Ако имате профил във Фейсбук, не може да не сте виждали поне един пост на някоя жена, който завършва с хаштага #шесисипя.
Обикновено те звучат така:
„Помощ!!! Детето реве осемнайсти час, съседът чука с чук, а пералнята преля и в целия хол плуват чорапи и гащи, а мъжът ми ги лови с въдица от върха на секцията. #ШЕСИСИПЯ“
„Здравейте, скъпи майки, отчаяна съм! Пети ден от онлайн обучението е, котката избяга у съседите, детето не се е къпало от миналата седмица и снощи вечеря парче от матрака, мъжът ми се отрови с гъби, а аз съм нонстоп в срещи и правя таблици в Ексел. #ШЕСИСИПЯ“
И така нататък, сещате се. Житейски несгоди, битови драми, контролни по математика, никнещи зъби и всякакви други предизвикателства, които и без това дебнат българската жена и майка през целия ѝ живот, а в последните година-две направо са я стиснали за нежната, бяла гуша. ДВОЙНА ГУША, ако трябва да сме точни, понеже и това е един от хубавите ефекти на пандемията.
Мен ако питате, разбирам тези, които си сипват, и в същото време не казвам, че всички трябва да го правят. Даже напротив – тоя народ прекалено много си сипва! Така че, ако сред вас има железни, даже стоманени жени, които могат да минат през три локдауна, безкрайни часове онлайн обучение по физическо в хола, годишни отчети, мрънкащи деца, досадни съседи, котки, кучета, морски свинчета и мъже, без да си сипват от 11 часа, ами... ПОЗДРАВЛЕНИЯ. Печелите вечна слава и гигантски паметник на мястото на мавзолея.
За всички останали обаче (правя ви знака на Катнис от „Игри на глада“):
Разбирам ви напълно, съчувствам ви и за да ви разсея малко от неудачите, ето ви един разбор на най-честите причини, поради които жените се налага да си сипват. Все пак, апелирам да не се превърнат в оправдание за удавяне от сипване в следващите 30 години.
Някои от вас са целунати от съдбата и НЕ знаят какво е безсъние дори и след като родят. За ваше сведение, безсъние е много противно състояние, в което стоиш буден, вместо отдавна да си заспал и да сънуваш изключително тъп сън за това как те гони носорог в метрото.
Помните ли кога последно сте спали като заклани? Тоест – лягате си в леглото, без да се въртите, пуфтите, да ви изскача сърцето, да се потите, да ставате до тоалетната шест пъти и накрая сутринта да се изстържете от леглото като лист увехнала маруля?
И аз не помня.
Много жени започват да страдат от безсъние, след като родят деца, защото, хей, децата са най-хубавото нещо на света, а кой би искал да спи, когато има най-хубавото нещо на света? РАЗБИРА СЕ, ЧЕ НИКОЙ.
Всеки би предпочел да се събужда в 1 без 15, после в 3.30, а също и в 5.45 и след това в 6.30 окончателно да стане, за да продължи с това, което е останало от живота му, и през светлата част на деня, .
Живейте така една година, а най-добре три, и когато кортизолът ви стигне до Космоса, косата ви опада и започнете да крещите на котката да СПРЕДАТРАКАСТИЯНОКТИПОПОДА!!!, си сипете и после си запишете час за терапевт, а също и за фризьор, масаж и маникюр.
А най-добре си купете еднопосочен билет за Панама и идете там на маникюр. Панама е известна с маникюристките си.
Дебелината е пряко свързана с безсънието, така че – ако имате дебелина, най-вероятно имате и безсъние, а също и деца. Това е нещо като числата на Фибоначи в света на майките – тръгвате от едно дете и завършвате с три деца, инсулинова резистентност, грозни обувки с ортопедични стелки и безсъние.
Но да се върнем на дебелината. Тя също е хлъзгаво състояние, в което каквото и да ядете – от магданоз до бургери, кантарът все показва нещо, което не е за гледане.
Ако сте изпробвали всички диети на света, ако сте яли диатомична пръст, картофи, кето, веган, протеини, череши, зелен чай, а също така и НИЩО, но кантарът не помръдва (освен нагоре), ами... сипете си. Сипете си, успокойте се и после идете на ендокринолог.
Локдауните на никого не простиха, въпреки че тук-таме из фийда се появяват МНОГО ДРАЗНЕЩИ ПОСТОВЕ на хора, които са отслабнали. Блокирайте ги незабавно и се напийте безпаметно, за да забравите, че те са слаби, а вие – не.
Също така, не искайте съвети за отслабване във Фейсбук, защото ще получите 267 РАЗЛИЧНИ и все великолепни идеи, като „пийте осем литра топла вода“, „не яжте въглехидрати след 14.30“, ПЛОДОВЕТЕ СА СМЪРТ, „с биорезонанс свалих шест килограма“ и, разбира се, „кардио по два часа дневно минимум“.
Както казах, първо си сипете и след това запишете час при ендокринолог. И се интересувайте от здравето си, не разчитайте друг да го прави.
Тук човек дори няма какво да обяснява. То и офлайн обучението може да ти докара нервен срив, та какво остава за дигиталното!
Ако в последните две години всеки ден чувате от съседната стая „здравейте, госпожо, здравейте и от мен, здравейте, госпожо, ЗДРАВЕЙТЕ, ГОСПОЖО, ето ме и мен, госпожо, на коя страница да отворя, госпожо, госпожо, трябва да отида до тоалетната, ГОСПОЖО, НЕ ВИ ЧУВАМ, виждате ли ме, деца??“, и така нататък до безкрая, то е напълно разбираемо, ако пиете всеки ден.
Също така, ако се е наложило да решавате задачи от типа: КВАДРАТЪТ ДАНЧО ИМА СТРАНА ОТ 7 СМ, А ТРИЪГЪЛНИКЪТ ПЕНЧО – ХИПОТЕНУЗА ОТ 8 СМ, КОЛКО ЧАШИ ВИНО ТРЯБВА ДА СИ СИПЕ МАЙКАТА, ЗА ДА МОЖЕ ДЕТЕТО ДА ИЗКАРА ТРОЙКА ПО МАТЕМАТИКА, БЕЗ ТРАДИЦИОННОТО ХРИСТИЯНСКО СЕМЕЙСТВО ДА МИНЕ ПРЕЗ РАЗВОД, ХИПЕРТОНИЧНА КРИЗА И ДЕПРЕСИЯ?, най-вероятно вече сте включени венозно към бутилката с вино.
Напълно резонно може би се питате как ли това дете ще успее в живота си, като в последната година е правило контролните си с помощта на Гугъл, играло е шест вида ръченица в хола, а всички задачи по математика, както стана ясно, сте ги решили вие.
Ами, няма как да знаете. Може би и то ще си сипва след години, а може и да стане супер успешен предприемач, който е измислил как квадратите и триъгълниците САМИ ДА СИ НАМИРАТ СКАПАНИТЕ ЛИЦА, ОБЕМИ И КАТЕТИ.
Наздраве за това дете, което го направи ВЪПРЕКИ онлайн образованието и въпреки всички произведения за хайдути, лястовици, ниви, рало, сивота, родолюбие, робство и черни гарвани, които е изучило в тоя живот.
Тук също няма какво да се говори – колкото е влудяващо да имаш ученик по време на пандемия, толкова е влудяващо да имаш и бебе. То бебе даже е влудяващо по всяко време.
Е, има разни бебета еднорози, които спят, ядат и почти не реват, но това са редки случаи, които са описани в Червената книга на бебетата.
Всички останали бебета са... ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ БЕБЕТА. Тези, които първите шест месеца реват денонощно заради колики, после реват заради зъби, после реват, защото имат сополи, после реват, защото вече са разбрали какво оръжие за масово поразяване е ревът, после реват, защото не им уйдисвате на акъла да ядат пясък в градинката и да дърпат уличните кучета за опашките, и така, неусетно, минават шест години в РЕВ.
Ама то да беше само ревът – ами захранването, атопичният дерматит, запекът, лазенето, прохождането, кандидатстването за ясла и детска градина, първата висока температура... ехееее, животът с малко дете е пълен с поводи да си сипеш!!
Когато човек си оправи битовите проблеми, ремонтира си пералнята, сподели във Фейсбук мъката си от онлайн обучението на голямото дете и рефлукса на бебето, и събере съвети как да отслабне, му се отваря време да реши и някои належащи световни проблеми!
Увреждат ли ни солариумите, трябва ли да празнуваме Св. Валентин, какво има във ваксините – графен или адренохром, пръскат ли ни от самолети, помага ли лечебният глад, съществува ли COVID и всякакви други международни въпроси са в компетенцията на експертната аудитория на Фейсбук общността и на човек не му остава нищо друго освен да си сипва и сипва, И СИПВА, докато чете постовете из социалните мрежи.
Стотици бутилки с вино са изпити и по време на разгорещен среднощен диспут в майчинска група по темата ОЧАКВА ЛИ СЕ ОТ ЕДНА ЖЕНА ДА ПОЧИСТВА И ПЛОЧКИТЕ ЗАД ХЛАДИЛНИКА ИЛИ ТОВА Е ПРИЗНАК, ЧЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОТЪРСИ НОВ МЪЖ?
Членуването в различни групи и воденето на спорове по изключително важни теми с още сто жени води до битов алкохолизъм! - този надпис трябва да бъде изписан с кървавочервени букви във всяка Фейсбук група.
И за финал - сигурно има още много причини човек да си сипва. Понякога дори не е толкова до сипването, а до споделянето на това, дето ви трови, и на човек някак естествено му идва да завърши мъката си с едно ШЕСИСИПЯ.
Сипвайте си! Само гледайте като си сипвате, да е нещо хубаво. В края на краищата, вашето тяло е храм - верно, с размерите на ЦУМ, ама храм. Не го поливайте с нещо, което би отпушило канал. Сипването трябва да е рядко и с кеф, а не редовно и с чувството, че ако не си сипеш, ще умреш.
И в случай, че не ви трябва причина да си сипете или пък имате 600 причини да си сипете, може би имате проблем и трябва да потърсите помощ.
Ако пък нямате проблем – ами, честито! Сипете си!
"Не виждам как децата ще се върнат в клас по-рано от 8 ноември", каза министърът на образованието и науката Николай Денков пред bTV.
По думите му този срок е за децата от 1. до 4. клас, като по-големите ще могат да се върнат в класните стаи седмица след това.
"Децата ще се върнат в училище, когато осигурим максимално среда с безопасни учители и тестване на децата", каза още Денков.
Той припомни, че при тази заболеваемост е опасно децата да са в клас, защото те също се разболяват и боледуват тежко понякога.
"В момента 100 деца са с Covid-19 в болниците. Помислете каква отговорност е на следващия ден да оставим децата да учат и да вкараме още 100 в болница. Родителите не усещат тази отговорност, но върху нас тежи всеки ден", каза още Денков.
По-късно през деня предстои да бъдат отворени офертите за тестовете, с които ще тестват учениците.
"Докато не видим какво точно представляват самите тестове, няма да имаме точен алгоритъм кой ги прави и кога. Разглеждаме вариантите да се правят и от родители, но след съответната гаранция, че тестовете са достоверни", каза Денков.
"Разбирам притесненията на учителите за тестването, но те са неоснователни. Тук говорим за тестове, които децата могат да си правят сами, както е в Германия, или като тези вкъщи, които си купуваме от аптеката. Това са обикновени тестове. Ние ще обучим учителите, ще покажем нагледно как се тества, ще покажем и на децата, за да видят, че могат и сами", уточни Денков.
Денков коментира и причината, поради която тестването не е обмислено и подготвено още преди началото на учебната година. Обяснението е, че към онзи момент не е имал необходим обществен дебат и обществото ни не е имало желание да вземе подобно решение.
На въпрос дали предстои нов локдаун, Денков коментира, че все още не е ясно. "Това, което виждаме от данните е, че тази седмица, въпреки покачването спрямо миналата, имаме едно известно задържане през последните дни. Ние отново сме на границата да видим дали ще тръгне нагоре или надолу кривата. Какво ще се случи в следващите две седмици е ключово за евентуален локдаун", каза още той.
Скоро изминаха девет месеца от въвеждането на първия локдаун в България. Представяте ли си? Дето се вика - избременяхме вкупом една пандемия с всичките ѝ идиотски проявления: изпадахме в крайни настроения, лекари ни се караха, че трябва да си седим вкъщи, беше ни лошо, страхувахме се, после бяхме в еуфория и се държахме сякаш няма вирус, а в последните два месеца стана толкова тежко, че вече всички искаме това нещо да приключи.
В тези девет месеца бяха заченати и много теми в един обществен разговор, който се води най-вече във Фейсбук, защото…. ами къде другаде да го водим?
Все пак там човек едновременно може да практикува здравословна дистанция, но и да стига до огромен брой хора, на които да налага мнението си посредством главни букви, излишък от запетайки и удивителни знаци. Представете си само, ако трябваше да гоним хората по улиците и да обясняваме на всеки персонално, че вирусът е измислен от Бил Гейтс, който е рептил.
Сега ще кажете – ама във Фейсбук има и много по-сериозни неща. И ще сте прави – има. Там протичат много по-дълбоки процеси, някои от които са си почти съдебни – през пролетта например се пускаха снимки на хора, които ходят по улиците, и бяха наричани байганьовци, атакуват се експерти, с лека ръка се дискутират медицински, образователни и всякакви други въпроси, а в свободното време се обсъждат по-елементарни въпроси от битов характер, например –
обичат ли си децата хората, които нямат против те да посещават детска градина или да посещават друго място, позволяващо общуване с връстници?
Ако сте внимавали в дискусиите в последните месеци, значи сте чули, че родителите, които искат децата им да посещават детска градина, абе… бе това не са родители, бе! Отдалече се вижда, че те имат проблем да си стоят с децата вкъщи, защото…
и тук следват генерализации за начина на възпитание, семейната динамика и други (индивидуални) фактори, които не са в обхвата на познание на коментиращите, но тези фактори нямат особено значение, тъй като присъдата така или иначе вече е обявена.
Възмутени граждани недоумяват защо не могат ВСИЧКИ хора да си седят вкъщи със семействата? И каква е тази майка, бе – то не е майка, а лигла!! Какво ще им стане на децата, ако се затворят за няколко месеца? Толкова ли са ни противни те, че искаме да ги запратим на детска градина?
Знаете ли, аз разбирам, че хипотезата как седим на топло вкъщи, нижем ошав на сурвачка и учим детето да събира и изважда ябълки, докато лежерно потракваме имейл на лаптопа и питаме закачливо партньора си каква вечеря предпочита - пица или агнешки котлети, е много атрактивна, но де факто нещата в много случаи не стоят така.
Всъщност не знаем как стоят тия неща никъде другаде освен у нас си (и у майкини).
Не знаем какво им е в къщата, главата и живота на другите хора. Не знаем какви са им децата и от какво имат нужда и те, и родителите им.
За някои да си седят вкъщи и да лежат на дивана осем месеца може и да е най-хубавото нещо, което им се е случвало в живота. За други това е изпитание и, Бога ми, не знам защо да можеш да се барикадираш вкъщи с децата с месеци се тиражира като някаква незаменима добродетел.
Има хора например, които си обичат работата, и забележете - това не означава, че не си обичат децата. То е като с кучетата и децата - някои имат и от двете. Знам, че идеята е много авангардна, но нека се напънем да я допуснем - така или иначе сега имаме много време вкъщи, да отделим няколко минути всяка вечер, за да я обмислим.
Родителите нямаме проблем с това децата да стоят вкъщи. Децата ни имат проблем с това, че не излизат и не се виждат с приятели - или поне моето и още няколко като него имат такъв проблем. А когато детето ми има проблем, той се превръща и в мой проблем.
И не ми обяснявайте как мога да го обучавам вкъщи и да му създавам неповторими забавления с шарен боб, вълнен конец и първи стъпки в чайната церемония, защото, ако го попитам дали иска да иде да тича и играе с още три деца или предпочита да пощи ориз по метода Монтесори, седнал на трикрако столче в меки цветове, може да опитате от три пъти да познаете какво ще ми отговори.
Една чудесна терапевтка ми казваше - "всички родители си увреждаме децата" и това донякъде успокоява, когато си потънал в чувство за вина от поредния си нелеп родителски ход. Мисля че направихме достатъчно за (и на) децата на предния локдаун, когато те бяха истински затворени в продължение на 2 месеца. Когато не можеше да се ходи в парка, да се седне на пейка, когато възмутените граждани снимаха другите граждани, които ходеха по права линия по тротоара, и пускаха снимките им във Фейсбук, за да ги оплюваме на воля, и когато отвсякъде се лееха простотии за трупове в чували по улиците, и как детските площадки щели да се напълнят с мъртви.
Честно казано, не искам да отглеждам някакъв социален идиот, който от петгодишен ще се пръска с дезинфектант и няма да се вижда с деца по половин година. И ако имам възможност да избегна това, ще го направя.
А докато го правя, не спирам да си слагам маската, където това е необходимо, не ходя да се редя на опашки в магазини за играчки, не посещавам партита с пароли, а хората масово ги избягвам още отпреди пандемията, защото повечето не ги харесвам.
P. S. Имам и една идея за големите магазини, които се оказват неустоимо изкушение за тълпите от хора. Ако те бъдат опасани с електрически пастир - като тези, с които по селата управляват говедата в егрека, ще се избегнат опасните струпвания, а ние ще имаме възможност на спокойствие да обсъдим дали децата трябва да излизат или не трябва да излизат.
P. P. S. В тоя ред на мисли – ще си пуснете ли децата на градина от 4 януари?