Ако се чудите как да задържите тийнеджъра вкъщи по време на ваканцията, ви предлагаме четири коледни филмa, които да гледате заедно с порастващото дете. Обещават много забавление и премерен екшън за цялото семейство.

„Код червено“ (Red One)

Дядо Коледа е отвлечен от мистериозна сила, застрашаваща съществуването на празника по света. За да бъде спасен, началникът на елитната охрана на Северния полюс – Дуейн Джонсън, е принуден да се обедини с най-неочаквания си съюзник – легендарен ловец на глави. Филмът е неангажираща екшън комедия с много ирония. Заради екшън сцените има ограничение до 13-годишна възраст.

„В духа на Коледа“ (Spirited)

В концептуалния свят на Spirited призраците работят по график. Всяка година, когато Коледа наближи, трите духа на миналото, настоящето и бъдещето посещават по един човек от Земята, за да му покажат къде греши и да изкупи греховете си. Духът на настоящата Коледа (Фаръл) е на прага на пенсионирането, но иска да остави следа, затова избира Клинт Бригс (Райън Рейнолдс) – безсърдечен медиен консултант, който си изкарва прехраната, създавайки конфликти и интриги. Той е от т.нар. „неподлежащи на изкупление“ – човек, неспособен на истинска промяна, но заедно с духа на миналото (Сунита Мани) и Бъдещето (с гласа на Трейси Морган), те са решени да довършат мисията.

„Обирът на звънчетата“ (Jingle Bell Heist)

Празничният сезон обикновено се рекламира като най-прекрасното време на годината. В Jingle Bell Heist съвсем не е така. Криминалната комедия на Netflix (която излезе в края на ноември) ни запознава със София (Оливия Холт), която се грижи за болната си майка, докато работи на две места, едното от които е голям супермаркет в Лондон. Ник (Конър Суиндълс) е бивш затворник и баща, който се опитва да издържа себе си, бившата си партньорка и дъщеря си с мизерна заплата в магазин за телефони. Двамата организират голям удар и създават план да оберат супермаркета, в който София работи – естествено, на Бъдни вечер.

Моят таен Дядо Коледа (My Secret Santa)

Александра Брекинридж и Райън Еголд се влюбват по Коледа в My Secret Santa. Класика, нали? Тук сюжетът не е толкова банален. Когато губи работата си, самотната майка Тейлър (Александра Брекинридж) е отчаяна да запази мястото на дъщеря си в елитен отбор по сноуборд в скъп курорт. Затова тя се маскира като по-възрастен мъж и моли да бъде наета като Дядо Коледа в местен хотел в ски курорта, в който са и уроците на дъщеря ѝ. Превъплъщението ѝ ѝ осигурява работата, но измамата започва да излиза извън контрол, когато тя се влюбва в привлекателния мениджър на курорта (Райън Еголд).

Предстои да посрещнем най-светлите празници. И ще ви питаме: разчистихте ли къщата, за да има място за огромното количество подаръци, което роднини и приятели ще „завещаят“ на децата? Най-вероятно след първоначалната еуфория около Коледа, съдбата на сувенирите ще е като на другите играчки. Елизабет Тенети споделя от какво имат нужда нейните деца за Коледа (и всеки друг празник), а това не са подаръци!


Знам, че обичате децата ми. И ви липсват. И не искате нищо повече от това очите им да преливат от любов към вас. Знам, че искате да им обогатите живота и да им покажете радостта от детството.

Моля ви, скъпо семейство и приятели, имайте предвид, че това съобщение съдържа най-топли чувства.

Моля, без повече играчки.

Децата, всъщност, не се нуждаят от много играчки или материални неща. Те търсят нашето присъствие, постоянна любов и напътствия.

Може би вашето семейство също е стигнало до подобно заключение?

Ето как се случи при нас.

Баща ми не пропуска да разкаже някоя история за скромното си детство (сигурно и вие сте чували същата от родителите си). „Имах само една топка и пръчка и обикалях нагоре-надолу с тях в училищния двор.“ Или пък, че нямал достатъчно дрехи. Но пък е прекарвал следобедите си в игри в двора на училището с приятелите си. Имал е едно обикновено детство.

Но сега този любящ дядо започна да носи куп играчки на децата. Всеки път, като дойде вкъщи на гости, все едно настъпва Коледа. Звучи като сбъдната мечта за едно 4-годишно хлапе. Твърде хубаво обаче не е на хубаво.

Децата ми разопаковат яростно, без да се насладят на подаръка и без да го оценят. И продължават към следващата играчка, която са зърнали с крайчеца на окото си. Сякаш имат безкраен апетит за ОЩЕ и ОЩЕ подаръци.

По един подарък от роднина

Чрез тяхната радост дядо им може би просто изживява собствените си детски мечти. Намеренията му са добри, но не е единственият, който купува играчки отново и отново (децата ми все пак са внуци на още един чифт баба и дядо). Подаръци получават и за рождени дни. И от семейните ни приятели... Дрънкулки от детски менюта, торбички с подаръци изненади, случайни импулсивни покупки на касата. Да не забравяме и „произведения на изкуството“ от градината. А-а-а... и колекции от пръчки и камъни. „Но мамо, това е любимият ми камък!“

Къщата ни гъмжи от играчки и... камъни и пръчки. Има наполовина завършени пъзели (частите винаги липсваха), книги с разкъсани страници, конструктори, които преливат от кутиите. Къща, пълна с играчки, но без достатъчно място за игра с тях. Каква ирония?!

Стаята ни за забавления често е неизползваема, защото... Познайте! Играчките са НАВСЯКЪДE и през цялото време.

Когато се преместихме в нова къща, в продължение на седмици правехме това, което знаехме, че трябва. Да се отървем се от 75% от играчките на децата. Също така и от 50% от собствените си вещи – дрехи, книги, козметика. Беше невероятно да махнем нещата, които ни пречеха. Чувствах се чудесно да дарявам играчките на други семейства. И беше изключително усещане да сведа вещите до минимум – моите, в дома ни и особено тези на децата.

Положението днес? Невероятно буйното ми 3-годишно дете седи на дивана и се взира в пространството, обмисляйки кротко края на епизода на „Пес Патрул“. 4-годишното чете тихо книжки. 1-годишното е в новата бебешка стая. Вече нямам страх, че ще се нарани сред стотиците частички на пода. Защото има точно един рафт с играчки и всички са безопасно прибрани. Чувствам се добре да отглеждам децата си в подреден дом. Имам повече енергия за работа и за себе си, тъй като не е нужно да прекарвам цялото си свободно време в къща, пълна с неща. И, за щастие, семейството ми ме подкрепя.

Така че, моля, без повече играчки за децата. Ако наистина искате да вземете нещо, предлагам кратък списък.

Ето от какво НАИСТИНА имат нужда децата ми:

Нови кецове.

Уроци по плуване.

Възрастен, който да ги гледа в очите и да говори за всичко, което малките им сърца желаят.

Уикенд при дядо.

Някой, който да ги заведе в библиотеката.

Разходка до детската площадка.

Филмова вечер.

Ваучери за хранителни магазини. (Тези малките ядат повече, отколкото някога съм си представяла, че е възможно!)

Някой, който да строи с тях крепости от лего.

Сладолед. (Сериозно!)

А какво има във вашия списък?


Източник: Motherly

Коледните празници са най-прекрасното време от годината. Така поне пеят в разни популярни песни („Christmas is the most wonderful time of the year“), така ни внушават рекламите по телевизията, безкрайният списък от романтични коледни филми и далеч не на последно място – неизменното щастие, което споделяме в социалните мрежи под формата на снимки на елхи, трапези и семейства с коледни пуловери.

Изобщо, Коледата е едно истинско чудо – семействата се събират, веселят се, опаковат и разопаковат подаръци, споделят вкусни трапези, пеят коледни песни. Всички са усмихнати, спокойни, добри.

Да, ама не баш! Без да иска да влиза в ролята на Гринч, Деница Илчева споделя, че хич не преживява този ден така патетично.

И между другото, тя е психотерапевт и би следвало, или поне е желателно, да е в добро психично здраве. Но дори когато разчита на това, Деница държи да заяви твърдо и непоколебимо:

Напълно е окей, ако не обичате Коледа! Даже си е съвсем приемливо да я мразите!

Любимият ѝ ден от годината е 2-ри януари, когато цялата празнична суетня най-после е приключила и може спокойно да се върне към нормалния ритъм на живот, където понякога ѝ е весело и радостно, понякога ѝ е нервно и кисело. Позволява си да ѝ е заспало и просто такова едно никакво. И никой не очаква от нея да е непременно щастлива.

Емоционална свобода!

Тоест, ако сме тъжни или нервни по време на коледните празници, това не означава автоматично, че сме в депресия, допълва тя.

„Депресията е сериозно психическо състояние, съпроводено с персистираща тъга, загуба на смисъл, празнота, тревожност и други симптоми, които дълбоко повлияват качеството на живот на човека. Всеки, който се чувства по този начин, без значение по кое време на годината, е важно да се консултира със специалист и да се погрижи за себе си. Това, за което говоря дотук, касае изпитването на празнична меланхолия и тревожност. Или по-скоро се опитвам да нормализирам факта, че не всички хора са щастливи, защото е Коледа.“

По-скоро Деница свързва меланхолията и тревожността, която може да се появи по Коледа, първо със зловещото комерсиализиране на празника.

„Коледа ми прилича на един огромен маркетинг проект, който още от средата на ноември ни засмуква и ни превръща в пазаруващи зомбита. Храни, подаръци, украси, пак манджа, пак подаръци, още и още. Това, наред с всичко друго, си е стресор и от чисто финансова гледна точка. А и на фона на така „спокойното“ ни всекидневие, какво пък толкова, че списъкът със задачи се увеличава поне двойно през този период? Стрес? Ами! Всичко е шест, Коледата е най-хубавото време през годината. Предупредих, че съм яко Гринч!“

Другото, което често може да ни се отрази зле на емоционалното състояние, е, че по празниците заменяме тренировките и движението за здраве със седене на маса, прекомерно ядене и употреба на алкохол. С всяка следваща лична година това става все по-неподходящо решение.

Самотата по Коледа също е фактор за тъгата.

Чест гостенин, макар неканен и неуместен.

За тези, които не са във връзка или са далеч от близките си, празниците могат да бъдат много труден период. Самотата боли най-много, когато постоянно ти се струва, че всички други са щастливи заедно.

Но дори и в огромни фамилии, където кипи от хора и събирания, пак може да се чувстваш самотен. Това, че човек не е сам, не изключва самотата. Често събирането на разширените семейства слага на масата до тиквеника заровени конфликти, недоизказани истини, стари спречквания. И вместо любов и радост бликват критични подмятания, скандали и обиди. И в това има самота.

И не на последно място – празниците често извикват и тъгата ни по близките, които вече не са с нас. Опитваме да я изгоним, но тя току се промъкне през някой отворен прозорец на спомените. Но нека не ни плаши, нека не я гоним. Коледата е и за да си спомним любовта на тези, които ги няма.

Реалистични очаквания

Като наближи Коледа, Деница Илчева има реалистични очаквания. Приема, че тези празници са такива, каквито са, и не се стреми да ги прави идеални.

„Старая се да се грижа за тялото си – да се движа достатъчно, да не преяждам, да не прекалявам с греяното вино. Ама само се старая, не казвам, че успявам.“

Не очаква нито от себе си, нито от близките си да са все щастливи и перманентно усмихнати. Приема, че, както във всеки друг момент от годината, и по Коледа всеки може да е тревожен, кисел и потиснат.

Гледа да не попада в капана на сравнението с възторжените споделяния в социалните мрежи на прекрасния празник. Добре си дава сметка, че на всеки може да му прегори питката, да му реве детето, да повръща котката, да не се размине със задължителната среща с мърморещи роднини, ама тези неща няма да ги сподели в мрежата.

За Деница Коледа е и време, в което тъгува за онези, които е изгубила, за любимите хора, които вече ги няма. Почита паметта им, като прави някои от техните любими неща. И си плаче, когато ѝ се плаче. Дори и да е баш в коледната сутрин.

А вашата Коледа каква се очертава?

Днес продължаваме с интересната среща с проф. Карамихова, която ни разказва най-сладкодумно за традициите около празнуването на Бъдни вечер и Коледа. Първата част, посветена на днешния празник Игнажден, можете да видите тук, а целият разговор е осъществен с подкрепата на нашите приятели ФАНТАСТИКО, при които винаги е празнично и уютно, особено като наближи Коледа. Желаем ви светли и спокойни празници и приятно гледане!

cross