цялото тяло. В архетипния стил участва цялостната индивидуалност, характер, тон на гласа, жестове, мимика – холистичното изразяване.
Днес човек може да си каже, че му е много широк прасецът или че носът му изглежда по някакъв определен начин. Никой не се интересува от нашите прасци и носове поотделно. Хората се възприемат един друг холистично, цялостно. Дрехите могат много да влияят точно върху това себеизразяване и възприемането ни от другите. Те са на границата между нашия вътрешен свят и целия външен свят, който ни възприема. Затова могат в голяма степен да ни помагат да управляваме свързването ни с останалите хора.
По какъв начин промяната на нагласата към цветовете променя успеха ни в работата, в личния живот?
Популярен подход е да се мисли: „Ето, сега ще облека нещо много свежо и хоп – ще намеря любовта на живота си или работата, която е за мен.“ Щеше да е много лесно, ако така работеше, но не е толкова просто. Със сигурност можем да оптимизираме процеса с помощта на дрехите. И цветовете могат да ни тонизират по някакъв начин – да се чувстваме по-добре, когато посмеем да боравим малко по-смело с цветовете, и да се чувстваме добре, когато ги обличаме.
Когато започнем да носим дрехи, които работят за нас, е много важно да го правим от дълбока вътрешна мотивация. Тоест да сме сигурни, че това, което произвеждаме като ефект, е нещо, което наистина ни идва отвътре, а не само защото някой ни го е казал отвън. Да се убедим с времето, че наистина това е много близо до нашата същност и да започнем да го интерпретираме по собствен начин.
Още не сме свършили, скрол надолу
И всичко това е много сложен процес. Може да е много бавно и много трудно да ни повлияе, защото всъщност дрехите ни дават допълнителна идея как да работим върху себе си.
Те отключват много психологически процеси, които са валидни за нас, и затова психологическата част от този процес е една от най-важните, с която аз работя.
