fbpx

Днес Красимира има рожден ден и черпи наред! Хванахме я, преди да излети с една дузина балони с хелий към открития космос, и я заснехме, преди да се скачи със станция МИР, за да увековечим този неин рожден ден посредством подаръци за вас. А те са страхотни - цяла кутия коледни играчки от ОЛЕ МАЛЕ и всички книги на МАЙКО МИЛА!

Един от вас ще може да си украсява и да си чете на воля. Как да участвате - вижте във видеото и коментирайте под този пост във Фейсбук. Обявяваме победителя на 18 декември. Но ако вие не сте този човек, няма страшно - онлайн магазинът на ОЛЕ МАЛЕ е зареден до пръсване с всякакви коледни играчки, украса и аксесоари, които само трябва да поръчате, а ние да ви изпратим, за да имате една вълшебна Коледа с украса, подкрепяща кауза.

Майко Мила! е проект, който се прави със сърце и с много смях вече почти четири години. И за двете основна "вина" имат вашата Красимира и вашата Елисавета, които врят, кипят, трещят и се забавляват ВЪВ и СЪС работата си. Екипът на Майко Мила! им благодари, че са точно такива, каквито са – ни повече, ни по-малко, идеални са ни! А на вас, нашите читатели, благодарим от сърце, че се забавляваме заедно! Нека да е така и през 2020-а!

Здравейте, скъпи жени, продължаваме с наш курс "Как да накараме наш мъж да ни направи успешни жени" и в този епизод ще научим как да се сдобием с титли и да бъдем щастливи! Гледайте и учете! Целувки!!

Имате ли близки и роднини, които живеят някъде в Европа? Готвите ли се да ги изненадате с един голям и натъпкан догоре с лютеница, суджук и люти чушки коледен колет?? Задръжте малко с подготовката и идете час по-скоро на страницата на Mastercard, защото можете като нищо да спечелите БЕЗПЛАТЕН коледен колет, с разнообразни български продукти, който те ще изпратят до вашите любими същества точно за празниците! А сега аз ще ви разкажа моя опит с изпращането на колети надлъж и нашир, защото ако не друго, поне с това съм се занимавала ДОСТА!

Всеки, който е живял поне за няколко месеца извън България, знае, че най-осезаема в чужбина е липсата на любимите неща за хапване. Родителите и приятелите можеш да ги чуваш и виждаш непрекъснато, но кьопоолуто, розовите домати и козето сирене, уви, си остават в родината и няма технология, която да ти ги набави на другия край на света за закуска. И друго да не ти липсва, сармите живеят в сърцето, дори и наглед да се правиш, че си ги надмогнал и заменил с такоси, спагети или суши.

Аз съм живяла само един път за по-дълго извън България и бързо-бързо се прибрах при пълнените чушки и мусаката, но ето го например брат ми – замина осемнайсетгодишен за Япония и оттогава – вече 20 години, не се е прибирал за повече от 1 месец. И що колети с луканки, боб, чубрица, чесън и ракия са заминали за тая Япония, дори не искам да се сещам. След втората-третата година със служителките на Български пощи вече си бяхме станали близки, а на шестата те просто ме виждаха и казваха – колет за Япония ли? Боб и луканка ли? И аз само казвах ДА!, и почвах да попълвам адреса. 

Всеки път, когато някой от семейството отиваше на гости, натоварваше куфарите с туршии, суджуци, локум и шопско сирене, и, разбира се, ракия, защото онова сакé там за нищо не става. 

След това човекът реши да се премести не къде да е, а още по-далече – в Австралия, където не само че се стига след три дни път с магарета, ами и има ужасно строги закони, забраняващи вноса на каквито и да било храни, напитки и въобще материали, които могат да застрашат уникалната им природа.

Ако не сте го разбрали – хората ги е страх, че от овчето сирене, което сте купили от мандрата на баба Данче от някое родопско село, може да изскочи злостна бактерия, която да се размножи и да им унищожи посевите, овцете и цялата им екосистема. А те не е като да нямат овце. И са прави – вече им се е случвало да си внесат животно, което им унищожава природата, затова се пазят. 

И така брат ми се озова на края на света, заобиколен от най-скъпите хранителни продукти, които можете да си представите, и никаква опция да му пратим буркан с кисело зеле или суров суджук. Слава богу, оказа се, че има някакви предприемчиви българи, които внасят сертифицирани сирена и млечни продукти, та поне чушките със сирене са му обезпечени, и не го мисля. Но всеки път, когато се върне в България със семейството си, се отпочва една кулинарна вакханалия, едно денонощно ядене на патладжани, баклави, боб на фурна, кашкавал, пърленки и гювеч, която остава да ни държи влага до следващото им идване.

И въпреки че това е просто една история на едно обикновено семейство, сигурна съм, че тя е подобна в много други семейства. Знам, че много от вас имат близък или роднина, който живее в чужбина, или пък вие самите не сте в България, и близките ви всяка Коледа ви пращат колети с български вкусотии, с надеждата любимите им хора поне за малко да се почувстват като в родния си дом. 

И затова и тазгодишната кампания на Mastercard – „Вкусът на дома“, е толкова трогателна, вкусна и очаквана. Като коледен колет, пълен с локум, луканка и лютеница, който, между другото, съвършено наистина, сега можете да изпратите с помощта на Mastercard до свой близък в Европа, при това – безплатно.

Неслучайно слоганът на кампанията е „Изпращаш подарък, пристигат спомени“ – бас държа, че всеки българин, който живее отдавна извън родината си, ще се умили и ще потъне в спомени за гъстото кисело мляко, което е ял като дете, за вкусното сирене на закуска, с което е отраснал, за луканката, пастърмата и уникалното сладко от смокини... Спомените за любимите ни детски моменти са почти винаги свързани и с храната, и така, както храната може да ни върне в детството, нищо друго не може.

Така че, ако имате близки в Европа, на които искате да пратите страхотен колет, съдържащ вкусни и качествени български продукти по ВАШ избор, сега е моментът да се забързате малко, че времето напредна. 50 от включилите се ще спечелят страхотна изненада – колет, съдържащ пет от най-харесваните продукта, който ще бъде изпратен като подарък от Mastercard на вашия близък, точно и навреме за коледните празници! 

Това, което трябва да направите, е да цъкнете на този линк и да напишете в коментар своите ТРИ любими вкуса и продукта от всички, изброени по-долу:

Кашкавал
Овче сирене
Козе сирене
Кисело мляко
Луканка
Пастърма
Бански старец
Бабек
Лютеница
Мед
Шипков мармалад
Сладко от смокини 
Баница
Мурсалски чай
Боб чорба
Шарена сол
Люти чушки

А след това 50 от вас ще имат възможостта да зарадват близките си някъде в Европа с колет, натъпкан до горе с любими неща за хапване  – и то точно за Коледа, така че магията да е истинска и голяма!

Така че, вие сте на ход. Отивайте, пишете коментар с любимите ви продукти от списъка, и си стискайте сами палци да спечелите! Аз няма да мога да ви стискам, защото също отивам да пиша коментар.
БОБ, ОВЧЕ СИРЕНЕ И СЛАДКО ОТ СМОКИНИ от мен! И, разбира се – весела и ВКУСНА Коледа!!

Ето я вашата Красимира, която разказва за един от неочакваните странични ефекти на бременността и майчинството – отказването на цигарите, ей така, без да искаш. Просто нещо дава на късо и вече не ти се пуши.


Здравейте от един бивш страстен пушач, който допреди 5 години не можеше да си представи живота без цигари, а сега дори не се сеща за тях. Не си предстаявайте, че сега ще отпочна една лекция за чудната сила на човешката воля, за магически кристали и вълшебни чайове, които са ми помогнали да се откажа от този порок. 

Такива чайове и кристали няма, а за силата на волята може да се обърнете към някой от ранга на Беър Грилс или към самия него, в случай, че яденето на жаби например, е порок за него. Може да го попитаме дали вече е намалил приема на жаби и ако да – как го е постигнал, и след това да съотнесем поуката към навика да палим цигари.

Аз съм тук, за да ви разкажа история, която може би ще помогне на някои от вас, жени, да се озовете на моето място – без спомен за това какво е да пушиш цигари и най-важното – без никакво желание, поне за момента, да се връщате към тях. И понеже вече стана много мистично и човек ще си помисли, че едва ли не са ме отвлекли извънземни, подложили са ме на интергалактическа хипноза и са ме върнали на Земята с обновен мозък, минавам веднага по същество.

Допреди 5 години бях човек, който пушеше по една кутия на ден

Най мразех да оставам без цигари сутрин, следвано от това да оставам без цигари на обед, и накрая – вечер. С две думи – обичах си ги денонощно тия най-свидни цигари, следях да им е добре в кутията, да са прибрани на сигурно, топло и сухо в чантата и, въобще, почти си ги бях осиновила. Други пороци нямах. То и да съм искала да имам, не ми оставаше време от пушене!

Ако ме попите защо съм пушила, ще отговоря – НЕ ЗНАМ. Нямам никаква представа. За първи път запалих в 8 клас, в кварталното кафене до училище. Бях с още пет съученички и това, което помня, е че и шестте почти се простряхме в несвяст на земята от замайване и гадост. Но това отказа ли ни от цигарите? Абсолютно не. То човек ако така лесно се отказваше от нещата, които го мъчат, ехеее – кой щеше да пише теми за лирическия герой и да решава дроби до припадък??

Затова още същия следобед се прибрах вкъщи със скъпоценната си кутия цигари, купена от някаква допотопна будка, седнах на балкона и си казах – ей сега, Красимира, сядаш на тоя стол и няма да ставаш, докато не се научиш да пушиш. 

И се научих.

Трудно беше, гадно беше, но се научих!

Толкова съм последователна и упорита. Сега често си мисля–- да бях се заинатила така с уравненията с две неизвестни, или да бях си казала – сядаш на тоя стол и докато не се научиш да определяш валентността на хлора, няма да ставаш от него, ама нá – не си го казах.

И така хубаво се научих да пуша, че в един момент не можех вече да живея без тях- Случвало ми се е да нямам пари за храна, но за цигари – ВИНАГИ намирах. Не ме спираше нито цената им, нито предупрежденията, които ни заливаха отвсякъде, нито грозните картинки с хора с дупки в гърлото и разпорени бели дробове. 

И все пак, през годините на няколко пъти се опитах да ги спра.  

Първият път удържах 3 месеца, в които, като компенсация за невероятно силната си воля, получих невроза, загубих си съня, а в редките случаи, в които заспивах, сънувах че паля цигара и сладко-сладко си я пафкам, а след това се будех, цялата в пот, и трепереща от ужас, че наистина съм запалила. Бях като навита пружина по 20 часа в денонощието, всички ме дразнеха и още с излизането на улицата започвах да крещя по минувачите, лепях се до хора, които пушеха, само и само да дишам от техния въздух, дъвчех дъвки, ядях солети, тъпчех се с храна по шестнайсет пъти на ден и накрая на третия месец, посивяла от неспане и нерви, изяла около два тона белени фъстъци, реших да си върна цигарите в живота. 

Първо – излизаше ми по-евтино, второ – щетите от тях ми се виждаха в пъти по-малки от тези, които липсата им ми причиняваше.

След още няколко години пробвах пак, но този път – по различен начин.

Реших да пуша по седем цигари на ден,

понеже бях чела, че се равнявало на това да стоиш половин час на Орлов мост в изпаренията от колите. Казах си – ЧУДЕСНО! Няма да ви стъпя на скапания Орлов мост повече, а за сметка на това ще имам седем цигари кеф всеки ден, ХАХАХА!

И започнах да си отбелязвам по кутията. Първи ден – 7 цигари. Втори ден – 7 цигари. Трети ден – 7 цигари. Викам – ето, СПРЯХ ГИ. Това ли било, бе, хаха, ми то е много лесно, бе!! 

На четвъртия ден заседнах в задръстване на Орлов мост и само там изпуших 4 цигари, а докато стигна Окръжна болница, бях си минала лимита за деня.

Пак започнах да се побърквам. Живеех само за отбелязките по цигарената кутия и се опитвах сама себе си да излъжа. Отбелязах ли я тази цигара, дето я изпуших сутринта, или не я? Аз всъщност НАИСТИНА ли си я изпуших, или я изпуших така, криво-ляво, почти без да вдишвам дима? Абе, я да не я отбелязвам. Ще отбележа следващата! Започнах да прескачам отбелязаните цигари, да прескачам бройките и накрая се оказа, че една кутия пак си я изпушвах за 1 ден, въпреки че трябваше да е за 3! Побърквах се едновременно от желанието да пуша и от гузната си съвест, че го правя над определения от мен самата лимит. Демек – пушех, ама тревожно, гневно и със срам. Егати удоволствието!

И така дойде денят, в който установих, че съм бременна

След пръвите вълнения от теста, в главата ми закънтя един огромен въпрос – А ЦИГАРИТЕ?? Погледах кутията с цигари,  погледнах теста, и си казах – ще се разделяме с вас. Това е положението, Минке.

И от следващия ден, в израз на най-силна човешка, да не кажа дори нечовешка воля, спрях да пуша. Сега, не мога да кажа, че съм страдала ужасно много – честно казано, бременността сама по себе си ми беше достатъчно силен емоционален заместител на този отвратителен навик. Не можех, разбира се, да си представя как в мен расте човешко същество, докато аз го обгазявам доброволно с дим от цигари. Но не мога да отрека, че ми се пушеше и леко завиждах на хората около мен, които го правеха.

Така минаха девет месеца, родих, прибрахме се вкъщи и мина един месец, в който се опитвах да се науча да НЕ спя, както и да свикна с факта, че бях оглушала с едното ухо по абсолютно неизвестна за мен причина. Имах и куп други неразположения, с каквито повечето току-що родили жени се сблъскват, и така една вечер се озовах – глуха, недоспала и утрепана, под абсорбатора в кухнята, с цигара в ръка, и си казах – АМАН!! Искам просто да си дръпна няколко пъти и да се почувствам отново горе-долу нормална.

Свих една цигара от мъжа ми, потърках я с пръсти

(стар пушачески навик), запалих с отривист жест, дръпнах си и.... едва не се срутих на земята. 

Ма какво е това, бе, изкряках – какво им слагат в тия цигари?? Какви са тия боклуци? Да не би нещо да се е променило в тия девет месеца?? Защо ми стана толкова лошо, защо ми се зави свят, ЗАЩО НЕ ХАРЕСВАШ ТАЗИ ЦИГАРА, КРАСИМИРА??, запитах се сама себе си на един своеобразен кръстосан разпит.

Реших, че нещо не съм в ред, и ще пробвам на другия ден пак. Аз не се отказвам лесно, както вече стана ясно, затова отидох, купих си една персонална кутия цигари, застопорих се отново под абсорбатора и си казах – ей сега палиш и ще видиш колко хубаво ще ти стане.

И пак се разигра същият филм. Запалих, дръпнах и почти паднах в тенджерата с пилешка супа. Не можех да повярвам какво ми се случва. Ама как така, бе? Как така НА МЕН няма да ми се пуши?? Какво се е случило с мен – аз бебе ли раждах ли или ходих да ми сменят мозъка някъде?? И после обаче, с последната си останала читава мозъчна клетка, се контрирах сама себе си. 

Помислих си – а защо ти е да пушиш, толкова ли ти е важно?

Не ти е важно. Освен това не ти е и на сметка, че с тия майчински ще имаш или за цигари, или за билети за метрото, но не и за двете едновременно.

И се отказах да пробвам да пропушвам повече, но с обещанието, че ако някога ми се допуши, няма да се мъча и тормозя, а ще направя каквото сърце ми иска (много обичам да си давам такива обещания за бъдещето и после да не ги спазвам). Така започнаха да минават месеци. Започнах да излизам отново, да имам социален живот, да се виждам с приятели, и всички ме питаха – как отказа цигарите, не ти ли се пуши?

В началото и аз не знаех как да го обяснявам, защото не бях сигурна какво всъщност ми се е случило. Казвах – ами не пуша сега, покрай бебето не ми дава сърце, пък ще видим по-нататък. Месеците станаха една година, две години, хората продължаваха да ме питат – абе ти не пушеше ли??, а аз почнах да питам себе си – абе, ти не пушеше ли, Красимира? В един минал живот не думкаше ли по една кутия дневно? И как така стана, че сега не го правиш, не се сещаш за тая кутия, не ти се пуши и въобще, сякаш някой е изтрил от мозъка ти тоя навик??

И не можех да си отговоря на този въпрос. Някакси бях спряла да пуша и да мисля за цигари. Не знам как. Мистерия, по-голяма от тази около Царичина.

Това лято установих, че не пуша вече 5 години.

Пет години без цигари!

Не се сещам за тях, не ми липсват, не ги сънувам, не ги рисувам нервно с химикалка по време на срещи, не обсъждам цигарите с терапевтката си. Просто някакъв бушон в главата ми, който 15 години е отговарял за пушенето, изведнъж изгоря и се надявам никога, никога повече да не се включи. Защото като човек, пушил по 1 кутия на ден в продължение на години, мога да направя сравнението, и то е категорично в полза на НЕпушенето.

Обещах ви, че няма да ви водя лекции по въпроса. Всеки знае, че пушенето е от келешлък. Даваш пари, за да вдишваш и издишваш дим – колко по-тъпо може да е това?? Но го правим. И аз съм го правила, и разбирам всеки, който продължава да го прави. 

Но, Господи, колко хубаво е да НЕ зависиш от една цигара. Колко хубаво е да не даваш пари за цигари. Не че спестените от цигари пари съм ги инвестирала в злато на борсата, но, честно казано, и това може да се направи с тях. Колко хубаво е да не се задъхваш, сутрин да не кашляш като стар миньор, да не смърдиш на тютюн и дим...

Признавам, че не знам как се случи това чудо, но съм повече от благодарна, че се случи точно на мен. Защото ако трябваше със силата на волята да ги спирам, никога нямаше да го направя. 

И слушайте сега – ако случайно дойде ден, в който цигарата ви се стори гадна, вместо вкусна, ако я гледате между пръстите си и си казвате – абе, какво прави това в ръката ми??, ако пушенето престане да ви носи удоволствие, а ви причинява дискомфорт... ами, възползвайте се. 

Може да се окаже, че и вашият бушон за пушене да е изгърмял и от вас се иска просто да не го подменяте. 

Здравейте, уважаеми хора, които най-накрая почти сте се добрали до годишния си отпуск и се чудите накъде да поемете с децата, така че да удовлетворите желанията на цялата фамилия за хубава лятна почивка. Нашият съвместен проект с Volkswagen майкиVWколата е тук, за да ви облекчи и отмени в тази понякога твърде досадна задача. Днес ще ви отведем малко извън пределите на страната, за да ви предложим един алтернативен вариант за семейно пътешествие, в което хем да има плаж и вода, хем да има забележителности и, разбира се – чудесни кулинарни изживявания, в които коремите се пръскат от ядене и всички пръхтят от задоволство.

И така, пригответе личните карти, паспортите на децата и декларациите за извеждането на същите тия деца, ако случайно сте разведен родител, и потегляйте с нас към красивия Охрид! Освен стара българска столица, престолен град на Българската патриаршия, просветно средище и туристическа перла, това е и град-музей под егидата на Юнеско.

Тръгнахме към този чудесен крайезерен град не само защото там има какво да се види, запомни и изяде, а и защото искахме да сме горе-долу единствените български представители на честванията по случай 1000 години Охридска архиепископия, а това не е за изпускане.

Освен това, съвсем неслучайно, в ролята на ваша пътеводителка по прашните пътища към Македония днес ще е Красимира – казвам неслучайно, защото аз, приятели, от една страна съм потомка на стария македонски род Карадимчеви, в който има какви ли не светли личности – от войводи и духовници, през първия кмет на града след Балканската война – Димитър Карадимчев, та до композитора Борис Карадимчев. От друга страна, въпреки цялата тази славна рода, аз никога не бях ходила в Македония, камо ли в Охрид, и когато в МайкоМила! се зароди идеята за това пътешествие, аз скокнах в колата повече от чевръсто.

Та, ето ни нас – Красимира, Елисавета и нейното семейство (този път само в компанията на най-малкото дете), отпрашваме към съседна Македония в един горещ съботен ден, натоварени на Volkswagen Passat – достатъчно голям, за да ни побере всичките и да ни е удобно по пътя, който... няма да ви лъжем, отнема едно известно време. От София до Охрид са си около 420 километра и имайте предвид, че едва ли ще успеете да ги вземете за под 6 часа. В този смисъл, осигурете на децата достатъчно забавления, книжки, храна и всякакви други неща, които биха улеснили пътуването дотам.

Тук е мястото още веднъж да напомня деликатно – не тръгвайте, без да погледнете за стотен път в чантата дали сте взели паспортите на децата! Или, ако сте спътник в колата с деца, попитайте родителите на същите дали са взели документите им. И в никакъв случай не постъпвайте като вашата разказвачка, на която още в София ѝ хрумна да попита Елисавета и мъжа ѝ - „А вие взехте ли паспорта на детето, Елисавета?“, и след това бързо прогони това намерение като твърде досадно и тъпо. „Естествено, че са го взели“, казах си  - „та кой не взима паспортите на децата си, когато минават граница?“.

Както вероятно вече сами се сещате, оказа се, че имаме едно дете в колата, чийто паспорт бе останал в някакво чекмедже в София и този факт бе установен около час преди границата. Това наложи оставането на нас двете, плюс детето, в един крайпътен хан, предлагащ  най-ужасните кюфтета на света, направени Бог знае от каква материя (или антиматерия), и препускането на мъжа на Елисавета до чекмеджето в София и обратно. Това малко ни забави, но, ето, вие поне ще можете да се поучите от нашите грешки.

И така, все още сме твърдо решени да идем в Охрид, където ще видим:

  • Базиликата Св.София и честванията на 1000-годишнината на Охридската архиепископия
  • Манастира Св. Наум
  • Манастирския комплекс „Свети Климент и Пантелеймон“ и църквата „Света Богородица Перивлепта“, където е погребан Климент Охридски
  • Самуиловата крепост
  • Музей на водата в Залива на костите (мястото бе кръстено от нас Македонските Малдиви)
  • Охридското езеро (за което сме пели песни цял живот)
  • Бигорски манастир

Какво е задължително да знаете за Македония, за да няма разочаровани след това?

С Македония НЯМАМЕ роуминг от този, на който сте свикнали с Гърция и други европейски страни, който ви позволява да си чуруликате на воля и да си пращате безкрайни гигабайти снимки за никакви пари. Цените за минута разговор със съседката са умопомрачителни, а тези на 1 МВ данни дори няма да ги споменаваме, тъй като се доближават до цената на какаото от Борнео на международните стокови борси. Най-простото решение е директно да си изключите интернета, още преди да минете границата, и да ви е мирна главата, че няма да продавате златните пендари на баба ви, за да си платите сметката следващия месец. Също така, още от България заредете картите в Google Maps с всички възможни маршрути и точки, които искате да посетите, така че да можете да си ги ползвате офлайн, демек - без интернет.

Та, ето ни нас, окомплектовани, с прилежащите ни паспорти и багажи, минаваме границата с Македония, където какво се случва, приятели? НИКОЙ дори не поглежда детето в колата и дори ако превозвахме още един куп деца под седалката или контрабандни бъбреци в багажника, щяхме да си ги прекараме ей така, необезпокоявани. Това, разбира се, не бива да ви окуражава да пренасяте незаконни стоки или пък хора през границата, но ние сме длъжни да го отбележим.

Оттам до Охрид ни отне още около 3 часа път и накрая, когато акостирахме в града, няма да лъжем, че изпитахме огромна радост. Изчакахме любезната ни хазяйка на апартамента, резервиран от Airbnb, да пристигне и да ни отключи. Той бе стратегически разположен в центъра на града, съвсем близо до езерото, и ви препоръчваме и вие да си резервирате такъв – цената му е съвсем поносима – около 30 лв на човек на вечер, а сайтовете за настанявания изобилстват от предложения. Все пак, отделете си малко време да проучите и разгледате добре снимките на жилището, което сте харесали, за да няма недоволни след това. Нашето беше съвсем прилично и новичко, и може би дори бяхме едни от първите му клиенти.

Хвърлихме багажите и с бодра стъпка се отправихме на вечерна разходка из Охрид, първи поглед на архиепископията и, разбира се – намиране на свястно място за вечеря, защото след бутафорните кюфтета душите ни плачеха за истинско месо, салати и вино.

Охрид – особено привечер и в хубаво време, представлява чудесна, романтична гледка. Първата гледка, разбира се, е самото езеро и огромното македонско знаме, издигнато до него – практически няма как да го пропуснете, а по знамето можете да се ориентирате къде е центърът на града. Оттам нагоре започва старият град – впускайки се в уличките, къщите и заведенията около езерото ще усетите същото чувство, което имате, когато се разхождате из някое крайморско градче. Колкото по-нагоре из улиците на стария град се изкачвате, толкова по-красиви гледки ще се ширват пред вас – в краката ви ще е езерото с лодките, къщите, заведенията, а в далечината ще е планината Галичица, която разделя Охридското от Преспанското езеро.

Охрид, заливът пред стария град

Катерейки се нагоре над крайезерната улица, ще имате възможност да видите и да се вмъкнете на няколко интересни места, на първото от които се натъкнахме почти веднага, след като обезпечихме вечерята си след няколко часа с резервация в едно от най-популярните заведения – ресторант „Долга“.

Спокойни, че стомасите ще бъдат гарантирано напълнени, поехме по калдъръма нагоре и още след първия завой попаднахме на национална работилница за ръчно изработване на хартия „Св. Наум Охридски“, където млада охридчанка охотно ни разказа – и  показа - как ръчно се прави хартия само от вода и дърво! Не пропускайте да я посетите, за да видите с очите си вълнуващия процес на създаването на един лист хартия, както и стотици видове красиви графики, отпечатани с един от първите екземпляри на Гутенберговата машина. И не забравяйте да си купите за спомен някоя от тях, или пък красив тефтер с хартия, изработена на място там.

Продължавайки нагоре, минахме покрай най-красивата възрожденска сграда в Охрид – огромната Робева къща, която понастоящем е етнографски музей (и уви, беше затворена). Къщата е построена на три етажа, като на първия са изложени ценни епиграфски паметници от Охрид и страната, между които два торса на богинята Изида. На втория и третия етаж са поместени археологически обекти от античността и средновековието. В източната част на къщата са изложени семейни експонати на Робеви - те са стар български род на търговци, които търгували главно с Виена и Лайпциг. Били високо интелигентни, владеели няколко езика - гръцки, френски, немски, италиански. Поддържали връзка с много български възрожденци и революционери, а Константин Робев е водел кореспонденция с Левски. Участвали са в борбата за българска църковна независимост.

Робевата къща, етнографски музей

След нея стигнахме до къщата-музей на Христо Узунов - български революционер, охридски войвода, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и мой далечен родственик. За съжаление, не можахме да влезем, тъй като бе събота и бе затворена, но ако вие сте там в делничен ден, отделете ѝ някакво време.

Пътят ни продължи по вити улички в посока средновековната базилика „Света София“, където знаехме, че текат подготвителни дейности за честванията. Стигнахме до нея и, разбира се, се възползвахме от факта, че все още нямаше навалица от хора за празника, за да се вмъкнем в църквата, където служителите вече украсяваха с флагове и подготвяха нещата за церемонията на следващия ден, да разгледаме фантастичните вековни стенописи и да се настроим за изживяването, което ни предстоеше.

Самата църква е изградена по заръка на княз Борис-Михаил Покръстител през 9-ти век. В края на 10-ти век е основно обновена за коронацията на цар Самуил, след което служи за патриаршеска катедрала. В нея има запазени чудесни стенописи още от 9-ти век.

Базиликата "Св.София"

След кратката ни и предварителна визита в църквата отново опънахме крачка в посока към една друга църква – Св. Йоан Богослов Канео от 13-ти век, намираща се малко след последните къщи, над брега на езерото и разкриваща може би най-великолепната гледка към него. Тук е мястото да поясним защо в миналото са наричали Охрид „Българския Ерусалим“ – заради факта, че в даден момент в града е имало точно 365 църкви, или по една за всеки ден от годината. Не знам дали това е доказано от археолозите, но със сигурност църквите са били много, а особеният дух на религиозност и духовност се усеща и днес.

Ако идвате с малки деца тук, имайте едно наум, че около църквата е сравнително опасно, високо е, има стълби към брега и е добре да ги държите под око. Ние се вредихме твърде късно и не можахме да видим църквата отвътре, но затова пък имахме друго, по-авантюристично изживяване – среща с лодкаря Любчо, който бързо успя да ни убеди да сме последните му клиенти за деня и без да се усетим, 5 минути по-късно се бяхме натоварили на стара и малко допотопно изглеждаща лодка, с която потеглихме от водите край църквата към началната ни точка – центъра на Охрид.

Църквата "Св.Йоан Богослов - Канео"

Силно ви съветваме да предприемете и вие подобно пътешествие – не е скъпо, но пък е извънредно романтично, а ако попаднете на нашия лодкар с вид на леко застаряващ донжуан, в бонус ще получите наготово и доста факти и истории за Охридското езеро, а вие ще си изберете на кои от тях да вярвате.

Ето, ние само ще изброим някои от тях – според Любчо, то е петото най-старо езеро на планетата, след Титикака и още няколко (слава богу, ние не сме им съвременици, та няма как да го отречем или потвърдим), освен това е толкова извънредно чисто и бистро, че видимостта е чудесна и на голяма дълбочина до 20м (това, поне по скромния ми взор във водите, е факт), а водата става за пиене дори и ей така, ако се пресегнеш през лодката (вие все пак не го правете – не за друго, но може да паднете).

То е едно от най-дълбоките в Европа (на места до -287м!), а в него има повече от 200 застрашени вида от световна значимост, заради което е обявено е за част от световното природно наследство от ЮНЕСКО.

Вечерен изглед към Охридското езеро

По време на обиколката видяхме и местата, откъдето лятото хората скачат отвисоко в прохладните води на езерото, както и едно скришно местенце в скалите, където имаше нещо като миниатюрен параклис, издълбан в камъните. Гледката на езерото на фона на залязващото слънце, с планините наоколо, светлините на града и музиката от заведенията наистина прави тази разходка извънредно романтична и приятна, затова – не я пропускайте за нищо на света! Само дръжте здраво децата, да не решат да проверяват лично дълбочината на езерото! Снимките, разбира се, са задължителни, защото се получават чудесно.

Акостирахме в началото на Стария град, разделихме се сърдечно с Любчо и, леко освирепели от глад, забързахме крачка към заведението, което бяхме резервирали. Ресторант Долга, няма да ви лъжем, е издържан в стила на популярните през 90-те години в България народни кръчми, а по снимките на различни популярни посетители, окачени по стените му, отсъдихме, че то е именно такова и за Македония. Сред фотосите над нашата маса открихме и такава, на която присъстваше Иван Костов, който очевидно някога преди години беше ял на същото място, където сега нагъвахме ние пъстърви, салати и бяло вино.

Това, за което трябва да се подготвите, докато сте в Охрид, е фактът, че ще имате чувството, че сте се върнали с около 15 години назад във времето. Е, не навсякъде, разбира се, но по централните улици на града, както и в някои от заведенията, усещането е точно такова. Въпреки това, имайте предвид, че това не е гаранция за ниски цени – напротив, в това заведение, в което се пуши, има оркестър, сервитьори като от Балкантурист и храната съответства на същата епоха, платихме една от най-високите сметки за храна по време на престоя си. Изкушавам се да кажа, че Костов е виновен, но няма да го направя. Истинската причина са космическите цени на местните специалитети – охридска пастръмка, белвица, ягула (вид змиорка), крабове и други подобни речни деликатеси.

Лодки в Охридското езеро

Затова пък имахме удоволствието да се видим с наши познати – българка, омъжена за македонец, завършил в България, да изпием няколко бутилки вино с тях, да си побъбрим за двете страни и накрая да се отнесем в апартамента приятно опиянени. По път видяхме и двойка великолепни лебеди на брега на езерото, излезли на нощна разходка, надявайки се, очевидно, на някакво спокойствие без шумотевицата на туристите и лодките. Понеже и ние имахме горе-долу такива нужди, а именно – да положим тела в леглата, уважихме очакванията им и просто им се полюбувахме от разстояние, без да цъкаме и врещим по тях, както вероятно бихме направили в други часове от денонощието.

На следващия ден станахме и след няколко кафета и банани за подкрепление, поехме по пътя към първата ни спирка за деня – манастирският комплекс „Свети Климент и Пантелеймон“, ситуиран в архитектурен резерват „Плаошник“ южно от крепостта.

Изграден по инициатива на Св. Климент с подкрепата на цар Борис І, той е разрушаван и въздиган многократно. В църквата към него „Св. Климент Стари“ се намира гробът на светеца, а там можете да видите и страхотни и запазени стенописи, датиращи от началото на 13 век. Наоколо са намерени много археологически находки, като останките на базилика с кръстилница с красиви мозаечни подове. В момента на хълма се изгражда голям университетски център, за да се продължи традицията от времето на Климентовата просветна школа, което е похвално!

Ето и един прелюбопитен факт, свързан със златния кръст на старинната църква "Свети Климент". През октомври 1944 г. германските войски подготвят изтеглянето си от града, но за да обезпечат безпрепятственото си преминаване през Македония, са пленили група български войници и офицери, които да вземат със себе си. Местните успяват да реализират план за освобождаването на пленниците и евакуацията им, но немците са бесни. Поставят ултиматум – или да се предадат войниците, или ще разрушат целия град. Българите в Охрид са изправени пред дилемата - да видят опожарено родното си място или да предадат спасените от плен войници. Успяват да се договорят за компромисен вариант - да откупят запазването на града, като за всеки от войниците платят по 2 кг. злато! Целият град се втурва да събира и предава личните си златни накити, а накрая, когато събраното не достига, старият поп предава и златния кръст на църквата, с което войниците и града са спасени!

Разкошният полилей в църквата "Св.Климент и Панталеймон"

Оттам продължихме към Самуиловата крепост - една от основните забележителности на града. До нея може да се иде с кола, която се паркира току пред външните стени на крепостта, а оттам тръгвате пеша, като внимавате децата да не търчат безконтролно по уличката нагоре, тъй като коли минават и оттам. По пътя ще минете покрай красиви къщи, пред някои от които бабите продават всякакви дреболии и най-вече традиционната за града перла. Бижутата с перли са буквално на всяка крачка из Охрид, което логично поражда въпроса дали това езеро въобще може да предложи такова изобилие от естествени перли, за да запълни витрините, рафтовете и масите на десетки магазини и дюкянчета, или за това са се погрижили трудолюбивите китайци...

Ще минете и покрай Античения римски театър, който е доста добре запазен и реновиран. Навремето е събирал до 4000 души, които са наблюдавали различни спектакли и гладиаторски борби, на фона на прекрасната панорама към езерото. Театърът се ползва и днес за различни представления и концерти, така че ако имате късмет, можете да наблюдавате някой от тях и да се почувствате като древните римски граждани.

Античният театър, кацнал над Стария град

С нормален ход до крепостта се стига за около десетина минути, а на входа ще трябва да платите, за да се изкачите по стръмните стъпала и да видите с очите си страхотните – и страховити – гледки от над 10-метра височина. Цените не са нещо особено, но има разлики в тези за македонци и за чужденци.

Ако имате фобия от високо, подгответе се да ви хване шубето още на качване – стълбите са каменни, тесни и бая стръмни. Не се подлъгвайте да ходите там по токчета или джапанки, с които можете да се подхлъзнете, и задължително дръжте децата за ръка. На мен, понеже съм страшна параноичка на тема височини, половината време от обиколката ми мина в зловещи видения на детища, които се катерят по стените, вследствие на което треперех като лист и се бях впила в камъните като пиявица.

Отвъд психическите ми разстройства обаче трябва да призная, че изживяването си струва – отделете си време и нерви да се изкачите и до най-високите точки от крепостта и, ако сте се озовали там сами, като мен, опитайте с треперещи ръце да си направите едно селфи от върха, на фона на лазурните води на езерото. Признавам, че после се свлякох в низините с адско удоволствие и за пореден път си казах, че не съм родена за подобни екстремни изживявания, пък камо ли да си плащам за тях!

Самуиловата крепост, изглед към Струга

По пътя надолу влязохме и в двора на малката стара черква "Св. Богородица Перивлепта" („Всевиждаща“), която е била катедрален храм на Охридската архиепископия и където са били съхранявани мощите на Св. Климент Охридски. Стенописите в нея са изключителни - експресивни контрастни фигури с почти живи лица, ярки и интензивни цветове, за които екскурзоводите могат да ви разкажат много, а още повече можете да видите в съседната „Иконна галерия“, в която има експозиция с икони от ІХ до ХІХ век.

В църквата обаче точно приключваше сватба между македонка и италианец, а синът на Елисавета, който по това време беше запленен от „Леденото кралство“, се застопори в благоговение в подножието на булката и нейната рокля, и отказа да повярва, че това НЕ Е Елза. Разбира се, не му строшихме хатъра и го оставихме да си мечтае, че това е именно тя, а Самуиловата крепост – нейният дворец. Това породи малко трудности, свързани с тръгването му от двора, но накрая го убедихме, че дори и Елза има нужда от почивка, а ние продължихме напред по план, който тепърва ставаше все по-вълнуващ!

Църквата "Св.Богородица Перивлепта"

Следващата спирка в маршрута ни беше манастирът „Св. Наум“, но преди него се отбихме на едно супер забавно и впечатляващо място, наречено „Музей на водата“, намиращ се в „Залива на костите“. Звучи малко като заемка от „Карибски пирати“, нали? Няма как да го пропуснете, ако тръгнете с кола към Св. Наум, но все пак си го заредете в картата.

То представлява възстановка на антично селище, съществувало в далечното минало на брега на езерото, в което има около 60 къщи, представящи живота на предшествениците ни преди хилядолетия. Музеят е разположен южно от Охрид, на източния бряг на Охридското езеро, южно от село Пещани. През 1997 година, при първите подводни археологически изследвания в Република Македония, в Залива на костите (Заливот на коските) е разкрито праисторическо наколно селище, а впоследствие през 2008 година е създадена музейна възстановка на селището. Ние, разбира се, веднага видяхме прилика между вида на селището, кацнало в лазурните води на езерото, и така лелеяните от много хора малдивски къщи, та затова си го кръстихме за нас „Македонски Малдиви“.

Вие обаче непременно идете, за да надникнете в къщите на нашите братовчеди, живели някога преди новата ера, да легнете в сламата, да видите муцуната на мечката и да оцените колко е хубаво, че довечера можете да спите на ортопедичен матрак, да си сипете едно питие и да си цъкнете телевизора с едно копче, без да ви се налга да отпъждате от къщата си нахална праисторическа мечка. И за да имате снимки от Малдивите, разбира се!

На "Македонските Малдиви"!

След като добре се позабавлявахме и разгледахме музея, вече изтощени от жега и емоции се метнахме на Passat-а, набичихме климатика и поехме към „Св. Наум“. До там можете да стигнете и с лодка, която да „хванете“ от кея на центъра, така че хем да се повозите из езерото, хем да избегнете шофирането по тесния път до манастира, който в натоварените моменти може да бъде предизвикателство, предвид многото автобуси с туристи, които ходят натам. А и ще можете да разгледата старата църква „Св. Богородица Заум“ от 14-ти век, която е достъпна само по вода!

Като пристигнахме, веднагически се завтекохме към първата прохладна кръчма с приятна обстановка на брега на едно вътрешно езерце, образувано от изворите на река Църни дрин, която захранва Охридското езеро. До самите извори можете да стигнете с друга лодка, което също е чудесен вариант за прекарване на времето след обилния обяд, или пък можете да полегнете върху удобен барбарон на брега и да си почивате чудесно, а когато ви стане горещо – да се разхладите в бистрата вода на езерото.

От другата страна пък са въпросните ресторанти и кръчми, в една от които се настанихме ние и напоръчахме плескавици, салати и айряни. От мен, като видна месоядка, да знаете, че плескавиците в Македония не ги бива, но пък за сметка на това там правят нещо толкова вкусно, че с него можете да изядете около тринайсет хляба, без да изпитате ни най-малък дискомфорт. Става въпрос за разядката с чесън, наречена Охридско макало, на която силно ви съветвам да заложите по време на престоя си, както и, разбира се, охридската пъстърва, която, за разлика от перлите, е сигурно, че идва от езерото.

Изглед от манастира "Св. Наум", вдясно се извисява планината Галичица

След като закрепихме баланса на калориите, изпихме по два ледени айряна и бири и се полюбувахме на брега, поехме към манастира. Отдалеч ни приветства пищенето на един разкошен бял паун, който беше разтворил опашка, голяма колкото чадър на Слънчев бряг, и ние, твърдо решени да го снимаме отблизо, се покатерихме в максимална близост до него. Диването, разбира се, точно тогава реши да свие пера и чак след много упоритото ни цъкане и подвикване, реши да ни удостои отново с великолепието си. Вътре ви очакват още доста от тези разкошни птици – виковете им се чуват навсякъде наоколо, а някои от тях можете да видите покатерени и на някое дърво или стълб. Имайте предвид обаче, че колкото и да са красиви, толкова могат и да са заядливи, така че имайте едно наум и не им се врете около опашките и човките. В манастира навсякъде ще видите и табелки, които предупреждават, че птиците могат да съборят и наранят децата, така че – любувайте им се, но не от прекалено близо.

Белият паун пред манастира "Св.Наум"

Манастирът „Св. Наум“ е построен през 893-900 година от свети Наум Охридски, най-младият от първите ученици на свети Кирил и Методий, като в житието му се посочва, че Наум го е построил "със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия син цар Симеон". В църквата му се намира гробът на самия Св. Наум, един от седмочислениците. Според легендата, ако човек допре ухо до гроба и е вярващ, може да чуе как още бие сърцето на светеца. Вляво от входа на църквата е известният иконописан потрет на ктитора - самият княз Борис І, чиито очи са изчегъртани от вандалска ръка още в миналото. Ако мястото много ви хареса, да знаете, че в манастира може и да се пренощува.

След като добре го обиколихме, което не е трудно, защото той всъщност е малък, тръгнахме обратно към Охрид (разстоянието е около 30 км), за да се поразходим малко из града, а вечерта да присъстваме на официалната церемония за отбелязването на 1000-годишнината на Охридската архиепископия.

А ето и галерията със снимки от пътешествието:
(с десен бутон - view image, можете да ги видите в голям размер)

Центърът на Охрид не е голям и се обхожда за максимум половин час – започвайки от началото на главната (чаршийската) улица до края, където е албанската част на квартала. Впечатлението от разходката е като връщане назад във времето – магазините от двете страни на улицата продават горе-долу същите неща, които имахме и тук във времената на базарите, разположени по спортните зали и в подлеза на НДК.

Към това прибавяме и задължителните бижута с перли, за които вече обясних, че са толкова много, че съм почти сигурна, че едно езеро не може да ги произведе, ако ще да е най-старото на света. Разхождайки се по улицата няма как да не се озовете пред вековния охридски чинар – разкошно дърво, чиято възраст не е много ясна, но според легендата е засадено лично от Св. Климент през 10-ти век. То е разположено на площада „Крушевска република“ и е обявено за част от природното наследство на Република Македония и паметник на природата. Близо до него местните общинари са разположили големи пана със стари черно-бели снимки на същото място отпреди сто години, така че можете да надникнете и по този начин в миналото на града.

На тях, освен чинара, се вижда и триумфалната арка, която охридчани със собствени средства са поръчали чак от Италия, за да посрещнат подобаващо цар Фердинанд като освободител през 1917 г., но поради конюнктурни политически причини надписът е размазан. И за да не останете разочаровани като нас от този факт, ще ви покажем една по-ясна снимка, на която гордо четем – „Добре дошъл, царю освободителю!“.

Триумфалната арка до стария чинар, издигната в чест на цар Фердинанд. Източник: https://www.iwm.org.uk/collections/item/object/205330252

Тъй като денят беше неделя, дори и известният пазар в Охрид беше затворен, така че бяхме обречени да не го видим и да се върнем обратно към езерото, а оттам да поемем към архиепископията, за да видим церемонията за деня.

Пътьом се спряхме и пред къщата на моите охридски роднини, но, за съжаление, братовчедите не си бяха вкъщи. Услужлив съсед все пак звънна по телефона на единия от тях и така поне успяхме да обменим няколко приказки и да си обещаем, че при някое друго идване в Охрид ще осъществим и среща на живо. След това продължихме по уличките нагоре и се появихме пред църквата малко преди началото на церемонията.

Настанихме се в заведението на входа, откъдето имахме чудесна видимост към тържествените приготовления в двора. За съжаление, от българска страна наистина нямаше никой официален представител и така ние от МайкоМила! и Горан Благоев, водещ на предаването „Вяра и общество“ по БНТ, комай бяхме единствените, предаващи случващото се оттам.

А то, приятели, беше повече от тържествено и официално!

Голяма част от македонския политически елит и официални лица от правителството присъстваха на тържеството, воглаве със самия премиер Заев. Вееха се църковни хоругви, люде в народни носии обикаляха около облечените в лъскави владишки мантии митрополити, а охридчани се бяха издокарали с най-новите си одежди. Хвана ни яд, че Българската православна църква не прати свои представители и не оказа нужната помощ и внимание на Македонската църква, която я помоли да ѝ бъде църква-майка. Така реално МайкоМила! беше единственото майчино присъствие от българска страна, което ни изпълни с лека православна гордост.

Главата на МПЦ - Стефан, на литургията за честване на 1000г. Охридска архиепископия

Два часа по-късно, в компанията на добрите приятели на Елисавета и нейния мъж, за чиято сватба в близкото село Вевчани вече сме ви разказвали в МайкоМила! в текста Едно зряло българско дéвойче на тежка македонска сватба, се отнесохме в едно от най-приятните места за ядене в Охрид – ресторант „Канео“.

Разположен е на брега на езерото, в старата рибарска махала, има част както на закрито, така и на открито, и предлага малко на брой ястия, но всичките са чудесно приготвени и фантастично вкусни. Непременно пробвайте пъстървата, както и свинското с манатарки! Полейте всичко с ледено бяло вино, погалете някоя от дефилиращите котки и си поръчайте шоколадов десерт и, заклеваме се, животът ще ви се види просто вълшебен! До заведението можете да стигнете или през сокаците на стария град, от където ще се нагледате на страхотни панорамни гледки, или по разкошна дъсчена алея покрай самия бряг на езерото. Най-добре да съчетаете и двата маршрута на отиване и връщане, за да не изпуснете нищо от прелестите на това райско кътче.

След като хубавичко си угаждахме няколко часа, дойде време да се прибираме, защото на следващия ден ни предстоеше пътуване до последата дестинация в нашия план – Бигорския манастир и обещанията на Елисавета за някаква просто неописуема кръчма, с направо умопомрачителни неща за ядене. С тази лакома мисъл в главата заспах предоволна, че най-накрая може и да изям някоя свястна плескавица, а на следващия ден натоварихме дисагите и отпрашихме към този манастир, намиращ се между градовете Дебър и Гостивар.

Първата ни работа след ставането сутринта и кафето обаче беше да посетим за трети път църквата Св. София, защото този ден по програма бе основната, най-тържествена и впечатляваща литургия за отбелязване на 1000-годишнината на Охридската архиепископия. Техният патриарх Стефан води службата, подпомаган от висшите архиереи и други духовни лица, които изобилстваха. Имаше представител и на католическата църква, на монаси от Бигорския манастир, имаше разкошен църковен хор, който подпомагаше службата с ангелски песнопения на нужните места. Облечени в най-официалните си одежди, с бляскави корони на главите, македонските епископи с гордост и богоговение отбелязаха този хилядагодишен юбилей. Отново трябваше да преглътнем факта, че БПЦ не уважи проявата, въпреки че по устав е приемник на Охридската архиепископия, а християните от двете страни на границата са братя и част от едно духовно пространство, което до неотдавна е било споделено. Остава ни надеждата, че за следващия юбилей ще има съслужение и радост за миряните. Но нека продължим към Бигорския манастир и неговите прелести!

Официалната церемония по честването на 1000г. Охридска архиепископия, базилика "Св.София"

Пътят дотам е около 2 часа и е осеян със завои, така че имайте го предвид, ако ви прилошава при такива условия. Сега е моментът да ви разкажа и за нещо, което ще ви направи впечатление, докато пътувате –  на много места, понякога буквално в нищото, ще видите издигнати огромни и нереално разкошни къщи, които стоят наглед празни и неизползвани. След шейсетата такава празна къща-музей, с огромен двор, великолепни тераси, остъклени и направени като за живот на фамилия от поне 10 човека, зададох въпроса чии са тези имоти и разбрах, че това всъщност са къщите на албанци, които работят някъде на Запад, а спечелените първоначални пари инвестират във вдигането на огромни палати по родните си места. За съжаление обаче, безработицата и липсата на развитие в много от македонските региони правят съществуването в тях абсолютно безсмислено и тези хора взимат семействата си и се връщат там, където има работа и пари, оставяйки след себе си разкошните, огромни, излъскани и празни къщи... Разбира се, много са и албанците, които продължават да живеят в Македония, и това си личи по джамиите, някои от които – чисто нови, са накацали по хълмовете на малките селца и из по-големите градчета.

След малко мъчително пътуване по завоите към манастира, пристигнахме там в леко насипно състояние и се втурнахме веднага към чешмата в двора му, предлагаща чудесна, бистра и студена вода – идеална за плискане на чела и пиене на големи глътки.

Бигорският манастир е известен с изящния си дървен иконостас, смятан за един от най-прекрасните в православния свят. Патрон на манастира е Св. Йоан Кръстител, а бигорски произлиза от камъка бигор, от който са скалите в района. Тук отново прозира невидимата нишка с цар Самуил, която сякаш ни водеше от място на място – според легендите и писанията на някои възрожденци, и тази обител е построена от него. В притвора на църквата пък личат фреските на Св.Климент Охридски; Св.Наум Преславски, Иван Владислав, Св. Св.Кирил и Методий, Св. цар Борис I и цар Иван Шишман, като надписите над българските владетели Борис и Иван Шишман неумело са преправени на Стефан Дечански и Лазар Хребелянович по времето на сръбската власт в Македония 1913 – 1941г.

Бигорския манастир

След разходката ни вътре дойде и този свещен момент да влезем в заведението, за което бях слушала толкова прекрасни думи – етно ресторант „Кука на Mияците“, намиращ се в подножието на манастирския комплекс и разкриващ гледка към върховете и хълмовете на планината Ябланица насреща и малкото селце, сгушено между тях.

И, мили хора, мога с две ръце да се подпиша, че следващите два часа бяха истински триумф за очите, езика, небцето и стомасите ни! Като типично потвърждение на поговорката „Очите на глада са големи“, към сервитьора заваляха поръчки за безброй салати с овче сирене, плата с местни млечни деликатеси, прясно изпечен хляб, розови домати, пресни пържени картофи и, разбира се, плескавици, наденички и пържоли, които жадно поливахме с най – ама най-вкусния гъст айрян, който можете да си представите, че съществува на този свят. Да кажем, че преядохме като гъски, ще е твърде елементарно. Да, преядохме, и после съжалявахме горко, но, разберете – нямаше как да оставим тази дъхава красота неизядена! Знаете ли какво изпитание е пред вас да стоят ето такива парчета от няколко вида сирене и да ви умоляват да ги изядете с едно парче розов домат? Или прекрасния домашен кашкавал, който направо се топи в устата и те кара да се чудиш ти досега ял ли си въобще кашкавал или за първи път ти се случва това кулинарно чудо?

Празничен обяд в Кукята на мияците

Разбира се, справихме се само с около една трета от поръчаното, а останалото помолихме да ни опаковат за вкъщи, а след това, почти търкаляйки се към нашия верен другар – Passat-а, положихме телеса по седалките и поехме към България, като по пътя изчетохме на глас един безумен криминален роман, от който толкова много се смяхме, че като стигнахме България, дори мъничко бяхме огладнели.

Та, ето това беше нашето пътешествие до Охрид – кратко, малко по-набързо, отколкото ни се искаше, но пък вече знаем къде да се върнем за повече. Препоръчваме ви с две ръце да го направите и вие, особено сега, през летния сезон, когато в Охрид е чудесно за плажуване, за къпане, за разходки – с лодка и без лодка, и за приятно хапване. Ако децата ви са по-големи, непременно минете и през бар Jazz Inn в началото на стария град – от местни хора разбрахме, че е супер популярен, съществува от много години насам (едва ли не откак съществува и езерото) и гарантира чудесна музика и обслужване. Ние само надникнахме вътре една от вечерите, но беше все още празен – доколкото разбрахме, се пълнел след 12 часа вечерта.

През лятото се провежда и традиционния фестивал "Охридско лето",  който е с богата културна програма - постановки, концерти, изложби и прочее "уметности". Не пропускайте да прочетете изобилните допълнителни информации и идеи за занимателни разходки в региона, които сме поместили поместили по-долу, както и да чуете прекрасните македонски песни за Охрид. А има и бонус-галерия със забавни знаци, надписи и снимки от Македония!

Плащането навсякъде е в денари – можете да си купите както от България, така и от Македония, а за 1 лев ще получите 30 денара. В самия Охрид на повечето места можете да заплатите и в левове. А ако не намерите какво друго да си купите за спомен от Охрид и перлите не ви хванат окото, винаги можете да се снабдите с едно шише тиквешка лозова ракия (бистра или жълта) и няма да сбъркате. Ние така направихме и сега с кеф ви казваме „Наздраве!“

Допълнителна информация и контакти:

Пълна информация и история на град Охрид - https://goo.gl/PMJ57n

Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България – https://goo.gl/wQnfP5 и тук https://goo.gl/DLbdfw

Репортаж за честванията на 1000 години Охридска архиепископия - https://goo.gl/3oE9w8

Фейсбук страница „1000 години Охридска архиепископия“ - много актуална информация, снимки и видеа за празненствата по случая, както и история на скандала с отказа на Българската православна църква да вземе участие в тях -  https://goo.gl/rRu4xd

Невероятната история за спасяването на българските войници с 12кг. накити и злато, събрано и предадено от охридчани на германските военни власти - https://goo.gl/Mi5oAu и тук https://goo.gl/Uunh95

Св.Климент Охридски – охридчани го почитат като защитник на града; ученик на Св.Св.Кирил и Методий, продължител на делото им и основател на Охридската книжовно-просветна школа и „пръв епископ на български език“. Според повечето историци, той е и авторът на българската азбука, кирилицата - https://goo.gl/hVqKPm и тук https://goo.gl/mBVwGB

Св.Наум Охридски – духовен брат и съратник на Св.Климент, един от най-почитаните седмочисленици - https://goo.gl/i8VF4s

Св. цар Борис-Михаил „Покръстител“ – българският владетел, който въвежда християнството като официална религия в държавата ни, оказва подкрепа на учениците на Св.Св. Кирил и Методий и подпомага създаването и развиването на българската книжнина и култура с център Охрид - https://goo.gl/y6V41R и тук https://goo.gl/W4PFmp

св.Николай Охридски – български патриарх, който е коронясал през 997 г. Самуил за български цар - https://goo.gl/3svop5

Самуилова крепост – останки от цитаделата на Охрид от времето, когато е бил столицата на цар Самуил https://goo.gl/1gPe3B

"Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент") - https://goo.gl/XWdc1R

„Св. Климент и Пантелеймон“ - https://goo.gl/9E5sNS

Манастир „Св. Наум“ - https://goo.gl/x94FFH

Икони, стенописи и светини от Охрид - https://goo.gl/TXSa9n

Охридско-Дебърското въстание – организиран бунт на българи и албанци срещу сръбската власт, установена след Междусъюзническата война в Македония - https://goo.gl/okjSrg

Посрещане на българските войски - хоро на охридчани с български войници в двора на църквата "Св. София", 1918г. - https://goo.gl/LWe4DP

„Кука на Mияците“ https://kukjanamijacite.mk/

Идеи за още чудни дестинации наоколо, с които да разнообразите вашето пътешествие:

- с.Радожда – последното село на западния бряг на езерото, точно преди албанската граница. Има няколко крайбрежни ресторанта, в които можете да хапнете от местните специалитети на прилични цени. Над селото има средновековна скална църква, а в края му – изоставен къмпинг с чудесни условия за плажуване. Добра алтернатива за нощувки, ако искате по-спокойно място от туристическия Охрид.

- „Република Вевчани“ – прочутото в цяла Македония село с непокорни жители, множество извори и потоци, красоти и спокойствие. Скътано е в планината и предлага много възможности за прохладна почивка.

- град Струга – „Како Струга нема друга“, както казват местните. Това е третият град на езерото, освен Охрид и Поградец, който се намира в албанската част. Покрай него езерните води се изливат и продължават пътя си като река Църни дрин.

- национален парк „Галичица“ – това е планината, която разделя Охридското от Преспанското езеро. Можете да се качите до билото и по тясно шосе, но цената си заслужава – оттам се откриват изумителни гледки във всички посоки – езера, върхове, долини...

- Билянини извори – намират се на два километра от града. Има чешма с лековита вода, малък парк, място за хапване и великолепна гледка. Според местното предание, който стъпи върху един от камъните при изворите и се завърти три пъти обратно на часовниковата стрелка, ще се подмлади с 10 години. Това чудесно място за романтични срещи през вековете е родило много легенди. Според една от тях, разказана от Димитър Талев в неговата книга за Самуил, девойката Биляна се залюбила с българския цар, с когото се срещнали край изворите. Обаче съпругата на Самуил – гъркинята Агата, разбрала за любовта им и пратила слугата си да убие Биляна. Той я прострелял със стрела, от която тя се парализирала. Биляна не искала любимият й да я вижда по този начин и се скрила в една пещера. Но Самуил след дълго търсене я открил и когато я видял, сълзите му закапали в езерото. Оттогава пъстървата в Охридското езеро има специфични точици. Според друг вариант на легендата, Агата пратила двамата си братя да убият Биляна. Те обаче не могли да го сторят, запленени от нейната хубост. Тогава Агата заръкала да заточат красивата мома в една пещера, където тя родила и отгледала сина на цар Самуил. Инфо тук - https://goo.gl/4KJhPe

Известни охридчани:

Александър Протогеров (български генерал, един от ръководителите на ВМРО), Климент Бояджиев, Кръстю Златарев, Климент Джеров (български генерали), Григор Пърличев (писател и възрожденец), Димитър Робев ( възрожденец и общественик), Иван Снегаров (историк, академик), фамилиите Шапкареви, Спространови, Робеви; Методи Патчев, Христо Узунов, Петър Чаулев, Антон Кецкаров, Петър Шанданов (революционери), много опълченци, лекари, възрожденци, духовници и общественици.

Книги и документи за Охрид от охридчани:

Кузман Шапкарев - "Сборник от български народни умотворения. Част първа. Простонародна българска поезия или български народни песни." https://goo.gl/gzNaXT

Григор Пърличев - стихотворение за църковните борби - https://goo.gl/dgh9j9Константин Миладинов - "Охридска архиепископиа", https://goo.gl/ihnMQa

Димитър Миладинов - "Дописка за въвеждането на български език в училищата и църквите в Охрид и Струга" https://goo.gl/4wX5Tk

Георги Баласчев - "Българският господар Тервел" https://goo.gl/y9oYLY

Иван Снегаров - "История на Охридската архиепископия-патриаршия. От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1294 – 1767 г.)" https://goo.gl/VvCDesПетър Савинов - Пътеводител "Охрид"  https://goo.gl/7XZgA6

Христо Узунов - "Дневник" https://goo.gl/iqqKdX

Евтим Спространов - "По възраждането на гр. Охрид" https://goo.gl/8LXRDn

Георги Баласчев - "Кореспонденция между Цариградския патриарх и Охридския архиепископ от началото на XV век" – https://goo.gl/oo6ejL

Кузман Шапкарев - "Документи по възражданието. Нови документи по владишкия въпрос в Охрид през 1859-1861 г." - https://goo.gl/FvzWnA

Ангел Узунов - "Българското учителство и поробените българи", https://goo.gl/amZnLt

Георги Стрезов - "Охрид. Градът на живите предания" https://goo.gl/EZtRWV

Охридско благотворително братство "Св. Климент" – София - "Охрид в снимки" https://goo.gl/LmcNT4

Петър Карчев - "Охрид като духовен праизточник на всеславянската култура"

https://goo.gl/Ew67zz

Петър Чаулев - "Св. Наум Охридски" https://goo.gl/oza1Jb

Иван Снегаров - "Св. Климент Охридски. Първият български учител и създател на славяно-българската култура – неразривната и вечно жива връзка между всички българи" https://goo.gl/WcGX5y

Григор Пърличев от Охрид, Вардарска Македония - "Жалостна песна за Блъгарски народ в Охрит и Струга и за секои блъгарин" https://goo.gl/WKCYg3

Кузман Шапкарев - "Българскьiй букварь чясть А или взаимноучителньi таблици на наречiе по-вразумително за Македонскьiте Българьi" https://goo.gl/huC9Jj

Петър Карчев - "Чистият национален облик на Охрид и Охридския край", https://goo.gl/HPHrLM

Антон Кецкаров - "Из спомените ми по революционното движение в Охридско"  https://goo.gl/6Uw6Dw

Григор Пърличев - "Автобиография" https://goo.gl/Q8Fbwn

Песни за Охрид, неговите герои и история:
„Охридското езеро“ - https://www.youtube.com/watch?v=6_lt6iSsMs4

„Биляна платно белеше“ - https://www.youtube.com/watch?v=vBeeEFcwuAk

„Песна за патрикот, 1762 лето“ – по текст на Григор Пърличев, за закриването на Охридската българска архиепископия https://www.youtube.com/watch?v=k5RJk_TIJR8&feature=youtu.be

Песен за войводата Христо Узунов - https://www.youtube.com/watch?v=icucPpqqvKI

„Охрид, Охрид, хубав, мил“ - https://goo.gl/FKNmMA

текст на песента - подполковник Н. Д. Янакиев, 16 януари, 1916 год., гр. Битоля

Охрид, Охрид, красив, мил,
Наша гордост, ти наш блян,
Град на Климент, Самуил,
Град за нас си ти свещен.

Охрид - наши рай, Едем,
теб те къпят всеки ден -
Утром - слънчеви зари,
Вечер - бистрите вълни.

Охрид, първи наш олтар,
Храм на сила, дух и мощ:
Светлик книжен, светящ фар,
Светят твоите лъчи ощ!

Охрид, много теб дължим:
Ти за нас си свят - велик,
Ти направи да ценим
Вяра, име и език.

Охрид, колко нам си дал
Славни вожди и царе!
Колко пъти ти си бил
Страх за наште врагове!

Охрид, беден си, но мил,
Раждаш синове за бой
Ти и днес си нас сдобил
Съ вожд, юначен - мил герой!

Охрид, славен, драг и мил,
Камък светъл - диамант
Съ теб гордял сей Самуил,
Днес - Велики Фердинанд.

Охрид, роден замък стар,
Горд, упорит, с дух корав,
Охрид, любим те със жар;
Теб - ний пращаме поздрав.

Бонус  галерия със забавни знаци, надписи и табели от Македония:

Всички ние, приятели, си имаме особености. Ето я например Красимира - не се разделя със слънчевите си очила почти за нищо на света! Ляга и става с очила, дори се къпе със слънчеви очила и въобще, човек ще каже, че е малко, така, свръх привързана към тях!

Ето я обаче и Елисавета - тя очила не носи, защото те не могат да се задържат на главата ѝ много дълго - просто жената е толкова разсеяна, че си забравя всичко навсякъде. Портфейла - в колата, колата - в мола, а молът... боже, кой мол бешее... И така, знаейки тези наши особености, опитайте се да отгатнете какво стана, когато Елисавета взе на Красимира любимите очила и замина на екскурзия из Родопите!

Сетихте ли се? Ето така стават раздорите сред приятелките.

 

Народът е казал, че луд умора няма, и това със сигурност е валидно за нас двете – вашите неуморими Красимира и Елисавета, които едва ще дочакат да приключи 2017-та година и ще се впуснат в нови начинания още в началото на новата година.

Няма да ви бавим с предположения и догадки – веднага казваме, че става въпрос за един страхотен фестивал, който ще се проведе още в края на януари.

На 20 и 21.01. 2018 г. ще бъде проведен фестивалът „Зимна приказка“ - част от събитията на проекта „Здравей”. Това е трети поред фестивал и поради големия интерес – първи зимен.

Събитието стартира на 20 януари, от 10 часа, в Интер Експо Център, град София.
Организаторите са си поставили отговорната цел да създадат много приятна обстановка, в която всички посетители да изживеят два дни в срещи с много яки хора и получаване на нови знания.

Идеята на фестивала е да популяризира балансирания начин на живот сред българите и особено сред младите и децата, а за тази цел са подготвили най-разнообразни събития:

♦ мастър Кулинарни Класове с едни от най-добрите мастър шефове

♦ десетки лекции с едни от най-добрите лектори в сферата на здравето и психологията
спортни класове и практики – различни видове йога, канго джъмпс, табата, танци, силови тренировки, ритъм терапия и много други

♦ спортни занимания и игри за децата – лека атлетика, кънки, хокей, тенис, търсене на съкровища и много други!

♦ десетки творчески работилници – керамика, рисуване, готвене, работа с хартия, свирене на музикални инструменти, изработка на козметика и какво ли още не!

И всичко това - в уютна атмосфера, придружена с чаша греяно вино, чай, топъл шоколад или купища други вкусотии.

На фестивала ще присъстват и доста изложители с какви ли не продукти и изобретения на изкуството.

Билетът за Фестивала дава достъп до всички лекции, спортни класове, работилнички и активности, както и подарък на входа - ароматна чаша чай. Входът за деца до 12 години (включително) е безплатен!

И понеже споменахме в началото, че и Майко Мила! ще има участие – ето го и него.

Освен че сме медийни партньори на събитието, Красимира и Елисавета ще ви очакват лично на фестивала, за да говорим за стереотипите и клишетата относно външния вид и физическата форма на майките, насаждани ни отвсякъде – от реклами, от предавания, от личния пример на безброй наглед перфектни майки.

Засега няма да издаваме повече, но ви гарантираме, че ще е супер интересно и яко, а вие си запазете отсега датите 20 и 21 януари и се подгответе, като прочетете повече за събитието в сайта на „Зимна приказка!“

Има срещи в тоя живот, които са съдбовни - такава е и срещата между Майко Мила! и Elica Koteva, с която се видяхме случайно в Arte Spa&Park Hotel Velingrad и моментално се харесахме - откачалките се надушват отдалече, нали знаете. Нямаше как да не организираме и един двубой, в който се опитваме да правим клети яйца по бенедиктински, но повече подскачаме (особено Елисавета, която изглежда като прекалила с разни вещества) и крещим малоумно! Как ни издържа Елица - не знаем, но яйцата станаха вкусни и нямаше жертви! Гледайте и не опитвайте това вкъщи!

Всички, които четете Майко Мила!, знаете, че Красимира и Елисавета обичат да подхождат с чувство за хумор и ирония към несгодите си, а каква по-голяма несгода за една майка от това да не знае как и да не разбира защо не може да накърми детето си?

В следващите редове ще прочетете за нашите перипетии в този тъй важен момент за всички майки и деца - при Елисавета ТРИ ПЪТИ, при Красимира – само един път, но достатъчен, за да го помни доживот.

И така, ето нашите спомени за кърменето.

Започваме с Елисавета Провала и нейните встъпителни слова.

Преди да започна с моята история с кърменето, искам да обявя предварително, че ще се опитам да разкажа съвсем честно моите несгоди и ще се надявам милите читатели да проявят съчувствие и разбиране. Така или иначе, всички замесени деца вече са извън кърмаческа възраст, така че каквото било - било.

Преди 13 години вашата клета списвачка роди първото си дете със секцио и 40 градуса температура. След като зърна обляното си в зелена слуз първо отроче, тя се просълзи, то се разрева и я отнесоха в стая, където да боледува - огромна, разрязана и клета.

По онова време базата на родилното беше доста окаяна и ми се падна да лежа в легло с продънена пружина с всичките си 110 кила. Там виех от болка, ревях и едвам успявах да се изправя с титанични усилия, за да кашлям като магаре, да се страхувам и да изпадам в паника сам-самичка в тази огромна болница.

Детето беше нейде в другия край на коридора

и аз се замъквах да го виждам, и да му пея, и тъй си прекарахме първите 36 часа, когато внезапно в стаята ми влетя една всевластна жена с вид на медицинска сестра, и гръмко обяви, че трябва веднага да започвам да кърмя и какво тук само се помайвам.

После ми вдигна нощницата и ме ощипа с нокти по зърното с такава сила, че ако не бях болна, оперирана, огромна и самотна, сигурно щях да я изхвърля през прозореца и докато лети надолу, да крещя след нея страшни, македонски клетви.

Но, уви, бях напълно безпомощна, а и нямах много кърма, почти никаква. Това беше повод да ми се напомня всеки ден по няколко пъти, че не се старая, та щом ме освободиха от болницата се завърнах у дома с две основни емоции , свързани с кърменето

1. Че съм абсолютен провал
2. Че кърменето е адско мъчение, с което Господ ни е наказал, защото в миналите си животи сме били безмилостни убийци от четата на Атила

И тъй започна Одисея номер 1.

Първото ми дете, милото, искаше да яде. О, как искаше. А мен ме болеше толкова много, че пищях като заклана постоянно. Естествено, пищях наум, за да не уплаша невинното агънце в ръцете ми. То, от своя страна, като мечка стръвница, видя клетите ми зърна, урочасани от ноктите на мъчителката ми, и тутакси почти ги откъсна с безмилостните си венци.

Тогава никой не беше чувал за чудото, наречено “консултант по кърмене”, и от опитни майки разбрах, че то ме хапе защото е гладно и нямам достатъчно кърма. Викам си “Добре”.

Купих помпа. И когато не кърмех - цедях.

Слънцето изгряваше, скъпи читатели, хората изобретяваха роботи, изстрелваха совалки, аз се цедях. После се свечеряваше, хората излизаха по барове, гледаха филми, ходеха на театър - аз се цедях и винаги в адски болки, които мъчеха клетите ми гърди.

Приведена, втренчена в помпата, аз се цедях. Ако беше жив Вермеер по това време, щеше да е нарисувал по моята фигура велика картина на име “Цедящата се”, която сега щеше да струва милиони.

А кърма - йок, както казват в съседна държава на нас.

Толкова малко, че то просто срам да те хване.

Прегърбена, вторачена и маниакално концентрирана, аз се цедях, а после кърмех, а детето все гладно и гладно. Та към кърменете и цеденето се прибави още една дейност - плачът. Защото бях абсолютен провал.

Накрая мъжът ми, който след едни няколко месеца страшно се изнерви, ми каза, че ако това мъчение над клетото ми тяло не спре, лично ще изхвърли помпата през прозореца.

Благодарих му, предадохме се и минахме на адаптирано мляко.

6 години по-късно Елисавета Провала ражда второ дете, но този път има кърма и се радва с всички сили. Но какъв е ужасът ѝ, когато разбира, че второто дете не иска да яде от тая пуста гърда. То не бяха мъки, то не беше кандардисване - не ще и не ще.

Сега… в тоя момент съм убедена, че ако това го кажа на улицата, по-височко така - ще има поне едно 230 майки, които да креснат, че не съм се постарала. И сигурно ще са прави. Аз все пак бях Елисавета Провала - ясно е, че за нищо не ме бива, та не е учудващо, че пак не се справих. Но за мен тогава, съвсем сама в тая работа, се постарах.

И пак опрях до помпата. Помпах, помпах и макар да имах кърма, болката беше ужасна. Та, у мен се утвърдиха двете първоначални впечатления - аз бях провал и кърменето беше ужасно мъчение.

Да кажа, че бях травмирана, ще е малко, затова няма нищо да казвам.

И тогава дойде третото дете, а аз треперех като лист, мислейки си за предстоящите мъчения, които ми предстоят. Слава богу, вече беше различно, защото познавах нещото, наречено “консултант по кърмене”, и щом усетих трудност и оная позната болка, се обадих на една приятелка и тя пристигна в 11 вечерта в болницата с консултант по кърмене под ръка - в моя случай Миглена Делчева.

Когато Миглена влезе в стаята и я видях за пръв път, мигом я намразих.

Беше слаба, висока, красива, елегантна с токчета, грим, прическа и освен това по онова време самата тя беше кърмачка. Това беше страшен удар по огромното ми, безформено тяло, увито в гигантска нощница със зайче отпред.

Запознахме се ние, тя ми се усмихва мило и аз веднага я попитах, втренчена в перфектно лакираните ѝ нокти:

“Здравейте, ще ме щипете ли по зърната, да се приготвя?”.

Тя някак не беше подготвена за този въпрос и ме изгледа потресено, сякаш току-що е извадила от канала човек, преживял Втората световна война, и с най-милия глас ме информира, че не само няма да ме щипе по зърната, но дори няма да ме докосва без мое позволение.

Бях впечатлена, че обучението по кърмене не включва щипане и крясъци, затова ѝ се доверих.

Тя взе, че се оказа разкошна и разбираща. Нежно и бавно ми показа неща почти без да ме докосва. Изслушваше проблемите ми, състрадаваше ми и ме окуражаваше да пробвам пак и пак, и пак.

И тогава някак разбрах, че макар да имах три деца, ми предстоеше за пръв път да кърмя както … ми се е искало.

И се получи. Болеше ужасно. Първите три месеца болеше неописуемо.

Нощем приквичавах над горката си съдба, но поне не се чувствах Провал.

Освен това, имах един малък Фейсбук чат, в който бяхме 4 жени. Три от нас бяха родили в рамките на един месец. Подкрепата, която получих, не може да се сравни с нищо.

Благодаря ви, приятелки.

Дори в този момент, обаче, моята друга вярна приятелка - помпата, ме навести за няколко дни. На третия месец влязох в болница за операция и докато бебето стоеше с татко в къщи, аз… познахте!!! Маниакално се цедях, за да не ми спре безценната кърма, която бях отгледала с толкова усилие

Бях най-окаяната гледка на планетата. Навън 43 градуса. В стаята ми климатик, но от него ми ставаше зле на главата, затова, почти овъглена от горещина, с шиниран крак, провесен от тавана, аз се цедях и в едно шише събирах кърма, в друго - пот.

После се върнах и кърмих.

И бях щастлива. На 5-я месец болките поутихнаха, бебето си ядеше, растеше и всичко беше страхотно. Не ми се наложи да давам адаптирано мляко. Наложи ми се само да си вадя гърдата, където ми скимне, и всичко беше наред.

Няма да ви лъжа. не съм кърмила осемстотин години. Кърмих осем месеца и после частично започнах да го отбивам.

Нещо в живота ми обаче се беше променило. Бях кърмила. И, да - считам го за едно от най-върховните постижения в живота ми. Нищо не ме е боляло толкова дълго. Ако сумирам всичкото помпане, изпомпване, кърмене, късане на зърна - сигурно ме е боляло цяла година всеки божи ден. Каквото съм успяла да дам - от гърди, лъжици, пипети, шишета - дала съм го.

Сигурна съм, че е можело и повече, ако е имало кой да ме погледне с нежност, да ме подкрепи и да ме насочи леко и внимателно, за да събера сили и желание да преживея туй изпитание.

Благодаря ти, Миглена. Щé ми се да те бях познавала по-рано, но какво да се прави – трябваше да родя три деца, за да се срещнем.

И трите ми деца са здрави като бикове. Понякога ме свива сърцето, че не съм била за всички поравно майка, но съдбата е такава.

А вие, ако се чувствате ПРОВАЛ - недейте.

Намерете си консултант по кърмене и удобна за вас помпа. Гледайте жената, която ще ви е консултант, да е мила, да ви вдъхва увереност, любов и нежност - нищо по-важно няма от това в този момент. Другото са незначителни подробности.

И приятелки. Намерете си приятелки, които да преживеят с вас трудностите ви.

Успех.

Елисавета Провала

P.S. Тук, в подобен тон и опит, ще се включи и Красимира, за да разкаже и за нейните перипетии с кърменето, които, както се сещате, въобще не бяха малко.

Преди да родя непрекъснато чувах отвсякъде изумителния въпрос А ТИ КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ КЪРМИШ??, като че ли това беше някакво пътешествие из карибския басейн, което знам, че започва другия четвъртък и приключва в сряда, 13 август. Към края на бременността, когато едва се оттласквах с лакът от леглото, като някакъв трудноподвижен тюлен, отговарях злобно, че не знам дали и колко ще кърмя – колкото дойде, толкова! Аман от това кърмене!

В края на краищата, ето ме и мен, некърмена повече от две седмици, защото майка ми не е имала кърма - и все пак съм станала човек, нали! Дори таблицата за умножение знам.

И така, родих си аз детето, и в първия момент, в който бях способна да стана, влязох в банята и с ужас установих, че

някой е подменил вчерашните ми гърди с две пулсиращи блокчета ИТОНГ,

които всеки момент щяха да паднат на пода и да пробият дупка до първия етаж.

В този момент в стаята нахлу сестра, нареди ми да запретна нощницата и моментално да измия блокчетата със сапун и топла вода. И да го правя преди всяко кърмене, ясно ли е!!

Тоест – по 10 пъти на ден.

Господи, казах си, ами то аз трябва да живея в мивката, как е възможно това??

Докато се връщах към леглото, сгъната одве, влязоха и акушерки, връчиха ми бебето и издадоха командата КЪРМИ! И аз, понеже бях зашеметена от всички емоции и новия биологичен вид, растящ в нощницата ми, не успях да изразя негодуванието си както трябваше.

Затова вместо да им кажа:

Ама вие какво си мислите – че аз по трудово в 7 клас съм учила как се кърми ли? Или по биология в 11 сме кърмили пластмасови кукли? Какво значи това КЪРМИ!

Как се кърми, за Бога??

аз просто измънках нещо неубедително, което накара сестрата да дойде до мен и... нали се сещате. Случи ми се това, което се е случило и на Елисавета. ОЩИПАХА МЕ. Не знам къде ги учат да щипят така тези хора, но се справят добре!

Казах на сестрата, че много ѝ благодаря за безценната помощ и започнах да се мъча сама. В резултат – едното блокче така се запуши, че в нощта след изписването се върнах в родилното ревяща и помолих лекарката, при която раждах, или да ми помогне, или да ме заколи със скалпел, да не се мъча.

Тя, за щастие, беше много разбрана и моментално ме върза към професионалната електрическа помпа в отделението, с което ме спаси от кой знае какви ужасии. След 40 минути бях като нова и проблемите ми приключиха.

В следващите месеци кърмех навън където и когато дойде, додавах адаптирано мляко, когато трябваше, и с това си реших проблема. Не си позволих да се чувствам твърде дълго зле и нещастна заради това, че детето няма да бъде кърмено докле влезе в гимназия. Кърмих го година и един месец, след което той прояде кюфтета и всичко приключи.

Та така, мили майки. Не се шашкайте, ако случайно млякото не потече от вас като Тунджа по пълноводие. Осланяйте се на интуицията си и потърсете съвет от консултант. Или от приятелка. Но, моля ви, не се депресирайте и отчайвайте. Толкова много предизвикателства ви предстоят, че не си струва да оставате без нерви и зъби заради това, че не сте спечелили конкурса Кърмачка на годината.

cross