fbpx

Във връзка с повишената заболеваемост от коронавирус при децата от Министерството на здравеопазването уточняват, че родители на деца, върнати от детска градина заради карантина, имат право на болничен лист, пише dnews.bg.

И още - родителите на ученици до 14 години, които не посещават училище поради въведените противоепидемични ограничения, имат право на месечна целева помощ. Те могат да кандидатстват за нея, ако са в неплатен отпуск, защото не могат да работят от дистанция, нямат възможност да ползват платен отпуск и не са в болнични.

Друго условие за отпускане на помощта е средният доход на член от семейството да е по-нисък или равен на 150% от минималната работна заплата, което се равнява на 975 лева.

За да получи помощ от държавата, доходът на семейство с едно дете не трябва да надвишава 2925 лева, а на семейство с две деца доходът не трябва да е по-висок от 3900 лв.

Помощта за семейства с едно дете е 650 лева, а за семейства с две или повече деца 975 лева.

"При евентуална тежка вълна на Covid-19 детските градини ще работят само за деца на ваксинирани родители и при положение че персоналът също е имунизиран срещу Covid-19." Това съобщиха здравните власти при представянето на план за действие при нова вълна на коронавируса, предава dariknews.bg.

"Ще представим Национален план за справяне с Covid-19 при следваща вълна. Такъв план се прави за първи път. По наше мнение такъв план трябваше да има още миналата година. Ако имаше, броят на жертвите би бил по-малък", каза на брифинг министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров.

"Планът за реакция е необходим, за да не се стига до отвратителните гледки, които наблюдавахме – умиращи хора по улиците и обикалящи по цял ден линейки, чудещи се къде да оставят болен“, аргументира се д-р Кацаров.

По думите му експертите не могат да изключат следваща вълна, затова "страната и гражданите трябва да бъдат подготвени".

"Не може да се прогнозира кога ще стане това, но ако процесът на ваксинация не бъде завършен, ще има следваща вълна", категоричен е здравният министър. 

Как работи планът:

Той обясни, че планът работи на следните принципи:
- анализ на ситуацията
- анализ рисковете
- научните ресурси на здравната системата
- механизми за намаляване на пораженията от вируса във всякакъв аспект

Д-р Кацаров заяви, че са изготвили една обща финансова сметка колко би струвало на държавата при най-лошия сценарий. "При най-песимистичния сценарий разходите за справяне с Covid-19 ще достигнат 500-600 млн. лв.", допълни той.

Рискови зони

"Регламентира се план за действие при евентуалното влизане на България в рисковите зони. Ясно ще е разписано кога какво се затваря, а при най-лошия вариант, ще бъде предвидено затваряне на всичко, без магазините за стоки от първа необходимост. 

"В зависимост от това в коя зона влиза дадена област или страната ще бъдат въведени определени ограничения. На базата на тези мерки са разработени планове за работа на Спешна помощ, извънболничната и болничната помощ, както и за лекарствения прием. При евентуална нова вълна те ще бъдат изпратени до всички министерства и институции", заяви Кацаров.

Той поясни, че зоните са разделени на база 14-дневна заболеваемост и на база на тези зони, са определили и ограничения за събирания на много хора - кръщенета, сватби и т.н.

  • Първата (зелена) зона – под 100 на 100 000 души
  • Втора (оранжева) зона – от 100 до 200 на 100 00
  • Трета (червена) зона – до 500 на 100 000
  • Четвърта (тъмно червена) – над 500 на 100 000.

"Използваме това, че страната ни се намира в зелена зона и смятаме, че е изключително важна превенцията и работата на инспекторите от Надзора на заразни болести при Националната здравна инспекция. В момента се правят изключително подробни, навременни епидемиологични проучвания с цел ограничаване на инфекцията в определени огнища и непозволяване на разпространяването ѝ", заяви зам.-министърът д-р Александър Златанов.

По думите му се правят и постоянни анализи за наличните предпазни материали.

"По отношение на тестовете – разполагаме с над 200 000 теста, които се разпределят към лечебните заведения", допълни д-р Златанов.

Снимка: БТА

"Вчера с много експерти коментирахме какво трябва да се случи занапред. Най-високо натрупване на мнения има за връщане на учениците от 12-ти април в училище. Децата ще се върнат в детските градини и яслите на 5-ти април", каза на брифинг министърът на здравеопазването Костадин Ангелов, цитиран от dnews.bg.

Ето още кои мерки остават и кои ще отпаднат след 31 март:

Моловете и големите магазини няма да бъдат отворени от 1 април. Обмисля се отваряне на ресторантите само с открити градини. Нощните заведения остават затворени.

„От 1 април театрите ще работят на 30% капацитет. Моловете няма да бъдат отворени от 1 април, както и големите магазини. Изключение ще се направи за тези, които могат да осигурят пространства на открито. За ресторантите най-голяма подкрепа се събира експертното становище, че ще бъдат отворени само тези, които имат открити площи - градини. Нощните заведения остават затворени“, заяви здравният министър.

"От 1-ви има предложение фитнесите да работят при 30 процента капацитет. Най-вероятно това ще бъде факт в заповед, която ще издам. Засега не предвиждаме мероприятия на закрито да се провеждат до края на април", посочи Ангелов. 

Предвижда се учениците от 5-и до 12-и клас да се върнат в училищата от 12 април. Заедно с министъра на образованието ще бъде изготвен график, по които да се случи това. Детските градини ще могат да заработят от 5 април.

До 12 април ще остане настоящата форма на присъствено обучение в университетите - само за специалностите, които са отбелязани в заповедта към момента, стана ясно още на брифинга.

На национално ниво броят на хоспитализациите намалява. Надяваме се, че се намираме на най-високата точка на третата вълна, обяви още проф. Ангелов. 

У нас тази сутрин пристигнаха 51600 дози от ваксината срещу COVID-19 на „Модерна“. От склада на „Бул Био-НЦЗПБ“ ваксините ще бъдат разпределени към регионалните здравни инспекции в страната.

Предстои да се обсъди затваряне на търговски центрове, заведения, училища и детски градини в София и в София област, пише dariknews.bgТова каза пред журналисти Данчо Пенчев, директор на Столичната регионална здравна инспекция след среща с министъра на здравеопазването Костадин Ангелов и директори на столични болници.

Тези предложения ще се обсъдят по-късно днес от столичния оперативен щаб. Пенчев уточни, че вероятно мерките ще влязат в сила от петък, тази седмица.

Възможно е да се затворят напълно и театрите и кината, както и фитнес центровете.
 Не се предвижда създаване на контролно-пропускателни пунктове, добави Пенчев.

Първоначално мерките ще бъдат въведени за 14 дни, но това няма да стане "от днес за утре", уточни той, пише dnews.bg.

Около 75 на сто от болничните легла в София са заети, посочи още Пенчев. По думите му в болница "Пирогов" е увеличен броят на леглата с 20 за лечение на коронавирусна инфекция.

В болница "Света Анна" също ще бъде увеличен броят на леглата, каза директорът на лечебното заведение Славчо Близнаков. По думите му половината от всичките легла в болницата са отделени за лечение на пациенти с коронавирусна инфекция.

Близнаков уточни, че 30 на сто от капацитета на детското отделение са заети от деца, заразени с COVID-19, които не са в тежко състояние. Някои от децата са заедно с майките си, които също са заразени с вируса.

Данчо Пенчев призова всички граждани на София да спазват мерките, тъй като ситуацията е тревожна.

През последните дни се наблюдава ръст на новите случаи на COVID-19 в цялата страна. Данните за последното денонощие показват 4637 новодиагностицирани с коронавирус в страната. Като в София област са 117, а в София град – 1116 души за последните 24 часа.

От днес, със заповед на министъра на здравеопазването, издадена на 26 февруари, се облекчават някои от въведените противоепидемични мерки, пише dariknews.bg.

Между 6.00 и 23.00 ч. се разрешават посещенията в заведения за хранене и развлечения (по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма) с изключение на бар-клубове, пиано-барове, бар-вариете и нощни барове.

В тези обекти ще се използват не повече от 50 на сто от капацитета им, като на една маса ще може да бъдат настанявани до шестима посетители. Работещите в заведенията задължително ще трябва да носят защитна маска за лице.

В същия часови диапазон ще могат да работят и игралните зали и казината, при използване на не повече от 50 на сто от капацитета си и носене на защитна маска за лице от персонала и посетителите.

Разрешават се присъствените учебни занятия в училищата за ученици със сензорни увреждания, като те трябва да са в съответствие с Насоки за работа на системата на училищното и предучилищното образование в условията на Covid-19.

Разрешават се и присъствените групови занятия в езикови центрове, образователни центрове и други обучителни центрове и школи, организирани от юридически и физически лица. Изисква се спазване на физическа дистанция от 1,5 м, носене на защитна маска за лице, проветряване на всеки час и дезинфекция.

Груповите и извънкласните дейности и занимания, дейности по интереси, занимални и други, организирани в училищна и извънучилищна среда занимания могат да се извършват присъствено.

Конгресно-конферентни мероприятия, семинари, конкурси и други обществени прояви са разрешени при използване на 30 на сто от капацитета на помещенията.

Разрешават се групови туристически пътувания с организиран транспорт в страната. Разрешават се и изложенията при създаване на организация за еднопосочно движение и спазване на физическа дистанция от 1,5 м между посетителите.

Британският вариант на коронавируса е между 10 и 100 пъти по-концентриран в нашето гърло. Това го прави много по-лесен за предаване. Ако досега дистанцията е била 1,5 м, сега трябва да стане 2,5 м, ако сте носили обикновена маска, сега трябва да носите - FF52.

Това заяви пред БНТ главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, цитиран от dnew.bg.

По думите му, варианти ще има непрекъснато, но хубавото е, че ваксините на базата на кръстосания имунитет, въпреки това пазят от тежко протичане и смъртност.

PCR е златен стандарт, ако искаме да сме сигурни, че не пропускаме случай, това е изследването, което ни дава пълна гаранция. Бързите тестове са за улеснение на гражданите, но за целите на граничния контрол много малко са страните, които приемат и бързите тестове, повечето изискват PCR тестове и засега това ще остане така, отбеляза Кунчев.

Главният държавен здравен инспектор обясни, че много често пандемиите протичат по такъв начин - с две или три вълни. Подобно нещо се е наблюдавало и при птичия и свинския грип, както и при испанския грип.

"Това е характеристика на епидемичния процес при един въздушно-капков вирус, върху нея се наслагват и други неща: колко са преболедували, колко са ваксинирани, какви са мерките и дали се спазват. Нашата идея не е да плашим някого, а да предупредим, че тендецията върви към повишаване и толкова по-важно е спазването на мерките", категоричен беше Кунчев.

Според него, разхлабването на мерките е било много внимателно - само с 1/3 от учениците от горния курс и с моловете, при които, по думите му, е имало известна несправедливост.

"Опитваме се да избегнем социалния характер на мола, не търговския. Ако охраната наистина следи да няма струпване и да се спазват правилата, рискът не е чак толкова голям", каза доцентът.

Постепенното увеличение на случаите сега не е в резултат от връщането на учениците. Ако има такова влияние, то ще се усети след 7-10 дни, заяви той. Не е причината и отварянето на моловете, увеличението беше очаквано, в Западна Европа то е в много високи темпове, въпросът е да го знаем и да сме подготвени.

Помните ли какво беше само преди година? Как пълнехме ресторантите и баровете и се чудехме как е възможно още да има места, на които да се пуши – такова безобразие?! Как се тълпяхме на опашките и се бутахме един в друг, прегръщахме се и се целувахме, ходехме до Барселона за един уикенд? Как спирахме с колата на път за някъде, за да обядваме в някоя крайпътна кръчма? 

После дойде Covid-19 и всичко се промени. Радостта и веселието бяха отложени за по-нататък. Концерти, вечери навън, един коктейл след работа. Бягане в офиса, само и само да не си вкъщи. Всичко това приключи.

За първи път откакто съм на тази земя, участвам активно и равноправно в световно събитие и то се оказа затваряне на света.

Нямам нищо положително да кажа за пандемията.

Хора изгубиха живота си, работата. Децата истински страдаха затворени у дома. Цели бизнеси не функционират от месеци. 

От една година се опитвам да намеря някаква полза, някаква поука от цялата работа и единственото, което разбрах е, че принудително се сдобихме с още една отговорност - животът на другите. 

Дори и да не се интересуваме как ще протече болестта при нас самите, дори да не ни се живее или да не ни е страх от смъртта, Covid-19 ни принуди, щем не щем, да се поинтересуваме как нашето поведение влияе на околните.

Ако наистина искаш да се самоубиеш, например, Covid-19 не е най-добрият вариант. Оказа се, че дори свръхдоза наркотици или скачане от висока сграда е доста по-приемливо (ако внимавате да няма никой, който се разхожда долу, защото и това се е случвало – да претрепеш някого, докато умираш).

Моралната тежест да не кашляме в лицето на другите

добави нов елемент, в който индивидът изгуби част от своята самостоятелност и пандемията го превърна в някой, който реално отговаря за здравето на неопределим брой хора във всеки един момент от обикновеното си битие – когато се вози в метрото или дори когато си купува кисело мляко. 

Признавам, че в първите месеци на пандемията нямах търпение да изкарам болестта, за да ми се „маха от главата“, сякаш е досадна конска муха, която трябва да изтърпя, за да продължа напред.

Това беше до есента, когато реално започнаха да умират хора в страната и разбрах, че „да изкараш болестта“ не е лично преживяване, а обществено. И дори да изкараш болестта, леко или сериозно, голямата тежест пада не върху собственото ти изживяване, а върху онова, което си причинил на всички, с които си контактувал до този момент. Отговорност, която досега съм чувствала единствено към децата си, а внезапно се разпростря спрямо приятели, познати и съвсем непознати хора.

Тази нова концепция за общност,

признавам, ме кара да се чувствам притисната в ъгъла. Всеки път, когато се видиш с колега, чийто родител е със слаба имунна система, мислиш за последствията. Всеки път, когато заведеш родителите си до пазара, защото се налага, мислиш отново. 

Изведнъж животът на учителите стана наша персонална работа. Кой досега е мислил какво точно се случва, ако изпрати детето си със сополи на училище? Защото понякога СЕ НАЛАГАШЕ да го изпратиш със сополи. Когато си самотна майка и няма кой да ти помогне. Когато можеш да изгубиш работата си.

И какво толкова може да стане? Най-много да се разболеят още две-три деца. За учителите никога не сме мислили. Или за родителите си. Има ли дете със сопол и баба на разположение, първото, което правиш, е да ѝ метнеш детето, за да идеш да правиш ексели. 

Тази година децата ми не са виждали баба си отблизо 5 месеца.

С тези темпове на ваксинация няма и да я видят скоро. Внезапно се оказа, че след 16 години помощ и подкрепа от страна на бабите и дядовците, успявам да се оправя сама или по друг начин.

Намерихме приятели на наша възраст с деца на възрастта на нашите и започнахме да си помагаме за отглеждането на децата, докато се трепем от работа, защото трябва и нещо да се яде. Но моите родители не ми идват на гости, не празнувахме Коледа заедно. През 2020-а за пръв път в живота ми сготвих сама по празниците. Козунак по Великден,  питка и баница по Коледа, да не повярва човек... 

Научих се да нося маска, да ходя по срещи с маска, да стоя на 3 метра, да чакам на опашка пред магазини, пред които никога не съм вярвала, че ще видя опашка в живота си. Да вися отвън пред банката и да студувам, подскачайки от крак на крак. 

И няма да лъжа, през повечето време съм бясна, притеснена и отегчена. Не ми стига, че имам три деца, работа и родители, но и трябва да внимавам за хора, които не харесвам. Не само това! Трябва да внимавам за хора, които дори не познавам, а това минава понякога всички граници.

Но не мисля, че животът ще ме срещне с по-голяма обществена отговорност. Така или иначе, не мога да я заобиколя. По-добре да се опитам да запазя здравия си разум и нечие и друго здраве. 


Изследване, проведено в САЩ и публикувано в Jama Pediatrics (списанието на Американската медицинска асоциация), показва, че при 72 от 83 новородени бебета, чиито майки са боледували от Covid-19 по време на бременността и имат антитела (IgG или IgM), също се откриват IgG антитела срещу новия коронавирус. 

Те са преминали през плацентата и са установени с тест на кръв от пъпната връв. Това са антителата, които организмът обикновено “изработва” след прекарана инфекция и които са част от имунния му отговор.

При нито едно бебе не са засечени IgM антитела и нито едно от тях не е дало положителен резултат за Covid-19. Количеството антитела е различно при всяко дете и зависи от това кога по време на бременността майката е прекарала инфекцията, а не колко тежко е боледувала. Антитела са предавани и от безсимптомно караща инфекцията майка към плода.

Антителата от майката са ключов елемент от имунитета на новороденото, припомнят учените. Важно е да бъде разбрана динамиката на антителния отговор на майката при прекарана SARS-CoV-2 инфекция по време на бременността и последващия трансфер на антитела през плацентата, за да има повече информация както за новородените, така и за ваксинационната стратегия при бременните жени.

Американският център за контрол и превенция на заболяванията съобщава, че Covid-19 се среща много рядко при новородените деца на жени, разболели се от коронавируса по време на бременността. Някои бебета дават положителни резултати на тестовете, но все още е неясно дали те са се заразили преди, по време или след раждането. Повечето новородени с Covid-19 имат леки или никакви симптоми и оздравяват много бързо. Регистрирани са и няколко случая в целия свят с бебета със сериозни симптоми. 


На 20 февруари американка Рут Стрижевски от Ошкош, Уисконсин, ще празнува рождения си ден, което ще я направи не просто стара, а суперстара. Като в случая казваме "суперстара", не защото ще стане на 109, а защото наистина тази жена е супер.

На фона на изключително черната статистика в целия свят и близо 400 хил. загинали от Covid-19 само в САЩ, Рут успява да оздравее след няколко седмици в изолация.

Не е постъпвала в болница и днес е напълно възстановена, предава местната телевизия ABC 13.

"Забележително е за нейната възраст как успя да пребори този ужасен вирус и вече да е съвсем добре", казва Ингрид Гарисън, специалист в здравния център, в който е настанена Рут. "Вече си връща силите и отново си е старата Рут, която познаваме", добавя тя.

Симптомите на възрастната жена са били относително леки и сега е свободна да празнува идния месец.


Да си бременна и да родиш в тези времена е истинско предизвикателство, най-малкото защото нищо не е каквото си си го представяла.

А ако това е първото ти дете, усещането е още по-странно – наясно си, че нещата не трябва да са точно така, но не знаеш и как съвсем трябва да са, защото “новото нормално” е единственото нормално за теб като майка.

Тъкмо за това разказва в текста си Никол Помарико, която ражда дъщеричката си през юни. Ето как се чувства една млада майка в пандемия. 


Да си признаем: всички имаме представи за майчинството, които са на светлинни години от реалността. Обикновено за това е виновен Инстаграм – новата житейска роля на майка със сигурност не е като по снимките с перфектно гримирани жени, облечени в дълги, феерични рокли насред поле, а в ръцете им кротко спящи новородени. 

Но за всяка жена, родила през 2020 г., както аз, представите за майчинството са много по-различни. Да станеш майка за първи път по време на световна пандемия е приключение, изпълнено с разностранни емоции и със сигурност е преживяване, което не съм планирала по подобен начин.

Раждането изобщо не беше каквото си го представях

Винаги съм си представяла, че на първото ми раждане ще присъства майка ми, а татко и сестра ми ще чакат отвън. Но тази мечта се изпари доста бързо. 

Проверявах сайта на болницата, в която щях да раждам, през няколко дни, за да видя дали няма да променят политиката си за посетители, но така и не се случи. Когато дойде време да родя през юни, бях доволна просто мъжът ми да е някъде около мен.

В крайна сметка всичко свърши с тотално непланирано секцио и по време на престоя ни в болницата не ми бяха позволени посещения. Други майки ми казаха, че това всъщност е по-скоро добре. Според тях посетителите в болницата са ужасно стресиращ момент и по-добре е майката и партньорът ѝ да имат време насаме един с друг и с новото бебе. 

За мен обаче нещата не бяха точно така. Чувствах се все едно изпускам възможността да покажа бебето си на хората, които обичам, в първия възможен момент. И това никога няма да мога да върна. 

Не отпразнувах раждането на детето си с приятели, както ми се искаше

Преди да удари пандемията, почти всички разговори с приятелите ми включваха планове как да включим дъщеря ми във всякакви нормални дейности. Вечери навън, пътувания до Дисниленд, безцелни разходки по магазините – всичко щеше да е така адаптирано, че да пасне на най-новия член на семейството ни. 

Чувствах се толкова щастлива, че бебето ми ще бъде заобиколено от хора, които я обичат и искат да са с нея.

Очевидно не се случи нищо такова. Досега се е срещнала с двама от най-близките ми приятели и в двата случая навън, с маски и само за няколко минути. Не ме разбирайте погрешно, благодарна съм, че имах възможността да я покажа на няколко мои приятели, но няма как да не ми е мъчно, че някои от най-близките ми хора изпускат тези моменти от живота ѝ.

Изолацията е ужасна

Да си майка за първи път само по себе си е събитие, което те поставя в някакъв вид изолация. Няма значение, че не си първата, нито последната – когато минаваш по този път, се чувстваш сама. 

А да родиш първото си дете в пандемия е съвсем друг вид изолация. Не може да организираш срещи за игра. Няма как най-добрата ти приятелка да те посети и да гледа за малко бебето, докато ти подремнеш. Не можеш да се разхождаш с други майки и да оставите бебетата да си общуват. Не и без маски – които бебетата няма как да носят.

Всяка кашлица е ужасяваща

Дори и без пандемия най-вероятно щях да съм параноично обсебена от здравето на бебето – струва ми се, че това е нормална част от първото майчинство. 

Но сега с всяка кашлица сърцето ми спира. От нея, от съпруга ми, от мен. 

Постоянно търся в Гугъл разни симптоми и я проверявам дали не е топла. Била ли е някъде, където може да се зарази с COVID-19? Не, разбира се, че не е била.

Тя не излиза от вкъщи. Но това не спира безпокойството, което ме обзема.

Всички бебета кашлят. Всички човешки същества кашлят. И кашлицата не би следвало да ти носи чувство за обреченост, което те удря в стомаха и те кара да се чудиш дали бебето ти няма да стане част от статистиката.

Имам чувството, че пропускам всичко от това да бъда “нормална майка”

Пазар с бебето. Приказки в библиотеката. Да ходим някъде и да правим всякакви неща без маска и без болезнената мисъл какво съм пипнала и къде ми е дезинфектантът. 

Знаех, че майчинството идва с много промени, но тези не са сред промените, които планирах.

Няма как да се запозная с майките от квартала и да се виждам с тях и ми се къса сърцето, че ужасно общителното ми бебе стои скрито от света. 

Тя не знае, че има други хора освен мен, баща ѝ, бабите и дядовците ѝ и леля ѝ.

Не знае, че има и други места освен нашата къща, къщата на баба и кабинета на педиатъра. 

Не знае, че има и други животни освен нашето куче и двете ни котки, на които се усмихва всеки път щом ги види и които съвсем скоро се научи да гали.

Вече не се чувствам себе си

Спазването на допълнителни мерки за безопасност означава, че вече не мога да практикувам любимите си хобита – нещата, които ме карат да се чувствам аз.

Като току-що пръкнала се майка така или иначе вече изпитвам някаква криза на идентичността, която идва заедно с тази нова житейска фаза. А сега съвсем не успявам да се оправя с новите емоции, защото в тези откачени времена механизмите ми за справяне съвсем са се предали.

В същото време виждам хора, които обичам и уважавам, навън по ресторанти, в самолети, на почивки. И съм ужасно ядосана.

От една страна знам, че те нямат новородено бебе и не им се налага да са толкова предпазливи, колкото съм аз. Знам, че всеки сам определя риска за себе си и до каква степен да вземе предпазни мерки, но пак се ядосвам.

Не знаят ли, че има пандемия и хора умират всеки ден?!

Все едно моят живот е на пауза, а животите на всички останали вървят с пълна сила. Аз съм си вкъщи с бебето, защото според мен това е най-добрият начин да я опазя. 

Много ми е трудно, но е само временно - надявам се

Може би ни предстои тежка зима, но се надявам, че нещата ще се подобрят. Това няма да трае вечно и със съпруга ми се опитваме да намерим начини да се чувстваме малко по-нормално – разходки из квартала и всякакви активности на открито и дистанцирано място, преди да е станало прекалено студено. 

Скоро я заведохме на единственото ѝ засега посещение на открито - бяхме в градина с тикви. И се смя страшно много като видя други хора там, хора, които не са от семейството ѝ. 

От нея струи живот. Има толкова много неща, които трябва да ѝ покажем. И това ще се случи някой ден.

Междувременно аз и тя сме живи и здрави и един ден ще ѝ разкажа как двете с нея сме минали през тази година заедно.


cross