Когато не ходим в офиса, офисът идва вкъщи. Или поне можем да си го организираме, представяйки си всеки от семейството като член на малък, спретнат работен колектив. Тъкмо това прави Диляна Калинова в много смешната си проекция на офис отношения върху семейната динамика. Чудесно упражнение по оцеляване.

В ролите: 
Аз: Изпълнителен директор
Мъжът ми: Заместник-изпълнителен директор
Син 1: Експертът – колега с 3- годишен трудов стаж 
Син 2: Стажантът – колега с година и половина опит 
Куче: Колега, когото всички тормозят

Нека ви въведа в работната обстановка у дома и в нашия график:

09:00 – 11:00

Колегите ми вече са по работните си места. Измити, спретнати, нахранени – готови за работния ден с мнооого енергия.  

Помолих колегата си с повече трудов стаж да ми помогне да сгънем дрехите, но изненадващо рязко огладня и заяви, че първо иска да се подсили и после да се включи към дейността. Склоних и приех сделката. Тази малка пауза за ядене се превърна в размотаване и осъзнах, че сама ще свърша задачата. Добре, няма проблем!   

След като експертът заяви, че е приключил с междинното похапване го помолих да ми помогне с миялната. Отново отказа деликатно, като вметна, че днес не е в настроение за това. Помня, че му измрънках през вежди нещо за колективната отговорност и се заех със задачата сама. Все пак втората ми специалност в офиса ни е оператор на машини (пералня, сушилня, миялна, готварска печка).

11:00 – 14: 00 

Стажантът не ми докладва, че два пъти се е изпикал на пода, а уж тренира от доста време. На всичкото отгоре, когато му зададох въпроса „Кой го направи?“, той се усмихна със своите 6 зъба в устата и посочи четириногия си колега. Останах объркана, но трябваше да реагирам на секундата, за да всея респект. Наказах и двамата си колеги! 

Стажантът изведнъж се оживи – видя млякото и започна да го сочи с енергични движения! Обясних, че трябва да се постарае малко повече. Последва пронизителен писък на несъгласие, който може би се чу три етажа по-надолу в административната сграда, където се намира офисът ни. 

Затворих очи и си казах „Споко, почти обяд е! Ще избуташ и този работен ден... Някак си! После зам.-директора ще поеме щафетата!“ 

След бърза оперативка какво може и какво не може да се прави в офиса стана ясно, че оперативките са абсолютно неефективни и отпадат. 

Ооооо, почти обяд е! Кетъринг няма да поръчваме днес, трябва да осигуря храна за колегите си. Чакаааай, преди 40 минути сложих тенджера с леща на котлона. След няколко олимпийски скока прекосих три помещения и вече бях в кухнята. Тази тенджера така или иначе не ме кефи... Дали да не я изхвърля заедно със загорялата леща? Ох, не, няма откъде да си купя тенджера в тази обстановка... 

Добре, план Б: филии с лютеница и сирене. Заместник-изпълнителният директор не беше впечатлен от резултата, ама „к'от - тако'а“. Човекът знае, че ако напусна поста си, той ще остане вакантен вовеки, защото никой нормален човек няма да се кандидатира за длъжността ми, затова преглъщайки сухата филия хляб, през усмивка каза „Страхотен обяд!“ 

14:00 – 15:00  

Обедна почивка. Колегите ми заспаха от преумора, а аз имам още доста неща да свърша. Ще седна за 5 минути само да си почина...

15:01 

Стажантът надава вой, за да го забележа. Той е добро момче, ама много драматизира. На моменти си мисля, че нарочно ме дразни, за да го освободя и да кандидатства за работа в Народния театър. Не го отразих, викам си – ще се унесе и ще заспи пак. Грешка! Стажантът събуди и експерта! Лошо!

15:01 - 16:30 

Имаме кулинарен тиймбилдинг. Всичко вървеше по мед и масло, докато колегите не започнаха да замерят косматия четириног колега с... масло! 

Вбесиха ме и реших да се затворя в кабинета си за 5 минути, но колегите отидоха да се оплакват на заместник-директора, че, видиш ли, съм напуснала работното си място и не съм ги удостоила с вниманието си. Той изпадна в истеричен смях и ги отпрати да се оправят сами със създалата се ситуация.

Чух, че им направи забележка да не го занимават повече с такива маловажни казуси, защото имал по-важна работа. В този момент осъзнах, че колегите ще дойдат да ми досаждат... отново. Дойдоха! 

Използвах санитарното помещение със скоростта на светлината, защото имах съмнения, че колегите ми ще изкорубят офиса от скука. (Пък ни е новичък още, да му се не знае!) За мое щастие, колегите решиха да ми правят любовна серенада пред вратата. Тропането с вилици (не искам да знам откъде са ги намерили) ме секна и излязох. 

Вдъхновен от моята дейност, по-възрастният ми колега реши, че иска да си свърши голямата, важна работа не в тоалетната, а в хола. Склоних, не ми се преговаряше! Като приключи, се изправи и, гледайки надолу, се усмихваше на постигнатите резултати.

Тръгна гордо с гърне в ръцете, но по пътя се спъна и резултатите му се пръснаха по килима. Сигурно се досещате, че чистачка в офиса нямаме и се наложи целият офис да чисти следите. Аз бях най-старателна, защото от опит знам, че колегите ми обичат да замазват положението... 

Изчистихме, а аз си мисля: „Ама много акат тези колеги, после защо масово се изкупувала тоалетната хартия...“ 

Открих колегата си да пъха един хипопотам в гардероба. При въпроса ми „Защо?“, последва отговор: „Ще стои там, защото той не ме слуша!“. С разширени зеници си казах тихо: "Гениални идеи дава понякога!" Но бързо се отрезвих: "Не, не, изкукваш, не може да напъхаш колегата в гардероба!" ("Или пък можеш?") 

Колегата ми заяви, че иска да ходи навън да се види с други колеги. Обясних му международната обстановка, той кимаше с празен поглед и обобщи: „Добре. Може ли сандвич, моля?“

Докато отида да направя поредната междинна закуска за колегата си, стажантът от скука е набарал една саксия и изровил пръстта незнайно с каква цел. Наведен над саксията пак се напъва подозрително и пак не на точното място... 

Подминах го, все едно не съм го видяла, защото сканирах как експертът седи на лаптопа ми и дописва мейл, който бях започнала. "Не-е-е-е", целият офис ехти. Късно! Беше изпратил своето послание. Карай, ще изляза от ситуация по-късно. 

Колегите се скараха, единият напусна помещението със сълзи в очите, оскърбен и готов да си хвърли молбата за напускане. Не го направи, разбира се! Все пак знае, че няма друго работно място, където да му търпят прищесвките. Реших да свикам поредна спешна оперативка, но пак се оказа безсмислена, нямаше изслушване, нито компромис. Прекратих я! 

По-късно колегите организираха протест и хвърляха спагети по косматия. Час след баталната сцена, косматият препика обувките на колегите. Ами, разбирам го... 

Осигурила съм прекрасни условия на труд, хора! Хубави командировки, забавни тиймбилдинги, разкошни банкети с музикално оформление, арт дейности, кулинарни уоркшопове, но някой в екипа все за нещо не е доволен. 

Много директори на мое място биха уволнили колегите ми на момента, но аз няма как – назначени са на безсрочен трудов договор... Иначе са готини и много ги обичам, когато не ме изкарват извън кожата ми! 

Е, как вървят нещата във вашия офис? Доволни ли сте от колегите си? 

P.S. Не обвиняйвате изпълнителния директор, че пие вино от 10:30 сутринта, стресът в офиса му идва в повече! Всеки ден му е извънредна ситуация...

Независимо дали работим в офис или от вкъщи, или пък просто работим вкъщи, вършейки целия домакински труд на света, има едно нещо, което свързва родителите - и това е способността да се смеем на безумните ситуации, през които минаваме всеки ден, благодарение на наличието на деца. Ето какво разбрахме за живота на работещите майки и бащи от туитовете през изтеклата седмица:

1 -- Като родител на 5-годишно момче, мога да се обърна по име към всички дракони вкъщи, но не и към поне един от колегите ми в офиса.
@PinkCamoTO

2 -- Аз {опитвайки се да се измъкна за обяд в натоварен работен ден} срещу живота {в мига в, който се измъквам, получавам обаждане от училище, за да прибера болното си дете}.
@LetMeStart

3 -- Господи, най-после е петък!!

Шегувам се, аз съм родител. Петъците не означават абсолютно нищо за мен.
@runner_mom2

4 -- Ако закъснеете и не направите вечерята на децата си навреме, те ще изядат всички зеленолистни и зърнени култури в нея.

Това е наука.
@ sarcasticmommy4

5 -- Интересно как моят 3-годишен син умело работи с Android операционната система, но не може да си обуе пантофките в детската градина (точно когато бързам най-много).
@TheCatWhisprer

6 -- Няма книга за родители, която да ви казва как да извадите кекс, набутан в порта на зарядното за iPad.
@simoncholland

7 -- {Започнете с лесните цели}:

3-годишен: Днес е страхотен ден!

Аз: И защо?

3-годишен: Не сложих блузата си наопаки!
@XplodingUnicorn

8 -- Професионално изкривяване: Понякога казвам на децата си „Браво!“ само когато наистина просто са свършили нещо полезно (а не търчат из къщата с торби на главата).
@Cheeseboy22

9 -- По-голямата част от това да си работещ родител е просто да казваш "ВЕДНАГА", вместо "побързай".
@KenJennings

10 -- Новата майка в моята работа е толкова сладка - все още е ентусиазирана и все още няма проблем с пиенето.
@ WorkingMom86

11 -- Когато някой ме попита какво е да си работеща майка, му показвам списанието, което мъкна от 6 месеца, защото, по дяволите, ще го прочета един ден.
@MommieKnwsFresh

12 -- Моята най-голяма родителска главоблъсканица: защо е толкова трудно да сложиш едно дете да спи, точно когато вече много му се спи.
@chrissyteigen

13 -- Родителството може да бъде изненадващо всеки ден, осъзнавайки колко много неща можеш да направиш, докато си в постоянно състояние на изтощение.
@daddydoinwork

14 -- Вечерната ми тренировка се състои в разходка из къщата 14 пъти, за да изключа всички лампи, които децата ми оставят с всяко минаване през стаите.
@AsgardianRose

15 -- Надявам се да научим предварително кога идва краят на света, за да спра да пускам перални, миялни и да събирам играчки от пода.
@HousewifeOfHell

Още:

Какво прави една работеща жена, когато разбере, че е бременна? Гледа да си стои на мястото до отпуска по майчинство. Да си търси нова, по-добра и перспективна работа е последното нещо, с което ще се нагърби точно сега. Ето как една бременна жена обръща това статукво - личната история е на Джен Уелш, стратегически директор в рекламна агенция, разказана за FastCompanny

Не знам как да започна тази история, освен с разбиващия факт, че имах интервю за по-висока длъжност в рекламна агенция, когато бях бременна във втората половина на шестия месец.

Получих предложение за работа в осмия месец и официален договор две седмици след раждането на втората ми дъщеря.

Не споделям това, за да се фукам. Споделям го, защото всяка жена, която разбра за това, ме изгледа с широко отворени очи, молейки ме да чуе всеки детайл.

Тъжна и необичайна съвременна приказка, нали?

Общоприетата норма изглежда по-скоро така: работещата жена установява, че е бременна - и остава на сегашната си позиция, независимо дали ѝ харесва, или не.

Тя остава пасивна в кариерата си до отпуска по майчинство, защото се страхува от отхвърляне. Защото се чувства зле и изтощена и не може да се справи. Поради още много причини професионалната мобилност на жените може да бъде ограничена по време на бременността. Комбиниран с опитите за зачеване и времето след раждане, този период на професионален застой продължава две години.

Несъзнателно реших да се боря срещу това течение. Първоначално бях в съответствие със стандартната приказка: Бях бременна в третия месец и готова да направя професионален ход, но осъзнавах, че времето не е подходящо. Невъзможно дори. Освен това обичах досегашната си позиция и колегите си.

В същото време чувствах, че съм постигнала всичко в рамките на тази роля в тази компания. И започнах да търся следващото си предизвикателство.

Търсенето на нова работа обаче отнема време - дори да намеря такава до шестия месец, кой ще ме наеме тогава?

Както много бременни жени, аз вдигнах рамене и приех съдбата си. "Стой си на мястото", казах си. И използвай това време, за да обмислиш следващия си ход. Изкарай си отпуска по майчинство и започни да ходиш по интервюта, когато отново си "подходяща за наемане" (т.е. след раждането на бебето).

Нещо обаче ме глождеше. Започнах да отговарям на съобщенията с обяви за работа - просто от любопитство. Или поне така си казвах. Комуникацията с наемащите нов персонал хора вървеше добре, но когато в крайна сметка споделях, че съм бременна - тя отиваше към своя предизвестен финал. "- О, поздравления! Вие сте третата бременна жена, с която говорим този месец. Явно има нещо във въздуха. Супер, да поговорим след раждането на бебето..."

Тази фраза беше отправена други жени. Но тогава не им бях обиденa. Всичко това просто затвърди собственото ми предположение, че наистина съм в застой засега. Пак вдигнах рамене и си казах, че всичко е за добро. Ще мога да се отпусна и да отделя време, за да взема наистина правилно решение за следващата стъпка.

Като част от това проучване за нова работа обаче, се свързах с бивши колеги, които винаги съм харесвала. След една среща с човек, с когото бях работила, бях супер окрилена. Той е президент на рекламна агенция, за която реших, че е потенциално подходящо място за развитието, за което копнеех. Той също се интересуваше от моя опит. Разделихме се с уговорката да се видим пак - след като бебето се роди. Защото сама посочих корема си.

Със сигурност допринасях за определянето на собствените си граници. Но и никой не ме насърчаваше да мисля по друг начин.

След тази среща се прибрах у дома и развълнувано разказах на съпруга ми за възможността. И така открих, че говоря с разочарованието, че не мога просто да грабна възможността сега. Отново се опитах да свия рамене, но разочарованието ми бързо се превърна в раздразнение.

На мъжът ми не му се налага да чака месеци наред, за да започне нова работа, защото ще имаме бебе. Защо аз трябва да чакам?

Така моята история взе необичаен завой.

Вместо да успокоя този гняв, реших да оспоря статуквото за приемливо поведение на бременни жени. На следващия ден направих нещо, заради което всички около мен решиха, че съм луда (включително аз). Писах на човека от рекламната агенция: „Всъщност, още сега съм готов да говоря сериозно, ако и ти си.“

Сега можех спокойно да бъда съдена от всеки, който смята, че проявата на професионална амбиция по време на бременност е опасно ходене по въже. Освен това, бременността е гигантско визуално напомняне за разделението между работа и семейство. Знаех много добре, че в този момент не съм толкова желан служител, както обикновено. Бях ужасена, изпращайки този имейл.

Но момента, в който го изпратих, разбрах, че ще се чувствам по-добре така, отколкото ако бях замълчава - независимо от отговора...

Отговорът беше незабавен и положителен. Той ми осигури интервю с моя настоящ шеф в агенцията. След това се срещнах с още бъдещи колеги, никой от които не мигна, виждайки, че съм бременна. Беше невероятно.

Това не означава, че всичко беше безоблачно. Чувствах се уязвима и несигурна, тъй като бременността не ми позволи да използвам обичайната си броня, която повечето от нас носят в някаква форма.

Именно в това обаче се оказа силата ми. Давайки им да разберат, че ще имам други приоритети извън работата, това се оказа най-силният ми професионален опит досега. Интервюто за работа по време на бременност ме накара да бъда себе си от първия ден.

Като жена в рекламата се бях научила да се "брандирам", според това, което е привлекателно за моята индустрия - както повечето жени в повечето индустрии. Майчинството определено не е включено в тази картинка. И това ме принуди да променя правилата и да изтъкна най-несигурното в тази област: моята женственост.

Странно е как животът работи понякога. В осмия месец от бременността получих официална оферта за работа, която не смеех да преследвам преди няколко месеца.

Взех три месеца и половина отпуск по майчинство, който получих от бившия си работодател и щата Калифорния. Първоначално моят нов работодател се надяваше, че ще започна след три месеца "почивка" с бебето, но им казах, че ще бъда по-добър служител, ако е възможно да започна след пет месеца. Те подкрепиха това искане. А шестте седмици неплатен отпуск, който възнамерявах да вземам през цялото време, по същество беше платен с полученото от мен увеличение на заплатата.

Осъзнавам, че съм голяма късметлийка. Не всяка жена има такова начало на отпуск по майчинство, нито всеки нов работодател е склонен да бъде гъвкав по отношение на семейството ѝ. Въпреки това вярвам, че това е още една причина жените да бъдат свои собствени застъпници през този период от живота.

А какво беше започването на нова работа с ново бебе? Няма да лъжа: не беше лесно. Дойде със съвсем нов набор от уязвимости. Разбрах защо някои жени избират да се придържат към нещо удобно и познато по време на тази фаза от живота.

Между изпомпванията на кърма два пъти дневно, разболяванията на децата и справянето с логистиката в голям град, буквално не можех да давам 100% от себе си в новия офис. Девет месеца след това, все още не мога. Но - отново - това ме накара да бъда вярна на себе си и да поставя граници около времето си за работа. Репутацията ми не пострада от това.

Чувствах също така чувство на уважение и лоялност към новия офис. С наемането ми в късен етап от бременността, те илюстрираха високата стойност на жените и майките за една компания.

За всеки, вдъхновен от моя щастлива приказка, ще завърша с малко съвети - тъй като всяка късметлийка изведнъж се чувства квалифицирана да го направи:

-- Към компаниите: Помислете за мотивацията, лоялността и напредъка, които може да имате, наемайки жени, които са бременни. Знам, че това е особено предизвикателство за малките фирми, но наемането на точния човек е ценно в дългосрочен план.

-- Към наемащите нови служители: Не приемайте за чиста монета, че бременността е пауза за работещите жени. Ако жените казват, че не са заинтересовани да предприемат професионален ход, заради бременността си, учтиво попитайте дали наистина това мислят и дали не го казват, защото смятат, че компанията няма да ги иска.

-- Към жените: Не изпускайте новите възможности само защото сте бременни и се осмелявайте да искате по-добра работа!

Още:

Дали или не една майка си взима отпуск по майчинство и колко дълъг да е този период (ако има избор) е важен въпрос както за нея самата, семейството ѝ и детето ѝ, но и, оказва се, за колегите ѝ.

Според ново изследване, публикувано в "Журнал по експериментална социална психология", майката е съдена и критикувана, както ако излезе в дълъг отпуск, както и ако си вземе само няколко седмици отпуск след раждането на бебето, казва съавторът на изследването Мадлин Хелман, професор по психология в Нюйоркския университет.

Изследването е направено сред 200 работещи мъже и жени в САЩ и Обединеното кралство. Заключенията доказват, че на жените се гледа по-неблагоприятно при перспективата на предстоящо бебе, независимо от плановете им за отпуск по майчинство.

Хората в проучването са разделени на три групи и са помолени да оценят въображаема жена, работеща във въображаема фирма. В един от сценарите жената споменава, че скоро ще излиза в отпуск; във втория казва, че бременна, но не иска да си взима отпуск по майчинство (извън планирания болничен след раждането на бебето). В третия сценарий жената не споменава бременността и отпуск по майчинство.

В сравнение с третия сценарий, жената, която излиза по майчинство, и тази, която отказва отпуск по майчинство са оценени еднакво негативно.

Жената, която ползва отпуск по майчинство, е считана за по-малко ангажирана и некомпетентна за работата, а жената, която не е ползвала отпуск по майчинство, е смятана за по-лош родител, по-малко желан партньор и по-малко грижовен човек.

Средната възраст на хората в проучването е около 33 години, а 71% от тях нямат собствени деца. Реакциите срещу жената, която не ползва отпуск по майчинство, са малко по-екстремни сред участниците от Обединеното кралство.

Интересното е, че мненията са горе-долу еднакви въпреки разликите във възрастта, пола, националността или родителския статус на участниците.

Това означава, че отрицателните нагласи относно работещите майки са универсални и широкоразпространени, твърдят изследователите.

Проф. Хелман казва, че би трябвало обществото да пребори тези предразсъдъци, но за жалост, действителността е, че майките са оставени сами да се борят за уважението на колегите си.

Майките трябва да осъзнаят, че това се случва и да се опитат да изпреварят събитията и да предотвратят подобни реакции - дали чрез откровен разговор с колегите, чрез поддържане на връзка с офиса по време на майчинството или чрез постигане на баланс и разделяне на времето между работата и домашния живот.

Тъжната истина е, че жените наистина са между чука и наковалнята в такава ситуация и понякога е трудно да вземат решение как да постъпят - да си вземат дълъг отпуск по майчинство, да си вземат само няколко седмици или изобщо да не ползват такъв (което дори не можем да си представим какво точно означава!)

**************************************

Още по темата:

Близките и роднините – най-ужасните критици на майката

Защо майките непрекъснато се чувстват виновни?