Нали знаете как постоянно се опява, че днешната младеж не чете, не се интересува от кОлтура, не се развива интелектуално и се е превърнала в човешко продължение на последен модел смартфон.
Това обаче изобщо не е вярно, както всяко обобщение в този свят. И се доказва постоянно от деца, които четат, пишат и ни скриват шапката с нещата, които знаят за света.
За всички четящи и изкушени от литературата деца идва петото издание на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи. Програмата му е пълна с вълнуващи представяния на книги, работилници, срещи с български и чуждестранни писатели, и всичко това чак до 5 юни.
“Прочети света” е мотото на тазгодишното издание. "Четем света – защото зад кориците на книгите се крият светове – реални и приказни, защото, пътешествайки с думите, откриваме света и стигаме до кътчета, до които все още няма измислен транспорт, познаваме другите, но и опознаваме себе си.
Защото книгите са универсалният език, мостът между миналото и бъдещето, порталът към други светове, защото с тях можем да изживеем 1000 живота, без да се налага да живеем 1000 пъти”, казват организаторите от Асоциация “Българска книга”.
Фестивалът се провежда на открито пред НДК всеки ден от 10:00 до 20:00 (в неделя - до 19:00) до 5 юни и всички срещи и събития са безплатни.
Може да следите за програмата в страницата на фестивала и да водите деца и младежи, за да им се радвате отстрани или да се включите и сами в ателиетата и обсъжданията, защото съвременната детска литература е раз-кош-на.
Айдеее, дойде учебната година и всички се завтекохме да водим децата към училищата с идеята, че тия деца нещо ще научат и от там ще просперират неимоверно към по-добро бъдеще, корпоративни върхове и заплати.
С тях да спокойно ще могат да си позволят две жилища в различни квартали, обслужвани от Топлофикация (така че когато спрат топлата вода за профилактика в единия, вашето просперирало дете да се премести в другия и да му е добре).
Но замисляме ли се за какво са всички тези усилия?
За какво е цялото това ставане рано, приготвяне на здравословни закуски, опънати чорапи, чисти блузи, сресани коси и несесери, изобилстващи от пособия.
За какво са всички тези тежки чанти, пълни с учебници?
За знания, ще кажете вие. Но какви знания?
Какво ви е останало на вас от средното образование, скъпи родители, за което си струват всички тези усилия?
Аз лично се опитах да обобщя всичките си знания, придобити в училище, които прилагам и до днес.
Мисля, че всичко, което съм научила и ползвам, се събира в малка книжка – и тя може да се разбере и наизусти лесно от всяко дете, навършило десет години, в рамките на три дни.
Искам да подчертая, че съм издънка на елитна гимназия, така че не гледайте с пренебрежение на книжката ми, а се запитайте какво, по дяволите, знаете повече от мен:
Математиката е наука, която ни помага да си проверим сметката в ресторанта, когато сме няколко семейства и всяко трябва да си сметне собствената част.
Математиката ни учи да си извадим калкулатора на телефона и да съберем колко бири, чаши вино, шницели, пържени картофи и сокове от праскова сме изконсумирали.
Тази сума вадим от сметката и подаваме към следващото семейство. Ако сте били добри по математика, всички отделни суми, събрани на масата, образуват крайния резултат от сметката плюс седем лева отгоре.
Това се нарича Теорема на Майко Мила и се прилага в евро, когато сте в чужбина.
Математиката ни учи още да броим до три. Това е умение, което всеки възрастен човек трябва да притежава, за да заплашва с него децата си „Ако не си оправиш стаята, докато преброя до три, е свършено с теб“.
Най-сложното нещо, за което може да ви послужи математиката, е да схванете как се изчислява ДДС.
Оказва се, че това е препъникамък за много хора и те не мога да схванат как АДЖЕБА се случва това.
Ако можете правилно да смятате ДДС, вие сте постигнали всичко, което ви трябва в математиката и няма накъде да се развивате повече.
Българският език се състои от изключително много правила и това често обърква хората.
Затова ние сме свели 10 години безполезности и объркващи насоки в проста система от правила, за да бъдете винаги грамотни:
а) Никога не слагайте накрая на множествено число буквата „й“. Никога. Никога, никога, никога.
Дори да го искате, дори да ви се изпотяват ръцете и да ви се завива свят, никога не пишете конвенциЙ, коалициЙ, ешерихий коли и прочие.
б) Не слагайте никакви запетайки никога. Ако сложите погрешна запетайка ще ви обвинят че не знаете къде се слагат запетайки и ще ви се смеят. Запетайките са подло нещо. Хората ви казват да слагате запетайка винаги пред „че“ обаче това също не е вярно разбирате ли. А ако някой забележи че не слагате запетайки винаги можете да твърдите че сте поет. За пример предходният абзац е без никакви запетайки, видяхте ли, че въобще не забелязахте.
в) За всичко останало, моля, ползвайте спел чек. Това е функция на компютъра ви. Ако пишете през телефон - също.
Понякога се получават неудобни моменти, в които сте искали да кажете на някоя майка, че е досадница, а пък телефонът ви я нарича „докладна“, но по-добре така, отколкото да пишете неграмотно.
Географията е наука, която ни помага да разберем къде ни се ходи на почивка.
Според Географията, съществуват места, обозначени като Великите географски открития. Това са трите ръкава на Халкидики, Сицилия, Лондон, Венеция и Дубровник.
Всяка година милиони смели изследователи си взимат отпуска и със заделените пари заминават да ги откриват наново и наново.
От географията помня, че навсякъде, където ми стъпи кракът, има руди и въглища от най-различно естество, но това ни най-малко не ми е помогнало да се оженя, нито да създам приятелства.
И още отсега предупреждавам дъщерите си, че вероятността някой да ги попита на среща „А на теб кое ти е най-любимото находище на червена руда?“ е абсолютно минимална.
Ето, това вече е сериозна наука, от която помня страшно много неща. Мисля, че мога съвсем спокойно да разказвам цели три страници цялата история на България, но няма да ви отегчавам.
От историята трябва да знаете и вероятно знаете следните неща:
Първо дошъл хан Аспарух през 681 г. и се установил нейде наоколо. Десет хана по-късно вече имаме царе (и сме на три морета, но за малко).
Това, което трябва да запомните е, че ако владетелят е хан, значи още не сме християни и вероятно купоните са били доста по-разюздани. Ако владетелят е цар, нещата вече са цивилизовани, понатрупали сме имане и имаме писменост.
Добре е да имате любим цар. Моят е Иван Асен II.
Целият този просперитет свършва през 1396 г., когато падаме под турско робство.
В учебен план 500 години минават в приблизително два урока и половина и скачаме на Освобождението.
Тук научавате, че Левски, Раковски и Ботев не са отбори, а революционери.
Освобождението идва и се зареждат една върволица министър-председатели плюс няколко царе плюс две световни войни и страшно много подробности, които действат депресиращо, защото сме на два пъти от страната на губещите и ни взимат всичко, каквото могат – земи и пари, но ни изпращат диктатура, а след нея изведнъж всичко става много неясно и спорно и вече сме толкова объркани, че не сме сигурни в ползите на историята.
Световната история, обаче, не е част от историята, защото научаваме нещо от нея чак когато отидем на екскурзия в Рим или Париж, та ни се струва съвсем логично да е дял от географията.
Литературата е предмет, известен с това, че няма нито един ученик, който да харесва дори една книга от конспекта в рамките на цялото си средно образование.
Всички автори по литература са внимателно подбирани така, че да харесват само на възрастни хора, и чак когато човек стане на 30 и започне да попада на книгите от училище, да открива тяхната красота и изящество.
Сърцето, умът му и емоционалната му нагласа са вече подготвени за плач и дълбока депресия над „Майце си“.
Всяко прочитане на „На браздата“ „Градушка“ или сборник на Йовков води до страшно отчаяние и отказ от екзистенца.
Затова смятаме, че предметът литература трябва да бъде забавен с двайсет години и преподаван на работното място за по-голям ефект.
Биологията в училище е предмет, който служи за отвличане на вниманието.
Докато учат какво е зелена еуглена (или поне се очаква от тях да го научат), на подрастващите им се случват съвсем реални биологични неща като пубертет, акне, порастване на гърди, първи секс...
Най-неочаквано идва цикълът или окосмяването на най-различни места, но никой не ти обяснява защо. Човек ще рече, че сме зелени еуглени.
Физиката е предмет много близък до магията. Той се опитва да ви обясни защо когато се огледате в лъжица, лицето ви се вижда наобратно, но невинаги.
Има лъжици, в които лицето ви се вижда съвсем нормално, а пък в Матрицата лъжицата даже не съществува и човек наистина се обърква с толкова много лъжици.
По физика научавате неща, които трябва да приемете на доверие, защото нито можете да проверите, нито можете да разберете.
Kато например, че вселената е безкрайна, но едновременно с това се разширява и очевидно става все по-безкрайна от, да речем, миналата година.
Единственото, което можете да проверите по физика, е, че светлината пътува по-бързо от звука, защото първо виждаме мълнията, а после чуваме гръмотевицата.
То е същото като експеримента, при който първо виждаме, че сладоледът в магазина е свършил, а чак след това чуваме децата как започват да пищят.
Химията е предмет, касаещ най-скучните неща на планетат.
И тъй като не можахме да открием нито едно интересно нещо по химия, което да си заслужава да споделим с вас, ще ви кажем две неща, които няма да ви кажат в училище:
Изобразителното изкуство е предмет, който ви преподава най-важните житейски уроци в живота, така че внимавайте много:
Първият урок е, че нямате кой знае какъв талант за каквото и да е и затова стомните и натюрмортите ви се получават толкова грозни.
За целта, като всяко друго нещо в тоя живот, ще трябва да нарисувате поне 170 стомни една след друга, за да се научите да ги правите добре.
Вторият урок е, че хората са лицемери и никой няма да дойде и да ви съкрати мъките като ви каже „Брат, стомната ти е отвратителна. Направи друга“.
И третият урок е, че ако майка ви си закачи стомната ви в рамка в хола, това нищо не значи. Освен, че ви обича. Така че – от всички предмети, най-много ви препоръчваме изобразителното изкуство и разбира се
Това е единственият предмет, при който учителят може да прави нещо яко – в случая да свири на инструмент.
Карайте го да ви изнася дълги концерти, да ви пее и свири и се възползвайте от добре прекараното време с него.
От мен е това. Един наръчник по средно образование.
И ако е вярно, че образованието е прозорец към света, то този свят не е чак толкова сложно нещо.
Кажете го на децата си и им кажете, че са абсолютно в състояние да го завладеят, независимо какво им казва учителката по география.
Дарина Рангелова вече няма нужда от представяне в Майко Мила, особено след някои от текстовете ѝ. Като този за кърменето или какво е да си първокласник в Канада.
Просто напишете Дарина в търсачката и ще получите един куп яки разкази, а ако ви мързи, ние вече го направихме вместо вас и може да ги откриете тук.
В този си текст Дарина разсъждава по темата с „лошите думи“ и защо не трябва да ги използваме пред децата.
Кой каза, че не трябва?
И защо?
Нали така или иначе някъде ще ги чуят, не е ли по-добре да е от нас и да им обясним какво значат и в какви случаи се употребяват? Егати!
Ей това се питам напоследък.
Въпреки че „свестните“ хора се опитват да не използват „лоши“ думи, и родителите предпазват децата си от тях, те, думите, са си там и са живи.
Вулгарният език има своята сила в човешката комуникация и психология. Мисля, че няма нужда да споменавам литературни произведения.
Всъщност, изобщо не съм седяла да мисля относно „лошия“ език и децата. Просто си приказвахме пред тях какво си говорим и ако ги няма.
Замислих се за това едва след като емигрирахме в Канада и си дадох сметка, че трябва да се положат усилия, за да се обогатява българският на Тони, тъй като разговорите в едно семейство не са особено разнообразни.
Започнах да търся информация как се запазва и развива майчиният език при триезични деца (Тони говори английски, френски и български) и така попаднах на различни мнения на психолози и лингвисти, че е наложително тези термини и значения да се изучават на всеки от чуждите езици.
Също както изучаването на всички други думи. Казват, че това важи и за майчиния език, дори когато детето не изучава чужд език – но тогава си ги научават, щем, не щем.
В книгата Growing up with three languages от Xiao-lei Wang прочетох:
„Не може да се каже, че човек е езиково компетентен, когато не може да разбира „мръсни“ думи или изрази на съответния език (въпреки че човек, разбира се, може да избере да не ги използва в своята комуникация.)“
Ние вкъщи употребяваме „лоши“ думи пред децата и не им запушваме ушите, когато има псувня в някой филм. Обясняваме защо сме ги употребили и в какъв контекст, който обикновено е под формата на шега. Обясняваме и защо не бива да се употребяват в училище и навън.
Тъй като ние не употребяваме бруталните псувни „на майка“ и Тони няма как да ги чуе, съм решила да го запознаем с тях, когато е достатъчно голям, за да разбере значението им – именно за да е езиково компетентен, а не за да ходи и да псува хората.
Реших да видя какво препоръчват някои български сайтове по темата „лоши думи“. Съветите са от рода:
Е, аз трябва само с това да се занимавам!
Стига се и до: „Твърдо заявете, че не искате да я чувате. Не е задължително да обяснявате значението ѝ“.
А шамар няма ли, се питам аз. С какво е виновно детето, че е чуло нещо и го е запомнило? И какво, като е чуло – ще стане чудовище?
В друга статия се казва, че причината за употреба на такива думи няма голямо значение. По-важно е да реагираме така, че детето повече да не я повтаря.
Моето виждане пък е друго. А именно, че не е важно откъде и как ще чуе детето „лошите“ думи, важно е как ще го научим да ги възприема и използва.
Да, ако е малко, е ясно, че няма да му обяснявате значението. При по-голямо обаче според мен си е задължително.
Също така прочетох, че е абсолютно недопустимо родителят да се смее, ако невръстното дете употреби „мръсна“ дума. Ами, за мен пък е допустимо. Защото просто е смешно.
Не се гордеем, но едва ли има малко дете, което да не е изръсило нещо нелепо (като например Мамо, защо имаш брада под корема?)
Ами, смешно е. Смееш се един-два пъти, след това обясняваш, че вече не е смешно, и детето спира да я повтаря, като види, че не привлича внимание.
Тази драма с „лошите“ думи не е само в България. Тук също имам куриозна случка.
Взимам Тони от предучилищната забавачка и учителката ме дърпа настрана да ми каже нещо. Тони казал „лоша“ дума и тя иска да му обясня, че не може така да се говори.
Съгласявам се, разбира се, поемам ангажимент да говоря с него по този въпрос и питам каква е думата, която е казал. За моя изненада, тя ми каза, че не може да я изрече и той да ми каже я вкъщи. Ми... добре... Обаче Тони мълчи като партизанин, явно осъзнаващ, че думата не бива да се казва – само дето не прибягнах до изтезания, но той така и не сподели коя е думата.
Много умувахме с мъжа ми и в крайна сметка не го наказахме, не можахме да обясним защо е лоша въпросната дума, която така и не разбрахме коя е, или с една дума – стана едно нищо.
Първо, защото не знаем какво е казал, и второ, в което е и куриозът, ние говорим само на български вкъщи.
Т.е., „лошата“ дума на английски я е научил в училище и аз спокойно можех да отида и да им вдигна един скандал, че те са го научили на тази дума в училище.
Така и не разбрахме коя е думата.
И така, освен ако не си отглеждате децата като отшелници, няма как да не научат по някоя и друга „лоша“ дума.
Още не сме свършили, скрол надолу
Господи, оказа се, че има доста проучвания относно „лошия език“ и че това е една доста подценявана техника за справяне с гнева. Намалявала се и вероятността от физическо насилие. Децата, между другото, също изпускали пара по този начин. Говорим за по-големите деца, които знаят значението на тези думи.
Има и проучване, че псуването намалява усещането за болка, когато човек се удари (hypoalgesic effect of swearing). Демек, много е добре да извикаш „Мамка му!“, като си удариш кутрето в масата.
Тези учени конкретно бая са проучвали и правили експерименти, но за съжаление, им присъждат Антинобелова награда за това откритие. Други учени пък твърдят, че чрез псуването може да се различи дали човек е болен от Алцхаймер, или има деменция.
Въобще, извън употребата на „лоши“ думи, за да обидиш човек, има само позитиви.
В един български сайт прочетох, че ако атмосферата в семейството е спокойна и хармонична, при общуването не се използват нецензурни изрази. Развеселих се. Веднага го оборвам с моето семейство, където атмосферата е спокойна и хармонична и се използват нецензурни изрази. Аз лично много харесвам възклицателните е/баси, е/гаси и останалите производни. Независимо дали с положителен, или отрицателен знак казваш едно „егаси...“, и всичко е ясно. Няма нужда от пояснение.
Тони това никак не го впечатлява. Той използва what the heck. Не му правя забележка, защото е политически коректно и го използва на място.
А в статията „Лошите думи и децата“ с автор Радост Николова има следния съвет: „Предложете му синоними. Четете повече, учете стихчета, развивайте речта му. У детето с богат речник „лошите“ думи се изгубват в лексикалното многообразие и не представляват голяма заплаха.“
Тук само мога да кажа What the fuck! И преди да ми кажете, че след време ще бера плодовете на този ми подход, ще ви отговоря, че вече ги бера. 16-годишния ми син непрекъснато ми го хвалят колко е възпитан и любезен. На родителските срещи това е първото, което ми казват. Със сигурност използва „лоши“ и предполагам нецензурни думи, но явно знае къде. И то това е важното.
