fbpx

9-годишната Ромина от Стара Загора, която страда от левкемия, има спешна нужда от кръвопреливане на тромбоцитна маса. За целта са необходими много дарители с кръвна група А+ и А-; в момента лекарите не могат да се ангажират с точна бройка, но извличането за този кръвен продукт са необходими доста банки кръв.

Изискването е да се дарява само в Пловдив, а пълното име на детето, което трябва да бъде вписано в бележката за кръводаряване, е Ромина Дичева Нончева. Бележките, издадени за кръводаряването, трябва да се снимат и изпратят на имейла на майката на Ромина – dicho1971@abv.bg.

Не може да даряват хора между първа и втора доза на ваксина, а ако са получили и двете дози, то трябва да са минали поне 28 дни от поставянето на втората.

В момента Ромина е настанена в интензивно отделение в УМБАЛ „Свети Георги“ - Пловдив.

Във Фейсбук групата "Безвъзмездни кръводарители Стара Загора" има повече информация от Милка Колдамова.

Утре (19 юни) всеки, който иска да дари кръв за операцията на Веселин – детето, блъснатото от автобус 314 вчера в Младост, може да го направи в Националния център по клинична и трансфузионна хематология на ул. "Братя Миладинови" 112, тел.02/9210417, пише dir.bg.

Приемат се кръводарители с всякакви кръвни групи, необходимо е да се посочи името на детето при регистрация - Веселин Георгиев Бисерински.

Припомняме, че Веселин беше блъснат вчера, докато пресича с тротинетката си, спазвайки всички правила за движение. В момента той е в тежко състояние в реанимация в Пирогов.

Мария Иванова от Добрич има спешна нужда от кръвопреливане на рядката група А (отрицателна), пише Про Нюз Добрич. 42-годишната жена получава тежък инсулт през ноември и оттогава е в кома.

Мария е майка на две деца и работи като учител. След инсулта е приета в болницата в Добрич, а после е транспортирана за животоспасяваща операция в УМБАЛ “Сърце и мозък” в Плевен.

Всеки, който е А (отрицателна), може да помогне. Даряването на кръв трябва да се случи в кръвните центрове в Плевен, Разград, Русе, Велико Търново или Ловеч в понеделник, като се посочи, че дарението е за Мария Стоянова Иванова, настанена в реанимация в УМБАЛ “Сърце и мозък”, Плевен.

Можете да се свържете със семейството ѝ на телефон 0896344820.

В поредицата си Наръчник на (п)объркания пациент адвокат Мария Шаркова напомня, че медицинският персонал трябва да работи в атмосфера, която създава необходимите условия за нормално изпълнение на задълженията му, но това не може да бъде „на гърба“ на пациента.

Мария Шаркова е управляващ съдружник на 
„Шаркова и партньори“
Работи като адвокат основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство. 
Нейни публикации по различни медицинскоправни теми може да следите и в професионалния ѝ блог mariasharkova.com

България, 2019 г. болница в гр. София, педиатрично отделение: Двегодишната Елена* се лекува от инфекция на бъбреците, придружавана от майка си Ваня. Тъй като трябва да се направят контролни изследвания на Елена, лекар и лаборант влизат в стаята и казват на майката, че трябва да напусне, защото ще взимат кръв на детето. Ваня не желае да остави двегодишната си дъщеря сама в такъв момент, дъщерята стиска мама за ръката и я гледа в очите.

Оказва се, че вътрешни правила задължават родителите да напускат помещението, когато се взима кръв на детето. Това било задължително правило, а ако се направи изключение, щял да стане прецедент и „всеки да иска“.

Ваня моли персонала да остане, следва отказ. Тя е категорична, че няма да остави дъщеря си сама в такъв момент. Те отказват да вземат кръв на детето и да извършат контролните изследвания. На родителят се обяснява, че е длъжен да се подчинява. И че ще се съгласят да извършат изследването в нейно присъствие, но трябва да им посочи разпоредба от закона, която да ѝ дава това право.

Гренобъл, 2018 г. Университетската болница, детско интензивно отделение: На стаж съм в болницата и през следващите 12 часа ще дежуря заедно с една от сестрите в Интензивното детско отделение. Прави ми впечатление, че във всяка стая има поне по един родител, а някъде и двама. До леглото на детето дори има специални кресла за тях, сестрите водят разговори тихо и продължително с всеки родител, който желае.

Намирам се пред една стая, в която е настанено новородено след тежка сърдечна операция – майката и бащата са до него, а сестрата ми казва: „Сега ще попитам майката съгласна ли е да влезете при тях. Тя говори руски, а вие сте българка, нали? Струва ми се, че ще е щастлива да чуе близка до нейния език реч. Ужасно са притеснени.“

Аз обаче повече се интересувам от причините, поради които родители са допуснати в интензивно отделение и никой не върви след тях да ги хока, няма надпис на вратата:
„Информация между 12 и 13 часа!“
„Не звъни!!!!!“
„Тук не е информация!“

Питам как така допускат „цивилни“ в интензивно отделение, дори когато сестрата провежда различни по вид манипулации, а те с учуден вид ми отговарят: „Госпожо, има достатъчно доказателства, че присъствието на родителя ускорява оздравителния процес и успокоява детето, ние дори ги задължаваме през деня да са тук. През нощта, ако желаят, могат да се приберат и наспят. Не разрешаваме чести и дълги посещения само от братчета и сестри на малка възраст, просто има много апарати, а освен това се стремим да пазим тишина“.

Покажете ми правна норма, която ви дава право да сте с детето си!

Признавам си, често пиша и говоря за правата на пациента (а и за тези на лекаря също), но когато Ваня ми се обади за консултация, се затрудних. Дори не ми беше хрумвало, че подобно правило може да бъде въведено някъде, а още по – малко допусках, че законодателят се е досетил да напише изрична разпоредба, уреждаща неща, които са свеждат до елементарна проява на човещина и етика при упражняване на хуманна професия.

Защото Кодексът за професионална етика на лекарите в България, който е приет от съсловната им организация (т.е от самите лекари) гласи следното: Лекарската професия се основава на следните ценности: професионална компетентност и отговорност; честност, човечност, милосърдие; добросъвестност; тактичност в отношенията с пациентите, колегите и обществото; неприязън към самонадеяността и самохвалството; вежливост към пациента и неговите близки; психологичен подход към болния. Лекарят, освен това, действа в интерес на физическото и психическото здраве на пациента.

Правото на родителя да взима участие при лечението на детето си и да не го оставя само при извършване на различни диагностично – лечебни дейности, се извлича от множество нормативни актове, както национални, така и наднационални.

Конвенцията за правата на детето изискват във всички случаи да се спазва и съблюдава най-добрият интерес на детето, особено когато се взимат решения, касаещи неговото здраве, а чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека гарантира правото на неприкосновеност на личния и семейния живот.

Родителите осъществяват постоянна грижа и надзор върху детето си (чл. 125, ал. 1 от Семейния кодекс и чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето), като всяка намеса в личния живот следва да бъде пропорционална и обоснована от закона. Така например, ако има данни за насилие над детето, Законът за закрила на детето предвижда определени мерки за закрила, които се осъществяват от органи със съответната компетентност.

Задължаването на родител да напусне помещение, в което се извършват манипулации на невръстно дете, свързани с болка и психическа травма обаче не е пропорционално. Само мога да предполагам какви са целите на подобно ограничение – удобство за персонала, ограничаване на намесата на родителя в този процес или други причини. Те обаче следва да са ясно посочени и аргументирани, за да може да се изследва въпросът за пропорционалността и правната обоснованост на тези намеса.

Така например определени ограничения могат да целят превенция на вътреболнични инфекции или защитата на интересите на други пациенти. Съвсем обяснима би била забрана за присъствие на родител в операционна зала при извършване на операция на детето му, заради завишените изисквания за антисептика в тези помещения.

В конкретния случай взимането на кръв е следвало да се осъществи в болнична стая или манипулационна, като няма данни да са били въведени специални изисквания за превенция и контрол на вътреболничните инфекции (съгласно медицински стандарт по превенция и контрол на ВБИ). Извеждането на майката от болничната стая не е пропорционално, а и винаги би могла да бъде инструктирана да дезинфекцира ръцете си и да ползва предпазно облекло, ако е наложително.

Съгласно чл. 86, т. 12 от Закона за здравето, всеки пациент има право да бъде предотвратена болката и страданието му по време на лечение. Ето защо, ако няма основателна причина, медицинският персонал няма право да утежнява страданието на най- малките си пациенти, като принудително ги лишава от присъствието на родителите им при извършване на конкретни дейности.

Вярно е, че има всякакви ситуации и в някои случаи присъствието на родителя може да постави в риск дадена манипулация. Вярно е също така, че това зависи от конкретния случай и пациент. Ето защо и съгласно чл. 89, ал. 1 от Закона за здравето, се предвижда при инвазивни процедури родителят да има право да изрази писмено информирано съгласие след като получи достатъчно информация за предстоящите интервенции, рискове и възможности. Въвеждането на вътрешни заповеди с коментираното съдържание отричат този индивидуален подход и въобще изключително важната роля на комуникацията в отношенията лекар – пациент.

Неподчинение и отказ от лечение?

Кодексът за професионална етика на лекарите в България предвижда възможност да се откаже оказването на медицинска помощ в два случая: когато лекарят е убеден, че между него и пациента липсва необходимото доверие или липсват условия за изпълнение на неговите професионални права или задължения, както и когато е застрашен пряко и непосредствено животът му.

Много често лекарите приемат, че когато пациентът поставя под въпрос дадени указания или търси второ мнение или допълнителна информация, това означава липса на доверие.

Упражняването на права, които са предвидени и гарантирани от Закона за здравето не следва да се тълкуват като проява на недоверие към лекаря и не са основание за отказ от лечение. Такова би било налице в случаи, когато пациентът системно не спазва предписанията и с поведението си създава обективни затруднения за провеждане на лечението (например напуска болницата без да е изписан, съзнателно препятства извършването на важни диагностични дейности, демонстрира неспазване на законосъобразни вътрешни правила). Дори и в тези случаи не може да се откаже оказване на спешна медицинска помощ.

Втората възможност за отказ да се окаже медицинска помощ (включително спешна) и при пряка заплаха за живота на лекаря – например когато пациентът проявява агресия към него.

В конкретната ситуация отказът от извършване на изследването е незаконосъобразен поради две причини. Първата беше подробно разгледана горе и касае характеристиката на вътрешното правило, цитирано от лекарите пред Ваня.

Втората причина е, че не може да се откаже лечение на пациент заради поведението на друго лице. Поведението на родителя не може да рефлектира върху правото на детето да получи медицинска помощ. Ако персоналът смята, че родителят поставя детето си в риск чрез своите действия или взима решения, които не са в негов интерес, може да информира органите за закрила на детето, но не и да откаже да предостави медицинска помощ.

Защо има такива правила?

В моята практика като адвокат съм се обучавала и съм посещавала много държави и никога не съм попадала на подобни ограничения. За жалост в България няма носталгия към патерналистичния модел в отношенията лекар - пациент, защото той не е отминал и все още съществува и се прилага в много болници. Все още съществуват и много правила, които се въвеждат изцяло заради удобството на медицинския персонал или здравна администрация, дори да създават затруднения за пациентите и да им причиняват излишно или допълнително страдание.

Работата ми с много болници в страната ме е направила свидетел на трудните условия, в които работят отдадени на професията си лекари, медицински сестри, акушерки и санитари. Никой не отрича тяхното образование, опит, познания и хуманност на професията, която упражняват. Съвсем приемливо и обосновано е изискването пациентите да спазват конкретни правила и да уважават хората, които се грижат за тяхното здраве, агресията е недопустима и двете в посоки.

На една конференция в Стокхолм преди година на тема „Участие на пациента в подобряването на качеството на медицинската помощ“ отношенията лекар – пациент бяха наречени от един лектор „Танго за двама“.

В тези отношения е недопустима демонстрацията на сила и превъзходство (интелектуално или йерархично). Действително персоналът трябва да работи в атмосфера, която създава необходимите условия за нормално изпълнение на задълженията му, но това не може и не следва да бъде „на гърба“ на пациента.

Такъв пример е правилото за извеждане на родителя от стаята на детето при взимане на кръв – за сметка на детето и неговия родител се създават по-комфортни условия за персонала.

Само че нека не забравяме нещо много важно: пациентът не избира да стане такъв, докато да си лекар е призвание.

*Имената на детето и майката са променени.


Още:


"Скъпи майки, време е да започнем да споделяме реалните и болезнени подробности за живота в четвъртия триместър. Да спрем да щадим околните и да извикаме, че имаме нужда от повече подкрепа." Одри Кинго за Working Mother.


Всички използваме социалните медии, за да представим най-лъскавата, полирана и перфектна версия на нашия живот. Няма обаче по-извратена измама от постовете във Facebook за състоянието след раждането: "Майката и бебето се справят страхотно!"

Това е лъжа.

Знам го, защото самата аз излъгах. Почти умирах, след като синът ми се роди. Екип от хирурзи трябваше да извърши спешна хистеректомия (оперативна интервенция с цел отстраняване на матката), за да спаси живота ми.

Съпругът ми и аз споделихме тази подробност със семейството и приятелите си чрез социалните мрежи, но с непринуден, позитивен тон, характерен за съобщенията, свързани с раждането на бебета: „Днес беше труден, но в крайна сметка прекрасен ден. След като решихме синът ни да бъде роден чрез секцио тази сутрин, Одри трябваше спешно да бъде подложена на хистеректомия. За щастие майката и бебето се справят добре".

Абсурдното е, че наскоро мъжът ми ми сподели, че един от неговите приятели му казал, че нашето кратко съобщение за раждането на бебето било „блестящо“.  

Всъщност, Джон, изобщо не беше такова.

Ето част от въпросните „блестящи“ моменти:

Да виждаш кръвта от собственото си тяло по престилките на хирурзите. Да слушаш как лекарите обсъждат начина, по който да спасят живота ти. Да бъдеш в будно състояние, докато отстраняват орган от тялото ти.

По-късно да гледаш как чужда ръка изцежда коластра и кърма от гърдите ти, за да нахрани бебето ти, което не може да бъде с теб в интензивното отделение. Да пълзиш едва-едва до банята в болницата, защото все още не можеш да ходиш. Сменянето на кървава превръзка след кървава превръзка.

Да кажеш на медицинската сестра, която те придържа, докато пишкаш: "Май не трябваше да става точно така…". Да стискаш стойка със система за вливане с едната ръка и китката на баща си с другата, докато правиш бавни болезнени стъпки из болницата, опитвайки се да научиш краката си да работят отново.

Да плачеш от болка всеки път, когато колата се разтресе по пътя към дома. Още една смяна на кървава превръзка. Да ревеш на пода на банята, защото не можеш да се справиш с кърменето.

Да не можеш да контролираш гнева си. Да не можеш да заспиш, дори когато отчаяно се нуждаеш от това. Да усещаш, че малкото, скъпоценно създание в ръцете ти е единственото нещо, което те свързва със Земята в момента...

Иначе майката и бебето се справят добре…

Но тогава аз не разказах на никого тези подробности. Само на майка ми и на най-добрата ми приятелка. По-късно и на моя терапевт.

Дори и сега, като човек, който пише есе от първо лице за преживяванията след раждането, съм склонна да скрия най-кървавите подробности дори от най-близките ми приятели.

Открих обаче, че не съм сама. Превърнах се в добър слушател на жени, минали през страшни етапи и състояния – от спонтанен аборт и безплодие до следродилни проблеми от всякакъв вид. И разбрах колко много жени се борят, преструвайки се, че всичко е наред.

Всеки ден се качвам в метрото, оглеждам се и се чудя: колко жени тук крият белези, които никой не вижда? Колко от тях имат бебета, с които трудно се справят? Колко плачат тайно върху възглавницата си, без да казват на никого?

И кому е нужно това? Защо се крием? Кого защитаваме? Със сигурност не себе си.

Когато мълчим, не получаваме помощта, от която отчаяно се нуждаем. Не я получават и други жени. Когато мълчим, ние просто продължаваме да поддържаме системата, която дава приоритет на бебетата за сметка на майките.

Система, в която жените са обучавани как да минат през бременността, раждането и кърменето, но нямат абсолютно никаква подготовка как да се грижат за себе си след появата на бебето.

Може би смятаме, че правим на нашите бременни приятелки услуга, като им спестяваме истини за трудностите около и след раждането. Давайки им шанс да имат „перфектното“ раждане и следродилен опит, които ние така отчаяно сме искали, но не сме имали. Истината обаче е, че дори многото жени, които имат прекрасни раждания и периоди на възстановяване, носят гигантски превръзки и понякога не се къпят с дни, защото предпочитат да използват тези 20 минути за сън.

Най-важното е да споделим тази реалност с мъже, като Джон, които не знаят как изглежда раждането и следродилния период.

Мъже, които дори не знаят, че сред развитите страни, САЩ са с най-висок процент на майчина смъртност – процент, който продължава да расте. Мъже, които не знаят, че една от седем жени ще се бори със следродилна депресия, и колко е трудно да намериш терапевт, който е обучен да лекува такива състояния.

Или, може би, знаят и се интересуват, но не разбират какви точно са тези битки. Така че нека им го кажем. Трябва да спрем да защитаваме мъжете от реалностите в живота след раждането. Да, всички подробности могат да бъдат кървави, брутални и неудобни. Но няма нужда да крием това, което сме понесли. Няма нужда да се срамуваме. Няма нужда да се борим в мълчание. Не крийте, че се изпускате, не крийте сълзите си, не крийте мастита си.

Ако трябва да се борим, нека го направим шумно. И ако дори тогава не получим помощта, от която толкова отчаяно се нуждаем, поне знаем, че това не е така, защото нашите близки не знаят през какво минаваме. Нека извикаме болката си и нека другите да обяснят защо не са отговорили, когато е ясно, че се нуждаем от тях. Нека да им кажем: „Ние сме майки, а не мъченици, и това е нашият живот“.

По темата:

Диляна Данчева е тук след вчерашния текст на Ангелин Балсамаджиев Пичове, правете деца! , предлагайки ни един наръчник с реплики, които да спестим на хора, които правят опити за деца!

Вчера прочетох един много готин текст за бебеправенето и надеждата. И четох, и се смях, и леко подсмръкнах.

След това направих и грешката да се зачета в коментарите отдолу – и беснях, и съсках, и малко крещях (много малко).

Та за това реших да надраскам един простичък наръчник КАКВО ДА НЕ КАЗВАМЕ НА ДВОЙКА, КОЯТО СИ Е ПРИЗНАЛА (абсолютно неразумно), ЧЕ ПРАВИ ОПИТИ:

-- Много ви моля, не казвайте "А бяхте ли при…" (тук се попълва името на произволно избран, модерен в момента доктор, знахар, астролог, оракул, поп, ходжа и каквото се сетите).

Ако хората искат да разкажат – изслушайте ги. Ако случайно попитат точно вас за някой доктор – кажете си впечатленията.

За специалистите по черна, бяла, пурпурна и цикламена магия – замълчете. Като сте се прекарали вие, защото имате нужда да вярвате в нещо, не е сега моментът да прецаквате и други хора да хвърлят пари за амулети и вълшебни китки. Измамници много, а хората в нужда са особено уязвими.

-- Не им разказвайте за кумата на братовчедка ви от Гулянци, независимо дали историята е с щастлив, или дълбоко нещастен край.

Ако милата Братчедка е забременяла от 28-ия опит, а хората са едва на втория ин витро опит, това ще им подейства като леден душ. Идеята още колко пари, нерви и сили трябва да налеят в тая работа, може да ги накара тихо да си пореват в ъгъла.

А ако ги и нямат, може да им се доще да се гръмнат и да мислят за всяка процедура като за „сега или никога“ и да се почувстват още по-безпомощни и обречени.

Ако пък така и не е забременяла женичката, обаче, видиш ли, са си осиновили чудно детенце… Не знам!? Сериозно!? Дори когато го пиша, ми иде да крещя. Тия две работи са толкова различни, колкото спътник и комета, че нямат място в едно изречение.

Прехапете си езика и МЪЛЧЕТЕ! Всички знаем за чудото на осиновяването и то е дълбоко личен акт, в който вие и вашия нос нямате място!

-- Не им давайте знахарски съвети

Значи, накиснат магданоз в зехтин, увит в тензух и заврян във вагината може да е причина за възпаление, но едва ли точно за разсад за бебе.

Същото се отнася за захарче под възглавницата, кръв от костенурка в супата, крило от прилеп в чая и сатър в жабката.

-- Ааа, след първото инвитро си купила бебешка обувка? НЕ ТРЯБВАШЕ. Носи лош късмет, нали знаеш?

Значи, ако изхвърлянето на бебешка обувка ми направи тръбите рязко проходими/изпари проблема с хормоните/елиминира имунния отговор на тялото/направи мъжа ми фертилен и т.н., обещавам да изхвърля не само въпросната обувчица. Ами и да си изхвърля всички мои обувки, обувките на мъжа ми, галошите на вуйна ми и лубутена на комшийката. Честно!

-- Успокойте се и всичко ще бъде наред!

Имаше една много готина картинка с текст „Никой в историята на човечеството не се е успокоил, защото някой кретен му е казал да го направи.“

Когато се бориш за бебе, когато правиш секс по график, мериш вагинална температура, стоиш с краката нагоре, пазиш диета, пиеш лекарства, бият ти инжекции, точат ти кръв като на вампир, а медицинското ти досие гони по дебелина "Война и мир" и ти не просто си го наизустил, но и вече го цитираш компетентно като специализант по акушерство и гинекология с профил ендокринология, да си спокоен не е много точно определение на състоянието на духа, в което се намираш.

По-скоро приличаш на дресирана лабораторна маймуна, която е едновременно заразена с бяс, шизофрения и синдром на Турет.

Това със спокойствието си го минал преди около десет лекарски кабинета и е значело, е какво толкова – има време пък и сексът е забавен.

След десетия кабинет си по-скоро !(@$*#%^#%^#%$ Какво ми има? Защо? Защо аз? Защо той? Моля те, Господи! По дяволите!...

Единствения начин да се успокоиш е да си включиш диазепам венозно. И морфин за притъпяване на болката. И може би съвсем малко валериан – за аромат, нали.

Та, хора, моля ви,
НЕ КАЗВАЙТЕ ТЕЗИ НЕЩА!

П.С. Не съм минавала по този път, минава го мое много мило и много близко същество, което, за разлика от мен, проявява все още търпение и разум и не разкъсва със зъби хората с тъпи съвети. Обичам я!


Още по темата:

https://maikomila.bg/%D0%B8%D0%BD%D0%B2%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0-%D0%BD/

Всички добри неща в крайна сметка приключват и великолепната поредица "Game of Thrones" не е изключение. HBO обяви, че последният сезон на сериала ще излезе през април 2019 г., само с 6 епизода, и ще завърши своето зверско и кърваво присъствие в ефира. Докато чакаме премиерата на финала обаче, някои си припомняме старите сезони (други тепърва ги гледат, за което им завиждаме!), както и няколко супер любопитни факта, свързани с най-ярките женски образи в сериала. 


През 2012 г. около 160 новородени момиченца в САЩ са били кръстени Халееси (Khaleesi), което не е името на героинята на Емилия Кларк (Денерис), а дотракска титла, еквивалентна на "кралица". 


Вълкът на Санса - Лейди - умира още в края на сезон 1, след като Церсей Ланистър нарежда на придворните си да го убият. Още по време на снимките обаче актрисата Софи Търнър решава да осинови кучето, което перфектно изигра един от верните зверове на Старките и сега Лейди е неин домашен любимец.


Преди кастинга за сериала, Лина Хийди (Церсей) и Джером Флин (Брон) са имали драматична връзка, завършила толкова лошо, че всеки от тях добавя клауза в договора си, която ги защитава от това да имат общи сцени. А щеше да бъде жестоко да имат такива...


Въпреки че Церсей и Тирион Ланистър изпитват ненавист един към друг, извън екрана Лина Хийди обожава да вечеря или изпие едно в някой бар с Питър Динклидж (и той с нея, разбира се, без да се притеснява, че ще му сипе нещо по-така в чашата...).


Гуендолин Кристи (Бриен) казва, че най-изтощителната сцена, която някога е снимала, е битката между нея и Сандор Клегейн „Хрътката“. Тя прекарва 2 месеца обучение с инструктор по фехтовка, за да се подготви за боя. 


Актрисата Карис ван Хутен, която е в ролята на Мелисандра, е била поканена за прослушване за ролята на Церсей, но не е могла да я поеме, защото тогава е снимала филма Intruders.


Според гласуване от феновете, Церсей е най-мразеният образ в сериала. Актрисата Лина Хийди, която играе ролята брилянтно, казва, че омразата на феновете към героинята ѝ често се пренася и в личния ѝ живот. По време на фестивала Comic Con хората дърпали книгите на Дж. Р.Р. Мартин от ръцете ѝ, защото не искали да имат нейния автограф! 


Денерис има виолетови очи в книгите на Дж. Р.Р. Марти, но контактните лещи, които Емилия Кларк носи в началото, не влияят добре на представянето ѝ, така че тя спира да ги слага. 


Майси Уилямс казва, че доста фенове я молят да добави имената им в списъка, който героинята ѝ Аря Старк винаги изброява преди да заспи - имената на всички хора, които са причинили нещастие на нея или близките ѝ, накратко, всички, които иска да убие. 
Конското сърце, което Денерис трябва да изяде в сезон 1, е не по-малко брутално изпитане  и в реалния живот. Става дума за 3-килограмова субстанция, наподобяваща желиран бонбон, с вкус на белина и сурова паста по думите на актрисата. Емилия Кларк е трябвало да изяде около 28 сърца по време на снимачния ден, като до себе си има кофа, защото доста често ѝ се налагало да повръща...


Роуз Леси и Кит Харингтън (Джон Сноу и Игрит), които се ожениха тази година, се влюбват на снимачната площадка. Той ѝ предлага през септември 2017 г. Но това със сигурност го знаете.

Източник: BoredPanda

 

Велосипеден поход в подкрепа на хората с хемофилия ще се проведе тази неделя, 23 април, едновременно в три български града, като акцентът на събитието ще е върху засегнатите от болестта жени.

Спортно-социалното събитие, което е организирано от Българската асоциация по хемофилия за втора поредна година, започва точно в 10.30 часа в София, Пловдив и Варна.

Сборният пункт в София са пилоните на НДК, във Варна – входа на Морската традина и в Пловдив – площад “Съединение”. Ще бъдат осигурени 20 броя велосипеди за всички желаещи да се включат в похода, които нямат свой собствен. Запазването на такъв става с предварителна заявка на страницата на Българската асоциация по хемофилия.

Тази година, паралелно със Световния ден на хемофилията, кампанията поставя акцент върху девойките и жените с вродени нарушения на кръвосъсирването.

Широко разпространено е погрешното разбиране, че въпросните нарушения засягат изключително мъже. Жените също страдат от тях, като някои развиват симптоми, подобни на мъжете, но също и кръвоизливи, които могат да бъдат засилени по време на менструация и раждане – изключително опасни за живота ситуации.

Други пък носят гена, но не изпитват никакви симптоми и въпреки това, като мъжете, могат да предадат на гена на децата си.

Велопоходът, който ще премине под мотото „ЗАЕДНО“, е специално събитие, избрано от Българската асоциация по хемофилия с цел да популяризира карането на велосипед като препоръчителен и полезен спорт за хората с хемофилия.

Асоциацията работи за защита на правата и интересите им, акцентирайки на принципа, че с помощта на съвременно лечение и социална подкрепа, те могат да бъдат ЗАЕДНО и равностойно интегрирани – част от едно развиващо се модерно общество.

Организаторите канят всички активни граждани да се включат във велопохода на 23 април, за да се обединят в една кауза, която цели да повиши осведомеността, адекватното приемане на хората, страдащи от това заболяване, и съпричастността на обществото към тях.

 

****************

Хемофилията е наследствено генетично заболяване от групата на вродените нарушения на кръвосъсирването е. То се причинява от дефект на „х” хромозома. Изразява се в понижена способността на тялото да съсирва кръвта. В резултат на това кръвоизливите са по-продължителни при нараняване, при удар лесно се появяват синини, има увеличен риск от кръвоизливи във вътрешните органи, в мозъка, в ставите.

Многократните кръвоизливи в ставите могат да доведат до постоянно увреждане (например инвалидизиране), докато мозъчните кръвоизливи застрашават живота на пациента.

Съществуват два типа хемофилия. Най-разпространена е хемофилия тип А (липсващ фактор на кръвосъсирване VIII) и хемофилия тип Б (липсващ фактор на кръвосъсирване IX). Заболяването засяга предимно момчета - предава се от майка на син (в най-общия случай, жените са преносители на заболяването, докато мъжете проявяват симптомите). В много по-редки случаи се срещат случаи на дефицит на другите фактори на кръвосъсирването I, II, V, VII, VIII, X, XI, XIII и болест на Вилебранд.

Лечението е заместващо и се състои във венозно вливане на липсващия фактор на кръвосъсирване. Това може да се прави 2 или 3 пъти на седмица (профилактика) или при кръвоизлив (при необходимост), в домашни условия или в болнично заведение.

Липсващите фактори се произвеждат чрез изолирането им от човешка кръвна плазма или чрез генни технологии - рекомбинантни. Около 20% от хората развива антитела към съсирващите фактори, което прави лечението по-трудно.

**************************

Тази година маршрутът на велопохода за град София е:

Пилоните на НДК по бул. бул. „Витоша“ до пешеходната зона, през пешеходната зона до Съдебната палата, по бул. „Витоша“, пред хотел Балкан, надясно по пл. „Независимост“, пл. „Княз Александър І“, по бул. „Цар Освободител“ покрай сградата на Народното събрание, след него наляво по бул. „Васил Левски“ до кръговото на паметника „Левски“, където в началото на ул. „Московска“ ще бъде направена кратка почивка. След това по бул. „Васил Левски“, наляво по бул. „Цар Освободител“ до Орлов мост, надясно по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ до НДК. Накрая движението минава по бул. „Пенчо Славейков“, наляво по бул. „Витоша“ до входа на Южния парк, където ще е и финалът.

Днес Майко Мила представя първия текст от общата ни инициатива с акушерски кабинет "Зебра" "Питайте акушерките", посветен на изследванията, на които подлежи всяка бременна жена и как да мине тя през този период без да изпитва постоянна тревога за себе си и бебето. Илона и Йоана от “Зебра” ще ви помагат със съвети, ще ви подкрепят емоционално и със знанията си на територията на нашия сайт. Вие сте добре дошли да ги питате всичко, което ви дойде наум и е свързано с бременноста, раждането и постродилната грижа. Те са насреща! Приятно четене 🙂

В кабинета ни най-често влизат млади, здрави и активни жени. Всяка от тях старателно следи бременността си и полага големи усилия да спази препоръките на медицинските лица, които я водят през важните моменти от нея. Същевременно с усърдието, жената често е почти смазана от тревога за себе си, бебето си или и двете неща едновременно.

Тази тревога се разкрива мимоходом и споделя накратко. Да не би да прелее неочаквано извън границите на приличието и зарядът ѝ да ни отблъсне като професионалисти, лишени от емоция.

Бременните жени у нас са истински притеснени за здравето си и не си представят да напуснат кабинет за грижи без рецепта с медикаменти, които да тушират симптомите на бременността и да и я направят контролируема.

Бременните жени всъщност най-често са здрави жени

Според световната статистика около 70% от всички бременности са неусложнени. Освен това голям процент от усложнените бременности също завършват с раждането на здраво бебе. Рискът при една бременност се поставя в хода на проследяването. Високорискова е бременността, при която има по-голям риск от обичайното за настъпване на дадено усложнение, но не и задължително наличие на проблем.

Неясно е кога точно сме се вкопчили в усещането, че бременността и раждането са състояния на постоянна заплаха за нечий живот и здраве. Крайно време е да започнем да се отърсваме от тази вредна легенда. И да спрем да я предаваме на поколенията като свидно знание за живота.

Съвременната диагностика и възможности за проследяване на бременността трябва да дават спокойствие и увереност на жените за изхода от нея, а не да ги напрягат и тревожат. Понякога жените имат нужда сами да наредят пъзела от изследвания, които се правят в женската консултация, за да са спокойни, че всичко с тях самите и бебето е наред.

Най-често използваните изследвания са кръвните изследвания, изследването на урина, проследяването на артериалното налягане, външни измервания на размерите на матката и палпация, проследяване на сърдечната дейност на бебето, ултразвук.

Кръвни изследвания

Един от най-често възникващите проблеми е този с тълкуването на кръвните изследвания. Физиологично т.е. нормално за бременността се променят някои от показателите. За съжаление в нашите лаборатории това не се взема предвид, когато се нанасят резултатите. Така, сравнени с референтните стойности за небременни жени, вашите изследвания изглеждат проблемни.

Ето и пример за това как се променя стойността на два от най-важните показатели в различните етапи на бременността:

  • хемоглобин:

Единици

Жена без бременност

Първи триместър

Втори триместър

Трети триместър

g/L

120 -158

116 - 139

97 – 148

95 - 150

  • левкоцити:

Единици

Жена без бременност

Първи триместър

Втори триместър

Трети триместър

X 10 9 /L

3.5 - 9.1

5.7 - 13.6

5.6 - 14.8

5.6 - 16.9

Всички останали показатели бихте могли да сверявате тук.

Понякога обаче дори медицинските специалисти могат да се подведат от тази разлика в референтните стойности, така че винаги обсъждайте с тях тази вероятност.

Изследване на урина

С това изследване бременните се проследяват за няколко усложнения на бременността - прееклампсия, диабет, проблеми в бъбречната функция и инфекции в уринарния тракт. У нас са предвидени три такива изследвания за цялата бременност. Има страни, в които това изследване се повтаря при всяко посещение на женската консултация. Ние насърчаваме жените, посещаващи нашия кабинет, да проследяват тези показатели всеки месец.

Измерване на кръвно налягане и пулс

Два безспорни показателя за здравето на всеки човек. Всяка рязка промяна в кръвното налягане на бременната жена налага допълнителни изследвания и оценка на състоянието ѝ. Липсата на тези изследвания, и особено на измерването на кръвното налягане, е признак за лоша медицинска практика и сигнал да потърсите по-добро място за себе си и бебето си.

Ултразвук

Ултразвуковото изследване не цели да Ви покаже огледален образ на вътреутробния живот на бебето. Ултразвукът е инструмент, чрез който наблюдаваме проекция на бебето и неговата среда върху екран. Проучванията показват, че ползването на ултразвук при всяко месечно посещение на женската консултация не допринася за по-добри резултати и не е признак на качествена грижа. Ултразвукът се прилага при медицински показания, когато търсената информация има клинична стойност. Сравнен с външните измервания и палпацията (специални акушерски методи за оценка на нарастването на плода) ултразвукът няма по-добри резултати в прогнозирането на размерите на бебето.

Тези методи, заедно с проследяването на детските сърдечни тонове, ни дават достатъчно информация за състоянието на бебето, за да не се налага използването на ултразвук повече от три пъти в рамките на една нормално протичаща бременност – в първия триместър (за определяне на датата на термина), във втория триместър (за структурни аномалии) и в третия триместър (за късно възникващите аномалии и доплерово изследване на кръвотока между майката и бебето).

Детски сърдечни тонове

Още края на първия триместър в женската консултация започва да се следи сърдечната дейност на бебето с фетален доплер. Това е малък ултразвуков монитор, с който се чуват и отброяват ударите на сърцето. Нормалната честота, с която работи то, е между 110 и 160 удара в минута. Доста бързо в сравнение със сърцето на възрастните хора, но напълно нормално за бебето в утробата.

Бебешките движения

Един от показателите за здравето на бебето, който лесно може да се следи и от самите жени. В редица страни в женската консултация се насърчват майките да обръщат внимание на това кога и колко е активно бебето им, за да могат да забележат, ако настъпи някаква промяна в обичайното им поведение. Друг начин за това е броенето на ритници за определен времеви интервал. У нас преди време беше проведена кампания за това Как е бебето ти днес?, но, за съжаление, все още не е широко разпространен метод и е подценяван от специалистите, провеждащи женска консултация.

Ако жената е здрава, изследванията на кръв и урина, кръвното налягане и останалите ѝ жизнени показатели са в норма, ако правилното развитие на бебето е проследено с ултразвуково, сърдечната му дейност е нормална, измерванията на матката потвърждават доброто му нарастване и движенията му се усещат добре, няма никаква причина да се усеща в постоянна заплаха за живота и здравето на себе си и бебето си.

Доброто проследяване на бременност е това, в което у майката се поддържа усещането за здраве, за способност да премине през промените, настъпващи в тялото и живота ѝ, в което изследванията се използват разумно, не се прави нищо излишно и „за да се презастраховаме“, в което се прави разграничение между нормално и патологично, и в което има място за индивидуална грижа, на мястото на изпълнения минимум/максимум диагностика.

cross