fbpx

В дните около Коледа повечето от нас са се приютили някъде семейно покрай елхи, сарми и “Сам вкъщи”. Преди това сме се снимали пред камини, които никога няма да видят огън, защото са само декор. Постнали сме няколко снимки на питки, маси, свещи, елхи, подаръци. Пожелали сме около 700 пъти “светли празници” на познати и непознати. И ни е празнично и споделено. Или поне на повечето от нас.

Има обаче и други начини за семейно прекарване на празниците (а и на всеки друг ден, между другото). Те се намират отвъд подреденото и познатото и май не са за всеки. Но пък почти всички все някога сме мечтали за тях.

Представяме ви Пламена, Ева и Антон или семейство Нашеви, които ще карат тези коледно-новогодишни празници в Панама. Тя е само една от спирките в пътешествието им с колела и детска рикша из Централна Америка, започнало преди една година. Една година с хиляди завъртания на педалите. Една година, в която прекосяваш граници - и териториални, и на собствените си възможности, с 3-годишно дете, откриващо всекидневно свят, който мнозина от нас никога няма да познаят. С други думи, една година семейно прекарване. 

Вижте какво ни разказаха семейство Нашеви за него и следете приключенията им в канала им в YouTube и във Facebook.

„El Espíritu de la Montaña” с изглед към залива Фонсека. Ел Салвадор

Разкажете ни накратко за вас. Един вид, представете ни се - кои сте вие и с какво се занимавате?

Ние сме Антон, Пламена и Ева Нашеви. В момента сме се впуснали в голямо семейно пътешествие, прекосявайки цяла Централна Америка с колела и детска рикша. 

Преди Ева да се роди, осъществихме две големи пътешествия - живяхме в Африка с местно племе, а след това прекосихме Южна Америка от юг на север по суша. Автори сме на книгата „Стъпки към непознатото“, в която разказваме за този етап от живота ни. 

Завръщайки се в родината, създадохме семейство и през 2018 г. се роди Ева. В продължение на пет години спестявахме средства с идеята един ден отново да осъществим голямо пътешествие, но този път като семейство. 

Работихме в аутомотив индустрията – Антон като инженер качество, а аз – човешки ресурси. С изминаването на годините пламъкът за далечни приключения не угасна, затова взехме трудното решение да напуснем работата, която много харесвахме. 

През декември 2021 г. отпътувахме за Мексико с еднопосочни билети и от тогава сме на път. 

Ева с нова рисунка от палатката. Никарагуа

Как така човек с 3-годишно дете на ръце, така да се каже, решава да тръгне с колело из Централна Америка? Какви хора сте вие?

Винаги сме знаели, че монетата има две страни. Преди да се установим в България, имахме зад гърба си две големи пътешествия и дълбоко в себе си вярвахме, че можем да тръгнем по света с Ева. Въпреки крехката си възраст дъщеря ни разполага с опит. Откакто навърши месец, обикаляме заедно планините в България. През 2021 г. прекосихме Родопите и Странджа с колела и детска рикша. Дълбоко в себе си знаехме, че се подготвяме за нещо голямо. Хареса ни авантюрата в родината, на Ева също ѝ хареса. 

Корпоративният живот също повлия на решението ни. Макар че и двамата обичахме работата си, не искахме да изпускаме едни от най-хубавите моменти от детството на Ева. Тръгвахме за работа в 07:30 и се връщахме в 18:00. Време, което не може да се компенсира. Това ни мотивира да вземем едно от най-трудните решения в животите ни. Когато моментът да оставиш всичко зад гърба си наистина настъпи и стягаш багажа, разбираш колко силно е желанието ти и докъде се простират мечтите ти. 

Разкажете ни къде сте в момента и как стигнахте дотам.

След Мексико одисеята ни продължи в Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и в момента пишем от Панама. Прекосихме цяла Централна Америка от север на юг, изминавайки приблизително 5000 км с две колела и детска рикша. 

Не ви ли беше страх за детето? Даже защо в минало време - не ви ли Е страх?

С раждането на детето страховете и притесненията на родителите се увеличават. Зависи доколко оставяме страхът да повлияе на решенията ни и доколко той е оправдан. Понякога именно страхът е спирачката на много хора да следват мечтите си. 

Неизвестността поражда страхове. Когато сме вкъщи под закрилата на комфортната зона, светът навън изглежда несигурен и страшен. Именно затова първата крачка от дома е най-трудна. Веднъж прекрачил прага между познатото и непознатото, си даваш сметка, че цялата боязън е неоправдана. 

Как реагираха близките ви хора, когато им казахте, че вземате малката и тръгвате? Налагаше ли се да се оправдавате и обяснявате, или просто всички ви познават твърде добре?

Когато забременях, приятели, колеги и най-вече семействата ни единодушно казваха „Край с пътуванията“. След раждането на Ева често пътувахме в родината и винаги сме им споделяли, че мечтаем за по-далечни земи. Не останаха изненадани, когато им казахме, че сме си купили билети и заминаваме. 

Как се подготвя едно такова пътешествие?

В нашия случай се оказа много лесно. Купихме си билети две седмици преди полета, приготвихме набързо багажа и тръгнахме. Дори не ни остана време да направим проба с багажа, колелата и детската рикша. И двамата сме свикнали да пътуваме, без да планираме. Все пак така прекосихме цяла Южна Америка. Бяхме убедени, че това ще се промени, след раждането на Ева, но продължаваме да се движим без план и предварителна подготовка. Плановете и очакванията водят до разочарования, защото често представата не отговаря на действителността.

Обичаме да прекарваме колкото се може повече време сред местна компания и набелязваме местата, които искаме да посетим в движение. Не се движим по познатите и утъпкани пътеки.

Често се подслаждаме по пътя с ананаси. Никарагуа

Не е ли редно на човек като му се роди дете да се кротне и да уседне някъде? Вие знаете ли колко много се борят хората в София за уседналост, за да може да си запишат децата в детска градина с повече точки?!

Не е редно, когато на човек му се роди дете да загърби целите и мечтите си. Много често да си родител се асоциира с настъпването на края на личното време и стремежи. Струва ни се, че тъкмо това е една от мислите подтикваща българите да създават семейства на по-късна възраст. Безспорно всичко изисква повече усилия с дете, но с голямо желание и целеустременост всичко е възможно. За нас е важно Ева да вижда родителите си щастливи от живота, който са избрали да водят, и от решенията, които са взели. На мнение сме, че това рефлектира положително върху развитието ѝ. Рамката, която обществото ни налага, е “учи – работи – създай семейство – работи и пак работи”. Искахме да излезем от тази потискаща норма. 

На пазар за плодове. Никарагуа

Какво научихте за себе си, за отношенията ви, за детето ви, откакто предприехте това приключение?

Дългосрочното пътуване е най-доброто училище не само за деца, но и за възрастни. Въртейки педалите към непознатото, имаме много време да размишляваме над живота. Можем да живеем с много малко, целият ни живот се побира в дисагите на колелата и разполагаме с точно толкова, колкото ни трябва. Пътуваме с малко играчки и Ева често заменя някои от тях с материали от природата, въображението ѝ се е развило значително в тази насока. 

Човешките отношения са изключително прости. Ако всичко се базира на любов и уважение към себе си и околните, много от проблемите на човечеството биха се разрешили. Като семейство разговаряме и споделяме повече помежду си. Много от семейните проблеми се раждат от липсата на пълноценна комуникация. Водейки номадски начин на живот, има много по-малко неща, които ни разсейват, и прекарваме пълноценно време заедно. 

Открит урок за деца. Никарагуа

През какви трудности сте минали до момента? Например как се справяте, ако детето се разболее?

Най-голямата трудност е физическото натоварване, което понякога ни събаря и психически. Нерядко настръхваме, когато пред очите ни се появят планини, които трябва да преодолеем. Знаем какво ни очаква и мисълта е в състояние да ни повали духом. В съзнанието ни периодично се прокрадват паразитни мисли, които имат за цел да ни откажат, но не забравяме защо сме тръгнали и това помага да се справим с тях. 

Ева се разболя още в началото на пътуването и посетихме най-близкото лечебно заведение, както правим и когато сме си вкъщи. 

Път насред палмови плантации. Коста Рика

Кои бяха най-хубавите ви моменти досега?

Наблюдавахме избухващ вулкан и стичаща се лава по склоновете му, опознахме живота на потомците на маите, маймуни, папагали и тукани прелитаха над главите ни, докато караме колелата. Строяхме пясъчни замъци по девствени плажове, участвахме на местни фолклорни фестивали, видяхме как се танцува със сготвена свинска глава в ръцете, търсихме фазани в джунглите на Мексико, присъствахме на местна сватба, живяхме в ранчо, строихме покриви от палмови листа. 

Можем да продължим, но несъмнено срещите с местните заемат специално място в сърцата ни. Често ни канят в домовете си, без дори да ни познават. Благодарение на щурото ни пътуване в цяла Централна Америка имаме приятели за цял живот. 

Каква е целта ви? Докъде искате да стигнете и защо го правите?

Целта ни е да прекарваме пълноценно време като семейство и да опознаваме нови култури, да откриваме красиви места и да се радваме на природата заедно. Незаменимо е да виждаме как Ева израства пред очите ни, без да изпускаме нито един важен момент, и да виждаме как с любопитство опознава големия свят.

Решили сме да пътуваме, докато Ева и самите ние се чувстваме добре или докато банковата ни сметка подскаже, че е време да се прибираме. 

С разкази, снимки и документални поредици, които публикуваме от пътуването в социалните мрежи и YouTube се стремим да вдъхновим повече хора да дръзнат да последват мечтите си. 

Залез. Ел Салвадор

Всички снимки в материала са заснети от Пламена и Антон Нашеви и са предоставени на Майко Мила за илюстрация на интервюто. Не се разрешава използването на кадрите без позволението на авторите.

Маша Павлова се е появявала не един и два пъти в Майко Мила!, а цели ТРИ! Дебютът ѝ беше с разказ от серията ни за чуждестранни раждания: Анестезиологът влезе и почна да прави йога!, продължи с размишления за вечното чувство за вина у майките - Защо майките непрекъснато се чувстват виновни?, а последният ѝ разказ е за най-старата от всички професии, а именно – да си майка (вие какво си помислихте!): Майка – професията на всички професии. Днес обаче идва ред на един практичен текст, от който ще разберем в дълбочина тайните на... бебешката количка. Както ни е написала авторката - „пращам ви още един текст, този път с опасност дори да е полезен на някого“. Сигурни сме, че ще е – особено за някоя бременна, която в момента си гризе ноктите и се чуди нейната да има ли зимен кош или да няма зимен кош... 

****************************

Не знам за вас, но на мен като ми кажат „бебе”, първата асоциация, която ми изниква, е „количка”. Нали помните онази весела песничка от детството:

„Малко бебе във количка, майка му го гъделичка, бръкна му със пръст в окото, пукна то, горкото”.

Сега, вероятно бебеносещите майки ще побързат да ме опровергаят, но съм сигурна, че и те някога - преди да се запознаят със слинговете, ерго-раниците и прочие носилки, са асоциирали бебето с количката.

Съвсем естествено, когато настъпи онзи луд момент на първа бременност, мнозина от нас започват да мислят за пола на бъдещото бебе, за имена, за дрешки и неминуемо попадат в капана на никнещите като гъби бебешки магазини, които никой не е забелязвал дотогава.

Докато се усетим, сме изкупили всеки умилителен малък чорап или миниатюрно боди с оригинален надпис, а наличието на три различни вида термометри ни се струва крайно наложително.

Със сигурност голяма част от покупките в списъците за бебе с времето се оказват не само ненужни, но и абсолютно неприложими (или с изтекъл срок на годност) и в крайна сметка приключват в кофата.

С количката обаче нещата стоят малко по-иначе. Тя се е доказала като доста полезна вещ и общо взето, няма мърдане – което си трябва, трябва си.

Сред всички останали отклонения, сполитащи бъдещата майка, у някои видове се забелязва неизследвано все още от медицината отклонение по отношение на количките.

И като горда притежателка на упоменатото, реших да ви споделя това-онова по темата.

Първо, трябва да отбележа, че количката е сакрална за една майка. Търсенето и откриването на правилното возило за неродения още малчуган без преувеличение може да се сравни със закупуването на автомобил. Тя е нещо искрено и лично, така че ако свекървата ви предложи количката да е от нея, намерете тактичен начин да вземете парите, но последната дума за избора да е ваша.

Аз бях изчела интернета да се образовам за количките, бях започнала да сънувам колички, а когато срещнех по улиците майка с бебе, веднага се обаждаше рефлексът да назова марката, модела и годината на производство на въпросното возило.

Ето защо останах безкрайно разочарована, когато една позната на мъжа ми ни подари използваната си количка. Нямаше как да откажем, доста спестени пари са това, но пък колко съм псувала след това... А когато забременях за втори път, реших, че няма да повтарям същата грешка, хванах се в ръце и си избрах такава количка, която на мен ми харесва и животът ми рязко пое в правилната посока.

Второ, с този атрибут се очаква да прекараме поне две-три години след раждането, така че количката хем трябва да е здрава, хем да милва окото, хем да е двупосочно удобна, хем да отговаря на куп други критерии, сред които:

ЦЕНАТА! О, боже, колко са скъпи проклетите колички! Направих си експеримент и накарах свой приятел без деца да предположи колко горе-долу струва една бебешка количка.

Каза „220 лева“.

„Как 220 лв, бе, ти чуваш ли се?!” – помислих си. Порових се из нета и наистина открих колички с подобна цена, дори имаше по-евтини (!), но това бяха възможно най-некачествените и неиздръжливи колички, които съществуват на пазара.

За да се снабдите с нещо прилично, подходящо за новородено, трябва да се бръкнете с поне 500-600 лв, а цените на доказалите се марки започват от 1000 лв и с лекота достигат космически суми. Както е казал народът, всеки се разполага според чергата си. За радост на по-скръндзавите от нас, колички се продават и втора ръка, а на бебетата изобщо не им пука в какво ще ги тътрузите по дупки и павета – с всичко се свиква, в крайна сметка.

МАНЕВРЕНОСТ. Това е качеството на количката да не запецва на всяка по-изпъкнала плочка или шахта и да можете да я возите леко и нежно, като че мажете масло на филия.

Най-често срещаната фраза във връзка с този критерий е „бутането с един пръст”. Не знам какво точно е имал предвид авторът, но аз досега не съм виждала такава количка, а съм виждала немалко, камо ли бутала. Не се хващайте на такива манипулации, особено ако идват от продавач на колички.

За да е маневрена и лесно подвижна една количка, е важно да е с хубави, големи, единични, гумени колела (чуват се добри отзиви за помпащите се), за предпочитане, снабдени с амортисьори и да могат да се откачат лесно с цел почистване. Друг помощник за безпрепятствено бутане е единичната дръжка, която ще ви позволи да държите нещата под контрол само с една ръка, докато в другата се спасявате от прозаичността на всекидневието посредством телефон.

Или, в краен случай, сте разтворили чадър, а може и да сте от онези мазохисти, които водят бебе и батко/кака/куче/шимпанзе едновременно на разходка. Някои модели предлагат телескопична дръжка, която можете да нагласите според ръста и настроението си – уж дреболия, но определено внася удобство.

ТЕГЛОТО е сред най-сериозните критерии при избора на количка. Въобще не го подценявайте и не се заблуждавайте, че няма да има поводи да вдигате количката! Моят опит е, че количката се вдига по-често от очакваното. Това са подлези, градски транспорт, високи тротоари или просто някой магазин с две-три-осем стъпала... Да не говорим пък, ако живеете в сграда без асансьор. Затова, ако количката тежи над 10 кг, а вие не сте шампионка по вдигане на тежести, съветът ми е да се насочите към друг модел. Много полезно също така е да проверите колко място заема количката в сгънато състояние и дали се побира в багажника на автомобила ви.

ЛЕГНАЛО ПОЛОЖЕНИЕ. Важно е най-вече за току-що появилите се на бял свят бебета, но и за другите е плюс, особено ако обичат да си поспиват навън, докато ги возите като царчéта насам-натам. Аз лично избягвам кошовете за новородено (още „зимни”), които твърде бързо умаляват, а освен това тежат допълнително.

ЕКСТРИ. В този критерий пъхам големия кош за багаж, който ще ви позволи да се натоварите като камила, връщайки се от кварталния парк и отбивайки се мимоходом през близкия супермаркет. Друг плюс е голямата козирка - най-добре направо да покрива изцяло бебето и да е шумоизолирана, но такава, уви, още не е измислена - какво чакат, за Бога?!

Повечето модели днес включват дъждобран и комарник, така че търсете си ги. Всъщност, количеството детайли, които могат да бъдат добавени на една количка, е невъобразимо за човешкия ум – в това число спадат поставка за чаша за кафе, чадърче против слънце, закачалка за играчка, джобче за биберон, кукичка за дамската чанта на майката, компас (защото е жизненоважно да знаем накъде е север), ветропоказател, рутер за безжичен интернет, кабелна телевизия и бензинова колонка тип Пенка.

Почти пропуснах да спомена, че някои колички имат опцията да се въртят на 360 градуса и да подготвят отрано невръстния наследник за кожения шефски стол. Абе, друго си е да може да го гледаш ,докато го возиш, то да ти се пули идиотски насреща, а когато се наложи, да го погъделичкаш или да му бръкнеш с пръст в окото!

cross