fbpx

Нали знаете поговорката, че всеки мъж трябвало през живота си да засади дърво, да построи къща и да отгледа син. Винаги, когато я чуя, си казвам – добре че не съм мъж, защото щях доста да се потисна. Първо, не мога да отгледам и една теменужка вкъщи, какво остава за цяло дърво. Що се отнася до къщата – каква къща, моля ви се, с тези цени на земята, строителните материали и надницата на плочкаджиите. Най-много да си построя къщичка за птици на някой хълм в „Редута“ и да прекарам старините си в нея като стара и проскубана гарга. 

От трите задължителни неща само това с детето, слава Богу, е сбъднато и, признавам си, до това лято си мислех, че е много вероятно аз в този живот никога да не се сдобия със собствен дом, в който поне да опитам да отгледам някакви цветя и, ако е рекъл Господ, на двора да засадя овошка. 

Не че не съм искала да си имам къща – искала съм, но така се стекоха нещата в живота ми, че докато се наканя да мисля за купуване на имот, дойдоха няколко световни кризи, после родих дете, после дойде Ковид и ето ме днес, на възраст, на която много хора имат по два апартамента, вилна къща и се оглеждат за инвестиционен имот в Палма де Майорка, а аз притежавам стар автомобил и няколко чифта маратонки. 

Винаги съм се възхищавала на връстниците ми, които са мислели стратегически и още на 25 са започнали да събират пари, за да си купят къща.

Аз на 25 притежавах един малко по-скъп чадър, който скоропостижно загубих – това е, с което разполагам като умения да задържам материалните активи около себе си.

Та на прага на това лято изведнъж животът ми сервира ситуация, в която купуването на имот беше единственото правилно дългосрочно решение и аз се хвърлих в него с всички сили, през глава и без никаква подготовка какво ме чака. 

Винаги съм избягвала да търся информация за банки и ипотечни кредити просто ей така, за да съм информирана – по същия начин, по който човек избягва да търси информация за болници и зъболекари.

Никой не проучва кой зъболекар вади най-хубаво мъдреци и къде най-красиво могат да ти изтръгнат апендикса. Сдобиваш се с тази информация или в хода на изтръгването, или малко преди това, ако ситуацията не е спешна и позволява да избереш измежду няколко специалисти.

Та така и аз с банките и кредитите. Виждах хора около мен, които взимат ипотечни кредити, после обикалят с месеци пазара на имоти, докато той не ги изплюе с вид на нещо, довлечено от канала, и си казвах: „Ей това няма никога да си го причиня! Ще си живея под наем до живот, но да обикалям половин година из блоковете в „Света Троица“ и „Левски“ Г – никога!“.

Но, както казах, животът е това, което ти се случва, докато си правиш планове, затова в края на май тази година се озовах при моите любими счетоводители от Fourmate, и им заявих:

„Искам да взимам кредит, май ще ми трябва този, този, този, този и този докумeнт.“

(Повторете „този“ поне 10 пъти, за да разберете КОЛКО документи ви трябват реално.) И явно съм изглеждала толкова клета и нещастна, че те първо ме поканиха да седна и после ми казаха: „Искаш ли да те свържем с кредитен консултант, който ще ти помогне да минеш през целия процес, за да не се побъркаш?“

И аз моментално казах ДА. МНОГО ПЪТИ ДА.

И така се запознах с услугата кредитен консултант в Winners Group – компания, която има експертни познания във всяка сфера от финансовия пазар, но най-важното за мен в този момент – имаше точния човек – Ивайло Спасов, който да вземе случая ми присърце и да ме преведе през супер напрегнатите два месеца, които последваха.

Ивайло е човек, който освен с консултация за кредит, може да ви съдейства за застраховки на почти всичко, което се сещате – от автомобил (дори 20-годишен) до живота (без значение колко годишен).

Сега сигурно ще кажете – ама това е реклама. Да, реклама е, естествено. От сърце, при това.

Вярвам, че за хората, които ти помагат да живееш по-добре и по-хубаво, трябва да се говори. За зъболекарите, от които не те боли много, когато ти лекуват зъбите, за собствениците и персонала в ресторанти, където си облизваш пръстите и отношението е супер, и по същия начин – за кредитни консултанти, които взимат предвид желанията ти и търсят най-доброто за теб, улеснявайки ти живота неимоверно.

Защото, повярвайте ми, ако се хванете сами да правите всичко онова, което иначе кредитният консултант ще направи вместо вас, зъбите ви сами ще опадат и няма да имате нужда от зъболекар.

От момента, в който казах онова заветно ДА, до момента, в който се видях да подписвам документите при нотариус, минаха точно два месеца. Може наглед да е малко, но на мен ми се видя цяла вечност, а ако нямах подкрепата на моя кредитен-ангел-консултант (присъствал и на сделката, за да направи и нея по-лесно преживяване), със сигурност тези два месеца щяха да са шест, при това с неясен резултат.

Сега пиша всичко това не за да се хваля, а за да помогна на друг, който обмисля да тръгне по този път.

Много пъти в нашата собствена група във Фейсбук – „Положението е Майко Мила“, съм виждала постове от жени, които пишат, че искат да купят имот, но не знаят откъде да започнат.

Моят съвет е – започнете от консултация с човек, който това работи. Първо – сигурно е. Второ – ще се подготвите предварително за процеса, вместо да се сблъсквате на всяка крачка с проблеми и предизвикателства. И трето – безплатно е.

И още нещо много важно – потърсете подкрепа от семейство, близки, приятели, партньор, особено ако могат да ви съдействат със средства за самоучастие (ако нямате достатъчно). В моя случай имах помощта на баща ми, която беше от изключително голямо значение за моето собствено спокойствие и успеха на цялата операция, и аз съм му безкрайно благодарна за това.

Пригответе се и за допълнителни разходи, които неминуемо изникват в хода на сделката, както и на самата сделка. 

Трябва да знаете отсега, че ако взимате имот с ипотечен кредит, то сделката ще бъде изповядана на пазарната му цена, което означава доста пари. Към тях добавете и сумите за нотариуса, Агенцията по вписванията, общината и евентуално – комисион за брокера на продавачите. Да, правилно прочетохте – от известно време на пазара се предлагат имоти, маскирани под загадъчното „само за частни лица“.

Отначало ще си кажете – ами аз съм частно, де, нали така? Така, обаче „само за частни лица“ всъщност означава, че брокерът на продавачите ще играе и за вас или поне ще вземе пари и от вас, пък много е вероятно и да не свърши много във ваша полза.

При всички положения, ако сте като в моя случай – търсите спешно да купите еднорог, може да се наложи да преглътнете тази очевидна несправедливост и да плащате комисион на брокера на отсрещната страна.

Като теглите чертата след всичко това, което изброих, ще видите, че се събира доста солидна сума, с която трябва да разполагате задължително, за да може въобще да осъществите сделка.

И все пак, въпреки всички сложнотии и предизвикателства, да знаете, че си струва. Затова, ако сте на прага на взимането на това важно решение, стискам ви палци и ви пожелавам успех с начинанието и ако позволите – още една препоръка на изпроводяк. 

Не се съгласявайте с компромисни имоти, само за да купите нещо.

Това все пак ще е мястото, на което ще живеете или ще давате под наем, и е добре да ви харесва.

Ако ви е страх от височини – не си взимайте нещо на 19-ия етаж, защото е по-евтино.

Ако ви харесват няколко конкретни квартала, дайте си време да намерите имот точно в тях, а не в друг, намиращ се на другия край на града. Въобще – знайте си силите и желанията и не се отклонявайте много от тях. 

Някъде там ви чака вашето място, а преди него ви чака и вашият кредитен консултант, и само трябва да се намерите и с двете, както аз направих в тази година, в която няколко преживявания ми бяха за първи път. За първи път ми извадиха мъдрец (всички казваха, че ще стане за 5 минути и ВЪОБЩЕ НЯМА ДА БОЛИ. А всъщност продължи повече от час и беше ужасно!) и за първи път купувах имот (мислех, че ще е ужасно, но не беше). 

И от двете ме беше много страх, но си казах – който го е страх от мечки, банки и мъдреци, си прави окоп в гората и си живее в него до края на дните си, затова се хвърлих смело и преодолях страховете си – все още и за мое собствено учудване.

Сега от време на време се сещам, че ми остават още няколко мъдреца и си казвам, че май предпочитам да мина ще един път през целия процес на купуването на имот, да вися шест часа в общината за данъчна оценка и да си вадя най-разообразни по вид и дължина заявления, декларации и служебни бележки, вместо пак да ми извадят зъб. 

И понеже виждам, че във Фейсбук групите след въпросите за купуване на апартаменти най-често задаваните са тези за вадене на мъдреци, ще ви разкажа за къртенето на зъб, но и за къртенето на стени в новия ми апартамент, следващия път.


Ако имате нужда от професионалисти в областта на счетоводството и кредитирането, ви препоръчвам от сърце да се обърнете към:

Камелия Калайджиева от счетоводна къща
Fourmate Ltd
kamelia.kalaydjieva@fourmate.com
телефон 0888 64 82 10

Ивайло Спасов от Winners Group
ivailo.spasov@winnersgroup.bg,
телефон 0893 777 666

В момента тече Световната седмица в подкрепа на кърменето. Ще си кажете "Добре, а защо тогава ни пускате текст с причини да НЕ кърмим?!". Ако прочетете целия текст, ще разберете каква е посоката му. Но го публикуваме преди всичко, защото знаем, че винаги има причини и обстоятелства, които могат да възпрепятстват кърменето. Но за тях обикновено има и отговори и обяснения, които може да даде компетентен консултант по кърмене.

Всъщност този текст е писан именно от такъв. Ася Демирева е сертифициран консултант по кърмене и един от най-опитните експерти в областта. Ася предлага различен прочит на някои от причините, поради които много жени се отказват от кърменето, като си позволява да даде и по някой и друг приятелски съвет. Като всичко е посветено на една основна цел: каквито и избори да правим като родители, нека имаме достатъчно информация за тях.

Това не е за мен!/ Не ми харесва!/ Не си го представям!

Имате пълно право да се чувствате по подобен начин. Особено ако сте с първо дете и все още бременна. Имате приятелки, които кърмят и виждате как бебетата им сякаш са залепени за тях. Изглежда ви времеемко и непосилно.

Права сте.

Но...

Дайте си време. Когато сме бременни, често сме подвластни на емоциите си. Освен това да мислим за раждането и как ще преминем през това изпитание е достатъчно обемащо вниманието ни и не ни остава време да мислим за следващи изпитания. Като кърменето. А и то изглежда така, сякаш можем да си го спестим.

Приятелски съвет - родете бебето

Изчакайте с решението дали ще кърмите до момента, в който се срещнете. Може емоциите да надделеят. Може съвсем инстинктивно да искате да отвърнете на търсенето му (защото те търсят гърдата). Може изведнъж да промените решението си (случва се, при това доста често) и кърменето да се превърне точно във вашето нещо. Опитайте. Дайте си време. Позволете си да се отпуснете в това ново преживяване - майчинството.

Повярвайте - кърменето винаги може да бъде преустановено. Но не го заклеймявайте предварително.

Искам да се върна на работа! Кърменето ми се струва несъвместимо!

Факт е, че дори в България, където се радваме на един от най-дългите отпуски по майчинство в Европейския съюз, не малко жени избират да се върнат на работа още след първия месец на бебето. След пандемията и възможностите за работа от вкъщи, много жени дори не спират да работят, защото доходът им е нужен. И кърменето изглежда буквално непосилно за осъвместяване.

Приятелски съвет - свържете се с консултант по кърмене

Заедно може да намерите решение, което е подходящо за вас. Изцеждане и хранене с кърма от шише, при това не за всяко хранене. Или хранене от гърда, създаване на ритъм (режим) на бебето и помощ от баба или детегледачка. Кърмене от гърда, когато мама е у дома, и дохранване с мляко за кърмачета в определени часове, когато мама е на работа...

Възможностите са толкова, колкото са и човеците.

Винаги може да опитате и в хода на опита да установите вашия ритъм или тотално да се уверите, че във вашия случай това не е най-удачното решение. Важно е да не прибързвате.

Боли! Отказвам да си го причинявам!

Болката е най-силният стимул да спрете да кърмите. Точно сега. Точно в този момент. И никога повече да не приближите бебе до гърдите си.

Приятелски съвет - послушайте източните мъдреци, които казват да се стараем да не вземаме важни решения в състояния на крайни емоции (гняв и щастие)

Дайте време на тялото си да се излекува от нещото, причиняващо болка - дали препълване на гърдите, дали рани на зърната... Свържете се с консултант.

Важно знание: дори да вземете медикамент за спиране на кърмата, болката няма да отмине за минути, час, ден... Всъщност спирането на кърмата е бавен процес и най-вероятно ще ви се наложи да се справяте с болката още няколко дни. При такава перспектива може да опитате да приложите съветите на консултанта и изведнъж кърменето да се окаже лишено от болка.

Претеглете на везната на собствените си чувства кое е най-доброто за вас. Вземайки решение, бъдете осъзнати. Казвам това, за да намалите оптимално евентуалното чувство на вина в бъдеще. Ако такова се появи - търсете подкрепа от психолог.

Имам импланти. Притеснявам се от проблеми!

Съвсем нормално е да имате тревога относно кърменето с импланти. Получавала съм всякакви въпроси, дори такива дали тежестта на млечната жлеза не може да натисне и размести импланта. Истината е, че ако са поставени под мускула, имплантите не пречат на кърменето. Тези, които са над мускула, обикновено възпрепятстват развитието на млечната жлеза.

И така - ако сте избрали подмускулни импланти, най-вероятно ще кърмите толкова безпроблемно, колкото всички останали жени. Жлезистата тъкан нараства в хода на бременността и така или иначе обемът на гърдите ви ще стане по-голям.

Приятелски съвет - обсъдете с хирурга си опциите за кърмене още когато избирате имплантите

Някои лекари искат задължителен контролен преглед след спиране на кърменето и обсъждане на поставяне на друг вид/форма/големина на имплантите. Погрижете се да имате точната информация от вашия хирург. Свържете се с консултант по кърмене за оптимална подкрепа и насоки как да се справите при възникнали проблеми.

Ако все пак изберете да не кърмите, консултирайте се с гинеколога и хирурга кога е най-подходящо да приемете медикамент за спиране на кърмата.

Ясно е, че няма да правя 100% от храненето на бебето. В такъв случай отказвам да дохранвам и минавам изцяло на мляко за кърмачета!

Има жени, които са изправени пред дилема: да кърмя с 20-те милилитра, които успявам да произведа, или да мина изцяло на мляко за кърмачета. Каквото и решение да вземете в такава ситуация, вземете го с ума и сърцето си. От една страна, знаете, че има начин бебето да получава добавката на гърда и всичко да изглежда като кърмене. От друга страна, тази гледка може всеки път да ви напомня, че тялото ви не може да произведе цялото количество, от което се нуждае бебето. Дайте си време да усетите кое решение е правилно за вас. Бебето ще получи любовта ви каквото и да изберете.

Приятелски съвет - обичайте тялото си такова, каквото е

Обичайте себе си и се постарайте да не влизате в капана на самообвиненията.

Всъщност всяка жена, имаща дете, минава през личните си адове за почти всяко решение, което взима. Нека търсим информация и подкрепа и най-вече - нека се постараем изборите ни да са информирани. Независимо коя от възможностите избираме - било за кърмене, било за отглеждане, било за детска градина или училище...

Преди време по молба на консултанта по детски сън Мария Йонова предложихме на вашето внимание една анкета за детския сън и ви помолихме да отговорите на въпроси, касаещи съня на вашите деца. Мария ни обеща, че ще ни разкаже за резултатите, след като ги обработят. Ето, сега може да видите какво излезе от цялата работа - спят ли тия деца, или само се правят.

Може да прочетете и текста на Мария Йонова за митовете и заблудите за детския сън, както и съветите ѝ как да осигурим по-здравословен сън за децата си.


Когато преди повече от две години започнах кариерата си на консултант по детски сън, специалистите като мен в България се брояха на пръстите на едната ръка, а още тогава ми беше ясно, че това няма как да бъде просто работа. Докато помагах индивидуално, не спираше да ме вълнува голямата картинка. 

Първото, което ми направи впечатление, е, че по това време масово се подценяваше колко важен е сънят за децата, а също и че липсват каквито и да е данни как спят децата в България. За щастие, с много усилия и споделяне на знания от нас и колегите, първото започна да се променя и пред очите ми все повече родители станаха на „ти“ с темата за съня. Но продължаваше да е трудно да проследим това официално, защото данни все още липсваха.

Затова и с екипа ми смело се втурнахме в задачата да проведем първото за България проучване на детския сън и в частност връзката на съня с екранното време. Радваме се, че резултатите вече са факт и сме благодарни на всички вас, които взехте участие и добавихте своя ценен принос. Без вас това нямаше да бъде възможно.

Резултатите

Проучването, извършено със съдействието на агенция за социологически проучвания Глобал Метрикс, е представително на ниво градско население и споделените резултати обхващат възрастови групи на деца от 4 месеца до 12 години. 

Отговорихме си на основния въпрос: 

Наспиват ли се децата?

Ще започнем с пояснение какво означава едно дете да се наспива и препоръките на Американската академия по педиатрия, според които на денонощие децата се нуждаят от следното количество сън:

  • 4 - 12 месеца – 12 до 16 часа (вкл. дневен сън)
  • 1 - 2 години – 12 до 14 часа (вкл. дневен сън)
  • 3 – 5 години – 10 до 13 часа (вкл. дневен сън, докато го има)
  • 6 до 12 години – 9 до 12 часа

Ако разгледаме тези препоръки в контекста на нуждите от нощен сън, можем да заключим, че за да бъдат отпочинали, децата до 6-годишна възраст се нуждаят от около 10 до 12 часа нощен сън, а след тази възраст от 9 до 12 часа.

Резултатите ни показват, че повече от 13% от децата спят по-малко от 8 часа нощен сън, което е под препоръчителния минимум, а други 56% си набавят между 8 и 10 часа сън, което за част от тях би означавало, че не се наспиват достатъчно. 

Най-силно подценяван е нощният сън при бебетата и малките деца до 2-годишна възраст, където едва половината си набавят препоръчителните часове нощен сън.

Защо това е важно

Отново ще се върнем към препоръките на Американската академия по педиатрия и научни проучвания в областта на детския сън, според които „регулярното осигуряване на препоръчителните часове сън се свързва с по-добри здравни показатели като: подобрено внимание, поведение, учене, запаметяване, регулиране на емоциите, качество на живот, психично и физическо здраве. Системната липса на достатъчно сън се свързва с проблеми с вниманието, поведението и ученето. Също така недостатъчният сън повишава риска от наранявания, високо кръвно, затлъстяване, диабет и депресия.“

Хубавата новина е...

че повечето родителите (86%) определят нощния сън на децата си като спокоен

И все пак, количеството остава важно, но за мнозина недостатъчно и има един лесен начин то да се повиши. 

Децата по природа са ранобудници (едва ли е голяма изненада за повечето родители) и много от тях, независимо колко късно си лягат, са склонни да посрещат изгрева. Затова и единственият хитър и математически издържан начин да спят повече е като лягат навреме вечер. 

Данните ни показват, че 20% от децата си лягат след 22:00 часа в делнични дни. При учениците този процент достига 60, което е обезпокоително, тъй като при тях вече липсва и обедният сън.

Ще посочим и още един аргумент в полза на ранното вечерно лягане. То  осигурява по-голям процент възстановителен сън, тъй като дълбокият сън, който е изключително важен, се случва предимно в часовете преди 12 вечерта. Или казано с други думи, количеството сън невинаги се равнява на качествен такъв, а една от стъпките към осигуряването и на двете е това да се уверим, че детето си ляга навреме.

Разбихме и някои митове

Едно от любимите ни твърдения е, че бебето просто ще се научи да спи добре, когато е готово. Или когато вече не е бебе. И че трябва да оставим нещата на естествения им ход. 

Действително при немалко деца и това се случва, но можем да споделим и следните любопитни резултати.

Приспиването:

  • 35% от децата са неспособни да заспят сами в собствено легло и имат нужда от активното участие на родител; 

Предвид широката възрастова група е логично първоначално да си помислим, че резултатите са повлияни от групата на бебетата, но резултатите са красноречиви: 

  • 37% от децата в градинска възраст и 14% от учениците все още имат нужда от приспиване от родител, което разбива мита, че след отминаване на бебешката възраст детето само и с готовност ще придобие навици на самостоятелност.
  • 23% от учениците изпитват нуждата регулярно да заспиват в леглото на родител. Това важи за 38% от децата в градинска възраст.

Нощните събуждания:

  • 34% от децата регулярно се будят по няколко пъти нощем, а 22% се местят в леглото на родителя през нощта. 

Отново рискуваме да се изкушим и да посочим бебешката възраст като основен „виновник“ за тези резултати, но действително: 

  • едва 30% от малките деца (до 2 години) изпитват нуждата да бъдат взети в родителското легло
  • този процент се запазва същият и в градинска възраст

А още по-интересно е, че този процент спада в ученическа възраст, но не драстично:

  • 20% от децата между 7 и 12-годишна възраст нощем регулярно се местят за сън в леглото на родителите.

А какво се случва с екранното време?

Ясно е, че времето, което децата прекарват пред екраните, е основна тема за всички специалисти, заети с детското здраве и развитие, и използвахме възможността да съберем ценни данни в тази насока.

Американската академия по педиатрия препоръчва децата до 18 месеца да не прекарват време пред екран (с малки изключения като участието заедно с възрастен във видео чатове с близки). 

На 2-годишна възраст екранното време следва да се ограничи до 1 час с постоянно присъствие на възрастен и селективност към съдържанието (висококачествено съдържание, тип образователно). След ревизия на препоръките през 2016 г. те включват и насоки за качеството на съдържанието, което прави препоръчителните часове за следващите възрастови групи по-относителни.

Резултатите показват, че:

  • 23% от бебетата на възраст до 1 година прекарват време пред екран;
  • след първата година този процент драстично скача на на 66%;
  • 17% от децата в градинска възраст прекарват повече от 2 часа пред екран всекидневно;
  • при учениците този процент нараства на 40.

Според Американската академия по психиатрия за деца и подрастващи, прекомерното време пред екран може да доведе до проблеми със съня.

Причините както винаги са комплексни: стоенето пред екран намалява физическата активност и може да причини трудно заспиване; същият ефект може да има неподходящо видео съдържание със стимулиращ ефект върху децата. Освен това, както потвърждават и учени от Харвард, светлината и най-вече синята светлина, излъчвана от екраните, потиска производството на мелатонин – хормонът отговорен за по-лесното заспиване и спокойния нощен сън.

Следвайки тези насоки, в работата си препоръчваме да се балансира екранното време с други активни занимания и да се избягват екраните в последните два часа преди лягане. 

Резултатите показват, че:

  • 40% от децата прекарват време пред екран преди лягане;
  • 10% системно заспиват, докато гледат или ползват устройство с екран.

Взаимовръзка намираме с количеството сън: 

  • 38% от децата, които ежедневно заспиват пред екран, си набавят количество сън под абсолютния минимум, като при децата, които нямат този навик процентът е доста по-нисък (8%). 

Можем да потърсим вероятно обяснение, както в по-трудното заспиване заради влиянието на екрана, така и в отложеното заспиване заради интересното за детето съдържание.

Представихме ви част от най-любопитните акценти и предстои да се възползваме от тези интересни резултати и занапред, като внимателно следим промяната в тенденциите. И вярваме, че ще виждаме все по-обнадеждаващи резултати. 

И за финал един повод за усмивка:

Повече от 56% от децата в България, мнозинството от тях във възрастта до 6 години, получават приказка преди заспиване. 

Прекрасно, нали?

Един от най-известните експерименти в света, свързан със съня, е този на Ранди Гарднър, който се подлага на него като тийнейджър. Той успява да не спи 264 часа, което е точно 11 дни, и така счупва световния рекорд по стоене буден. Само дето от един момент нататък започва да халюцинира.

След като чупи рекорда, учените, под чието наблюдение е, го вкарват в болница и той спи 14 часа. Непробудно!

А сега да сравним този експеримент с експеримента, на който се подлагат всички родители на малки деца. Близо 50% от родителите на деца от 0 до 6 месеца спят непробудно между един и три часа на нощ, сочат проучванията. Ясно е, че това е крайно недостатъчно.

Неслучайно един от най-древните методи за мъчение е т.нар будно изтезание, в което пленникът просто трябва да бъде държан буден. Накрая сам всичко си казва и моли да го оставят малко да дремне.

Ние, в Майко Мила, много добре знаем как стоят нещата. Дори Красимира Хаджииванова го е описала много красноречива в "Кой спал - спал, мама полудя".

Следващият текст обаче е от една майка, която много иска да се наспи. Не е спала от година и три месеца и положението се утежнява от факта, че нищо, ама нищо не помага, за да може детето да спи непробудно малко повече от 30 минути. 

Помоли ни да запазим анонимността ѝ, за да не получава повече непоискани съвети от близки и познати. Ние, разбира се, уважаваме това и ѝ стискаме палци съвсем скоро да се наспи.


“Не съм лоша майка, просто много искам да се наспя”

Когато забременях, се притеснявах за безброй неща. Всичко наред ли е с бебето? Расте ли добре? Как ще мине раждането? Ще боли ли? Ще се справя ли? Ще успея ли да кърмя? Ще бъда ли добра майка? Ще мога ли да възпитам добър човек? Ще съумея ли да не предам на дъщеря си травмите, наследени от моите родители? Ще успея ли да запазя връзката с мъжа си? Ще бъда ли някога отново същата?

Никога, никога не съм си мислила за детския сън. Да, знаех, че бебета не спят и се будят често, но смятах, че е основно защото са гладни или защото имат нужда от близостта на мама и че това ще се разреши от само себе си. Не бях подготвена за това, което ни чака.

Може би ще спи в слинг?

Дъщеря ми е на година и 3 месеца и откакто се е родила, не спи добре. Спи доста зле. В първите няколко месеца ясно - буди се да се кърми често и после на теория заспива. 

Моята дъщеря не спеше легнала в кошарата, на леглото или където и да е за повече от 30-40 минути. Първите два месеца от живота ѝ се редувахме с мъжа ми и баща ми да я носим в слинга през нощта. По 2-3 часа всеки я носи, другите спят. 

Режимът беше нещо горе-долу такова: към 11 лягам аз, мъжът ми поема и нещо се опитва да я приспи или да я държи заспала до към 1-2. 

Аз ставам, кърмя, идва баща ми. Стои до към 3-4. Аз пак ставам, кърмя я и я слагам в слинга. И така 2 месеца. 

Може би ще спи навън?

В количката не спеше, а се дереше от рев. 

Завиждах безумно на тези майки, които обикаляха парка, наоколо се крещеше и врещеше, а те сядаха да пият кафе и бебето им спеше и не мърдаше. Моите излизания с количката бяха ад - аха да заспи и след 30 минути се почва истерията. Нищо не помага. 

Стоя аз в средата на парка, люлея безславно, а хората ме съжаляват отстрани. След всяка разходка с количката се прибирах с рев при мъжа ми (беше Covid-19 и той работеше от вкъщи). И аз, и тя ревяхме. Чувахме се още от улицата и той вече ни чакаше на входната врата. 

Може би е рефлукс?

Откриха ѝ рефлукс и се примирихме, че това е причината. Не ѝ е приятно по гръб, има киселини, детето страда, ще мине. Изчетохме де каквото има, ползвахме всички съвети и лекарства. 

Държане права по 30 минути след всяко хранене, спане в легло под наклон, антирефлуксно мляко, антирефлуксни сиропи. Нищо не помагаше. Тя се будеше на 30-40 минути и плюеше мляко. Ок, рефлуксът е, минава след около 6 месеца до година, тогава ще спим.

Може би са колики?

Някъде в този период се появиха и коликите. Доста тежки, доста продължителни, доста мъчителни. Хората казват, че всичко се забравя, но аз едва ли ще забравя дните и седмиците, в които тя плачеше от 8 вечерта до 1 през нощта, без да спре. 

Всичко пробвахме. От лекарства през бабешки илачи до слинг и отново. Нищо не помагаше. Редувахме се. Казахме си “И това ще мине, боли го детето, жал ни е, ще спи някога тя, ще спим някога и ние”. 

Наоколо, разбира се, кръжаха истории на 3-4-месечни, които заспиват сами и не се будят по цяла нощ. И отново идваше вината - аз ли не правя нещо както трябва, къде бъркам, защо моето не спи.

Може би ще помогне консултант по сън?

Както и да е. Коликите минаха, рефлуксът отшумя, захранването започна, а тя продължаваше да не спи. Ние четяхме непрекъснато, ден и нощ, всяка свободна минута четяхме за детски сън и се образовахме. 

Нямахме друга тема за разговор. Бяхме толкова изтощени и вярвахме, че решението е зад ъгъла и просто още малко трябва да поработим, за да го намерим. Започнахме работа с консултант по сън. Мъжът ми дори си взе отпуска. 

Един месец работихме с нея. Тя наистина много се постара. Пробвахме какво ли не, всички съвети изпълнявахме дословно, нещата не се оправяха. 

Бебетата около мен вече поголовно си спяха. Съветите валяха от всички страни. Аз пробвах и пробвах и нищо не работеше за моето дете. 

Накрая консултантката по сън се отказа от нас. Не знам, каза тя, какво повече да предложа. Нищо не работи при вашето дете. Съжалявам. 

Когато дори така нареченият специалист се откаже от теб, вече започваш да се съмняваш дали някога ще спиш. 

Може би са зъби?

Отказахме се, примирихме се, решихме, че ще оцеляваме по някакъв начин. След като стане на годинка, казваха хората, ще спи. Още 4-5месеца, ей го къде е. 

Бутахме си така, дойдоха зъбите. Ако беше зле, стана още по-зле. Ама то при нас все си е зле, зъбите не ни направиха впечатление чак толкова. Сигурно правят голямо впечатление на тези, чиито деца спят. При нас беше - е, преди се будеше 8-10 пъти на вечер, сега е 10-15. Все тая. 

Здравей, панадол, мой най-добър приятел. 

Излязоха някакви зъби, нещата откъм зъби се поуспокоиха, но тя все така не спеше. В отчаяние, преумора, депресия и тотален крах на емоционалното състояние отново се обърнахме към консултантите по детски сън. Всичко четяхме. 

Може би вие не правите нещо като хората?

И разбрахме, аджеба, къде е проблемът. Общо взето, ние сме виновни. 

Бебето или е преуморено, или недостатъчно уморено. Не си му направил добро мостче за сън. Няма добър ритуал за сън. Стояло е твърде много навън. Стояло е твърде малко навън. Интервалът ти на будуване е къс. Интервалът ти на будуване е дълъг. Научила си го да заспива на ръце и с биберон - то трябва да заспива само. Остави го в кошарата drowsy but awake (“унесено, но още будно”, бел.ред.). 

Общо взето, ако направиш всички 493737373 неща и го приспиш в милисекундата, когато трябва, имаш шанс да спи. Извинявам се, ако то заспи само в тази милисекунда, защото ако ти го приспиш не става. 

Пробвахме, пробвахме всичко. Да спазваме интервали, да имаме спокойни игри преди сън, да се опитаме да махнем биберона, да се опитаме да заспива сама. Не ставаше. Просто не ставаше. И аз отново се чувствах като най-големия провал на света. 

Може би са ви малко съветите?

Исках просто да спя. Около мен вече майките бяха забравили какво е това липса на сън и има ли той почва у нас. Ръсеха се съвети сред съвети. 

“Спи, когато бебето спи.” Ок, значи ще спя по 30 минути и ще чакам някой да дойде да ме доприспи и така цял ден и цяла нощ. 

“Остави го да плаче." Интересът ми в психологията на детския мозък ми доказваше, че това е възможно най-грешното нещо, което мога да направя. Детето ми има нужда от мен, а аз му показвам, че светът е страшно място и когато му трябвам, мен ме няма. Това не работеше за мен. 

“Остави го на баба му и дядо му.” Отново, аз и баща ѝ не можем да я приспим, как да спя спокойно, когато знам, че там някъде детето ми плаче. Насаждаше се тази вина, че ти не правиш нещо както трябва, че ти грешиш някъде и бебето ти не спи, а и ти покрай него.

Бебето фактически си набираше нужните нива сън, макар и безумно разпокъсан. Развиваше се добре, качваше задоволително, всичко беше супер. Само дето аз и баща ѝ ходехме като сомнамбули. 

Не виждах удоволствието от майчинството, не разбирах как да се почувствам по-добре. Тоталната липса на качествен сън и на каквото и да е време за мен ме съсипваше и още ме съсипва. Виждам света в негативни окраски. Всяко малко нещо ме изнервя и докарва до мини нервна криза. 

Животът се въртеше около този сън

Аз и баща ѝ я люлеехме по цели нощи на почивки. Когато стана на годинка, се опитахме да излезем на вечеря двамата и да викнем баби и дядовци да я пазят, докато спи. Прибрахме се след вечеря на дива истерия и една баба, люлееща безславно. Някак си ми се убиваше удоволствието. 

Дните ни минаваха горе-долу така. Някакви активности, в които се опитваш да го водиш на упражнения за бебета, да играеш с него, да го захранваш, да го разхождаш. После го приспиваш, но нямаш час да си починеш, да се изкъпеш, да дремнеш. 

Залепен си за бебе монитора, защото то се буди на 30-та минута и трябва да го доприспиш. Вечер го слагаш да си легне в някакъв час. Който и да е. Пробвал си всичко - по-рано, по-късно, на този интервал, на онзи интервал. То си се буди на всеки 30 минути. 

Общо взето, с мъжа ми седим, опитваме се да си пуснем филм, да гледаме “Стани богат”, да четем книга, да си говорим, но фактически сме зомбирани в екрана на въпросния бебе монитор. Защото на всеки 30-40 минути тя се буди. И някой трябва да реагира мигновено, иначе те чака час-два люлеене. 

Знам, консултанти по сън, това е защото не съм я научила да заспива сама. Пробваме да я научим да заспива сама. Реве по два часа, не става. Предаваме се, още час я люлеем, накрая заспива. Вече сме тотално психически изтощени за каквото и да е. 

Имам посттравматичен стрес от бебе монитора 

Някои вечери люлеем до 12-1, тя накрая заспи и стане в 5. И аз ставам с нея, какво да правя. Ама аз не съм робот. Не мога да заспя по поръчка, колкото да и съм изтощена. Изнервям се, нивото ми на тревожност се вдига и не мога, и не мога да заспя. Като я люлеем два часа през нощта, аз после още час и нещо не мога да се успокоя и да заспя.

Разбрах, става в 5, защото режимът не е ок и не мога да я науча да заспива сама. Пак благодаря, консултанти по сън и близки приятели около мен. Опитвам се и за двете и не успявам. Вече година се опитвам. Ако ми кажете какво да направя - ще. Безумно много искам да спя. 

Пиша това, докато мъжът ми люлее оттатък. От два часа се опитваме да я приспим, редуваме се и не става. Да кажеш, че сме на дъното е малко. Дъното е много над нас. 

Продължаваме да четем, да питаме, да търсим решение. И двамата сме такъв тип характер, че смятаме, че щом има проблем, има решение. Може би има, когато не зависиш от друго човешко същество. 

Съветите валят. Информацията от консултанти по сън - също. Обобщена тя гласи така - ти си виновен, че детето ти не спи. И ти се съсипваш. Защото искаш то да спи, но още повече искаш и ти да спиш.

Тя е на година и 3 месеца и все още не спи. Ние също. Майка ми ме попита какво искам за рождения си ден. Казах ѝ, че ужасно много искам да спя. 

Пиша това за всички тези майки, чиито деца не спят. Не сте сами. Има и други като вас, но не сме в Инстаграм сторитата. Не сме виновни. Не сме лоши майки. Не сме нетърпеливи майки. Не сме непостоянни майки. Просто сме ужасно уморени майки, които безкрайно обичат детето си и просто искат да поспят.

Дали ще избере да кърми или не си е работа на майката. Това е избор, който сама прави, като разбира се е добре той да е информиран и тя да е наясно с ползите от кърменето и възможните проблеми, които може да възникнат. СЗО препоръчва ексклузивно кърмене до 6 месец и продължаване на кърменето заедно със захранването възможно най-дълго. 

Понякога обаче има причини, поради които това не може да се осъществи, или пък майката няма желание - и тя трябва да получи пълно разбиране и (по възможност) адекватни съвети как да се справи с възможните усложнения, предубеждения и угризения, които може да възникнат.

Говорили сме за кърменето в най-различни аспекти: за депресията след края му; за някои от най-разпространените митове, свързани с него; както и кога краят му е най-безболезнен за майката и бебето.

Тук една млада майка споделя своя опит, свързан с кърменето, и се надява нещата, които се е наложило да научи в крачка, защото никой не ѝ ги е казал, да са полезни за други жени.


Семейството и приятелките ми се надпреварваха да ми споделят най-добрите си съвети за бременност и раждане. Бях напълно подготвена как да се справя с киселините по време на бременността и къде да открия най-удобните клинове за бременни.

Постоянно слушах как повечето бебета се раждат след термин и колко по-трудно е да родиш легнала. Обаче никой не ме предупреди за кърменето.

При идеалните обстоятелства би следвало да съм бременна около 9 месеца, да раждам ден-два и да кърмя още 1 до 2 години - може би малко повече или малко по-малко.

В първите дни на майчинството ми кърменете ми отнемаше много, много, много повече дни, отколкото бременността и раждането взети заедно. И като се обърна назад, се оказва, че е трябвало да наблегна повече на информация за кърменето.

Така че ако планирате да кърмите, ето няколко неща, които не чух, а трябваше.

“Слизане” на млякото

Кърмата ми не дойде до третата нощ след раждането на бебето. Нормално е да отнеме дори 5-6 дни особено след секцио. През това време майката произвежда коластра, която е идеално измислена да поддържа бебето.

Така че не се стресирайте съвсем в началото. Просто слагайте бебето по-често на гърда, за да подадете сигнал към тялото си, че има малък гладен човек наоколо, и поддържайте връзка с консултант или друг опитен в кърменето човек, който може да ви помогне при евентуален проблем.

Менторът!

Намерете някого, на когото имате доверие и който знае за какво става въпрос, що се отнася до кърмене. Дали ще е ваша приятелка, която вече има кърмачески стаж, или консултант - няма значение.

За да минете по-леко през трудните моменти, наистина имате нужда от човек, който може да понесе гърди, зърна и всякакви въпроси, свързани с тях, по всяко време. Добра книга за кърмене с лесно търсене по теми също би свършила работа.

Кърменето е голяма работа

Буквално. Голяма. Ако кърмите една година, ще навъртите средно 1800 часа с човек, засукал гърдите ви. Работа на пълен работен ден с три седмици почивка е 1960 часа на година.

Така че, да, кърменето е голяма работа и особено в първите месеци целият ви житейски график ще се върти около това. А аз и идея си нямах.

Дрехи за кърмачки

Не е невъзможно да си намерите подходящи дрехи за кърмене, обаче се оказа, че никак не е лесно. Повечето рокли не стават, както и някои блузи, които трябва да се вдигнат до носа, за да кърмите с тях.

Пригответе се да зарежете за малко част от любимите си дрехи, а друга - да модифицирате. Кърменето изисква доста гъвкавост в модно отношение. 

Намирането на сутиен за кърмене също не е лесна работа, макар че в последните години има все повече опции. Вече има и брандове, които за съвсем малко допълнителни пари могат да трансформират всеки модел от техните сутиени в подходящ за кърмене.

Спомените

Когато стане въпрос за кърмене, се пригответе да чуете всяко ужасно нещо, което някога се е случвало на някоя ходеща и кърмеща по този свят жена.

Мляко, примесено с кръв, излизащо от сцепени зърна; бебета, които не могат да захапят гърдата както трябва; кърма, която така и не идва; постоянна млечница…

Така е и с историите за раждането - всяка е различна и си има своите трудности. Но точно както и в този случай, не е задължително всяка една драма, свързана с кърмене, да сполети и вас.

Кърмете (или не!) спокойно! Всичко ще бъде наред.

Днес ще повдигнем темата за ролята на един човек, който може да превърне и най-ужасяващия развод в нещо сравнително нормално. Този човек се нарича МЕДИАТОР - той помага на хората да разрешат споровете, възникнали помежду им. По темата за медиацията по време на развод ни гостува адвокат Юлия Раданова.

Адвокат Юлия Раданова. Снимка: Личен арихв

Тя е управляващ съдружник в LSP (Legal Solutions Partners) - кантора, която работи за дигитализацията на правото и неговата достъпност.

Юлия е активен член на Професионалната асоциация на медиаторите в България и преподавател по медиация и алтернативно решаване на спорове в УНСС. Завършила е право в Софийския университет, кандидат-доктор с дисертация на тема медиацията в брачните отношения и притежава диплома по английско и европейско право от Британски правни центрове, съвместно с Университета в Кеймбридж.

Тя е регистриран медиатор към Министерството на правосъдието, специализираща в трансгранични спорове и притежава диплома по медиация от университета Харвард. Понастоящем осъществява научно изследване, като част от програма за обмен на докторанти в Чикаго – Kent College of Law, Illinois Institute of Technology. Един от инициаторите и активните участници в Проект за стратегическо партньорство Eразъм+ „Онлайн обучителна платформа по медиация“, който в началото на 2019 г. ще бъде достъпен за широката публика, като предоставя дигитализация на обучителния процес и онлайн възможност за междукултурни симулирани медиации.

Каква е спасителната роля на медиатора в един тежък процес, какъвто е разводът, и защо си струва да помислим за включването на медиатор в развода си - това ще разберем днес от текста на адвокат Раданова. Ако сред вас има такива, които са ползвали услугите на медиатор по време на развода - ще се радваме да ни разкажете за опита си!

******

В стаята цари мълчание. Единствено бурна муха пори неуморно въздуха. Но и тя се отказва. Срещнала е погледите им. Видяла е искрата в очите им. Излиза беззвучно от заседателната зала на офиса.

В стаята сме аз, тя и той. Аз – медиатор, или някой, който доброволно и безпристрастно е влязъл, за да реферира един мач с предизвестен край. Предизвестен от самото си начало. Тя и той – страните, живели някога щастливо и създали двете си прекрасни деца. Наречени накратко Катя и Стефко.

Спорът – раздялата и подялбата на всичко помежду им. Наподобява вариации на темата „На си ти куклите, дай си ми парцалките“.

Драмата обаче е изключила смеха помежду им. Срещам жар и плам в очите им. Обидени са. Наранени са. Предадени са. Тук са обаче, защото са смели. Тук са обаче, защото са отговорни. Инициирали сме процес по медиация, в който те се изправят пред тях самите и пред последиците на собствените си действия.

Тук сме заедно – тя, той и аз - онзи независим, безпристрастен трети във спора, който вместо да отсъди кой - крив, кой -прав, съдейства за отправяне към намирането на отговори на въпросите, които си задават.

Още в началото сме си обещали да спазваме следните няколко правила за съвместната ни комуникация:

Без обвинения

Без осъждане

Без прекъсване

Заедно сме, за да извървим трънливия път към намереното решение. Решение, което аз нямам. Решение, което те не виждат. Процедурата, в която сме се впуснали, е своеобразно пътешествие с кораб, с който сме тръгнали през открито море и предстои да открием нова земя. Само че те още не знаят това. Единствено аз ги поглеждам отстрани, усмихвам се зад сериозността на костюма, в който съм облякла позицията си, и тихо си прошепвам наум, че всичко за тях е наред.

Процесът, който са инициирали, е енергийно изпиващ, зареден с емоциите на дълги отношения, които в момента единствено им носят спомен за болка и разочарование.

Миговете на любов и щастие отдавна са забравени. Днес те от партньори са се превърнали в боксьори. От диалог водят престрелка.

Единствена причина в момента дулата на емоционалните им пистолети да са оставени извън залата ни за среща е моето присъствие.

И тяхното притеснение от евентуално негативното впечатление, което ще оставят в мен. А те – те все пак са възпитани хора, с образование и престижна работа. И, ще се съгласите – не им отива да водят нецивилизована битка със средства, характерни за тъмните векове.

Затова и са избрали медиацията – алтернативен способ за намиране на решение, при който спорещите отнасят своя конфликт към медиатор. Медиаторът е онзи трети, който способства намирането на решение, отразяващо и удовлетворяващо интересите на страните.

Процедурата е напълно доброволна и изцяло конфиденциална – т. е. това, което страните си споделят, остава затворено в четирите стени на медиационната зала, без право и на гък за чутото и видяното.

Медиаторът не е съдия, не и арбитър. Той не може и не взема решения вместо страните. А те – страните – са именно тези, овластили го с това да стане изследователя на техния конфликт, и да им съдейства за намирането на решения, които съдът не би постановил, и имплементирането на варианти, за които в съдебна зала не може да става и дума.

Процедурата е бърза (доколкото и с каквато скорост се движите вие) и евтина. Спестява нерви и пари. А и позволява да бъдем чути – може би за първи път в това какво действително е важно за нас – и да бъдем разбрани в опасенията, които таим.

На си ти куклите, дай си ми парцалките“ в тоналността на медиацията прозвучава на нов глас. И този нов глас ни казва: „Куклите и парцалките може да поделим. Така че и ти, и аз, и децата да бъдем щастливи“.

На 11 май, от 18:00 до 19:00 часа, ще имаме възможност да се срещнем със световноизвестния британски лекар д-р Рос Фишър. Той е консултант по детска хирургия в Детската болница в Шефилд, който работи в областта на детската онкологична хирургия и справянето с емоционални травми.

От разговорите си с децата и техните родители д-р Фишър научава, че истинският хирург трябва да бъде добър комуникатор, който обръща специално внимание на нуждите на хората и помага на пациентите си да бъдат информирани. Той изгражда специфични методи на преподаване, с които мотивира младите лекари и печели признание по света.

Сега д-р Рос Фишър гостува на Софийския фестивал на науката за завладяващ разговор, в който ще сподели своето виждане за медицината и ролята на вдъхновението в неговата работа и в живота. За да се присъедините към събитието, е необходима само онлайн резервация, а домакините ще осигурят превод на български език.

Днес с бясна скорост ни връхлита Динапредприемач, дизайнер, проектант, маркетинг консултант и какво ли още не. Тя умело жонглира с всички тези дейности, като на първо място отделя пълноценно време за малката Албена. Нищо чудно, че е активна 24 часа в денонощието!

Дина няма спирачки – цял живот се учи и усъвършенства и през 2015 г. се включва в програмата aMBA в Бизнес института. Да, същият този The Business Institute, който заедно с Майко Мила! ще даде на една от вас възможност за обучение по алтернативен MBA – програма, която прилага подхода на класическите MBA програми, но в контекста на реалната бизнес среда в България – като покрие 90% от разходите.

Крайният срок за кандидатстване е 16 март – побързайте и Спечелете стипендия по aMBA с Майко Мила! и The Business Institute!

А сега се запознайте с Дина.

--------

Представете се – коя сте, откъде сте, как се казвате?

Казвам се Костадинка Димитрова, а за всички близки съм Дина.

И двете ми отиват. Първото – защото ме описва много точно със значението си – твърда, постоянна. Точно такава съм. Никога не се отказвам и обичам да слагам „точки“ в живота си. Второто – с това, че е кратко. Винаги бързам и довършвам изреченията на хората, припряна съм. Често правя предположения преди да съм изяснила до край ситуацията и действам, защото все нямам време.

Родена съм в Пловдив. Прекрасно място да си дете, да растеш там, да твориш и да разпускаш. В момента живея в София, но все още търся своето място.

Художник по образование и предприемач по призвание. Дизайнер, проектант на щандове, външен консултант към маркетинг отделите на няколко компании, предприемач, идеалист – опитващ, провалящ се, вдигащ се. Често с разбита глава, като дете – буквално, сега – по-лошо.

Имах късмета да срещна моето момче – обичащ и всеотдаен съпруг, с който сме страхотен екип и в живота, и в няколкото съвместни проекта, които сме движили заедно. И така се появи Албена, която вече е на на 1,3 г. Благодаря ѝ, че ни избра за нейни родители. Ще се учим заедно. Аз обещавам да не ѝ е скучно.

Преживяла съм една тежка диагноза, два катастрофални фалита и мога да се похваля с един бъбрек по-малко, един прешлен в повече, както и с други физически и психически „мутации“. Жива, цяла и все още мога да се смея – това май е най-важно.

С какво се занимавате? Знаем, че сте предприемач, обяснете ни какво точно предприемате!

В професионален план съм минала през рекламния бизнес – като графичен дизайнер и арт директор в няколко рекламни агенции. Съосновател и собственик съм на студио за графичен дизайн. Външен консултант към маркетинг отделите на няколко компании. Помагам за стратегическо маркетинг палниране. Съосновател и собственик съм и на Съркъл кюб с основна дейност проектиране и изработка на рекламни щандове. Подготвям и два нови проекта, но за тях още е рано да говоря.

Какво образование имате преди университета? Питаме, защото знаем, че понякога образованието няма нищо общо с последващото развитие на човека.

Завършила съм Средно специално художествено училище за сценични кадри в Пловдив – вълшебно място, създадено сякаш да оцелеят ранимите души на художниците, минали оттам.

След това – Националната художествена академия в София със специалност Рекламен дизайн. Минала съм през школата на Ахмед Чаушев – място за големи рисувачи (неслучайно ползвам тази дума) и наистина нивото беше доста сериозно.

Попътувах и поучих още доста: още дизайн, малко маркетинг, стратегическо планиране и т. н. последната ми любов са финансите. Аз, за разлика от повечето художници, съм доста бизнес ориентирана и винаги съм продавала труда си.

Какво ви довя в Бизнес института и защо решихте да учите алтернативен MBA? И какво научихте там?

През 2015 г. се намерихме с Бизнес институт – място и специалисти, които ми помогнаха да се „събера“. Срещнах чудесни хора и съм много благодарна на съдбата за това.

Човек учи цял живот. Аз постоянно се опитвам да подобря уменията си. Отдавна спрях да се вълнувам от дипломи, сертификати, титли (ако изобщо съм се вълнувала). Уча и чета за себе си. Това е вечен път на опознаване на личността. Да ставаш по-добър човек, да знаеш повече, да си най-доброто, на което си способен.

Свалям им шапка на тези хора. Страхотна организация. Страхотни теми, а идеята – учене чрез преживяване – е нещо, което липсва в конвенционалното образование. Естествено, няма как да не спомена и великолепната Оги, която е чудесен психолог и идеално ми „продаде“ идеята. Бях точно на тази вълна и всички фасилитатори, гост-говорители, колеги, които срещнах,се оказаха намясто и навреме, за да взема каквото ми трябва.

Какво е Съркъл кюб и как така хем съркъл, хем кюб? Това не е ли геометрично невъзможно?

Съркъл кюб се роди като експериментална лаборатория за пространствен дизайн.
Няма невъзможно в триизмерния свят и кръг, и куб, и още много неща са възможни. Винаги съм се вълнувала от пространството и промяната му. Като дете – от скулптурата, сега – от пространствения дизайн. Замислете се как два кубични метра въздух може да се възприемат различно от позиционирането на нещо в него. Можем да го усетим като нещо смазващо, огромно или като незначително. Ей там е мястото на пространствения проектант. Да знае как и колко да сложи.

Съркъл кюб е мястото, в което разработихме няколко модула за изграждане на рекламни щандове. След много сериозна криза, отново продължаваме работа. В момента изцяло променяме сглобката на серия модули „FORM“ и тепърва ще извадим краен продукт. Работим и по втора серия, съвсем различна от първата. Търся финансиране, за да мога да осъществя това така скъпо начинание.

На този етап единствената и най-голяма пречка е самофинансирането, за да захраниш бизнес, който се занимава с експериментални продукти. Там правиш много опити и все скъпи грешки. Необходимо е да го издържаш с допълнителна дейност, която понякога убива основното – експерименталната работа.

Краткосрочна цел е да имаме две серии с продукти, които може крайният потребител да купува или наема и сглобява сам.

Искам „решенията по мярка“, така наречените бутикови проекти, да се минимализират. Много ресурси и доста финансови рискове има в тях, но на този етап са основният източник на доходи.

Разкажете ни как минава един ваш ден. Знаем, че имате и дъщеричка – как съчетавате всичко – гледане на дете, работа и всичко останало?

Нищо не съчетавам. Следвам сърцето и графика си. Движа се с огромни списъци, наредени задачи по номера и важност и това ме държи в кондиция. Радко излизам от график, но се случва – за съжаление, по закона на всеобщата гадост – обикновено с един и същ клиент.

Ставам в 5:00 ч. и лягам често в 4:00 ч. или изобщо не спя. До 8:30 ч. разпределям деня и свършвам тонове работа, след което хранене, игри, разходки, танци, смях с малкото човече. С Албена наново откривам колко е прекрасен животът и се смеем много. Вярвам, че дължа основно времето си на нея, пък и признавам – на мен ми е още по-приятно да се забавляваме заедно.

От друга страна, дължа на себе си да следвам собствените си мечти и цели.

Това не е някаква формула, не искам да убеждавам никого, че е правилно. Така усещам живота в момента и така живея. Аз самата не се движа по нечии правила, не ме вълнува кой как си гледа децата, не съдя, не демагогствам, не се нуждая от одобрение или нравоучения и ми е безкрайно безинтересна темата с майчинството и темите „Кое как трябва“. Вярвам на собствените си усещания и ги следвам.

Времето с Албена е незаменимо и осъзнавам колко бързо тече. Не мога да си позволя да го губя. Всичко останало правя, когато спи или в редките случаи, когато не е с мен. Разпределили сме си деня със съпруга ми, за да можем и да действаме служебно и да прекарваме пълноценно време с нея. За сега успявам да балансирам. Ако нещо ми натежи, със сигурност няма да намаля времето с детето! Знам отлично колко бързо ще порасне, колко самостоятелна трябва да става и къде съм аз в ролята си да я накарам да „лети“. Искам да е едно уверено, щастливо и свободно дете!

Какво ви харесва в професията ви?

Всичко! Работя три различни неща, които преливат и се допълват. Обичам срещите с хора и организацията на проектите, за да станат реалност. Мисля бързо и под напрежение раждам прекрасни решения. И този адреналин май също ми допада, признавам. Обичам в невъзможни ситуации да се случват прекрасни неща. Обичам щастливите лица на на хората, които са се доверили и са „рискували“ с мен.

А кои са лошите страни, все някакви трябва да има!

Липсата на време ми пречи да разгърна потенциала от всеки проект.
Излишната драматизация на разрешими проблеми. Паниката, която много често под напрежение изплува и в клиенти, и в подизпълнители, и в колеги. Аз в работата си съм винаги хладнокръвна и не мога да разбера този пренос на свръхемоции, преса и напрежение във всички посоки. Всичко, което не е здраве, е разрешимо, всичко!

В Съркъл кюб, основният проблем е невъзможността изцяло да се занимавам с експериментална работа.

Мъжът ви подкрепя ли ви в това, което правите?

Подкрепа? Ха! Това е много слаба дума. Ако не бях аз и желанието му да ме опази от всички луди начинания и най-вече от самата мен, най-вероятно щеше да е заминал някъде, където да срещне себеподобни, да свири денонощно, без личен живот, и щяхме да слушаме за легендарния барабанист Нико. Но остана да си гледа лудото момиче.

Това е един от най-талантливите и обрани хора които познавам. Научи ме да контролирам егото си и да се балансирам. В момента и двамата работим в чудовищни мащаби, но въпреки това успяваме да си „крадем“ време. Знаем, че никой от нас не бива да загърбва мечтите си и засега единственият вариант е просто да не спим. Приемаме и се опитваме да правим промени, но не жертваме нищо, защото не искаме да станем мрънкащи и недоволни от живота старци.

Какво бихте казали на някое от момичетата и жените, които биха искали да тръгнат по вашия път и да се занимават с това, което вие правите? Кои са тежките и предизвикателните моменти от вашия житейски път досега?

Всички хора имат различен път. Аз вярвам, че единствено пътят към себе си е път, който си струва да вървим. Когато се движим към външни цели без да сме извървели този най-важен, няма да ни се получат нещата. Всички отговори са в нас и въпросите – също. Не обичам да давам съвети, аз самата рядко слушам, но ще обобщя разни неща от моето приключение дотук.

Бъдете смели и не се страхувайте от провал.

Никога не позволявайте общественият натиск да ви влияе. Бъдете честни с всички!

Смело си съобщете, че сте се провалили, ако се е случило. Смело си кажете, че сте успели, ако сте.

Не позволявайте да ви оценяват. Не оценявайте никого.

Съвършенство... няма такова нещо.

Колкото по-рано се почувствате добре в кожата си, толкова по-рано ще разгърнете потенциала си.

Само когато си слушаш сърцето, можеш да стигнеш твоя път.

Егото е враг номер едно на щастливия човек. Помирете се с него. Обичайте си го и му затваряйте устата, когато предстои нещо важно. Ако решиш, че си научил всичко, ако се обградиш с егото си, ако се страхуваш от провал и от мненията на хората, свършен си.

И тъй като сме жени и сме се събрали на приказка – кой е любимият ви певец, любимият ви филм, актьор и книга?

Като започна от Фреди Меркюри – от най-ранна възраст май е дал най-сериозен отпечатък; минем през Стинг – само с него можех да си събера мислите и да ги излея на лист; през гръндж вълната, която неизбежно мина през мен; сега слушам и прогресив, силно наложен от мъжа ми, който е музикант във всяка своя клетка. И как без вечната любов и преоткриване Pink Floyd?

Книги и филми е невъзможно да изброя. Ще свърши ИнтернеДа. Единствен начин да отсея някого е близката рождена дата на автора. На 11.03 е роден Дъглъс Адамс и няма как да не спомена неговия „Пътеводител на галактическия стопаджия“.

Имате ли вредни навици?

Да. Хронично недоспиване!

Ето го и втория разказ от конкурса От кърмене спомени има – и то какви!, който организираме заедно с Philips Avent. След като вчера пуснахме текста за Зяпналата уста и неговата бедна майчица, в който авторката му описа своите спомени и преживявания в българска болница отпреди 15 години (но въпреки тях очаква всеки момент второ дете), днес ще отскочим до Швейцария в компанията на Йолина Стоянова-Брунер (познавате я с текста ѝ И откъм детски градини скоро няма да сме Швейцария на Балканите). Тя ще ни разкаже как се раждат и кърмят две деца в други части на света и какво, според нея, е най-важното за децата - спокойни родители или определен начин на хранене (познайте от три пъти). Напомняме отново и ви каним на събитието Да поговорим за кърменето с Майко Мила! и Philips Avent, което ще се състои на 15 август, от 11 часа, в Детски център за изкуства Angel Steps, бул. Сливница 245, ет. 2. Входът е свободен, заповядайте!

******************************************

Кърменето, по начина по който го правеше майка ми през 80-те, изглеждаше като най- елементарното нещо на света. С едно движение на рамото тя освобождаваше горната част на дрехата си, закопчаваше за себе си новородената ми сестра при това без да се разголва повече от необходимото и без да прекъсва разговора си с поредните гости дошли у нас "на бебе". Виждала съм я да прави същия маньовър, придържайки сестра ми с една ръка и телефонната слушалка с противоположното рамо.

Колебанията ми относно леснината на кърменето се появи в края на първата ми бременност в Швейцария, когато споменах пред една позната, че ако всичко мине бързо, ще се възползвам от опцията "изписване шест часа след раждането", предлагана в нашата болница.

"Nein!", каза моята позната и грабна ръцете ми. "Не го прави!" Реакцията ѝ ме озадачи - в тази част на света хората не раздават непоискани мнения.

"Необходими са няколко дена за слизане на кърмата", поясни тя. "В това време е добре да си някъде, където ще се грижат за теб". Познатата беше на моята възраст, вече имаше четири деца, и в очите ѝ прозираше отчаянието на самарянка, настояваща да сляза от моста вместо се мятам от него надолу с главата.

Бебето се появи след 30-часово раждане, завършило със секцио по спешност. Бях каталясала, срязана и убедена, че съм абсолютен провал. Нямах никакво намерение да напускам болницата. Единственият ми светъл спомен от този ден беше краткото първо кърмене непосредствено след операцията, успокояващо и терапевтично.

Ден и нещо след раждането, докато все още бях в шок от приликите си с Вилендорфската Венера, в стаята влязоха милите акушерки, изчуруликаха как чудесно се възстановявам, изкараха гладното и ядосано бебе от креватчето до мен и го наместиха в ръцете ми за хранене. То моментално засука, матката контрахира, а на мен ми причерня ми пред очите. Такава болка не се описва.

Акушерките обаче смятаха, че я-я-я как добре ми се получава, посъветваха ме да храня на поискване и да се мажа с ей този крем и да им се обадя ако имам въпроси. Не, не, няма нужда от допълнително миене! Да, да, нормално е да е малко неприятно в началото!

След двадесет и четири часа кърмене се убедих, че и с храненето се провалям и се чудех дали някой ще забележи ако се измъкнех от болницата по нощница, с раница на гърба и с горкото си бебе - поне да си ревем вкъщи на усамотение, вместо да се изгаламе пред по-квалифицираните индивиди на етажа.

Само че швейцарската болница функционираше по план график и точно в този момент дойде ред на консултантката по кърмене. Беше около петдесетгодишна и приличаше на бивш член на The Mammas & The Pappas. Тя спокойно изслуша тирадата ми, намести възглавницата зад гърба ми, завъртя бебето без да ме докосва и реши всичките ми проблеми с кърменето точно за седемнадесет минути. Беше кърмила и трите си деца до двегодишна възраст и се оказа права за всичко. После ме увери, че болката ще изчезне съвсем в следващите дни и ми остави телефон и брошура на Ла Лече Лига - ако имам въпроси.

През следващите шест месеца бях като в "Свободата води народа" на Дьолакроа, с бебе на гърдите си вместо байрак, заобиколена от купища чинии, пране и дим от спорадични екзистенциални кризи в резултат от перманентно безсъние. Кърменето беше единственият ми източник на увереност в минираната пътека на ранното майчинство.

После се върнах на работа.

Радостта да съм отново сред хора, които спорят с мен, вместо да ми крещят и да ме повръщат, беше прекъсвана на тричасови интервали, през които цедях кърма. Според швейцарските закони работодателят трябва да осигури помещение за тая работа, но истината е, че ако не го изискаш изрично, никой няма да си мръдне пръста.

Когато пътувах, цедях къде ли не, като най-често в тоалетната. Това ще е новата версия на картината "На нивата" - същата изморена жена, седнала на затворена тоалетна чиния, балансирайки помпа и пластмасово шише, внимавайки да не изплеска ризата си и да не докосва нищо около себе си. Сигурно ще се казва "В офиса", ще е фрустрираща гледка, която едва ли ще бъде изложена някъде.

Към деветия месец бебето постепено и доброволно се отби.

Второто бебе се появи година по-късно, след осемчасово и съвсем нормално раждане (швейцарските лекари не смятат нормално след цезарово за екстравагантност). Кърменето тръгна като по релси, с консултантката от The Mammas & The Pappas си дадохме по едно хай файв и тя отпраши да убеждава други жени в предимствата на естественото хранене.

Три месеца по-късно обаче бебето загуби интерес към нощното кърмене и никаква сила на природата не можеше да го събуди. Нощното цедене не просъществува дълго и в един момент килограмите на бебето зациклиха.

Консултантката и педиатъра ме посъветваха да си дам време, наливах се с чай, тръгнах на акупунктура, пих отвратителните бульони препоръчани от детската консултация, но постепено с всички замесени развяхме белия байрак и минах на смесено хранене.

Бебето се кротна, започна отново да наддава, а аз отново се чувствах като тотален провал, особено при вида на гигантския варел с формула - в Швейцария мострите на заместители на кърма са забранени. На шестия месец отново се върнах на работа, но въобще не си дадох труд с цеденето. Кърменето ми липсваше, но цеденето - никога.

Въпреки шишето и второто бебе оцеля, проходи, проговори и никога не престана да ме обича.

От цялата тази история научих следното.

Кърменето е по-лесният и по-евтиният вариант. Но по-добрия вариант не се налага с огън и меч из интернет форумите, а с търпение, адекватна помощ и подкрепа от самото начало, защото началото е трудно.

Адаптираното мляко Е вариант, но не е за подценяване миенето и стерилизирането на шишета, наличието на прясна, преварена, гореща и студена вода, чантата с инвентар преди всяко излизане, съмненията дали бебето се дере от рев поради лошо храносмилане - тази хамалогия не я показват по рекламите. Преживява се, но не бих си я причинила при положение, че има как да се избегне.

Ако една майка иска да кърми, никой няма право да я тероризира да го прави само извън обществени места.

Ако една майка не иска да кърми, никой няма право да я тероризира, вменявайки ѝ чувство за провал.

Защото спокойните и уверени родители са по-важни от конкретния начин на хранене на бебето.

Всички, които четете Майко Мила!, знаете, че Красимира и Елисавета обичат да подхождат с чувство за хумор и ирония към несгодите си, а каква по-голяма несгода за една майка от това да не знае как и да не разбира защо не може да накърми детето си?

В следващите редове ще прочетете за нашите перипетии в този тъй важен момент за всички майки и деца - при Елисавета ТРИ ПЪТИ, при Красимира – само един път, но достатъчен, за да го помни доживот.

И така, ето нашите спомени за кърменето.

Започваме с Елисавета Провала и нейните встъпителни слова.

Преди да започна с моята история с кърменето, искам да обявя предварително, че ще се опитам да разкажа съвсем честно моите несгоди и ще се надявам милите читатели да проявят съчувствие и разбиране. Така или иначе, всички замесени деца вече са извън кърмаческа възраст, така че каквото било - било.

Преди 13 години вашата клета списвачка роди първото си дете със секцио и 40 градуса температура. След като зърна обляното си в зелена слуз първо отроче, тя се просълзи, то се разрева и я отнесоха в стая, където да боледува - огромна, разрязана и клета.

По онова време базата на родилното беше доста окаяна и ми се падна да лежа в легло с продънена пружина с всичките си 110 кила. Там виех от болка, ревях и едвам успявах да се изправя с титанични усилия, за да кашлям като магаре, да се страхувам и да изпадам в паника сам-самичка в тази огромна болница.

Детето беше нейде в другия край на коридора

и аз се замъквах да го виждам, и да му пея, и тъй си прекарахме първите 36 часа, когато внезапно в стаята ми влетя една всевластна жена с вид на медицинска сестра, и гръмко обяви, че трябва веднага да започвам да кърмя и какво тук само се помайвам.

После ми вдигна нощницата и ме ощипа с нокти по зърното с такава сила, че ако не бях болна, оперирана, огромна и самотна, сигурно щях да я изхвърля през прозореца и докато лети надолу, да крещя след нея страшни, македонски клетви.

Но, уви, бях напълно безпомощна, а и нямах много кърма, почти никаква. Това беше повод да ми се напомня всеки ден по няколко пъти, че не се старая, та щом ме освободиха от болницата се завърнах у дома с две основни емоции , свързани с кърменето

1. Че съм абсолютен провал
2. Че кърменето е адско мъчение, с което Господ ни е наказал, защото в миналите си животи сме били безмилостни убийци от четата на Атила

И тъй започна Одисея номер 1.

Първото ми дете, милото, искаше да яде. О, как искаше. А мен ме болеше толкова много, че пищях като заклана постоянно. Естествено, пищях наум, за да не уплаша невинното агънце в ръцете ми. То, от своя страна, като мечка стръвница, видя клетите ми зърна, урочасани от ноктите на мъчителката ми, и тутакси почти ги откъсна с безмилостните си венци.

Тогава никой не беше чувал за чудото, наречено “консултант по кърмене”, и от опитни майки разбрах, че то ме хапе защото е гладно и нямам достатъчно кърма. Викам си “Добре”.

Купих помпа. И когато не кърмех - цедях.

Слънцето изгряваше, скъпи читатели, хората изобретяваха роботи, изстрелваха совалки, аз се цедях. После се свечеряваше, хората излизаха по барове, гледаха филми, ходеха на театър - аз се цедях и винаги в адски болки, които мъчеха клетите ми гърди.

Приведена, втренчена в помпата, аз се цедях. Ако беше жив Вермеер по това време, щеше да е нарисувал по моята фигура велика картина на име “Цедящата се”, която сега щеше да струва милиони.

А кърма - йок, както казват в съседна държава на нас.

Толкова малко, че то просто срам да те хване.

Прегърбена, вторачена и маниакално концентрирана, аз се цедях, а после кърмех, а детето все гладно и гладно. Та към кърменете и цеденето се прибави още една дейност - плачът. Защото бях абсолютен провал.

Накрая мъжът ми, който след едни няколко месеца страшно се изнерви, ми каза, че ако това мъчение над клетото ми тяло не спре, лично ще изхвърли помпата през прозореца.

Благодарих му, предадохме се и минахме на адаптирано мляко.

6 години по-късно Елисавета Провала ражда второ дете, но този път има кърма и се радва с всички сили. Но какъв е ужасът ѝ, когато разбира, че второто дете не иска да яде от тая пуста гърда. То не бяха мъки, то не беше кандардисване - не ще и не ще.

Сега… в тоя момент съм убедена, че ако това го кажа на улицата, по-височко така - ще има поне едно 230 майки, които да креснат, че не съм се постарала. И сигурно ще са прави. Аз все пак бях Елисавета Провала - ясно е, че за нищо не ме бива, та не е учудващо, че пак не се справих. Но за мен тогава, съвсем сама в тая работа, се постарах.

И пак опрях до помпата. Помпах, помпах и макар да имах кърма, болката беше ужасна. Та, у мен се утвърдиха двете първоначални впечатления - аз бях провал и кърменето беше ужасно мъчение.

Да кажа, че бях травмирана, ще е малко, затова няма нищо да казвам.

И тогава дойде третото дете, а аз треперех като лист, мислейки си за предстоящите мъчения, които ми предстоят. Слава богу, вече беше различно, защото познавах нещото, наречено “консултант по кърмене”, и щом усетих трудност и оная позната болка, се обадих на една приятелка и тя пристигна в 11 вечерта в болницата с консултант по кърмене под ръка - в моя случай Миглена Делчева.

Когато Миглена влезе в стаята и я видях за пръв път, мигом я намразих.

Беше слаба, висока, красива, елегантна с токчета, грим, прическа и освен това по онова време самата тя беше кърмачка. Това беше страшен удар по огромното ми, безформено тяло, увито в гигантска нощница със зайче отпред.

Запознахме се ние, тя ми се усмихва мило и аз веднага я попитах, втренчена в перфектно лакираните ѝ нокти:

“Здравейте, ще ме щипете ли по зърната, да се приготвя?”.

Тя някак не беше подготвена за този въпрос и ме изгледа потресено, сякаш току-що е извадила от канала човек, преживял Втората световна война, и с най-милия глас ме информира, че не само няма да ме щипе по зърната, но дори няма да ме докосва без мое позволение.

Бях впечатлена, че обучението по кърмене не включва щипане и крясъци, затова ѝ се доверих.

Тя взе, че се оказа разкошна и разбираща. Нежно и бавно ми показа неща почти без да ме докосва. Изслушваше проблемите ми, състрадаваше ми и ме окуражаваше да пробвам пак и пак, и пак.

И тогава някак разбрах, че макар да имах три деца, ми предстоеше за пръв път да кърмя както … ми се е искало.

И се получи. Болеше ужасно. Първите три месеца болеше неописуемо.

Нощем приквичавах над горката си съдба, но поне не се чувствах Провал.

Освен това, имах един малък Фейсбук чат, в който бяхме 4 жени. Три от нас бяха родили в рамките на един месец. Подкрепата, която получих, не може да се сравни с нищо.

Благодаря ви, приятелки.

Дори в този момент, обаче, моята друга вярна приятелка - помпата, ме навести за няколко дни. На третия месец влязох в болница за операция и докато бебето стоеше с татко в къщи, аз… познахте!!! Маниакално се цедях, за да не ми спре безценната кърма, която бях отгледала с толкова усилие

Бях най-окаяната гледка на планетата. Навън 43 градуса. В стаята ми климатик, но от него ми ставаше зле на главата, затова, почти овъглена от горещина, с шиниран крак, провесен от тавана, аз се цедях и в едно шише събирах кърма, в друго - пот.

После се върнах и кърмих.

И бях щастлива. На 5-я месец болките поутихнаха, бебето си ядеше, растеше и всичко беше страхотно. Не ми се наложи да давам адаптирано мляко. Наложи ми се само да си вадя гърдата, където ми скимне, и всичко беше наред.

Няма да ви лъжа. не съм кърмила осемстотин години. Кърмих осем месеца и после частично започнах да го отбивам.

Нещо в живота ми обаче се беше променило. Бях кърмила. И, да - считам го за едно от най-върховните постижения в живота ми. Нищо не ме е боляло толкова дълго. Ако сумирам всичкото помпане, изпомпване, кърмене, късане на зърна - сигурно ме е боляло цяла година всеки божи ден. Каквото съм успяла да дам - от гърди, лъжици, пипети, шишета - дала съм го.

Сигурна съм, че е можело и повече, ако е имало кой да ме погледне с нежност, да ме подкрепи и да ме насочи леко и внимателно, за да събера сили и желание да преживея туй изпитание.

Благодаря ти, Миглена. Щé ми се да те бях познавала по-рано, но какво да се прави – трябваше да родя три деца, за да се срещнем.

И трите ми деца са здрави като бикове. Понякога ме свива сърцето, че не съм била за всички поравно майка, но съдбата е такава.

А вие, ако се чувствате ПРОВАЛ - недейте.

Намерете си консултант по кърмене и удобна за вас помпа. Гледайте жената, която ще ви е консултант, да е мила, да ви вдъхва увереност, любов и нежност - нищо по-важно няма от това в този момент. Другото са незначителни подробности.

И приятелки. Намерете си приятелки, които да преживеят с вас трудностите ви.

Успех.

Елисавета Провала

P.S. Тук, в подобен тон и опит, ще се включи и Красимира, за да разкаже и за нейните перипетии с кърменето, които, както се сещате, въобще не бяха малко.

Преди да родя непрекъснато чувах отвсякъде изумителния въпрос А ТИ КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ КЪРМИШ??, като че ли това беше някакво пътешествие из карибския басейн, което знам, че започва другия четвъртък и приключва в сряда, 13 август. Към края на бременността, когато едва се оттласквах с лакът от леглото, като някакъв трудноподвижен тюлен, отговарях злобно, че не знам дали и колко ще кърмя – колкото дойде, толкова! Аман от това кърмене!

В края на краищата, ето ме и мен, некърмена повече от две седмици, защото майка ми не е имала кърма - и все пак съм станала човек, нали! Дори таблицата за умножение знам.

И така, родих си аз детето, и в първия момент, в който бях способна да стана, влязох в банята и с ужас установих, че

някой е подменил вчерашните ми гърди с две пулсиращи блокчета ИТОНГ,

които всеки момент щяха да паднат на пода и да пробият дупка до първия етаж.

В този момент в стаята нахлу сестра, нареди ми да запретна нощницата и моментално да измия блокчетата със сапун и топла вода. И да го правя преди всяко кърмене, ясно ли е!!

Тоест – по 10 пъти на ден.

Господи, казах си, ами то аз трябва да живея в мивката, как е възможно това??

Докато се връщах към леглото, сгъната одве, влязоха и акушерки, връчиха ми бебето и издадоха командата КЪРМИ! И аз, понеже бях зашеметена от всички емоции и новия биологичен вид, растящ в нощницата ми, не успях да изразя негодуванието си както трябваше.

Затова вместо да им кажа:

Ама вие какво си мислите – че аз по трудово в 7 клас съм учила как се кърми ли? Или по биология в 11 сме кърмили пластмасови кукли? Какво значи това КЪРМИ!

Как се кърми, за Бога??

аз просто измънках нещо неубедително, което накара сестрата да дойде до мен и... нали се сещате. Случи ми се това, което се е случило и на Елисавета. ОЩИПАХА МЕ. Не знам къде ги учат да щипят така тези хора, но се справят добре!

Казах на сестрата, че много ѝ благодаря за безценната помощ и започнах да се мъча сама. В резултат – едното блокче така се запуши, че в нощта след изписването се върнах в родилното ревяща и помолих лекарката, при която раждах, или да ми помогне, или да ме заколи със скалпел, да не се мъча.

Тя, за щастие, беше много разбрана и моментално ме върза към професионалната електрическа помпа в отделението, с което ме спаси от кой знае какви ужасии. След 40 минути бях като нова и проблемите ми приключиха.

В следващите месеци кърмех навън където и когато дойде, додавах адаптирано мляко, когато трябваше, и с това си реших проблема. Не си позволих да се чувствам твърде дълго зле и нещастна заради това, че детето няма да бъде кърмено докле влезе в гимназия. Кърмих го година и един месец, след което той прояде кюфтета и всичко приключи.

Та така, мили майки. Не се шашкайте, ако случайно млякото не потече от вас като Тунджа по пълноводие. Осланяйте се на интуицията си и потърсете съвет от консултант. Или от приятелка. Но, моля ви, не се депресирайте и отчайвайте. Толкова много предизвикателства ви предстоят, че не си струва да оставате без нерви и зъби заради това, че не сте спечелили конкурса Кърмачка на годината.

cross