fbpx

Всеизвестно е, че скуката провокира креативността на децата, желанието да измислят нещо, да майсторят. Но скуката в училище е нещо различно. Тя по-скоро убива вроденото любопитство, с което човек опознава света.

Една книга на канадския журналист Зандър Шърман „Любопитството на училището“ дълбае именно тази тема.

По думите му, образованието като учене произтича от естественото ни любопитство и желание да опознаем света около нас. „Придобиването на знания никога няма да излезе от мода“, твърди той, защото то е самата същност на образованието и е „благо само по себе си“.

Според него обаче „съвременните училища се ръководят от учебни програми, които служат на други цели, като бъркат строгостта с енергичността, убиват любопитството и лишават ученето от удоволствието от него“.

Скуката в училище като системно преживяване

За някои деца скуката в училище е епизодично явление, но за други тя е постоянно преживяване, пишат и в Parents.com. Постоянната скука може да причини истинско страдание, апатия или разочарование.

Според Натали Гуин – педагогическа съветничка, преподавателка по училищно консултиране в университета Уолдън и терапевтка в Грийнсбъро, Северна Каролина, проблемът със скуката в клас е често срещан и е полезно не само учителите, но и родителите да се замислят как да съдействат за по-голямата ангажираност на детето към самия процес на учене.

За да се реши проблемът със скуката, от ключово значение е да се открие защо ученикът е незаинтересован от училището.

Ако учениците нямат достатъчно предизвикателства

Понякога ученици, които са по-надарени, намират училището за скучно, когато материалът не отговаря на техните интереси и способности, смята д-р Гуин. Твърде лесният вариант води до отегчение и липса на мотивация, счита и Тамеко Хейрстън-Пиги, клиничен социален работник.

Често „училището е скучно“ се свързва със „затова не си върша работата“ или „затова не внимавам“. Този тип ученици всъщност може да имат предвид, че не виждат връзка между това, което учат, и реалния живот.

Те може и да не правят добра връзка с училището, учителя, връстниците си или предметите, които изучават.

Важно е да се има предвид, че недостатъчната мотивация не означава, че детето е мързеливо. В някои случаи липсата на мотивация е свързана с усещането, че това, което учи, не е важно за него – че учебният процес няма смисъл или значение за живота му.

Проблеми с психичното здраве

Когато децата намират училището за скучно, понякога това е знак, че изпитват трудности у дома. В семейството им може да има развод, финансово напрежение, да се местят в друг дом или да преживяват смърт на близък.

Не е изключено и да имат проблеми с психичното здраве, казва д-р Гуин, като детска депресия, тревожност, безсъние или посттравматично стресово разстройство, които допринасят за липсата на интерес към училище.

„Също така учениците може да имат неудовлетворени социално-емоционални потребности, като например травма, проблеми със самочувствието или проблеми с вниманието, които може да се възприемат като невнимание.“

В някои ситуации липсата на мотивация може да е признак на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Обикновено това се диагностицира още в първите месеци на началното училище, но има случаи, в които се установява доста по-късно.

Разстройството се характеризира с трудности при фокусирането, изпълняването на задачите и организацията, както и с импулсивност и нужда от много физическо движение.

Когато липсва връзка с другите връстници или с учителя

Децата, които имат проблеми с установяването на връзка с връстници и учители, може да скучаят в училище, защото се чувстват изолирани. Или защото смятат, че не принадлежат към училищната общност и че не са добре приети.

Ако между детето и учителите му не са създадени положителни отношения на доверие и уважение, може да му е трудно да знае какво да прави и към кого да се обърне, когато има нужда от помощ.

Ако има ограничени социални умения, детето може да има проблеми с намирането на приятели. Това го направи по-малко склонно да се включи, когато всички останали деца се занимават с училищната си задачи.

Ако уменията на детето се нуждаят от подобрение

Не всички ученици са на нивото на класа или притежават уменията (академични, социално-емоционални, физически или практически), от които се нуждаят, за да бъдат успешни в училище. Някои от тях все още не са развили достатъчно умения, за да учат ефективно за тест. Други може да са невродивергентни, да имат проблеми с ученето или други когнитивни различия. Тези деца вероятно се нуждаят от повече насоки или допълнителни усилия, за да отговорят на очакванията на класа и да се развиват успешно в академичната област.

Ако имат затруднения с екзекутивните функции

Екзекутивните функции са важен набор от умения, които позволяват на хората да се справят с разсейващите фактори. В тях се включва способността да се планира предварително, да се изпълняват много задачи и да се проявява самоконтрол. Ако детето има проблем с тези умения, е добре да се научи как да управлява времето си или да си създаде план за дългосрочен проект.

Децата с проблеми със зрението, слуха, подвижността или паметта също могат да се окажат отегчени, ако нуждите им не са адекватно посрещнати в класната стая.

Как да помогнем на децата?

Първата стъпка е да се открие основната причина за апатията на детето. Може да е една от изброените по-горе. Може да е нещо различно. Затова трябва да говорим с децата.

Ще можете да сте съпричастни към ситуацията им, ако наистина разберете и приемете сериозно какво се случва и как се чувстват в училище.

Номерът е да откриете какъв смисъл влага детето, когато казва „Скучно ми е в училище“. Не подценявайте опасенията му и не му казвайте просто да спре да скучае.

Каквито и да са причините за това, учениците се нуждаят от подкрепа, за да се заинтересуват от училищните си задачи, а не от осъждане, че не ги намират за интересни.


Източник: Parents.com

Детето, което мълчи, слуша и учи, или това, което задава въпроси и мисли по темата на урока, ще се справя по-добре в живота? Оказва се, че концентрацията и примерното поведение може би не са най-важното. Защо децата трябва да са любопитни и защо възрастните не трябва да спират това, разказва Уенди Берлинър в текст за The Guardian.


Малки деца седят на пода срещу учителката си, която, подготвена със снимки на облаци, ще им преподава урок за времето. В същия момент потъмнялото небе навън е озарено от светкавица и се чува гръм. Любопитни децата започват да викат и да сочат, но учителката отново привлича вниманието им към урока – така по план трябва да протече часът им за времето.

Това би могло да е сценка във всяко едно училище. Децата, пълни с въпроси за нещата, които ги интригуват, се учат да не ги задават в училище. На фона на тестове и програми спонтанните питания остават обикновено без отговор и така децата губят множество възможности да научат нещо.

Въпреки това едно от последните американски проучвания твърди, че трябва да окуражаваме въпросите, защото любопитните деца се справят по-добре. Учени от Университетската детска болница в Мичиган и Центъра за човешки растеж и развитие са изследвали любопитството при 6200 деца като част от продължителното Американско изследване на ранното детство.

Учените са измерили нивото на любопитство в децата, когато са бебета, тодлъри* и в предучилищна възраст, използвайки родителски посещения и въпросници. После в първата училищна година били проверени четене, смятане и поведение и станало ясно, че най-любопитните деца се справяли най-добре. А що се отнася до изключително трудната за преодоляване разлика между по-бедни и по-богати деца, при тези, които нямали толкова възможности, имало най-силна връзка между любопитство и добро представяне.

Още нещо, изследователите установили, че когато говорим за добро представяне в училище, възможността за концентрация и, например, способността да не се разсейваш от гръмотевична буря, не била толкова важно, колкото любопитството – въпросите, които децата биха имали за тази буря.

Учителите, които се стараят да развиват концентрация и добро поведение, защото те са свързани с доброто академично представяне, може би трябва да преосмислят любопитството като нещо дори по-важно.

Водещият учен на изследването – д-р Прачи Шах, педиатър по развитие и поведение в детската болница и асистент учен в Университета Мичиган, казва: "Развиването на любопитството в децата, особено при тези, идващи от икономически по-нестабилна среда, може би е важен, но и подценяван начин да се справим с разликата в постиженията. Окуражаването на любопитството е в основата на ранното учене, на което трябва да наблягаме повече, когато говорим за академични постижения."

Децата се раждат любопитни. Броят въпроси, които едно малко дете може да зададе, клони към безкрайност – това е един от най-важните методи, с които хората се учат. През 2007 г. учените записали въпросите, зададени от деца на възраст от 14 месеца до 5 години, и открили, че задават средно по 107 въпроса на час. Едно дете задавало по три въпроса на минута.

Но изследването на Сюзан Енгел, автор на The Hungry Mind и водещ международен авторитет по детско любопитство, открива, че задаването на въпроси пада главоломно, щом децата започнат училище. Когато с екипа си записвала въпросите на децата в класната стая, открила, че най-малките в едно американско начално училище от предградията питали между два и пет въпроса за период от два часа. Още по-лошо, щом пораствали, децата спирали да задават каквито и да е въпроси. Имало цели часове, в които ученици в пети клас (10-11-годишни) не задавали нито един въпрос на учителите си.

Тя забелязала, че в един от часовете деветокласничка вдигнала ръка, за да попита дали има места по света, където никой не е създавал изкуство. Учителката я спряла по средата на изречението със "Зоуи, без въпроси; сега е време за учене."

Енгел, която е професор по психология на развитието в колежа Уилямс в Уилямстаун, Масачузетс, казва: "Когато посещаваш училища в различни части на света, понякога е трудно да не забравиш, че са пълни с активни, интелигентни деца, защото никой не говори за това, което се случва в главата му. Колко добре се държат и колко добре се представят изглежда много по-важно за мнозина в образователната гилдия. Много често образователната бюрокрация е натиква любопитството в ъгъла."

Когато учителите учат малките деца да не задават въпроси, няма защо да се изненадваме, че децата, показали най-високи резултати, изследвани от група американски учени през 2013 г., били по-малко любопитни, защото смятали, че любопитството е риск за постиженията им. Въпросите, които задавали, били свързани с подобряване на резултатите им, докато въпросите, задавани от по-любопитните ученици, били с цел темата да бъде разбрана по-дълбоко.

Разбира се, има и учители, които окуражават и засилват любопитството – Енгел споделя, че във всяко училище, което посещава, има един учител, който се справя с това. Но обикновено зависи от отделния човек, вместо да е системен подход, какъвто например са въвели в детска градина Илминстър Авеню в Бристол.

Градината предприела радикална крачка да премахне за постоянно повечето играчки, които ползвали 2-годишните деца, и да ги замени с най-различни кашони, тенекиени кутии, тенджери, тигани, стари телефони, чайници, компютри, водопроводни консумативи – всичко с креативни възможности.

Децата се хванали за новите предмети веднага, правейки си тунели, бърлоги и космически кораби с картонените кутии и говорейки си с въображаеми приятели по старите телефони. Старите ключове били използвани за заключване на разни неща или за отключване на магически кралства. Повечето деца не потърсили играчките отново.

Главният педагог в градината – Мат Калдуел, казва, че скептичните родители и учили били веднага убедени, че промяната е за добро, защото видели как се покачват нивото на креативност и разговорите между децата.

"Децата обичат да копират това, което правят възрастните с предметите. Това, което хората и предметите правят, създава любопитството им към света. Училището убива любопитството. Кога може децата да питат нещата, които ги интересуват? Веднага щом влязат в началното училище, трябва да мълчат и да учат. Учителите нямат вина. На тях им се налага да гонят планове и програми."

Пол Хауърд-Джоунс, професор по невронаука и образование в Университета Бристол, който е посетил децата, за да види как си играят с новите "играчки", казва, че хората се учат от новите ситуации в живота им и че любопитството е много важна част от този процес.

"Децата трябва да бъдат подтиквани и окуражавани да питат, дори и това да създава известни предизвикателства за учителя. Трябва да намерим време за тези въпроси в някакъв момент през деня. В училищата няма достатъчно време за креативност и за следване на любопитството."

Мисията на Симона и Крум Крумови е да вдъхновят семействата да дадат най-добрия старт на децата си. Знаейки, че ключът за това е родителите да подхранват любопитството и да развиват уменията им още от най-ранна възраст, те създават издателския проект CARROT, който вече съдържа няколко чудни комплекта образователни материали.

Картите с животни, с плодове и със зеленчуци запознават децата с обкръжаващия ги свят чрез реалистични изображения и интересни факти. Картите с жизнени цикли ги учат, че всяко нещо в света има място и отнема време. Картите с държави им помагат да изследват и опознаят света. Опесъчените цифри и букви и тактилни фигури развиват сетивата на децата, моторната им памет, фината моторика и речниковия запас.

CARROT е третият проект, стигнал до финала на ПРОМЯНАТА, който ви представяме. В най-голямата социално-отговорна инициатива на Nova Broadcasting Group в партньорство с Фондация Reach for Change-Bulgaria за поредна година участват активни социални предприемачи, обединени от една цел – да работят за създаване на по-добро, смислено и интересно бъдеще за децата на България. Победителите ще бъдат обявени на 13 февруари, а за своя фаворит можете да гласувате до 4 февруари тук.


Симона е филолог и педагог по образование, а Крум – психолог и психотерапевт. Имат дългогодишен професионален опит в работа с деца в различни възрасти, включително деца от различни социални групи и със специални образователни нужди

-- Как дойде идеята за Carrot?

Идеята за проекта във вида, в който е сега, се появи след като се роди синът ни. Още преди това имахме опит с деца от различни социални групи. И двамата като студенти бяхме доброволци в домове за деца, след това бяхме част от един иновативен образователен модел, който няма аналог в България. Хуманитарните науки и нашата подготовка и образование също чертаеха този наш път. Всичко това ни помогна.

В реална среда виждахме, че усилията на родители и учители оказват само положителен ефект за децата. И нещо друго много важно. Когато пламъчето и енергията у подрастващите се разпалват по „правилния начин“, от всички, в екип, това ги прави по-мотивирани и намалява агресията.

-- Как събрахте екипа?

Екипът е малък. В основата му е нашето семейство и синът ни Николай (на 3,5 г.), който винаги с нас, вдъхновява ни и ни дава много искрени и чисти идеи, които оформят нашите проекти и през погледа на децата.

-- С какви препятствия сте се справяли досега?

Препятствия не сме имали. Поне не такива, на които сме обърнали внимание. Ние превеждаме специализирани продукти на езика на родителите, създаваме авторски материали за употреба в домашна среда. Предлагаме безплатно консултиране на родители, свързано с възрастта, интересите, уменията и индивидуалните нужди на детето. Резултатите не закъсняват и това ни пълни сърцата. Препятствия няма, защото нашата дейност в повечето случаи е превенция. Просто се радваме на добрите резултати.

-- Бъдещи идеи, свързани с проекта?

Работим по вълнуващи нови проекти с някои от миналогодишните финалисти. И тук искаме да кажем нещо много важно за нас. Отворени сме да работим редом с всеки, който припознае нашата кауза и я сметне за значима. Свежите идеи, новата енергия са нещо, от което всеки проект, свързан с деца се нуждае.

-- Ако спечелите ПРОМЯНАТА, как ще използвате наградата?

Имаме много, много идеи. Нашата основна цел е да обединим усилия на родители и учители, които с ентусиазъм да подхождат към света. Да показват на децата, че винаги има какво да научиш. Затова сме планирали още няколко големи проекта, в които родители и учители заедно и в екип ще разпалват първите пламъчета на децата и ще учат с тях. Тези проекти ще донесат дългосрочни ползи. И ние имаме нужда от финансиране, за да ги осъществим.

-- Какво ви даде участието в ПРОМЯНАТА дотук?

ПРОМЯНАТА ни промени. Даде ни структура, стратегия, план. Даде ни изключително ценни знания. Запозна ни с хора, които след това станаха наши съмишленици.


Още финалисти в ПРОМЯНАТА 2018/2019

Екатерина и Наталия и тяхната революция в храненето

Ивайло и Михайло, които учат децата да сглобяват вятърни турбини

cross