fbpx

Една изключително красива жена разказва анонимно за The Cut какво е да си с нейния външен вид – как тече животът ти, какви са отношенията ти с околните, какво се случва с красотата, когато минеш 50-те. Единствената мисъл, която ни се върти в главите, е, че понякога много хубаво не е на хубаво.


Бях някъде осми клас, когато хората започнаха да ми казват, че съм красива. Бях висока и грациозна. Имах страхотна фигура и никога не съм тежала повече от 55 кг. през 20-те си години. Започнах да моделствам в гимназията, когато бях с тъмнокестенява коса до кръста. Когато се гримирах, сложех си мигли, токчета и рокля, бях впечатляваща.

Външният ми вид определенo ми отвори някои врати. Работих като пиар, продуцент на новини, сценарист, репортер и водещ на токшоу. Имах роли в сапунени опери, телевизионни реклами и в театъра. Никога не съм била на интервю за работа, която после да не получа. Имам хубава диплома от добър колеж, разбира се, но си мисля, че ако с няколко кандидатки за една и съща позиция имахме едни и същи компетенции, работата щях да получа аз заради начина, по който изглеждах.

Когато си красива, жените те презират

Едно от най-ужасните неща, когато си красива, е, че другите жени абсолютно те презират. Жените са ме разплаквали през целия ми живот. Когато се опитвам да се сприятеля с жена, имам чувството, че съм мъж, който я ухажва. Жените ми нямат доверие. Не ме искат покрай мъжете си. Често не получавам покана за различни партита, без обяснение. Представям си какво ли си мислят в такива моменти: "Какво значение има, ако нараня чувствата ѝ. Тя си е добре с външния си вид, което е много повече, отколкото имам аз. Животът вече я е направил своя любимка..." Горе-долу като да си роден богат – хората не вярват, че те боли по същия начин като тях. Това е предразсъдък, от който все още не можем да се отърсим.

През целия ми живот редица успели, привлекателни, богати, важни жени истински са ме мразели. Още в първата ми работа след колежа жените се наговаряха против мен. Слагаха полуизпити бутилки с алкохол по бюрото ми, за да изглежда все едно пия по време на работа. Две от колежките ми направо бяха обсебени от мен. Говореха на шефа ми лъжи, само и само да ме уволни. Споделих с няколко висшестоящи служители в компания и те ми казаха откровено: "Виж какво, това си е чиста завист. Действително те мразят заради начина, по който изглеждаш."

Бях сгодена за мъж, който се раздели с мен, след като снаха му разпространи някаква невярна клюка за мен в цялото семейство. Те заплашиха да го лишат от наследство, ако остане с мен, затова ме напусна. И това ми разби сърцето. Струва ми се, че е чувствала нещо такова: "Аз съм принцесата в това семейство, онази жена трябва да бъде премахната." По-късно, след като се омъжих за друг мъж, минах през ада заради сестра му. Все още не ме кани на семейни почивки, даже ме е блокирала във Фейсбук.

Тази съпротива у другите жени да се сприятелят с мен определено е един от недостатъците на това, че съм привлекателна. Когато бях млада, бях толкова отчаяна да имам приятели, че можех да се сприятеля с всеки.

Най-близкият ми приятел беше гей

Мъжете бяха доста по-лоялни приятели, но гаджетата ми ми казваха: "Такива са, защото искат да те изчукат." Така че аз си мислех: "Жените ме зарязаха. Мъжете искат само да правят секс с мен. Коя съм аз?" Най-близкият ми приятел беше гей, той не ми завиждаше и не искаше да спи с мен. Това може би беше единственото ми истинско приятелство.

Никога не съм имала проблеми с мъжете, но много бързо ми омръзваха и ги сменях. Трябваше да се отнеса по-сериозно с по-свестните. Сега виждам, че от тях щяха да излязат добри съпрузи, бащи, глави на семейство, но аз просто се насочвах към следващия и спирах да отговарям на обажданията им.

И сега обръщам поглед назад към живота си до момента и си мисля: "Какво ми донесе външният ми вид?" Няколко работни места и много гаджета... Но какво друго? Не се омъжих, преди да станах на 35, защото не исках да слизам от "въртележката". Един ден просто осъзнах, че ако искам дете, ще трябва да спешно да направя нещо по въпроса. И разбира се всички онези прекрасни мъже, които не приемах сериозно, докато бях на 20, вече ги нямаше.

Съпругът ми беше последният останал свестен мъж. Имаше известни проблеми с алкохола, които преодоля. Имаше моменти, когато нещата бяха доста зле и се замислях дали да не го напусна, но нямах представа как да си намеря нов мъж, защото никога не ми се е налагало да си търся такъв. Знаех, че няма да се справя с отхвърлянето.

Напоследък, след като поостарях, спрях да нося грим и качих някой и друг килограм, минавам за обикновена жена. Що се отнася до мъжете и всеки под 40 години, аз съм невидима. Не ме виждат. Няма значение дали ще пресека улицата гола – пак няма да ме забележат.

Когато остарееш, ставаш невидима

И сега стигаме до истински тъжната част. Няма никакво значение колко красива си била като млада. Когато остарееш, ставаш невидима. Можеш пак да изглеждаш фантастично, обаче кого го е грижа? Никой не те поглежда. Дори синовете ми ме игнорират. А иронията е, че сега, когато съм по-възрастна, съм по-готин човек. Минах през тежки моменти в 40-те си години – отгледах две деца, справих се със съпруг алкохолик, родителите ми се разболяха и починаха – и действително израснах. Но за останалите хора в този свят аз вече нямам стойност.

cross