fbpx

 

Днес при нас е Елица Петкова със страхотния си, научно-фантастичен разказ с елементи на реалност, третиращ проблемите на постъпването в ясла. Разбира се, ние знаем мнението както на родителите, така и на учителките, затова ще попитаме микробите какво мислят. Не ние, де. Елица ще ги попита!

Казвам се NX06 и обитавам яслената група на 317-то ОДЗ в кв. Люлин. Тук ми е добре. Лятото някой път се налага да заспивам летен сън, че оредяват децата, но от есента, та чааак до късна пролет, животът е песен!

Добре де, има нещо, което ме тормози… Това е началото на новите яслени групи. Половината деца тръгват обикновено към края на септември и тогава е първата вълна. Вълна от рев, рев, рев, напрежение и пак рев.

Реват не само децата, но и родителите, като ги оставят сутрин, представете си! Е, лелките са измислили един доста добре работещ трик и нонстоп им повтарят на новите мами – „Оставяш значи детето и бягаш с двеста! То иначе като се вкопчи в теб, ще реве още повече!“

То тези майки с високите токчета да бягат с двеста, не знам… ама сигурно се получава някакси, понеже постоянно се натяква това правило. Разбира се, когато децата са разстроени и реват по цяла сутрин, тогава са и най-уязвими към мен и моите събратя, но все пак, чак на мен ми идва в повече цялата тая работа, разстройва ме някакси!

При втората вълна от деца – останалите, които започват ноември – декември, вече ушите ми са позаглъхнали, успявам някакси да игнорирам рева, и тогава е моят момент – развихрям се с коктейл от кашлици, сополи и температури…. Абе изобщо, купон става!! И все пак, много ми е странно как са го измислили тези хора – гледат си детенцето чаааак до две години, то си е толкова свикнало с тях, и изведнъж – БАААААМ – оставят го на непознато място, при непознати хора и при други ревящи деца! И то, изсипват ги новите деца накуп! Не че искам да се бъркам в хорските работи, ама човешко ли ви се вижда това???

И най-странното е, че никой нищо не казва и не прави по въпроса! Е, децата си казват, ама те го казват с рев, а това явно не е приет начин за комуникация и няма кой да ги чуе! Лелките също нищо не правят по въпроса – те какво пък да направят, освен да се опитват да успокояват децата. Но те си знаят, че всяко начало е трудно и просто си вършат работата – хранят ги, изпишкват ги, сменят ги… то време за друго и без това няма при тези големи групи!

Родителите също нищо не правят – те явно не знаят, че има и „друго“, че нещата могат да бъдат различни. Просто си страдат заедно с децата… Те, майките обикновено в тоя период точно се връщат на работа и вероятно и за тях цялата тази промяна си е голям шок!

Аз обаче, микроб или не, поназнайвам някои работи! Онзи ден се чух с мой братовчед от Австрия – NX07 – не му е лесно там, завалията…. При нас, микробите, колкото по-назапад сме, толкова по-тегаво става, при хората пък е обратно, съм чувал! Та той за малко да падне от носа на едно дете като чу, че децата при нас реват!

Разказа ми как при тях има план на въвеждане и всяко ново дете си започва в определен ден, когато няма други нови деца. А на всичкото отгоре, родителите влизат при децата! Представяте ли си, къде се е чуло и видяло такова нещо! Според нашата, българската школа, родител да влезе в стаята с децата, е престъпление, и директно те съдят по Наказателния кодекс! Така де, децата тъкмо започват да се успокояват от шока, че са самотни, без мама, на непознато място и при непознати лелки, и хоп – влиза дете с майка си! Ами на другите нали ще им стане толкова мъчно, и пак ще почнат да подсмърчат! Хмм, ама брат‘чеда вика „Не е така, нашата практика друго показва!“ И двамата млъкваме и разсъждаваме за момент, не че това ни се удава лесно…

Мисля си, ами може би, ако другите деца са въведени така плавно и при тях също е имало родител в началото, може би затова не плачат, защото са се адаптирали! Ама какво разбирам аз, с моята микробска глава! Да го мислят това директорите и другите умни хора там! След разговора с брат‘чеда си правихме микробска сбирка за обмяна на опит тук, в София, и се оказа, че и тук имало места, където децата не плачат!

Един от по-младите ми братя се е уредил в някаква гъзарска градина, където също не ревяли децата! Той брат ми изглежда мършавичък малко, явно няма много работа там, но пък за сметка на това е толкова дзен! Хмм, ами решавам следващата седмица да си взема отпуск и да разгледам други ясли – не че моята не е доходна, ама ако мога да си спестя главоболията с тия ревове, ще съм наистина щастлив! Както ме посъветва братът, избрах яслата според лъскавината на автомобилите, които паркират сутрин отпред! Влизам аз в стаята и какво да видя – само десетина дечица, от които едно явно е ново и е влязло с майка си! Можело значи!!! И това, новото, ще се побърка от кеф – толкова яки и нови играчки има тук! Заиграва си се самó и изобщо забравя за майката!

Местният микроб ми разказва, че детето е идвало няколко пъти преди да започне, за да опознае мястото. Имало е и една-две срещи с учителките, едната от които си е педагог ли, психолог ли не знам, ама има страшен подход към децата – тя му обръща специално внимание, гушка го, носи го насам-натам, показва му всичко! И всички други деца го посрещат с песничка, знаят името му, показват му кое е неговото шкафче, кое е неговото легълце! И детето изглежда толкова спокойно – по нищо не личи, че е тук за първи ден!

Аз се пробвам да му се лепна, ама къде ти, все не успявам да се закрепя, и сто пъти се излюсквам на пода! Затова брат ми е толкова мършав явно, тези деца като са така спокойни и усмихнати, става много трудно за един микроб да се закрепи! Е, явно няма идеално щастие – или много ще ми реват, или трудно ще им се лепя… Колкото и да не ми идва отвътре това с мисленето – ще помисля кой вариант ме устройва повече. И все пак, чудя им се на онези от ОДЗ-то защо вече толкова дълги години продължават да си мъчат и шокират дечицата, като ги захвърлят отведнъж... на непознато място, при непознати хора и сред другите ревящи и сополиви деца….

МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!

cross