Вече сте чели текстовете на нашата читателка Нели Трифонова и вероятно сте се откривали във всички тях. По-добре е човек да знае, че не е единствен в мъката си, нали!? Тя ни е писала 10 неща за детския сън, които е добре всички да знаят, преди да се захванат с тази сериозна работа майчинството. Споделяла е за родителската тревожност, а също и е отговаряла на иначе почти реторичния въпрос дали става по-лесно с времето, когато имаш бебе. Днес Нели Трифонова засяга друга важна тема – за жената, която работи, но е и майка. За всички функционалности и настройки, които придобива, благодарение на това, че е станала боец! Пардон, майка…
„Никой не иска да наеме на работа майка с малко дете. Постоянно ще отсъства.“
„Ооо, вие имате малко дете? А има ли кой да го гледа като се разболее?“
„След [х] години майчинство не си същата. Всичко трябва да учиш наново, а и приоритетите ти са други…“
Така е. Когато „официалното“ майчинство свърши, ти все пак си оставаш майка. И за хубавите, и за лошите моменти. За боледуванията, но и за тържествата. Все причини да отсъстваш от работа. Или просто да не работиш до 9, вместо до 6. Така че действително приоритетите ти са други или може би по-скоро просто са подредени малко по-различно. И със сигурност вече не си същата. И слава богу! Така де, нали сега топ умение е постоянно да се учиш и развиваш.
Защото майчинството учи на много повече от това как се отглежда дете (което, противно на твърденията на някои Фейсбук експерти, хич не е лесно). То е една дълга и трудна пътека, осеяна с препятствия. Изминаването ѝ обаче е ключово за нашето пресътворение. А в края ѝ… Не, забравете, край просто няма. Но пък точно това е т.нар. „учене през целия живот“, нали така!?
Та отвъд всички „недостатъци“ на майката ми се иска да си (по)говорим и за нейните умения. За уменията, които е развила до съвършенство, именно защото е майка. Онези същите, които ги четем в обявите за работа. Но често са заглушени от клишетата в началото на този текст. Ето ги според мен, без да претендирам за изчерпателност.
Аз не знам думата „бързо“ дали може дори донякъде да покрие това, което се случва, като родиш. Може би скоростно, светкавично, мигновено са по-точни. Да, ти си се готвила за този момент в продължение на месеци, може би години, но реалността… Ах, реалността! До вчера не си мислила, че ще имаш нужда да знаеш какво е интервал на будуване или да развиваш умения за гадаене по а́ко, но ей го на. Днес вече ти се налага и нямаш време. Освен в 3 през нощта, докато храниш бебето, разбира се. И на следващия ден си половин консултант по детски сън. Та, обучението за позицията продължавало 3 седмици ли? Дайте ми три часа (само ако може да не са все пак в 3 часа́ през нощта, моля).
Хубавото при бебетата и малките деца е, че всяко чудо е за три дни. Лошото е, че… всяко чудо е за три дни. Тъкмо си мислиш, че еййй, хванала си му цаката – кога яде, кога спи, колко спи, кое му харесва, кое не му харесва и… ЪПДЕЙТ. Вече не иска в количката. Не му харесва на повивалника. Спи само́ по 30 минути. Е, ти поне вече си овладяла бързото учене и наваксваш още по-бързо. А утре може да се окаже, че и това вече е отпаднало и те чака ново. Ново ниво на адаптивност, имам предвид, разбира се.
Преди време, след особено труден период с моето дете, осъзнах, че да си родител означава да не можеш повече, но въпреки това да продължаваш.* Няма специална награда или бонус за това, че тази нощ пак не си спала. Че си излязла на разходка с детето, а всъщност искаш просто да се слееш с дивана. Че тая книжка сега ще я прочетете за 67-и път, а ти отчаяно искаш да си легнеш. Но въпреки това го правиш. Отново и отново.
*Тук е важно да отбележа, че нямам предвид ситуации, в които човек е отвъд предела на силите си и има неотложна нужда да се погрижи за себе си, за да се съхрани и продължи напред.
Всички сме чували, че не се преговаря с терористи. А какво ще кажете за преговорите с тодлъри? За миенето на ръцете, за закуската, за смяната на пелената, за обуването на обувките, за сядането в столчето за кола… Залогът често е доста сходен на бомба със закъснител. Затова имаш забавна песен, история, игра или физиономия за всяка потенциално неприятна дейност на детето, а когато тя спре да работи, измисляш нещо ново. И така до… винаги.
Готвиш закуска, обяд и вечеря едновременно, изпразваш съдомиялната, опитваш се да пуснеш онлайн поръчка за пелени и мокри кърпички и… „НЕ ПИЙ ОТ ВОДАТА НА КУЧЕТО!!!“ Мдаа… Истината е, че аз дори не вярвам в мултитаскинга, но не мисля, че има много майки, на които да не се налага да го прилагат всекидневно, така че – слагайте го в CV-то, момичета!
Опитвали ли сте да си направите план за деня с бебе или малко дете? Да трябва да стигнете някъде в точно определен час? Мхм, опитайте пак! Дали детето ще се събуди много по-рано от обикновено; дали ще откаже закуската, която до вчера му е била любима; дали при вида на обувките си ще реагира сякаш са му нанесли лична обида… На всяка крачка дебнат неочаквани предизвикателства, а ВИЕ ВЕЧЕ ЗАКЪСНЯВАТЕ. Тук не говорим просто за план B, C, D и така нататък, а за умението да действаш free style и да стигнеш (почти) навреме.
Любимата играчка е изгубена.
Има проект за детската градина за утре. Часът е 9 вечерта.
Иска от „онези“ сандвичи (никой не знае какво се крие зад „онези“).
Решаването на проблеми е втора природа на всяка майка. Дори когато всъщност не е съвсем ясно какъв е проблемът или той се променя в движение.
Не знам след всичко описано дотук имаме ли нужда от примери. Нямаме.
Мисля, че да се научиш на търпение е най-трудното умение. Особено ако не си спала, не си яла цяла порция храна без прекъсване и не си пила топло кафе от 2 години. Освен може би, ако не ти е вродено (търпението), но това определено не е моят случай. Само че бързо се научаваш, че избухването и изпускането на нервите всъщност правят всяка трудна ситуация още по-трудна. Така че въпреки че това е може би най-бавното за придобиване умение, то е и „най-неизбежното“. Или поне ако искаш да имаш някакъв успех в родителството (доколкото изобщо можем да говорим за успех в тая „сфера“). А след като си повторил на някого ДА НЕ СЕ КАТЕРИ ПО ТРЪБИТЕ НА ПАРНОТО около 800 пъти, но той все пак го прави и заедно с това ти се смее… нищо в офиса не може да те бутне.
Както каза преди години един известен наш боксьор: „Продължаваме напред!“. Може би точно защото все пак си успяла да научиш всичко изброено. Може би защото си струва. Може би защото си зодия Овен… Но продължаваш.
Продължаваш както само една майка може да продължи. Но го умееш и извън майчинството.
Живеем в свят, в който хем трябва да сме майки, за да се вписваме и едновременно с това, ако сме майки не се вписваме. И докато се опитваме да измислим как точно да се впишем, за да продължим да съществуваме пълноценно и отвъд майчинството, често забравяме или подценяваме това, което то ни дава извън очевидното (децата). А то, както се вижда, не е никак малко.
