fbpx

„Единственият човек, от когото някога ме е било страх, беше жена на име Гриселда Бланко.“ С този запомнящ се цитат започва новият нарко сериал на Netflix – „Гриселда“. Думите са на най-големия колумбийски наркобарон Пабло Ескобар. И ясно показват що за жена е главната героиня. Безмилостен наркобос, тя управлява Маями в пика на нарковойните в града през 70-те и 80-те години на миналия век. А империята ѝ се простира от Ню Йорк до Калифорния. 

В ролята на Гриселда Бланко влиза София Вергара. До Вергара са Ерик Нюман, човекът зад Narcos и Narcos:Mexico, и режисьорът на Narcos Андрес Баис.

Самата Гриселда Бланко доскоро беше неизвестна за мейнстрийм културата. Нарасналият интерес към наркобосовете като Ескобар, Хоакин „Ел Чапо“ Гузман и Мигел Анхел Феликс Галардо, обаче я изкараха под светлината на прожекторите. Това стана най-вече чрез документалният филм Cocaine Cowboys (2006 г.) и неговото продължение Cocaine Cowboys II: Hustlin' with the Godmother (2008).

Историята на Гриселда Бланко

Официалната хронология на Гриселда започва с бягството ѝ заедно със синовете ѝ от Колумбия през 1964 г. Тогава тя е на 21 години. Те тръгват без пари, но с килограм кокаин, скрит в един от куфарите. „Тя до голяма степен се счита за един от основните хора, донесли кокаина в Маями през 70-те и 80-те години. Тя вижда пазара, вижда бизнес възможност и я използва максимално“, пише Дебора Бонело, автор на Narcas: The Secret Rise of Women in Latin America's Cartels. Книгата ѝ излезе в средата на миналата година.

Бланко използва жени като мулета за пренасяне на наркотици, залагайки на факта, че те са по-малко подозрителни за правоприлагащите органи. В сериала кокаинът е зашит в сутиени и бельо, за да влиза незабелязано в САЩ. В реалния живот не е само така, защото през 80-те години империята ѝ вкарва по 1,5 тона кокаин всеки месец. 

София Вергара Гриселда Бланко
Снимка: Netflix

Да убиеш трима съпрузи

Бланко е известна и като „Черната вдовица“ заради участието ѝ в смъртта на тримата ѝ съпрузи. 

Първият ѝ съпруг е убит през 1970 г. в Ню Йорк и след това тя се мести в Маями. Там среща съпруг №2 – трафикантът Алберто Браво. Той е приключен през 1975-а, защото Гриселда смятала, че краде пари от нея. 

Като жена в опасна среда, доминирана от мъже, Бланко се противопоставя на стереотипите. Най-малкият ѝ син е кръстен Майкъл Корлеоне – на престъпния бос от филмите за Кръстника. Когато през 1983 г. третият ѝ съпруг напуска Маями с Майкъл, без да ѝ каже, тя нарежда клетникът да бъде убит.

В този мачо свят Бланко е два пъти по-сурова от всеки мъж. И убива разни случайни мъже, само защото не ѝ харесва как са я погледнали. Според легендата обаче тя извършва първото си убийство още на 11-годишна възраст. Тогава отвлича по-малко момче от богато семейство, но родителите му отказват да платят откуп. 

Истинската Гриселда Бланко

Краят на империята

Гриселда Бланко е арестувана на 17 февруари 1985 г. в дома ѝ в Ървайн, Калифорния. Обвинена е в производство и трафик на кокаин и три убийства. Осъдена е на 20 години затвор. Докато е зад решетките, трима от четиримата ѝ сина са убити. След като излежава присъдата си, е депортирана в Колумбия и води спокоен живот. 

Любопитно е, че зад разкриването на Гриселда стои друга жена – Джун Хоукинс. Тя е анализатор в полицейското управление на Маями, но най-често е обект на подигравки и е използвана само да превежда от и на испански на колегите си. Тя и съпругът ѝ обаче преследват Бланко още от средата на 70-те. „Издирвахме я няколко години, защото идеята, че имаме жена наркобос и жена полицай беше твърде добра, за да е истина. Но е безспорен факт. Те са двете страни на един и същ медал. Майки, постоянно подценявани от мъжете около тях“, казва Нюман.

София Вергара и кокаинът

Самата София Вергара има доста близък опит с колумбийските наркокартели. Първо, тя е от Колумбия. И макар да е от елита на Богота (семейство Вергара пристига с конкистадорите), по-старият ѝ брат Рафаел е дилър на кокаин. Убит е през 1998 г. при опит за отвличане. „Той беше част от този бизнес и те го убиха. Бях от една година в Щатите и след този случай взех цялото си семейство в Маями“, разказва тя в испанското шоу El Hormiguero, водено от Пабло Мотос. 

Интервюто предизвика фурор в испаноговорящите страни заради начина, по който се държа Вергара. Тя започна с това, че не вярва, че Мотос е гледал и шестте епизода на „Гриселда“, хвана го в лъжа и го „пържи“ бавно и методично през цялото време.  

Драмата с кокаина на Вергара обаче не свършва със смъртта на Рафаел. В началото на века тя има връзка с Андрес Лопес, който е важна част от картела „Кали“. През 2001 г. той се предава и е осъден на 11 години затвор, но през 2006 г. е пуснат на свобода. 

През 2011 г. другият брат на София – Хулио, е депортиран от САЩ заради злоупотреба с кокаин и алкохол.

Вергара и Гриселда Бланко

„Хората са свикнали да правя комедии и тук беше по-трудно. А и трябваше да продуцирам „Гриселда“, защото иначе нямаше да се получи – нямаше кой да го направи. И трябваше да се науча да пуша – тя е палела цигара от цигара, а аз никога не съм пушила“, обяснява София. 

Ролята на Вергара в „Гриселда“ е отклонение от нейните по-комедийни роли като тази в „Модерно семейство“. Сега тя е властна, студена, умна, твърда, плашеща и безкомпромисна жена. И същевременно много уязвима, когато става въпрос за синовете ѝ.

София Вергара Гриселда Бланко
Снимка: Netflix

„Да докарам правилния вид беше много важно, защото София Вергара трябваше да изчезне. Исках никой да не мисли за мен или за Глория Притчет [героинята на Вергара от „Модерно семейство“]. Исках да вляза в главата на Гриселда и наистина да разбера нейния манталитет“, казва София в бележките към продукцията, които бяха публикувани от Netflix. „Със сигурност е правила някои лоши неща, защото е искала да бъде добра майка. Но истината е, че само истинската Гриселда може да каже защо е направила всичко това“, добавя Вергара.

Истинската Гриселда обаче е убита в Меделин, Колумбия, през 2012 г. И то по начина, по който е приключвала своите врагове – с тяло, надупчено от куршуми. Точно както нейните  Pistoleros убиват стотици души в Щатите.

„Израснала съм в ерата на наркотрафика, но не бях чувала за нея. И когато научих историята ѝ, реших, че е измислица. Затова исках да я изиграя. Гриселда е майка, злодей, любовник и убиец едновременно. И показва колко сложни са хората“, казва Вергара.

Империята на Гриселда Бланко

В „Гриселда“ властта на Бланко е показана чрез начина, по който тя умело използва силата и чара си, за да организира насилствените действия, извършвани от многобройните ѝ убийци. Но създателите на сериала не минават границата, с която ще я превърнат в звезда. „Разказваме за ужасните усилия, които е положила, за да подсигури семейството си. Но бяхме честни за ужасните неща, които са се случили в резултат на действията ѝ. Пропускането им би направило лоша услуга на жертвите“, казва Вергара. Според нея сериалът подчертава ефекта на наркоимперията на Бланко върху Маями. „Тя е успяла да създаде империя за милиарди долари в чужда държава чрез измислени от нея тактики, които са едновременно гениални и жестоки“, добавя Вергара.

Майкъл Корлеоне заведе дело срещу Вергара и Netflix

Живият син на Гриселда Бланко е най-малкият ѝ – Майкъл Корлеоне. Само преди дни той и съпругата му Мари заведоха дело в окръг Маями-Дейд във Флорида срещу Вергара и Netflix за използване на неоторизирани „изображение, подобие и/или самоличност“ на членове на семейството.

Те също твърдят, че продуцентите на шоуто са разчитали на записани разговори с Бланко и не са предложили компенсация за тях. Двойката търси обезщетение от над 50 хил. долара и спешна временна забрана, която да доведе до спиране на сериала.

Преди няколко седмици един странен случай привлече вниманието на много хора в страната. 18-годишно момче, прието в токсикологията на "Пирогов" уж заради употреба на марихуана, успя да избяга от медицинското заведение, след като преби медицинска сестра, заплаши пациентка на отделението и напусна болницата полуголо посред нощ. То беше намерено мъртво часове по-късно (вследствие на самоубийство).

Случаят е странен по много причини. Но тази, която ни интересува в момента, е несъответствието между твърдението, че детето е употребило марихуана и поведението му - брутална агресия, бягство и самоубийство (действия, които категорично не са характерно следствие от една цигара трева).

Бяха чути мнения, че момчето най-вероятно е приело някакъв нов вид дизайнерска дрога.

Твърде непознат дял от наркотиците, до които децата, за съжаление, имат лесен достъп в България. Припомняме, че няколко месеца по-рано 16-годишно момиче почина в бургаска болница след 3 месеца, прекарани в кома след смесена употреба на "друсан чай" и алкохол.

За да разберем малко повече за тези нови и очевидно смъртоносни вещества днес публикуваме текста на Юлия Георгиева. Тя е председател на „Център за хуманни политики“ и член на управителния комитет на Евразийската мрежа за намаляване на вредите от употребата на наркотици. 

Юлия Георгиева. Снимка: Личен архив

Юлия има опит като психолог по проект “Видове Импулсивност в Потребители на Хероин и Стимуланти”, провеждан от Virginia Commonwealth University и Българския Институт по Зависимости – София. От 2004 до 2016 година работи във фондация “Инициатива за здраве” – първата програма за намаляване на вредите от употребата на наркотици в България.

Притежава много богат опит в теорията и практическото прилагане на принципите на намаляване на здравните вреди от употребата на наркотици в България и в установяване, и поддържане на контакти с организации, работещи в световен мащаб за създаване на нови и успешни политики за употребяващите наркотици.

Ако сте родител, който има съмнения, че детето му има достъп до дрога и имате нужда от съвет как да разберете и какво въобще да направите, пишете ни в коментар или пък ни пратете съобщение и ние ще ви свържем с нея. Не пропускайте да прочетете и друг неин текст в Майко Мила! - За хората и наркотиците. Настоящият текст е публикуван оригинално в блога на Юлия под заглавието Синтетичните наркотици и как ни вълнуват.

*********************************************

Предполагам, че вече всички са чували за “новите наркотици” (синтетичните наркотици/ дизайнерската дрога). Независимо от това как ги наричаме, те остават в една сива зона на незнание, която не ни дава дори базова яснота с какво си имаме работа.

Въпреки недостатъчната информация в световен мащаб, ще се опитам да обобщя някои от основните факти и рискове свързани с тях.

Аз ще ги наричам Нови Психоактивни Вещества (НПВ), което е и международно приетото название. На първо място е редно да сложим някаква рамка на това какво са те.

Според Европейския мониторинг център за наркотиците и зависимостите (EMCDDA), това са вещества, „които не са обхванати от международните механизми за контрол на наркотиците и включват широк кръг вещества, между които синтетични канабиноиди, стимуланти, опиоиди и бензодиазепини. В повечето случаи те се предлагат на пазара като „законни“ заместители на незаконни наркотици, а други се предлагат на малки групи, които желаят да експериментират с тях заради предполагаеми нови въздействия.“

Оттук става ясно, че НПВ покриват действието на цялата гама вече известни „традиционни“ наркотици. Към края на 2016 г. EMCDDA наблюдава повече от 620 различни НПВ, предлагани на европейския пазар на дрога.

Те не се преследват от закона

Не защото някой иска това да е така, а защото развитието на науката, която обслужва интересите на разпространителите на наркотици, през последните години е главоломно. Оказва се, че е не само невъзможно НПВ да бъдат забранени цялостно, но и дори и да бъдат разпознати като възможни наркотични вещества.

Производителите са изключително гъвкави и регулярно и последователно променят химичните формули на тези вещества. Така те се превръщат в сходно по действие, но различно по състав химическо съединение. Когато международните преследващи органи успеят да инкриминират някоя дрога, на нейно място вече чакат няколко други и различни вещества, които не са незаконни.

Има опити за инкриминиране на всички НПВ, но те са провал. Няма как да формулираш забраната на нещо, което не съществува към този момент.

НПВ се превърнаха в мечтата на всеки наркотрафикант

♦ няма тестове, които да ги засичат на терен, а често е трудно да се анализират дори в лаборатория;

♦ в сравнение с „традиционната дрога“ (хероин, кокаин, амфетамини и т.н.), действието им е многократно по-силно. Представете си как производителят скрива един килограм вещество в камион, пълен с пудра захар. Един пакет сред хилядите в камиона! А това е количество, което отговоря на стотици килограми традиционен наркотик;

♦ производствената цена на НПВ е многократно по-ниска от цената на „традиционните наркотици“. Дори някакво количество да бъде заловено и конфискувано, това няма сериозно да навреди на финансовото състояние на производителя/ разпространителя;

♦ пазарът харесва по-ниската цена;

♦ тестовете на потребителите са отрицателни и те не подлежат на „разкриване“. Но и достъпът им до лечение и адекватна грижа е много малък;

По тези причини конвенционалните начини за преследване на трафика, притежанието и употребата на НПВ са напълно безсилни. Войната с наркотиците беше призната за провал дори и на световни форуми на ООН. Но все още има хора, живеещи с нагласата, че простото преследване ще промени ситуацията.

С изобретяването на НПВ заинтересованите лица минаха на следващо ниво и обезсмислиха диалога за провала на наркополитиката. Те просто зачеркнаха възможността да бъдат залавяни навреме. Те винаги ще са крачка напред, а ние трябва да измислим нови и ефективни начини, за да се изправим срещу тази дрога.

Как, обаче, това ни вълнува? Днес, в България, мен и вас?

Ситуацията в страната е дори по-тежка от изказаната горе.

В България няма адекватна лаборатория, която да изследва новите наркотици.

Най-добре поддържаната и оборудвана лаборатория е Централна митническа лаборатория. Тя обаче не разполага с нужните консумативи за идентифицирането на НПВ.

Т.е., никой в страната няма ясни и конкретни данни какви вещества и в какви количества влизат в България и колко от тях остават в страната.

Огромните средства, давани за борба със наркотиците, се харчат за преследване, а не за превенция, терапия и намаляване на вредите от употребата на наркотици. Т.е., това са пари, хвърлени на вятъра, съвсем буквално.

Това, което обаче знаят експертите, работещи в сферата на зависимостите, е, че все по-често помощ се търси от хора, които са с отрицателни тестове за употреба на вещества.

Знае се и че в страната има смъртни случаи след употреба на НПВ (няма точна статистика и яснота колко са те). Знае се, че терапията на хората (които са развили зависимост към НПВ, или които са развили психози от употребата им) няма нищо общо с терапията от „традиционните“ наркотици и науката е слаба в ефективното повлияването на тези проблеми.

Ще дам някои примери за НПВ в България

От години у нас е много популярна т. нар. „билка“, „чай“, „весел чай” - НПВ, което се смесва с някаква листна маса. Това може да е всяко изсушено растение, което е в състояние да се пуши. Ползват се билки като градински чай, мащерка и т.н. Много често е предпочитано от младите хора, основно от учениците, които търсят евтино вещество, което не се засича от уринни тестове.

Цената на една такава цигара е около 1-2 лв., а тя е достатъчна за няколко човека. Ученици от престижни столични училища споделят, че голяма част от съучениците им имат опит с употребата на такава дрога.

За огромно съжаление има и смъртни случаи точно сред тази най-уязвима група млади хора.

Естествено, дилърите са помислили и за по-възрастните и осъзнати клиенти. Те предлагат на малко по-висока цена листа от канабис, които са „надрусани“ по същия кошмарен начин.

Проблемът тук е, че потребителите съвсем спокойно могат да си мислят, че употребяват марихуана, а всъщност да са под въздействието на много по-опасните НПВ.

В България има няколко регистрирани случаи на смърт

след употреба на подобни вещества. И то независимо, че системата за регистриране на смърт вследствие от свръхдоза е напълно неадекватна и от години не отчита смъртните случаи от традиционни опиати, например.

На фона на въпросните вещества традиционната марихуана, която доказано е многократно по-малко опасна, изглежда като „игра за балъци“. Тя се засича със слюнчен тест, дори два-три дни след употребата ѝ. А ако ви хванат да шофирате през това време, ще влезете в затвора. Освен това чистата „трева“ е много по-скъпа, много по-опасна за отглеждане, разпространение, придобиване и т.н. …

Подобни мерки за преследване при употребата на „билка“ обаче не могат да бъдат приложени, а шофирането под въздействието на всички видове НПВ е многократно по-опасно. Погледнато така марихуаната напълно губи битката с НПВ, независимо, че шансът да попаднете в психиатрия след употребата ѝ е минимален. А тези здравни заведения са пълни с хора с психози, отключени след употреба на незабранената „билка“.

В нощните клубове за забавление все по-често

се предлагат НПВ вместо търсеното екстази или кокаин

Това се случва поради почти пълната липса на възможности за тестване на вещества в тези места - практика, известна и много популярна в развитите общества, където човешкият живот е по-важен от „залавянето“ на потребител. За съжаление, в България дори не се коментират възможностите за разрешаването на подобни инициативи.

НПВ се продават и като помощни средства за отслабване. Преди години в „работещите“ (тези, с които наистина се отслабваше) добавки за отслабване се прибавяха амфетамини за намаляване на апетита. И аз си спомням времената, когато употребяващите ги хора бяха с ясна симптоматика на амфетаминова употреба и положителни уринни тестове.

Производителите на тези „хранителни добавки“, разпространявани само през интернет, престанаха да влагат очевидните амфетамини и преминаха на НПВ. Симптоматиката продължава да се наблюдава, но тестовете вече са отрицателни.

НПВ не прощават и на хората, които имат сериозен опит в употребата на вещества. Преди години сред групата на хората, които са зависими към дрога, беше разпространен синтетичен вид фентанил. Той уби 6 човека в рамките на една нощ.

НПВ често могат да са законни заместители на лекарства, които се предписват със зелена рецепта. По този начин се създава допълнителен пазар за тях от страна на групата по-възрастни хора, които по някаква причина са привикнали с употребата на медикаменти, които впоследствие са спрени от лекаря.

Между другото, преди дни в САЩ беше обявено извънредно положение за общественото здраве.

Причината е кризата със свръхупотреба на опиати

А тя е следствие от безразборното изписване на силни психоактивни медикаменти. Ще е страхотно да се учим от чуждия опит, а не да разчитаме, че на нас ще ни се „размине“.

Епидемията от употребата на всякакви психоактивни вещества в България е огромна.  Смитането ѝ под килима, няма да разреши проблемите, а само ще ги задълбочи, както винаги.

Надявам се с този относително кратък текст да съм задала възможност за размисъл относно основните рискове и опасността от употребата на НПВ. Далеч съм от идеята за изчерпателност, но ще се постарая и в бъдеще да пиша по проблемите, свързани с тези вещества. И дано има някакво разумно развитие.

Юлия Георгиева е председател на „Център за хуманни политики“ и член на управителния комитет на Евразийската мрежа за намаляване на вредите от употребата на наркотици.

В Български Институт по Зависимости работи като психолог по проект “Видове Импулсивност в Потребители на Хероин и Стимуланти”, провеждан от Virginia Commonwealth University и Българския Институт по Зависимости – София.
От 2004 до 2016 година работи във фондация "Инициатива за здраве" - първата програма за намаляване на вредите от употребата на наркотици в България.

Притежава много богат опит в теорията и практическото прилагане на принципите на намаляване на здравните вреди от употребата на наркотици в България и в установяване, и поддържане на контакти с организации, работещи в световен мащаб за създаване на нови и успешни политики за употребяващите наркотици.

Целта на проектите е да се създадат подходящи условия за оптимизиране на българските политики по отношение на наркотиците от криминализация към методи, базирани на научни доказателства и хуманизъм.

Юлия Георгиева. Снимка: Личен архив

Има богат опит като обучител относно принципите за намаляване на вредите от употребата на наркотици, предвидени за доброволци и професионалисти, включително и в местата за лишаване от свобода.

Участвала е в обработката на данни и изготвяне на анализ от проведени поведенчески проучвания сред инжекционно употребяващи наркотици.

Юлия Георгиева е в Майко Мила!, за да помогне със свръхбогатия си опит по всичко гореизброено, а също и да ни даде информация какво са наркотиците, как се стига дотам, че децата започват да пушат трева или да взимат нещо по-силно, и как родителите да реагират адекватно, а не да изпадат в паника. Ако имате въпроси към Юлия, пишете в коментар или пък ни пратете съобщение и ние ще ви свържем с нея.

**********************

Когато наскоро, в едно административно звено, обясних, че работя със зависими вече 14 години, служителката ме погледна с искрено недоумение. После отклони поглед към някакви бумаги. После пак ме погледна празно, а накрая притеснено и тихо отбеляза: „Това е трудно...“.

Нейната реакция беше точно отражение на реакцията на голямата част от българското общество и политици по темата за наркотиците и зависимостите. Това не са теми, по която си говорим, интересуваме се или коментираме. Наркотиците са нещо ужасяващо, грозно, притеснително и „трудно“. Те са тема табу, с която тук ще се опитаме да бъдем честни и коректни, без да размахваме закани, пророкувания и предразсдъци, и най-вече - без да създаваме такива.

Ще се опитам да разкажа малко повече от нещата, които знам за наркотиците и за необятния свят, който те представляват.

Първо ми се иска да уточним какво е това наркотик и как стана така, че само от думичката "наркотик" настръхваме от ужас.

Телевизионният екран, страниците на литературни произведения, родители, учители, политици, полицаи - всички компетентно ни заявяват как употребата на наркотици е равна на пълна обреченост и бавна, и мъчителна смърт.

Очите са дълбоко потънали в орбитите си, телата са кльощави, а оная с косата дебне от черните облаци над клетия „наркоман“, допуснал огромната грешка да опита каквото и да е незаконно вещество.

Картинката е ясна и еднопосочна. Посланието на гореизброените „експерти“ е:

„Наркотиците убиват!“.

А Гошко, към когото е отправено посланието и който е едно будно съвременно момче, изпитва огромно любопитвство към магичната страна на забраненото, опасното, интересното, бунта и сигурната смърт. Гошко познава Пепи, който веднъж пуши трева и си е съвсем жив...

Гошко започва леко да не вярва на телевизионно-литературно-даскалското послание и потърсва в интернет някакво по-нормално обяснение.

Информацията е толкова разнопосочна, че той се чувства напълно изгубен в нея, а тийнейджърското му желание да вкара нещо в тялото си и да разбере какво е, става все по-силно. Една вечер се прибира вкъщи, нахвърля се на храната като невидял, хили се като кретен и след пет минути си признава, че се е напафкал с трева и си е съвсем жив, въпреки това.

Родителите на Гошко си задават въпроса: „Къде сбъркахме? Как можахме да го допуснем?“.

Завеждат го на психолог, забраняват му да се вижда с Пепи, после го водят на психиатър, сменят училището, в което той учи, сменят квартала, сменят града, сменят планетата, водят го на врачка, връзват червен конец, леят куршум.

И през цялото това време съдават огромна бездна между себе си и детето си, и през цялото това време не се сещат да поговорят с него за наркотиците. Защото и те са точно толкова лъгани и уплашени от незнанието си за тях, колкото и малкия Гошко.

В нашият език думата наркотик всъщност осмисля само незаконните и строго регулираните психоактивни вещества. И още тук се появява огромен дискомфорт - докато незаконността на „истинските“ наркотици ги превръща в престъпление, достъпът до „обикновените“ психоактивни вещества ги поставя в графа „безобидни“, „безопасни“и „Дай да пием по едно!“.

Докато Гошко опитваше от бирата на баща си на 12 години, това беше „ОК, нека да опита! По-добре пред мен! На татко мъжлето!“.

Социумът ни си живееше прекрасно с това явление, но когато Гошко, без всякаква подготовка, опита нещо друго, много бързо беше поставен в кутийката „неспасяем“ случай, а семейството му - заклеймено като провалило се.

Грешка! Той е напълно нормален тийнейджър, а родителите му са едни напълно нормални родители. Просто всички те знаят твърде малко за наркотиците и как да говорят за тях.

Начинът, по който говорим за нещата, предполага и начина, по който живеем с тях.
Всъщност няма реална корелация между нивата на риск от употребата на вещества и тяхната законност. Дори напротив, вещества, които са напълно легални (макар и частично регулирани, като алкохола), на практика могат да създават значителни вреди за здравето, но те не са наркотици в масовото възприемане на това понятие.

От друга страна, някои от напълно нелегалните вещества може да не причиняват чак такива вреди.

За да избягам от попадане в капана на недоизказаните и твърде общите твърдения, вместо „наркотици“ или „вещества“ ще използвам относително точното понятие „психоактивни вещества“ (ПАВ). Психоактивно вещество е всяко вещество, което променя функционирането на мозъка и променя възприятията, настроението и физическото състояние на човека.

В този ред на мисли, ПАВ са: захарта, какаото, виното, бирата (бирата е алкохол, да), високоалкохолните напитки, кофеинът, никотинът, хероинът, кокаинът, амфетамините, екстазито, препаратите за отслабване, стероидите и т.н, и т.н., до края на света.

Огромната част от нещата, които поставяме в тялото си, всъщност са психоактивни вещества. Някои законни, други - не, някои неприети като такива, но всички влияещи на начина, по който възприемаме света и себе си.

Тук съм, за да поговорим по тези теми. Ще направя всичко възможно да ви предоставя най-новата и истинна информация за психоактивните вещества, за зависимостите, за огромните опасности, които се крият в границите на непознатото.

Сериозно ще си поговорим за огромното количество митове, свързани с плюсовете и минусите от една цигара, за позволената чаша вино, за приемливата марихуана, за здравословния* начин да се взема хероин, кокаин и всички адски субстанции, които човечеството по някаква причина харесва.

Ще говорим за каквото ви е интересно и дано съм полезна. Просто коментирайте, а аз ще се опитам да отговоря на очакванията ви.

И горе главата! Това е трудно, но не е невъзможно!

*Ясно е, че няма как да съществува здравословен или напълно безопасен начин за употреба на наркотици. Когато използвам термина "здравословен", адресирам хората, които вече инжектират наркотици, с което поемат огромен риск за здравето и живота си и бих желала, при интерес, да разясня начините, при които те ще вредят минимално на здравето си.

cross