fbpx

Знаете ли какво е Resting Bitch Face? И да не знаете Дарина Рангелова с нейното resting bitch face е тук, за да ви обясни, и да ви каже, че няма нужда постоянно да я питате защо е сърдита. Не е сърдита - просто така си гледа.

Resting bitch face (RBF) е термин за изражението на човек, който е в спокойно състояние, а изглежда сърдит, раздразнен, тъжен и дори надменен, без всъщност да изразява определена емоция.

И аз съм един типичен представител на хората с RBF. Да, изглеждам сърдита, дори като чета книга, гледам филм или ям любимите си кюфтета и ще се пръсна от кеф. Извинявайте, но не мога да се хиля, когато ям!

Хората с това изражение много лесно, да не кажа веднага, ги определят като надути, високомерни, надменни и каквото се сетите. Уверявам ви, няма нищо такова и не ви мразим. Просто така си гледаме.

Има учени, които са започнали да се занимават с този феномен, защо и как човек има това изражение и защо това притеснява околните. Някои смятат, че повече са жените с RBF, а други, че просто към жените има завишени очаквания да са приветливи и усмихнати. За мъжете се смята, че е приемливо да гледат "лошо", това го прави готин и мъжкар. А една жена, която гледа "лошо", е просто кучка.

Някои твърдят, че с възрастта можеш да придобиеш подобно изражение поради отпускане на кожата и увисване на ъгълчетата на устата. Сигурно е така, но аз например съм така, откакто се помня. Първите ми спомени, когато някой е предявил претенции към мен да се усмихвам повече, датират от 1 клас.

Стотици пъти са ме питали защо съм сърдита, дори когато съм била в изключително добро настроение. Това винаги ме е шокирало. Като дете не разбирах какво не ми е наред, за да ме питат подобни въпроси, да ме карат да се усмихвам и защо ТРЯБВА да се усмихвам. Сигурно е по-приятно да имаш усмихнат човек насреща, но не е мой проблем, че не изглеждам според очакванията ти.

На много места се споменава, че хората страдат от синдрома RBF. Донякъде е вярно, защото това изражение може да затрудни комуникацията и отношенията в работата например. Не че изобщо не се усмихваме, просто не можем да го правим постоянно и когато не изразяваме емоция. Адски е натоварващо непрекъснато някой да те пита:

"Какво ти е?"
"Защо си сърдита?"
и моето номер едно
"Усмихни се малко".

Не знам как са другите с RBF, но на мен никога не ми е правило впечатление изражението на човека срещу мен, че и да му правя забележка, а не вярвам да не съм срещала други като мен.

Вече има и софтуер, в който можеш да качиш снимката си и да провериш до каква степен имаш RBF. Аз лично нямам никакви съмнения за себе си. А ако сте много зле, пластичните хирурзи вече предлагат корекции и в тази насока.

Макар и малко, RBF има и добри страни. По-малко вероятно е да те заговарят непознати и си идеален за игра на покер.

Аз лично вече съм свикнала с моето сериозно/сърдито изражение и дори вече ме забавлява. И все пак искам да ви призова да не казвате "Усмихни се малко". Не само не помага, а така наистина ни скапвате настроението. Гледайте в друга посока, като не ви харесва.

Този текст е създаден с подкрепата на biotrade.


Допреди няколко години не знаех почти нищо за кремовете за лице и не смятах, че има кой знае каква разлика между всички тях. Абе, да има там, да го мажа сутрин и вечер, или когато се сетя – горе-долу това беше таванът на отношенията ми с козметиката за лице. Знаех единствено, че имам имам суха кожа и по тази причина смятах, че всичко ми е позволено. Можех да си се мажа и с крем, и със зехтин, а можех и кюфтета да си сложа на клепачите – въобще, положението беше шапка на тояга, за разлика от приятелките ми с мазна кожа. Те, горките, кюфтетата само ги миришеха, дето се вика.

Виждах обаче, че за разлика от мен, другите жени имат истинска връзка с козметиката си за лице, обожаваха серумите си, кремовете си, тониците си и се грижеха те никога да не свършват. Подреждаха си ги по тоалетките (ИМАХА ТОАЛЕТКИ!!!) и ги гледах с едно обожание, все едно в тях имаше течни диаманти. 

А аз какво?

Аз нямах тоалетка, но и да имах, нямаше да има какво да наредя отгоре освен сещате се какво – кюфтета - и какъвто крем имах под ръка в този момент. Така се стигна до момента, в който реших, че вече ми е време да се обзаведа и аз с кремове и когато се събера с приятелките си, да мога да се включа адекватно в разговорите:

„Ооо, Красимира, много ти се е прибрал пачият крак, с какво се мажеш?“

А аз вместо да муча неразбираемо, компетентно да отговоря:

„О, с един нов фантастичен серум с пептиди от шарена морска звезда от дъното на Карибско море.“

И всички да умрат моментално от завист.

Затова започнах да се интересувам от видове кожа, типове козметика и, честно казано, въпреки че на моменти се чувствам по-объркана отпреди, имам напредък в две посоки: имам НЕЩО като тоалетка, а върху нея – кремове, лосиони, серуми, тоници, памучета и какво ли още не. 

Няма да ви лъжа, че най-много ми помогна четенето на форуми, Facebook групи и сайтове на козметични брандове. За последните е ясно, че винаги ще пишат най-хубави неща за себе си, но от някои съм имала истински ползи - сайтът на biotrade например е един от тях. 

Няма да ви лъжа, фен съм на техните продукти – ползвала съм избелващия им крем, когато след бременността един ден се погледнах в огледалото и оттам ме погледна една недоспала хиена с чело, покрито с петна. Наложи се в ужас да напиша в Google КРЕМ ПЕТНА БРЕМЕННОСТ и така се запознах с техния крем. И понеже знам, че чакате да ви кажа подействал ли е – да, подейства. Мазах се, крих се от слънцето, пак се мазах и така, в някакъв момент установих, че петната са изчезнали. 

Избелването обаче далеч не е единственият проблем и съм абсолютно наясно с това. То са бръчки, линии, повяхнал тен, мазни кожи, пори, черни точки, дерматити и какво ли още не. Както казах, понякога се чувствам малко объркана от цялата информация, с която се сдобивам, и ето сега например не знам салициловата киселина става ли за суха кожа и мога ли да използвам пилинги? Но знаете ли какво? Готиното е, че има кого да питам

В сайта на biotrade има възможност човек да си зададе въпросите в чат прозореца и отсреща ИСТИНСКИ ЧОВЕК да отговори. Тоест можете да си направите индивидуална онлайн консултация и да разберете дали можете да използвате тоник за излющване или по-добре е да се измиете със сапун с активен въглен, а може би и двете. Или всъщност да се оставите специалисти да препоръчат какво да ползвате, а вие да се вслушате в препоръката им, защото тази козметика е разработена от дерматолози с цел да разрешава конкретни кожни проблеми и състояния

А иначе мога да ви кажа аз какво ползвам след тяхна препоръка – PureSkin крем с ниацинамид и хиалуронова киселина SPF50+, което ми напомня да ви кажа колко важно е да ползвате слънцезащитен крем дори и в града. Иначе вече така съм се подковала с информация, че и насън да ме бутнете, мога да ви кажа, че ниацинамидът работи за заздравяване на кожата, хубав тен и изглаждане на линиите, а транексамовата киселина... абе, това ще го оставя вие да си го прочетете. И въобще – възползвайте се от възможността да научите повече за кожата си, какви нужди има тя и как да третирате проблемите, защото ще си спестите много грешни ходове, ненужни продукти и време. 

А в следващ текст ще ви разкажа повече за типовете кожи и как им действат различните вещества, за да престанем всички да се мажем с каквото се мажат приятелките ни, а да си имаме собствен козметичен режим. Обещавам да не е сложно и всички да разберете разликата между ресвератроловата киселина и глюкозаминовия хидромеланин.

P. S. Последното беше шега, разбира се.

P. P. S. ВСИЧКИ ЗНАЯТ РАЗЛИКИТЕ.

Министерство на здравеопазването е обобщило в свой документ под формата на въпроси и отговори най-често срещаните неясноти относно посещението на училище и детска градина и карантинирането, когато в обкръжението на детето ни има болен с COVID-19.

Разказваме накратко, за да сме полезни, в случай че и вие се чудите кой кога трябва да е под карантина и, съответно, кой кого трябва да уведоми за това.

Ако в детската градина има друго детето с COVID-19 

Основното, което трябва да се знае, е, че детето подлежи на задължителна 14-дневна карантина, ако е било в една група със заболялото дете или е прекарало повече от 15 минути в занимания с дете от друга група, което е дало положителен тест.

Ако вашето дете се чувства добре, не е задължително да го тествате.

Не е задължително вие да сте под карантина и имате възможност да ходите на работа.

Ако сте човекът, който трябва да остане вкъщи, за да се грижи за детето, имате право на болничен, който се издава от личния лекар на детето.

Ако в детската градина има учител или друг човек от персонала с COVID-19

РЗИ ще направи проучване и ще установи кои са контактните лица, които подлежат на карантина.

Останалите, които не са поставени под карантина, могат да продължат да посещават детското заведение - и деца, и персонал.

COVID-19 в класа

Детето ви ще бъде поставено в 14-дневна карантина, ако в класа има ученик с положителен тест или ако е прекарало повече от 15 минути в занимания със заразено дете.

Карантината не отпада дори и при отрицателен тест, защото се смята, че 14 дни е инкубационният период и ако днес няма симптоми, то не е сигурно дали утре отново ще е така.

В този ред на мисли PCR тестът не е задължителен, освен ако не е по предписание на РЗИ.

Както и в случая с детската градина, ако детето ви е под карантина, не е задължително вие да спрете да ходите на работа, но може и да останете вкъщи с болничен, който ви се полага от личния лекар на детето.

РЗИ има ангажимента да въвежда всекидневно данните за карантинираните лица в Информационната система за борба с COVID-19, откъдето се изпраща автоматично уведомление до общопрактикуващите лекари.

Ако моето дете е с COVID-19

В този случай РЗИ ще информира автоматично личния лекар, а вие трябва да информирате училището.

Цялото ви домакинство ще бъде поставено под карантина.

В зависимост от здравословното състояние детето ще бъде прието в болница или ще остане за лечение вкъщи.

Кой заплаща PCR тестовете, ако се налагат такива?

Здравните инспектори според спецификата на ситуацията преценяват дали да се извърши изследване на учителите/децата, които са осъществили по-продължителен контакт с лицето с положителен тест.

Ако бъдете насочени за PCR тест след оценка на риска от инспекторите, сумата за изследването се поема от държавния бюджет.


Тя е на 28, супер огнен Стрелец, философ по образование и plus size модел по професия. Това обаче е само малка част от профила на невероятната Пам Велидис, която има дарбата да кара жените да се харесват, ама много. Представяме ви я в рубриката Жените могат всичко в целия ѝ блясък!

-- Здравейте, Пам, представете се на аудиторията ни – какво сте учила, с какво се занимавате?

Името ми е Пламена Велкова, но всички ме познават като Пам Велидис. Пам идва от един барман, когото срещнах, като бях в 9 клас, и който започна да ме нарича така, защото съм светела като пламък. Историята на Велидис е свързана с първата бяла карта, която баща ми получи в Гърция, където родителите ми работеха още преди страната ни да влезе в ЕС. Когато издавала картата, служителката в паспортното написала вместо Велкови, Велидис. По това време си водех дневник и си спомням, че като видях това име, написах „Това е най-якото име, което съм чувала!“

Завършила съм средното си образование в Карнобат, където живеех без родителите си – както вече споменах, те работеха в Гърция. Благодарна съм на учителите, че ми обръщаха по-специално внимание, помогнаха ми да разбера колко е ценно образованието и се опитваха да ми дадат насока. Напук на очакванията, че ще уча нещо важно като медицина или право обаче, аз избрах нещо, за което всички ми казваха, че ще ме докара до там да прося по улиците, изобщо, ще ме умори глад – философия.

И така, имам бакалавърска и магистърска степен по философия и социология от Нов Български Университет. Пиша за няколко български сайта, сред които Go Guide, vibes.bg, АртАкция, като нямам ограничения в темите. Ако днес пиша за любов, утре може да е по някой социален въпрос, който вълнува възрастова група, съвсем различна от моята. Мисля, че писането ми се получава, защото го правя автоматично, от сърце – все едно съм банкомат, който ти пуска думите…

От четири години се занимавам и с продажба на луксозни стоки и аксесоари и също така работя като plus size модел с няколко бранда.

-- Как започнахте със снимките?

Започнах благодарение на моята приятелка фотограф Вергиния Янчева, която ми беше най-близкият човек в университета и направи едни от любимите ми първоначални кадри. Покрай нейните страхотни снимки, започнаха да ме търсят и други фотографи, а един прекрасен ден друга приятелка ми каза, че една марка прави кастинг за plus size модели и веднага да си пращам снимките.

Реших да изпратя най-скандалните си снимки от една фотосесия, в която съм с корсет – още след един час ми се обадиха и ми казаха „Ти си нашето момиче!“ След този ангажимент получих и още предложения, които ми донесоха много позитиви – не само запознанство със страхотни хора и фотографи, но и удоволствието да карам жените да се чувстват добре и да искат да изглеждат добре.

-- Вероятно много момичета биха искали да тръгнат по вашия път – какъв е съветът ви към тях?

Да се тъпчат с такоси, хахаха! Извън шегата – подобно желание не бива да е самоцелно. Истината е, че преди първата си фотосесия, много се притеснявах. Питах се искам ли да поема по тоя път. И си казах „Не, но трябва“. Защото въпросът е не да покажеш себе си, а красотата и удобството на всички тези дрехи и колекции, които биха помогнали на други жени да намерят своя начин да изглеждат и да се чувстват добре.

В началото не исках да си показвам лицето. Имаше много снимки, на които не се харесвах, но като ме питаха съгласна ли съм да бъдат публикувани, казвах „Да“. Това е битка с моето его, с моята самовлюбеност, от които много по-важно е посланието към жените да се научат да се харесват.

-- Вие как се научихте?

Минала съм през тежки моменти, в които се отвращавах от себе си и от тялото си. Минала съм и през сериозни хранителни разстройства, но явно имам устойчива психика, благодарение на която разбрах колко ми вредят и… стигнах тук. „Тук“ означава, че днес, преди да изляза, се изкъпах в баня с огромно огледало, в което се оглеждах с огромно удоволствие. След това намазах тялото си с балсам, облякох си бельото и роклята, сложих си грим, оправих си косата със същото удоволствие и си казах „Страхотна си, Пам, давай напред!“

Е, скъсах 4 чорапогащника, заради което закъснях за срещата си с един мъж, но по време на целия ритуал изпитвах задоволство от външния си вид – и мисля, че всяка жена заслужава да изпитва това!

Въпросът обаче не е само да застанеш срещу огледалото, но и да се огледаш внимателно наоколо. Защото много често нещата, които не харесваш в себе си, са в стаята, в хладилника, в обкръжението ти, в думите, в това, което четеш и следваш във всекидневието си. И да започнеш да правиш промени. Всъщност, единственото нещо, което си заслужава да не харесваш в себе си, е нежеланието за промени, свързани с неудовлетвореността от начина ти на живот.

-- Какво е мнението ви за цялата тази битка за идеална фигура, за непрекъснатото съмнение на жените дали наистина изглеждаме добре и грешката да се оглеждаме в очите на околните?

Мисля че жените трябва да спрем да робуваме на стандарта да изглеждаме като удобни за хващане бутилки, с техните еднакви извивки… Аз не се срамувам да обличам секси дрехи, обичам да се чувствам красива. И затова най-омразното ми нещо е някой да дойде до мен, да ми подръпне полата или блузата и да ми каже "ама това не ти ли е прекалено късо…" Не, точно толкова късо е, колкото ми харесва.

За годините си съм минала през доста версии на себе си, някои заради други хора около мен, но останах тази, която съм. Имам стрии, имам целулит, но се счупвам да ходя на зумба, йога и таебо, не за да свалям килограми, а за да сваля тежестта на различните енергии, натрупани през деня.

Не гася лампата, когато правя секс. Има мъже, които го правят, мислейки си, че се притеснявам. Благодаря им, но не е така…

-- Какво е отношението на мъжете към вас?

Ами, има мъже, които ме ухажват, пишейки ми страхотни поеми и разкази. А когато не се получат нещата, вече съм ужасно чудовище с жълти зъби и дебела…

Има и други, които са доста по-обрани и стеснителни и именно те се оказват адекватни за спътници и партньори. В друг случай може да се окаже, че мъжете лекуват собствените си комплекси с теб, да изглеждат съвършено след цял ден блъскане във фитнеса, но да са пълни с рани отвътре, които се опитва да закърпят на твой гръб…

Мисля че истинските мъже – осъзнати, зрели – знаят какво представляват и какво търсят – независимо дали за една вечер, или за цял живот. Те искат интересна и влудяваща жена или, както ми каза последният мъж, с когото бях, „повече от това, че си красива ми харесва това, че си умна“.

Повечето мъже обаче търсят позата, нещо, което блести и лъщи. Ако го сравня с продажбата на луксозни стоки – има клиенти, които харесват дизайнерски часовници с камъни по тях, разчитайки на първосигналния лукс… Други инвестират далеч по-големи суми в нещо не толкова ярко, а в нещо, което работи и ще бъде на ръката им в следващите 10-20 години…

-- Вие как ще изберете „аксесоара“ на живота си, ако можем така да се изразим?

Харесвам свръх ангажираните мъже и изобщо хора, защото това е знак, че няма опасност да навлязат в личното ти пространство прекалено и да те обсебят. Нека да има мост между нас, на който да се срещнем по средата, да извървяваме пътя помежду си, вместо да се вкопчваме един в друг. Да имаме пространство, в което всеки може да остане сам със себе си и с интересите си.

-- Как запълвате тези ваши пространства?

Аз съм работещо момиче и от много време не съм имала почивка. Ако 8-часовият ми работен ден не е станал 14-часов, се прибирам, сипвам си чаша вино и пиша някакъв текст. В почивните дни обикновено съм на фотосесия или чистя дома си, опитвайки се да не изпадна в нервна криза. Намирам време за приятели, за книги, за разходки в Южния парк, за пътешествия, и, разбира се, за секс. Сексът за мен е обмяна на енергия и изкуство. Да изпиташ нещо с определен човек, каквото не би могъл с никой друг.

-- Искате ли да кажете нещо на българските майки?

Аз не съм майка и често съм обвинявана за това, че си позволявам да имам мнение по теми, по които по-компетентни са родителите. Мисля обаче, че това е несправедливо, тъй като аз се включвам по тези теми, разсъждавайки върху грешките и всички положителни страни на моите родители и силната връзка помежду ни, въпреки че израснах далеч от тях. Това, което искам да кажа на вашите читателки е, че всяка майка прави грешки, но има само една, която според мен е много страшно да бъде допусната – грешката да се поставиш на второ място, превръщайки децата в единственото, около което се върти живота ти.

За да бъдеш най-добрия пример за децата си, трябва да поставиш себе си на първо място, мечтите си, пътя, по който искаш да вървиш и на който те ще те видят в светлината на всичко, на което си способна.

-- И понеже сме се събрали жени тук, имаме редовен въпрос за любимите певци, актьори и автори…

Едно име за актьор - Майкъл Фасбендър. Автори: Хорхе Луис Борхес, Фридрих Ницше, Имануел Кант, Морис Бланшо. Мисля, че произведенията им са задължителни за изграждане на богат и широк светоглед. Изпълнител: Лени Кравиц.

cross