Warning: Undefined variable $cai in /home/customer/www/maikomila.bg/public_html/wp-content/plugins/oxygen/component-framework/components/classes/code-block.class.php(133) : eval()'d code on line 17
„Не четох, но съм възмутен.“ Посмейте се на това изречение, а след като ви замръзне усмивката, нека си дадем сметка заедно, че шегата описва много точно начина, по който все повече хора потребяват информация днес.
В новия епизод на „Следващите 10“ Красимира Хаджииванова разговаря с Георги Караманев и Андрей Любенов за критичното мислене във времената на изкуствения интелект.
Говорим за:
Партньор на епизода е Yettel в рамките на техните инициативи за медийна и дигитална грамотност, с които можете да се запознаете в сайта им.
Абонирайте се за канала ни в YouTube и споделете разговора с човек, който винаги първо се възмущава, а после чете.
Още не сме свършили, скрол надолу
Имаме много за какво да говорим с децата си. По всякакви теми. И не бива да го забравяме. Лошото е, че не може да се насмогне. То не са локали, то не са балони, тротинетки, кранове за селфита и всякакви простотии...
Темата, която разбуни духовете буквално преди дни, обаче е изключително сериозна и разговорът по нея трябва да се приоритизира. Един учител е поддържал интимна връзка със своя ученичка на 13 години. Твърди се, че всички са знаели. Кои са тези „всички“ и защо не са предприели нещо, когато са знаели, т.е. защо не ни прави впечатление, че 13-годишно момиче има връзка със зрял 30+-годишен мъж, е въпросът на въпросите. Трябва да се има и нещо друго предвид – когато мъжът е започнал да я „загражда“ (да я груумва, както е модерно да се казва), момичето по всяка вероятност е било и по-малко.
В Майко Мила сме говорили доста по темата. Разбира се, няма да спрем, докато не ни стане ясно целокупно и поединично какво е педофилия, какво е сексуално посегателство и защо не бива да се прави секс с деца, макар и някои от тях да се правят на по-големи.
Можете да прочетете статиите ни „Как да предпазим детето си от педофил“ и „Има ли педофили в интернет? Да. Казваме ли го на децата? Да“, но преди това вижте скорошния ни разговор с Александър Миланов, в който коментираме и конкретния случай, и принципа, по който протича манипулацията от един възрастен хищник (защото той е такъв!) към жертвата.
Александър, как така един 30-годишен женен мъж започва „връзка“ с 13-годишно момиче, своя ученичка?
В придобилия медийна популярност случай виждаме арсенал от добре познати механизми за манипулация. Всичко е започнало с идеализацията и вниманието, като учителят прави комплименти, показва интерес, държи се различно с това дете, за да го накара да се почувства „специално“ и избрано. След това започва тайната връзка, за която „никой не трябва да знае“. Тайната създава усещане за интимност, но всъщност е инструмент за контрол. Детето вече е въвлечено и започва да пази връзката, защото вярва, че така доказва „любовта си“.
След това се смесват ролите, като учителят ту се държи като „приятел“, ту като „любовник“, ту като „учител“. Това обърква детето и прави границите неясни. Когато авторитетът и „забавният приятел“ се сливат, детето губи способността да поставя граници. После следва вменяването на страх и вина. Това прехвърля отговорността върху жертвата, кара я да се чувства виновна и я държи в мълчание. Накрая се развива илюзията за любов. Детето е убедено, че това е романтична връзка, защото така му е внушено. Но реалността е, че зрял мъж системно разбива съпротивите на детето, докато го постави в ситуация на зависимост и подчиненост.
Казвате „детето“, но може ли да се говори за сексуалност на 13 години? Защото чухме, че на 13 не са деца...
Вижте, детската сексуалност е естествена част от развитието, тя започва още в ранното детство, но няма нищо общо със зрялата сексуалност на възрастните. При децата тя се изразява като любопитство към тялото, към разликите между половете, към теми за интимност и близост.
В пубертета около 13 години настъпва хормонален скок, започват първите фантазии, интерес към романтични връзки, желание да бъдат припознати и харесвани. Важно е обаче да се знае, че детската сексуалност е търсене и игра, свързана с идентичността и социалното учене, а не с реална зрялост за сексуални отношения.
Децата могат да „флиртуват“ или да се държат по начин, който изглежда зрял, но това е имитация, а не осъзната сексуалност.
Те нямат нито емоционалния, нито когнитивния капацитет да разберат отговорностите, рисковете и последствията от интимност с възрастен. Именно затова, когато възрастен човек използва детската сексуалност, винаги е злоупотреба.
Какви са заплахите пред децата от сексуална злоупотреба?
Днес сексуалната злоупотреба с деца не се изчерпва само с физически контакт или насилствено поведение. С развитието на технологиите се появиха нови практики, сред които онлайн злоупотребата, при която възрастни използват социални мрежи, игри или чат приложения, за да изграждат доверие с дете, представяйки се за негов връстник или „приятел“.
След време започват да искат снимки, видео или срещи на живо. Децата могат да бъдат манипулирани или принуждавани и да изпращат снимки, които после се използват за изнудване или се разпространяват в мрежата. Това е особено травматично, защото жертвата губи контрол над съдържанието завинаги. Общото между всички нови форми на злоупотреба е, че те използват уязвимостта и доверчивостта на децата.
А когато децата са жертви на насилие от техни връстници?
Тази тема се пренебрегва, защото се смята, че щом децата са на една възраст, това е игра или любопитство. Разликата е в динамиката на властта, като не е нужно възрастовата разлика да е голяма, за да има злоупотреба. Достатъчно е едното дете да е по-силно, по-популярно, с по-висок статус в групата или просто по-настойчиво. Тогава другото дете се оказва под натиск, било чрез физическа сила, било чрез психически натиск, обиди, заплахи или социална изолация.
Проблемът е, че жертвите често не осъзнават това като насилие, защото извършителят е техен връстник. Важно е в тази ситуация да се разграничи, че нормалното детско сексуално любопитство е спонтанно, равнопоставено и без елемент на натиск.
Когато има принуда, манипулация или страх, говорим за сексуална злоупотреба, дори ако двете деца са на една и съща възраст.
Как времето, в което живеем, влияе на уязвимостта на децата?
От една страна, те имат достъп до много информация за тялото, отношенията и сексуалността. В същото време тази информация е хаотична, непроверена и идва от социални мрежи, порно сайтове или връстници. Това създава илюзия за зрялост, но реално оставя децата без критични умения да се пазят.
Факт е, че живеем в дигитална среда, в която границите между личното и публичното се размиват. Децата прекарват часове онлайн, създават съдържание, споделят интимни неща. Именно там възрастни или връстници с насилническо поведение ги намират най-лесно.
Как сексуалното насилие, особено в онлайн среда, остава скрито от родителите и другите възрастни?
За мен една от причините е дигиталната невидимост – общуването става в приложения и чатове, до които родителите нямат пълен достъп. Децата често използват различни профили, скриват чатовете или ги изтриват, защото се страхуват от родителската санкция. Освен това недостатъчната дигитална грамотност на възрастните е причина, много родители и учители да не знаят какви приложения ползват децата, какви рискове крият игрите, чат групите или социалните мрежи.
Също така – срамът на жертвата. Детето изпитва объркване, чувство за вина или страх, че няма да му повярват. Понякога дори мисли, че е „съучастник“, защото само̀ е изпратило снимки. Затова тези случаи често излизат наяве едва когато щетите вече са нанесени, когато снимките са публикувани, когато детето започне да проявява симптоми на тревожност, депресия или рязка промяна в поведението.
Какво ще посъветвате родителите? Как да опазят децата си от сексуална злоупотреба?
Първото и най-важно според мен е да говорят открито с тях за тялото, границите и съгласието. Ако едно дете знае, че има право да казва „не“, че никой няма право да го докосва без негово съгласие и че винаги може да сподели с родител, рискът от злоупотреба намалява значително.
Освен това е важно да изграждат доверие. Дете, което се страхува от наказание или осъждане, няма да сподели, ако някой го притиска. Родителят трябва да е на разположение, да е готов да гарантира сигурност, а не критика.
Не на последно място родителите трябва да знаят какви приложения ползва детето, с кого общува онлайн, какви рискове крият социалните мрежи. Контролът не е следене, а подкрепа.
Освен това да вярват на децата си. Ако едно дете каже, че се чувства зле или че някой го е докосвал или му е писал неподходящи неща, реакцията трябва да е подкрепа, а не съмнение или коментар от сорта „ти си си го търсил“. Сексуалната злоупотреба винаги е отговорност на възрастния, никога на детето.
Има ли симптоми, за които възрастните трябва да са наблюдателни?
Да, има, и те често са по-видими в поведението, отколкото в думите на детето. Внезапни промени са основният сигнал. Едно дете, което е било спокойно и общително, изведнъж може да стане тревожно, потиснато, да се изолира или да реагира агресивно. Много често се наблюдават страхове и регрес, например страх да остане само̀, проблеми със съня, кошмари, връщане към по-детско поведение.
Други деца развиват соматични оплаквания, сред които болки в корема, главоболие, гадене, като за тях няма ясна медицинска причина. В училище могат да се появят резки спадове в успеха, разсеяност, отказ да посещава определени часове или да се среща с конкретен човек.
Понякога се появяват и знаци на ранна сексуализация, която включва необичайни думи, поведение или интереси, които не отговарят на възрастта. Важно е родителите и учителите да не тълкуват тези промени само като труден пубертет. Когато има съчетание на няколко от тези симптоми и особено ако детето избягва определени хора или места, това категорично е червен флаг.
