Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Магдалена Трифонова ни разкрива за своите... ТРИ бременности и за подкрепата, която е получила от баба си.
Мисля, че в нас, жените, е заложен механизъм за забравяне на болките при раждане (или голяма част от тях), за да имаме желание да се възпроизведем отново.
Знае се, че жените от рода на бъдещата майка оказват най-силна подкрепа преди, по време и след бременността. Такъв беше и моят случай. Получих тази подкрепа от баба Джо (Гергана, по-известна като Джорджия). То не беше точно подкрепа, а бутане, пришпорване, не много деликатно. Но нали адреналинът и мобилизирането на тялото при стрес са водещи в еволюцията... Така се изграждат силни жени.
Ето защо неведнъж съм била на крачка да поканя баба да дойде с мен пред гинекологичния кабинет. Обикновено в чакалнята имаше повече мъже, та се чудех дали не си следя бременността при уролог, но в днешни времена как да се довериш на външния вид на хората?
В онези ранни дни той дори не е подозирал, че ще е изместен от спалнята за години напред, отстъпвайки мястото си на три бозайника. Това би внесло допълнително смут. Притеснен беше и това му личеше. Основно в действията и бездействията му, чрез които сякаш ми казваше: „Не ти трябват деца, ето, грижи се за мен. Подреждай ми обувките, сервирай ми, готви ми глезотии, отсервирай ми, гушкай ме, когато съм с лека настинка и толкова много още неща.“
Според баба Джо, която е родила мама на 17, аз съм дърта първескиня. Забременях за първи път на 29 г., родих на 30 г. Дотогава баба изрязваше от нейните вестници всички статии за безплодие и ме осведомяваше за личния живот на комшийките и техните далечни братовчедки, които имат бебета или проблеми със зачеването. Деликатна тема.
Една седмица преди термина започнаха леки болки и аз реших, че моментът наближава, но не ме беше страх. „Тия кратуни, дето ги гледаш навред, все са раждани от жени. Не бой се, не си по-различна.“ Мили думи от баба. Та станах, изкъпах се и към 4 сутринта бях пред родилното, където попълвах документи около половин час. Когато приключих и болките бяха приключили. И какво правим сега? Толкова писане за нищо. Вкараха ме в една стая да се наспя и да чакам. Родих на следващия ден, отпочинала.
От втората бременност почти нищо не помня, но раждането стана внезапно. Отидох за тонове преди термин и ми казаха направо да оставам. Отидох и сама си взех багажа с такси. Няколко часа по-късно казах на баба, че има втори правнук, тежащ почти пет килограма.
„Е, а честито! Всяка майка ражда своя крадец. Децата ти крадат най-ценните неща – младостта и силите, красотата и парите. Ама да сте живи и здрави.“ Това бяха нейните думи.
Когато шест месеца по-късно отново бях бременна, тя много се тревожеше какво ще кажат хората и приятелките ѝ. Според нея само индоевропейците от малцинствата раждали, докато могат и колкото могат. Честно казано, тези коментари имаха за цел да ме наранят и успяха, но не много.
От известно време не съм смущавала спокойните води под родословното ни дърво. Може би защото вече съм на 40 и никой не очаква, че ще имам четвърто момче. Но дали?
