Какво е да преминеш през превантивна двойна субкутанна (подкожна) мастектомия и как протича възстановяването след интервенцията, споделя пред Майко Мила една жена, подложила се на нея.


Каква бе причината да се подложите на превантивна двойна субкутанна мастектомия?

Ще започна от там, че имах много голям, труден за обследване бюст в комбинация със сериозна фамилна обремененост – няколко случая на рак на гърдата в семейството по майчина линия, включително и при мъж. В допълнение, през 2021 г. ми правиха втора операция на гърдите, този път двустранна, за отстраняване на съмнителни образувания от лявата и дясната млечна жлеза. Въпросните образувания „светнаха“ неприятно на ехограф и скенер, а биопсията показа „суспектни за карциномни клетки“. За щастие, след това хистологията не показа рак, а един куп други промени и образувания. Обаче аз живях известно време с мисълта, че имам рак. И понеже ми писна при всеки преглед да се открива нещо, а аз да треперя кога това нещо ще се превърне в НЕЩОТО, реших да подходя към въпроса по-категорично.

Имахте ли достатъчно информация за самата процедура, как разбрахте за нея?

Мога да кажа, че имах достатъчно информация. Първо защото имам страхотни лекари – д-р Славяна Ушева, д-р Йордан Спирдонов, д-р Николай Георгиев, които ме подготвиха и ми отговориха на всички въпроси, аз задавам много въпроси! И второ защото вроденото ми желание да знам всичко, което обикновено е адски досадно за околните, сега се задейства изцяло и ме подтикна да чета по темата. За съжаление, няма много информация от български източници и четох медицински издания на чужди езици, както и лични истории в чуждестранни форуми.

Как протече възстановяването при вас?

От физическа гледна точка – бързо и успешно, от психическа – не чак толкова лесно. Първо си като войник, боли доста (особено в първите дни), но се справяш. Пиеш си лекарствата, ходиш на рехабилитация, учиш се да си движиш наново ръцете, да ставаш от леглото, да си връзваш косата – в началото гръдният мускул, под който са поставени имплантите, боли много.

После обаче идва моментът, в който трябва да се погледнеш в огледалото, и тогава тия две нови гърди – макар много спретнати и хубави – не ти се виждат като твоите гърди. Онези гърди, които са си били твои цял живот – хубави или лоши; които са кърмили общо 25 месеца две деца; които може и да не са в най-блестящата си форма, ама са били с теб през целия ти живот и са част от това, което те прави жена. Новите са твърди в началото, странни като разположение, защото трябва да се наместят, нямат чувствителност известно време…

И ако се пуснеш по тази наклонена плоскост, много лесно се пада в кладенец от самосъжаление и цялата категоричност и смелост на решението, което си взела, може да отиде по дяволите. Издърпах се сама за косата от този казан, след като помрънках малко на д-р Ушева и тя ме изтърпя, за което ще съм ѝ благодарна завинаги.

Какъв е съветът ви към жени с подобен на вашия риск, които имат своите притеснения относно подлагането на тази процедура?

Ако мога да дам съвет, то той би бил следният: намерете си добри лекари, на които имате доверие, преглеждайте се редовно и ако лекарите ви кажат, че тази операция е добра идея във вашия случай, въобще не се чудете. Ракът няма никакви притеснения. Не виждам защо ние трябва да имаме такива.

cross