Имали ли сте някога пъпки? Ама така, не една-две, почти невидими с просто око, а положението буквално да е „пъпки обсипят свода небесен“?
Е, ние, в Майко Мила, не сме имали такова нещо. Имали сме много неща – бронхит, въшки и, както викаше Пипи, дори ваканция сме имали, но пъпки, особено в изобилие, никога. Сега, като се замислим, дори не сме сигурни имаше ли акне едно време, когато ние бяхме ученички? Да не би демокрацията да донесе акнето сред жените в България?
Шегуваме се, разбира се – акне и проблемна кожа сигурно е имало и по времето на Клеопатра, но ние не го знаем, само защото фотоапаратът още не е бил изобретен – имало е само магарешко мляко и черен каял, за да си мажат очите и да разсейват хората от пъпчивата си кожа.
Това, което аз помня от ранните ми тийнейджърски години, е, че имаше един вид крем и всеки се мажеше с него – с пъпки, без пъпки, със суха или мазна кожа, решението беше едно. А когато все пак избиеше пъпка, въпреки тези грандиозни грижи – ами, стискахме ги.
Аз помня една заръка от майка ми и тя гласеше: „Никога не се стискат пъпки над горната устна“. Не че някога съм я спазвала, но имах едно наум, че може да си причиня по-голям проблем и с това си и останах – други разправии с кожата на лицето нямах.
Други обаче се оказва, че не са имали този късмет, и тъй като ни се искаше да обсъдим темата, но нямаме никакви знания и опит по нея, се обърнахме към хилядите прекрасни жени в нашата група „Положението е Майко Мила“.
Кажете, попитахме ги, запознавали ли сте се някога с акнето отблизо и как се е развила връзката ви? Кое ви е спасило от него, ако въобще сте успели да се отървете, и какво никога не ви е помагало?
Ние пък, в отговор, ще публикуваме препоръките на дерматолози от българската компания за дерматологична козметика biotrade, за да направим нещо полезно за всички вас, които имате проблемна кожа.
Много от прекрасните жени любезно откликнаха на молбата ни и така разбрахме следните неща:
Както сами виждате, препоръките са разнородни и във всякакви посоки – не яж захар, яж захар, не се мажи, мажи се… Въобще, всеки човек с акне носи със себе си и собствен опит за премахването му.
Това, около което всички се обединяват, е, че е препоръчително проблемът да бъде диагностициран и проследен от дерматолог. И тъй като ние имаме пряк достъп до специалистите от biotrade, разработили различни серии продукти за всякакви проблеми с кожата, се допитахме до тях – защо се появява акнето, как да го контролираме и какво е необходимо, за да се отървем от него?
Ето и какво ни отговориха те:
Уви, истината е, че акнето е едно от най-често срещаните кожни заболявания и засяга около 85% от населението на земята в юношеска възраст. Но това вече не е запазена територия само за тийнейджърите, а и за хора, предимно жени, на възраст между 20 и 40 години. Причините за акне при възрастни (или така нареченото „adult acne“) са хормоните, стресът и качеството на живот, който водим. За щастие, акнето е заболяване, което се лекува, независимо кога се е появило в живота и на лицето ви, но изисква търпение и грижа. И чести и търпеливи срещи с дерматолог.
Какво бихме посъветвали всеки, който сега се сблъсква с акнето или вече се бори с неговите последици:
Засилено омазняване, поява на бели и черни точки, единични възпалени пъпки. Неглижирането на тези първи прояви може да доведе до по-късни усложнения на състоянието, които неминуемо оставят белези и петна, след като премине възпалението.
Модерните в момента 8 или 10-стъпкови козметични режими, включващи маски, серуми, олиа и масла, кремове, хидратанти и какво ли още не, не са подходящи за акнеична кожа. Вероятността така възпалението да стане трудно за овладяване е голяма, защото комбинирането на много продукти с различни активни съставки води до непредвидими реакции и ефекти помежду им върху кожата ви.
Ние винаги препоръчваме три задължителни стъпки, които са лесни за следване и гарантират добри резултати:
1. измиване
2. активна грижа
3. хидратация + слънцезащита.
Акнеичната кожа трябва да бъде внимателно обгрижвана, като се избягват честите смени на продукти и се дава време на тези, които сте избрали, да подействат и да дадат резултати в дългосрочен план.
Съветът ни е да подбирате козметика, която е предназначена за мазна и акнеична кожа и изрично посочва, че е некомедогенна и без съдържание на масла.
Акнето се характеризира с 4 основни фактора – прекомерно омазняване, свръхпроизводство на кератиноцити и запушване на космено-мастния канал, бактериална инфекция и възпаление.
Продуктите за активна грижа, на които ще се спрете, трябва да имат комплексно действие – да намаляват омазняването, да успокояват възпалението и да унищожават бактерията Propionibacterium acnes. Такива са активните продукти от серията Acne Out, които повлияват и 4-те фактора на заболяването, без да предизвикват негативни реакции, като например увеличена чувствителност на кожата към светлина или зачервяване и пресушаване.
Активният крем Acne Out може да бъде използван само върху пъпките или върху цялото лице в зависимост от тежестта на акнето, а освен това можете да наблюдавате видими резултати още в първите 7 дни от употребата му.
Често хората, които имат акне и мазна кожа отхвърлят хидратацията като напълно излишна стъпка в ежедневната си грижа.
Истината е, че повечето лекарствени или козметични терапии (т.нар. активна грижа) против акне водят до пресушаване на кожата. Какъв е нейният незабавен отговор – да компенсира водно-липидния си баланс със засилено производство на себум. Затова редовната хидратация е един от задължителните съвети, които даваме по време на консултации на нашите клиенти.
Въпреки че няма категорични доказателства за това дали въглехидратите или млякото влошават акнето, за всички ни е ясно, че балансираният хранителен режим играе ключова роля в състоянието на кожата и здравето на тялото изобщо.
Ето защо съветът ни е да избягвате бързите въглехидрати, обезмаслените млечни продукти (точно те са тези, които са най-често обвинявани за лошото състояние на кожата) и да наблегнете на зеленчуци, сурови ядки и качествени меса и риби. Наблюдавайте реакциите на кожата си към дадена храна и ако забележите негативна промяна, не се колебайте да я изключите от менюто си.
Често през лятото акнето се подобрява или поне така ни се струва. Истината е, че под влияние на UV лъчите кожата се удебелява, омазняването и хиперкератинизацията се засилват и крайният резултат през есента е още повече пъпки и петна.
Предпазвайте лицето си от UVA и UVB лъчите със слънцезащитен крем с фактор минимум SPF30 и така ще избегнете хиперпигментните петна и обратния ефект на лятното безгрижие.
Ако имате нужда от индивидуален съвет, не се колебайте да се свържете със специалистите ни в чата на biotrade.bg, колкото и незначителен да ви се струва вашият проблем. Те ще ви подкрепят с правилния съвет и ще ви насочат към точния избор на продукти в грижата за здравето и красотата на кожата ви. Вярваме, че правилното отношение и навременната грижа винаги се отплащат с ефикасност и очаквани резултати.
Този текст е създаден с подкрепата на biotrade.
Допреди няколко години не знаех почти нищо за кремовете за лице и не смятах, че има кой знае каква разлика между всички тях. Абе, да има там, да го мажа сутрин и вечер, или когато се сетя – горе-долу това беше таванът на отношенията ми с козметиката за лице. Знаех единствено, че имам имам суха кожа и по тази причина смятах, че всичко ми е позволено. Можех да си се мажа и с крем, и със зехтин, а можех и кюфтета да си сложа на клепачите – въобще, положението беше шапка на тояга, за разлика от приятелките ми с мазна кожа. Те, горките, кюфтетата само ги миришеха, дето се вика.
Виждах обаче, че за разлика от мен, другите жени имат истинска връзка с козметиката си за лице, обожаваха серумите си, кремовете си, тониците си и се грижеха те никога да не свършват. Подреждаха си ги по тоалетките (ИМАХА ТОАЛЕТКИ!!!) и ги гледах с едно обожание, все едно в тях имаше течни диаманти.
А аз какво?
Аз нямах тоалетка, но и да имах, нямаше да има какво да наредя отгоре освен сещате се какво – кюфтета - и какъвто крем имах под ръка в този момент. Така се стигна до момента, в който реших, че вече ми е време да се обзаведа и аз с кремове и когато се събера с приятелките си, да мога да се включа адекватно в разговорите:
„Ооо, Красимира, много ти се е прибрал пачият крак, с какво се мажеш?“
А аз вместо да муча неразбираемо, компетентно да отговоря:
„О, с един нов фантастичен серум с пептиди от шарена морска звезда от дъното на Карибско море.“
И всички да умрат моментално от завист.
Затова започнах да се интересувам от видове кожа, типове козметика и, честно казано, въпреки че на моменти се чувствам по-объркана отпреди, имам напредък в две посоки: имам НЕЩО като тоалетка, а върху нея – кремове, лосиони, серуми, тоници, памучета и какво ли още не.
Няма да ви лъжа, че най-много ми помогна четенето на форуми, Facebook групи и сайтове на козметични брандове. За последните е ясно, че винаги ще пишат най-хубави неща за себе си, но от някои съм имала истински ползи - сайтът на biotrade например е един от тях.
Няма да ви лъжа, фен съм на техните продукти – ползвала съм избелващия им крем, когато след бременността един ден се погледнах в огледалото и оттам ме погледна една недоспала хиена с чело, покрито с петна. Наложи се в ужас да напиша в Google КРЕМ ПЕТНА БРЕМЕННОСТ и така се запознах с техния крем. И понеже знам, че чакате да ви кажа подействал ли е – да, подейства. Мазах се, крих се от слънцето, пак се мазах и така, в някакъв момент установих, че петната са изчезнали.
Избелването обаче далеч не е единственият проблем и съм абсолютно наясно с това. То са бръчки, линии, повяхнал тен, мазни кожи, пори, черни точки, дерматити и какво ли още не. Както казах, понякога се чувствам малко объркана от цялата информация, с която се сдобивам, и ето сега например не знам салициловата киселина става ли за суха кожа и мога ли да използвам пилинги? Но знаете ли какво? Готиното е, че има кого да питам.
В сайта на biotrade има възможност човек да си зададе въпросите в чат прозореца и отсреща ИСТИНСКИ ЧОВЕК да отговори. Тоест можете да си направите индивидуална онлайн консултация и да разберете дали можете да използвате тоник за излющване или по-добре е да се измиете със сапун с активен въглен, а може би и двете. Или всъщност да се оставите специалисти да препоръчат какво да ползвате, а вие да се вслушате в препоръката им, защото тази козметика е разработена от дерматолози с цел да разрешава конкретни кожни проблеми и състояния.
А иначе мога да ви кажа аз какво ползвам след тяхна препоръка – PureSkin крем с ниацинамид и хиалуронова киселина SPF50+, което ми напомня да ви кажа колко важно е да ползвате слънцезащитен крем дори и в града. Иначе вече така съм се подковала с информация, че и насън да ме бутнете, мога да ви кажа, че ниацинамидът работи за заздравяване на кожата, хубав тен и изглаждане на линиите, а транексамовата киселина... абе, това ще го оставя вие да си го прочетете. И въобще – възползвайте се от възможността да научите повече за кожата си, какви нужди има тя и как да третирате проблемите, защото ще си спестите много грешни ходове, ненужни продукти и време.
А в следващ текст ще ви разкажа повече за типовете кожи и как им действат различните вещества, за да престанем всички да се мажем с каквото се мажат приятелките ни, а да си имаме собствен козметичен режим. Обещавам да не е сложно и всички да разберете разликата между ресвератроловата киселина и глюкозаминовия хидромеланин.
P. S. Последното беше шега, разбира се.
P. P. S. ВСИЧКИ ЗНАЯТ РАЗЛИКИТЕ.
Борислава Априлова е тук, за даде старт на любимата ни лятна тема С ДЕЦА НА МОРЕ, а вие допълвайте какво се случва на вашия плаж.
Неделя, Бургас, време е за плаж. Когато си с дете обаче, положението става леко напечено.
Преди само слагах банския и слизах на плажа, ама сега приготовленията започват още от вечерта.
Монката си е навил часовникa да става в седем. Сутринта обаче го мързи, мен още повече. Нали е неделя, да си поспим...
Към осем и половина вече сме с почти приготвен багаж - четири хавлии, едните за лежане на пясъка, другите за сушене, зелените очила за плуване, чадърът на рибките, воден пистолет, два крема срещу изгаряне, един лосион срещу кърлежи, дрехи за преобличане, бански, кофички и лопатки.... А, и бухтите, щото сега не му се закусвало, щял да ги яде на плажа. Ама да са намазани с шоколад, отделно вода и сок от ябълка. (По пътя купуваме и кубети дзадзики. Страшна отврат).
Някак успяваме да се докопаме до плажа към 10. Жега е... Добре, че живеем наблизо, иначе с тази тежка артилерия щях вече да съм съсипана.
Плажът е бъкан, игла да хвърли човек, няма да има място да падне от хавлии, шезлонги и хора. Ама ние си забиваме чадъра на рибките на първа линия до водата. Кеф.
Ще влизаме, въпреки че по морето се носят мазни петна от най-различни кремове... Иде ми да повърна, ама няма да си мисля, че всички около мен пикаят във водата и ще се поципураме с Монката. Ще гледам само да не си топя главата, устата... Да, ама не…
Още преди да съм се топнала, Мони вече отправя към мен двойна струя с новия пистолет . Размества ми лещите, пълни ми устата със солена вода и се хили...
Хайде да излизаме от водата малко да се попечем, да се понамажем и ние с крем, казвам по някое време. Той не ще, ама като му казвам, че съм видяла медуза, пръв изскача на брега. Там пък среща негова съученичка. Голяма радост. Почва да се прави на мъж.
Връща се във водата и прави няколко кълбета, ама момичето не се впечатлява, та той излиза с увиснал нос. След малко го гледам - сложил си на главата болничен калцун.... Тогава вече на момичето хептен му писна и си тръгна.
Мони обаче решава да ми покаже как се реже торта от пясък с вентилатор. И да ви е любопитно – не пробвайте. На три шезлонга от нас после хората си чистиха очите и устата от разхвърчалия се пясък.
За да не се излагаме повече, решавам за последно да влезем в морето и да си ходим. Десет минути се мъчим да правим торпедо - Мони да ми стъпва на ръцете и аз да го хвърлям. Добре, че по едно време някакви младежи ме съжалиха, та го похвърляха те няколко пъти и той пльосваше във водата с гръм и трясък, крещейки торпедооо.
При последния скок обаче така лупва по главата с крак една нищо неподозираща руска туристка, че вече решавам, че е крайно време да изчезваме! Под съпровода на "Нууу, РЕБЯТАМОЖНАОСТОРОЖНА!"
Още:
Мили и невероятно готини хора, участвали в конкурса „Мама и аз готвим“, който провеждаме заедно с издателство РИВА - оказа се, че сте толкова много, че ни отне известно време да подберем само пет от вашите супер разкази в думи и картинки, и да ги публикуваме за радост на всички, които ни четат!
Искаме да благодарим на тези, които ни писаха и споделиха личните си истории от кухнята – страхотни сте, на някои от разказите много се смяхме (ще ги прочетете по-долу), а вкусотиите, които правите заедно с децата си, ни причиниха чудовищен ГЛАД!
Изказваме и специални благодарности от Красимира към Теодора Петрова, която е разяснила какво означава йероглифът „с. л.“, а именно - „супена лъжица“, а не например "сто литра".
И така – дойде време да обявим победителите. В следващите редове ще прочетете историите на петимата наградени участници, ще видите техните снимки и рецептите на това, което се вижда на снимките!
Пожелаваме на всички чудно хубаво лято и много кулинарни творения – а победителите да очакват куриера, който ще им донесе книгата „Мама и аз готвим“!
***************************
Йоан и майка му Рали
Изпращам ви един разказ в картинки, който реализирахме преди четири години с моя тогава по-малък син. Отидохме да живеем в Аскона (Швейцария) и представете си - там заварихме средиземноморски климат и много слънце! Това беше първото сладко в живота ми приготвено просто, защото в мястото където живеем в двора живееше и една смокиня (стара баба, подпряна с пръти в ъгъла на двора), която реши през август да се скъса да ражда смокини.Тогава направихме и сладкото, като това наше първо приключение го снимах за приятелите ми от Фейсбук.
Обичаме да готвим заедно, но по-скоро да приготвяме нещата за ядене, защото това мое дете сигурно е дете от минал живот на Лидия Ковачева: дай му зеленчуци без сол и без зехтин - просто нарязани в една чиния, и не го търси... добре, че отидохме в държава близо до Италия, че прояде следолед (до 5-годишна възраст отказваше!)... и шоколад.
За съжаление, ние сме наематели там, където живеем, и тази година много страдахме, когато хазяинът еши и отряза бабата смокиня...а както може би знаете сладко от хортензии не става!
****************************************************
Павлина Симеонова
Мили ми Майки Мили! Общо взето, уча децата си да готвят от чист егоизъм.
Още от съвсем малки знаят, че в събота и неделя сутрин мама не се буди, освен ако не си мноооого, ама мнооогоо гладен или при друг природен катаклизъм. Спя леко и ставам рано. По моите виждания 8,30 е нормално време за ставане, виж, 7 часа, когато те стават, не е нормално. И те от малки знаят да мажат филии и да ползват микровълновата.
Една сутрин обаче (Явора е била на 4 г., а Тодор на – 2,5 г) чувам шушукане и суматоха в кухнята. Казвам си - „Аха, ще ме изненадват нещо!“ и търпеливо си доспивам, докато.... тадаааам:
„Мамо, ела имаме изненада, направихме закуска!“.
Влизам в кухнята и о, потрес!. На масата подредени чинии, салфетки, прибори, едно листо от палмата сложено във ваза, а в чиниите сипано по лъжица от отпадъците от предишната вечер, които бях изсипала в една тенджера да изхвърля. Обаче се постарали децата! Съжалявам обаче случая не е документиран.
На по-късен етап забелязах как всичко, в чието приготвяне са взели участие, е много вкусно и се изяжда без мрънкане. И мама захитря! Седя си като диригент на диванчето, пийвам си кафенцето и казвам кое как става (е, и помагам, когато е нужно). Вярно, че става бавно и закусваме по обяд, но пък те се забавляват, учат се, трупат спомени, а аз си пия кафето и им се радвам. Ама на 4 години бил малък да чупи яйцата - айде бе! Ама на 5 години не можела да се оправя с миксера - само гледайте! И дори месенето - с малко помощ докато стане компактно тестото, им се получава.
В момента Явора е на 12 г., а Тодор на 10 г. и спокойно ги оставям да експериментират в кухнята. 8 март 2016 г. ми показа, че мога да им се доверя напълно. Прибирам се от работа и по стълбите разпилени листенца от рози, следвам пътечката, минавам през кухнята, където забелязвам нещо не както трябва в мивката, но следвам листенцата, отварям вратата на трапезарията и там ме чакат балони, свещи, букет и крем карамел, достоен за Мастър шеф. И като ревнах, ама не от щастие (от щастие по-късно ревнах), като си помислих как са горили карамел и са вадили тавата с вряла вода и какво е можело да стане! Та от рев не документирах съвършено гладкия, без нито една шупла и с прекрасен златист карамел крем, който бяха направили, гледайки клипче в интернет!
После видях, че кухнята ми прилича на малък Бейрут!
А последната ми гордост е баницата на Тодор. Видя, че я почвам и каза „Искам аз!“
Ами, добре - сипах си вино, седнах и казвах кое след кое следва. Баницата стана У-НИ-КАЛ-НА! Обаче сега ще ви дам рецептата за кекса.
Разбивате 3 яйца с 5 супени лъжици захар. Добавяте 2 чаени чаши смлени орехи, 1 пакет натрошени бисквити (става с всякакви) и 1 чаена чаша брашно. Добавяте 2/3 чаена чаша олио, 2 чаени чаши прясно мляко (става и с вода) и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат, угасена с 1 супена лъжица оцет. Разбърквате хубаво, печете и......ни споменавате с добро.
И накрая малко черен хумор - „Добрите майки оставят крем по бъркалките, по-добрите майки дават на децата да ги оближат, а най-добрите майки първо изключват миксера). (тук май ще възникне дебат).
*******************************************
Зиная Енчева
Казвам се Зиная Енчева и заедно със сина ми, Георги Енчев, сътворихме страхотен десерт - специално за Вас. Надявам се снимките да могат да Ви убедят в това колко хубав се получи.
Ползва се бутер тесто, което се разточва, а след като е готово, шоколадът се поставя в единия му край. Загъват се краищата, нарязани на лентички. Отгоре се намазва с яйце Пече се за 15 минути на 200 градуса.
**********************************
Теодора Петрова
Много сме развълнувани да ви изпратим едно от нашите съвместни творения в кухнята. Ние сме Борис (6.5 г.) Теди и Лъчо (няма значение колко години) и понякога готвим заедно. Любимо ни е да правим заедно торти, палачинки, коледни курабии. Тривиалните неща, като кисело зеле със свинско, ги готви обикновено Теди.
Веднъж направихме тримата заедно торта "Естерхази", която Борис видя в едно кулинарно списание и поиска да пробваме. След като пекохме блатове до откат и бъркахме два вида крем, и отделно глазура, сглобихме тортата и се оказа, че имаме "ситуация" - почти пълен провал! Кремът ни стана много рядък, защото Борис каза, че не иска да слагаме в крема орехи, както беше по рецепта. Всичко се разпльоска, но някакси я закрепихме, докато влезе във фризера, и той си свърши работата. После грозна - не грозна, си я изядохме. Но за сметка на вида, уверявам ви, беше много вкусна.
Но, нека да преминем към конкурса. Сега ви изпращаме сушито, което направихме заедно, защото по неведоми пътища се оказа, че нашето балканско дете, захранено с кюфтета, боб и супа топчета, изведнъж сподели, че е голям почитател на сушито. Знаете може би, че децата на тази възраст постоянно си правят класации - този приятел ми е на първо място, еди-кой си на второ и така... Честичко Борис ни пита кои са любимите ни цветове (на първо, второ и трето място), кои детски филмчета и прочие. Имахме разговор, в който той ни попита, ако попаднем на необитаем остров и имаме право да изберем само 3 храни, които можем да ядем до края на живота си, какво ще изберем.
Ние си изрецетирахме любимите неща, вкарвайки, разбира се и леко образователно-здравословен елемент в предпочитанията. И каква изненада! Като попитахме Борис кои три храни би избрал, той каза: суши, шоколад и млекце с мед и канела (това пие вечер преди заспиване). Извинете, ако изглеждаме от тези много модерните, био-вегански фамилии. Точно напротив, ядем си съвсем нормално, без кой знае какви отклонения, но ето - случва се и в най-добрите семейства... детето ни се оказа почитател на империалистично-ексцентричното ястие "суши".
Но стига приказки, хайде по същество. Прибрахме се и решихме дружно - ще участваме в конкурса. Какво ще готвим? - суши.
Противно на нагласите на незапознатите, суши се прави много лесно. Само трябва да имате няколко по-изчанчени продукти. Ето продуктите и начина на приготвяне:
1 пакет кори от водорасли Нури (продават ги във всеки по-голям супер)
250 г. ориз за суши
Оризов оцет - 2 с. л. (тук за корифейките от Майко Мила! пояснявам: това значи "супена лъжица") – ХАХАХА, КРАСИМИРА СЕ СМЕЕ С ГЛАС!!!
1 с. л. захар
1/2 с. л. кристална сол (морска, хималайска, обикновена - каквато имате. Имате основание за притеснение, единствено, ако на пакета “Сол” е в мн.ч. - има вероятност да са Соли за вана). И внимавайте с 1/2-та!
Около 250-300 г. пушена сьомга, която нарязвате на ивици с приблизителна дебелина от 1 см.
1 краставица, обелена и нарязана на дълги, тънки ивици
Няколко лъжици топено сирене "Филаделфия" - това е извън класическата рецепта, слагам го, за да стане сушито по-сочно и ароматно
Соев сос (аз предпочитам светъл)
Уасаби
Евентуално маринован джинджифил на лентички (продават го в буркан в по-големите супери)
Как се приготвя?
Сварява се оризът според указанията на кутията. Няма да ви губя времето - можете да четете. Само уточнявам, че аз не правя онези сложни процедури, описани в началото: да се измие, отцеди за 1 час в гевгир и пр. Направо го слагам да се вари, както е описано. Готовият ориз почива малко под затворен капак, след което го отваряме, за да изстине. Разбъркваме в малък съд оризовия оцет, захарта и солта и заливаме с тях ориза.
Разбъркваме добре (спецовете казват - с дървена лъжица. Напук съм пробвала и с метална - нищо не се променя!). Филаделфията може да я разредим в съотношение 1:1 като я разбъркаме много добре на каша с вода. Така става по-лесна за намазване вътре в рулцата, иначе е много твърда.
Слагаме едно листо Нури с лъскавата част надолу. Разпределяме по него възможно най-тънък пласт ориз. Голяма мацаница е, защото оризът за суши е много лепкав. Аз се спасявам от това, като честичко мия лъжицата с вода, за да не ми залепва. В единия край слагаме лентички сьомга, лентички краставица и малко Филаделфия.
След това навиваме стегнато (със или без бамбукова рогозка, аз лично не използвам). За да не се разпадне, крайчето на рулото може да остане свободно от ориз и да се намаже леко с вода, от която нурито залепва.
Изчакайте готовите рула да "починат" около 15 мин. Нарежете с остър нож на шайби, дебели колкото ви харесва и подредете в табла или чиния.
Хапнете със соев сос, уасаби и лентички джинджифил (ако обичате люто).
Приятен апетит!
Ако ви се иска да опитате това суши, но смятате, че има опасност да настъпи Трета световна война при опита ви да го приготвите, можете да ни се обадите, ние ще обмислим дали да не ви поканим на гости!
****************************************
Райна Атанасова
Изпращам снимки на Васил (на 3 години и половина), който забърква яйчената смес за козунак. Винаги е готов да помага, особено щом има копчета за натискане!
Изпращам и рецептата като снимка, защото Васил има 8-месечна сестричка, на която ѝ растат зъби.... вярвам, че ще ме разберете!
Не може да не сте чували израза „мека като бебешка кожа“. Или неговият почти еквивалент „като бебешко дупе“ . Изразът е напълно адекватен и логичен. Който е пипал или прегръщал малко бебе, знае, че надали има на този свят нещо по-меко, разкошно, топло и пухкаво от бебешката кожа.
Според мен, тя е дадена на бебетата като защитен механизъм срещу недоспали, изнервени и съсипани майки, които щом се доближат до врякащото в 3 часа ангелче и заровят нос в чудните гънки на гушката, се успокояват, куртулисват се, даже се кротват и с една смесица от нервност и обожание си казват, че са късметлийки да имат такова разкошно същество. И всичко това благодарение на това невероятно защитно покритие, наречено „бебешка кожа“.
Уви, по необясними природни и вселенски причини, се случва тази абсолютно перфектна част от бебето – кожата, да страда. И съвсем не рядко. Всъщност, по последни изследвания атопичният дерматит, този подлец, засяга между 18 и 25 процента от бебетата и децата. Като 90 процента от случаите са при деца, ненавършили 5 години.
Но като кажем "Атопичен дерматит", започваме да звучим супер важни. Но всъщност какво е атопичен дерматит, как си го наричаме вкъщи и как изглежда?
Това неприятно състояние много често е резултат от нарушения в имунната система, комбинирано с негативно въздействие на околната среда. Хубавата новина е, че повечето деца успяват сами да се справят с този проблем и организмът им го израства, докато навършат тийнейджърска възраст.
И все пак, какво правим, когато видим, че на 3-месечното ни бебе се появяват участъци по кожата, които са зачервени и започват да се лющят, а самата кожа в тези участъци става суха и груба?
Първото, което правим, разбира се, е да идем на лекар. Каквото и да си мислим у дома и колкото и да обикаляме из интернет, питайки всеки, който ни се изпречи насреща, лекарят е този, който има медицинско образование. И е редно да попитаме него, когато става въпрос за здравословен проблем.
След като посетим специалист, най-добре ще е да се опитваме да се удържим и да не налагаме зачервените места със свинска мас, да не им леем куршум и да не им гоним уроките, както десетки хора в интернет ще ви посъветват. Схемата е различна и е комбинация от неща. Прилагаме съвети на лекари, възползваме се от напредъка в продуктите за третиране на проблема и добрата и светла страна на природната аптека.
Аз, персонално, имах проблем с атопичния дерматит с второто ми дете. Не беше сериозен, затова и не съм ползвала кортикостероидни препарати. Така или иначе, лекарите избягват да ги предписват. В дългосрочен план те не влияят кой знае колко добре, затова е добре да се прилагат само когато има належаща нужда от тях. Та, както споменах, проблемът с атопичния дерматит или както му викахме вкъщи - „екземата“, се появи за няколко месеца и после изчезна. (тук сме написали как да се справите с екземата по гърдите)
През времето, през което го имаше, ползвах Дексем.
Дексем е всичко, което правят кортикостероидите, но без лошите странични ефекти. Той е напълно безопасен, може да се ползва както от новородени, така и от пораснали бебета. Например бебета на по 38 години, които още искат джобни от баща си. И наистина работи. Кожата на наследницата се оправи и заедно с нея и моята паника, че се случва нещо фатално. Та, взех си и крема и бях щастлива. Да не говорим, че стойността на Дексем е под обичайните за този проблем продукти, така че само можех да съм още по-доволна. Няма да ви лъжа, не е супер евтин, но работи и няма да съжалявате.
И тъй като аз съм една страшна досадница и като открия нещо смислено, проглушавам ушите на всички около мен, започнах да го пропагандирам наляво и надясно, както други хора хвалят леенето на куршум, връзването на червен конец и свинската мас. Което доведе до там, че го пробваха и няколко приятелки с атопичен дерматит и псориазис.
Те, очевидно, бяха от онези пропадалища, които не бяха успяли по естествен начин да преодолеят проблема с израстването. Изобщо, един вид, бяха се провалили и трябваше да третират проблема на доста напреднала възраст.
И тъй като Дексем наистина е напълно безвреден и няма нужда от лекарско предписание, получих страхотни отзиви за него. И нищо чудно. Ако отворите да прочетете малко повече за продукта, ще установите, че тоя ми ти Дексем има следните характеристики.
Та, затова ви го препоръчвам наистина. Ползвайте го за всякакви зачервявания на бебешката кожа, които се появят. Третирайте изсушени, раздразнени и олющени участъци с мазане и ви обещавам, че ще останете супер доволни, и тая бебешка мекота пак ще се върне към основната си роля – да ви умилява и куртулисва.
