Най-ужасното нещо на света е детето ти да е болно или да се нарани сериозно. Нищо друго няма значение, докато то не оздравее. А за да се случи това по най-бързия и добър за него начин, трябва да знаем към кого да се обърнем, за да получим адекватно лечение.
Адвокат Мария Шаркова многократно ни е съветвала за правата ни като пациенти: в Наръчник на (п)объркания пациент: Как да получа информация? ни обясни какви са правата ни, когато искаме да получим информация за здравето си или за това на близките ни; в 9 грешки, които правим в болницата пък ни разказа какво пропускаме като пациенти по време на болничния си престой; а в текста си Излез оттук! потвърди, че родителят има право да присъства и да участва в лечението на детето си и да не го оставя само, каквито вътрешни правила има в много болници за различни процедури.
Днес адвокат Шаркова ни разказва какъв е пътят ни като родители с болно дете на ръце през клиничните (и не само) пътеки на здравеопазването ни.
Мария Шаркова е управляващ съдружник на „Шаркова и партньори“. Работи като адвокат основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство. Нейни публикации по различни медицинско-правни теми може да следите и в професионалния ѝ блог mariasharkova.com
Някъде четох, че има дума за човек, загубил партньор (вдовец) и за дете, загубило родител (сирак), но няма дума за родител, изгубил дете – защото това е толкова жестоко, немислимо и противоестествено, че дори не може да се изговори.
Предстои да научим повече за последователността на събитията, довели до смъртта на 3-годишното дете в столична болница. Ще се въздържа от всякакви преждевременни изводи, защото един адвокат не бива да си измисля факти или да предполага.
Всички ние дължим уважение към родителите – не можем да очакваме от тях да бъдат рационални, смирени и разбиращи. Никой не е засегнат повече от тази тежка трагедия.
Всички обаче трябва да настояваме за яснота. Да можеш да предотвратиш предотвратимото и да не си го направил, е по-тежко от неизбежността. Детското здравеопазване като приоритет не бива да е клише или само част от някой стратегически документ, а реална цел, която се измерва с резултати.
Следя отблизо събитията от последните дни и осъзнавам, че мога да допринеса само по един начин в този момент. Да ви представя каква е законодателната рамка, която определя пътя на пациента. За да служи на всеки родител като компас по безбройните кръстовища на сложната ни здравна система.
Кога да потърся общопрактикуващия лекар (ОПЛ)?
При избор на личен лекар за вашето дете (понякога такъв избор е силно ограничен в някои населени места) се осведомете за неговия професионален опит с деца, квалификация и пациентска листа. Имайте предвид, че по-големият брой пациенти може да е знак за това, че е предпочитан лекар от много хора, следователно способен, но от друга страна, това със сигурност означава повече чакане, по-труден достъп и по-голяма натовареност. В тази връзка се интересувайте дали е включен втори лекар в практиката на ОПЛ, колко на брой са медицинските сестри, с които работи, и дали е възможно предварително запазване на час, домашни посещения, електронна връзка и т.н.
ОПЛ е длъжен да оказва медицинска помощ непрекъснато, но на практика това обективно не е осъществимо. Ето защо законът е предоставил възможност на всеки лекар да прецени как ще изпълнява това свое задължение – той може да осигури лекар на разположение по график или да сключи договор със спешен кабинет. Непременно попитайте как се осигурява тази 24-часова медицинска помощ и си запишете необходимите контакти.
Обръщайте се към своя ОПЛ винаги, когато има необходимост, включително и при спешни състояния, защото той най-добре би могъл да прецени какви са следващите стъпки. Има няколко възможности:
Посещения в лечебни заведения:
Имайте предвид, че някои лечебни заведения не разполагат със спешни отделения или спешните им отделения имат различен профил (например не разполагат с педиатри, детски хирурзи, детски реаниматори и т.н). Ако попаднете в такова лечебно заведение и детето ви се намира в спешно състояние, лекарите са длъжни да окажат спешна медицинска помощ. При първа възможност обаче ще трябва да ви транспортират до лечебно заведение, което е компетентно да окаже специфичната медицинска помощ, от която се нуждае вашето дете. Задължително следва да бъдете информирани за риска от транспорта и начина, по който следва да бъде транспортиран пациентът.
Важно: при преместване на пациент от едно лечебно заведение в друго винаги се предоставя медицинската документация, за да бъде информирано приемащото лечебно заведение за състоянието на пациента. Освен това изпращащото лечебно заведение трябва да уговори приема и, ако е необходимо, да се консултира с републикански консултант (при комплицирани случаи).
При посещение в лечебно заведение задължително извършвайте регистрация на обозначеното за това място. Така може да се докаже в колко часа сте пристигнали, кога сте приети и кога сте напуснали мястото. Обикновено това се прави на регистратурата, като спешните отделения са длъжни да провеждат триаж на пациентите, т.е да определят поредността на прегледите според тежестта на състоянието на пациента.
При осъществен преглед винаги изисквайте издаването на документ, който да удостоверява това обстоятелство. Най-често това е лист за амбулаторен преглед или лист за преглед на пациент в спешно отделение. Обстоятелството, че прегледът е осъществен срещу заплащане, не е основание да не се издаде документ, който удостоверява каква медицинска помощ ви е оказана.
Ако ви откажат прием в болница, настоявайте това да бъде документирано. Изисквайте да се впишат и дадените препоръки, насоки и изписаните лекарства. Пазете издадените рецепти и други документи, които са ви предадени във връзка с прегледа.
При няколко посещения в различни лечебни заведения, винаги уведомявайте лекарите за тези обстоятелства и представяйте издадените ви от другата болница документи. За съжаление, липсата на електронно здравеопазване в страната все още налага пациентът да обикаля с наръч документи, без да е възможно лекарите сами да се осведомяват за проведеното предходно лечение.
Ако ползвате Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП):
Понякога състоянието на детето ви може да е причина да потърсите спешна помощ на тел. 112. В тези случаи е важно да обясните ясно на служителя, с когото разговаряте, състоянието на детето си. Тъй като вероятността да формирате смислени изречения при драматична и спешна ситуация е сведена до минимум, ви препоръчвам да ползвате формулата за комуникация, въведена в американските болници по примера на военноморските сили. SBAR (situation – какво е състоянието, background – какво се е случило преди това, assessment – какво конкретно ви притеснява, recommendation – от какво се нуждаете.
Например: детето ми не може да диша (situation), като това състояние продължава от 5 минути, преди това играеше спокойно на пода (background), мисля, че е погълнало чуждо тяло (assessment) и е необходимо да изпратите линейка (recommendation).
Ако ви е трудно да формулирате някои от симптомите, помолете да ви задават уточняващи въпроси.
При посещение на ЦСМП и решение за транспортиране в болница, лекарите се ръководят от принципа на най-близкото лечебно заведение, профила на заболяването и риска от транспорт.
Вашите права при оказване на медицинска помощ на детето ви:
Имате право на информация за неговото състояние и на копие от пълната медицинска документация;
Имате право да откажете предложената ви медицинска помощ/да откажете вече започнала медицинска помощ, но тогава поемате отговорност за последващите усложнения, които могат да настъпят.
В определени ситуации може да се наложи да заплатите оказаната медицинска помощ:
Имате право да придружавате детето си по време на болничния престой, като при деца до 7 г. болницата няма право да изисква заплащане на услуга „придружител“ от вас, а когато детето ви има необходимост от специфични грижи до навършване на 18 г. и болницата не може да ги осигури, сте освободени от заплащането на тази услуга и след това.
Когато се съмнявате, че правата ви или тези на детето ви са нарушени, можете да сезирате Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, на чиято страница има възможност за електронно подаване на жалби; Горещата линия на Министерството на здравеопазването и съответната Районна здравноосигурителна каса.
И някои важни неща, които можем да свършим предварително:
Получихме по мейла този разказ на една майка, на която ѝ се е наложило да остане без педиатър за недоносеното си бебе заради изключително арогантното отношение на лекарите, забъркани в цялата история. Съобразяваме се с молбата на авторката да я публикуваме анонимно и без споменаване на имена на лекари и болнично заведение, защото в момента е заведена жалба и предстои случаят да се разследва.
Няма да споменавам болнично заведение, нито имена на лекари. Това ще го направя в писмена жалба за неетично отношение. Ще спомена само, че градът е Варна. За да стане ясно, че не е селска разпра. Наистина ми се иска същината да достигне до повече хора. Онези хора – малкото, които все още очакваме и се възмущаваме в тая държава.
Имам бебе на 9 месеца, което беше дълго време в кувьоз и изписването му се случва с 1 ден предизвестие. Така чакан, но така несигурен момент, че въобще не се замисляш да си правиш предварителни срещи и записвания при педиатри. А това се оказа по-трудно и от влизане в Сорбоната.
Моят личен лекар прие да бъде личен лекар на детето, при условие че изберем конкретен предложен педиатър от същата поликлиника. Тогава не се замислих много колко нелеп е ултиматумът. Дамата педиатър изначално създаде впечатление на работеща за престиж и социални контакти. Такъв лекар, който е с работно време до 17:00 часа и всеки път с голямо мрънкане записва час за 16:30.
Имаше доста моменти, в които липсата на професионализъм и адекватност блесваше, но ходехме и при неонатолог паралелно и не сме изказвали недоволство. Основно се нуждаехме от направления за детски кардиолог заради вроден дефект. Все по-често се случваше, когато идваме, тя да се гримира за след края на работното време и да ни подвиква по коридора на излизане, че то май трябвало изследвания за след 6-ти месец, профилактичен нефролог, ортопед... ама сега направления няма как, да дойдем след 2 седмици.
Мъжът ми отива след уговорено посещение да вземе поредното направление за кардиолог и вкъщи виждам, че е със задна дата – датата на прегледа ни преди 2 седмици. Датата за кардиолога е гранична и тя го знае. Разбира се, на място се установява, че не важи. Събота е. Плащаме си.
Минава време и сме отново на преглед, бивам попитана защо не нося амбулаторния лист от кардиолог. Присещаме се за случката и обясняваме, че сме платили и за в бъдеще молим да ни се издават веднага направленията. Дамата решава, че ще прави представление – вади портмонето си и връчва банкнота, понеже нали за това мрънкаме.
Аз я взех. От яд.
От желание да видя учудената ѝ физиономия. От силното чувство, че го е правила и преди с цел пациентите да се оправдават как не е за пари.
Ами за пари е.
На всяко дете под 18 години се полага безплатно лечение. А всеки родител знае колко е скъпо отглеждането на дете. Но най-важното: като сгафиш, извини се или поне се дръж културно. Оттам нататък чухме неща, които много ми се искаше да запиша. Как като се притесняваш силно за здравето на детето си, ходиш и си плащаш, а не чакаш направления. Това ми каза педиатърката ни. Право в очите.
Казахме, че ще говорим с личния ни лекар, който е и управител на болничното заведение, и че това е възмутително. Може би нямаше да е голяма работа, щяхме да я сменим, щяхме да се оплачем и дотам. Но 5 минути по-късно получавам обаждане от личния ми лекар и, нека не забравяме, управител на поликлиниката. Най-наивно си мисля, че звъни да чуе моята версия, какво се е случило.
Казва ми се, че ме МОЛИ да сменя възможно най-скоро личния лекар на детето и своя. Тоест, да не съм негов пациент. Тонът е арогантен, наставнически, старчески заядлив. Аз съм си позволила да кажа КОПЧЕ на лекар, на човек с връзки като корабни въжета. И трябва да си търпя наказанието.
Оставаме с детето без личен лекар. Защото сме нагли.
Казват ми се директно и други две неща, които са шокиращи като се има предвид постът, който заема.
"Всички пациенти искате да ви е безплатно. Е, няма."
И:
"Аз работя само с нея, ако не си с нея, не си и при мен."
Тоест, той няма да издаде направление за педиатър, щом няма да го ползваме при нея. Каза ми, че съм некултурна, защото прекъсвам по-възрастен човек и затвори.
Ами това е, драги читателю. Това е лекар, управител на болнично заведение, това е персоналът, това е лекарят за детето ти, това е държавата, това е соцът, който никога не си тръгна наистина.
Да живей!
Не една и две са самотните майки у нас, но едно знаем със сигурност – те не са самотен родител, а самостоятелен родител, а понякога и единствен. Защо отглеждат сами детето или децата си е въпрос на лична история, но има някои преживявания, които може или се случват на повечето тях. Едно от тях е преживяването „среща“.
Много често се случва така, че тя отглежда детето си сама, а той е бездетен пич. Това е голяма разлика между двамата участника в преживяването „среща“, която може да създаде известен дискомфорт и объркване.
Създадохме този наръчник по срещи от този тип, като събрахме мнения и препоръки от няколко източника, като ScaryMommy, HuffPost и други. За да сме спокойни за вас, Майки Мили!, които някак си сте успели да вмъкнете във всекидневието си и време за личен живот.
Да си сам родител е едно от най-самотните занимания на света. Не в смисъла на сам, а на самотен. На практика една майка, която е единствен родител, никога не е наистина сама. Детето или децата ѝ са с нея почти непрекъснато, което ѝ носи радост и щастие като нищо друго. В същото време, обаче, тя носи сама отговорността, която при обичайни обстоятелства се дели между двама. Тя влага абсолютно всичко, физически и емоционално, за да не усеща детето липсата на втори родител.
Понякога тази майка може да се разчувства или дори да завиди на гледката на конвенционалното семейство, състоящо се от майка и татко. Понякога си мисли колко хубаво би било да може да сподели всички емоции и преживявания с човека, който наполовина е допринесъл за съществуването на детето ѝ. Обикновено, обаче, в живота на тази майка няма такъв вид споделяне. Дори около нея да има цяло село помагачи (нали сте чували как бебе се гледа от цяло село?), тя е единственият човек, който може да е родител на детето.
От събуждането си тази майка се опитва да инвестира всичко, на което е способна, в детето си, заради което в края на деня е напълно изтощена. Направо е смачкана. И ето тогава, в този точно момент, се появявате ВИЕ. Ако ще сте с нея, трябва да успеете някак да ѝ заредите батериите на тази изтощена майчица. Тя ще иска да споделя неща с вас. Не че не се справя сама, защото и сам воинът е воин... просто всеки би искал удовлетворяваща и равностойна компания. Всеки, и нашата самотна майка също, би искала и има нужда да е с някого, който я кара да се чувства жива и да осмисля някоя и друга минута от живота ѝ. Като стана дума за време...
Времето, което ще отдели за вас, е златно. Времето, което една майка ще отдели, за да е с вас, е времето, през което тя няма да е с детето си. Това значи, че от вас се очаква това прекарано с вас време да си заслужава, да не е прахосано и изгубено. Това далеч не значи на всяка ваша среща да горят червени свещи и да капе восък по бяла покривка в скъп ресторант, или да катерите Мусала, или да скачате с бънджи. Това значи, че и за двамата времето, което ще прекарате заедно, трябва да е приоритет. Което пък изисква да планирате предварително.
Майката, отглеждаща сама детето си, не може да си позволи лукса да зареже по средата нещо, което е започнала да прави, и да хукне с вас към Пампорово на неочаквана среднощна разходка. Тя най-вероятно разчита на детегледачка или някой да гледа детето или децата, докато е с вас, и си е направила план-график, от който зависят и други хора (деца, детегледачки). Часовникът на самостоятелната майка винаги тиктака.
Знаете ли какво изпитва тази майка, когато остане насаме с вас? Изпитва щастие. Да. Щастие и радост. За нея това време, насаме с вас, е нейното романтично бягство, една миниваканция. Затова вложете малко усилие да превърнете тази среща в нещо хубаво и специално. Под „вложете усилие“ имаме предвид направете си план. За нея вашето предварително планиране е проява на уважение към нейното време и задачи.
Вашата връзка няма да е като връзките на другите. Да имате общо хоби, да пътувате заедно и да ходите на почивки заедно са важни крачки в задълбочаването на една връзка. Всичко това ви помага да израснете заедно, да преживеете някакви неща и даже да определите дали си пасвате.
Когато излизате с майка, която си гледа детето сама, не всичко гореизброено се случва, а ако се случва, е рядко. Съвършено вероятно е ваш приятел и гаджето му да планират как ще ходят заедно до Индия, докато жената, с която излизате, все още се опитва да намери кой да гледа детето за срещата ви вдругиден.
Тези майки нямат свободата да правят секс, когато им скимне, да се гушкат, натискат или спят до сутринта с когото си искат и когато си поискат. Връзката с такава жена не е същата като с жена без деца, основно заради съобразяването с основната ѝ сериозна връзка – тази с детето или децата ѝ. Затова не е изненада, че както общите хобита и пътувания помагат на двама души да се сближат, отношението към детето или децата ѝ е това, което ви сближава с нея.
Детето или децата са най-важното в живота ѝ – затова всичко е двойно повече. Всеки си има някаква защитна реакция и рефлекси. Но тази майка има инстинкт за самосъхранение за двама души или за толкова, колкото деца има.
Когато я нараните, тя пада духом и губи форма, което се отразява на това каква майка е и как се грижи за детето си. А най-важното за нея е грижата за детето ѝ. Заради това, през което ѝ се налага да минава всеки ден, тази майка има много висок праг на търпимост и е закоравяла, но това са условни рефлекси – тя е дори по-ранима отпреди, защото сега времето ѝ е много по-ограничено и по-ценно, което прави нещата доста по-сериозни за нея.
Когато се държите добре с нея, се държите добре и с детето или децата ѝ. Знаем, че това е може би най-сложният за разбиране елемент за повечето мъже, но ако осъзнаят тази базисна концепция в начина, по който тя разсъждава, един огромен проблем в общуването ще бъде преодолян. Просто когато започвате да излизате със такава жена, имайте предвид, че освен жена и ваше гадже, тя е майка, и за някои неща просто трябва да се нагодите и да свикнете.
Понякога тя ще взима детето или децата на срещите с вас, така че бъдете готови.
Всъщност, най-трудното при срещите с майка, която си гледа децата сама, е да осъзнаете, че тя невинаги разбира гледната ви точка. Всекидневието ѝ понякога е пълен хаос и лудница и, особено ако е зарината със задължения и битовизми, тя не може да вложи енергия и време да разсъждава върху факта, че вие всъщност не я разбирате.
Ето пример, сигурни сме, че се е случвало на много такива майки.
Той казва: „Уморен съм!“, а тя почервенява и започва да крещи в лицето му:
„ТИ ЛИ СИ УМОРЕН!?!?!?! ТИ СИ УМОРЕН!!!! ТИ!!!!?!?!?!? Аз от две години не съм спала!“
Истината е, че това не е честно. Неговото бреме си е тежко за неговите плещи и трябва спокойно, като възрастен човек, да ѝ кажете, че и двамата имате право на лоши дни, на умора и на криви настроения, но нито един от двамата не е по-маловажен от другия. Важно е още от началото да нямате двойни стандарти.
И ако все още не сте избягали с 200 км/час, поздравления! Вашата присъда и награда е, че ставате част от живота на една наистина страхотна жена. Борбена, страстна и грижовна. Не забравяйте, че може изобщо да не сте мислили дали искате да сте родител, но междувременно едно детенце да ви заобича ей така... Наградата е в риска, който ще или не ще поемете.
Дарина Рангелова е сред абсолютните любимци на Майко Мила. Почти всеки неин текст предизвиква вълна от коментари, като започнем от Аз не кърмя и не ме е срам от това, минем през С първото дете допуснах всички възможни грешки. Третото е друга бира!, след това и страхотният текст За ревящото бебе и други демони и завършим с последния ѝ хит Едно българче в една обикновена канадска гимназия. Днес тя ще ни разкаже какво е да си бременна и родилка в Канада, а ние ще седим и ще цъкаме, и ще викаме "Лелее, глей кви неща има по света!".
*****************************
Когато си направих домашен тест и разбрах, че съм бременна, по стар български обичай изчаках известно време преди да отида на лекар. Щото, нали, трябва да може да се види на ултразвука!
Отидох при личния ми лекар с благата вест. Посещението се оказа дълъг разпит как са протекли предишните ми бременностти и раждания, усложнения, тегло на бебетата, специфики относно здравословното ми състояние и т.н. Взеха ми кръв и урина, но ултразвук - йок.
За моя изненада докторът ми каза, че при нормална и нерискова бременност се правят два или три прегледа на ултразвук, а запис на тонове не се прави, ако няма причина за това.
Предвид преклонната ми възраст от 39 години докторът ми даде направление за скрининг за хромозомни аномалии, който да направя между 11-та и 14-та седмица и ми каза, че ще се видим пак, когато вляза в 4-ти месец. Това изследване се прави на жени над 35 г., самият преглед на ултразвук беше около час и половина и веднага след това ми беше взета кръв. Във втория триместър пак ми взеха кръв и с това се изчерпа скринингът за хромозомни аномалии (поне при мен, тъй като резултатите показваха нисък риск).
В общи линии, прегледите са веднъж месечно, в седми и осми месец - 2 пъти месечно, а в 9-ти месец са седмични, като всеки път протичат по следния начин: даване на урина, измерване на тегло, измерване на кръвно, измерване на корема и малко приказки. Не са ми предписвани витамини или каквито и да е добавки!
Вагинален преглед не съм имала през цялата бременност, вагинална микробиология се взима в девети месец.
Като казах, че тук правят по 2-3 ултразвука, нямах предвид, че не може повече. При мен в 9-я месец се наложи 2 пъти седмично преглед на ултразвук и запис на тонове, тъй като бебето беше малко и докторът имаше съмнения, че не може да се храни, а аз отказвах индуциране.
Изпрати ме и на консултация с акушер-гинеколог. Тук ще отбележа, че ултразвуковите прегледи се правят от техник и резултатите се изпращат на доктора ми по електронен път. Техникът няма право да коментира с мен какво вижда!
Никога не съм ходила някъде за резултат от изследване, още по-малко пък да ми го дадат на хартия. Всички резултати разбирам от доктора, който ми ги показва на компютъра си, когато съм на консултация.
Малко се дразнех, че не мога веднага да си разбера резултатите, а трябва да чакам до консултация, но така пък отпада варианта сама да си разчетеш изследванията, да направиш консултация в някой форум и, полу-откачила, да си поставиш диагноза.
Правилото е, че ако има някакъв проблем с изследванията, лекарят ще ми се обади по телефона.
Жената има 2 варианта за проследяване на бременността: личният лекар или midwife, но не и двете едновременно. Midwife няма точен еквивалент в България. Това е акушерка, но акушерките в болниците не са midwife.
За да стане midwife, човек учи 4 години в университет и първата година след завършване практикува само с опитна midwife. Midwife са в отделна клиника и нейната работа е да проследява бременността. Също както доктора има право да назначава рутинните изследвания и прегледи на ултразвук. Има право обаче да проследява само нормални, нискорискови бременности, и при поява на усложнение е длъжна да се обърне към лекар, а когато е необходимо, бременната се прехвърля при лекар.
Midwife е единственият медицински специалист, който е обучен и има право да води раждане извън болница. Жената може да избере три варианта за раждане - вкъщи, в център за раждане и в болница. Ако жената е над 35г , но е здрава, няма пречка да избере midwife и да ражда вкъщи, ако желае.
Сам по себе си фактът, че жената е над 35 г., не прави бременността рискова.
Ако раждането е вкъщи или в център за раждане, midwife няма право да слага упойка или медикаментозни обезболяващи. Може да ползва хомеопатични продукти или разни практики, като масажи и т.н.
По време на домашно раждане присъстват две midwife, които имат необходимото оборудване в случай на усложнение, докато родилката бъде транспортирана до болница.
Жена, избрала midwife, може също така да реши да ражда в болница. Midwife работят в тандем с болниците, които предоставят и на двете всичко необходимо - може да се сложи упойка от анестезиолог, а midwife може да поиска консултация с доктор, ако смята, че има опасност от усложнения. Разбира се, при реални усложнения, доктор поема родилката.
След като бебете се е родило вкъщи или център, midwife се грижи първите 24 часа за майката и бебето, прави преглед и необходимите тестове на бебето (ако има някакви съмнения, трябва да го транспортира в болница), след това ходи на посещение 3 пъти първата седмица, после - веднъж седмично, в продължение на 6 седмици, като оказва помощ за всичко, за което майката има притеснения, включително кърменето.
След този период, бебето се поема от личния лекар на семейството (не от педиатър).
Не бъркайте midwife с дула. Дулата няма медицинско образование – тя може да присъства на раждането и да оказва емоционална и физическа помощ на родилката, но няма право да се намесва в процеса.
Аз избрах личният ми лекар да проследи бременността, както и да родя в болница, но след раждането ми предложиха, ако желая, първите седмици у дома да идва сестра, в случай, че имам някакви притеснения. Раждане, изследвания и всички прегледи на ултразвук (колкото и да са те), и въобще каквото се налага, е напълно безплатно, независимо дали жената е избрала доктор или midwife, включително и посещенията от сестра след раждането, ако желаеш такава. Дула не се поема от здравната каса.
Аз отказах у нас да идва сестра - нали уж съм вече опитна (не че не бях забравила всичко). Консултациите на бебето ги прави личният лекар, като поради ниското тегло на моето бебе бебето лекарят поиска първата седмица да го заведа веднъж, а след това консултациите са веднъж месечно.
Сигурно се чудите как се води новородено на консултация. Ами, тук животът не спира, защото се е появило бебе - няма забрана за излизане и разни дивотии с постепенно свикване на бебето на балкона по 5 минути.
Новородените се разнасят навсякъде, независимо от сезона – аз ходих на пазар с тридневно бебе. Нищо му няма, почти на 7 месеца е и досега не е боледувало, дори и хрема не е имало.
Ето това е моят опит като бременна, родилка и майка на новородено бебе в Канада. Нито за момент не съм почувствала отношение като към болна или нещо кой знае колко специално и смятам, че такава трябва да е нормалната практика.
МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!
