fbpx

Този текст е публикуван с подкрепата на Fairy Bulgaria и новата обърната бутилка на Fairy Max Power, които истински се стараят да ни е “чисто и просто”, докато ние пък истински се стараем да не обръщаме с главата надолу всичко, до което се докоснем. 


Много обичаме да четем за провалите на другите по отношение на домакинските дейности и занимания, защото така успяваме да се почувстваме мааалко по-добре в рамките на собствената си непохватност. А тя на моменти е епична. Каквито са и историите, които ни споделихте, когато ви питахме честно в очи къде сбъркахте най-много, скъпи приятели, в този живот, и по-точно в битовата му част.

Когато пуснахме поста, не сме си и представяли такава вълна от споделени истории. Смяхме се от сърце и съчувствахме от душа. На някои места даже пляскахме с ръце и викахме “Да, да, да, и аз съм го правила!”. На други се кръстехме с гореща молба да не ни застига такова чудо.

Тук ви предлагаме малка част от коментарите, които се осмелихте да напишете. Явно съвестта ви по тези въпроси е вече чиста. За кухните не е много сигурно. Но пък хубавото на кухните като цяло е, че те нямат изчистване и при тях винаги важи непреходното “То така си беше”. 

“То така си беше” е и една от трите категории, в които условно сме разделили получените истории. Другата група е “Дефектът в ефект” - когато един малък битов гаф, води до основно почистване, ремонт или купуване на нови уреди например. (Което си е ефект, откъдето и да го погледнеш.) И третата линия, по която се движат вашите истории, спокойно може да бъде обобщена с една фраза по Джералд Даръл - “В изблик на зле насочен ентусиазъм”. 

Пожелаваме ви да се забавлявате така, както се забавлявахме ние, когато четохме тези коментари за първи път. А ако имате желание да ни споделите нещо “от кухнята” (или от друго помещение на дома), чувствайте се свободни да го направите на maikomilabg@gmail.com.

(Запазен е оригиналният правопис на коментарите.)

То така си беше

Lucy Stamenova

Детето беше малко - на година и половина някъде, аз като една прогресивна и мързелива майка съм му връчила лъжица и то "яде" самичко някакъв джваньок от детската кухня. Хвърчи нещото там във всички посоки, наследникът пищи от кеф и от време на време си уцелва я устата, я косата.

Аз понеже съм изключително съобразителна, в тоя точно момент дефилирах през бойното поле с току-що изпраните белички пердета. Паничката с яденето самичка се шмугна в тях, заклевам се! Пердета, диван, под, аз... всичко в манджа, детето не го броя, то така си беше.

Не помня как се справих, имах позив директно да изхвърля пердетата. Дребния редовно влизаше в банята как си е на стола за хранене.

Angelina Partzova

Бях ученичка, стоя си в стаята и си приготвям багажа, защото предстояха празници и щяхме да пътуваме някъде. Изведнъж от кухнята се чува мощен гръм. Веднага изтичах да видя какво е станало и попадам на траги-комична гледка - баба ми стои в средата на кухнята, а от косата й се стича боза, по стените има боза, по шкафове има боза, по тавана има боза, навсякъде БОЗА!!!

Милата ми баба беше изключителна домакиня, готвеше най-вкусните манджи на света, всеки ден переше на ръка, миеше на ръка, метеше и бършеше прах, не знам как е допуснала в хладилника да остане забравена боза достатъчно дълго, за да се превърне в бомба със закъснител, чакаща някой клетник да отвори капачката. Всички бърсахме, всички чистихме, даже май отложихме пътуването за следващия ден ... след много години при ремонт на кухнята демонтирахме старите шкафове и познайте какво имаше зад тях - засъхнали петна от боза.

Teodora Borova-Slavcheva

Нова година, 31/12, в 8 вечерта се сещаме да си купим вечеря. Във Фантастико бомба е паднала, останало е русенско варено и няколко тарелки кюфтета. Взимаме кюфтетата, слагаме ги във фурната и се отнасяме да гледаме новогодишния концерт с Горан Брегович. По едно време подушваме дим. Отиваме до кухнята, отваряме вратата и ни посреща такава гъста димна пелена, все едно сме пуснали ефекти на рок концерт. След 30 Мин проветряване стигаме до печката, където от кюфтетата бяха останали само овъглени следи. Оттогава винаги ползване таймер.

Катя Сярова

Майко мила, с мъжо ще варим прясно мляко. Сложихме го в млековарката вечерта, прозореца отворен - лятно време и се отдадохме на релакс. На следващия ден кой на работа, кой по задачи...водата извряла, млякото и то, хванали пътя. Тенджерата самотна и загоряла. По обед...се сетихме, че варим мляко. Ние търсим него, то нас - не. Още се чудя как успяхме да спасим млековарката, половинката показа мъжка сила.

Diliqna Velikova

В нощта срещу 24май сложих да варя компот от ягоди на котлона на терасата, но седнах да гледам филм и забравих. Сутринта се сетих и бегом на терасата,а там ягоди по тавана,стените,пода-ужас! Мих и трих с каквото намерих,баня,обличане и в читалището,че трябваше да присъствам на награждаване за празника/ защото съм учител/

Milena Sultanova

Много обичам да ми е чисто, особено в кухнята.. та най-епичния ми провал разбира се е след целодневно лъскане, бърсане и полиране на къщата и най-вече на кухнята, последвано от онзи блажен момент, в който си отварям бутилка червено вино, която строших на плочките в кухнята и всичко до тавана беше в червени пръски/локви/петна и счупени малки стъкълца :))

Stela Stamenkova-Din

Ще боядисвам яйца за първи път в дома на тогавашното ми гадже. Обяснявам му аз, големия разбирач и естет, за яйцата, кое, как, защо… И после със замах плиснах цялата червена боя върху цялата кухня. Имахме ЕДНО червено яйце - не питайте как го боядисахме

Polina Harizanova

Новодомци. Великият ремонт е приключил най-после.

Няма и следа от миризмата на потни майстори и цигари. Кухнята е излъскана до блясък. Радост! Емоция! Сълзи!

Решавам да сготвя първата вечеря в новия ни дом.

Взимам стъкленото шише със зехтин/ 1л./, за да завърша прекрасната салата, но уви..

Не улучвам плота в бързината
и зехтинчето се плюсва на земята.
Шкафчета, плочки, ламинат..
Добре дошли в зехтинения ад!
Сълзи крокодилски текват като водопад,
а на земята - всичко мармалад.
Приятелят ми се ядоса,
че зехтина се прахоса.
Изнервено крещя-
Сигурно не ме обичаш вече, ще си събера багажа,
А той ми вика- Стой! Върни се!
Това кой ще го изчисти?

Valia Chipeva

Не мога само с една, то са толкова много...

Случка 1) Имаме външно барбекю, оборудвано и с котлон, че лятото да се готви на него, за да не се затопля къщата. Слагам да сваря пилешки сърца. Да, естествено, че ги забравям, защото се хващам да правя и друго... 3 часа по-късно, гледам през прозореца на кухнята 4 силуета, които тичат и носят нещо, което ми заприлича на пушка.

Аз пищя, така че и мъртвец ще се събуди, а в този момент сигурно и хората от Пловдив (Живея в София) са си помислили, че тестват системата за информираност при аварии. Грабвам точилката и заставам зад задната врата да чакам нападателите, на ще се защитавам бе! Отваря се вратата и аз бааам... добре, че не оцелих съседа с пожарогасителят

2 Мин. По- късно и останалите съседи се бяха събрали, за да ме спасяват

Голям срам брах.

Случка 2 от графата Каква майка сте вие :

Дъщеря ми на около годинка и половина се скрила в банята. Търся я аз в огромния апартамент 50 квадрата, крещя...чувам мило гласче от банята, "мама ела гуш", отварям врата успокоена, че съм намерила наследница и онемявам. Детето свършило номер 2 в памперса и после старателно бръкнала и размазала всичко по себе си, вдигнала ръчичките и с големи очи повтаря "мама гууушииии".

Успях само да извикам името на мъжа ми, а на нея да изсъскам, стой там и да затворя вратата, за да съм уверена, че това гуши няма да се случи. Мъжът ми взе две дървени дръжки, самоотвержено влезна в банята, успя да вдигне с тях детето във ваната и после да я измием отдалече с душа. Пищи това дете и това си...накрая се сетихме да пуснем и топлата вода (Вече е на 9 и видимо не е увредена)

Няма да продължавам, че може да има норвежки агенти

Svetla Petrova

Миналата година сестрата на съпруга ми ни донесе бутилка гроздова шара, най - вече за децата, да пият. Те обаче така и не пожелаха да я опитат. Сложих шишето в хладилника, но след три, четири дни все още нямаше интерес към нея. Реших да изсипя малко от шарата в мивката, уж че децата са пили, защото съпругът ми щеше да се обиди и да смъмри децата ”Ето на! Леля ви ви донесе шара, вие така и не я изпихте. Свако ви каза, че е много сладка. Ако беше някой боклук от магазина до сега да сте го изпили...” Дори да му обясняват, че не харесват шара, щеше да си настоява на неговата, поне да я опитат...

Чистя си из кухнята и целия този филм ми е пред очите. Изтрила съм плоскостите. Предния ден бях измила щорите, прозорците /живеем на главна улица с много движение и лятото бързо се събира много прах/. Последно измих барплота. Отварям хладилника, вземам бутилката с шарата и в момента, в който отвъртам капачката тъмночервената течност се разпръсква по мен, по дивана, по стените и тавана... В цялата кухня стана ”КРАСОТА”. Започнах бързо да чистя, защото съм чувала, че шарата забоядисвала. Вярно е! Забоядисва.

По - късно съпругът ми се прибра, децата и те. Започна се ”Ти не съобрази ли, че ще е ферментирала? Как искаш от десет дена да стои и нищо да и няма? Това нещо трудно се чисти. Деца, вие защо не я изпихте? Леля ви на вас я донесе. Свако ви каза, че е много сладка. Ако беше някой боклук от магазина до сега да сте го изпили...” Не знаех, че за три, четири дни в хладилника може да започне ферментацията.

П.П. ”На лъжата краката са къси”

Стела Генчева

Спомняте ли си как като влезеш в нов дом всичко ухае на свежо? Е, аз за нула време успях да унищожа това усещане. През онзи паметен ден, мъжът ми беше на работа, малкото ми бебе ревеше като магаре (също толкова инатливо). Аз реших да се наградя с нещо сладко и сложих да се вари мляко за десерт. (Пустата му лакомия!) След море от сълзи и дълго укротяване на опърничавата, Ема заспа. Реших и аз да я последвам, че сънят си беше лукс в тази къща. Събудих се от задушливата миризма на дим. Майко мила! Целият коридор беше покрит с плътна завеса от пушек и нищо не се виждаше! До кухнята можеше да се стигне само с противогаз. Ако имахме детектор за дим, той отдавна щеше да се е прекръстил и да се е изключил.

Веднага отворих всички прозорци, като се надявах миризмата бързо да изчезне. Да, ама не! Цял ден се проветрява тази ти ми кухня, но всичко смърдеше на изгоряло - пердетата, диванът, че даже и цветята ми. Тенджерата беше почерняла цялата и я оставих на балкона с идеята да я измия после.

Следобед мъжът ми се прибра. Аз предварително наготвих таратор с много чесън, напръсках се с парфюм от онзи за специални случаи и излях на пода в кухнята половин литър препарат с мирис на лимон. Сигурна бях, че няма да усети нищо съмнително. За мое съжаление, още от вратата ме подхвана:

- Мирише ми на изгоряло!

- Не, съседите от горе пак са се пробвали някоя нова рецепта! - веднага го контрирах.

- Абе, мирише ми на изгоряло и точка! - (С телец не може да се спори!)

Започна да обикаля и да души като хрътка наоколо.

- Да не е направил някой контакт късо? На теб не ти ли мирише на изоряло? - погледна ме подозрително.

- Не, само така ти се струва!

- Няма да излезем, докато не разберем от къде мирише!

Мина през всяка стая, помириса всеки ъгъл и накрая излезе на балкона. Там се кипреше изгорялата тенджера, почерняла от сажди.

- Аха! Знаех си! - възкликна доволно той и я посочи с увереност.

- Браво, Шерлок! И какво разбра?

- Че някой е варил мляко! - ухили ми се ехидно насреща. - Видя ли, че пак бях прав!

- А ти нали знаеш поговорката: „Ако една жена не е права, по-добре отидете и ѝ се извинете"? Хайде, да излизаме да разхождаме бебето преди да си ме ядосал!

Дефектът в ефект

Диана Бобева

За вечеря исках да изненадам семейството на съпруга си.Кюфтета с бял сос/фрикасе/ трябваше да бъде изненадата. Замесих каймата и оформих 10-12бр. кюфтета които сварих със зеленчуците.Трябваше да се премине към бешамеловия сос за който не улучих съотношението на брашно, яйца и вода. Соса започва да прелива. От малката тенджера до средната.........и стигнах до голямата бяла тенджера в която свекървата вареше буркани за зимата.

Вечерята се състоя и на вкус и мирис беше средно добре, получих похвали и стимул.

Спасих се, когато я приготвях бях сама в кухнята през деня.Отделих в малка тенджера част от соса заедно с кюфтетата, а останалия сос изсипах във WC.

Този ден никога незабравям, защото след него така се специализирах и това стана любимото ястие на семейството ми без грам излишен сок.

Мария Ангелова

Като добра майка, прилежна домакиня от виден род на чистачки-перачки-готвачки, използващи всякакви уреди за по-бързо, лесно и вкусно готвене и стопляне, един ден включвам електрическата кана за вода-ще я топля, защото ми трябва за неустоимия и пухкав хляб, който приготвям в хлебопекарната за детето, за мен и за таткото. Целият плот е отрупан с продукти-пакет брашно, пакетче суха мая, мерителна чаша и лъжица, бутилка прясно мляко, захарница, солница, разтопеното масло чака в едно канче на котлона, хлебопекарната е нагласена и отворена, няма търпение да я заредя и да я стартирам, и още куп кухненски пособия, които си пребивават на плота.

Та както казах, включвам ел.каната в контакта, наливам водата и преди да успея да затворя капака ѝ, тя ме изпревари и нагревателят ѝ гръмна. Точно в лицето ми. По всички продукти, уреди, по плота, по горния ред шкафове, по долния ред шкафове, по лед лентата, по мивката, по тавана.. Имаше парчета и жици дори в невинното разтопено масло в канчето на котлона. Навсякъде! Невръстното ми дете, което разбира се, беше до мен, започна на плаче, аз си помислих, че съм се превърнала в сляпо пърлено прасе, прегърнах дъщеря си, за да се успокой и седнахме на поизцапания под да огледаме щетите. Погледахме, погледахме и лека по лека започнахме да събираме, забърсваме и измиваме всичко-от съдове до основно почистване на кухнята.

Нели Илиева

Сложих да варя боб. Незнайно как съм заспала. Събудих се от силна миризма и разбрах, че боба се е опекъл, направо се препекъл в тенджерата. В бързината да сваля тенджерата от котлона взех, че я изтървах и останалите някакви частички от бобчетата се разпиляха по земята. Реших, че много по-бързо и лесно ще изчистя бобчетата от земята като ги изсмуча с прахосмукачката. Така освен че изхвърлих тенджерата, защото не можах да я изчистя от изгорялото, изхвърлих и прахосмукачката, защото мотора спря да работи.

Екатерина Топалова

Прясно женени. Зима, ама качествена - със сняг, студ, вятър. Уикенд. Мъжът ми решава да си почива с любимото тогава хоби - да гледа финала на любимата игра League of Legends. Гледа цял ден (с малки прекъсвания за тоалетна и храна). Няма проблем - аз съм пич, нямаме деца и ангажименти, всичко е ОК, пък и е финал, нале... Сготвила съм, изчистила, вечерта идват свекървата и свекъра, възлюбеният продължава да зяпа лаптопа и не им обръща много внимание. Тръгват си. Разчиствам масата. Моля го да измие чиниите точно когато вече трябва да се разберат крайните резултати и да се види кой печели. Напечено му е на човека, пък аз с тъпите чинии, та ми отказва.

Вече съм ядосана - мухльото цял ден нищо не е пипнал, мивката пълна. След скандал, аз се разсърдвам и си лягам (малко пояснение - висока съм 1,55, тогава бях 45кг макс). Булчото тряска капака на лаптопа и отива гневно да мие. Знае, че не е прав и миенето на съдове му позволява да разсъждава върху поведението си, та решава да се извини.

Влиза в спалнята и не ме вижда. Обикаля жилището и никъде не ме намира. Решава да провери дали не съм на двора (в снега... човекът е блондин). Изненада - не съм там. Обикаля пак жилището ама нц, никъде ме няма. Филмът в главата му започва да се развива - по пижама съм избягала от вкъщи в яда си. Взема ключове, пали колата и прави бърза обиколка на квартала. Решава да се обади на приятел, който живее до родителите ми, да види да не би да съм отишла у нашите.

За всеки случай иска и да се обади на друг приятел, който работи в полицията, да се оглеждат по улиците за (явно невменяема) жена по пижама в снега. Да, ама си забравил телефона. Газ обратно към вкъщи. Там вижда, че телефонът, ключовете, портмонето ми, ботушите ми - всичко ми е у дома. Вече освен луда и по пижама, съм и боса в снега. Навежда се да си вземе телефона от масичката и нещо в леглото се размърдва.

Завалията чак тогава разбира, че през цялото време съм си била в леглото - завила се през глава с юргана, ама съм била толкова слаба, че не ме е видял в леглото. Започва да ме целува и прегръща, да ми казва колко се радва, че съм добре, а аз сънена и все още сърдита недоумявам какво се случва и какво пък е можело да ми се случи докато спя, че да предизвика такова притеснение. Изводи:

1. Не е хубаво да си прекалено слаб.

2. Не е хубаво цял ден да висиш пред компютъра и да не си мръднеш пръста да помогнеш на жена си.

3. Смятай за колко луда ме е мислил?!

Nora Kalionska

В зората на демокрацията имаше небивал интерес към всякакви замразени храни, полуфабрикати и гадости, които тамън се бяха появили на пазара. Топ попаденията бяха пакети с някакви съсухрени неща, на което му викаха заместител на месо (направени от соя, приличаха на фъшкии от прилеп), кафето Инка (имащо вкус на вкиснали чорапи с йегермайстер) и нейно величество замразената пица.

Майка ми ненавижда да готви, за нея това е безсмислено занимание за простосмъртни, които нямат никакви по-висши стремежи от яденето и гледането на мачове по телевизията. Та, камерата на хладилника беше доволно заредена с пици и аз, тогава около 11 годишна, решавам да взема съдбата в свои ръце и да си направя вечеря. Какво сложно: слагаш пицата във фурната, пускаш я и чакаш да се опече за около 15 минути. Да, ама кой да знае, че се маха найлоновата опаковка преди това...

Дълго време цялата кухня смърдеше на опърлени телетъбиси, а фурната беше покрита с тънък слой залепнал и изгорял найлон. Пробвах всичко: препарати, белина, олио, оцет, дори плюнки. Нашите накрая си купиха нова печка. Още не знам дали майка ми не беше тайно доволна, че печката е аут, за да не й се налага да готви...

Magdalena Vasileva

Имам много истории. Но любимата ми е с течен сапун. Да си знаете, че по принцип съм много сръчна и обичам да свърша цялата домакинска работа за 2 часа и после да мързелувам юнашки. В тоя ден извъртях 2 перални и зареждайки 3-та установих, че перилния препарат е свършил.

Слизането до Фантастикото пред блока ми се стори излишно натоварване (все пак цял ден чистя!) и се замислих с какво да заместя препарата.

Е, не мислих дълго, като погледа ми попадна на любимия ми препарат за миене на чинии с аромат на нар (пералнята ни беше позиционирана в кухнята)

Отсипах щедро в дозатора за течен прах за пране и воала! Завъртя се пералнята. На мен ми е гот, че съм приключила с всичко и се изтягам доволно пред телевизора. От това състояние ме изтръгнаха виковете на сина ми.

Отзовах се светкавично и попаднах в свят на белота и хармония с аромат на нар. От пералняте бликаше пяна и бавно се стелеше по целия под и обгръщаше в нежна прегръдка всичко по пътя си...

Спомням си само, че гребях с шепи от пода, а пяната не свършваше... За сметка на това, дни наред кухнята ухаеше разкошно…

Vesi Chakarova

Детето е 2 клас. Получава задача по математика: "Ако за 7 мин. се сварява 1 яйце, за колко минути ще сварим 3 яйца?"

450589 минути обяснявам задачата, а онова изчадие ме гледа и недоумява, как така ще се свари за 7 мин и 3-те яйца!

При което решавам да покажа на отрочето. Тя твърди, че за да се сварят 3-те яйца, ще са необходими 21 минути. Приготвям 3 яйца, малка тенджера, пожарогасител, ръкавици!

Слагаме в тенджерата вода, да покрие яйцата и я слагаме да заври. Засичаме по часовник времето. На 15 мин, водата извря, яйцата почнаха да стават черни и почти се запалиха!!!!

Не дочакахме да минат 21 минути. Детето разбра, че задачата е логическа, а не аритметична

Аз хвърлих една малка тенджера на боклука, но...Важното е урока да бъде усвоен и разбран, най-вече!

Vanina Hadjieva

Преди няколко години, приятелят ми ми звъни, защото съседите ни от долния етаж са му се обади, че от окачения им таван тече вода...Прибираме се на пожар и какво заварваме...Още от общия коридор се наблюдава повишена влажност...Отваряме апартамента и ни блъсва облак пара. Надникваме в хола - море. А в средата на морето - кучето ни плава в леглото си, натоварило всички дистанционни и играчките си...Та...кучето беше прегризало тръбата на парното в средата на зимния сезон... Водата в хола ни беше една педя. Изгребвахме я с часове, с дни сушихме мебелите. Наложи се, разбира се да направим и ремонт - смяна на ламинат, на повредени мебели, пребоядисване...Наричаме го "битов инцидент", защото кучето беше бито. Много бито…

Венислава Георгиева

Най-любимото ми е, как сложихме нов бойлер. Аз бременна в 4ти месец. Щастливи с мъжа отиваме на кино, връщаме се към 23:30.. Изненада, от долният етаж тече вода... Викам тази пък съседката какво мие баш сега? Прибираме се и О, ужас! Тръбата към бойлера е избила. Целият коридор, хол, мокро помещение, са във вода до глезена... Спираме тока, щото има разклонители по земята. Мъжа се обажда на приятел с който допреди малко сме били заедно. Отивам, взимам го и се почва действието по попиването. Подгизналият килим отива на терасата и от там парцали, кофи, мопове .. хубаво основно чистене ударихме... Тааа справихме се, със задружни усилия, някъде към 2 и нещо нощес, всичко беше сухо. Идея си нямам как всичката вода беше само там където сме с плочки и не се наложи смяна на паркет

Каролина Семкова

Всеки ден се сблъсквам със невероятни предизвикателства които ми сервират моите двама палавници. Най стресиращото за сега беше един след обяд, когато двамата бяха подозрително тихи ,докато аз им приготвях вечеря. Отварям стаята и бях шокирана от надрасканите две стени над леглата им. Бяха се състезавали кой повече ще нарисува. Още стоят произведенията им. Страхувам се че ако боядисаме , ще се изявят отново.

Susan Essex

А за този случай не бях докрай виновна аз, ама нейсе. Готвя, вече не помня какво, и решавам да полея с малко вино. Сещам се, че имам отворена бутилка, тъкмо за готвене. Грабвам и смело отварям. За 1 милимундер от секундата бутилката избухва, капачката отхвърча към тавана, удря се и върху мен нежно се посипва сняг от мазилката. Тези модерни капачки за многократна употреба на шампанизираните вина явно си вършат работата. Сега си купувам вино само с коркова тапа или на винт. Шампанското го пия мислено около басейни 

В изблик на зле насочен ентусиазъм

Anelia Spassova

Един майстор на миялни ми беше казал, че много хубаво прочистване, дезинфекция и поддръжка било да се изсипе вътре 1 шише белина и да престои 1 нощ. Реших да го послушам, но нямах белина, затова сипах щедро Доместос, размазах наоколо и оставих няколко часа. После си казвам - сега пускам едно плакнене и готово. След 10 минути миялната беше пълна до горе с пухкава пяна, която се проточваше през вратата. Пуснах плакнене още 68201 пъти с нулев успех, маркуча се запуши и освен пяна почна да тече и вода. С едната ръка бършех шкафа, с другата ламината, а с резервните две изгребвах пяната с купичка. Това се случи преди 3 седмици, но у нас още мирише на басейн. Добра профилактика се получи, а на майстора със сигурност са му горяли ушите, въпреки, че не беше виновен той, а моето креативно приложение на съвета му.

Lora Belorechka

От ранна детска възраст изпитвам силна любов към готвенето. Най-вече към приготвянето на разнообразни тестени изделия. Наследила съм я от баба - забележителен майстор на всякакви пити, погачи, сладки, соленки, кексове, сладкиши, палачинки и... бухтички. Много пъти съм я гледала как приготвя бухтички - не изглежда сложно, а и разполагам с точната рецепта. Що пък със сестра ми да не си направим сами? Тамън ще се получат точно както ги харесваме - с течен център. Речено - сторено.

Ставаме с малката сабахлента към 5 часа (за да не ни хванат), отиваме в кухнята и аз, като по-голяма на цели 11 години, ръководя процеса. Сместа е забъркана, олиото загрява в тенджерка. До тук добре. Пускаме с лъжица първата партида. Нещо не е наред - тестото се разлива в олиото, получава се мазна каша. Хмм явно не е загрято достатъчно. Изливаме и започваме наново. Този път котлона е на макс и нещата вървят по-добре. Бухтите излизат златисти отвън и суровички отвътре. Идеалка! Идва ред на последната, олиото вече пуши, бухтата става на въглен, а аз не успявам да я извадя. Тя се запалва и от тенджерката лумва огън. Настава паника и к'во да правя, КАКВО да направя!? Пускам светкавично чешмата, грабвам с две шепи от ледената вода и я пльосвам в олиото...

Това беше моят първи самостоятелен урок в готварството - горящо олио НЕ се гаси с вода!

П.П. Освен кухнята, други пострадали в събитието нямаше.

Doriana Dimitrova

От 2-3ти клас със сестра ми готвехме сами вкъщи с насоки от майка по телефона. Родителите работят до късно, децата се прибират рано- така стояха нещата. Не знам как сме се справяли, честно казано- каквото е казвала- правили сме го, после сме го яли.

Не помня на каква възраст бях, може би 13-14, но реших да правя пиле Жулиен и щото съм много готина, ще го правя в йенската тенджера на майка.

За да не цапам сто неща- слагам малко лук и чесън в тенджерата. На котлона. Да се позапържи.

Познайте какво остана от йенската тенджера, от лука, че и от чесъна след точно 3мин?

Само дръжката ми остана цяла в ръката.

Майка се прибира, хили се, аз рева и търкам загорял лук от котлона.

Още й дължа една йенска тенджера.

Като цяло често се е налагало да ме спасява в опитите ми да сготвя нещо, което не е много по силите ми или за възрастта ми.

Един път правих торта Гараж- събирахме блатове, какао и всьо от прекалено много места из кухнята, за да сглобим нещо, което поне мъничко да прилича на торта.

Абе, страхотна е мама, че ни позволяваше да вилнеем като отвързани в кухнята й.

Katia Zashkeva-Atanasova

Реших да правя бисквитена торта. Това ли си решила?! Напазарувах всичко необходимо и се залових да направя тази толкова лесна торта. Тя може и да е лесна за другите, ама аз бях решила че ще изпитвам законите на физиката.

Сложих млякото да заври, след което доволно изсипах пакета с нишесте, за да установят с ужас че просто не се разтваря! Станаха едни буци, аз натискам, те изплуват,и така половин час, докато от млякото не остана. Изхвърлих тази доза, купих нова и реших, че нещо е сбъркано с нишестето. Отново загрях млякото и изсипах нишестето в горещото мляко. Ами резултатът беше подобен.

Тогава реших че няма да се правя на многознаеща и помолих жената от магазина да ми обясни как се прави. На третия път успях да докарам крема с подходяща консистенция, но двойно повече нишесте, че нали да има. оттогава правя други неща, но не и бисквитрна торта. Страх ме е, дали ще го бъде тоя крем.

Svetlana Kostova

Имах пилешко бон филе. Реших, че ще правя хапки. Нарязах го и приготвих панировката, но видях, че нямам олио, а само зехтин екстра върджин. Но като любител на експериментирането (правя козунак с кокосово масло, вместо с краве), реших, че мога да изпържа хапките в зехтина. Само че никой не ми беше казвал, че той не трябва да се нагрява, а е само за салата. Сложих в тенджерата, увеличих на макс и се запали. Не щеш ли мъжът ми реши да угаси пожара с вода и огънят лумна до тавана. Проветрихме и се разминахме само с една изгоряла тенджера

liyana V. Yolova

Реших аз да готвя червен боб, суров и да си ги сваря и сготвя сама!

Гадината се кисна 24 часа като 2 пъти смених водата и вреше около 4 часа.

Осъзнах че боба е все още на камък.

След ред псувни, осъзнавайки провала си, си викам ще го изхвърля и незнайно защо реших да го изхвърля в тоалетната и оп изненада (само за мен обаче) тоалетната е запушена.

Хвърлях сода и оцет, сипвах кола, няколко пъти ходих до магазина и взимах продукти за отпушване, но нищо не свърши работа а апартамента вече миришеше на атомна бомба.

И изведнъж ми просветна, ако успея да направя дупка достатъчно голяма, че да стига от другата страна, тя би трябвало да се разшири и да тръгне.

Обаче какво да напъхам в тоалетната?

Трябва ми нещо здраво и все пак да се огъва. Хмм водопроводчиците използват тел!

Аааа няма пак да ходя до магазина, тук трябва да има нещо!

и в този момент съзрях една лайсна ако така се нарича (използва се за преграда между паркета и стената) грабнах я и бързо я боднах в тоалетната, както рицар за последен забожда падналия дракон в сърцето ( голяма драма).

“Драконът” се отпуши са няколко секунди.

Какво премеждие- повече няма да готвя суров боб

Или да изхвърлям голям обем храна в тоалетната

Благодаря за вниманието!

Даниела Цветанова

Наскоро правих сладко от сливи. Тъй като не се бяха запечатали бурканчетата реших да ги сложа в тенджера да ги кипна и да забравя. Сложих ги и като кипнаха се оказах с избушили бурканчета плуващи във вода примесена със сладко от сини сливи.

Една зимна вечер сме си сипали червено вино със съпружеското тяло. Вкъщи ме знаят, че паля от половин оборот. Та детето се размахва и разсипва виното върху светлия килим. Погледите бяха все едно очакваш Денерис да каже "Дракарис". Аз обаче бях постигнала дзен състояние на духа. Викам споко. Седнах на килима с кофичка кисело мляко и си говорим с домашните. А те ме гледат като гостите на сватбата на Джофри как върху петното от вино мажа кисело мляко! Тоз номер научих от една приятелка. Петното го няма.

Друго премеждие(по скоро на мъжа ми) са моите творения на пилешка супа. Не я обичам ама изобщо! Та като ми поръчат пилешка супа у дома не знам защо, но всеки път е с различен цвят! Зелена-буквално, червена, прозрачна и жълта. Премеждията са към мъжа. Да му мисли как ще я яде!

Като стана зелена, бяхме на семейно общежитие в София( иначе сме от Перник). Коментра беше "Мама не я прави така." Взех чинията и право в мивката. Казах "Или ходи 30 км пеш до мама да ядеш там или слез до магазина и си купи лютеница.".

За повече кулинарни рецепти ме последвайте!

Petia Berberova-Voykova

Малкият, наскоро захранен, заклето кърмаче. С триста зора, двеста молитви, запалени свещички в манастира Свети Георги, челни стойки, тв реклами, щото само по тях се заглежда, а тия мити Бейби тв, Дък тв и разните му други канали, оставящи травма в майчиния слух за години наред, не вървят. Та, след като съм готвила около час зеленчуци на пара, варила съм яйце, пасирала съм и т.н. има около 20 г пюре в бебешкото коремче, още толкова по столчето за хранене, по пода, по косата ми и т.н.

Тръгвам аз да взимам салфетка да си забърша поне очите, че вече в съзнанието ми е само песничката "Оранжево небето", ама така е с оранжевите зеленчуци, друго не виждам. Да, обаче до салфетките чисто нова стъклена бутилка зехтин, цял литър! Неприбрана още в шкафа! Как изхвърча това нещо на плочките в кухнята не знам. Още ми се вие свят, не съм сигурна дали от пързалката, която беше на мястото на кухнята седмица след случката, дали от часовете търкане или от това че цял литър отиде във фугите, обаче повече зехтин в стъклена бутилка няма да купя.

Irena Keranova

С претенциите на човек, отгледан от майка, която е изключително добра в приготвянето на тестени изделия (и не само) , се залавям да меся тесто за пица. Какво съм бъркала само аз си знам, накрая стана някакъв тизек на бучки.. Всичко се случи за секунди - прикипя ми, почнах да късам от веществото буци и да матям по стените в кухнята. Влиза мъжът с ей такива очи - какво става?! Аз се давя, не мога да отговоря от пяна на устата. Запретна човекът ръкави, събра колкото можа, омеси чудно тесто.

Пет минути по-късно го чувам да беснее из кухнята. Шок! Отивам - какво става, човек?! НЕ МОГА ДА ГО РАЗТОЧА - вика. Малко по-спокойна вече се завърнах на бойното поле, разточих, наредихме плънката и изпекахме пОцата. Стана най-вкусната домашна пица, която съм яла. Не ни се вярваше.

Извод 1: С претенции и нерви - далеч от кухнята.

Извод 2: Важно е да се допълвате.

Извод 3: Тестото го чакаш да засъхне и тогава го стържеш с шпатулата.

Константина Табакова

Това се случва около лето десето от моето раждане. Мама и тате работят, а аз съм сама в къщи. Рисува ми се, ама толкова много, че съм готова за шедьоври. Изкарвам къде що има бои в шкафовете, настанявам се на бюрото под прозореца и започвам.

Избирам зелено, още от малка обожавам този цвят - носи ми свежест, спокойствие и пролет в душата. Та единственото истинско и непоправимо маслено зелено беше в тубичка, маслена боя. Не че съм знаела как да рисувам с маслени бои тогава, но това е друга тема на разговор. Факт - имах налице Боята, картината в глава и желанието да работя. Стиснах тубата с боя, за да сложа на палитрата... Тцъ, не излиза. Стискам по-силно, пак не излиза. Стискам с две ръце и с всички сили, защото това е най-красивото зелено, с което разполагам и не мога да развалям картината с други нюанси. Стиснах с всичките сили, с които разполагам. Е, излезе... Ама от тубата боята отиде директно върху пердето, добре цръцнато от тубата наполовина.

Така, запазваме спокойствие, това не е нещо непоправимо. В крайна сметка се пере.

Овнешката ми природа реши да сложи всичко в ред. Понеже мама още е на работа, а ние притежаваме автоматична пералня, няма никакъв проблем да изпера пердето, а и съм виждала как става... Качвам се на бюрото, свалям пердето и го слагам в пералнята. Понеже боята е доста наситена, преценявам, че ще е нужно повече прах от обикновено, не че съм знаела колко е това "обикновено"... Слагам прах, затварям пералнята, пускам и воала - колко съм добра!

А за да е всичко перфектно, реших да изненадам мама с готова изпрано перде и за целта сметнах, че ще е най-добре да ида да я посрещна, като се връща от работа и да я съпроводя до вкъщи за голямата ми изненада.

През целия път разказвах, че имам изненада, че ще бъде страшно доволна от мен, че такова нещо не съм правила досега. Влизаме в кухнята и О, ЧУДО! цялата ни кухня е в зелена пяна... Не знам как стана, честно да си кажа, но мама се изненада, действително не толкова приятно, колко ми се искаше, но все пак и създадох вълнение.

За протокола - от тогава минаха почти 30 години, мама все още пази пердето, а то все още е зелено, е не толкова наситено, но е зелено

Borislava Krandzhilska

Алей хоп, да разкажа. Като прочета епичен провал и се сещам защо съм баннала едно тиктокърско недоразумение "5 m@tes craft". Та ще правя торта, шоколадова като "у Владови", дет се викаше. Това беше лесната част, но дойде време за украсата и на мен ми се дощя да е нещо по така. То тази щеше да е изненада за кандидат зетя и започнах да ровя из нета. Попадам аз на този ми то сайт, що ли е и харесвам едно клипче с купички от шоколад направени с помощта на балони.

В мен едно гласче на заден фон викаше, явно не много убедително - а помниш ли щеркати като си направи ластик за коса от една Маркова блуза, благодарение на тези, Непробвай! Та почнах аз, дуя балони, застопорвам ги на чаши, разтапям черен шоколад. Все пак тия не са написали намажете балони те с масълце, но сладкаря в мен се обажда и се застраховкам.Също тия гадове не са написали, че все пак нема начин да изсипеш горещ шоколад върху балони те, но аз се сещам и започвам да чакам да изстине. В един момент налях, точно върху пет "бомби" със закъснител. И тамън много щастлива оставям касеролата и си викам тоя сайт явно ще го реабилитирам и започна великото гърмене на балони.....

Хвърчи шоколад навсякъде, то таван, то стени, то кухненски шкафове, плот, моя милост - апокалипсис в стил Уили Уонка. Чистих последствията повече от месец. Тамън си изчистил и отваряш шкаф и намираш пръска шоколад вътре, как по ягодите е влязъл там?!


Този текст е публикуван с подкрепата на Fairy Bulgaria и новата обърната бутилка на Fairy Max Power, които истински се стараят да ни е “чисто и просто”, докато ние пък истински се стараем да не обръщаме с главата надолу всичко, до което се докоснем. 

В последно време, когато се налага да пазим дистанция от възрастните си роднини и близки, сякаш все по-често си даваме сметка колко важни са ни тези аналогови хора, обитаващи вече дигиталния свят; как ни свързват с миналото на детството, в което безгрижието беше норма, а всяка емоция – най-силна и като за последно. Повечето хора, имали щастието да познават и да живеят около бабите и дядовците си, обикновено потвърждават, че това са едни от най-важните хора, маркирали живота им. За топлия спомен от един такъв човек ни разказва Елена Димова. А ние благодарим от сърце.


Когато дойде лято и замирише на липа и смокини, когато чуя гласовете на Лучано Павароти или Андреа Бочели, когато видя хора да танцуват и да се целуват, когато видя възрастна жена с огън, любов и гордост в очите, когато ме боли за нещо и ми се говори с някого, все се сещам за моята баба.

Трудно ми е да говоря за нея в минало време. Правя го, само за да не изглеждат неточни фактите. Родила се е на 4 юни 1921 г. Нейният спътник и баща на трите им деца, моят дядо, се e появил на този свят на 7 март 1913 г. 

Tя беше Вселена. Казваше се Екатерина и за мен беше Велика. Много по-велика от онази, за която всички сме чели и чували. С напълно несломим дух, винаги изпреварваща времето. Единственият случай, в който видях баба пречупена, беше когато дядо си отиде от тоя свят. Само тогава. Все пак цял един живот беше излазила, извървяла и изтичала с него, до него. Сигурно е горяла със същите тези болка и тъга в очите, когато е изпращала дядо на фронта. Всички около нея обаче, бяхме свикнали да я виждаме с онова изражение на лицето, с което вероятно го е посрещала, когато се е връщал от войната. Всичко в нея грееше, струеше благодарност, любов, благородство, щастие, благост, мекота, нежност… Не преувеличавам.

Всичките ѝ деца и внуци я наричахме Мама Клер.

Тя ми разказваше, че дядо ми Никола ѝ бил първият и последен мъж в живота. Беше благодарна за избора си, но достатъчно наясно с всички житейски нюанси, за да не пропуска да ми каже: „Първо се наживей, после бъди сериозна и не предавай мъжа си!“. Те, заедно с дядо, бяха олицетворение на идеалното семейство. С всички трудности, през които някога са минали, толкова добре бяха паснали един към друг, че нямаше нито една пролука между ореолите им. Ще си кажете, че след толкова много години всички някак си пасват, и ще сте прави, но само донякъде. Защото при тях се виждаше оная опустошителна любов, дето личи отдалеч и най-често я срещаме в книгите. От нея са се родили три деца, най-малкото от които – моят баща.  

Бащата на Мама Клер, моят прадядо Мими, бил заможен търговец, но се разболява тежко и продава огромна част от имуществото си, за да изучи двете си деца. И баба, и брат ѝ са били възпитаници на френски колеж. Мама Клер беше научена на перфектен френски и възпитана от монахини, при това изключително строго. Майката ѝ – Лика Рейшер, е отритната от еврейската общност заради брака ѝ с българин (прадядо ми Мими) и най-вече заради това, че приема християнството. Тя живее дълги години в Париж.
Тези няколко факта вероятно посяват както семенцето на бунта в сърцето и живота на моята баба, така и отношението ѝ към любовта и към всичко красиво.  

Строгостта при вселенската ми баба – Мама Клер, беше примесена с всичката добродетел на света, което караше нас, петимата ѝ внуци, да я обичаме безмерно и да сме дисциплинирани „войници“ в дома ѝ съвсем доброволно. Правилата при баба и дядо се спазваха без уговорки и съвсем стриктно – всеки ги знаеше и се придържаше към тях без възражения. Настанявахме се около масата с измити ръце и чисти дрехи, никой не посягаше към храната преди дядо да е седнал, всеки път се сервираше върху кристално чиста и перфектно изгладена покривка, дето ако я изцапаш, на самия теб ти идеше да си шибнеш един шамар (Мама Клер се усмихваше благо и казваше: „Нищо, хубаво е когато децата правят така! Да личи, че в къщата има живот!“).

Баба сервираше храната с хореография и винаги в порцеланови чинии със сини цветя по края, сребърни прибори и фантастични пръстени за платнените салфетки. Обожаваше достойни и възпитани хора и правеше всичко по силите си да превърне и нас, внуците ѝ, в такива. Имаше си послания към всеки един. 

Мен, например, ме караше да се храня с книги под мишниците. Също така, за да е изправена стойката ми, Мама Клер слагаше една точилка между ръцете и гърба ми по определен начин и искаше да види как ходя като „жена“. И непрекъснато ходеше след мен и ми говореше на този прекрасен, проклет френски, чиято граматика и числа до днес са ми доста мъгляви! 

Мама Клер винаги миришеше на хубав парфюм, носеше бижута и викаше фризьор вкъщи, когато знаеше, че дядо ще излиза за по-дълго. Не искаше никой да я вижда с ролки и боя на косата, най-малко мъжът ѝ. Никога не готвеше с дрехите, с които седи вкъщи, и носеше едни от най-красивите, копринени тюрбани на главата, за да не ѝ се вмирисва косата. А само как готвеше… Това е отделен разказ, за който трябва много внимателно да подбера изразните си средства. 

Редеше дрехите в гардеробите по цвят и материя и имаше сапуни навсякъде, че да мирише добре. Нощното ѝ шкафче беше пълно с различни платнени носни кърпи. Нейните бяха бели, копринени и с бродирани в златно инициали. Кърпичките на дядо Никола винаги бяха перфектно изгладени, защото баба държеше, когато той излиза (независимо дали отива до пекарната на 50 м от вкъщи, или да се срещне с приятели), да слага кърпичка в джоба на блузата си. Кърпичката винаги беше подбрана в подходящ цвят и сгъната по определен начин, така че да стърчи и да се вижда триъгълният ѝ, цветен край. Също така, Мама Клер избираше чорапите, бомбето и дори цвета на платнената торбичка (помните ли ги, онези с ципа, дето се сгъват и се побират в джоб), за да може дядо да изглежда напълно чудесно. И този ритуал се повтаряше всеки божи ден, без изключение.

Домът на моите Мама Клер и дядо Никола все още се намира в центъра на град Пловдив, точно над главната улица, на Сахат тепе. 50 квадрата чиста любов, чест, история, традиции, семейства, бебета, деца, песни, усмивки, сгушени между много липи, помещаващи се в стара семейна къща, разделена между много наследници. 50 квадрата, пълни с книги, заради които, между другото, изживях най-голямото си детско разочарование – баща ми се казва Димитър Димов, а в библиотеката над леглото, в което спях, беше пълно с романи на писателя със същото име. Много дълги години бях сигурна, че всичките тия романи ги е писал моят татко. Но това е съвсем друга тема…

Та, в тия 50 квадрата, кухнята не знам дали заема и 3 от тях, но за мен беше най-просторното, прекрасно, уютно, топло, приветливо и светло място на света. Между другото, така е и до днес! Толкова аристократизъм има в тая квадратура, че до ден-днешен кръвта ми посинява, като вляза там. Тези 3 квадрата, ако можеха да говорят… Колко сълзи съм изплакала в скута на баба си, колко любови съм ѝ разказала – споделени и неизживени, колко мълчаливи цигари сме изпушили, втренчени в мисли, решения и в липите отсреща...

Моята Мама Клер ужасно много обичаше музика и танци. Все ме караше да пускам любимите ѝ песни и сядахме да разговаряме. На глас си спомняше истории от миналото, пренасяше ги в настоящето почти с изразните средства на Хемингуей, а аз седях и слушах с всичкото внимание, с което някога съм разполагала. Такава жажда и наслада от живота, докато седяхме на един мъничък, тесен диван до една гостоприемна, разтегателна маса, събирала толкова много хора през годините. Мама Клер често казваше: „Поживей си, ама не се давай лесно на никой! Избери си го да е висок, възпитан, умен и да не ругае! И да се обичате!“.  

Благодаря ти, Мамо Клер, за всичко, на което ме научи! Обичам те! 

Много често хората, които искат да направят промяна в хранителния си режим, казват, че нямат идея за това какво да ядат. Нямат идея какво да си сготвят за закуска например, или пък как да измерят кое ястие какви количества хранителни вещества има, както и колко калории.

За да ви улесним в тази задача, а и за да ви покажем, че съществуват десетки различни варианти за вкусна, засищаща, лесна за приготвяне и полезна закуска, днес ще ви запознаем с колаборацията в приготвянето на закуски на двама души, които освен партньори в кухнята, са и партньори в живота.

Всяка неделя в „Поли и Дани готвят“ ще получавате по една рецепта и чудесно заснети снимки на разнообразни закуски (и не само), които можете да приготвяте за себе си и семейството си вкъщи, и да сте сигурни, че ядете нещо качествено, питателно и много вкусно!

Накратко ви запознаваме с двамата и след това пристъпваме към първото предложение:

Поли е дизайнерът перфекционист, който стои зад визията на тези закуски. Основната ѝ задача е някак да накара мързеливите рецепти на Дани да изглеждат добре, и същевременно да са разбираеми за хората. Въпреки това, ако попаднете на рецепта с повече от 4 продукта, която отнема над 15 минути, най-вероятно е сложила готварската престилка и се е развихрила в кухнята.

Повече за нейната работа може да намерите в Инстаграм профила ѝ.

Дани е кулинар ентусиаст, движещата сила на проекта и завиден лакомник. С дългогодишния си опит като фитнес и лайф треньор (много от тях – и в Live to Lift; Красимира и Елисавета имат щастието да тренират с него), само с едно намигване може да измери калориите на всяка една мусака.

В свободното си време, когато не играе компютърни игри или не обикаля по света, бълващ огън и ходещ на кокили, обича да готви лесни и бързи ястия, артистично комбинирайки различни продукти. Ако попаднете на ястие с дроб от треска, шамфъстък и сладолед, най-вероятно Дани е готвил.

Повече за Дани може да научите от самия него и Фейсбук профила му.

А ето и първата закуска, която, тъй като е първа, решихме да е леко скандална и нестандартна, и приложима в менюто за целия ден, особено в неделя, особено след тежка съботна вечер!

Приятно приготвяне, хапване и мързелуване след това!

Шкембе чорба

Как се приготвя?

Сварих добре почистеното шкембе (300-400 гр.) докато омекне и го нарязах на ситно, като запазих бульона му.

В около литър от бульона добавих 300-500 мл горещо прясно мляко, сол и черен пипер на вкус.

Запържих в тиган с масло ситно нарязан лук и лъжица червен пипер, след това прибавих и малко от бульона.

Изсипах запръжката и шкембето в бульона. Оставих да покъкри няколко минути на слаб огън.

Сервирах със счукан чесън в малко оцет, лютив пипер и хубав хляб.

Бау! И силата да е с вас!



Вече добре познавате Маша Павлова, която ни е гостувала с няколко чудесни текста. В Защо майките непрекъснато се чувстват виновни направо ни възмути с признанието си как е започнала да кърми чак на втория ден след раждането. В Ще мрънкам колкото си искам доказа как целият живот на майката минава под знака на всеобхватна саможертва, а Чуждестранни раждания: Анестезиологът влезе и почна да прави йога! е класика в категорията „европейски, комедия, драма“.

Всичко от Маша е тук, а сега нека се потопим в изключително полезния ѝ текст на тема как да развинтим фантазията на децата вместо да им купуваме поредната играчка, интересът към която трае не повече от три дни.

_____________________

Аз съм майка-екстремист. Обичам да ми е трудно, обичам да има предизвикателство, да си правя интересно, с други думи. Сигурно затова наредих 3 деца в рамките на 4 години, които гледам сама от самото начало та чак до 3-годишна възраст.

Не разчитам на баби и роднини, защото ме изнервят. Освен това се ядосвам, когато някой прави нещо против моите принципи – например да даде пържен картоф на 10-месечно бебе или пък да опакова детето с 50 ката дрехи при 20 градуса. Затова помощ – не, благодаря!

Е, когато се налага да изляза без децата, допускам външна намеса, но е сравнително рядко. Сигурно заради мазохизъм реших да използвам многократни пелени и да пера до откат, ама пък я колко пари съм спестила за последните 5 години.

Ако някой си мисли, че съм скръндзава, изобщо няма да тръгна да го опровергавам, защото си е самата истина. Не обичам да хвърлям пари на вятъра. Поради същата причина набавих повечето неща за първото бебе на старо или просто приемах употребявани вече неща от приятели и роднини. На бебето му е все тая дали ще носи бодита Бейби Армани или от Алито, на мен – още повече.

Оказа се, че едно бебе не е чак такъв голям разход. Особено като ти подарят количка, креватче, матрак, повивалник, шезлонг, столче за кола и една камара дрехи и играчки. Направо без пари! Следващите доизносват каквото остане.

Много бързо осъзнах, че дори да не купувам никакви играчки, пак сме затрупани. Това се случва, защото всичките ми деца са родени през лятото, а на рождените дни се струпват повечко подаръци и хората подаряват какво? – Предимно играчки! Това е единият прилив в годината, другият е по Коледа.

И така, с баща им установихме правилото да не купуваме играчки вкъщи, а ако е за повод, да се задоволяваме с книжки или нещо, което така или иначе е належащо.

Работата е там, че всяка играчка, която получат поддържа интереса им максимум 3 дни. Да не говорим за качеството на повечето играчки днес. То са едни шарени пластмаси, едни кичозни лампички, джвъчки, фльонги. Някой път се чупят още на първата игра.

И ти запълват цялото пространство – накъдето се обърнеш, ти маха плюшено мече или настъпваш количка, а още по-неприятно е докато правиш секс, отнякъде да изцвърчи гумено пате.

А и не може да разчиташ само на играчки, за да забавляваш детето, все пак то има нужда и от някакво умствено стимулиране. Телевизор вкъщи няма, казах вече, че сме скръндзи. Така съумяваме да упражним поне някакъв контрол върху времето за гледане и качеството на предаванията. Като се огледам, не усещам децата ми да са по-назад от връстниците си.

Остана питанката „как, тогава, да ги занимаем тези деца, така че хем да им е приятно, хем обогатяващо, хем да не изяжда цялото време на родителя”. Инкрустирах ги в почистването на къщата, доколкото е възможно. Най-голямото помага и в кухнята. Включих занимания с музикални инструменти. Пак оставаше време.

След известно чудене, стигнах до извода, че трябва да ги науча да използват фантазията си.

Така вместо да купувам много нашумялата тогава кухня за деца, реших да им я направя сама. Снабдих се с кашони от близкия супер, малко акрилна боя, малко лепило, телбод, тиксо тук-там, цветна хартия, стари CD-та за котлоните, кори от яйца за хладилника, стара пластмасова купа за мивка и воала – кухнята беше готова.

Естествено, както с всичко друго, за 3 дни ентусиазмът стихна. Но пък остана усещането, че можем да използваме подръчни материали, за да създадем това, което искаме.

И така, скоро децата започнаха да играят на магазин, ресторант, библиотека, болница, училище, използвайки наличното в детската стая, при това без изобщо да ме питат. Понякога искаха да им помагам да изрежем нещо от картон, да направим гараж за коли, къща за кукли или нещо друго.

Научиха, че фантазията им е най-ценното оръжие срещу скуката.

Повечето съвременни родители не можем (или не искаме) да отделим от времето си за децата и залъгваме и тях, и себе си, купувайки много играчки. Смятаме, че така ще получим бленуваното спокойствие, но всъщност се вкарваме в омагьосан кръг. Детето се отегчава много по-бързо и търси нови и нови предмети, а в по-дългосрочен план, се чувства презадоволено от еднообразни неща и дори не успява да им се зарадва истински.

Започва да иска по-големи и по-скъпи играчки, а родителят няма много голям избор освен да го задоволи. А и си мисли, че така прави най-доброто за детето си. Нали и другите правят така. Същевременно го лишава от възможността да развие собствената си фантазия, тъй като всяко нещо, което детето получава, бива употребено по начин, по който се очаква от него.

Нещо повече, често родителите показват на децата си как да използват някоя играчка по „правилен начин”, спирайки всякакви техни опити за креативност.

Привеждам в пример един експеримент, за който прочетох преди време. Провеждащите експеримента разделят определен брой деца в две еднакви групи. Децата от първата група влизат в стая с родител и на детето се връчва играчка, която не е виждало. Родителят понякога се намесва, „помагайки” на детето, ако то не може да разбере как се използва играчката. Децата от втората група влизат в стаята сами и отново играят с невиждани играчки.

Във втората фаза на експеримента, родителите на децата от първата група са помолени да излязат и на децата се дават нови играчки. Оказва се, че децата от първата група, в по-голямата си част, губят бързо интерес от новата играчка, а ако не успеят да открият как тя се използва, я захвърлят.

Децата от втората група проявяват по-голяма упоритост, докато не открият как точно да се възползват от играчката, откриват алтернативни начини за игра с нея и като цяло прекарват повече време преди да им омръзне. Експериментът илюстрира колко вредни можем да сме понякога родителите, в опитите си да „помогнем” на децата.

Надявам се никой родител да не се почувства като „лош” или „провален” заради прочетеното. Мисля, че трябва всеки от нас да подхожда с отговорност към заниманията на своите деца и да мисли в перспектива, защото времето минава изключително бързо и това, което днес ни се струва безобидно, може след време да се окаже труднопоправима грешка.

В крайна сметка, децата искат най-вече нашето внимание и време и това е най-скъпата играчка, която можем да им дадем. А и така един ден няма да ни е яд за пропиления шанс.

Преди седмица ви обявихме, че за първи път външен човек ще стъпи в кухните на Happy, за да провери качеството на храните, които се приготвят там. Е, този момент дойде и днес ще видите с очите си как Красимира и Елисавета нахлуха като стадо хипопотами и трескаво започнаха да изследват хладилниците с риба и тавите с картофи.

Защото истината е, че и ние сме също толкова недоверчиви и скептични към твърденията им, че приготвят всичко от естествени продукти, без прахчета и специални смески.

Факт е, че ни показаха истински картофи, истински пържоли и истински зеленчуци- охладени, а не замразени. Но все пак оставяме на вас да прецените, така че - заповядайте с нас в кухните на Happy!

Както винаги, Scary mommy и блогърката Дженифър Тодрик удрят в десетката с кратък обзор на 6 фрази, които преди детето са означавали едно, а откак сте родители - съвсем друго. 

Последният път, когато казах на съпруга ми: "Да го направим!", двамата стояхме над могила от прясно ако, изхвърлено на килима от 2-годишното ми дете. Бяхме по средата на тренировките за използване на гърне и беше станало напълно ясно, че детето не иска да ака в тоалетната. И ето ни нас, изтъпанчени там, с жълти гумени ръкавици за миене на чинии и шише препарат за петна.

Откакто имаме деца, се улавяме да казваме думи, които винаги сме казвали, но сега звучат другояче. Ето топ шест фрази, които и за вас може да значат нещо друго след появата на децата:

  1. Да го направим.

Преди децата сте казвали тази фраза със секси глас, съблазнителен поглед и може би дори и мръснишко поклащане на ханша (ако сте от този тип мъже, като моя мъж). Щом се възпроизведете, все още го казвате, но това, което вече имате предвид, е, че има куп домашни задължения за вършене и те НЕ включват секса.

В кухнята все едно е избухнала бомба, пералното помещение всъщност дори не може да се види, защото е погребано под купища мръсно бельо, а дневната изглежда така, все едно хипермаркет за детски играчки е изсипал товара на камиона си там.

Изобщо не си събличай дрехите, спри да ми люшкаш ханш и слагай гумените ръкавици. Да се хващаме за работа. Имаме да чистим!

2. Уморен/а съм.

Преди да имате деца, може и да сте си мислили, че сте уморени. Не сте били уморени, глупчовци. Дори не знаете какво значи умора, докато нямате деца, които да управляват живота ви и да изсмукват живота от душата ви. Преди, когато сте казвали на човека, когото обичате, че "отивате да си лягате", това е значело, че ще полежите будни в леглото, може би ще почетете книга, ще поцъкате в социалните медии и дори ще се заиграете, ако другият също положи малко усилия.

Сега, когато вече сте родители, "уморен/а съм" означава, че наистина отивате да си лягате. Значи, че ще си затворите очите и ще спите. Наистина сте уморени и дори няма смисъл да се опитват да ви въвлекат в сексуална дейност, защото рискуват да загубят израстък. Ръка, крак, гениталии..., нещо със сигурност ще бъде отрязано, ако ви докоснат по неподходящ начин.

Уморена съм. Обичам те. Не ме пипай. Лека нощ.

3. Трябва ми питие.

Преди децата сте пиели за забавление. Тогава само сте си мислели, че имате проблеми: шефът ви е гаден, лщбовникът ви е изневрил с братовчедката, кучето се е изакало на килима, бла бла бла.

Кучето се изакало на пода? Детето ми, което е човешко същество, се изака върху мен днес. Преди на вас и вашият любим да ви хрумне брилянтната идея да си имате семейство, сте използвали всякакво извинение защо имате нужда от питие.

Сега, когато сме родители, ние пием с цел.

Причината да пием напитки за възрастни сега лежи в леглото си и си гушка одеалото. Със сигурност точно в този момент те са сладки и очарователни мъничета, но тръшкането, истериите и тийнейджърският бунт са истинските причини човек да си сипе.

Тъжно ти е, защото Стив пак изневери? На кого му пука. Стив е тъпак и всички се опитахме да ти го кажем. 

4. В настроение за секс.

Преди децата не се е налагало да имате кодова дума или реплика, защото "винаги бяхме в настроение". Обаче сега се налага да се измислят кодови фрази за пред децата, освен ако не ви се води ОНЗИ разговор с 5-годишно дете.

"Искаш ли после да поиграем на една игра?" не е приемлива фраза.

"Мъжът ми опита веднъж и в резултат синът ни отказа да си легне същата вечер, защото не искаше да изпусне "играта", която щяхме да играем", пише Дженифър Тодрик.

Искам да кажа... не го обвинявам, но това е просто грешен подбор на думи. Вече казваме неща като:

"Искаш ли да оправим леглото довечера? Глади ли ти се тази вечер? Да почистим мокрото помещение по-късно?"

Тези неща не звучат забавно на едно подрастващо хлапе, а и на никой възрастен. Което всъщност е целта.

Само се уверете, че с партньора си говорите за едно и също. Иначе може да се получи доста конфузно! Ако не сте го обсъждали предварително, жена ви може наистина да реши, че смятате да свършите нещо полезно за дома, като например да почистите мокрото помещение. Затова репетирайте и как го казвате:

"Искаш ли, таковата... нали... да позачистим мокрото помещение после, скъпа?"

(Добавете и повдигане на вежда и бавно намигване. Мокрото помещение трябва да звучи секси.)

Това ще помогне намеренията ви да звучат напълно ясно. 

5. Само най-необходимото.

Опаковането на багаж за почивка е като опаковане на багаж за евакуиране от града след зомби апокалипсис. Красимира вече е писала по темата - вижте текста ѝ Имам да оправям багаж и ми иде да се гръмна!

Опитвате се да опаковате "само най-необходимото" и бързо осъзнавате, че всичко, което имате, е необходимо, за да може тази почивка да мине безпроблемно.

Всеки от нас има нужда от всичко.

В това семейство сме четирима, което значи, че ни трябват около 17 чанти. Едно време почивките бяха почивки. Сега те са тест, за да проверите колко стабилен е бракът ви. Ако се върнете от почивката още женени, значи "почивката" е била успешна.

6. Обичам те.

Това е единствената фраза, която става по-добра след появата на децата. Само сте си мислели, че знаете какво е истинската любов, но не знаете, докато нямате дете. Това е друг вид любов. Когато казвате, че обичате котката си, това е същата любов, с която аз обичам шоколадово мляко.

Чувствата ги има и са изключително силни, но все още не сте изпитвали любов, която да изкара от вас всяка възможна емоция, която можете да си представите. Не го казвате, само за да го кажете. Това не са празни думи, казани ей така, между другото, или нещо, което казвате по навик. Чувствате го с всяка фибра на съществото си. Тези думи са най-добрите от всички.

Когато кажеш на едно малко детенце, че го обичаш, знаеш, че всички трудности и промени в живота ти, откак го имаш, си заслужават.

А сега искам още едно.

"Искаш ли.... таковата.... нали, да позачистим мокрото помещение после?"

Майко Мила! до Земя и прилежащите ѝ хора! Имаме важна новина за вас - предстои ни да излетим на едномесечна извънредна и невиждана мисия, в която ние, Красимира и Елисавета, ще кацнем там, където външен крак досега не е стъпвал - кухнята на ресторанти Happy Bar & Grill!

Внедряваме се в нея, за да разберем как се приготвя храната там, и дето има една приказка, да ви покажем нещата отвътре! И, естествено, имаме нужда и от вас - напишете ни в коментар тук ВСИЧКО, което искате да знаете за храната в Happy, и най-вече за месото, зеленчуците и сушито.

А ние ще ги зададем на готвачите и хората в кухнята, докато - затаете дъх - готвим заедно с тях. Ще печем месо, ще режем магданоз, ще белим скариди. Ще правим ВСИЧКО, което правят и те.

Така че, бъдете остроумни и задавайте дори и неудобни въпроси - единствено апелираме те да бъдат в добронамерен и учтив тон. Чакаме ги до 5 ноември, тук, под формата на коментар.

"Мисия Happy" стартира!

Мили и невероятно готини хора, участвали в конкурса „Мама и аз готвим“, който провеждаме заедно с издателство РИВА - оказа се, че сте толкова много, че ни отне известно време да подберем само пет от вашите супер разкази в думи и картинки, и да ги публикуваме за радост на всички, които ни четат!

Искаме да благодарим на тези, които ни писаха и споделиха личните си истории от кухнята – страхотни сте, на някои от разказите много се смяхме (ще ги прочетете по-долу), а вкусотиите, които правите заедно с децата си, ни причиниха чудовищен ГЛАД!

Изказваме и специални благодарности от Красимира към Теодора Петрова, която е разяснила какво означава йероглифът „с. л.“, а именно - „супена лъжица“, а не например "сто литра".

И така – дойде време да обявим победителите. В следващите редове ще прочетете историите на петимата наградени участници, ще видите техните снимки и рецептите на това, което се вижда на снимките!

Пожелаваме на всички чудно хубаво лято и много кулинарни творения – а победителите да очакват куриера, който ще им донесе книгата „Мама и аз готвим“!

***************************

Йоан и майка му Рали

Изпращам ви един разказ в картинки, който реализирахме преди четири години с моя тогава по-малък син. Отидохме да живеем в Аскона (Швейцария) и представете си - там заварихме средиземноморски климат и много слънце! Това беше първото сладко в живота ми приготвено просто, защото в мястото където живеем в двора живееше и една смокиня (стара баба, подпряна с пръти в ъгъла на двора), която реши през август да се скъса да ражда смокини.Тогава направихме и сладкото, като това наше първо приключение го снимах за приятелите ми от Фейсбук.

Обичаме да готвим заедно, но по-скоро да приготвяме нещата за ядене, защото това мое дете сигурно е дете от минал живот на Лидия Ковачева: дай му зеленчуци без сол и без зехтин - просто нарязани в една чиния, и не го търси... добре, че отидохме в държава близо до Италия, че прояде следолед (до 5-годишна възраст отказваше!)... и шоколад.

За съжаление, ние сме наематели там, където живеем, и тази година много страдахме, когато хазяинът еши и отряза бабата смокиня...а както може би знаете сладко от хортензии не става!

****************************************************

Павлина Симеонова

Мили ми Майки Мили! Общо взето, уча децата си да готвят от чист егоизъм.

Още от съвсем малки знаят, че в събота и неделя сутрин мама не се буди, освен ако не си мноооого, ама мнооогоо гладен или при друг природен катаклизъм. Спя леко и ставам рано. По моите виждания 8,30 е нормално време за ставане, виж, 7 часа, когато те стават, не е нормално. И те от малки знаят да мажат филии и да ползват микровълновата.

Една сутрин обаче (Явора е била на 4 г., а Тодор на – 2,5 г) чувам шушукане и суматоха в кухнята. Казвам си - „Аха, ще ме изненадват нещо!“ и търпеливо си доспивам, докато.... тадаааам:

„Мамо, ела имаме изненада, направихме закуска!“.

Влизам в кухнята и о, потрес!. На масата подредени чинии, салфетки, прибори, едно листо от палмата сложено във ваза, а в чиниите сипано по лъжица от отпадъците от предишната вечер, които бях изсипала в една тенджера да изхвърля. Обаче се постарали децата! Съжалявам обаче случая не е документиран.

На по-късен етап забелязах как всичко, в чието приготвяне са взели участие, е много вкусно и се изяжда без мрънкане. И мама захитря! Седя си като диригент на диванчето, пийвам си кафенцето и казвам кое как става (е, и помагам, когато е нужно). Вярно, че става бавно и закусваме по обяд, но пък те се забавляват, учат се, трупат спомени, а аз си пия кафето и им се радвам. Ама на 4 години бил малък да чупи яйцата - айде бе! Ама на 5 години не можела да се оправя с миксера - само гледайте! И дори месенето - с малко помощ докато стане компактно тестото, им се получава.

В момента Явора е на 12 г., а Тодор на 10 г. и спокойно ги оставям да експериментират в кухнята. 8 март 2016 г. ми показа, че мога да им се доверя напълно. Прибирам се от работа и по стълбите разпилени листенца от рози, следвам пътечката, минавам през кухнята, където забелязвам нещо не както трябва в мивката, но следвам листенцата, отварям вратата на трапезарията и там ме чакат балони, свещи, букет и крем карамел, достоен за Мастър шеф. И като ревнах, ама не от щастие (от щастие по-късно ревнах), като си помислих как са горили карамел и са вадили тавата с вряла вода и какво е можело да стане! Та от рев не документирах съвършено гладкия, без нито една шупла и с прекрасен златист карамел крем, който бяха направили, гледайки клипче в интернет!

После видях, че кухнята ми прилича на малък Бейрут!

А последната ми гордост е баницата на Тодор. Видя, че я почвам и каза „Искам аз!“

Ами, добре - сипах си вино, седнах и казвах кое след кое следва. Баницата стана У-НИ-КАЛ-НА! Обаче сега ще ви дам рецептата за кекса.

Разбивате 3 яйца с 5 супени лъжици захар. Добавяте 2 чаени чаши смлени орехи, 1 пакет натрошени бисквити (става с всякакви) и 1 чаена чаша брашно. Добавяте 2/3 чаена чаша олио, 2 чаени чаши прясно мляко (става и с вода) и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат, угасена с 1 супена лъжица оцет. Разбърквате хубаво, печете и......ни споменавате с добро.

И накрая малко черен хумор - „Добрите майки оставят крем по бъркалките, по-добрите майки дават на децата да ги оближат, а най-добрите майки първо изключват миксера). (тук май ще възникне дебат).

 

*******************************************

Зиная Енчева

Казвам се Зиная Енчева и заедно със сина ми, Георги Енчев, сътворихме страхотен десерт - специално за Вас. Надявам се снимките да могат да Ви убедят в това колко хубав се получи.

Ползва се бутер тесто, което се разточва, а след като е готово, шоколадът се поставя в единия му край. Загъват се краищата, нарязани на лентички. Отгоре се намазва с яйце Пече се за 15 минути на 200 градуса.

**********************************

Теодора Петрова

Много сме развълнувани да ви изпратим едно от нашите съвместни творения в кухнята. Ние сме Борис (6.5 г.) Теди и Лъчо (няма значение колко години) и понякога готвим заедно. Любимо ни е да правим заедно торти, палачинки, коледни курабии. Тривиалните неща, като кисело зеле със свинско, ги готви обикновено Теди.

Веднъж направихме тримата заедно торта "Естерхази", която Борис видя в едно кулинарно списание и поиска да пробваме. След като пекохме блатове до откат и бъркахме два вида крем, и отделно глазура, сглобихме тортата и се оказа, че имаме "ситуация" - почти пълен провал! Кремът ни стана много рядък, защото Борис каза, че не иска да слагаме в крема орехи, както беше по рецепта. Всичко се разпльоска, но някакси я закрепихме, докато влезе във фризера, и той си свърши работата. После грозна - не грозна, си я изядохме. Но за сметка на вида, уверявам ви, беше много вкусна.

Но, нека да преминем към конкурса. Сега ви изпращаме сушито, което направихме заедно, защото по неведоми пътища се оказа, че нашето балканско дете, захранено с кюфтета, боб и супа топчета, изведнъж сподели, че е голям почитател на сушито. Знаете може би, че децата на тази възраст постоянно си правят класации - този приятел ми е на първо място, еди-кой си на второ и така... Честичко Борис ни пита кои са любимите ни цветове (на първо, второ и трето място), кои детски филмчета и прочие. Имахме разговор, в който той ни попита, ако попаднем на необитаем остров и имаме право да изберем само 3 храни, които можем да ядем до края на живота си, какво ще изберем.

Ние си изрецетирахме любимите неща, вкарвайки, разбира се и леко образователно-здравословен елемент в предпочитанията. И каква изненада! Като попитахме Борис кои три храни би избрал, той каза: суши, шоколад и млекце с мед и канела (това пие вечер преди заспиване). Извинете, ако изглеждаме от тези много модерните, био-вегански фамилии. Точно напротив, ядем си съвсем нормално, без кой знае какви отклонения, но ето - случва се и в най-добрите семейства... детето ни се оказа почитател на империалистично-ексцентричното ястие "суши".

Но стига приказки, хайде по същество. Прибрахме се и решихме дружно - ще участваме в конкурса. Какво ще готвим? - суши.

Противно на нагласите на незапознатите, суши се прави много лесно. Само трябва да имате няколко по-изчанчени продукти. Ето продуктите и начина на приготвяне:

1 пакет кори от водорасли Нури (продават ги във всеки по-голям супер)

250 г. ориз за суши

Оризов оцет - 2 с. л. (тук за корифейките от Майко Мила! пояснявам: това значи "супена лъжица") – ХАХАХА, КРАСИМИРА СЕ СМЕЕ С ГЛАС!!!

1 с. л. захар

1/2 с. л. кристална сол (морска, хималайска, обикновена - каквато имате. Имате основание за притеснение, единствено, ако на пакета “Сол” е в мн.ч. - има вероятност да са Соли за вана). И внимавайте с 1/2-та!

Около 250-300 г. пушена сьомга, която нарязвате на ивици с приблизителна дебелина от 1 см.

1 краставица, обелена и нарязана на дълги, тънки ивици

Няколко лъжици топено сирене "Филаделфия" - това е извън класическата рецепта, слагам го, за да стане сушито по-сочно и ароматно

Соев сос (аз предпочитам светъл)

Уасаби

Евентуално маринован джинджифил на лентички (продават го в буркан в по-големите супери)

Как се приготвя?

Сварява се оризът според указанията на кутията. Няма да ви губя времето - можете да четете. Само уточнявам, че аз не правя онези сложни процедури, описани в началото: да се измие, отцеди за 1 час в гевгир и пр. Направо го слагам да се вари, както е описано. Готовият ориз почива малко под затворен капак, след което го отваряме, за да изстине. Разбъркваме в малък съд оризовия оцет, захарта и солта и заливаме с тях ориза.

Разбъркваме добре (спецовете казват - с дървена лъжица. Напук съм пробвала и с метална - нищо не се променя!). Филаделфията може да я разредим в съотношение 1:1 като я разбъркаме много добре на каша с вода. Така става по-лесна за намазване вътре в рулцата, иначе е много твърда.

Слагаме едно листо Нури с лъскавата част надолу. Разпределяме по него възможно най-тънък пласт ориз. Голяма мацаница е, защото оризът за суши е много лепкав. Аз се спасявам от това, като честичко мия лъжицата с вода, за да не ми залепва. В единия край слагаме лентички сьомга, лентички краставица и малко Филаделфия.

След това навиваме стегнато (със или без бамбукова рогозка, аз лично не използвам). За да не се разпадне, крайчето на рулото може да остане свободно от ориз и да се намаже леко с вода, от която нурито залепва.

Изчакайте готовите рула да "починат" около 15 мин. Нарежете с остър нож на шайби, дебели колкото ви харесва и подредете в табла или чиния.

Хапнете със соев сос, уасаби и лентички джинджифил (ако обичате люто).

Приятен апетит!

Ако ви се иска да опитате това суши, но смятате, че има опасност да настъпи Трета световна война при опита ви да го приготвите, можете да ни се обадите, ние ще обмислим дали да не ви поканим на гости!

 

****************************************

Райна Атанасова

Изпращам снимки на Васил (на 3 години и половина), който забърква яйчената смес за козунак. Винаги е готов да помага, особено щом има копчета за натискане!

Изпращам и рецептата като снимка, защото Васил има 8-месечна сестричка, на която ѝ растат зъби.... вярвам, че ще ме разберете!


Преди няколко дни пуснахме анкета в страницата на Майко Мила! във Facebook анкета на хора, които проучват опита на родителите с услугите, предлагани от детегледачки. Под тази публикация читатели коментираха темата от собствен опит и един от тях - Мая Рангелова, след това ни изпрати кратък, но нагледен списък на нещата, които истинската детегледачка НЕ трябва да прави! Защото на всички е ясно, че детегледачката има доста задължения по децата, но и доста неща не ѝ влизат в работата и не следва да бърка в тях, понякога и буквално - като например в хладилника. Както и в гардероба или чекмеджетата! Излизането на по бира с мъжа ви също не е много желателно, а ако я видите да се въргаля в чаршафите ви с оправданието, че е видяла да скача бълха и я гони, да знаете, че нещо категорично не е наред! Авторката ни дебело и изрично подчерта, че описаното в следващите редове НЕ се е случвало в нейното семейство, а жената, на която поверява децата си, е прекрасна. Всичко написано е сбор от чуто, видяно и прочетено в други случаи, с други хора.

*********************

1. Една детегледачка не трябва да мрази децата. Те не са виновни, че тя не си е намерила друга работа, че се развежда/омъжва, че в момента хич не ѝ до техните хленчове и капризи, че ѝ се е сторило, че работата е лесна (колко му е да гледаш едно дете!), че работата не е доходна, а ако е доходна е много изнервяща, че е вече на възраст и т. н. Децата не са виновни!

2. Една детегледачка не трябва да се чувства в чуждия дом като у дома си. Не яде непоканена, не рови в хладилника, не взима храната на децата. Не ляга в чуждите чаршафи, не проверява как домакинята е сгънала прането и не разглежда чужди книги, компютри, пари.

3. Една детегледачка не е приятелка на майката. Детегледачката помни, че това е нейният работодател и колкото и неизбежно да е сближаването (ако и двете са нормални жени), не си позволява фамилиарничене и навлизане в личното пространство. Опазил Бог да си го позволи с таткото!

4. Една детегледачка не познава жаргона, диалектите на българския език и ненормативната лексика (за незавършилите филология – псувни и цинични изрази и думи). Ако чуе такива неща от детето, за което се грижи, обяснява, че тате се е объркал и е казал това без да иска.

5. Една детегледачка не си мисли, че това са нейните деца и може да ги бие, обижда и наказва. Не че и собствените трябва, ама…Максимумът, който може да си разреши, е строго смъмряне – тихо и насаме.

6. Една детегледачка не забравя, че най-компетентният човек по отношение на обгрижване и възпитание на децата е майката. Напомням, че говорим за нормални хора. Не дава непоискани съвети, не разказва как едно време баба ѝ е прала бебешките дрехи на реката и т. н.

7. Една детегледачка не е информационна емисия. Тя не разказва по детски площадки, магазини и пред входа за семейството, в което работи, не обсъжда с кого е видяла бащата и как майката смесва бели и цветни дрехи при пране.

8. Една детегледачка не мисли, че е перфектният педагог. Тя изпълнява изискванията на родителите, чете и се самообразова, за да бъде от полза на децата. Прилага прочетеното с разрешението на майката и не води децата на „фън-шуй“, например.

9. Една детегледачка не се мисли за центъра на детската вселена. Тя поддържа имиджа на родителите пред децата, напомня им, че това са хората, които ги обичат най-много и учи с тях „Мила моя мамо, колко те обичам“.

10. Една детегледачка забравя всичко горенаписано, ако животът и здравето на децата са застрашени от собствените им родители. Напуска и цял живот нощем гледа тавана и гълта хапчета или защитава децата по начин, който ѝ се стори най-удачен.

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

Вече знаете, че в Майко Мила! имаме особено мило мнение към безкрайното готвене на различни манджи, та белким домочадието си хареса някоя от тях. Елисавета стана особено популярна с текста си За мъките на готвенето, в който описва... ами, МЪКИТЕ от готвенето за още четирима души вкъщи. От друга страна, много обичаме и разказите за многобройна челяд, особено ако е от мъжки пол - помните супер смешния разказ на Аделина Банакиева Как от скука се сдобих с петима сина!. А сега имаме нещо комбинирано - разказа на Надежда Оронова - Захариева, която е майка на ЧЕТИРИМА синове, плюс мъжко канарче, и която, естествено, готви, та пушек се вдига. Сега тези от нас, които имаме само с по едно дете, засрамено гледаме настрани и забъркваме веднага един ориз, че да не се излагаме.
***********************

Майка съм за трети път. И за да оправим математиката, се налага да доуточня, че освен трите ми собственоръчни сина, отглежам и първородния син на съпруга ми, въпросния съпруг и още две канарчета (едното мъжко). Да обобщим: шест мъжа, включващи 4 деца от 0 до 17, съпруг и канарче. И на върха на тази хранителна пирамида се кипри моя милост, която е (колко изненадващо) от женски пол - за цвят, мирис и в дисбаланс с купищата мъжки енергии в семейството.

"Отглеждам" е много силна дума, разбира се, и аз нямам претенции да олицетворявам цялата ѝ многопосочност, но все мога да си припиша някоя и друга заслуга.

Първо ще се спра на най-новото ни семейно попълнение, Бебчо. След 6 безгрижни месеца на изключително кърмене с него, дойде ред на края на моя мързел (лично мое мнение е, че кърменето е особено подходящо за мързеливци; слава Богу е и полезно, та този своеобразен мързел не е осъдителен).

Не е като да не съм захранвала бебета, я какви са ми големи (и умни) предходните номера момчета. Но освен вече опитна в отглеждането на бъдещи шампиони, съм и в крак с последните тенденции, сиреч редовно изтезавам домочадието със здравословни гозби. Редно е да призная, че понякога се случват бая безвкусни, веднъж даже изхвърлих цял кекс от натурално какао, мед и тиквички, който дори моето великодушно небце не можа да толерира.

Предвид гореизложеното, не бих си помислила дори и за миг, че моето 6-месечно бебе ще припари до глутен, казеин, захар, сол, глутамат и палмово масло в следващите 16 години. Пренебрежително захвърлих една стара книга с бебешки рецепти, толкова демоде. Надлежно се снабдих с амарант, батат, сладък картоф и гхи.

Запарих броколи, сварих костен бульон (12 часа вря на тих огън) и запретнах левия ръкав.

По всичко личеше обаче, че бебето не е в крак с теориите за здравословно захранване. Отвратената му физиономия и позиви за повръщане на всяка лъжица не ме обезкуражиха. Месец и половина редувах пащърнак, тиква, и прочие. Търпение, Наде, то ще поддаде. Но не поддаваше.

Бебето плюеше всичко подред, беше цялостно разочаровано от моите кулинарни умения, и явно според него ме биваше единствено в производството на мляко. Което е все пак някаква утеха.

Допреди два дни, когато реших да приготвя (извинете за сквернословието) класическа попара. С глутен. И с казеин. Но пробутах и малко гхи, ха ха! Сега вече разказът става банален, бебето омете всичко и си порева за още, сигурно е заради гхи-то. Тук спирам, захранването по-нататък ще си остане само между мен и моето олд скуул бебе.

Друга чувствителна тема е изхранването на останалия народ, и по-точно количествата. И най-дълбоката тава и най-обширната ми тенджера са все недостатъчни. Това важи с особена сила за малкото случаи, в които някой десерт успее да се прокрадне до трапезата ни покрай поредната ми диета. Този въпросен десерт предизвиква бурни овации в моето мъжко съсловие, налага се като цербер да броя парчетата и да разпределям на кого колко се полагат, следва шумно мляскане и облизване в продължение на няколко блажени секунди.

После отново пустош и празни чинии.

Преди Коледа реших да му отпусна края и купих огромен буркан коледни сладки, моя приятелка произвежда греховно вкусни такива (златни са ти ръцете, Миме). Наивно си представях как деликатно ще си хапваме по една сладка на ден, и как красиво оформеният буркан пълен с лакомства ще създава допълнителен празничен уют чак до Нова година.

Бурканът цъфна насред кухнята около 19 декември и веднага беше удостоен с няколко комплекта влажни погледи. Но такива да ги нямаме, коледните сладки се ядат на Коледа! Бедният буркан, всекидневно беше оглеждан, мирисан, опипван и заплюван.

Слушах различни истории кая сладка първо ще се изяде, ама да изчакаме да се съберат всички сутринта, да не съм посмяла да ям преди другите да са се събудили. На 25 декември утрото настъпи, и нестройна редица от освирепели мъжища се понесе към треперещия от ужас буркан с коледни сладки.

Устоя на напора под 5 минути, после се предаде, като беше безмилостно изяден, изтупан, изтръскан и облизан отвътре с наплюти пръсти, които да оберат и последните прашинки пудра захар. Единствено ми остана духовното удовлетворение от позитивното му излъчване предишните 6 дни.

За да ви изведа от евентуална заблуда и в своя защита бих добавила, че въпросният буркан със сладки далеч не е единствената храна, която е прекрачила прага на шумния ни дом. Както казва един приятел Илия, сигурно съпругът ми носи торбите с покупки, хвърля ги вътре през вратата и веднага тича да купува нови.

Това не е далеч от истината.

Ще дам за пример киселото мляко, което е спечелило особена популярност сред тийнейджърската ни прослойка. Нормално купувахме по 6, които стигаха за 3-4 дни. След намесата на въпросната прослойка, тези 6 взеха да отлитат за 2 дни. Съвестно написах в списъка 8, пък съпругът ми за по-сигурно купил 10, които всички отлетяха отново за 2 дни.

Мистерия.

Финално само да спомена, всъщност у дома цари голяма забава и между къкрещите тенжери и претоварената съдомиялна се намират много повече поводи за смях и разговори откогато и да било преди. Ще цитирам сама себе си:

"Първите две деца са по задължение, третото е за удоволствие". Не се учудвам, че и нулевото се пренесе при нас в цялата тази смешна бъркотия.

Всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна.

Бъдете здрави, аз отивам да мия чинии.

cross