Кои естетически процедури са опасни и какво трябва да знаем, преди да прибегнем към намеса по лицето и тялото си? В новия епизод на „Следващите 10“ Красимира Хаджииванова разговаря с Нели Георгиева, заместник председател на Управителния съвет на Асоциация „Пациенти на естетичната медицина“, автор на групата във Facebook (без)Опасна Красота, както и бранда за козметични продукти със същото име.
Нели приема работата си като лична мисия да образова хората за рисковете от естетичната медицина и скритите отрови навсякъде около нас. До избора да се посвети на това я води личната ѝ история с редица неуспешни и опасни процедури. Нели разбира също така, че гръдните импланти може да разболеят човек.
В епизода тя говори за стремежа ни да се унифицираме и за това какви психологически нужди стоят зад подобни решения. Кога проблемът е отвъд лицето и какво да направим тогава?
От разговора ще разберете и:
С Нели ще начертаем и прогноза за красотата и начина, по който ще искаме да изглеждаме след 10 години. Гледайе епизода тук:
Ако този епизод ви е бил полезен и интересен, споделете го с вашите приятели и се абонирайте за канала ни, за да имате достъп до всяко ново съдържание.
Стандартите за красота придобиват различен облик през годините. Обществото задава как да изглежда един човек и кое се приема за лицеприятно. Личното ми усещане обаче е, че там, където се вдига много шум, не остава много пространство за тишината на индивидуалния избор. И ако все някак може да се преглътне унифицирането на образа, реконструкцията по калъп далеч не е единственият казус.
В последната година „Трай, бабо, за хубост!“ звучи особено иронично за онези жени, които попаднаха в спешното отделение след естетическа намеса. Жена почина след поставяне на хиалурон от лекар в Дупница. Какъв е проблемът и защо се стигна до тези инциденти? Каква регулация е нужна и в крайна сметка: кое е наистина красиво? Разпитахме различни специалисти, както и хора, преживели процедури с неприятни последствия. Показваме ви гледната точка на всеки от тях поотделно. На финала ще разберем дали стандартите им се срещат.
В днешно време е напълно възможно да познавате лично или да сте станали свидетели на публична личност, която изглежда по един начин в Instagram профила си, а на живо образът е… ами, всъщност, някак по-човешки, но пък почти нищо общо с виртуалния. Идеалите за красота са силно повлияни от алгоритмите на социалните мрежи, филтрите и естетичната хирургия. Изследване показва, че колкото повече хора използват приложения за обработка на снимки, толкова по-често обмислят козметични процедури. Проучването е от 2025 г. и е финансирано от Фонд „Научни изследвания“ към Технологичния университет в Чунцин, Китай.
То разглежда как TikTok и други визуални социални мрежи влияят върху начина, по който жените възприемат собственото си тяло. Най-интересният извод е, че не самото използване на социални мрежи е най-вредно, а т.нар. „пасивно потребление“ – безкрайното гледане на снимки и видеа на други хора. Изследователите установяват, че колкото повече време жените прекарват в сравняване с „идеализирани“ тела и хора онлайн, толкова по-силно се увеличават завистта към външния вид, неудовлетворението от собственото тяло и интересът към козметични процедури. Особено силен ефект имат филтрите, обработените селфита и съдържанието, което представя нереалистични стандарти за красота.
„В социалните мрежи всичко е изкривено, минало през хиляди филтри. Младите хора вярват, че това е някаква норма, към която можем да се стремим. А такава норма в природата не съществува.“
Думите са на Нели Георгиева – заместник председател на Управителния съвет на Асоциация „Пациенти на естетичната медицина“. След лична история, свързана с последици от естетични намеси, Нели създава и групата във Facebook (без)Опасна Красота, както и бранда за козметични продукти със същото име. Препатила от първо лице, тя се опитва да информира и помага на жените, които искат да коригират лицата и телата си, или са попаднали на хора, които злоупотребяват с красотата и я превръщат в стока.
Нели минава през поредица от неуспешни интервенции, които започват още на 18-годишна възраст. Избира първия хирург от предаване в национална медия.
„Аз тогава с детския си акъл прецених, че щом го дават по телевизията, значи е най-добрият. Той ме посрещна в един жилищен блок. На първия етаж му беше кабинетът и се оказа, че точно там е операционната зала. Операцията беше с локална упойка на носа. Беше отвратително изживяване. Болеше ме много. Няма да споделям още подробности, но самият резултат беше също реципрочен на преживяването и носът ми получи много сериозна асиметрия вляво. След това последваха още пет операции в рамките на 15 години, чрез които се опитваха да отстранят точно този проблем.“
Същият лекар продължава своята практика и днес. Дори по думите на Нели Георгиева преподава на други пластични хирурзи.
Стигмата и страхът, че ще бъдат посочени от обществото като повърхностни, които сами се докарали до тази ситуация, е една от причините потърпевши пациентки да не искат да говорят за усложненията след процедурите. Затова тя повдига темата и участва в кампанията „Лицето не е чернова“ , насочена основно към абитуриентите.
„Абсолютно е нормално подрастващите да търсят себе си, да се опитват да определят кои са. И много често тогава търсим отговора в отражението на огледалото. В този период обаче е много рисково да се вземат решения за хирургически промени, защото в тийнейджърските години човешкото тяло е подложено на страшна хормонална буря. А това, което днес не ни харесва в огледалото, след бурята може да се окаже, че е любимата ни черта.“
Освен да изчакаме по-зряла възраст, преди да пристъпим към корекции в лицето и тялото си, Нели съветва да не се доверяваме на първия срещнат. Това, че един лекар има хиляди последователи в Instagram, не означава, че е най-компетентният и че има ценз, предупреждава тя. Справка дали избраният човек има медицинско образование правим през Българския лекарски съюз. Усложнения, допълва Нели, може да се случат и ако лекар прави процедурата – никой не е застрахован. Но само човек с медицинско образование знае как да се справи с усложненията.
Тя добавя, че нагласата и приемането на себе си и без корекции е съществено.
„В най-здравословния случай човек, ако иска да промени нещо в себе си, е редно да се чувства първо добре в кожата си. Да приема промяната само като екстра, която иска да добави. Ако смята, че по-големите гърди ще направят живота по-лесен, да знае, че това категорично няма да се случи.“
Noah Buscher | Unsplash+
„Комплексите не те питат имаш ли нужда от корекция, или не. Те настояват, те крещят и всеки път, когато се погледнеш, ти виждаш единствено тази част от тялото си, която не харесваш.“
Думите са на Гергана Янкулова, която прави първата си корекция на 19-годишна възраст. Тогава Гери не харесва устните си, смята, че са прекалено тънки и след като изкарва отлични оценки на кандидатстудентските изпити за специалност „Журналистика“, решава да се награди с поставяне на филър в устните. Чува от майка си, че природата си знае работата, че в лицето трябва да има симетрия и хармония… Че е добре човек да гледа всяка една част от себе си не поотделно, а в съпоставка с всички останали. Но тогава това не я разубеждава. Решението е взето.
Следва процедура, която е направена от лекарка уролог. Тя я убеждава, че филърът ще бъде разграден и резорбиран. Година по-късно обаче след претърпян инцидент и удар в устата, Гергана разбира, че ѝ е поставен филър, който се ползва за попълване на костите в черепа – със състав, по-близък до костите, а не до кожата. Освен последвалата несиметричност на устните ѝ, се появява постоянна болка в областта.
Гергана решава да поправи стореното в специализирана болница за пластична хирургия във Валенсия. Там се подлага на 4-часова процедура под пълна упойка, от която получава инфекция и още повече усложнения. Едно от тях е състояние, наречено микростомия, при което устните ѝ срастват и тя не успява да се храни и да пие течности. Престоят ѝ в Испания изпълва пътя към красотата с още повече болка – физическа и в пъти повече психическа.
Решение все пак Гергана намира в България, където се подлага на процедура при двама млади лекари. И въпреки че те овладяват ситуацията, за Гери остава белег завинаги – устните ѝ губят чувствителност. Тръгнала уж към един по-щастлив живот, който е очаквала плътните устни да ѝ донесат, след всички процедури тя вече не може да се усмихва широко.
Днес героинята в тази история е майка на малко момиченце. Казва, че ако дъщеря ѝ един ден иска да си направи корекции, би я подкрепила, но само ако решението е взето след информирано проучване.
„Днешните момичета имат изключително изкривена представа за това кое е красиво и кое е естетично. Наложил се е някакъв стил, в който всичко е прекалено и стига до една огромна гротеска. Подчинени на тази гротеска, която живее не само във външността, но и в поведението им, тези млади хора правят избори, за които вероятно също както и аз, биха страдали впоследствие. Виждам обаче и един друг тренд, който се прокрадва, а именно – все повече жени търсят по-естествен външен вид и дори да искат да направят някаква корекция, опитват да е по-умерена.“
Малко над 20 години след първата си операция, Гергана повтаря думите на майка си, защото днес вече ги е препатила:
„Природата създава всичко такова, за да може то да остане така. И дори да ти се струва, че примерно устните ти са тънки, може би са такива, за да се подчертае колко големи са очите ти.“
Изображението е генерирано с AI
Понякога пациентите са неудовлетворени не заради лош резултат, а поради разминаване в очакванията им и възможностите на медицинската наука. „Ние не правим магии, а практикуваме медицина и затова трябва да бъде много ясно поставена границата какво е възможно и какво не е възможно, за да има човекът реалистични представи“, казва д-р Мартин Мартинов, пластичен хирург, завеждащ детското отделение по изгаряния и пластична хирургия в „Пирогов“.
Случвало му се е да откаже процедура на пациент, защото преценява, че желанията са несъвместими с медицината.
„В такъв случай пациентът може да потърси друг хирург, който да се съгласи да направи процедурата. Но когато пациентът дойде и ти каже: „Аз искам точно така да се случи операцията“ или няма нужда от такава операция, но все пак я направиш, това вече не е медицина, а е бизнес.“
Д-р Мартинов подкрепя въвеждането на консултация с психиатър в определени ситуации преди естетична хирургична намеса. Това е особено важно за пациенти с придружаващи психиатрични заболявания като биполярно разстройство. Той дава пример със САЩ, където регулациите са много строги и в някои ситуации до процедура се стига, само ако психиатър изрази положително становище.
А в България лекари от други специалности, които нямат право да практикуват такъв тип медицина, си позволяват да правят естетични корекции, коментира д-р Мартин Мартинов.
„Появяват се гинеколози, които поставят гръдни импланти – нещо, което със сигурност не им е работа. Появяват се общи хирурзи, които също се занимават с естетична медицина. Ако имате сърдечен проблем, търсите кардиолог, нали!? Това че гастроентерологът е учил вътрешна медицина, не го прави квалифициран да лекува сърдечни болести.“
Той обобщава: „Проблемът в сферата на пластичната хирургия в България не идва от пластичните хирурзи, които имат право да извършват пластични процедури. Проблемът идва по-скоро от хората, които нямат право.“ Затова, казва пластичният хирург, е нужно не само да се въведат стриктни правила, но и някой да проверява дали те се спазват.
В България все още липсва достатъчно ясно и прецизно разграничение между козметичната услуга и медицинската естетична процедура, както по отношение на квалификацията на хората, които я осъществяват, така и по отношение на контрола и отговорността, казва д-р Росица Денчева – специалист дерматолог и венеролог, както и председател на Асоциацията на естетичните дерматолози в България и основател на дерматологични клиники Reverse.
„Безопасността на пациента трябва да бъде водещ критерий, а не възприемането на тези процедури единствено като част от индустрията за красота.“
Д-р Денчева уточни, че естетичната медицина е част от компетенциите на специалности като „Дерматология“ и „Пластична хирургия“. Тя съветва пациентите да подходят към естетичните процедури със същата отговорност, с която биха подходили към всяка друга медицинска интервенция.
„Най-важният въпрос не е „каква процедура ще ми бъде направена“, а „кой я извършва и при какви условия“. Пациентът трябва да се увери, че се доверява на лекар със съответната квалификация и компетентност. Естетичните медицински процедури не трябва да се избират през социалните мрежи, рекламата или промоционалните оферти, а през медицинската експертиза и сигурността. Изключително важно е и къде се извършва процедурата – тя трябва да бъде в регистрирано лечебно заведение, с ясна проследимост на продуктите и медицинска документация.“
Д-р Денчева апелира пациентите да са особено внимателни към процедури на подозрително ниска цена и да се запитат къде е направен компромисът, за да е услугата нереалистично евтина. Тя даде пример със случаите, в които пациентки пострадаха и вместо да се разкрасят, стигнаха до „Пирогов“ със застрашаващи живота им последствия:
„Тези интервенции са медицински процедури и те трябва да се извършват единствено от лекари със специалност, отговаряща на конкретната анатомична зона и вида намеса. Ботулиновият токсин е лекарствен продукт и приложението му не може да бъде третирано като козметична услуга. Същото важи и за хиалуроновите филъри. Тяхното приложение има ясни медицински индикации, правила и ограничения, които са установени в световната медицинска практика. В конкретния случай с починалата пациентка в Дупница говорим за интервенция, която попада в компетенциите на специалисти по пластична хирургия.“
Д-р Денчева обобщи, че в края на 2025 г. законодателните институции в България са предприели решителна стъпка в регулацията на дейностите в областта на естетичната дерматология. През октомври беше актуализиран стандартът по кожни и венерически болести. Това според д-р Денчева дава по-ясно дефиниране на компетентностите, изискванията за квалификация и медицинската отговорност. Ефектът обаче ще зависи от реалното прилагане и от ефективния контрол върху нерегламентираните практики, каза още тя.
Andras Vas | Unsplash+
Още не сме свършили, скрол надолу
Адвокатът по медицинско право д-р Мария Шаркова обясни, че тя и колегите ѝ се сблъскват с изключително неприятни истории и практики. И това, че отиваш при лекар, не ти гарантира по никакъв начин безопасно лечение, добавя тя, защото, за съжаление, нито нормативната уредба, нито контролът са достатъчно адекватни, за да се осигури безопасна среда за пациентите при оказване на този вид медицинска услуга.
Налице е спор в практиката лекари с кои специалности могат да извършват различни по вид процедури в областта на естетиката. Денталните лекари твърдят, че понеже нямало изрична забрана в медицинските стандарти по кожни болести и по пластично-възстановителна хирургия да извършват такъв вид услуга, това означавало, че е позволено.
„Всъщност това не е така. И в стандарта по акушерство и гинекология например не е забранено на денталните лекари да водят раждания. Но водят ли?“
Според Закона за здравето инвазивни процедури може да бъдат извършвани само и единствено от медицински специалисти. По-трудно е разграничението кои видове апаратни процедури имат козметичен характер и кои – изцяло медицински, съответно могат ли да бъдат извършвани определени дейности в тази връзка от козметици или медицински козметици под надзора на медицински специалист или след неговото изрично предписание, казва Шаркова.
Тя дава пример с апаратите за премахване на перманентен грим, които може да се използват и с други цели и да навредят на пациента, ако се извършват от лица без необходимата квалификация и ако се използват за други цели. Козметиците например не могат да разпознаят и диагностицират патологии на кожата. Така неправилното третиране на кожата, при която има заболяване, може да доведе до тежки последици.
Контролните органи в България – Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и Регионалните здравни инспекции – трябва да следят за квалификацията на специалистите, правата на пациентите и хигиената в местата, където се извършват процедурите. Впечатленията на адвокат Шаркова обаче са, че в РЗИ например имат много малък капацитет – претоварени са, малко на брой хора с много задължения. Наред с това много места функционират без необходимите разрешения и регистрации, трудни са за проверка и проследяване. С това тя си обяснява пренебрежителното отношение към сигналите, които получават.
Усложнения след естетични процедури, обобщава д-р Шаркова, се случват там, където има слаба държавна регулация. На обратния полюс – с минимален брой констатирани нарушения – са държави като Франция, Англия и САЩ. В Щатите почти всички случаи на ятрогенен ботулизъм са на пациенти, които са си правили различни инжекционни процедури в Турция или в други държави, извън Европейския съюз, където контролът е занижен.
Освен нуждата от ясна регулация, психоложката Теодора Ангелова поставя като съществена и личната отговорност на пациентите. Търсенето на пътя към себе си и любопитството към информацията за психичните процеси в нас, черпенето на данни от проверени източници са едни от начините да пресеем заливащата ни виртуална измама за перфектен свят. Според психоложката липсва образование, насочено към емоционалната интелигентност, към реакциите и поведението ни.
„Ако човек няма увереност към себе си и влезе в капана на преследване на съвършенството, на някакъв перфекционизъм, процесът става чудовищен. Ние се отдалечаваме от човешкото, почваме да търсим размери тип Барби. Приближаваме се към куклата, а не към човека.“
Важно е, отбелязва Теодора Ангелова, човек, решил да прави корекции с тялото и/или лицето си, да си отговори на няколко въпроса:
Психоложката смята, че сме свидетели на „загуба на лице и изграждане на маска, на клонинги, които изглеждат по един и същи начин.“ Когато човек не знае кой е и се идентифицира с маската, през погледа на другите, това е индикация за психологически проблем. Така например при състоянието телесна дисморфия, известно като Синдром на изкривеното огледало, човек има нужда да се чувства красив, за да получи увереност и одобрение от другите, но се съсредоточава само върху начина, по който изглежда. Част от хората се идентифицират със своя дигитален аватар. Тоест – как изглеждат, когато лицето им бъде обработено с всичките филтри.
„И това ми дава някаква фалшива валидация, защото всъщност аз се идентифицирам с виртуалността си, не с реалността си.“
Затова, казва психоложката, е важно да обръщаме внимание на физическата си активност и на психичното си здраве. А това включва и пресяващ избор на онова, което консумираме като дигитална информация по цял ден. Теодора Ангелова обобщава: „Ако имам връзка с тялото си, дали ще предприема всички тези интервенции – да вкарвам чужди тела в тялото си, за да изглежда то по определен начин? Да го застраша от автоимунни заболявания.... Ако аз наистина почитам тялото си, ще направя ли този избор? И ако тялото е храм, ако не се грижиш за него, къде ще живееш?“
Оставяме ви за размисъл историята на южнокорейския филм „Време“ на режисьора Ким Ки-дук. В него той изследва манията по пластичната хирургия. Превежда ни през любовта на мъж и жена, чиято връзка е в момент на умора и апатичност. Той се заглежда по други жени, а тя, водена от ревността, решава да промени външния си вид. Момичето коригира лицето си напълно и изчезва за месеци. След това се натъква отново на партньора си, но се представя с друга самоличност. Опитва се да го съблазни, но той, сломен от раздялата с приятелката си (тоест с нея), не я допуска. Така жаждата да е различна заради него я въвежда в затворен кръг на самота и убийствен финал.
Дали хармонията е в мерките, или е състояние на ума, което може да се активизира дори, когато даден човек или група те отхвърли? Тази статия няма за цел да ви отблъсне от пластичната хирургия и естетичните намеси като цяло. Тя е опит да си дадете време и да погледнете към себе си през собствените си очи.
Седмицата на модата в Париж традиционно празнува младостта, триковете да я задържиш и олимпийските усилия да си в топ форма. Но тази година суетата бе заглушена от радостта да показваш истинското си аз независимо от отпечатъка на времето, пише Вив Гроскоп за The Guardian.
Анди Макдауъл (65) и Хелън Мирън (78) се включиха в ревю на L’Oréal със сивото като предпочитан цвят за косите си (да се разбира, появиха се някъде с коса). Да си напишеш домашното, преди да се появиш под светлината на прожекторите, разбира се, остава винаги на мода. Визиите на всяка от тези грации със сигурност крият куп усложнения: безкраен карусел от болезнени „лежерни“ тоалети или прическа, която в най-хуманния случай изисква „едва“ няколко часа стилизиране.
Но да не звучи като осъждане – Седмицата на модата в Париж трябва да крещи „Великолепие!“, а както твърди старата поговорка, тези жени биха изглеждали разкошно дори опаковани в чували за боклук. Но под всички слоеве маркетинг, бюти продукти и фойерверки на червения килим подухва вятърът на промяната. Започва ера, в която да носиш възрастта си с достойнство, е истински празник.
Фразата „ЗA остаряването“ (Pro-Aging) е предъвквана в рекламната комуникация на брандове като Studio 10, Tropic Skincare, Clarins и Look Fabulous Forever, продавайки идеята, че да не криеш годините си е вдъхновяващ процес. Днес жените, които допреди 20 години бяха на дъното по стандартите за красота на Седмицата на модата в Париж, са на върха.
Все пак, има огромна разлика между „цивилните“, както Лиз Хърли определи жените без звезден ореол, и тези, чийто основен капитал е външният им вид.
Джоан Ривърс, враг на остаряването, знае това. Тя се подлага на серия от естетични корекции, чиято цел не е просто да я подмладят, а да я поставят в центъра на клюките и вестникарските заглавия. Шумът около една знаменитост – независимо дали е провокиран от поставянето на нов нос, развод или физическа трансформация за роля на „Бродуей“, е основен фактор за дълголетие в шоубизнеса.
Тактиката за привличане на вниманието на Памела Андерсън може да е била невинна и продължение на начина, по който живее – в уединение и кротко градинарство в къщата, в която е израснала в Канада. Можем да гадаем за претекста на появата ѝ без грим, но ефектът е равносилен на операциите на Ривърс: завихря се торнадо от коментари, снимки, тя става вайръл. Или както Джейми Лий Къртис написа за Андерсън, случва се нещо необичайно:
„Тази жена се появи и заяви място на масата без нищо по лицето си. Тази демонстрация на кураж и бунт ми подействаха смиряващо и вдъхновяващо.“
Да, ако лицето ти е богатството, с което разполагаш, и зависиш от оценката на останалите. И да, има нещо депресиращо във факта, че 70 години след като Симон Дьо Бовоар публикува „Вторият пол“, ние все още приемаме за „окриляващо“, ако жена се появи на публично място по начина, по който един мъж го прави независимо от възрастта (разбирайте, чист и с някакви дрехи).
Но тази „смелост“ се върти в социалните мрежи от известно време в лицето на обикновени хора и знаменитости, които споделят белите си коси, лицата си без грим и сбръчканите си шии. Една от най-влиятелните фигури в модния свят за последните години е Айрис Апфел, която наскоро отпразнува 102-ия си рожден ден със своите 2,9 млн. последователи. Добрата новина? Айрис си е все така прекрасна. Лошата новина? Носи цял тон бижута (предимно гривни). Позволено ви е да остарете. Но посланието е ясно: направете все пак някакво усилие.
Автор: Вив Гроскоп за The Guardian
Изключително красив проект на 25 читалища от община Кюстендил, фотографът Владислав Чанев и художникът Евгени Серафимов, съвместно с 25 читалища от общината, посветен на есенното плодородие в Кюстендилско.
Традиционният "Празник на плодородието" тази година е отменен заради епидемичната обстановка, но екипът е намерил прекрасен начин да разкаже и покаже богатството и красотата на района.
25 жени от Кюстендилско, облечени в традиционни носии, с плодове от тазгодишната местна реколта, аранжирани като в изумителните картини на Владимир Димитров - Майстора, са в центъра на фотографиите, които няма защо да коментираме. Хубавото си е хубаво. Ето ги и тях:
Тя се казва Силвия Грибауди и е родена в Торино, Италия, преди 47 години. Започва да танцува като дете и днес е професионален танцьор и хореограф с многогодишен опит и индивидуален почерк.
И дотук спираме с клишетата, защото нищо от тях не може да се закачи за творец като Силвия Грибауди. Тя предизвиква публиката си с начина, по който третира и възприема човешкото тяло и способността му да преобразува творческата енергия в танц и артистично себеизразяване.
Силвия не е типичният танцьор. Тя няма изваяни форми, по нейните мускули не може да се учи анатомия. Няма дълги крака и лебедова шия. За сметка на това има тяло, готово да прекрачва граници, да провокира, да се бунтува, да разсмива, да провокира… И да танцува.
Нейното хореографско въображение поставя в центъра на спектакъла нетипични танцьори – възрастни, с неатлетични тела, но смели в изразяването си. Част от тези нетипично красиви танцуващи хора е и самата тя.
Съвсем скоро Силвия Грибауди ще бъде в България и ще танцува на българска сцена. Спектакълът ѝ “Грации” (24 октомври, Дом на културата “Борис Христов” - Пловдив) е част от програмата на танцовия фестивал One Dance Week. В него тя с изключително чувство за хумор разказва историята на три мъжки грации и една Силвия, които заедно предизвикват всички концепции за красота. Правят го по остроумен и смешен начин и дават на публиката свободата да види красотата и грацията по нов, лично преживян начин.
Защото, както казва Силвия в разговора ни по-долу, красота има там, където има свобода.
Винаги съм обичала да танцувам и имах късмета да започна в малко училище с много талантлива преподавателка, която успя да ни предаде както страстта си, така и танцовата си техника. Първата ми работа беше на около 20 години в неокласически танцов спектакъл в театър Ла Фениче във Венеция и театър Реджо в Торино.
В същото време задълбавах все повече в съвременния танц.
С напредването на времето имах възможност да работя със съвременни танцови компании и циркови трупи в Италия и в чужбина, а през 2005 г. работех и в кабаре.
През 2009 г. спечелих италиански конкурс за млади танцови творци с хореография, в която съчетах опита си до момента с тялото ми и вкарах комичен елемент. След това получих шанс за работа и участие в различни европейски проекти, което ми даде възможност да се запозная с други танцови стилове и артистични жанрове.
Представленията, които съм правила до момента, идват на бял свят от образи и идеи, възникващи през диалога с други артисти. После всичко придобива форма благодарение на танцьорите, с които решавам да работя.
С тях започваме обмен на материали, чрез които се реализира и идеята, родила се в главата ми. Често, благодарение на приноса им, всичко става много по-автентично, отколкото съм си го представяла.
Кодовете, заложени и в телата, и в изкуството, които ни принуждават да се изразяваме като хора, заключени в ковчег, още преди смъртта си. Ето това трябва да се поставя под въпрос във всеки възможен момент.
Играя тяло, което се променя, докато приближавам 50-те. Играя тяло, което се пита какво е успяло да изгради за другите и за себе си. Играя тяло, намиращо се във време, в което мисля, че то е още по-ценно и лимитирано; тяло, което се опитва да добави стойност към настоящето и което знае кое в този живот е преходно.
Различно е за всеки. При мен спешно трябва да се разрушат всички формалности и да се създаде хоризонталност в диалога. Тялото е родено свободно, ние сами го заробваме.
Зависи от представлението, но обикновено се усеща едно съучастничество и много искрен и директен диалог с публиката. Докато съм на сцената, залата е достатъчно добре осветена, за да видя на кого му е скучно, кой се забавлява, кой не иска да се смее, кой се дразни на онези, които се смеят, кой е в режим на слушане, на кого му се тръгва, кой те обожава… Изключително силно като усещане е да наблюдаваш как реагира публиката и как живее заедно - не само с теб като артист, но и един с друг.
Комедийна работа е прекрасна, защото е едно постоянно търсене на емпатия. Зад смеха има дълбок сблъсък. Поставяш под въпрос разбиранията за красота, за това, което смяташ за правилно и грешно. Поставяме под въпрос и собствения си начин за преценка и наблюдение върху другите. И въпреки това не знам как разбира публиката нещата, които показвам на сцената.
Мисля, че в повечето случаи има още работа, която трябва да се свърши, да се засилят комичните аспекти и комедийната техника в хореографията; ритмическата композиция, която предизвиква смях, рядко се подчертава и фокусът винаги е в ефекта върху публиката, за да се разбере дали нещо работи или не.
Но смехът невинаги е доказателство за успеха на комедийната част. Тишината и паузата също имат стойност.
Не знам… Изучавам това и все още не мога да го разбера изцяло. Винаги, когато се почувствам радостна или свободна, мисля, че виждам красота. Това е една възможност за обяснение на красотата.
Нямам никаква идея. Но гледането на танцови представления може да помогне в тази посока, точно защото вече от много години танцовите спектакли включват различни тела в различна физическа форма, които танцуват заедно и създават хармония. Това е чудесен пример за потенциала на хората да градят специфичен начин на слушане, който възприема единството в различията.
“Грации” на Силвия Грубауди е в Дом на културата “Борис Христов” в Пловдив на 24 октомври от 19:30 часа. Танцовият фестивал One Dance Week, от който е част спектакълът, започва на 9 октомври с “Напречна ориентация” на световния Димитрис Папайоану. Неговите представления ще се играят и на 10, 11 и 12 октомври, а до 24-и публиката ще може да види още и: “Итмараг” на френската танцова компания “Оливие Дюбоа”, “Възел Цепелин” на Катерина Андреу, “Larsen C” от Христос Пападопулос и “Точка на изчезване” на Александрос Вардаксоглу и Дафин Антониаду. Пълната програма на фестивала и повече информация за спектаклите може да разгледата в сайта на One Dance Week.
Тя се казва Даней Мерсер и е един от инфлуенсърите в Инстаграм, които можем да си позволим да следваме съвсем спокойно. Не че другите не можем да си ги следваме спокойно, не! Просто понякога филтрите и ъгълът на светлината играят прекалено голяма роля в снимките, които бюти инфлуенсърите постват, като това създава малко грешна представа за едни безкрайно съвършени хора, стъпващи по тази земя.
Мерсер има смелостта да покаже, че не всичко е такова, каквото изглежда на една снимка, качвайки свои фотографии в перфектна и в не чак дотам добра форма. Уловката е, че снимките са правени в един и същи момент - само че ъгълът на заснемане е друг.
Журналистката, която живее в Дубай, има 2,4 млн. последователи. Мерсер е абсолютен хит заради трезвата представа за тялото си и опитите си да покаже как едно съвсем несъвършено, но здраво тяло може да изглежда красиво във всяка ситуация.
Никак не се притеснява да покаже стриите и целулита си - тъкмо обратното. Снима се нарочно с тях, за да видят последователите ѝ, че този перфектен корем трае точно едно гълтане въздух време.
“Кога за последно казахте нещо хубаво за тялото си?”, пита тя в един свой пост. “Кога благодарихте на силните си крака? Направихте комплимент на прекрасните си ръце? Показахте любовта си към голямото си, красиво сърце?
Струва ми се, че понякога в живота можем толкова много да се концетрираме върху недостатъците си, че да забравим да се радваме на нещата, в които сме страхотни.”
Даней подчертава, че правим това не само с телата си, а с всичко в живота, затова трябва да се погледнем честно и да се оценяваме честно.
И като говорим за честност, едно от нещата, с които Даней е истински полезна, е изобличаването на безкрайно редактираните изображения, като показва нагледно как това се случва и със снимки, и във видео.
Струва ни се, че подобно здравомислещо отношение към тялото, може да е само полезно - не само индивидуално, но и обществено.
Ако имате профил в Инстаграм, а е почти невероятно да нямате, сигурно сте попадали на селфита на познати и непознати хора, които изглеждат абсолютно феноменално. Толкова са красиви, че са чак неузнаваеми – гладка кожа, никакви бръчки, красив тен, бели зъби... въобще, това не е приятелката ви Мария, а някакво божество!
Само че, вие все пак си познавате приятелката и знаете, че на живо тя не изглежда точно така. Както, между другото, и почти всички други хора в социалните мрежи, включително и вие. Всъщност, броят на хората, които публикуват необработени селфита сигурно е пренебрежимо малък на фона на всички останали, които променят снимката (понякога до неузнаваемост). Най-много филтрите за промяна на образа обаче се използват от подрастващите момичета и именно сред тях се забелязват най-силно негативните ефекти от масовия селфи перфекционизъм – неувереност и нехаресване на собственото тяло и външен вид.
В опит да обговори тази глобална тенденция и да окуражи момичетата да бъдат по-уверени, още през 2004 година световноизвестният бранд Dove лансира кампанията “Dove Self-Еsteem project”. 17 години по-късно, проектът е достигнал до над 60 милиона млади хора в повече от 142 страни в света, а крайната му цел е до 2030 г. да помогне на ¼ милиард млади хора да изградят доверие към тялото си.
В момента обаче, повече от всякога, младите хора и особено момичетата по целия свят падат жертви на нереалистичните представи за това какво е да си красив. Това се случи почти неусетно и малко като на игра - именно благодарение на всевъзможните опции всеки да редактира своите снимки, докато накрая добие желания и мечтан вид.
Тенденцията момичетата да имат все по-ниско самочувствие под натиска на „перфектната“ красота в социалните мрежи е изключително тревожна и Dove отговарят на нея с новия си филм, наречен Reverse Selfie (Изкривеното селфи) – продукция, която посочва най-големите последствия от дигиталното самоизкривяване.
В двудневното онлайн събитие Behind The Filter, проведено миналата седмица, компанията събра бюти блогъри и влогъри, психолози и инфлуенсъри от цял свят, в мащабен разговор за това как социалните мрежи и нереалистичния свят, който те разкриват, увреждат младите момичета и жени.
Много от участници в събитието признаха, че също са били „увлечени“ от модата да изглеждаш перфектно в социалните мрежи, което се е отразило пагубно на живота им в реална среда. Много от младите момичета, които имат ниско телесно самочувствие, започват да се подлагат от ранна възраст на стриктни диети, развиват хранителни разстройства и им отнема години да възстановят самоувереността си.
Статистиката в тази посока е показателна:
50% от младите момичета по света нямат самочувствие по отношение на тялото си, като в някои групи липсата на самочувствие стига до 90%, което се отразява пагубно на желанието им за социализиране;
70% от момичетата сравняват собствения си външен вид с този на инфлуенсърите;
40% признават, че не могат да отговорят на стандартите за красота;
80% пускат селфита с цел социално одобрение и положителни коментари;
50% смятат, че не изглеждат добре без филтър.
Специалисти по психология и поведение предупреждават, че всичко това води до депресии, лошо настроение и ниска самоувереност сред младите момичета. Според програмата Dove Self-Еsteem инструментите за редактиране на изображенията, които някога бяха достъпни само за професионалисти, в момента са в ръцете на всяко момиче по света, което може да промени външността си до неузнаваемост, докато лежи на леглото в собствената си стая.
След една година на пандемия, преминала за почти всички деца в онлайн среда, ситуацията е още по-тревожна. И въпреки че повечето инструменти за ретуш са забавни, дългосрочно у много момичета те водят до изкривяване на представата за това какъв е естественият им вид, а много от тях признават, че колкото по-дълго време редактират своя снимка, толкова по-ниско е самочувствието им впоследствие.
Ако имате дъщеря тийнейджърка, сигурно сте наясно за какво става дума – повечето млади момичета публикуват изключително и само селфита, обработени с всевъзможни филтри, а под тях се изсипват купища коментари и лайкове. Dove Self-Еsteem е проект, който е насочен именно към родителите, и предлага различни образователни ресурси, наречени „Неповторимото ми Аз“.
Можете да си ги изтеглите още сега и да се ползвате от тях, за да водите конструктивен разговор с детето си по отношение на образа им в социалните мрежи. В България проектът се провежда в партньорство с „Академия за родители“ и „Асоциация родители“, а екипът на Dove организира обучения за подобряване на самочувствието сред деца и подрастващи.
През март бяха организирани първите 3 онлайн обучения с ученици в София, а още такива предстоят с деца от други части на страната. Предвидена е и поредица от уебинари за родители, на които ще бъдат обсъдени темите за влиянието на социалните мрежи върху живота на тийнейджърите.
Специално проучване, направено в България, показва и тенденциите сред младите момичета у нас – 62% от момичетата на възраст 10-17 години биха използвали филтри и приложения, за да променят начина, по който изглеждат на своите снимки.
1 от 10 момичета между 10 и 17 години се е случвало да пропусне училище заради негативни коментари в социалните мрежи, 73% от момичетата биха взели решение да не публикуват снимка, ако не изглеждат достатъчно добре на нея, а 59% от момичетата имат нужда от одобрението на приятелка, преди да публикуват снимка.
Една от най-тревожните данни е по отношение на сравняването на момичетата с инфлуенсърите – 33% от тийндейджърките смятат, че не отговарят на стандартите за красота, налагани от инфлуенсърите в социалните мрежи, а 29% от момичетата се чувстват по-малко красиви, когато гледат снимки на инфлуенсъри и знаменитости в социалните мрежи.
Текстът на Веселина Тинчева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Да, на нея приличам, на майка ми. Поне донякъде. Сутринта, докато се гримирах, пак си помислих, че цветът на очите ми е от майка, а формата от баща ми.
Какъвто и да е денят ми – празничен, почивен, дистанционен или присъствен работен, винаги сутрин в моите пет-десет минутки имам време за едно червило.
От малка помня майка ми, че винаги беше красива, със светлото лице и с изумрудено зелени очи, подчертани с черни мигли, с русата, бляскава на слънцето коса, неизменно подчертани с червило устни, с два-три тона по-открояващ се цвят от телесния. Това отвън...
Но при нея красотата така се излъчваше – отвътре навън. Кротко и тихо ме изслушваше, когато през бунтарския ми тийнейджърски период се подстригах късо и си изрусих косата, когато, ей така, реших, че ще се местя в друго училище, когато изрисувах цялата си стая, когато фантазирах за приключения...
Усмихваше се, прегръщаше ме, нямах тайни от нея, споделях ѝ всичко. А тя беше лекар, много натоварена в работата си, доста от енергията и мислите ѝ отиваха там.
Може би тази нейна отговорност за здравето и живота на хората е предопределила и моя избор на професия за подкрепа на деца и семейства. През цялата тази близост и заедност винаги ме е насърчавала и съветвала, че най-хубавите години за създаване на семейство и раждане на деца е между 20 и 28 години. Самата тя, заедно с татко, бяха пример за нас – те са се оженили, когато тя е била на 24, той на 25, и с голяма любов и отдаденост ни гледаха със сестра ми.
За мама най-голямата ценност беше семейството, децата и след това професията. Винаги казваше, че и любовта, и ученето, и забавленията, и децата, и работата, и отговорностите вървят заедно. Може в различни периоди от живота нещо да е приоритет, но от всичко трябва да има!
Когато родих първо сина си, тя беше безкрайно щастлива и горда – все пак нейната майка имаше три сестри, тя самата имаше сестра, ние двете със сестра ми пак момичета... Е, малко ѝ беше несвойствено, че не е отглеждала момче и не се чувстваше като в свои води.
Малко като поотрасна баткото, двамата – майка и татко, отделяха много време на първородния си внук – да го водят на тренировки, на летни почивки, плуване и плаж, игри в Морската... Огромна радост беше за нея, въпреки тревогите за бремеността ми след раждане със секцио, когато след няколко години след теста ми с двете чертички порасна красивата и ученолюбива като баба си най-малка внучка, моята дъщеря.
Майка много насърчаваше и искрено се възхищаваше на академичните постижения на внуците си. Обожаваше да ходи с тях на екскурзии, да им показва красотата на природата, животните, насекомите, цветята – красотата на света.
Но най-много им се радваше, че са отговорни, добри хора, готови да помогнат на приятел, чувствителни към радостите и трудностите на хората около тях. Понякога казваше, че двете със сестра ми сме повече добри и наивни, не толкова амбициозни, колкото ѝ се иска, но всъщност точно такива ни обичаше.
Вече не е между нас, но поколенията след нея имат нейната външна и вътрешна красота, красив и буден ум, красиви мисли. Също и това нейно качество от всяка ситуация да извличаме най-доброто като опит, поука, да виждаме красивото у нас, у хората, в природата, архитектурата, всичко под знака на красотата.
От нея ми е и навикът – винаги червило за разкош!
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
24-годишната Камил Шриър, бакалавър по биохимия и биология, наскоро бе коронясана за новата Мис Вирджиния, след като демонстрира талантите си на сцената под формата на научен експеримент, разказва Bored Panda.
Докато обичайните „таланти“ в конкурсите за красота често се изразяват в пеене или фокуси, тип изкарване на заек от шапка, Камил излезе на сцената в лабораторно облекло и очила, за да демонстрира опит с разлагане на водороден пероксид.
Той завърши с експлозия на синя и оранжева пяна. Това е точно онази популярна реакция "Слонска паста за зъби", която може би децата ви вече са се опитвали да направят вкъщи, само че на Камил ѝ се получи много по-мащабно, грандиозно и, разбира се, професионално. Вижте:
Watch #VCUPharmacy student Camille Schrier wow the judges for Miss Virginia with her talent performance — the catalytic decomposition of hydrogen peroxide!
— VCU School of Pharmacy (@VCUPharmacy) June 26, 2019
PS: she won. Next pageant: #MissAmerica #FuturePharmacist pic.twitter.com/MzqgZBUygl
Новата Мис Вирджиния казва, че неотдавнашните промени в критериите на конкурса оценяват много по-високо истинските таланти, което я е мотивирало да се включи в него.
Една от най-съществените промени в състезанието е, че конкурентките в "Мис Америка" вече ще имат повече време, за да демонстрират своите постижения и цели, като фокусът върху науката и социалното въздействие е добре дошъл. Вместо традиционните вечерни рокли, кандидатките за титлата "Мис Америка" могат да избират дрехи, които изразяват тяхната същност.
Това прави Камил Шриър, която ще представлява щата Вирджиния в националния конкурс, много силна кандидатка за короната.
Тя има бакалавърски степени от Virginia Tech в областта на биохимията и биологията, и в момента прави докторантура по фармация в Университета на Вирджиния.
Камил разказва, че е решила да направи научния експеримент на сцената на конкурса, за да привлече повече момичета към науката, технологиите, инженерството и математиката - области, в които все още доминират мъжете.
По темата:
Когато преминава от преподаване на уроци по красота, към отрицание на грима, южнокорейската YouTube звезда Лина Бае e очаквала отрицателни коментари. Не е очаквала обаче да получи смъртни заплахи.
21-годишната Лина дълго е обмисляла решението си, притеснявайки се, че ще бъде лицемерно някой, който досега е давал съвети за красотата, да качи видео, което популяризира идеята да се освободиш от употребата на всички мазила, червила, моливи и изкуствени мигли.
"Мисля, че много корейски жени носят външен корсет", каза тя пред BBC, визирайки огромния страх, който жените изпитват при мисълта, че са грозни в очите на другите и не се вписват в общоприетия стандарт за красота.
Близо 6 милиона души са гледали видеото, в което тя се отървава от изкуствените си мигли и ярко червено червило. Хиляди я подкрепят. Други обаче отправят лични атаки, обиди и заплахи. "Имаше дори хора, които казаха, че ще ме намерят и убият", казва тя и добавя, че дълго се е страхувала да излезе от вкъщи.
Сега Лина е част от растящото движение на млади жени, които предизвикват съществуващите идеи за красота. Много от тях се освобождават от дългата си коса и тоновете грим, след което публикуват резултатите в социалните мрежи. Това е техният бунт срещу ограниченията, които смятат, че обществото им налага.
От ранна възраст момичетата в Южна Корея са бомбардирани с реклами, които им казват, че трябва да са слаби, с безупречна порцеланова кожа и перфектно овално лице.
Козметичната индустрия в страната генерира около 13 милиарда долара годишно от продажби, като в Южна Корея също така има най-много на брой хора, които се подлагат на пластични операции.
Успехът тук често може да бъде синоним на външен вид. Миналогодишно проучване установи, че 88% от търсещите работа мислят, че трябва изглеждат много самоуверени, когато става дума за намиране на работа, а половината от анкетираните смятат, че трябва да помислят за пластична хирургия, ако искат да си намерят работа.
BBC разказва за и за 23-годишната Ким Чу-Хуи, която, подобно на хиляди други завършили студенти, плаща за перфектна професионална снимка, която да включи към кандидатурата си за работа. "Хората, които ме наемат, не знаят коя съм аз", каза тя. "Те трябва да ме преценят въз основа на начина, по който изглеждам на снимката, така че искам да им покажа най-добрата версия на себе си, за да им направя добро впечатление".
Дори и най-малката промяна във външния вид предизвиква бурни реакции в Южна Корея. Телевизионната водеща Хюн-жу Йим прави смело решение,ставайки първата жена в ефира, която решава да носи очила, след години мъчение с контактни лещи и фалшиви мигли.
Въпреки че се притеснявала как зрителите ще реагират, тя получила хиляди поздравителни имейли.
"Мисля, че тези очила ми помогнаха да направя много промени, буквално ми дадоха крила - вече не нося неудобни дрехи, а ризи и панталони, в които се чувствам добре, станах по-свободна“, споделя тя.
Не всички южнокорейки обаче се чувстват комфортно от посланията на новото женско движение, проповядващо естествената красота и свободата да не изглеждат по зададения от обществото калъп. Някои са притеснени от обвиненията, че щом продължават да носят грим, значи не са никакви феминистки и не се интересуват от женските права. Те се опасяват, че възгледите на движението могат да станат също толкова консервативни, колкото и наложените стереотипи за женска красота.
И все пак, движението, наречено "избягай от корсета", успя да завладее заглавията и да насочи вниманието към жените, които продължават да се сблъскват с дискриминация у дома, на работното място и по улиците. Разликата в заплатите на жените и мъжете остава най-високата сред тези в останалите развити страни.
Така смелите момичета, които променят външния си вид, имат още по-сериозни предизвикателства, ако искат да постигнат напредък по тези и други въпроси, свързани с равнопоставеността на половете в цялата страна.
