fbpx

Дъщеря ми проговори на английски и за мен това никога не е било проблем. Логопедът ѝ е на същото мнение – ако едно дете иска да говори, няма значение на какъв език го прави. Но това не означава, че няма повод за притеснения. Защото според логопеда в последните години има сериозно нарастване на броя деца с трудности в проговарянето и говора.

Първата дума на дъщеря ми беше „котка“. Казана дълго и протяжно на две отделни срички. Ето така: „коооо-тка“. Една година по-късно тя говореше великолепен английски без каквато и да е помощ от наша страна. И го говореше с толкова прекрасен английски акцент, че ѝ завиждах. Никога не бих могъл да кажа липсващото r в strawberry по начина, по който тя го казва и досега. Нищо че за първи път започнах да уча английски преди 38 години, че съм завършил английска гимназия, че го използвам всеки ден, че чета, пиша и говоря постоянно. Няма никакъв шанс. 

Това, че тя говореше само на английски, макар да разбираше български, не беше проблем за нас. Партньорката ми говори английски, другите ни деца – също. Моите племенници живеят в Щатите и макар да говорят български, естествено предпочитат английския. По-сложно беше за бабите и дядовците, но и там течеше отлична двуезична комуникация, а ако не се разбираха, ние превеждахме.

Мечтата да си логопед

Дъщеря ми не е единственото дете в България, което говори само на английски като малко. Причината, ако няма англоговорящ родител, е съвсем прозаична – устройство с екран и интернет. Английският е по-лесен за научаване от българския, а освен това има изобилие от всевъзможно съдържание за деца на английски. Всеки родител го знае – онлайн детското съдържание на български е плашещо бедно и (в повечето случаи) грозновато.

Това, че някое дете научава английски и говори на английски не е чак такъв проблем (стига да има кой да го разбира) – в крайна сметка повечето деца забравят английския и с времето минават на български. А и насреща има армия от логопеди, която винаги е готова да помогне с произношението. Пък и логопедът на дъщеря ми е прекрасен пример, че винаги можеш да научиш български. 

Акулина Арикова не е родена тук. Но идва като студент в България и остава. „Бях решила, че ще съм логопед още като дете, защото самата аз ходих на логопед и осъзнах колко е важно да получиш подкрепа, когато никой не те разбира. Когато видях, че предлагат такава специалност в българската програма, не се колебах нито за миг. Най-трудното за мен беше да науча детския говорим български език и съответно „изчистването“ на речта“, казва тя. Според нея логопедът може да оправи всичко. Освен едно: „липсата на желание за комуникация“. 

Проблемът с екранното време

От гледна точка на Акулина проблемът не е, че детето бърка произнасянето на даден звук или че смесва два езика. Проблемът е, че ранното излагане на деца на екраните води до промени в развитието. „Детето губи интерес към комуникацията и общуването, защото само имитира това, което чува. Освен това при екраните няма диалог – то само слуша. И макар да помни, без значение колко много, то не се учи да формира идея, която да изрази“, обяснява тя. 

Арикова е за твърдо ограничение на екранното време – 20-30 минути на ден, максимум един час. „Знам, че всеки родител има нужда от почивка и тишина, Но не трябва да се прекалява, защото това има отрицателни последствия“, казва тя. И добавя, че няма значение на какъв език ще говори детето, стига да говори.  

Според нея пандемията е довела до сериозно нарастване на броя деца с трудности в проговарянето и говора, най-често заекване. „Причините са ясни: хиперпрожекция на децата от много ранна детска възраст и стресът за родителите и съответно и за децата“, казва тя. Най-често срещаните проблеми, които тя споделя са:

  • трудно проговаряне
  • разстройство в развитието
  • неясна реч
  • заекване
  • трудности в ограмотяването

Да научиш английски сам

В това отношение дъщеря ми е имала късмет. Въпреки многото екранно време тя няма спиране, ако някой си говори с нея или ѝ чете. 

Нейният сценарий не е по-различен от този на много деца от ковид ерата. Партньорката ми се разболя и изкара доста време на легло. Аз също, но по-леко, но все тая – нямаше време за всички деца, за нея и за работа. И най-малкият герой получи един таблет, за да се оправя. Ковидът свърши, но дойде следващ медицински проблем и тези две седмици самоотглеждане станаха месец, после три, а после и още. Разбира се, процесът беше улеснен от факта, че тя не ходеше на градина, защото за нея нямаше място в градината.

После екранното време намаля рязко, но дори и тогава тя продължи да говори на английски. И то така, че ако се направиш, че не я разбираш, сменяше думите в изречението, за да го поднесе в друга форма. Имаше си нов майчин език.

Разбира се, тази наша гордост не ѝ вършеше особена работа на площадките. Повечето деца не разбираха какво иска от тях и не си играеха с нея. Тя плачеше и търсеше трите англоговорящи деца на чужденци, с които се засичаше. 

Как да запазим другия език

Приемането в детската градина, макар и само за половин ден, стартира процеса по подмяна на английския с български. Тя започна да използва все повече български думи и да говори с другите деца на български. Процесът стана необратим, когато я записахме в подготвителна група в училище и сложихме край на мъчението „детска градина“. 

Сега тя има отличен български и великолепен английски. Преди месец имахме спор за unfreeze и defrost и тя го спечели. Но говори на английски само с мен и с майка си. Дори не желае да покаже на учителката си по английски в училище колко много може всъщност. Не иска и да се научи да чете на английски. Иска да се научи да чете на български и тренираме почти всяка вечер. 

„Най-добрият вариант за запазване на езика е постоянната употреба, комуникация и четене на въпросния език. За предпочитане е детето да говори с носител на езика и/или да посещава държави, където се говори въпросния език“, обяснява Акулина.

Колко езика може да говори едно дете

Едно време имах съученичка, която говореше четири езика – български, английски, немски и руски. Български и английски в училище, немски и руски – вкъщи. И то в различните дни от седмицата – немският и руският се редуваха. 

„Имах едно дете, беше на седем години, което говореше на пет езика – руски, английски, български, немски и испански. Майката му говореше само на български, бащата – на немски, бабите и дядовците – на английски. За другите два не съм сигурна защо. Но то се справяше отлично. Да, понякога слагаше думи от различни езици в едно изречение, но имаше ясна мисъл какво иска да каже“, разказва Арикова.

Тя твърди, че в случай, в който дете говори повече от един език, е съвсем нормално те да се смесват. „Това не е повод за притеснение. Ако детето попадне в ситуация, в която не разбират другия език, на него ще му се наложи да използва само единия език и ще положи максимум усилия да не ги смесва. Отделянето на езиците е много индивидуално при всеки човек. Много зависи за какво се използват различните езици и дали е нужна ясна граница. Децата обикновено могат да правят разграничения около проговарянето на 2-3 годишна възраст и спокойно да разговарят на различните езици около 5-6 годишна възраст“, обяснява тя. 

Според нея чужд език може да се придобие като майчин език най-лесно точно в най-ранно детство. „След това не е невъзможно, но е по-сложно. Трябват много повече работа и много повече усилия. И някои неща пак ще останат не толкова добри. Ето, аз съм в България толкова години, чета и говоря на български, логопед съм. И ако седна да решавам кръстословица, ще ми е много трудно, защото част от думите в кръстословицата не ги използвам, нямам нужда от тях и съответно мозъкът ми не ги е складирал“, завършва тя.

Знаем, че всяко дете е различно и достига до обичайните фази в развитието по различно време. Някои сядат по-бързо, други прохождат по-бавно. Същото е и с говоренето – някои започват да бърборят много рано, докато други предпочитат да не се “хабят” с обяснения от крехка възраст, без това непременно да е свързано със забавяне на речта.

И всичко това е напълно в реда на нещата. Но като родители трябва да следим тези процеси, за да знаем кога всичко върви с темпото на детето и е в нормите за развитие и кога може би има някакви допълнителни причини, поради които има забавяне.

Когато става въпрос за проговаряне, това забавяне може да е свързано с проблеми със слуха, говора или с когнитивни затруднения. Затова е добре, ако имате съмнения, да говорите с педиатъра и да се назначат необходимите срещи със специалисти, както и допълнителни изследвания при нужда.

Какво е обичайното говорно развитие при малките деца?

Както знаем, “нормално” може да бъде твърде широко и индивидуално понятие, но все пак можем да проследим някакви граници.

Около първата годинка децата започват да бърборят и сричкуват, казвайки първите си думи. Повечето до 2-годишна възраст могат да казват около 50 думи, да използват фрази и да правят изречения от по 2-3 думи, пише mom.com, позовавайки се на информация от Американската педиатрична асоциация.

За повечето деца на 3 години е нормално да могат следните неща:

  • да следват прости инструкции от по 2-3 стъпки;
  • да назовават повече познати неща наоколо;
  • да си казват името, възрастта, пола;
  • да могат да бъдат разбирани от непознат човек;
  • да могат да проведат прост разговор с размяна на няколко изречения.

Обичайни симптоми при забавяне на речта

Забавянето на говора може да се дължи на проблеми с възприемането, изразяването или смесица от двете. 

Проблеми с възприемането има, когато детето не разбира речта, а тези с изразяването са в случаите, когато детето не може да се изрази вербално.

Както вече казахме, “нормално” е спектър, но все пак може да се направи мониториране на слуха. Това е в случаите, когато смята, че детето на може да каже достатъчен брой думи за възрастта си.

Понякога лекарите може да не обърнат внимание на притесненията на родителите. Но както ни каза един педиатър преди време, “майките знаят най-добре”. Така че настоявайте, ако смятате, че нещо не е наред с детето ви. От проверка глава не боли.

Какво може да се направи, ако детето има проблеми с проговарянето?

Ако изоставането на детето е съвсем слабо, то всекидневното четене е един от най-лесните начини за развитие на речта му. В допълнение към това може да му показвате различни предмети, да повтаряте как се казват, да го насърчавате да иска нещо, като го назовава с правилните думи.

Посещението при логопед, който да оцени състоянието на детето и да ви предложи занимания, подходящи за него, също е опция. 

Ако се окаже, че са необходими по-сериозни медицински интервенции, логопедът и педиатърът са хората, които могат да ви ориентират към кои специалисти да се обърнете. Впоследствие логопедът може да помогне и за развитието на речта, след като преминат необходимите интервенции.

При всички положения, ако смятате, че е добре да проверите речевото развитие на детето си, не се колебайте да се консултирате. Ранната оценка и превенция често спестяват бъдещи усложнения.

cross